Решение № 5420 от 12.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4343/2026 г.

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. З.-длъжник по изп.д.№ 20251110402224 на ДСИ при СРС, 22 уч. против постановление от 23.02.2026 г., с което му е наложена глоба в размер на 150 евро на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят твърди, че от обжалваното постановление не става ясно за кои дати съдебният изпълнител счита, че е налице неизпълнение от страна на длъжника. Съдебният изпълнител не е коментирал, че в изпълнение на задължението по чл.528, ал.2 ГПК длъжникът е изложил защо не може да се осъществи изпълнение.Твърди, че не е предал децата К. и И. З.и на тяхната майка, защото са налице обективни пречки за това, найсъществената от които е нежеланието на децата да отидат при своята майка.Излага твърдения, че съдебният изпълнител е длъжен да полага усилия за осъществяване на доброволно предаване на детето при съобразяване на принципа за „най-добрия интерес на детето“, установен в § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, Конвенцията на ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване и др., което не е възможно да се постигне чрез санкциониране на длъжника при всеки отказ на детето да последва взискателя.Твърди, че понастоящем и към момента на изпълнителните действия е в сила заповед за незабавна защита № 235/05.08.2025 г., с която на основание чл.18, ал. 1 ЗЗДН Р.В.-З.а е била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата и техния баща.Налице е и пр.пр. № 4569/25 г. за лека телесна повреда, нанесена на детето И. З. в условията на домашно насилие, поради което не е безопасно момчетата да живеят при майката.Дядото на децата по майчина линия-К. В., споделя едно домакинство с майката на децата, като срещу него има издадена заповед за защита по гр.д. № 43593/25 г. по описа на СРС, 83 с-в, като с решение № 182/06.01.2026 г. са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.Твърди, че информацията за нов адрес, на който взискателката твърди, че ще заведе децата, е ново обстоятелство, което е съобщено на съдебния изпълнител едва след постановяване на решението по посоченото дело, съответно след процесните периоди, в които се твърди, че не е изпълнил задължението си за предаване.Съдебният изпълнител не е обсъдил, че децата многократно са заявявали, че не желаят да се връщат при майка си, тъй като са били бити от нея и от нейния баща.Твърди, че разговорите дори по телефона водят до силно емоционално разстройство на децата.Нежеланието на децата да отидат при взискателя по изпълнителното дело не може да бъде преодоляно с принудителни действия по чл.528, ал.5 ГПК /обект на допустима принуда е адресатът на задължението за предаване на детето, а не самото дете/, а с предприемане на мерки по чл.23, т.3 и 6 от Закона за закрила на детето вр. чл.528, ал.4 ГПК.Излага твърдения, че като длъжник по изпълнителното дело няма задължения да убеждава децата относно необходимостта от контакти с взискателката.Твърди, че не е спазено изискването за връчване на поканата за доброволно изпълнение по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди опреденото време за предаване на детето.Излага твърдения, че размерът на наложената глоба е прекомерени е близък до законоустановения максимум, без да са изложени мотиви за това.Моли съда да отмени обжалваното постановление. Ответницата по частната жалба-Р.К.В.-З.а не взема становище по същата. ДСИ Р.Д. излага мотиви за неоснователност на жалбата.Твърди, че е в постановлението изрично е посочено, че неизпълнението е констатирано с протоколи от 29.12.2025 г. и 23.02.2026 г., като санкцията е наложена за неизпълението, осъществено на 23.02.2026 г., а предходното неизпълнение е взето предвид при преценка на поведението на длъжника и с оглед определяне размера на санкцията.По изпълнителното дело не са налице доказателства, установяващи нежелание на децата да бъдат предадени на майката, но дори и да е налице такова нежелание, това не освобождава длъжника от задължението му да съдейства за изпълнението.Счита, че твърденията за риск, насилие и висящи производства, са ирелевантни в настоящото производство доколкото изпълнението се извършва въз основа на съдебен акт, който не е изменен, не е спрян и подлежи на незабавно изпълнение.Защитата следва да се реализира по съдебен ред, а не чрез отказ от изпълнение.