Решение № 930 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 828/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба на Е. Н. Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, уточнена с допълнителна искова молба вх. № 5355/ 28.08.2025г., подадена от процесуалния представител на ищеца – адв. И. К. от АК – Стара Загора, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, както следва: 1. Иск за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лева за претърпени от Е. Х. неимуществени вреди в периода 01.08.2021г. – 14.10.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ поради настаняването му в една килия с опасно лице, създавайки непосредствена опасност за физическото и психическото му здраве и 2. Иск за присъждане на обезщетение в размер на 4000 лева за претърпени от Е. Х. неимуществени вреди в периода 01.10.2024г. - 15.07.2025г., в резултат на действия и бездействия на специализиран орган по изпълнение на наказанията в Затвора – Стара Загора, ограничаващи правото му на доброволна работа, правото на образование и правото му на кореспонденция и пораждащи чувство на незащитеност и малоценност. Ищецът твърди, че през м. юни 2021г. при конфликт между л.св. М. С. и л.св. Х. Д., е взел страната на Х. Д., като в края на м. август 2021г. по нареждане на ИСДВР на ІІ група в ЗОЗТ „Черна гора“ Ж. Ж., Е. Х. е преместен и настанен в една килия с л.св. М. С.. Въпреки подаваните молби за преместването на ищеца от килията, в която е бил настанен заедно с л.св. М. С., поради съществуващ конфликт между тях, Х. не е бил преместен, поради което в началото на м. октомври 2021г. направил сиуциден опит. След изписването му от лечебното заведение отново е бил върнат в килията, в която е пребивавал и л.св. М. С., въпреки твърдените като отправени множество молби за преместването му в друго спално помещение. Твърди се в исковата молба, че от безсилието и страха, в който Е. Х. живеел ежедневно, няколко дни по-късно нападнал с макетен нож М. С. и съответно бил преместен в корпуса на Затвора-Стара Загора. Тази постъпка се сочи продиктувана от отчаяние и страх, оставили трайни следи върху психическото му състояние. След закриването на ЗОЗТ „Черна гора“ ИСДВР Ж. Ж. е преместен в Затвора-Стара Загора и назначен в групата, в която бил и ищецът. ИСДВР по всякакъв начин демонстрирал личното си негативно отношение спрямо л.св. Х., продиктувано от събитията през 2021г. Разочарован и унижен, на 02.07.2025г. л.св. Х. обявил гладна стачка. На 04.07.2025г. не бил допуснат до училище, като на 07.07.2025г. са му връчили заповед, с която не му позволяват посещаване на учебни занятия, като ищецът твърди, че не е бил допуснат и до работа. Твърди се още в исковата молба, че подадено от него писмо във връзка с изпълнение на дадени от АС-Стара Загора указания за отстраняване на нередовности по негова жалба, не е било изпратено от длъжностните лица в Затвора – Стара Загора. По тези съображения счита, че отговорните длъжностни лица грубо са нарушили правото му на образование, правото на труд и правото на кореспонденция, довели до негативни преживявания, емоционално и морално страдание. Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва предявените искове, като неоснователни. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. С подробно изложени съображения обосновава, че условията в ЗОЗТ „Черна гора“ и в Затвора – Стара Загора, при които Е. Х. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява съществуването на фактическите обстоятелства, с които се обосновава твърдяното неблагоприятно засягане на личността на ищеца и съотв. твърдението му за жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на претендираните обезщетения. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове, като недоказани и неоснователни. Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че исковата претенция е недоказана по основание и по размер и предлага да бъде отхвърлена, като неоснователна. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно Докладна записка изх. № 7337 от 01.10.2025г. от Ж. Г. Ж. – ИСДВР втора група в Затвора – Стара Загора (л.35 и сл. по делото), ищецът Е. Н. Х. е постъпил в Затвора – Стара Загора на 16.10.2019г., като на 23.10.2019г. е разпределен в ЗОЗТ „Черта гора“. Лишеният от свобода Х. по негово желание е настанен с л.св. М. Я. С. в килия № 7. След лечение по повод демонстративно натравяне с хапчета с неясен произход в кабинета на ИСДВР Г. поради несъгласие с провеждано лечение и предписани му медикаменти, Х. е настанен в килията, в която е бил преди лечението. Сочи се в докладната записка, че отношенията между л.