Решение № 47 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 88/2025 г.

№ 20254320100088 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод искова молба от „Б.ДСК“ АД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR], представлявано от Изпълнителния директор Д.Н.Н.И. и Изпълнителния директор Б.Ф.С., чрез пълномощник юрк. Х. К. П. срещу Г. М. М., ЕГН •••••••••• с адрес в [заличен адрес по GDPR]; Е. М. М., ЕГН •••••••••• с адрес в [заличен адрес по GDPR] и Я. М. Я., ЕГН •••••••••• с адрес в [заличен адрес по GDPR]. С исковата молба се иска от съда да признае за установено, че Г. М. М., Я. М. Я., и Е. М. М. като наследници на М.Я.М. и съобразно техния наследствен дял дължат на „Б.ДСК“ АД сумите: главница - 5 814,40 лева; договорна лихва - 765,08 лева от 30.3.2022 г. до 31.7.2024 г.; обезщетение след изискуемост - 3,08 лв. от 01.08.2024 г. до 01.08.2024 г.; лихвена надбавка за забава - 395,03 лв. от 30.03.2022 г. до 31.07.2024 г. и законна лихва върху главницата от 12.08.2024 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК/ . Претендират се и сторените в заповедното и настоящото исково производство разноски Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдение, че претендираното право произтича от сключен договор за кредит „Експресо“, сключен на 17.07.2019 г. между „Е.“ АД /сега „Б.ДСК АД/ и М.Я.М.. Съгласно договора кредитодателя е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 11 000,00 лева, ОпредЕ. е падежна дата за плащане на вноските по кредита - 30-то число на месеца и срок на договора до 30.07.2024 г. Съгласно чл. 8 от Договора, номиналният фиксиран лихвен процент е в размер на 5,44 % на година, за целия срок на договора. Поради допуснати нередовности при плащането на дължими вноски при погасяване на кредита е настъпила изискуемост на вземането на дата 01.08.2024 г. навеждат се твърдения, че за настъпване на изискуемостта поради изтичане на срока на договора, „Б.ДСК“ АД не дължи уведомяване на длъжника. След преустановяване плащането на суми по кредита и проверка е установено, че кредитополучателят е починал, с оглед на което за „Б.ДСК“ АД е възникнал правен интерес да покани наследниците на починалото лице да изпълнят задълженията на наследодателя си. На 20.09.2022 г., „Б.ДСК“ АД е депозирала молба по чл. 51 ЗН в Районен съд - Луковит срещу наследниците на М.Я.М.. Образувано е ч. гр. д. № ••••••/ 2022 г. по описа на Районен съд – Луковит което е приключило с постановяване на определение № •••••• г., съгласно което наследниците Г. М. М., Я. М. Я. и Е. М. М. приемат наследството на М.Я.М.. Съгласно т. 18 от TP № 4/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, „Б.ДСК“ АД е уведомила наследниците на М.Я.М. с покана - уведомление по чл. 84 ЗЗД и е предоставила 7-денвен срок за доброволни изпълнение на задълженията на наследодателя. Тримата приели наследството наследници са получили поканата на 30.05.2024г., съгласно приложени от ищеца известията за доставяне. „Б.ДСК“ АД, в качеството си на кредитор е подала в Районен съд - гр. Луковит Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по повод на което е образувано ЧГД № ••••••/ 2024 г. по описа на Районен съд - гр. Луковит срещу Г. М. М., Я. М. Я. и Е. М. М. като наследници на М.Я.М. и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заплащане от последните на сумите, както следва: главница – 5 814,40 лева; договорна лихва – 765,08 лева от 30.3.2022 г. до 31.7.2024 г.; обезщетение след изискуемост – 3,08 лв. от 01.08.2024 г. до 01.08.2024 г.; лихвена надбавка за забава - 395,03 лв. от 30.03.2022 г. до 31.07.2024 г.; законна лихва върху главницата от 12.08.2024 г.; държавна такса - 139,55 лв. и възнаграждение за юрисконсулт - 50,00 лв. С разпореждане № 1265 от 16.12.2024 г., постановено по ч. гр. д.№ ••••••/ 2024 г., на „Б.ДСК“ АД е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението срещу длъжника, вследствие на което е предявен настоящият иск. В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез процесуален представител – адв. Р. М. от ЛАК. Сочи се, че не се оспорва от страна на ответниците претенцията на ищеца по основание и размер, а единствено че е налице обезпечение чрез застраховка на получената сума. Твърди се, че наследодателят на тримата ответника. М.Я.М. е подписал в качеството му на кредитополучател договор за кредит с „Е.“ АД за сумата от 11 000 лв., която сума е усвоена. Кредитополучателят е депозирал и Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Видно от договора за кредит е сключена застраховка „Живот“ с 2,05 % разходи годишно върху остатъка от главницата по кредита, предлагана от кредитора „Е.“ АД – със застраховател „Застрахователно акционерно дружество Е.Ж.“ АД. Настъпването на смърт на застрахованото лице в резултат на застрахователно събитие се явява покрит застрахователен риск, настъпил през периода на индивидуалното застрахователно покритие. Застрахователната сума по тази застраховка е в размер, равен на отпуснатия банков кредит. Застрахователният договор е сключен при Общи условия, в които измежду покритите рискове също била посочена смърт на застрахования. За настъпилото застрахователно събитие на 25.02.2022 г., а именно смъртта на застрахованото лице М.Я.М. е уведомено застрахователно дружество чрез искане за извършване на застрахователно плащане чрез Б.ДСК АД с вх. № •••••• от 11.04.2022 г., за което била оформена застрахователна претенция № 115853 при Г.Ж. ЕАД, ведно с всички необходими документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие. В резултат на което е получено съобщение с изх. № •••••• от 26.09.2022 г. от „Г.Ж.“ ЕАД, с което наследниците са уведомени, че отказва да извърши застрахователно плащане, поради факта, че настъпилото застрахователно събитие е изключен риск по застраховката, което не отговаря на обективната истина. Твърди се, че поради изложеното е обосноваван правен интерес на ответниците да упражнят имуществените права на банката кредитор спрямо застрахователя по реда на чл. 134 ЗЗД. Навежда се твърдение, че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор и съгласно същия е покрит риск. Отказът на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е необоснован и неоснователен. Оспорва се становището на застрахователя във връзка с медицинските епикризи, следва да бъде установено наличието на причинно-следствена връзка между конкретно заболяване и настъпилата смърт на застрахования. Наведено е твърдението, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 14 от ОУ, даваща възможност застрахователят да бъде освободен от задължението си за заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не са били налице алтернативните предпоставки, пораждащи това право и предвидените в закона възможности – чл. 449 от КЗ, изключващи отговорността на застрахователя. Твърди се, че смъртта на М.Я.М. не е в причинно-следствена връзка със заболяване от Ковид 19 и причината за неговата смърт, а неговите основни заболявания, които съставляват покрит риск по застрахователния договор. По горните съображения се поддържа становище, че не се оспорва размера на така предявения иск спрямо тримата ответници и по реда и в срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК е отправена молба за привличането „Г.Ж.“ ЕАД като трето лице помагач в производството, с аргумент, че кредитополучателят е имал валидно сключена застраховка „Живот“ с дружеството към момента на смъртта си. В същият срок на осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК срещу третото лице – помагач е предявен обратен иск, с който се иска „Г.Ж.“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „Б.ДСК“ АД сумата от 5 814, 40 лева, претендирана като застрахователна сума за непогасена част от задължението по договор за банков кредит, опредЕ. към настъпване на застрахователно събитие по застрахователен договор за обезпечаване на банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното и заплащане. Навеждат се твърдения, че „Г.Ж.“ ЕАД има интерес и право да встъпи в процеса по реда на чл. 382, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ за осъждане на ответниците да заплатят на кредитора сумата от 5 814,40 лева, претендирана като застрахователната сума за непогасена част от задължението по договор за банков кредит, опредЕ. към настъпване на застрахователно събитие по застрахователен договор за обезпечаване на банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното и заплащане. При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник (застраховка, сключена от кредитор за обезпечение), при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви (чл. 382, ал. 1 КЗ). С отговора на ИМ са представени писмени доказателства: Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат към процесния кредит; Епикриза изх. № •••••• от 25.02.2022 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр. Плевен: Искане за извършване на застрахователно плащане чрез Б.ДСК АД с вх. № •••••• от 11.04.2022 г. и Съобщение с изх. № •••••• от 26.09.2022г. от Г.Ж. ЕАД. Отправени са доказателствени искания да се изискат Общите условия на „Е.Ж.“ АД към момента на сключване на договора за кредит, така също и цитираните в Съобщение с изх. № •••••• от 26.09.2022 г. от Г.Ж. ЕАД и запознаване на наследниците. Да се задължи ищецът да представи всички подписани документи от М.Я.М. във връзка Договор за кредит Експресо № •••••• и тези във връзка със застраховката на кредита и груповото застраховане. Да се представи от „Г.Ж.“ цялата преписка във връзка със застраховката по кредит Експресо № ••••••. С оглед на направеното искане на ответника с отговора на исковата молба по реда на чл. 219 ГПК на дружеството „Г.Ж.“ ЕАД е предоставен срок за становище. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Г.Ж.“ ЕАД. От дружеството заявяват че, не е налице основание за привличането на „Г.Ж.” ЕАД като трето лице помагач в настоящия процес, тъй като включването в групата на застрахованите лица кредитополучатели/съдлъжници на „Е.“ АД (сега „Б.ДСК“ АД) не са предмет на заведената от банката претенция. Относно дължимост на сумите по предявената искова молба се сочи, че не представляват покрит риск по сключения застрахователен договор. Излага се становище, че в случай на претенции към „Г.Ж.“ ЕАД от страна на наследниците във връзка със застрахователно правоотношение, то следва да бъдат предявени и разгледани в отделно исково производство. Поради горепосоченото се отправя искане съдът да отмени определението, с което е допуснато привличането на дружеството като трето лице помагач на страната на ответника. Не се оспорва фактът, че М.Я.М. е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка на кредитополучатели /съдлъжници/ на „Е.“ АД (сега „Б.ДСК“ АД) с подписано от него Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Сочи се, че смъртта на застрахования представлява изключен застрахователен риск съобразно приетите условия по договора, които не покриват настъпилите рискове и преки или косвени последици и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. Видно от Съобщение за смърт № •••••• г. и Епикриза по ИЗ № ••••••г. за болничен престой от 24.02.2020 г. до 25.02.2022 г., застрахованият е приет с окончателна диагноза „Двустранна интерстициална пневмония Covid-19“. Приет с доказани 2 броя тест SARS-CoV- 2 Antigen /+/ positive от 24.02.2022 г. и PCR за SARS-CoV-2 /+/ positive от 25.02.2022 г. за Covid-19. Още при приема в лечебното заведение болният е бил в увредено общо състояние, хоспитализиран е по повод двустранна пневмония. Видно от предоставените документи, причината за смъртта е усложнение от Ковид 19 по време на пандемия, което е изключен риск, съгласно чл. 14 от Общите условия по застраховката, в тази връзка отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение бил основателен. Настъпилата смърт е последица от основното заболяване – Covid – 19. В представената Епикриза изрично е посочено, че пациентът не се е повлиял на лечението, настъпило е усложнение като последствие от основното заболяване Covid-19 и същият е починал. Оспорва се твърдението на ищците, че клаузата на чл. 14 от Общите условия е неравноправна на основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите. На самостоятелно основание се твърди, че смъртта на застрахования алтернативно е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, за което е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката, в което намира своето основание отказът на ответника да изплати застрахователна сума. В сертификата е вписано: „За всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от предварително съществуващи заболявания или болестни състояния настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и техните преки или косвени последици, които не са декларирани на застрахователя.“ Видно от посоченото от личния лекар на застрахования, исхемията е датирана от 2007-ма година и на самостоятелно основание е наличен друг изключен риск по полицата за настъпилото събитие. Твърди се, че съгласно чл. 362 от КЗ и действащата процедура за застраховане на кредитополучателите на “Е.“ АД, кредитополучателят се включва в групата на застрахованите лица след подписване и съгласяване с Общите условия по полицата и посочи всички обстоятелства, които са от значение за риска. Застраховката е доброволна и няма задължителен характер по смисъла на Кодекса за застраховането. Каквото и да било премълчани обстоятелства имат за последица отказ от страна на застрахователя от сключване на договор поради завишения риск по отношение на този кандидат за присъединяване. След смъртта на М.М., наследниците му са предявили претенция за изплащане на застрахователна сума пред „Г.Ж.“ ЕАД. Образувана е претенция № 115 853. Видно от съобщение за смърт № ••••••г. и Епикриза на МБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, застрахованият е приет с окончателна диагноза „Двустранна интерстициална двустранна пневмония Covid-19“. Наличието на Covid-19 е доказано с извършени 2 броя тест: положителни. В тази връзка е налице основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователна сума съобразно изключените рискове по сключения застрахователен договор. Също на самостоятелно основание се оспорва иска и по размер, като се сочи, че не са приложени доказателства за установяване на размера на претенцията на ищците. Не се представят доказателства за реалният дълг и причина за наличието му — невъзможност за плащане. Твърди се, че исковете са неоснователни, тъй като ищците не притежават материално-правна легитимация. Материалното право да се претендира плащане на остатъка по кредита принадлежи единствено на „Б.ДСК“ ЕАД. В случай, че съдът счете претенцията основателна се прави възражение за прихващане на задължението на застрахователя с дължимите суми за премии по застрахователния договор, дължими като плащания от застрахованото лице до края на периода на застрахователния договор като условие за застрахователно плащане. Оспорва се иска за присъждане на законна лихва, поради неоснователност на гладният иск, поради което се явява неоснователен и акцесорният за лихва. С отговора са представени следните доказателства: заверени копия на Общи условия по процесната застраховка; Съобщение за смърт № •••••• г. Отправени са доказателствени искания за допускане на Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице-лекар патолог. На основание чл. 192 от ГПК, да бъде изискана от трето неучастващо лице - НЗОК, с адрес: [заличен адрес по GDPR], информация за регистрирани заболявания, ползвана медицинска помощ - извършени прегледи и хоспитализации, както и за предписаните на М.Я.М., ЕГН ••••••••••, лекарствени продукти за периода от 01.01.2015 г. до 25.02.2022 г. Приложена е нарочна молба по чл. 192 от ГПК, която да бъде изпратена до третото лице. Отправя се молба съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК пандемията от Ковид да бъде приета като общоизвестен факт и неподлежащ на доказване. Претендират се направените в хода на настоящото съдебно производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с установителен иск за това, че ответниците Г. М. М., Е. М. М. и Я. М. Я. дължат на „Б.ДСК“ АД, сума в общ размер от 6977,59 лв., от които: 5814,40 лева – главница по Договор за кредит Експресо от 17.07.2019г., сключен между Банката и М.Я.М. /наследодател на ответниците/, ведно със законната лихва считано от 12.08.2024г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ до изплащане на вземането; 765,08 лева – договорна лихва за периода от 30.03.2022г. до 31.07.2024г.; 3,08 лева – обезщетение след изисквуемост от 01.08.2024г. до 01.08.2024г.; 395,03 лева лихвена надбавка за забава от 30.03.2022г. до 31.07.2024г.; 139,55 лева държавна такса за разглеждане на Заявление по чл. 417 ГПК /представляваща 2 % от цената на иска/; 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждание в заповедното производство, както и направените разноски в настоящото производство. Искът предявен от Б.ДСК АД е с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Същевременно е предявен от ответниците обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК срещу третото лице помагач „Г.Ж.“. Съдът намира, че така предявеният обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК от Г. М. М., ЕГН: ••••••••••, Я. М. Я., ЕГН: •••••••••• и Е. М. М., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Р. М. срещу „Г.Ж.“ ЕАД е с правна квалификация по чл. 382, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 405, вр. с чл. 399 от КЗ. С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „Б.ДСК“ АД и М.Я.М. сключен договор за кредит „Експресо“ от 17.07.2019 г. за сумата от 11 000 лева и фиксиран лихвен процент в размер на 5,44 %, със срок на договора до 30.07.2024 г. С оглед становището на привлеченото в качеството на трето лице помагач „Г.Ж.“ с отговора на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване се отдели и Ковид пандемията. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпредели между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове. В тежест на ищеца „Б.ДСК“ АД да установи, при условията на пълно и главно доказване фактите от които произтичат вземанията по основание и размер, наличие на неизпълнение от страна на ответника, изпадане на длъжника в забава, период и размер на лихвата. В тежест на ответника да установи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения. Ищците /наследниците на кредитополучателя/ по иска срещу третото лице помагач „Г.Ж.“ ЕАД с правна квалификация по чл. 382, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 405, вр. с чл. 399 от КЗ следваше да докажат наличие на валидно застрахователно правоотношение /договор за застраховка „Живот“, вписан кредитополучател като застраховано лице, покрит риск – смърт/, настъпването на застрахователното събитие /смърт на застрахованото лице/, връзка между смъртта и покритият риск, /ако застрахователят твърди изключен риск, ищецът не е длъжен да доказва липса на изключение – тежестта преминава върху застрахователя. Ищецът трябва да докаже само факта на смъртта, не причината/ и размера на дължимата сума. Ответникът по иска „Г.Ж.“ ЕАД следваше да докаже възраженията си, в това число наличие на изключен риск. В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Х. П., която поддържа молбата. Моли съда да отдели като безспорни и факта на забавата, настъпването на изисквуемостта на твърдяната от ищеца дата на краен падеж, както и размера на вземанията по пера. Ответниците се представляват от адв. Р. М. с пълномощно по делото, който поддържа отговора на ИМ. Не оспорва по основание и размер претенцията на ищеца, както и факта на забавата. „Г.Ж.“ ЕАД се представлява от юрк. А. К. с пълномощно по делото, който поддържа подаденото становище – отговор. Желае допускането и назначаването на Съдебно медицинска експертиза по делото. Съдът допусна такава, която възложи на д – р М. Г.. В заключението на вещото е посочено, че видно от медицинската документация в делото /епикриза и съобщение за смърт/ на М.Я.М., като окончателна диагноза е посочена двустранна интерстициална пневмония, на база преболедуване от Ковид 19. Тази диагноза е отразена, както в епикризата, така и в издаденото съобщение за смърт. Тестът за Ковид е бил положителен двукратно на 24.02. и на 25.02. 2022г. Видно от справката, издадена от здравната каса М. многократно е хоспитализиран за лечение за периода от 2015 до 2022г., като е хоспитализиран най – вече за диабет и усложнения от него. Това му заболяване датира от 1995г. Отразена е също така диагнозата хипертонична болест, както и исхимична болест на сърцето с данни за сърдечна недостатъчност считано от 2018г. и бъбречна недостатъчност от 2017г. Вещото лице посочва, че тези заболявания са добра среда за развитие на Ковид 19, полиорганната недостатъчност и внезапната сърдечна смърт, отразено в съобщението за смърт. Гореустановените заболявания на М. и настъпилата на 25.02.2022г. смърт са в причинно – следствена връзка. В съдебно заседание вещото лице поясни, че причината за последната хоспитализация на лицето в болница е Ковид 19 и това е и причината за леталният изход. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК: Предявеният иск е допустим и основателен. От доказателствата се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, неизпълнение от страна на длъжника и настъпила изискуемост на задължението. Ответниците не оспорват вземането по основание и размер, а противопоставят възражение, свързано със застрахователното правоотношение. Това възражение обаче не засяга съществуването на вземането на кредитора спрямо длъжниците (наследниците), а евентуално вътрешните отношения между кредитора и застрахователя. Съгласно трайната съдебна практика, наличието на застраховка не погасява задължението на длъжника, а създава допълнително право на удовлетворяване на кредитора. Поради това искът следва да бъде уважен изцяло. По обратния иск срещу застрахователя: Обратният иск е процесуално допустим. По същество съдът намира същия за неоснователен. От съдебно-медицинската експертиза безспорно се установява, че непосредствената причина за смъртта е COVID-19; настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с това заболяване; наличните хронични заболявания са утежняващ фактор, но не са самостоятелна непосредствена причина за смъртта. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно. Съгласно Общите условия по застраховката (чл. 14), не се покриват рискове, произтичащи от пандемии, включително COVID-19. Пандемията от COVID-19 е общоизвестен факт (чл. 155 ГПК). При това положение е налице изключен риск по застрахователния договор. Налице е и второ самостоятелно основание за отказ – наличие на тежки предварително съществуващи заболявания, установени по делото, които попадат в обхвата на изключенията. Следователно застрахователят основателно е отказал плащане. Поради това обратният иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца „Б.ДСК“ АД разноските по делото в настоящото производство за ДТ – 71,35 евро /139,55 лева/. Следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, което съдът определи в размер на 200,00 евро /391,17 лева/. Освен това ответниците следва да заплатят сторените в Заповедното производство разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 96, 91 евро /189,55 лева/. Ищците по обратният иск следва да понесат и разноските сторени от ответника „Г.Ж.“ ЕАД в размер на 200, 00 евро /391,17 лева/ - за внесен депозит за изготвяне на Съдебно медицинска експертиза и 200, 00 евро /391,17 лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултските възнаграждения съдът определи като съобрази чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и личното участие на юрисконсултите. Така мотивиран, съдът