Твърди, че е отчела най-добрия интерес на децата, като е поискано съдействие и са предприети действия по чл.528, ал.4 ГПК със съдействието на Дирекция „Социално подпомагане“ за подготовка на децата и осигуряване на подходяща среда за предаването им.Спазена е и процедурата по чл.528 ГПК, а наложената глоба е в рамките на предвидения от закона максимум, като е съобразена с повторяемостта на неизпълнението, поведението на длъжника, необходимостта от въздействие за изпълнение. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството по изп.д. № 20251110402224 на ДСИ при СРС, 22 уч. е образувано на 01.12.2026 г. по молба на Р.К.В.-З.а срещу М. И. З. въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2025 г. по гр.д.№ 70134/2024 г. на СРС, 80 с-в с искане за пристъпване към изпълнение на задължението за предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. на тяхната майка Р.К.В.-З.а. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 13.11.2025 г. на СРС, 80 с-в, гр.д.№ 70134/2024 г., издаден на основание определение № 5519/01.02.2025 г., с което са определени привременни мерки по отношение упражняване на родителските права, местоживеенето на децата К. М.ов З. и И. М.ов З., режима на лични отношения и издръжката на децата, като е определено привременно местоживеене на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. при тяхната майка Р.К.В.-З.а, на която привременно е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата К. М.ов З. и И. М.ов З.. С разпореждането от 09.12.2025 г. ДСИ Р.Д. на основание чл.528 ГПК е насрочила за 29.12.2025 г. от 10,00 ч. в сградата на СРС на адрес-гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 54-синя стая /216/ предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. от бащата М. И. З. на тяхната майка Р.К.В.-З.а за осъществяване на определените привременни мерки по отношение на местоживеенето на децата и упражняването на родителските права.На длъжника е указано, че за неизпълнение в срок на задължението по чл.528, ал.2 ГПК ще му бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 ГПК и при необходимост принудителното му довеждане. Длъжникът е уведомен на 11.12.2025 г. с копие от разпореждането от 29.12.2025 г. На 22.12.2025 г. длъжникът М. З. е уведомил ДСИ, че не е готов да предаде децата в определеното място и време, като е изложил твърдения, че върху децата е упражнено насилие от страна на тяхната майка и е налице непосредствена опасност за здравето и психиката им.Посочил е, че на този етап не е възможно да се определят време и място за предаване на децата доколкото майката не е в състояние да осигури на децата спокойна и благоприятна среда за тяхното отглеждане.Длъжникът е изложил твърдения, че между него и взискателката има образувани и висящи няколко съдебни производства-гр.д.№ 70134/2024 г. на СРС, по което са предявени иск за прекратяване на брака между страните, съединен с небрачни искове, вкл. относно родителската отговорност и издръжка на децата и гр.д. № 42308/2025 г. по описа на СРС, 139 с-в, образувано по молба за защита от домашно насилие по чл.8, т.2 ЗЗДН, по което е издадена заповед за незабавна защита № 235/05.08.2025 г.На 01.08.2025 г. длъжникът е взел децата при себе си, като основните грижи за тях се полагат от него.Счита, че само той може да осигури на децата благоприятни условия и спокойна среда.Позовава се на социален доклад на ДСП-Сердика от 01.12.2025 г., в който е отразено, че децата се чувстват добре и желаят да останат при него.Посочил е, че дядото на децата по майчина линия- К. В., който споделя едно домакинство с майката, също е упражнявал психическо и физическо насилие над момчетата, като срещу него има издадена заповед за незабавна защита № 270/28.08.2025 г. по гр.д. № 43593/2025 г. по описа на СРС, 83 с-в.Моли ДСИ да приеме, че е налице невъзможност за изпълнение по обективни причини.Към молбата длъжникът е приложил цитираните документи. В протокол от 29.12.2025 г. ДСИ е констатирал, че на същата дата в сградата на СРС, стая 216 са се явили взискателката Р.К.В.-З.а с адв.Пилев като пълномощник, Р.Г.- социален работник към ДСП „Сердика“.Длъжникът не се е явил, не е представен съдебен акт, с който да е забранен контактът на взискателя с децата, да е спряно изпълнението на привременните мерки, да е изменен режимът на упражняване на родителските права.Заповедта за незабавна защита, на която се позова длъжникът, не съдържа забрана за контакти с децата, нито изрично ограничава изпълнението на постановените привременни мерки.Присъстващият социален работник е потвърдил, че липсва контакт между майката и децата от 01.08.2025 г., а бащата е консултиран, че следва да спазва определените от съда привременни мерки.ДСИ е приел, че от постъпилия отговор е видно, че е налице отказ от доброволно изпълнение на задължението за предаване на децата по смисъла на чл.527 ГПК, че субективните опасения на длъжника не представляват законово основание за отказ от изпълнение доколкото не са подкрепени с влязъл в сила или подлежащ на изпълнение съдебен акт, поради което следва да пристъпи към принудително изпълнение на задължението за предаване на децата и е насрочил за 14.01.2026 г. от 11,00 ч. по адреса на бащата в гр. София, ул. •••• предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. от бащата М. З. на майката Р.К.В.-З.а.ДСИ е разпоредил да се изпрати покана на длъжника за предаване на децата с указание, че постъпилият отговор за насроченото на 29.12.2025 г. предаване представлява отказ от изпълнение с оглед липсата на съдебен акт, ограничаващ правата на майката, като същият се предупреди, че при продължаващо неизпълнение може да му бъде наложена глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и че на основание чл. 529 ГПК ако същият препятства изпълнението полицейските органи ще го задържат и ще уведомят незабавно прокуратурата.ДСИ е указал на ДСП, че продължава искането си за съдействие по чл.528, ал.4 ГПК и е указала, като се вземат предвид спецификите на случая да предприемат подходящи мерки по отношение на двамата родители, по отношение на децата и съвместни такива, каквито и колкото преценят с оглед предаване на децата съгласно определените привременни мерки, а при необходимост да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет.След предприемането на подходящи мерки и извършването на реални действия по изпълнението им да изготвят и представят актуален социален доклад с включено заключение на психолог, ако е необходимо. ДСИ е указал на длъжника да подготви емоционално децата за предстоящото предаване, вкл. със съдействието на ДСП. На 06.01.2026 г. длъжникът М. З. е получил препис от протокола от 29.12.2025 г.На 07.01.2026 г. същият е получил и покана за принудително изпълнение. На 13.01.2026 г. длъжникът е уведомил ДСИ, че не е готов да предаде децата в определеното място и време, като е изложил същите причини, посочени в отговора му от 22.12.2025 г. с допълнението, че на 06.01.2026 г. е постановено решение по гр.д. № 43593/2025 г. по описа на СРС, 83 с-в, с което са наложени мерки за защита по чл.5, ал.2, т.1 и т.3 ЗЗДН по отношение на дядото на децата по майчина линия К. В., който е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите и забрана да приближава тях, жилището им, местата които посещават за отдих, местата, където осъществяват социални контакти, на по-малко от 200 метра.Към отговора е приложено решението по гр.д.№ 43593/25 г. на СРС. На 13.01.2026 г. ДСИ Р.Д. е съставила протокол, с който е приела, че спрямо дядото по майчина линия е налице действаща съдебна заповед за защита, с която му е забранено да доближава децата; взискателката живее в едно домакинство с посоченото лице и извършването на принудително предаване на децата в тази фактическа обстановка би довело до поставянето им в среда с лице, спрямо което има съдебна забрана за контакт и е отложила насроченото принудително изпълнение за 14.01.2026 г. от 11,00 ч. на адреса на бащата-гр.София, ул. ••••.На взискателката е указано да представи писмено заявление, в което да посочи точен адрес, на който децата ще бъдат отведени след предаването; доказателства за действителното ползване на адреса; писмена декларация, че дядото по майчина линия няма да пребивава на адреса, няма да има никакъв контакт с децата с предупреждение за последиците от нарушаване на съдебната заповед за защита.ДСИ е указал на бащата, че при изпълнение на указанията от страна на майката ще насрочи ново принудително изпълнение по чл. 528 и сл. ГПК.ДСИ е предупредил длъжника, че при липса на обективна пречка за изпълнение същият няма право да отказва предаване на децата единствено поради лични съображения, субективни опасения или несъгласие със съдебния акт. Протоколът е връчен на длъжника на 26.01.2026 г. С молба от 03.02.2026 г. взискателката Р.К.В.-З.а в изпълнение на указанията на ДСИ е представила договор за наем на жилище от 07.01.2026 г. за срок от 12 месеца; удостоверения за промяна на настоящ адрес-нейния и на децата на посочения в договора за наем такъв; заявление, че след предаването ще отведе децата на новия адрес и до посоченото жилище ще има достъп само тя; декларация, че баща й К. В. няма да пребивава на новия й адрес; становище на АСП от 29.01.2026 г., че предаването на децата К. и И. на нея не представлява риск за тяхното благосъстояние и безопасност и въззивна жалба от К. С. В. срещу решение от 06.01.2026 г. по гр.д.№ 43593/25 г. на СРС, 37 св. С протокол от 04.02.2026 г. ДСИ Р.Д. е насрочила за 23.02.2026 г. от 11,00 ч., на адреса на бащата в гр. София, ул. •••• предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. от бащата М. И. З. на майката Р.К.В.-З.а. ДСИ е указал на бащата, че следва да осигури присъствието на децата в посоченото място и време, както и да ги подготви емоционално за предстоящото предаване, вкл. със съдействието на ДСП и го е предупредила, че при неизпълнение ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и че при необходимост може да постанови принудителното му довеждане и му е указал последиците по чл. 529 ГПК. Протоколът е връчен на длъжника на 09.02.2026 г. На 13.02.2026 г. длъжникът е депозирал писмен отговор, че не е готов да предаде децата на определеното място и в посоченото време по причини, изложени в молбите му от 22.12.2025 г. и от 13.01.2026 г.Допълнително е посочил, че пр.пр. № 4569/2025 г., водена срещу майката за лека телесна повреда, нанесена на детето И. З. в условията на домашно насилие, е приключила с обвинителен акт, който предстои да бъде внесен в съда и е изразил опасения, че не е безопасно децата да живеят при майката. На 18.02.2026 г. е представено становище на АСП, в което е посочено, че майката Р.К.В.-З.а вече пребивава на нов адрес.Становището на АСП е, че са налице индикатори за повишен емоционален риск при евентуално незабавно принудително предаване на децата предвид текущото ниво на конфликт между родителите и заявеното от децата нежелание.Достъпен начин за възстановяване на контактите между майката и двете деца, който гарантира техните правата, е територията на детски контактен център в жк „Надежда-1“ в рамките на социална услуга-ИСДП-ЦОП „Надежда“, към която децата са насочени с направления от ДСП-Сердика. На 22.02.2026 г. длъжникът е уведомил ДСИ, че ще съдейства на изпълнението, но към момента няма влязла в сила съдебна промяна относно местоживеенето на децата и адреса, вписан в привременните мерки и обективно съществува невъзможност изпълнението да се осъществи по начин, който би довел до нарушаване на действащата ограничителна заповед срещу дядото, тъй като това би представлявало нарушение на съдебна заповед и би застрашило живота и здравето на децата. На 23.02.2026 г. ДСИ Р.Д. е съставила протокол, в който е отразила, че на насроченото предаване на място са се явили взискателката с пълномощника си, социални работници от ДСП, служители от МВР, а длъжникът не е се явил.На адреса е присъствала В. З.а-собственик на имота и сестра на длъжника и е заявила, че М. З. и децата не са на адреса.По телефона длъжникът е предупреден, че и поведението му представлява отказ от изпълнение и че ако не се яви до 15 мин. с децата ще му бъде наложена глоба, а принудителното изпълнение се насрочва за 04.03.2026 г. от 11 ч. в сградата на СРС, бул. „Цар Борис III“ № 54, Синя стая. С постановление от 23.02.2026 г. на основание чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК ДСИ е наложил на длъжника глоба в размер на 150 евро за неизпълнение на задължението по изпълнителния лист за предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. на тяхната майка Р.К.В.-З.а за осъществяване на определените привременни мерки.Неизпълнението е отразено в протоколите от 29.12.2025 г. и 23.02.2026 г. за извършени действия по насроченото изпълнение. Постановлението е връчено на длъжника на 28.02.2026 г. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.528, ал.5 ГПК ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение. От материалите по изпълнителното дело се установи, че длъжникът е бил надлежно поканен за датата, часа и мястото на предаване на децата на майката в изпълнение на постановените от съда привременни мерки, и че същият не е изпълнил съдебния акт, за който липсват данни да е спрян, изменен или отменен.Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че не е ясно за кои дати точно ДСИ счита, че е налице неизпълнение.В обстоятелствената част на обжалваното постановление е възпроизведена фактическата обстановка и поведението на длъжника, представляващо неизпълнение на съдебния акт на 23.02.2026 г., за което му е наложена санкцията.Посочването в диспозитива на постановлението, че неизпълнението е отразено в протоколи от 29.12.2025 г. и 23.02.2026 г. е направено с цел преценка на цялостното поведение на длъжника, изразяващо се в нежелание да изпълни постановените привременни мерки и за обосноваване на размера на наложената санкция.Дори и да се приеме, че глобата е наложена за неизпълнението, констатирано и в протокола от 29.12.2025 г., това обстоятелство не се отразява върху законосъобразността на обжалвания акт, а е допълнително основание за налагане на имуществена санкция на длъжника, тъй като съгласно разпоредбата на чл.528, ал.5 ГПК съдебният изпълнител има право да налага глоба за всяко неизпълнение от страна на длъжника. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в обжалваното постановление ДСИ не е коментирал изложеното от него в становището по чл.528, ал.2 ГПК.В постановлението за налагане на глоба съдебният изпълнител е препратил към констатациите в протокола от 29.12.2025 г., в който изрично е взето отношение по изложените от длъжника причини за неизпълнение /които са идентични с посочените в становището за насроченото за 23.02.2026 г. предаване на децата/, като ги е намерил за неоснователни.По отношение на твърдението за наличие на висящи производства между страните ДСИ е посочил, че те не са пречка за изпълнението доколкото а налице действащ съдебен акт, който не е изменен, не е спрян и подлежи на незабавно изпълнение.Посочените в становището на длъжника „обективни причини“ са ирелевантни за изпълнителното производство и не могат да послужат като пречка за изпълнението доколкото съдебният изпълнител не разполага с правомощия да преценява правилността на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист.Нежеланието на децата да бъдат предадени на майката не е доказано, а и дори и да беше установено, то не освобождава длъжника от задължението му да предаде децата.Допълнително посоченото твърдение за приключване на прокурорската преписка срещу взискателката с обвинителен акт не е доказано, а и същото е оборено от приложеното впоследствие към изпълнителното дело писмо на РП-Кюстендил изх.№ 4569/25 от 05.03.2026 г., в което изрично е посочено, че по делото няма привлечен в качеството на обвиняем, не е постановена мярка за неотклонение и не са налагани мерки на процесуална принуда.Не е основание за отказ от изпълнение и твърдението, че майката съжителства с баща си, спрямо който е издадена заповед за защита по ЗЗДН, тъй като тя е представила доказателства за смяна на настоящия адрес и декларация, че на новия адрес ще пребивават само тя и децата. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ДСИ не е положил необходимата грижа, за да провери дали ще бъдат максимално защитени интересите на децата при отвеждането им на нов адрес.От материалите по делото е видно, че в изпълнение на чл.528, ал.4 ГПК ДСИ е поискал съдействието на ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и при необходимост да предприемат подходящи мерки по чл.23 ЗЗДет.ДСИ е изпратил съобщение до ДСП, отдел „Закрила на детето“, р-н „Сердика“.Видно от съставения протокол от 23.02.2026 г. на насроченото изпълнение са присъствали социални работници при ДСП. За насроченото на 23.02.2026 г. изпълнение ДСИ е връчил на длъжника на 09.02.2026 г. покана по смисъла на чл.528, ал.1 ГПК, в която е възпроизведено съдържанието на чл.528, ал.2 ГПК, както и предупреждението за налагане на глоба по чл.527, ал.3 ГПК до 400 лв. в случай на неизпълнение, поради което изложените в жалбата оплаквания, че не е спазена процедурата по уведомяването му, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.528, ал.5 ГПК за налагане на имуществената санкция е достатъчна констатация на съдебния изпълнител за липсата на доброволно изпълнение, което е установено от материалите по изпълнителното дело.Наложената глоба от 150 евро /293,37 лв./ е в рамките на предвидената в чл.527, ал.3 ГПК санкция, като при налагането й съдебният изпълнител е съобразил и предходното поведение на длъжника, което доказва трайно нежелание за изпълнение на съдебния акт, без да е наложил максималния размер от 204,52 евро /400 лв./. Поради изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът