Решение № 5740 от 25.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 36797/2025 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. В. С., ЕГН ••••••••••, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“ № ., с присъединен абонатен № 369595, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземания спрямо ответника за сумите от:

• 59,57 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането и - 14,04 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.07.2022 г. до 05.05.2025 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.05.2025 г. по ч. гр. д. № 27735/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“ № ., с присъединен абонатен № 369595, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, Договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 27735/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Претендира разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства и е заявил като доказателствени искания за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. По негово искане е приложено за послужване ч. гр. дело № 27735/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В. С., ЕГН ••••••••••, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва исковете като недопустими, доколкото ищецът не е титуляр на вземането за дялово разпределение. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва се ответникът да е клиент на ищцовото дружество. Твърди, че страни по договора за извършване на услугата по дялово разпределение са Етажната собственост и „Далсия“ ООД / с предходно наименование – „Бруната България“ ООД/, а не страните по делото. Поддържа, че, считано от 2017 г., процесната сграда е с изключено централно отопление. Оспорва се за процесния период да има потребление на топлинна енергия. Неясен бил начинът за изчисляване на процесната главница за дялово разпределение. Релевира възражение за погасителна давност. В условията на евентуалност моли процесните суми да бъдат прихванати от незаплатените разходи за проверка и отстраняване повредите на абонатната станция. Моли за отхвърляне на предявените искове. С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи и за конституиране като трето лице – помагач по делото на ФДР „Далсия“ ООД.

Конституираното на страната на ищеца като помагач, дружество за дялово разпределение „ДАЛСИЯ“ О ОД , не изразява становище по иска, но в изпълнение указанията на съда е представило по делото намиращите се у него документи, касаещи извършената дейност по дялово разпределение – индивидуални справки, формуляри за отчет и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР за отопление в сградата, в която се намира процесния недвижим имот.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 и сл. от ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

С определение от 04.11.2025г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по отношение на спорните и релевантни за исковете факти и обстоятелства, като е указал на ищеца, че следва да докаже качеството потребител на ТЕ за ответника /като собственик или ползвател на топлоснабдения имот/; Осъществена услуга дялово разпределение от избрана от ЕС – ФДР, в посочения период; Уговорената цена на таксата дялово разпределение; На какво основание същата се дължи на ищеца, а не на ФДР, осъществяваща услугата. В случай, че ищецът докаже възложените му в тежест факти, на ответника е указано, да установи способ за погасяване на задълженията си, както и всички останали заявени в отговора правоизключващи възражения.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. По делото е приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на осн. покупко-продажба, реализирано право на строеж, приемане на сградата с акт обр. 16 и разрешение за ползване № 195 от 30.08.2001 г., видно от който ответника П. В. С. е признат за собственик на Апартамент № 4, находящ се в гр. С., кв. Лозенец, в жилищна сграда на ул. „Кръстьо Сарафов“ № 1. Приети са също и нотариален акт за покупко-продажба правото на строеж № 90/10.04.1997 г., разрешение за ползване № 200/27.06.2000 г., въз основа на които е бил съставен цитирания по-горе нотариален акт № 195 от 30.08.2001 г. Ответникът не оспорва да е собственик на процесния недвижим имот, като това му качество се установява безспорно и от приетите по делото писмени доказателства.

От представените от третото лице – помагач писмени доказателства, приети като доказателства по делото, неоспорени от ответника /приложени на л.102-107/, а именно 2 бр. индивидуални справки за използвана ТЕ през отчетни периоди от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и от м. 05.2023 г. до м.04.2024 г., както и 2 бр. формуляри за отчет от 06.04.2023 г. и 05.04.2024 г., подписани от клиента/абоната, 1 бр.свидетелство за сертификация на уредите за ДР, се установява, че в имота на ответника, през процесния период не е имало никакво потребление на ТЕ, включително и не е потребявана ТЕ за подгряване на вода. Това обстоятелство е установено и се потвърждава и от вещото лице, изпълнило допуснатата по делото СТЕ.

Установява се от приетата техническа експертиза, че в процесната СЕС измерването на потребеното количество ТЕ е извършвано от общ топломер за търговски цели № 80329260, като всеки от елементите му (разходомерна част, изчислителен блок и 2 броя термопреобразуватели) е преминал редовен периодичен метрологичен контрол и като извод общия топломер е бил изправен през процесния период. Установено е също от вещото лице, че абонатната станция в СЕС, находяща се в гр. С., ул. „Кръстьо Сарафов“ № 1, вх.А от 2017 г. работи само за подгряване на топла вода.

За абоната с аб. № 369595, дяловото разпределение за процесния период е извършвано от „Далсия“ ООД, като са извършени отчети на 3 бр. водомери в апартамент № 4, съгласно представени 2 бр. редовни формуляри за отчет, подписани от клиента. Видно от същите в процесния апартамент не е потребявана топла вода от топловодната инсталация, въпреки че сградата, в която се намира апартамент № 4 е с непрекъснато топлоподаване през периода от 2022/2024 г. Дяловото разпределение за процесния апартамент е извършено, като изравняването за процесния апартамент е с нулеви стойности /видно от приетите индивидуални справки за потребена топлинна енергия/. Липсата на потребление на ТЕ за БГВ се установява и от приетите по делото, представени от ответника доказателства /формуляри за отчет за предходни периоди 2016/2017 г./ в които от ФДР са удостоверени същите стойности на водомерите, както и последните отчетени такива за процесния отоплителен сезон. За процесния имот вещото лице по СТЕ е установило също, че няма фактурирани прогнозни суми за ТЕ за БГВ и такава, която да е разпределена съгласно отчети от водомери в имота. Единствените фактурирани от ищеца суми в тежест на абоната са за стойността на извършената услуга по дялово разпределение, която възлиза на претендираната по ИМ сума от 57,58 лв. (29,44 евро).

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. По делото се установява, че в сградата, в режим на ЕС, в която се намира имотът на ответника, в процесния период е била извършвана услугата дялово разпределение от страна на "Далсия“ ООД, поради което са приложими правилата на чл. 139 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл. 139, ал. 1 ЗЕ /чл. 139б, ал. 1 ЗЕ/, с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово разпределение – чл. 139в, ал. 1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл. 139в, ал. 2, т. 4 ЗЕ. По делото е приет като доказателство сключения между СЕС на ул. „Кръстьо Сарафов“ № 1 и „Бруната България“ ООД /с правоприемник „Далсия“ ООД/ Договор № ТС 77/13.10.2000 г., сключен след проведено общо събрание на етажните собственици за избор на ФДР от 01.09.2000 г., на което ОС е присъствал лично ответника П. С., което е удостоверено с подписа му в приложения Списък на собствениците /на л.21/. В приетия по делото Списък на потребителите на топлинна енергия в СЕС находяща се на горепосочения адрес /на л.22 от делото/ като собственик и потребител на ТЕ за апартамент № 4 също е вписан ответника П. С., който е декларирал отопляем обем от 246 куб.м. и един живущ в апартамента.

От представените от третото лице- помагач на ищеца „Далсия“ ООД документи, безспорно се установи, че в имота на ответника е извършвана услуга по дялово разпределение, независимо от установената липса на потребление на ТЕ за отопление на имот и БГВ.

Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, след което от своя страна, въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите – етажни собственици. /Решение № 10 от 3.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 7049/2024 г./

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. За дължимите суми за услугата по дялово разпределение, ищецът е издал ежемесечни фактури на абоната /приети като доказателства, приложени на л.41-64 от делото/ видно от които ответника дължи на месечна база суми за дялово разпределение между 1,74 лв. до 2,37 лв., представляващи 1/12 част от общата стойност на услугата по дялово разпределение, дължима за отоплителен сезон. В издадените фактури е посочен срок за плащането им, който срок е фиксиран на 45 дни след датата на данъчното събитие. Така напр. съгласно фактура № 1701551322 от 31.05.2022 г., издадена за сумата от 1,74 лв. без ДДС или 2,09 лв. с ДДС, е посочен срок за плащане – 15.07.2022 г.

Задължително условие /основание/ за да възникне задължение на потребителите за заплащане на сумите за услугата по дялово разпределение към топлофикационното дружество, е такава услуга да е реално изършена. В настоящото производство това обстоятелство макар да се оспорва изрично от ответника, се установи безспорно от ищеца, при нарочно възложена му от съда доказателствена тежест. Приети са по делото доказателства от които се установи безспорно, че ОС на СЕС е избрал и възложил на „Бруната България“ ООД /сега „Далсия“ ООД/ да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия, доставяна до абонатната станция и разпределението и между апартаментите в сградата, определени са цените за услугата, по вариант № 2, посочен подробно в Договора от 12.10.2000 г. и в протокола на ОС на ЕС, като в последния както бе отбелязано по-горе има отбелязване спрямо ответника П. С., който лично е присъствал и декларирал срещу подпис както качеството си на клиент на „Топлофикация С.“ ЕАД, така и избора на ФДР в лицето на „Бруната България“ ООД. Всички приети по делото доказателства – писмени и заключение на техническата експертиза, в т.ч. представените от ответника такива, водят до еднозначния и безпротиворечив извод, че ищецът проведе успешно доказване на осъществяваната услуга за дялово разпределение в процесния имот и период, и в претендирания размер от 59,57 лв.

Обратното, при изрично възложена тежест за ответника да установи плащане или друг способ за погасяване на задълженията си, в хода на производството не се доказва от ответника начислените му суми за дялово разпределение, в общ размер от 59,57 лв., дължими за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., да са били платени в указаните във фактурите срокове, нито до образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 27735/2025 г.

Поради изложеното предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която ответника не е заплатил в срок, следва да бъде изцяло уважен, в претендирания размер, като ответника ще дължи и законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, т.е. от 14.05.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност.

Разгледано по същество, същото е неоснователно. По делото се претендира вземане за услугата дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., което се погасява с кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 14.05.2025г., доколкото заповедното производство се е развило и в исково такова по реда на чл.422 от ГПК, което има за последица и прекъсване на погасителната давност за заявеното вземане със задна така, а именно датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а не датата на ИМ. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на извършената услуга по дялово разпределение, подобно на вземанията му за доставената на ответника топлинна енергия, следва да се считат погасени за всички месечни задължения, с падеж преди 14.05.2022г. С исковата молба ищецът не претендира установяване на вземания преди тази дата, предвид на което въведеното от ответниците възражение за погасяване на всички заявени в производството от ищеца негови вземания, по давност, се явява неоснователно. Първото от включените в процесните вземания месечно задължение за услугата по дялово разпределение, това за м.05.2022 г., видно от издадената за него фактура № 1701551322/31.05.2022 г. е със срок за плащане 15.07.2022 г., т.е. изискуемостта на същото е настъпила след 16.07.2022 г., а давността за това вземане на ищеца е прекъсната на 14.05.2022 г. Възражението за погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност, не се доказа в производството и следователно цялата претендирана от ищеца главница за ДР е дължима, доколкото ответника не установи нейното плащане.

Що се отнася до иска за мораторната лихва върху главницата за ДР, следва да се посочи, че по делото няма ангажирани доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана (арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД). По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора към длъжника, за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито за връчване и получаване от абоната, на издадените за това вземане ежемесечни фактури, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР, в претендиран размер от 14,04 лв. и за период от 16.07.2022 г. до 05.05.2025 г. е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли изцяло. В случая ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в гр. С. и посочения в тях 45 – дневен срок, са неприложими по отношение на цената и срока за плащане на услугата по дялово разпределение. Следователно за главницата за ДР няма установен от закона, сключения между страните Договор или ОУ на ищеца срок за плащане, поради което за изпадане в забава на длъжника, съгл. чл.84, ал.1 от ЗЗД ще е необходима нарочна покана. По делото обаче няма доказателства за връчване на такава, от което следва извод, че въпреки установеното главно задължение, не се доказва ответника да е изпаднал в забава по отношение на плащането му. Последното води до извод, че този иск е недоказан и ще следва да се отхвърли.

Възражението за прихващане, заявено от ответника е неоснователно, като същото е и нередовно заявено тъй като нито в ОИМ, нито в писмената защита по делото, ответника е посочил с какво насрещно свое вземане желае да се извърши прихващането, на какво основание е възникнало същото, неговия размер, ликвидност и изискуемост.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.

Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 166,17 евро за доплатената държавна такса в исковото производство (от 38,35 евро) и депозит за експертиза (от 127,82 евро), като претендира и присъждане на юрисконсултско

възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й, в минимален размер от 102,26 евро (200 лв.) На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на разноски до размер от 217,23 евро (424,86 лв.) за настоящото исково производство.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед частичното уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 31,03 евро (60,69 лева) - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 27735/2025г. по описа на СРС, 164-ти състав.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед частичното отхвърляне на исковете, ответника също има право на разноски. По делото има доказателства за уговорено и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 230,08 евро (450 лв.). Съобразно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъдят съдебни разноски до размер от 85,83 евро (167, 87 лв.).

Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, СРС,