Решение № 434 от 11.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК. То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Т., защитник на Й. Н. Д., подсъдим по делото, против присъда от 22.12.2022 г. по н.о.х.д. № 8817/22 на СРС, 112 състав, с която доверителят му е бил признат за виновен по обвинение по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК – а именно за това, че на 04.01.2022 г. в гр. София, ул. Странджа № 93, се е заканил с убийство на А.П.М. с думите „Ще те убия и ще те изям“, насочвайки след това нож към него, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, като му е определил наказание от 3 години "лишаване от свобода", при първоначален строг режим. Приспаднато е предварителното задържане, без да се посочва периодът. Също така е привел в реално изпълнение наказанието от 3 години "лишаване от свобода", наложено по н.о.х.д. № 695/16 на СРС, с първоначален общ режим, с приспадане на предварителното задържане по него. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. В своята жалба адв. Т. посочва, че са били допуснати съществени процесуални нарушения в следната насока: пристрастен съд, който е бил предварително убеден във вИ.та на подсъдимия, не е разкрил действителната фактическа обстановка и не е допуснал доказателствените искания на защитата; не е осъществено деянието, предмет на обвинението, доколкото подкрепящите го доказателства са вътрешно противоречиви и недостатъчни, като водят само до предположение; наказанието е явно несправедливо, доколкото е прекалено тежко. В своето допълнение посочва, че неправилно съдът е кредитирал показанията на пострадалия и на полицейските служители, като вместо това е следвало да установи, че подсъдимият не е правил инкриминираното изявление и да го оправдае; мотивите на присъдата са едностранно и тенденциозно изопачаване на фактите, без да се отчита неприязанта на свидетелите към подсъдимия; неправилно са били взети предвид показанията им от досъдебната фаза, доколкото показанията на свидетелите полицаи са копи-пейст, с идентични правописни грешки; конкретно посочва, че не е установено подс. Д. да е пукал гумите на автомобила, предвид липса на протокол за оглед; неправилно СРС е приел, че това пукане е станало с нож, предаден от св. Тучи, доколкото този свидетел не е владеел български език и не е имало преводач и предаването от него не е валидно; неправилно не е бил предявен този нож; неправилно не са били кредитирани показанията на св. И. и Г.; съдът е бил пристрастен предвид твърденията, направени в производството по чл. 270 НПК, относно механизма на деянието и относно намерението за убийство; счита инкриминираното изявление не за заплашително, а за комично, като съзнателно СРП е пропуснала последната му част, от която е видно това; не е установена вменяемостта на подсъдимия, предвид данните за алкохолно опиянение; наказанието е прекалено тежко, доколкото не е отчетено тежкото здравословно, семейно и имуществено състояние и поради това явно несправедливо. Прави искане за оправдаване или налагане на по-леко наказание. В съдебно заседание СГП посочва, че жалбата не е основателна, поради което присъдата на СРС следва да се потвърди. Счита, че наложеното наказание "лишаване от свобода" е правилно и справедливо, след коректно отчитане на оттегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Във връзка с изслушаната нова съдебномедицинска експертиза счита, че следва да се приложи чл. 92 ал. 3 НК. Защитата, в лицето на адв. М., поддържа жалбата, като акцентира, че наказанието от три години "лишаване от свобода" се явява изключително тежко. Също така признаването му за виновен не почива на събрания доказателствен материал. Оспорва използването на нож от страна на подсъдимия, като в тази насока според него показанията на пострадалия не следва да се кредитират. Подсъдимият е действал в състояние на афект, силно раздразнен от обидите, отправени му от пострадалия. Поради това моли за прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 2 НК, като бъде определено наказанието „пробация“, което подсъдимият и в момента изтърпява. Посочва, че вече е мИ.ло много време от деянието, доверителят му няма нови противообществени прояви, както и че той страда от различни заболявания. На последно място посочва, че неправилно е било уважавано искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство, поради което не следва да се отчитат указанията на апелативната инстанция за определяне на по-тежко наказание. Подсъдимият моли за справедлив съдебен акт. Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното: На първо място, относно обхвата на въззивната проверка. По делото е налице особеност, доколкото се касае за трето подред въззивно производство, като резултатът от предходните две производства има определено правно значение. Първото въззивно производство е приключило с Решение № 624/15.08.2023 г. по в.н.о.х.д. № 2518/23 на СГС, 5 в.с., с което съдът е възприел същата фактическа обстановка като СРС и е дал същата правна квалификация, но е приложил чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК, като вместо наказание "лишаване от свобода" е определила наказание „пробация“, за минималния възможен срок и минимално възможните пробационни мерки. Мотивирала е решението си с влошеното здравословно състояние, злоупотребата с алкохол, желание да възстанови вредите, измИ.лия период от време По искане на Главния прокурор с Решение № 189/04.06.2024 г. по н.д. № 15/24 на САС това въззивно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. САС е приел, че неправилно е определено твърде леко наказание, доколкото е налице „необяснима снизходителност“. Приел, че не е измИ.л значителен период от време от деянието, доколкото делото е приключило за по-малко от годИ.; неправилно злоупотребата с алкохол е приета като смекчаващо отговорността обстоятелство; здравословното му състояние не е толкова влошено. Акцентирал е и на предходните му осъждания. Приел е, че липсват изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Второто въззивно производство е приключило с решение № 186/26.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 3685/24 на СГС, 17 в.с., като съдът е възприел само частично фактическата обстановка, установена от първата съдебна инстанция, като е установил, че в действителност подс. Д. не е насочил нож към св. М., доколкото самият св. М. посочва, че след като е слязъл от автомобила, подс. Д. е насочил нож към него, което е различно от посоченото в обв. акт. Поради което го оправдава относно извършването на това фактическо обстоятелство. От правна страна е приел същата правна квалификация, относно установените словесните закани, по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, като е приел, че наказанието, определено от първата инстанция, е явно несправедливо, предвид установените многобройни заболявания на подсъдимия, възстановяване на щетите и изрядното процесуално поведение. Поради това е приложил чл. 55 НК, като е определил наказание „Пробация“, за максималния тригодишен възможен период, като освен двете задължителни пробационни мерки е определил и още две – включване в програми за обществено въздействие и безвъзмезден труд в полза на обществото. Отново е отменено приложението на чл. 68 НК. Отново по искане на Главния прокурор САС с Решение № 372/12.11.2025 г. по н.д. № 845/25 това въззивно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Акцентирал е, че указанията от предходното отменително решение не са били спазени; в действителност не са били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като не са изложени мотиви в тази насока, като не е мотивирано защо налагането и на най-лекото наказание би било прекомерно тежко; прието, че липсва значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства; посочил е, че подсъдимият вече е търпял наказание „Пробация“, което не е довело до неговото поправяне и превъзпитание. Приел е, че вътрешното убеждение на въззивния съд относно наказанието е опорочено. Така е образувано трето подред въззивно производство. Правното значение на предходните производства се проявява в две насоки – дали определени фактически обстоятелства имат силата на окончателно установено и доколкото указанията на апелативния съд са задължителни. Най-напред следва да се посочи, че втората второинстанционна инстанция е приела, че подсъдимият не е използвал нож за извършването на инкриминираното деяние, доколкото приема, че той е използвал този нож по по-различен начин от описания в обвинителния акт. Този извод е бил оспорен от Главния прокурор и той е поискал възобновяване на делото, за да се установи, че в действителност е бил използван този нож. Но в отговор на това искане САС е посочил, че не са били допуснати пороци при формиране на фактическите изводи, поради което не може да упражни контрол в тази насока. САС е отменил въззивното решение единствено поради неправилно прилагане на материалния закон относно индивидуализирането на наказанието. Следва изводът, че в този аспект въззивното решение, доколкото е формално отменено, не би могло да придава силата на окончателно установяване на това конкретно фактическо обстоятелство – неизползването на нож от подсъдимия за извършване на деянието. Това е така, доколкото то е отменено изцяло, вкл. относно фактическите констатации и правното им отражение, независимо че мотивите за отмяната са съсредоточени относно индивидуализиране на наказанието. Следователно въпросът за използването на нож като елемент от фактическото деяние все още е предмет на правна преценка, като няма пречки настоящият състав да достигне до самостоятелен извод дали този нож е бил използван от подсъдимия или не, както и ако е използван, дали е бил използван именно по начИ., посочен в обвинителния акт, поради което да може да бъде възприета тезата на СРП, че самото изпълнително деяние е извършено не само със словесната закана, цитирана в обвинителния акт, но и с този нож. Ако се приеме обратното ще се окаже, че само един отделен аспект на инкриминираното деяние вече окончателно е установен, което в противоречие с изискването правнорелевантните факти да се преценяват общо и в тяхната взаимно свързаност, а също така и по вътрешно убеждение. Следователно възражението на адв. Т., че този нож не е бил използван, следва да се разгледа по същество, а не автоматично да се приеме, че е основателно само защото втората въззивна инстанция е приела това неизползване. --- На следващо място, относно правното значение на указанията на апелативния съд. По своето естество тези указания са свързани с определяне на наказанието. Но това е въпрос, който всеки съд преценява сам и суверенно, като отчита всички правнорелевантни обстоятелства. Дейността на съда по индивидуализацията на наказанието относно вида, размера и начИ. на изтърпяване вИ.ги е свързана с оценъчна дейност на конкретни фактически обстоятелства, каквато е присъща на съда по същество и е в сърцевИ.та на свободното вътрешно убеждение. САС, упражнил правомощията си по отмяна на окончателното решение на СГС и възобновил въззивното производство, не е инстанция по фактите, респ. не разполага с правомощие да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд, когато не е съгласна с оценката му, при хипотезата на занижено наказание отменя решението и връща делото на решаващия съд, но дадените от нея указания нямат задължителна сила. Затова при новото разглеждане съдът може да не възприеме оценките и указанията на касационния състав за увеличаване на наказанието. Да се приеме противното разбиране, означава САС императивно да предрешава въпроса за наказанието, а решаващият съд да бъде формален изпълнител при изготвяне на решението, с което изпълнява указанието за увеличаване на наказанието по размер или начин на изтърпяване. Това на свой ред води до изпразване от съдържание правото на защита на подсъдимия, чиито интереси на този етап от процеса несъмнено са накърнени, а правото на излагане на доводи пред въззивния съд в подкрепа на подадената въззивна жалба - лишено от ефективност. Горните редове са ползвани от Решение № 562 от 19.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 316//2002 г., II н. о., докладчик съдията Г.И., което е приложимо, доколкото правомощията на САС по отмяна на дела въз основа на касационните основания, приложими от ВКС, прави производството пред него сходно с класическото касационно производство. Така в него се посочва следното (като се посочва чл. 358 НПК, понастоящем обективиран в разпоредбата на чл. 355 НПК: „Това е така, защото Върховният касационен съд съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1-3 НПК дава задължителни указания само по приложението на материалния и процесуалния закон и стадия, от който да започне делото при повторното му разглеждане. Следователно случаите, при които според чл. 357, ал. 3, т. 1 НПК въззивното решение се отменя, защото се налага увеличение на наказанието поради допуснати нарушения по смисъл на чл. 352, ал. 5, т. 1 и 2 НК, са извън приложното поле на чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3 НПК“. В това решение се прави разграничение между два вида нарушения при индивидиуализиране на наказанието – нарушения на материалния закон и нарушения при оценката на обстоятелствата, свързани с определяне на наказанието, без нарушение на материалния закон. В първия случай указанията на ВКС (или на САС, действащ като съд, произнасящ се по искане за възобновяване на наказателни дела) ще бъдат задължителни за изпълнение – напр. неправилно определяне на условно наказание, без да са налице предпоставките на чл. 66 НК (лицето е било осъждано преди това на наказание "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, без да е реабилитирано или определеното наказание е различно от наказанието "лишаване от свобода" или пък е Т.а, но за срок над три години). Но във втория случай ще е налице неправилна преценка кое наказание би отговаряло на чл. 66 НК. Пак в това решение се казва, че ако подобни указания, свързана с оценката на фактите във връзка с определяне на наказанието, им бъде придадена задължителна сила, то това в действтителност би било в нарушение на чл. 358, ал. 4 НПК, която разпоредба изключва възможността за формалното упражняване на правото на защита, защото при такава хипотеза жалбата на подсъдимия срещу първоинстаницонното решение би била процесуално недопустима. Пак там се посочва, че Т.а разширително тълкуване на приложното поле на задължителната сила на указанията на касационната инстанция (а в случая тези на САС), което да обхваща и указанията за невъзможност за промяна на вида или намаляване на размера на наказанието, ще бъде в противоречие и с конституционно гарантираното право на защита - чл. 56 - 57 от Конституцията на Република България, както и с изискването на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ за право на справедлив процес и на чл. 13 от същата конвенция , който изисква предоставяне на ефективни средства за защита на всяко лице, чиито права и свободи са ограничени или нарушени. Допълнително следва да се добави, че в действителност указанията на САС са в ущърб на подсъдимия, доколкото се отнасят до невъзможност за прилагане на чл. 55 НК при така установената от втория състав на СГС фактическа обстановка, възприета и от него, относно правното значение на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това тези указания ще са относими само ако настоящият състав установи абсолютно същата фактическа обстановка, като онази, която е била установена към момента, в който апелативния съд е постановил акта си. Но ако той установи съществено различна фактическа обстановка, то новите установени факти може да бъдат ценени при преценка дали да се приложи чл. 55 НК или не. На второ място, по съществото на подадената жалба Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока, ако това е в полза на защитата. В своята жалба адв. Т. посочва нарушения относно установяване на фактическата обстановка; относно процесуални аспекти, основно пристрастен съд; относно вида и размера на наказанието. Тези доводи следва да се разгледат поотделно Относно фактическата обстановка. Относно инкриминираното деяние: Правилно СРС е приел, че на 04.01.2022 г. около 13,00 ч, в гр. София, ул. Странджа 93, подсъдимият, след като бил употребил значително количество алкохол, останал ядосан от отказа на св. М. да го закара на посочено от него място, започнал да го заплашва с думите „Ще те изкормя, селянче, ще те убия, ще те изям и ще те ••••“, като е блъскал по шофьорската врата и по стъклото на тази кола; опитвал се е да я отвори; с нож спукал задната дясна гума; в този момент св. М. излязъл от колата и се опитал да се скрие във входа на сградата, където живеел (колата била паркирана пред този вход); но не можел, защото вратата била заключена, а той си бил забравил ключовете в колата; подсъдимият, с нож в ръка и отправящ същите заплахи, мИ.л покрай него и спукал с този нож задната лява гума; приклещил го до решетките; продължавал да го заплашва с убийство, като размахвал ножа и крещял обиди към него. В този момент св. Г., съсед на св. М., излизал от входа и последният успял да се прибере. Св. М. изпитал реален страх за живота си, като считал, че действително е възможно подс. Д. да го наръга с ножа и това да доведе до умъртвяването му. Доколкото св. М. се бил обадил на тел. 112, дошлите полицаи арестували подсъдимия. След това, на 07.04.2023 г., подс. Д. заплатил на застрахователното дружество, изплатило обезщетение на св. М. за спуканите гуми, сумата от 423, 82 лв. (оценителната експертиза по делото оценява вредата на 153 лв.). Подс. Д. е бил задържан под стража в периода 10.06.2022 – 22.08.2022 г. Относно здравословното състояние на подсъдимия Подсъдимият Й. Д. страда от паническо разстройство, с алкохолна съобусловеност; а също така от хроничен персистиращ хепатит, увреждане на междупрешлените дискове, язва на двадесетопръстника, артериална хипертония. В рамките на въззивното производство, трето подред, е била допусната комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, като е установено, че той страда от синдром на алкохолна зависимост, непрекъсната употреба; от личностово и поведенческо разстройство; от паническо разстройство. Налице е алкохолна промяна на личността – емоционално мрачен, дистантен, хипобуличен, със забавен мисловен процес, субкритичен към алкохолната злоупотреба, с леки конгнитивни нарушения. Във връзка с паническото разстройство е провеждал няколко пъти болнично лечение. Алкохолната му зависимост е в основата на антисоциалното и агресивно поведение. Конкретно за настоящето деяние, вещите лица приемат, че подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, в средна степен, без помрачняване на съзнанието, без психотични симптоми. Той е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При определяне на наказание предлагат да се постанови и принудителното му лечение от алкохолната зависимост. Относно съдимостта на подсъдимия: Правилно СРС е приел, че подс. Д. е осъждан по н.о.х.д. № 3836/15 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт на 10.07.2015 г. за деяние по чл. 325 НК, като е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК. Също така е осъждан по н.о.х.д. № 20 735/16 на СРС, с влязъл в сила съдебен акт на 03.07.2017 г., за деяние от 26.02.2016 г. по чл. 144 ал. 3 НК, като му е определено наказание „Пробация“ от шест месеца. Наказанието е изтърпяно в периода 03.08.2017 – 03.02.2018 г. Също така е осъждан и по н.о.х.д. № 695/16 на СГС, с влязъл в сила съдебен акт на 10.01.2018 г. за деяние от 14.04.2014 г. по чл. 129 ал. 2 НК на наказание от 3 години "лишаване от свобода", условно отложено за срок от пет години. Последните две наказания са кумулирани, като е определено едно наказание – "лишаване от свобода" за срок от 3 години, условно отложено за срок от 5 години. Също така е осъден с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 478/22, в сила от 21.02.2023 г. на СРС, 21 състав, за деяние от 29.10.2020 г. по чл. 325 ал. 2 НК, като му е наложено наказание „пробация“ за срок от 8 месеца. Наказанието е изтърпяно в периода 23.03.2023 г. – 23.11.2023 г. Също така е осъден по н.о.х.д. № 6288/21 на СРС, 96 състав, с влязъл в сила присъда на 28.02.2023 г. за деяние от 28.08.2019 г. по чл. 131 ал. 1 т. 12 НК, като му е наложено наказание „пробация“ за срок от 1 годИ.. Последните две наказания са кумулирани, като е определено едно наказание – „пробация“ за срок от 1 годИ.. Изтърпяването на това наказание е прикллючило на 20.06.2024 г. Спрямо него понастоящем няма висящи наказателни производства Доколкото ГДИН не е била уведомена за отменителнте решения на САС, наложеното наказание от 3 години „пробация“ от СГС с Решение № 186/26.02.2025 г. по в.н.о.х.д. № 3685/25 на СГС е започнала да се изпълнява от 08.04.2025 г., като нейното изпълнение продължава и понастоящем. Въззивният приема само незначителна промяна в тази фактическа обстановка, установена от СРС. Неправилно СРС е приел, че подсъдимият е спукал втората гума, докато св. М. е говорил със св. Г., доколкото видно от показанията им, тя е била спукана още преди разговора между тях. Това, обаче, няма никакво отношение към съставомерните и правнорелевантни обстоятелства по случая. И по-конкретно въззивният съд възприема изводите на СРС, че ножът, използван от подс. Д. за спукване на гумите, също така е бил използван и при отправяне на инкримИ.раната заплаха, макар и да няма пряка корелация с думите „...(щ)е те убия, ще те изям...“. Също така въззивният съд установява ново обстоятелство, предвид новопредставени документи – а именно здравословното състояние на подсъдимия към момента на деянието и към настоящия момент, както и фактическото изпълнение на отмененото наказание „пробация“. Тази фактическа обстановка се установи от показанията на пострадалия – св. М. (л. 101 гръб съдебното производство); показанията на полицейските служители – св. А. И. (л. 124 гръб съдебното производство и прочетените по реда на чл. 281 НПК на л. 36 досъдебното производство) и св. А.Н. (л. 128 гръб съдебното производство и л. 35 досъдебното производство), показанията на очевидци на деянието св. И. И. (л. 126 съдебното производство, както л. 33 досъдебното производство) и св. И. Г. (л. 127 съдебното производство, както и л. 31 досъдебното производство), както и показанията на лице, възприело поведението на подсъдимия след деянието, св. Т.Т. (л. 129 гръб съдебното производство). Както и психиатрична и писхологическа експертиза на св. М. (л. 47 досъдебното производство и тази, изготвена във въззивното производство на л. 36), оценителна експертиза (л. 40 досъдебното производство), техническа експертиза (л. 133 съдебното производство), Както и медицински документи относно здравословното състояние на подсъдимия (л. 139-149 от първоинстанционното производство и л. 28-29, 37 от в.н.о.х.д. № 3685/24 на СГС) Разписка за заплащане на 423, 82 лв (л.22 досъдебното производство). Справка за съдимост – л. 61 досъдебното производство и л. 63 от въззивното производство, Справка от ГДИН – л. 68 от въззивното производство. Съдът не възприема доводите в жалбата на адв. Т., че СРС не е разкрил действителната фактическа обстановка; както и че подс. Д. не е осъществил деянието, предмет на обвинението. В действителност самото деяние е достатъчно ясно установено, не само от показанията на пострадалия, но и от тези на останалите свидетели; несъмнено са установени спуканите гуми на колата на св. М.. Поради това следва да се кредитират неговите изявления, свързани с инкриминираното изявление на подсъдимия и ползването на ножа, както за спукване на гумите, така и да придаде нужната сериозност на отправените заплахи. Именно ползването на този нож за спукването на гумите и размахването му пред св. М. прави неоснователно възражението на защитата, че инкриминираното изявление не е заплашително, а е само комично; несъмнено в обвинителния акт СРП е пропуснала последната му част, от която е видна тази твърдяна комичност. В действителност тази последна част би могла да доведе до основание за действителен и основателен страх за осъществяване на убийството, за което е отправена словесна закана, доколкото тя свидетелства за психическата неустойчивост на подсъдимия. Не е основателно и възражението, че не е установена вменяемостта на подсъдимия, предвид данните за алкохолно опиянение, доколкото това е сторено от втората инстанция. Относно доводите в жалбата, свързани с процесуални нарушения Доводите, свързани с пристрастен съд, който е бил предварително убеден във вИ.та на подсъдимия, не са основателни. При прочита на съдебните протоколи не се откриват изявления, от които да се направи такъв извод. Несъмнено първата инстанция е отказала да измени мярка за неотклонение "задържане под стража", взета спрямо подсъдимия още на досъдебната фаза (л. 66 съдебното производство), като актът му е отменен от въззивния съд (л. 78 съдебното производство), но все пак мотивите за това са били свързани най-вече с факта на предходните осъждания на подсъдимия, а не с извод за това, че е извършил деянието, предмет на делото. Обстоятелството, че част от доказателствените искания не са били уважени, не означава предварително становище за вИ.. Не са основателни и доводите, че съдът е бил пристрастен предвид твърденията, направени в производството по чл. 270 НПК, относно механизма на деянието и относно намерението за убийство. Тези доводи са били в отговор на защитните възражения, като не се отишли по-далеч от позоваване на събраните към този момент доказателства и не разкриват предварително решение за вИ.. Относно правната квалификация Правилно и законосъобразно СРС е подвел тези факти под състава на чл. 144 ал. 3 НК. Несъмнено е налице закана с убийство, предвид естеството на отправените реплики и фактическите обстоятелства, при които са били отправени. От обективна страна репликите, свързани с изкормване и убИ.е, придружени с блъскане по вратата на колата, използване на нож за спукване на двете гуми на тази кола, както и насочване на този нож към тялото на лицето, срещу което са отправени тези закани, взети в своята съвкупност, действително биха могли да възбудят основателен страх, че тази закана би била евентуално осъществена. В конкретния случая св. М. е изпитвал такъв страх. Правилно СРС е приел, че деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Защитата не излага възражения в тази насока. Въззивният съд също така не намира основание да коригира извода на първата инстанция. Относно наказанието Адв. Т. посочва, че наказанието е явно несправедливо, доколкото е прекалено тежко. А наказанието е прекалено тежко, доколкото не е отчетено тежкото здравословно, семейно и имуществено състояние. Прави искане за оправдаване или налагане на по-леко наказание. Пред настоящата инстанция съсредоточава повечето си аргументи именно в тази насока – като се позовава на действията на подсъдимия в състояние на афект, силно раздразнен от обидите, отправени му от пострадалия; отчитане на наказанието „пробация“, което подсъдимият и в момента изтърпява; както и измИ.лия значителен период време от деянието, в който доверителят му няма нови противообществени прояви, както и че той страда от различни заболявания. Следва да се посочи, че не е налице противоправно поведение от страна на св. М.. Несъмнено същият е отказал да закара подс. Д. на пожеланото от него място, което е инциирало агресивността на последния, но този отказ не е противоправен. При все това останалите доводи са основателни. Отново въззивната инстанция ще спре своето внимание на алкохолната зависимост на подс. Д., както това са правили предходните въззивни инстанции. Доводите на САС, че тази зависимост не може да е смекчаващо отговорността обстоятелства, не са задължителни, доколкото съдът установи нови, съществено различни обстоятелства, свързани с нея – а именно от изготвената съдебно-психиатрична експертиза. В действителност тази алкохолна зависимост придружена и взаимосвързана с паническо разстройство; тя е довела до алкохолна промяна на личността. Налице е и стремеж на подсъдимия да противодейства на паническото си разстройство чрез употреба на алкохол. Поради това, доколкото основният мотив на деянието е болестно повлиян, би следвало спряво него да се приложат по-щадящи санкционни мерки. На следващо място е нужно да се акцентира, че в един продължителен период от време след деянието, предмет на настоящето производство, подс. Д. не е имал нови противоправни деяния. В този период той е бил подложен на почти непрекъснато изтърпяване на различните му наказания „пробация“, като фактически търпи и отмененото наказание от второто въззивно решение по настоящето дело. Това е достатъчно сериозна индиция, че именно с налагане и изтърпяване на наказанието „пробация“ е възможно достатъчно ефективно да му се въздейства и да се осуети възможността за бъдещо противоправно поведение. Поради това са налице основанията по чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, доколкото са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с психичното заболяване на подс. Д. (което не изключва вменяемостта) и положитгелното му повлияване от изтърпяването на наказанията пробация, наложено по предходни и настоящето дело. Поради това и най-лекото предвидено в закона наказание "лишаване от свобода" би било несъразмерно тежко. След като целта на наказанието е поправяне и превъзпитание на подсъдимия, като наказанието не може да има за цел причиняване на страдание, то при избор между няколко възможности за наказване следва да се избере най-щадящата. Поради това и настоящият трети подред въззивен състав прие, че следва да се наложи наказанието „пробация“, вместо наказанието "лишаване от свобода", като е удачно това да бъде за максималния тригодишен период, предвиден в закона, като освен двете задължителни пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок, която следва да бъде с периодичност три пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител, следва да се приложи и мярката Включване в програми за обществено въздействие, за да се гарантира, че подс. Д. ще може да контролира агресивното си поведение, обусловено от паническото му разстройство и злоупотребата с алкохол. На последно място следва да се приложи и мярката Безвъзмезден труд в полза на обществото, по 150 часа годишно, с цел формиране и поддържане на трудови навици. Бе извършено приспадане от така определеното наказание „пробация“ с предварителното задържане и с вече изтърпяното наказание. Подс. Д. бе осъден да заплати разноските пред втората инстанция, относно изготвената експертиза. Относно принудителното лечение То е препоръчано от експертите, които констатират продължаваща злоупотреба с алкохол. Доколкото именно тази злоупотреба е един от факторите за извършване на настоящето деяние, следва да се постанови принудителното му задължително лечение на основание чл. 92 НК. Това лечение следва да бъде осъществено наред с определеното наказание пробация – чл. 92 ал. 1 НК. Това означава, че освен наказанието „пробация“, която подс. Д. вече фактически търпи, той следва да се подложи и на принудително лечение. То следва да се осъществи независимо и отделно от определеното му наказание, като не се приспада от него. Това е така, доколкото то се приспада само от определеното наказание "лишаване от свобода", но не и от другите по-леки наказания – арг. по чл. 92 ал. 3 НК. Това лечение следва да се осъществи в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм (ДПБЛНА), гр. София, кв. Суходол. Това лечение, макар и принудително, може да бъде осъществено със сътрудничеството на подс. Д., който следва да го предприеме. Това лечение следва да бъде Т.а, каквото бъде прието за подходящо от лекарския персонал (стационарно или амбулаторно), но при спазване на всички изисквания. При отказ спрямо него може да се приложат принудителни мерки, вкл. в специализирано психиатрично заведение, където ще бъдат възможно по-строги ограничителни мерки, сходни с тези, присъщи на ограничаването на личната свобода, като правното основание за това е чл. 92 във вр. с чл. 91 ал. 1 НК. Относно срока на това лечение. В чл. 92 не е посочен определен срок. Същевременно на основание чл. 92 ал. 5 във вр. с чл. 91 ал. 2 НК следва първата инстанция, при изтичане на шестмесечен срок от провеждане на това лечение, да извърши преценка относно продължаване, промяната или преустановяване на това принудително лечение. Това означава, че в действителност срокът на това лечение може да бъде до шест месеца, като следва да бъде определен от съда. В случая настоящата инстанция намира за подходящо да определи именно максималния шестмесечен срок. Налице е възможност това лечение да бъде продължено след този срок, въз основа на изричен съдебен акт, постановен от първата инстанция. Но е налице възможност да бъде преустановено и по-рано, ако подобрението на подсъдимия го налага, което отново следва да стане със съдебен акт, по искане на осъдения и въз основа на лекарско заключение. Самото привеждане в реално изпълнение на тази мярка по принудително лечение следва да се осъществи по общите правила, като следва да се отчита и възможността на тази болница да приеме подсъдимия и да осъществи нужното лечение. Воден от горното съдът