Решение № 1923 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 333/2026 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/. Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от Директора на РДГ - Русе против Решение № 47/31.03.2026 постановено по АНД 20253330200828 по описа за 2025 на Районен съд – Разград, за отмяна Наказателно постановление /НП/ №431/21.11.2025г. издадено от жалбоподателя, с което на М. М. Ю. на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.15, ал.1, т.1 във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, е наложена глоба в размер на 300 лв. Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 от АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като касаят неправилно приложение на процесуалните разпоредби предвидени в ЗАНН относно формата и съдържанието на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП, и материалните норми в ЗГ обуславящи качеството на нарушителя като лице упражняващо лесовъдна практика. Въз основа на тези погрешни правни изводи въззивният съд е констатирал пороци в производството по издаване на обжалвания адм. акт и го е отменил неправилно. С оглед на изложеното се моли за цялостна касиране на съдебното решение на РС-Разград като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди процесния адм. акт. В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът не се е явил лично или чрез упълномощен процесуален представител. Ответникът по касационната жалба – М. М. Ю. е депозирал писмен отговор на касационната жалба чрез упълномощен процесуален представител – адв. [населено място], в който заявява, че счита решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, съобразено с относимите материални и процесуални норми, поради което моли да бъде потвърдено. В проведеното открито съдебно заседание, чрез адв. [населено място] сочи, че счита жалбата за неоснователна и поддържа писмения отговор. Претендира адвокатско възнаграждение. Представител на Окръжна прокуратура – Разград не се е явил в откритото съдебно заседание и не е изразил становище по касационната жалба. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Предмет на оспорване e Решение № 47/31.03.2026 постановено по АНД 20253330200828 по описа за 2025 на Районен съд – Разград, с което е отменено Наказателно постановление НП № 431/21.11.2025г. издадено от Директора на РДГ – Русе, за налагане на наказание глоба на М. М. Ю.. Според обстоятелствената част на Наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е отменено, процесното нарушение се изразява в следното: на 08.11.25г. в 15:25ч. в с. Побит камък, обл. Разград, отд. 182 под.Г, М. М. Ю. като лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал превозен билет /ПБ/ за транспортиране на дървесина с № 7214/02022/08112025/152455-93326 К1 без да е спазил реда и условията за издаване на превозни билети, определени от Заповед № 24/18.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИАГ за допълване на Заповед № 1019/17.11.21г., а именно прикачените към ПБ изображения не са от четирите страни на превозното средство и не обхващат изцяло товара. От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства - акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и показания на служителя Б. Н. /актосъставител/, е приел, че гореописаното деяние е установено в хода на извършена проверка на информационната система на ИАГ, модул „Информационни билети“ от служител на РДГ Русе. За нарушението бил съставен АУАН Серия ГООА № 001264 от 12.11.2025г., където било квалифицирано по чл.257, ал.1 вр. с чл.211, ал.2, т.2 от Закон за горите /ЗГ/ във вр. с чл.15, ал.1, т.1 вр. с чл.9а от Наредба за контрола и опазването на горските територии“. Въз основа на този АУАН било издадено обжалваното НП, с което на извършителя на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ било наложено наказание глоба в размер на 300 лв. От правна страна, въззивният съд е достигнал до извод, че са били допуснати нарушения на процесуалните правила относно съставяне на АУАН и индивидуализиране на нарушението от обективна и субективна страна съгласно изискванията на закона, които са преповторени в НП и поради това не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, респ. на чл. 57 от ЗАНН. Налице е несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, тъй като не е доказано качеството на нарушителя като длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика което да е упълномощено от собственика по см. на чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ. Посочена е нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, регламентираща транспортирането на дървесина от временен склад, което не е отразено в НП и също води до липса на тъждество между словесно описание и правна квалификация на процесното деяние. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт. Съдът намира за основателни възраженията на касатора, че районният съд не е обсъдил в достатъчна пълнота наличните по делото доказателства относно правосубектността на санкционираното лице, като такова упражняващо лесовъдска практика, което да е упълномощено от собственика по см. на чл. 211, ал.2, т.2 от ЗГ, при което в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН не е изяснил всички обстоятелства по делото, взел е решението си по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, не е събрал по свой почин служебно доказателства, за да се разкрие обективната истина, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Районният съд е следвало да съобрази множеството представени от касатора официални документи - превозни билети издадени от М. М. Ю. в качеството му на лице по чл. 211, ал.2, т.2 от ЗГ и вписани в системата на ИАГ, която не е с публичен достъп, като вземе предвид, че посоченият издател не ги е оспорил, а напротив - в подаденото от него възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН потвърждава авторството си в качеството на служител в общинско предприятие. Въз основа на тези данни и извлечението от заседанието на Общински съвет- Разград удостоверяващи наличие на ОП „Разградлес“, въззивният съд е следвало да прояви активност като изиска данни от това предприятие за наличието на негов служител по чл. 211, ал.2, т.2 от ЗГ, съвпадащ със санкционираното лице. В тази насока съдът следва да обсъди и дефиницията на понятието „временен склад“ дадена в § 1, т. 6 от ДР към ЗГ - терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й, като я приложи в контекста на нормата на чл. 211 от ЗГ, и конкретно установените по делото факти, за да изведе обоснован извод - налице ли е в процесния случай достатъчно ясно обособен и описан такъв склад в АУАН и НП. По изложените съображения съдът намира, че решението на районния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят всички обстоятелства от значение за правния спор и във връзка със съставомерността на санкционираното деяние. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Разградският административен съд