св. Е. Х. и л.св. М. С. били много добри, като ИСДВР по никакъв начин не бил сезиран за възникнали проблеми между тях, нито от страна на Х. е било изявено желание за преместването му в друга килия, като такива молби не са били отправяни и до ръководството на ЗОЗТ „Черна гора“. На 12.10.2021г. лишеният от свобода е нанесъл прорезни рани с парче от макетен нож по рамото на л.св. М. Я. С., за което, след извършена проверка, на л.св. Е. Х. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия, като за случая е уведомена и Окръжна прокуратура – Стара Загора. На 13.10.2021г. л.св. Е. Х. е преразпределен от ЗОЗТ „Черна гора“ в корпуса на Затвора – Стара Загора, като е настанен във втора група. След преместването на Х. продължава въвличането му в субкултурни дейности, като многократно е дисциплинарно наказван за притежание на неразрешени вещи и физически саморазправи. На 02.07.2025г. л.св. Е. Х. е декларирал, че отказва да приема храна, като на Х. било разяснено че по този начин не може да полага трудова дейност, като л.св. категорично отказал да прекрати обявената гладна стачка. Спрян е от полагането на доброволен труд със Заповед № Л-3055/ 03.07.2025г., като на 16.07.2025г. е бил преразпределен в четвърта група на Затвора – Стара Загора. Сочи се в докладната записка, че през учебната 2024/2025т. л.св Е. Х. успешно е завършил 10 клас в СУ „Поп М. Кънчев“ при Затвора – Стара Загора. По делото са представени и приети като доказателства Докладна записка рег. № ИЗ – 5050/ 13.10.2021г.; обяснения от л.св Ж. К., М. С., Е. Х.; заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. Е. Х.; заповеди за награждаване на л.св. Х.; документи от досието на л.св. Е. Х. във връзка с участието му в общообразователно обучение в училището към Затвора – Стара Загора и полагането на доброволен труд; медицински документи относно проведени прегледи и лечение на л.св. и др. По искане на ищеца е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И. Т. К.. Свидетелят заявява, че проблемите на Х. започнали след като бил настанен в една килия с М. С. в ЗОЗТ „Черна гора“. Преди това бил възникнал конфликт между Х. Д. и М. С., в който Х. взел страната на л.св. Х. Д. и оттам започнали проблемите на Х. с л.св. С.. Свидетелят твърди, че л.св. М. С. многократно заплашвал л.св. Е. Х. със саморазправа, като въпреки, че администрацията на ЗОЗТ знаела за конфликта между двамата лишени от свобода, Е. Х. бил настанен в една килия със С.. Е. Х. се нагълтал с хапчета в кабинета на ИСДВР в присъствието на свидетеля, като според последния причината за това била, че Х. не искал да бъде в една килия със С.. След връщането на Х. както л.св. М. С., така и св. К., споделили с ИСДВР Ж. Ж., че има проблем с Е. Х. и че л.св. С. не желае да са заедно, тъй като имали конфликт преди това. Два дни по-късно се стигнало до нараняването на М. С. от л.св. Е. Х.. Свидетелят твърди, че Е. Х. многократно му е споделял, че се страхува от съжителство с л.св. М. С. и че Х. е подавал молби до ИСДВР за преместването му в друго спално помещение. Свидетелят не отрича че е чувал за обещана парична сума, която да бъде дадена от Х. Д. на Е. Х. и на други осъдени лица, за да напишат жалби срещу М. Я.. По допустимостта на исковата претенция: Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на допуснати от специализирани органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ и в Затвора – Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявените срещу ГД „Изпълнение на наказанията” искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явяват недоказани и неоснователни, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените (респ. задържаните) да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК. В чл.3 от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (чл.3, ал.2 от ЗИНЗС). На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС). Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, Решение от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В посочените решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от Е. Х. неимуществени вреди в периода 01.08.2021г. – 14.10.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“: Исковата претенция в тази й част, съгласно обстоятелствената част на исковата молба, уточнена с допълнителна искова молба от процесуалния представител на ищеца, се основава на релевирано нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Черна гора, поради настаняването му в една килия с опасно лице (л.св. М. Я. С.), създавайки непосредствена опасност за физическото и психическото му здраве. От фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че от 23.10.2019г. ищецът Е. Х. е настане в ЗОЗТ „Черта гора“ за изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“. През м. август 2021г. л.св. Е. Х. е преместен в килия № 7, в която наказание е изтърпявал и л.св. М. С.. На 07.10.2021г., след като е изпил 15 таблетки от лекарствения продукт „Лепонекс“, л.св. Е. Х. е приет в Клиника по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, с диагноза „интоксикация с антипсихотични и невролептични препарати“ и придружаващи заболявания – „параноидна шизофрения“. На 12.10.2021г. лишеният от свобода Е. Х., като е използвал хладно оръжие и физическа сила, е нанесъл прорезни рани с парче от макетен нож на лявото рамо на л.св. М. Я. С., за което, след извършена проверка, на л.св. Е. Х. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. В чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС е регламентирано, че настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа, като ал.2 на чл.27 е предвидено, че при разпределението на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на ал. 1. Съответно в чл. 2, т.3 от ЗИНЗС е предвидено, че изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. По аргумент от нормата на чл.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство. Въпросът, който се поставя в случая, е дали настаняването на л.св. Е. Х. в едно спално помещение с л.св. М. С. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ релевира нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото, вкл. от писмени обяснения от 01.12.2021г. на л.св Е. Х. (л.41 – л.42), се установява, че преместването му в едно спално помещение с л.св. М. С., е било инициирано именно от ищеца, по негово желание и по негово искане. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, към момента на преместването да е съществувал конфликт между л.св Х. и л.св. С. или други обстоятелства от регламентираните по чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, които да изключват съвместното настаняване на двамата лишени от свобода в една килия. В тази връзка съдът не кредитира с доверие показанията на св. И. К., че л.св. М. С. многократно заплашвал л.св. Е. Х. със саморазправа, като въпреки, че администрацията на ЗОЗТ знаела за конфликта между двамата лишени от свобода, Е. Х. бил настанен в една килия с М. С.. Тези показания не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, вкл. на заявеното през 2021г. в писмените обяснения от ищеца Х. относно изразеното от него желание да бъде преместен в първа група и настанен в едно помещение с л.св. С. и причините за това – уговорка да получи от друг лишен от свобода парична сума ако обвини С. за тормоз. Самият свидетел не отрича че е чувал за обещана парична сума, която да бъде дадена от Х. Д. на Е. Х. и на други осъдени лица, за да напишат жалби срещу М. С.. Липсват каквито и да е било данни и доказателства, че след преместването на л.св. Х. в едно спално помещение с л.св. С., ищецът да е заявил или обективирал по някакъв начин (чрез подаване на устна или писмена молба, жалба и т.н), искане за настаняването/преместването му в друго спално помещение. Показанията на св. К., че Е. Х. многократно е споделял на К., че се страхува от съжителство с л.св. М. С. и че Х. е подавал молби до ИСДВР за преместването му в друго спално помещение, съдът също не кредитира с доверие, тъй като тези показания не кореспондират с останалите доказателства по делото, сочещи на целенасочено поведение на л.св. Е. Х. за съвместно настаняване с л.св. С. в една килия. Доколкото в правомощията на ИСДВР е да извършва преместване на задържаните лица от едно спално помещение в друго с разпореждане по чл.27а от ППЗИНЗС при възникване на нови обстоятелства или промяна на изискванията по чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗИНЗ, вкл. при заявено искане /желание/ от страна на лицата, при липса на каквито и да е било данни в исковия период от м. август 2021г. до 14.10.2021г. да е налице предпоставка по чл.27а, ал.1 от ППЗИНЗС за преместването на л.св. Х. в друго спално помещение, очевидно не се доказва нито твърдяното бездействие, пораждащо у Х. чувство на страх, незащитеност или малоценност, нито непреместването на Е. Х. в друго спално помещение релевира поставянето на ищеца от специализиран орган по изпълнение на наказанието в неблагоприятни условия при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Черна гора. Абсолютно недоказано е твърдението на ищеца, че приетите от него на 07.10.2021г., 15 таблетки от лекарствения продукт „Лепонекс“, в резултат на което Х. е бил настанен за болнично лечение, се свързва с направен от л.св. суициден опит вследствие на породени от съвместното пребиваване в едно спално помещение с л.св. С. чувство на страх, незащитеност и малоценност. Тъкмо обратното – дадените през 2021г. писмени обяснения от л.св. Е. Х. сочат, че демонстративното приемане от него в кабинета на ИСДВР на голямо количество от лекарствения продукт „Лепонекс“, е било част от предварително обмислен и реализиран план за обвиняването на С. за тормоз, срещу обещание за получаването от Х. на парична сума от друг лишен от свобода. Несъстоятелно е и твърдението, че извършеното от ищеца Х. нападение чрез използване на физическа сила и съотв. нанесените от Х. прорезни рани с парче от макетен нож на лявото рамо на л.св. М. С., било постъпка, продиктувана от отчаяние, безсилие и страх, в които живеел ежедневно. Всъщност твърдяното в исковата молба психоемоционалното състояние на л.св. Е. Х. от факта на настаняването му в едно спално помещение с л.св. М. С., не е обосновано по никакъв начин с посочване на конкретни обективни факти и обстоятелства като външно проявление на твърдените вътрешните изживявания, още по-малко е доказано, че твърдените като преживени от Е. Х. негативните емоционални усещания и изживяван страх, притеснения и безпокойство, намират не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението и в емоционално състояние на ищеца. С оглед на диагностицираното заболяване, от което страда ищецът Е. Х. (параноидна шизофрения), заявените от лицето негативните емоционални и психически преживявания по-скоро могат да се разглеждат проявления на това заболяване, а не като промяна на поведенческия и психологичен профил на Е. Х. вследствие на съвместното му настаняване с л.св. М. С. в едно спално помещение. Самият факт, че Х. за първи път през 2025г. (т.е четири години след събитията от 2021г.), заявява претърпени „трайни психически травми“ и оставени „трайни следи върху психическото му състояние“ от случилото се, е достатъчен да не се кредитират с доверие твърденията му за породени у него чувство на страх, незащитеност и малоценност вследствие на бездействие на ИСДВР за преместването на Х. в друго спално помещение. И не на последно място – по делото липсват каквито и да е било данни и доказателства, за наличието на обективна и реално създадена ситуация на поставянето на ищеца в опасност от действия/бездействия на л.св. С., като дори и да е налице субективна представа у Х. за наличието на такава опасност от страна на С., очевидно тя не се основава на обективни данни. Тъкмо обратното - обстоятелството, че на 12.10.2021г. лишеният от свобода Е. Х. при употреба на физическа сила и използване на хладно оръжие е нанесъл прорезни рани с парче от макетен нож по рамото на л.св. М. Я. С., както и че Е. Х. е бил дисциплинарно наказван и за друг случай на проявено от него агресивно поведение и саморазправа с друг лишен от свобода, сочи, че „опасният съкилийник“ се явява по-скоро ищецът Х.. С оглед на гореизложеното, твърдените от Е. Х. като породени от съвместното му пребиваване с л.св. М. С. в едно спално помещение в ЗОЗТ „Черна гора“ чувства на страх за живота, незащитеност, унижение и малоценност, представляват обективно неоправдано и необосновано психо-емоционално състояние на ищеца, ненамиращо каквото и да е било основание от гл.т на установените по делото факти и обстоятелства. Ето защо съдът приема за недоказано както релевираното като основание на исковата претенция допуснато при изпълнение на служебна дейност нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от ИСДВР в ЗОЗТ „Черна гора“, така и твърдяното от ищеца неблагоприятно засягане и сочените като претърпени от него неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с действия или бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията в мястото за лишаване от свобода. Прилагането на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС (че настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното), е обусловено от наличието на доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализирани органи по изпълнение на наказанията, а в случая, по изложените по-горе мотиви, такива нарушения не се установяват. Следователно исковата претенция в тази й част се явява недоказана и неоснователна. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от Е. Х. неимуществени вреди в периода 01.10.2024г. - 15.07.2025г. в резултат на действия и бездействия на специализиран орган по изпълнение на наказанията в Затвора – Стара Загора, ограничаващи правото му на доброволна работа, правото на образование и правото му на кореспонденция: Исковата претенция в тази й част се основава на релевирано нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в недопускането на Х. на 04.07.2025г. да посещава учебни занятия; недопускането му да полага доброволен труд и умишлено възпрепятстване упражняването на права по съдебен ред, чрез неизпращане на подадена от Е. Х. уточняваща молба в Административен съд – Стара Загора. Противно на твърдяното от ищеца, от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че през учебната 2024/2025т. л.св Е. Х. успешно е завършил 10 клас в СУ „Поп М. Кънчев“ при Затвора – Стара Загора. Общоизвестен е фактът, че учебната година приключва на 30 юни т.е няма как на 04.07.2025г. да е било ограничено правото на образование на л.св. От представеното по делото Предложение от Директора на СУ „Поп Минчо Кънчев“ към Затвора – Стара Загора (л. 80), се установява, че на л.св. Х. за м. юли 2025г. са отчетени девет дни участие в общообразователно обучение в училището към Затвора – Стара Загора, идентично на отчетените дни на останалите лишени от свобода, участвали в обучението. Следователно твърдението на ищеца, че на 04.07.2025г. не е бил допуснат и съотв. е бил лишен от възможността да посещава учебни занятия, се опровергава по категоричен начин от доказателствата по делото. Действително със Заповед № Л-3055 от 03.07.2025г. на Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.170, ал.2 от ППЗИНЗС, е разпоредено спиране на л.св. Е. Х. от участие при полагане на доброволен неплатен труд (л.57). Тази заповед обаче не може да бъде разглеждана като нарушаващ забраната по чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС акт, доколкото спирането на л.св. от полагането на доброволен труд е било обусловено от опазване на здравето му, предвид обявената от Х. гладна стачка и декларираният на 02.07.2025г. отказ да приема храна, след проведен медицински преглед на здравословното му състояние и разговор с психолог за психическото му състояние. В този смисъл спирането на л.св. от работа за периода на обявената гладна стачка не представлява ограничаване на правото му на труд, още по-малко сочи на допуснато от специализирани органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Безспорен е и фактът, че изготвена от Х. в изпълнение на Разпореждане № 2825 от 08.07.2025г. на Председателя на Административен съд – Стара Загора, уточняваща молба за отстраняване на нередовности по подадена от него жалба, не е постъпвала в АС – Стара Загора. Но от доказателствата по делото се установява, че тази молба е била изведена с изх. № ИЗ-5149/ 17.07.2025г. и регистрирана в деловодната система на Затвора – Стара Загора като изпратена до адресата Административен съд – Стара Загора. В този смисъл недоказано се явява твърдението на ищеца за „грубо нарушаване на правото му на кореспонденция и умишлено възпрепятстване упражняване на права по съдебен ред“. Голословни и неподкрепени с каквито и да е било доказателства са и твърденията за „тенденциозно лошо отношение“ към ищеца от страна на ИСДВР Ж. Ж.. Липсват каквито и да е било данни за неправомерно действие или бездействие на ИСДВР при изпълнение на служебна дейност, което да съставлява нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо абсолютно недоказани са твърденията на ищеца за наличието на някаква проявна форма на третиране при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, накърняващо правото му на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство, съответно липсват доказателства за ограничаване на права на лишения от свобода, рефлектирало неблагоприятно върху личната сфера на Е. Х. в степен, по начин, с характер и интензитет на преживени страдания от ищеца, които да сочат на допуснато от специализирани органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената от Е. Х. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова претенция се явява недоказана по основание и следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд