Решение № 45 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 547/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 526/03.07.2025 г. по гражданско дело № 20253630100046 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АГРОТОНИК“ ЕООД, ЕИК

203421622 със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „.....“ № 98 А, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя М.С.Х., ДЪЛЖИ на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от д-р Г.Щ.Т. - министър на земеделието и храните, с адрес за връчване на съдебни книжа: гр. Шумен, бул. „....“ № 17, следните суми: 5 881, 49 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2023/2024 г. по Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021 г., определена след индексиране на арендното плащане по договора в размер на 5 460, 99 лв., с коефициента на инфлация, определен от НСИ при базов период - месец Август 2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г. при инфлация от 7.7 %; сумата от 5 777, 10 лева (пет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки), представляваща лихва за забава в размер 0.3 % на основание чл. 30 от договора /мораторна неустойка/, изчислена върху дължимата сума за всеки просрочен ден до 23.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от образуване на делото в съда 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1298 от 01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 2734/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен.

ОСЪЖДА „АГРОТОНИК“ ЕООД, ЕИК 203421622 със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „.....“ № 98 А, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя М.С.Х., да заплати на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от д-р Г.Щ.Т. - министър на земеделието и храните, с адрес за връчване на съдебни книжа: гр. Шумен, бул. „....“ № 17, направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, в общ размер на 916, 34 лева (деветстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки).

Недоволен от това решение е останал ответникът „АГРОТОНИК“ ЕООД, ЕИК 203421622, който чрез пълномощника си ЕДНОЛИЧНО

АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Е. Х.“, представлявано от адвокат Е. Л. Х. от САК, го обжалва. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и исковите претенции отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Счита, че при постановяването на съдебния акт, първоинстанционният съдебен състав е допуснал съществени нарушения на материалния закон като е заобиколил ключов момент от разглеждания пред него случай, изразяващ се в обстоятелството, че ищецът е прекратил едностранно действащия между страните договор без да положи необходима грижа и да създаде условия за неговото изпълнение като разсрочи арендните плащания по него с оглед на факта, че договорът е бил сключен за 5 годишен период. Това представлява съществено неизпълнение от страна на арендодателя, водещо до липса на насрещна престация, при която арендно плащане не се дължи. Първоинстанционният съд не е отчел изложените в отговора на исковата молба факти, че ищецът многократно е сезиран от ответника с устни и писмени молби за разсрочване на задълженията за кампания 2022/2023 година и процесната кампания 2023/2024 година. Провеждани са визити от управителя на дружеството при Директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен. Писмено са излагани до МЗ конкретни съображения за финансови затруднения на дружеството, произтичащи от неблагоприятната световна икономическа обстановка, предизвикана от конфликта в Украйна, довели до повишение на цените на торове и препарати, както и до занижени изкупни цени на селскостопанската продукция под себестойност, както и увеличено засищане на пазарите с продукция и намалено търсене на реализацията, както и ниски добиви, предизвикани от засушаването. Представени са доводи, произтичащи от затруднения за дружеството, поради тежки метеорологични условия от паднала градушка в с. .........., общ. ....., обл. Шумен през 2020 година и необходимостта дружеството да се стабилизира финансово след тази ситуация. В допълнение, съдът е игнорирал и установени в отговора на исковата молба факти за икономическа криза, форсмажорни обстоятелства (суша, война, повишени разходи). Едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца без разглеждане на тези молби представлява злоупотреба с право и противоречи на принципа на добросъвестност, заложен в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД и чл. 289 от ТЗ, както и на задължителната практика на ВКС. Съдебното решение е постановено и при съществени процесуални нарушения, които се изразяват в не уважаване на релевантни доказателствени искания на ответника по делото като съдът отказал да допусне комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, необходима за: оценка на прекомерност на дневната неустойка от 0.3% по договора; за опреД.е на вредите за дружеството от невъзможността му за участие в кампанията на директните плащания на площ за 2023/2024 година, също така съдът не е допуснал до разпит свидетели на ответника, които са нямали възможност да се явят в първо и единствено открито съдебно заседание по делото, въпреки своевременно депозирана молба за отлагане на техния разпит, което съставлява процесуално неравноправие, тъй за ищеца са били допуснати всички доказателствени искания. С посоченото е ограничено правото на защита на ответника и правото на провеждане на справедлив съдебен процес. Неправилни са изводите на съда, че в договора не се установяват неравноправни клаузи като с оглед на горното съставът е заключил, че главният иск за заплащане на дължимата арендна вноска за стопанската 2023/2024 г. е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи. Неправилни са и достигнатите от първоинстанционния съд заключения относно обективността по заплащането на обезщетение за забава, посочено в исковата молба като лихви за забава и мораторна лихва, както и несъстоятелни са изложените съображения на съда по повод въпроса за нищожност на неустойката и клаузите за неустойка за забава в изпълнението на договорно задължение, които той е разрешил без експертно заключение в тази насока. Не следва да се приемат за мотивирани субективните преценки на съда по отношение на въпроса относно липсата на краен предел за начисляване на неустойката в договора, както и съжденията на съдията, че не посочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката не нарушава, а в определени случаи би могло в по-голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по договора. Излага подробни съображения. С въззивната жалба ответникът прави искания за допускане на двама свидетели и назначаване на Комплексна съдебно счетоводна и икономическа експертиза. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от д-р Г.Щ.Т. - министър на земеделието и храните, чрез юрисконсулт С.Д.Ч., депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Възразява срещу доказателствените искания във въззивната жалба. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за страните не се явяват представители.

