Решение № 2 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 13940/2022 г.

Производството е в първа фаза на делба по допускането.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца К. П. Р., ЕГН •••••••••• , срещу ответника Д. П. Р., ЕГН •••••••••• , срещу ответника Д. Т. Д. ЕГН ••••••••••/конституирана като ответна страна със самостоятелни права с определение № •••• г. на ВРС/, срещу ответника Х. Н. К. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.С., ул.Б. №*, вх.*, ет.*, дъщеря на починалата в хода на процеса ответна страна К. П. К. ЕГН ••••••••••, конституирана от съда с определение ••• г. с оглед притежавани самостоятелни права, подлежащи на изследване по същество в хода на делото/, конститутивни искови претенции с правно основание чл.34 вр. с чл.69 от ЗН, за допускане на делба по отношение на следните недвижими имоти:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед •••• г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.В., ул. „Д. Ч." №••, ет.*, ап.*, намиращ се в сграда с идентификатор •••• с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••, предназначение на самостоятелния обект - жилище,

апартамент, с площ 83.79 кв.м, брой нива: 1, състоящ се от входно антре, хол,

столова с кухненска ниша, две спални, баня-тоалетна, при граници по кадастралната

карта самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж - ••••.••••, под обекта

• •••••••, над обекта -••••.••••, ••••••• и ••••••, ведно с принадлежащото

ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се под ап.№1, без посочена площ в документ за собственост, при граници: югозапад - ул. „Д. Ч.'\ северозапад - изба № *, североизток -

избен коридор, югоизток -изба №*, както и 17.5379% ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор ••••••, в която обектът се намира, и от правото на строеж

върху поземлен имот с идентификатор ••••, върху който е разположена сградата;

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед •••• г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.В., ул. „Д. Ч." №••, ет.*, намиращ се в сграда с идентификатор ••••• с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••, предназначение на самостоятелния обект - офис, с площ 9.95

кв.м, брой нива: 1, при граници по кадастралната карта самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - •••.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че с нот.акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство съгласно чл.53 от ЗГ ИНМ и §•••• от ППЗПИНМ №••, т.••, дело №•••• г. на нотариуса при Народния съд - гр.В., наследодателят П. С. Р. е признат за собственик на апартамент №1, находящ се в гр.В., ул. „Д. Ч." №••, на първи етаж. с площ 83.79 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение, находящо се под апартамент №1.

Според изнесеното нот.акт №••, т.••, дело •••• г. на нотариус при ВРС, П. С. Р. е прехвърлил на сина си К. П. Р. и на дъщеря си Д. П. Р., по •••• ид.ч. за всеки, от собствения му апазтамент №*, находящ се в гр.В., ул. „Д. Ч." №••, на първи етаж, с площ 83.79 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение, находящо се под апартамент №*, срещу задължение за издръжка и гледане на него и на съпругата му Д. Т. Д.. С разрешение за ползване №••• от ••• г. на началника на РДНСК-В., се сочи, че предназначението на първия делбен имот е било променено от ,апартамент" на „офис". Промяната не е била отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри, където обектът фигурирал като „жилище, апартамент". С разрешение за ползване №•••• г. на началник на РДНСК-В., е била допусната промяната на предназначението на част от прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор ••• избено помещение №*, в „офис за адвокатка кантора". С решение №••• от •••••••• г. по в.гр.д. №••• г. на ВАпС, допълнено с решение №* от ••• г., е бил развален на основан де чл.87, ал.3 от ЗЗД описаният по-горе договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане на апартамент №1, в частта, с която П. Р. прехвърлил на К. Р. правото на собственост върху •••• ид.ч. от имота, до размера на ¼ от имота. Решението влязло в законна сила на 01.03.2013 г., когато е било потвърдено с решение №••• г. по гр.д. №••• г. на ВКС, 4-то ГО. Частта от имота, за който договорът е развален - 1/4 ид.ч., според ищеца е била придобита при равни квоти от ищците по делото - Д. Д. - Р. и Д. Р., или по •••• ид.ч. за всяка от тях.

Сочи се в исковата молба, че с нот.акт №••, т.*, рег.№••, дело №•• от ••• г., рег. №•••, акт №••, t.•••, дело №••• г., Д. Д. - Р. е продала на Д. Р. притежаваната от нея •••• ид.ч. от делбените имоти.

С оглед на изложеното, се настоява, че К. Р. е собственик на 1/4 ид.ч. от всеки от делбените имоти, на основание прехвърляне срещу издръжка и гледане, а ответницата Д. Р. е собственик на 3/4 ид.ч. от всеки от делбените имоти, на основание прехвърляне срещу издръжка и гледане, наследяване по закон и покупка.

Тъй като съсобствениците не могат да поделят имотите си доброволно, се отправя искане, на основание чл.34 от ЗС ,да се допусне делбата на подробно описаните съсобствени имоти между страните, при посочените по-горе идеални части.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, се отправя искане да се постанови решение за извършването й.

Настоява се от ищцовата страна, исковата молба да се счита за писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, от получаването на която ответницата ще дължи на ищеца обезщетение за ползите, от които последният е бил лишен, в резултат от едноличното ползване от нейна страна на съсобствените имоти, в размер на 400 лв. месечно, ведно със законната лихва закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумите. Посочената претенция се явява относима към втората фаза на делбата.

Ответната страна Д. П. Р., ЕГН ••••••••••, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който изразява становище , че предявената искова претенция е неоснователна. Сочи, че към дата на подаване на исковата молба -20.10.2022 г. К. П. Р., не е съсобственик на недвижимият имот. Настоява, че съсобственици на имота са: Д. Т. Д., притежаваща •••• идеална част от правото на собственост, придобита на основание придобивна давност необременена с право на ползване, поради сливане на качествата ползател и собственик, и Д. П. Р., притежаваща 7/8 идеални части от правото на собственост, от които: ½ ид.част от правото на собственост, придобита на основание Нотариален акт №•• том ••дело ••от ••• г. за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка при учредено право на ползване на Д. Т. Д., •••• идеална част от правото на собственост придобита на основание Решение №••от •••••••• г. допълнено с Решение №* от ••• г., постановени по в.гр.д.№••• г. на Варненски апелативен съд необременена с право на ползване, заличено по право, съгласно чл.89 от ЗЗД, •••• идеална част от правото на собственост, придобита на основание Нотариален акт за продажба №•• г. на нотариус В. Г. при учредено право на ползване на Д. Т. Д., •••• идеална част от правото на собственост, придобита на основание придобивна давност изтекла на ••• г. и необременена с право на ползване заличено по право, съгласно чл.89 от ЗЗД.

Настоява се, че апартамент №*, находящ се в град В., ул.”Д. Ч.”№••, ет.*, ведно с избенно помещение, не е имот, принадлежал на П. С. Р. в момента на смъртта му – 06.03.2010 г. и не представлява наследство. Д. Т. Д. и Д. П. Р. са придобили по давност притежаваните от К. П. Р. ¼ идеални части от недвижимият имот, съответно на основание чл.99 от ЗС, К. П. Р. е изгубил правото на собственост. Придобивната давност е започнала да тече на 30.1••••011 г. и е изтекла на 30.1••••021 г., или много по-рано от подадената на 20.10.2022 г. искова молба за делба. Възразва се с отговора за липсата на общи недвижими имоти, съответно за липсата на съсобственост между страните по делото.

Ответната страна Д. П. Р., ЕГН ••••••••••, се позова на придобита собственост по давност върху поцесните имоти, на основание изрично писмено възражение, подадено по гр.д.№•••••• г. на РСВ.. Съдебен протокол от проведеното на 16.12.2022 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ ••••/// г. на РС-В., сочи, че съдържа докладвано от съда ,депозирано на /// г. възражение на ответника Д. Т. Д.Р. и третото лице-помагач Д. П. Р., с което се позоват на придобито право на собственост по давност, неоспорено от ищеца К. П. Р.. Цитира решение №•• от •• г. по гр.д.№•••••• г. на Районен съд В., с което е отхвърлен иска на К. П. Р. срещу Д. Т. Д., за приемане за установено, в отношенията между страните, че Д. Т. Д. не притежава право на ползване върху апартамент №*, находящ се в гр.В., ул.Д. Ч. №••, ет.*, състоящ се от входно антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални, баня клозет, с площ 83.79кв.м., ведно с избено помещение, ведно с 17 5379 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, и не притежава право на ползване върху офис с площ 9.95 кв.м., на основание чл.124, ал.1 от ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на ответника Д. П. Р.. Посочено е, че К. П. Р. по гр.д. №••••.. г. на Районен съд – В., е отрекъл вещното право на ползване на Д. Т. Д., учредено с нотариален акт №••• г. и оспорва притежаваните от Д. П. Р. самостоятелните права върху предмета на спора. Настоява се от ответната страна Д. П. Р., че в съвладение с Д. Т. Д., са упражнявали фактическа власт върху целия имот, на основание влезлото в сила Решение №•• от •• г.,* допълнено с Решение №•• от ••• г., постановени по в.гр.д.№••• г. на Варненски апелативен съд, както и на основание влязлото в сила Решение •••• от •••••• г. на Окръжен съд-В., които изключвали владението на К. П. Р.. С Протокол за въвод във владение по изпълнително дело №••• г. на ЧСИ С. Я., съставен на •••••• г., сочи че са манифестирали спрямо К. П. Р. намерението си да владеят неговите идеални части за себе си.

Навежда възражение на основание чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС, за придобито от нея Д. П. Р. в съвладение с Д. Т. Д. спрямо К. П. Р. ПРаво на собственост по давност, на база осъществявано непрекъснато владение в продължение 10 години, считано от 30.1••••011 г. до 30.1••••021 г. върху апартамент №*, находящ се в град В., ул.”Д. Ч.”№*, ет.* състоящ се от входно антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални, баняклозет, с площ от 83.79 кв.м. и балкон при граници: двор и жилищна сграда, стълбище, ул.Д. Ч. и ул.Т. И., ведно с избенно помещение №1 с площ 15 кв.м., граничещо: ул.Д. Ч., изба №*, избен коридор и изба №2, както и 17.5379% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Отправено е искане за конституиране на Д. Т. Д., като ответник по делото, притежаваща самостоятелни права върху делбения имот, което е уважено от съда.

С възражение с вх. № ••• от 27.02.2026 г., подадено от Д. П. Р. и Д. Т. Д., последните настояват, че съделителката К. К., е починала преди да е приела наследството на П. Р., съгласно чл. 48 ЗН, и представят молба от 30.05.2025 г. от ответницата Д. Р. с правно основание чл. 51 и чл. 59 ЗН за определяне срок за приемане на наследството и назначаване на управител на незаетото наследство. Ответниците сочат, че са налице недобросъвестно упражнени права от адвокат М. И., обективирани в отговор на исковата молба с вх. № ••• г., доколкото К. К. не е приела наследството на П. Р.. Недобросъвестни упражнени права са налице и от адвокат И. М., обективирани в заявление с вх. № ••• г. Ответниците възразяват на основание чл. 342 ГПК против правото на Х. К., да участва в делбата, и поддържат възражението с правно основание чл. 342 ГПК против правото на К. Р. да участва в делбата, както и възразяват на основание чл. 342 ГПК против включването в наследствената маса на апартамент № 1, находящ се в град В., ул. Д. Ч. № ••, ет. *, ведно с избеното помещение с площ 15кв.м. Ответниците сочат, че на основание чл.341 ГПК делбения имот не е наследствен, предвид че П. Р. с нотариален акт №•••2 г. е прехвърлил имота срещу задължение за издръжка и гледане, както и че на основание чл. 341 и чл. 342 от ГПК не е налице съсобственост върху делбеният имот. В молбата, ответниците заявяват, че в производството по гр.д. №••••••• г. на ВРС, са се позовали по давност.

На 07.10.2024 г., в срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от отв.К. П. К. ЕГН ••••••••••, конституирана от съда с определение ••• г. с оглед притежавани самостоятелни права, подлежащи на изследване по същество в хода на делото , чрез назначения й особен представител адв. И.. Поради настъпила смърт на отв К. П. К. ЕГН •••••••••• с с определение ••• г. на ВРС, на нейно място по заместване на основание чл.227 ГПК е конституирата като ответник дъщеря й Х. Н. К. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.С., ул.Б. №*, вх.*, ет.*.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Х. Н. К. ЕГН ••••••••••, действаща чрез процесуалния си представител адв. И. М., заявява, че поддържа писмения отговор депозиран от назначения особен представител на починалата й майка К. К., подаден от адвокат М. И.. В молбата ответницата моли, в случай на необходимост да бъде извършена служебна справка по ч.гр.д. № ••• г. по описа на РС-В., по което е взето решение да се впише в особената книга, водена при ВРС приемането на наследство от Х. К. оставено й от наследодателя К. К., починала на 07.08.2025 г., бивш жител на град С. и от наследодателя П. Р., починал на 05.03.2010 година в град В., на основание чл. 49, ал. 1 от ЗН.

Поддържа се, че К. К. е наследник по закон на П. Р., нейн баща. Съобразявайки че след влязлото в сила решение на Апелативен съд- В., се сочи че 1/4 % ид.ч. от целия имот - апартамент, за който е развален договор за издръжка и гледане, се е върнал в патримониума на П. Р., съответно като него наследник ответницата притежава съответна част от него след настъпило наследствено правоприемство от баща й, починал през 2010г.

Отправя се искане да се допуснат до делба процесните имоти, съобразно изложеното в отговора на починалата й майка К. К., подаден от адвокат М. И. .

В о.с.з., ищецът К. П. Р., ЕГН •••••••••• изразява становище по отговора на Д. Р., като заявява, че се съдържат твърдения за обстоятелства, които не отговарят на обективната истина, а също така са неотносими към настоящото производство. Твърди се, че не е отнел по насилствен начин владението върху процесния апартамент. С решение по гр.д. №••• г. на ВОС, представено по делото от Д. Р., е прието, че владението е отнето по скрит, а не по насилствен начин. Скрит и насилствен начин, са взаимоизключващите се, поради което не е възможно отнемането да е и по двата начина. Твърди, че не е отнел по скрит и насилствен начин намиращите се в апартамента притежания на Д. Р.. С решение №•• г. по гр.д. №••• г. ВОС е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. Р. срещу К. Р. искове: -иск за приемане за установено по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, че за периода от 12.1••••011 г. до 14.1••••011 г. в град В., К. Р. при издаден на 09.1••••011 г. изпълнителен лист по въззивно осъдително решение и образувано принудително изпълнение за въвод в процесния апартамент, е изнесъл от жилището на своята майка нейни документи и вещи - пари, златни монети, бижута, мебели, битова техника, дрехи, книги, обикновена покъщнина и други, индивидуализирани по вид и брой с назначена и приета в досъдебното наказателно производство съдебно-оценителна експертиза от 27.5.2012 г. на вещо лице, съгласно опис на съдебния-изпълнител изготвен с Протокол за въвод в недвижим имот от •• г. по изп.д. №••• на ЧСИ С. Я., и Постановление от ••г по ПП№•••г на ВРП, с което ответника е осъществил състав на престъпление обсебване; -както и иск за осъждането на ответника на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на ищцата, сумата от 36 742 лв., обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.1••••011 г. Решението е било потвърдено от ВАпС и не е било допуснато до касационно обжалване. Твърди се, че в РП-В. от страна на Д. Р., са били подадени значителен брой жалби срещу ищеца К. П. Р., като по всички освен една, производството е било прекратено от РП- В.. По подадена от Д. Р. жалба, е било образувано ДП №••• г. по описа на •• РПУ към ОД МВР-В., за извършено престъпление по чл.323, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Впоследствие с обвинителен акт по ПД №•••г., К. Р. е бил предаден на съд, с твърдения за извършено престъпление по чл.323, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Във връзка с внесеното обвинение, е било образувано НОХД ••• г. на ВРС, Ш-ти състав. С Разпореждане №•• г., ВРС е прекратил производството по делото и го е върнал на прокурора. По внесен от прокурор нов обвинителен акт, е било образувано НОХД ••• г. на ВРС, Ш-ти състав. С Присъда №•••• от 21.03.2012 г. К. Р. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, като по делото е била установена коренно различна фактическа обстановка от тази, посочена в обвинителния акт, която възпроизвежда показанията на Д. Р. и Д. Р.. Присъдата е била протестирана от прокурор, като по протеста е било образувано ВНОХД №••• г. на ВОС. С решение №••• от ••• г., присъдата на ВРС, е била потвърдена, като решението е окончателно. Впоследствие с решение по гр.д. №••• г. на ВРС, ищеца К. Р. е осъдил Прокуратурата на Република Б. да му заплати претърпените имуществени и неимуществени вреди от привличането му като обвиняем и подсъдим. Междувременно с влязла в сила присъда по НЧХД №••• г. на ВРС, К. Р. е бил признат за невиновен, в това, че на ••• г. противозаконно е останал в чуждо жилище - процесния апартамент.

В отритите съдебни заседания, страните поддържат становищета си, излижени в исковата молба, в отговорите и възраженията си.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В разглеждания случай, с оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказването на изгодните за него факти. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на имота, предмет на делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на имота, предмет на делба; както и размера на притежавания от нея дял.

По отношение правата на собственост между съделителите.

Видно от представен нот.акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл.53 от ЗГ ИНМ и §•••• от ППЗПИНМ №••, т.•••, дело №•••• г. на нотариус при Народния съд - гр.В., наследодателят П. С. Р. е признат за собственик на основание покупко-продажба та апартамент №*, находящ се в гр.В., ул. „Д. Ч." №••, на първи етаж. с площ 83.79 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение, находящо се под апартамент №*.

Видно от представен нот.акт №••, т.*, дело ••• г. на нотариус при ВРС, П. С. Р. е прехвърлил на сина си К. П. Р. и на дъщеря си Д. П. Р., по •••• ид.ч. за всеки, от собствения му апазтамент №*, находящ се в гр.В., ул. „Д. Ч." №••, на първи етаж, с площ 83.79 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение, находящо се под апартамент №*, срещу задължение за издръжка и гледане на него и на съпругата му Д. Т. Д..

С решението на Варненски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ ••г., е развален договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, сключен между прехвърлителя П. С. Р. в полза на сина му К. П. Р. на правото на собственост върху ••••ид.ч. от описания недвижим имот, до размера на 1/4ид.ч. от този имот.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжкахпредставлява ненаименован, двустранен, алеаторен договор. В съдебната практика - Тълкувателно решение № ••••/ 01.12.••••6 г. на ОСГК, Решение № 239/03.07.2014г. по гр.д.№ 1019/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 10••••7.04.2011г. по гр. д. № 1255/2010г., II ГО на ВКС, Решение № 507/22.06.2010г. по гр. д. № 944/2009г., I ГО на ВКС и други, безпротиврочиво се приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, не е за продължително или периодично изпълнение, и затова при неговото разваляне има основание за реституция. Развалянето на договорза издръжка и гледане има обратно действие. По силата на обратното действие за прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да получи (върне) прехвърления имот.

С влизане в сила на конститутивното решение за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка облигационната връзка между страните по договора отпада с обратна сила. След развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, имота се връща обратно в патримониума на прехвърлителя, на основание чл.88 ал.1 от ЗЗД, с оглед обратното действие на развалянето. Поради това, след развалянето досежто ¼ ид.ч., то тази 1/4ид.ч. от имота се връща в патримониума на прехвърлителя П. С. Р., като става част от наследството на същия, предвид смъртта му, настъпила на 06.03.2010г.

По отношение наведените възражения от ответните страни Д. Р. и Д. Д., за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на притежаваните от ищеца по 1/4 ид.ч. от всеки от двата делбени имота, съдът намира следното:

Придобивният способ по чл. 79 ЗС, включва два основни елемента: владение и период от време с определена от закона продължителност.

В конкретния случай опосочените ответни страни не доказаха нито един от посочените два елемента на придобивната давност. Владението по чл.68, ал.1 ЗС, се различава от държането или намерението за своене. Съдебната практика е константа, че при съсобствена вещ, съсобственикът, които ползва вещта, е владелец на своята ид.част и държател на ид.части на другите съсобственици.

За да бъде придобита частта на ищеца от посочените ответни страни, е необходимо с явни и недвусмислени действия двете ответни страни, претендиращи че се явяват владеещия съсобственици да демонстрират, че са започнали да своят ид.части на ищецасъсобственик, за себе си. Тези действия трябва да са доведени до изричното знание на съсобственика-ищец, тъй като демонстрирането на своене единствено пред трети лица, не може да обоснове превръщането на държането в своене. (в този смисъл Решение №•••• от 29.1••••018 г. по гр.д. №2820/2017 г. на ВКС, I ГО; Решение №97 от 19.10.2020 г. по гр.д. №325/2020 г. на ВКС, I ГО).

В настоящия случай, от ответниците Д. Р. и Д. Д., не бяха представени никакви доказателства за действия, които да отричат правото на собственост на К. Р. върху притежаваните от него по 1/4 ид.ч. от двата делбени имота.

Твърденията на двете ответници, че са манифестирали своето намерение за своене спрямо притежаваните от К. Р. ид.ч. с протокол за въвод във владение по изпълнително дело №••• г. на ЧСИ С. Я., съставен на •••г., се опровергават от съдържанието на протокола, представен и приет по делото с отговора на исковата молба, видно от който К. Р. не е присъствал на въвода, а ответницата Д. Р. е присъствала, в качеството си на адвокат на Д. Д.. В протокола няма записани никакви изявления на страните, които да могат да се характеризират като намерение за своене и да са достигнали до знанието на К. Р..

От друга страна, в периода от 2010 г. до образуване на настоящото дело, в производството по гр.д. №•••• г. на ВРС, ••-ти състав, от двете ответници са депозирани множество молби, в които напротив се признава от тяхна страна правото на собственост на ищеца К. Р. върху притежаваните от него ид.ч. от делбените имоти. Във всички тях, ответниците сами посочват, че К. Р. е собственик на 1/4 ид.ч. от процесните имоти. Видно и от представено обявление по изп.дело №••• г. на ЧСИ С. Я., се установява, че кредиторът Д. Д., е насочила принудителното изпълнение за събиране на дължима от К. Р. парична сума към продан на притежаваната от него 1/4 ид.ч. от делбения апартамент. Доколкото, съгласно чл.426, ал.2 от ГПК, начинът на изпълнението се посочва от взискателя, именно Д. Д., е посочила като изпълнителен способ публичната продан на 1/4 ид.ч. от апартамент с идентификатор •••••, с твърдения, че е собственост на К. Р.. Т.е. тези обстоятелства безспорно опровергават твърденията на ответниците за манифестирано от тяхна страна отричане на правото на собственост на ищеца К. Р..

На следващо място, следва да се посочи и обстоятелството, че с нот.акт №••, т.•••, дело •••• г. на нотариуса при ВРС, наследодателят на страните П. С. Р. , при прехвърляне на сина си К. П. Р. и дъщеря си Д. П. Р. по •••• ид.ч. за всеки, от делбения апартамент №*, е запазил пожизнено безвъзмездно право на ползване върху целия имот в полза на Д. Д.. Тоа правото на ползване в полза на Д. Д. препятства възможността К. Р. да владее и ползва притежаваните от него ид.ч. от делбените имоти, но същевременно препятства и възможността в полза на отв.Д. Д. да тече придобивна давност, поради утвърдения принцип в правото, че срещу този, който не може да защити правата си, давност не тече. (в този смисъл Решение ••• от 26.04.2011 г. по гр.д. №718/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение №52 от 23.07.2018 г. по гр.д.№1455/2017 г. на ВКС, I ГО). Да се приеме противното би означавало, че всеки ползвател на недвижим имот, би придобивал правото на собственост върху ползвания имот с изтичането на 10 г. от учредяването на правото на ползване. Дори да се приеме, че правото на ползване в полза на Д. Д., е било погасено с разваляне на договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане на делбения апартамент №*, в частта, с която П. Р. прехвърля на К. Р. правото на собственост върху •••• ид.ч. от имота, до размера на 1/4 от целия имот (този въпрос е предмет на висящото гр.д. №••••• г. на ВРС, ••-ти състав), и от развалянето е започнал да тече 10-годишния срок на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС, следва да се има предвид, че решение №•• от ••••••• г. по в.гр.д. №•••• г. на ВАпС, е влялзо в сила на 01.03.2013 г. и от тази дата до 26.10.2022 г., когато е подадена исковата молба в настоящото производство, не са изминали необходимите 10 години за реализиране на твърдяната придобивна давност.

По изложените съображения, дококото в настоящото производство ответниците не установиха чрез пълно и главно доказване настъпването на нито един от елементите на фактическия състав на придобивната давност – упражняване на фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години, то възраженията им за придобиване на имота по давност, не подлежат на уважаване.

С оглед на горното следва да се приеме, че между страните е налице съсобственост при квоти: 1/4ид.ч. за ищеца К. на основание договора за издръжка и гледане + 1/16 ид.ч. за ищеца К. на основание наследяване от баща му П. С. Р. или общо за ищеца 5/16 ид.ч.; ••••ид.ч. за отв.Д. на основание договора за издръжка и гледане + 1/16 ид.ч. за Д. на основание наследяване от баща й П. С. Р. или общо 9/16 ид.ч., 1/16ид.ч. за отв.Д. на основание наследяване от съпруга й П. С. Р.;

1/16 ид.части за отв.Х.

на основание наследяване от дядо й П. С. Р. , при които следва да бъде допусната делбата.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11•••3 г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.

По изложените съображения съдът