Въззивникът, чрез пълномощника си, ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Е. Х.“, представлявано от адвокат Е. Л. Х. от САК, депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си С.Д.Ч. – юрисконсулт при Областна дирекция „Земеделие“ Шумен, депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Наведените в жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение са частично основателни.

Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, с изключение на частта от тях в която е прието, че процесната неустойка не подлежи на намаляване поради прекомерност, с оглед разпоредбата на чл. 309 ТЗ.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство бе назначена допълнителна съдебносчетоводна експертиза, на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, като част въпросите които жалбоподателят поиска да бъдат включени в експертизата, съдът счита, че същите са неотносими към предмета на делото, поради което не ги допусна. В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси - Определение № 76/25.06.2025г. по търговско дело № 20253600900003 по описа за 2025 година. Заключението на експертизата /л. 71-73 ОС/ не води до промяна във фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства водещи до промяна във фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд.

Първоинстанционното решение е постановено по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 92 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 92 от ЗЗД.

Исковете са предявени от Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните против въззивника „АГРОТОНИК“ ЕООД за установяване съществуването на вземане в полза на държавата, на следните суми:

• 5 881, 49 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2023/2024 г. по Договор за аренда № Ш-902/16.08.2021 г., определена след индексиране на арендното плащане по договора в размер на 5 460, 99 лв., с коефициента на инфлация, определен от НСИ при базов период - месец Август 2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г. при инфлация от 7.7 %;

• сумата от 5 777, 10 лева (пет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки), представляваща лихва за забава в размер 0.3 % на основание чл. 30 от договора /мораторна неустойка/, изчислена върху дължимата сума за всеки просрочен ден от 01.10.2023г. до 23.10.2024 г.,

• ведно със законната лихва върху главницата, считано от образуване на делото в съда - 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1298 от 01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 2734/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен.

При условие на евентуалност ищецът е предявил против ответника осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на настоящото производство, въз основа становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. №2734/2024 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. От ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, ведно с Изпълнителен лист №980/01.11.2024 г. за следните суми: 5 881, 49 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима годишна арендна вноска за стопанската 2023/2024 г. по Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021г., определена след индексиране на арендното плащане по договора в размер на 5 460,99 лева, с коефициента на инфлация, определен от Националния статистически институт (НСИ) при базов период - месец Август 2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г., при инфлация от 7.7 %; 5 777, 10 лева (пет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки), представляваща лихва за забава в размер 0, 3 %, начислена на основание чл. 30 от договора, изчислена върху дължимата сума за всеки просрочен ден до 23.10.2024 г., като е присъдена и законната лихва от образуване на делото в съда - 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 233, 17 лева- извършени разноски. Заповедта е връчена на длъжника, като в законоустановения срок последният е подал възражение.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между страните, на 16.08.2021 г. е сключен Договор за аренда № Ш-902/16.08.2021 г., по силата на който Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като арендодател, предоставила на „Агротоник" ЕООД, ЕИК 203421622, като арендатор, за временно и възмездно ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд с обща площ 85.328 дка, намиращи се в землището на с. ........, община Шумен и описани по имоти в т. 1 от договора за аренда. Земеделската земя, предмет на договора се предоставяла на арендатора за отглеждане на едногодишни полски култури, съгласно заявеното от него желание. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години и влизал в сила от стопанската 2021/2022 година. В същия, срещу предоставеното право на ползване на имотите, е договорено насрещното задължение на арендатора да извърши арендно плащане по ред и в сроковете по договора. В т. 5.1 от сключения договор били предвидени следните условия на плащане: за ползването на земите арендаторът се е задължил да извършва годишно арендно плащане, в пари, в размер на 5 460, 99 лева общо за арендуваните земи, дължимо за всяка съответна стопанска година. Същият следвало да заплаща годишното арендно плащане за всяка стопанска година на две вноски, всяка от които в размер на 50 % от общото плащане, както следва: съгласно т. 5.3 от договора арендаторът следва да заплати при сключване на договора и не по-късно от 01.10 /първи октомври/ на всяка следваща стопанска година 50 % от годишната арендна вноска по т. 5.1 от договора, а съгласно т. 5.3.2 от договора следва да заплати останалите 50 % от годишната аренда вноска по т. 5.1 от договора до 31.01 /тридесет и първи януари/ на текущата стопанска година. Горните обстоятелства се установяват и от представения Договор за аренда №Ш-902/16.08.2021 г., с нотариална заверка на подписите, извършена на 30.11.2021 г. с рег. ........21, том ....., акт .... от нотариус Г.В.-Ц. с район на действие РС-Шумен, с рег. №...... на НК, който договор е вписан в Служба по вписванията - Шумен с вх. № 7605 от 30.11.2021г., акт № ....., партидна книга: том 7, стр. ......21г. Няма спор, че ищецът е изпълнил основното си задължение да предостави земите, предмет на договора за ползването им от ответника /л.6-8 РС/. В чл.30 от договора е предвидено, че при неизпълнение задължението на арендатора за заплащане на арендната вноска в уговорените срокове и съобразно договора, ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение, в размер на 0.3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане.

С нотариална покана ищецът е отправил покана до ответното

дружество за заплащане на задълженията му по договора в седемдневен срок от получаването й, като поканата съдържа и предупреждение в случай на неизпълнение на това задължение, а именно - едностранно прекратяване на договора. Поканата е получена от представителя на ответника на 30.05.2024 г. /л. 19-20 РС/.

Не се спори, че ответникът в дадения му срок, който е изтекъл на 06.05.2024г., а и до настоящия момент, не е извършил плащане по поканата.

На 17.07.2024 г. от ищеца е подадено заявление до Служба по вписванията - Шумен за вписване на извършеното от ищеца едностранно прекратяване на договора, поради неизпълнение задълженията на ответника, в качеството му на арендатор по договора /л. 22-23 РС/.

Видно от представения по делото документ, озаглавен „Искане за отсрочване/разсрочване на задължения“, става ясно, че на 26.08.2024 г. ответникът е подал до ищеца молба за разсрочване на задълженията му по процесния договор за аренда за текущата стопанска 2023/2024 г. /л. 14-15 РС/. В същата молба ответното дружество признава факта, че е длъжник по процесния договор, като излага и причини, поради които не е изпълнявало задълженията си за плащане на арендната вноска /икономическа обстановка, поради конфликта в Украйна, повишени цени на торове, препарати и др.; паднала през 2020 г. градушка/. В същата молба ответникът е направил предложение за разсрочване на задълженията му по договора, като е посочил, че първата вноска ще заплати до 15.09.2024 г., втората - до 10.10.2024 г., а последната /шеста вноска/- до 20.02.2025 г.

С писмо вх. № РД-12-02-529-3/02.10.2024 г. министърът на земеделието е уведомил директора на ОД "Земеделие" - гр. Шумен, че не дава съгласие за разсрочване на задълженията по договора /л. 16-18 РС/.

От приетото заключение по извършената ССЕ /л. 98-100 РС/, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че размерът на дължимата арендна вноска по договора се равнява на сума от 5 881,49 лв., която сума е определена след индексиране на арендното плащане по договора в размер на 5 460,99 лв., с коефициента на инфлация, определен от НСИ при базов период - месец Август 2022 г. и наблюдаван период за месец Август 2023 г. при инфлация от 7.7 %. Според същото заключение размерът на обезщетението за забавено плащане за процесния период се равнява на сума от 5 777, 10 лева. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело няма ангажирани доказателства за плащане на арендната вноска по договора. Няма и наведени твърдения в посочения смисъл.

Видно от заключението на допълнителната ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 71-73 ОС/, е че: След запознаване с договори за аренда на земеделска за периода 2022-2025г. при други земеделски производители се констатира, че в някои от тях липсват клаузи за неустойки, а в други размера на неустойката за забава е законната лихва, която към датата на сключване на процесния договор за аренда на земеделска земя е 10%. В други договори /например договори за аренда на земеделска земя сключени с Община Хитрино/ размерът на неустойката е 1% дневно, но не повече от 50%. В процесния договор за аренда на земеделска земя дължимата дневна неустойка за забава е в размер 03%, което за година прави 108% годишна неустойка, който процент надвишава значително размера на договорната практика. Независимо от това, че неустойката в договора е договорена, то нейният размер от 108% годишно /0,3% на ден/ не съответства на обичайната икономическа практика при договори за аренда на земеделска земя за периода 2022-2025г. и може да се определи като икономически необоснован и прекомерен с оглед приложимата икономическа и договорна практика.

Спорните въпроси в настоящото производство са правомерно ли е прекратен процесния договор от страна на ищеца, както и дали претендираната неустойка съгласно чл. 30 от арендния договор е недействителна по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД , тъй като е прекомерна с оглед действително претърпените вреди от арендодателя, подлежи ли същата на намаляване, респективно приложима ли е нормата на чл. 309 ТЗ.

По възражението на жалбоподателя, че ищецът недобросъвестно е прекратил едностранно процесния договор.

Арендаторът оспорва претенцията на арендодателя за дължимост на арендните вноски за процесната стопанска година, навеждайки възражение, че ищецът е прекратил едностранно действащия между страните договор в нарушение на добрите нрави и търговски практики, без да положи необходима грижа да създаде условия за изпълнението му, като разсрочи арендните плащания по него.

Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като в процесния договор не е била предвидена възможност за разсрочване на задълженията за заплащане на арендни те вноски, поради което и съобразно правилото на чл. 66 от ЗЗД, арендодателят не е бил длъжен да предложи, респ. да приеме удължаване срока за погасяването им преди да пристъпи към прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията на арендатора, с каквото право безспорно е разполагал към датата на вписване на изявлението му в СВ на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 28, ал. 1, пр. 2 от ЗАЗ и т. 32. 5 от договора. На следващо място, видно от доказателствата, самият арендатор не е предявил искане за изменение на арендния договор поради наличие на форсмажорни обстоятелства по реда на чл. 16 от ЗАЗ или за разсрочване плащанията на арендните вноски по време на действие на договорното правоотношение, вкл. в предоставения му от арендодателя срок за доброволно изпълнение, а е сторил това едва след прекратяването на договора /арг. от Решение № 39 от 5.02.2025 г. на ВнАС по в. т. д. № 500/2024 г./, с оглед на което не би могло да се вмени във вина на ищеца, че не е положил необходимата грижа да осигури изпълнение задълженията на ответника, особено като се има предвид липсата на доказателства за обективни пречки за престиране по смисъла на чл. 81 от ЗЗД, както и, че преди прекратяване на договора на длъжника е бил предоставен достатъчен срок, в който да изпълни, респ. да поиска отлагане на плащането.

Относно възраженията на жалбоподателя, че е сезирал насрещната страна с устни молби за разсрочване на задължението си, както и по оплакването, че първоинстанционния съд неправилно не е уважил молбата му за отлагане на делото, тъй като ответникът не е могъл да доведе свидетелите, с чиито показания да докаже факта, че е отправял тези устни молби.

Първоинстанционния съд е допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ответника. На 10.06.2025г. по електронна поща, ответникът е депозирал молба с вх. № 10004 от 11.06.2025г., с която поискал насроченото за 11.06.2025г. о.с.з. до бъде отложено, тъй като допуснатите му свидетели не могат да се явят /л. 93-97 РС/. С оглед липсата на доказателства за уважителна причина за неявяване на допуснатите свидетели, първоинстанционният съд е приел, че производството следва да бъде продължено без събиране на допуснатото доказателство и е дал ход на устните състезания /л. 106-113 РС/. Настоящият съдебен състав намира, че липсват данни по делото, от които да се установи, че разпит на свидетелите не е осъществен при наличието на обективни причини. Такива не се твърдят и във въззивната жалба. С оглед забраната по чл. 266 ГПК въззивният съд остави без уважение искането за допускане на тези доказателства. Така и Решение от 21.06.2013 г. на ОС - Видин по в. гр. д. № 152/2013 г.

За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че ответникът е сезирал насрещната страна с устни молби за разсрочване на задължението си /за което обстоятелство е поискал допускането на горепосочените свидетели/, следва да се посочи следното: Законът урежда нотариално заверена писмена форма за действителност (чл. 3, ал. 1 ЗАЗ), съответна на регистрацията на противопоставимите права, предоставени на арендатора и тази специална форма се изисква както за самия аренден договор, така и за измененията на същественото му съдържание (каквото несъмнено е арендното плащане). Това налага и предложенията за договаряне на съдържание на такива съглашения да се отправят добросъвестно в писмена форма (по арг. от чл. 16, ал. 4 ЗАЗ визиращ връчване на документ). Ето защо, дори и да се приеме, че преди прекратяването на договора, ответникът устно е поискал от насрещната страна изменение на договора, то това обстоятелство се явява ирелевантно. Освен искането за отстрочване/разсрочване на задълженията от дата 26.08.2024г. /л.14-15 РС/, което е направено след прекратяването на договора, други писмени изявления не са представени от ответника. Затова и твърденията на ответника относно водени разговори, преди прекратяването на договора могат да се възприемат само като неформално предложение за начало на преддоговорни отношения по преговори, а не като конкретна оферта, изискваща отговор от арендатора. Тези предварителни разговори нямат самостоятелно значение за фактическия състав, пораждащ правото предмет на спора. Така и Решение № 39 от 5.02.2025 г. на ВнАС по в. т. д. № 500/2024 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 2308 от 17.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 947/2025 г., I т. о., ТК.

Другото възражение на ответника – че ищецът е ограничил възможността му да заяви арендуваните площи по линия на директните плащания на площ за получаване на финансово подпомагане за стопанската 2023/2024 г. като е спрял действието на съществуващо правно основание произтичащо от арендния договор, с което е предприел действие в противоречие с добрите нрави, практики и обичаи също следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като самият той се е поставил в невъзможност да получи такова, допускайки неизпълнение на договорните си задължения. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че законът не поставя изискване за прекратяване на арендния договор преди изтичане на съответната стопанска година /по аналогия от чл. 31, ал. 1 от ЗАЗ/, съответно преди изтичане на сроковете за подаване на заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, поради което и доколкото подобни ограничения не са уговорени в процесния договор за аренда, арендодателят не е бил длъжен да се съобрази с тях.

На следващо място ответникът въвежда възражение, че т. 5. 1 от арендния договор предвижда тежки и икономически необосновани условия за изпълнението му, относими към арендното плащане в контекста на изключително завишения и необоснован размер на годишната арендна вноска. Неравноправна е била и клаузата по т. 5.3.1, определяща размера на дължимата авансова вноска, както и срокът за нейното плащане - едва началото на съответната стопанска година 30.09.2023 година, както и следващата падежна дата на плащане на втората дължима вноска по договора, която дата не поддържа приемливото в практиката 6-месечно отсрочване за доизплащане на дължимата вноска след датата на плащане на аванса. Счита, че в духа на горното изложение следва да се тълкува и разпоредбата на т. 4. 1 от договора, а именно предвидената необходимост от индексация на без това неоснователно завишената арендна вноска с коефициента на инфлация, определен от НСИ за предходния 12- месечен период.

Относно това възражение, съдът съобрази, че съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, арендаторът дължи арендното плащане в уговорения между страните вид и срокове, като в ал. 2 е уточнено, че размерът на арендното плащане се договаря въз основа на: 1. пазарната поземлена рента; 2. наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи. В ал. 5 на цитираната разпоредба е предвидено изрично, че ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а ако то е определено за по-кратки периоди - се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период. Цитираните правни норми допускат свободно договаряне между страните на вида, размера, броя и срока на погасяване на дължимите арендни вноски, при съблюдаване на добрите нрави, като регламентира единствено критериите за опреД.е конкретния размер на арендното плащане. Предвид това и уговореното между страните, приема, че не са налице визираните от ответника противоречия на договора за аренда със закона и добрите нрави.

Що се отнася до възражението на ответника, че ищецът претендира необосновано висок размер арендни вноски, които не е имал основание да индексира с инфлационния индекс за съответния период, съдът съобрази решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което се приема, че актуализация на размера на арендната вноска е допустима, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и тя не представлява изменение на арендния договор по смисъла на чл. 16 от ЗАЗ в частта за арендната вноска, тъй като разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗАЗ предвижда единствено забрана за изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на договора като е прието, че това не са обстоятелства по смисъла на чл. 16, ал. 1, изр. 1 от ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора когато условията, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ/. Други ограничения за изменение на договора за аренда не са уредени със ЗАЗ, поради което, извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, посочени в чл. 9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. Промяна на размера на арендната вноска настъпва автоматично при осъществяване на обстоятелството, от което, съобразно изразената при сключването на договора воля на страните, е обусловена промяната й, ако актуализираният размер е определен или определяем. Тоест, при изменение на арендната вноска, включително по посока на увеличение не следва да има изменение на арендния договор по реда и начина, предвиден в специалната норма на чл. 16 от ЗАЗ. С оглед на даденото в решението на ВКС разяснение, уговореното в т. 4. 1 от процесния договор за аренда, с която страните по него предварително са се съгласили арендните вноски да бъдат променяни автоматично чрез индексирането им с коефициента на инфлация, определен от НСИ за предходния 12-месечен период и липсата на оспорване от ответника, че са били налице основанията за индексиране на конкретните аренди плащания, съдът приема възражението на ответника за изцяло неоснователно.

В съответствие с изложеното, съдът намира за необосновани и възраженията на ответника, че ищецът трайно е нарушил добрите търговски нрави и принципите на добрата търговска практика като е прекратил едностранно процесния договор за аренда с цел да създаде умишлено

облагодетелстване за себе си чрез своите претенции, произтичащи от неравноправни клаузи по договора, с което е възпрепятствал дружеството да използва арендуваните земеделските площи в съответния 5 годишен период за конкретните му цели и да ги заяви за получаване на финансиране по линия на директните плащания на площ за кампания 2023/2024 година, с което е ограничил икономическата му активност и финансовата му ефективност.

Имайки предвид горното, съдът приема за доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за аренда № Ш-902/16.08.2021 г., прекратен едностранно от арендодателя, по който договор същият има ликвидно и изискуемо вземане срещу арендатора за сумата от 5 881.49 лева, представляваща неплатени арендни вноски за стопанската 2023/2024 г., поради което предявеният положителен установителен иск за главница в размер на 5 881.49 лева е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Върху главницата от 5 881.49 лева правилно първоинстанционния съд е присъдил и лихва за забава в размер на законната, считано от датата на образуване на делото по заявлението по чл. 417 от ГПК, съобразно искането на ищеца – 24.10.2024 г. до окончателното й плащане.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Решение № 42 от 19.12.2025г. по търговско дело № 20253600900002 по описа за 2025 година на Окръжен съд – Шумен.

Ето защо, обжалваното решение в частта, в която е уважен иска за главницата и за законната лихва върху главницата, следва да бъде потвърдено.

По възраженията на жалбоподателя срещу уговорената в т. 30 от процесния договор неустойка за неточно изпълнение, в размер на 0. 3 % от дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане.

Съгласно даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK относно задължението на съда да извърши служебна проверка за съответствие на неустоечната клауза с добрите нрави и при отчитане конкретните обстоятелства по настоящия казус, съдът приема, че същата е действителна. Процесният договор е сключен след проведена тръжна процедура и същият е бил част от тръжните книжа, т. е. всички участници в търга, в т. ч. и въззивника са били известени и поставени при равни условия. Предмет на арендата са значителни по площ земи от държавен поземлен фонд, стопанисването и управлението на който се осъществява и в обществен интерес, поради което и даването на превес на санкционната функция на уговорената неустойка е обществено оправдано. Наред с това към датата на сключване на договора размерът на същата не е абсолютно определена величина, а зависи от размера на незаплатеното в срок задължение и периода на просрочието. Липсата на фиксиран предел на неустойката и евентуалното значително надвишаване на същата над действително претърпените вреди не обуславя извод, че така уговорената неустойка надхвърля присъщото й значение /едновременно обезпечение, обезщетение и санкция/ и не я прави априори недействителна по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Така и Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК. Ето защо прекомерността й в случая следва да бъде преценена не към датата на сключване на договора, а към датата на настъпване на вредата, с оглед въведеното в предмета на спора възражение от въззивника и което не е ограничено от разпоредбата на чл. 309 ТЗ.

Както в дадените задължителни разяснения в т. 3 от цитираното Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, така и константната съдебна практика приема, че преценката дали е налице прекомерност или не се извършва въз основа на съотношението между действително претърпените от кредитора вреди и размера на уговорената неустойка, като то се преценява към момента на неизпълнение на договора. Тежестта за доказване на действителния размер на вредите е за длъжника. При направата на извод за прекомерност обаче съдът не е длъжен да намали неустойката до размера на действително претърпените вреди. Подобна обвързаност би била в противоречие със санкционната функция и обезпечителния характер на неустойката, респ. незачитане на договорната свобода на страните.

Доводи за други вреди, освен законната лихва, респ. друг размер на вредите не са наведени от страна на Държавата. Предвид на това и доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение съдът приема за доказано, че действителната претърпяна вреда от забавата е съизмерима със следващата се законна лихва.

Съгласно т. 2 от неоспореното заключение на първоначалната ССЕ размерът на дължимата неустойка е както следва /л. 71-73 ОС/:

за периода от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. е в размер на 1 084,86 лв.

/50% от арендното плащане в размер на 2 940.75 лв. х 0,3% на ден = 8.82

лв. на ден х 123 дни (период 01.10.2023 г.-31.01.2024г.);

за периода 01.02.2024 г. до 23.10.2024 г. е в размер на 4 692,24 лв.

/цялото арендното плащане в размер на 5 881.49 лв. х 0.3% на ден

=17.64лв. на ден х 266 дни (период 01.02.2024г. до 23.10.2024г).

Общия размер на неустойката до 23.10.2024г. е на стойност 5 777,10 лв.

Съпоставката между определената по реда на чл. 30 от процесния договор за аренда неустойка и действително претърпените вреди сочи, че е налице превишение почти 8 пъти спрямо действителната вреда, което според настоящия състав се явява прекомерно. С оглед на това съдът намира, че намаляването на следващата се неустойка с 1/2, т. е. до размер на сумата от 2 888.55 лева, би обезщетила кредитора и едновременно с това би изпълнила и своята санкционна функция спрямо неизправния длъжник.

В този смисъл вж. Решение № 48 от 29.03.2024 г. на ВнАС по в. гр. д. № 1/2024 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 3087 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 517/2025 г., III г. о., ГК, както и Решение № 42 от 19.12.2025 г. на ОС - Шумен по т. д. № 2/2025 г.

Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция на Държавата по чл. 422 ГПК е уважена за горницата над 2 888.55 лева до 5 777,10 лева. До размера от 2 888.55 лева решението следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че когато се обжалва решението по съществото на спора, то може да се обжалва и в частта му за разноските. Вж. Определение № 799 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о., ТК.

При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/ производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от 18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2012 г., III г. о., ГК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК и разрешенията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът дължи произнасяне по всички разноски направени от страните както в заповедното производство, така и по разглеждането на спора в двете инстанции.

Съдът намира направеното от ищеца възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответника.

Предвид изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и първоинстанционното исково производство, за разликата над 689.31 лв. до присъдения размер от 916.34 лв.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част от исковете, за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 507.77 лв. /превалутирани в 259.62 евро/, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 25, ал.2 във вр. ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В полза на ответника, следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както следва: за заповедното производство в размер на 197.62 лв. /превалутирани в 101.04 евро/, за първата инстанция в размер на 371.64 лв. /превалутирани в 190.02 евро/, а за въззивната инстанция в размер на 528.52 лв. /превалутирани в 270.23 евро/.

Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,