Решение № 183 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 2067/2025 г.

Производството е по искове с правно основание по чл.427 КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, предявени от Х. М. М., ЕГН ••••••••••, Адрес: •••, против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049,

седалище и адрес на управление: гр. София - 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, представлявана заедно от С.А. П.Д. – изпълнителни директори.

Ищцата твърди, че имала сключена корпоративна медицинска застраховка с полица № 0210250126000023, с покритие „Извънболнична медицинска помощ – амбулаторни хирургични операции“ с подлимит 500 лв. На 15.05.2025 г. й била извършена медицинска процедура „•••“ от специалист хирург, като процедурата включвала поставяне на две ба•••. Тя заплатила сумата от 400.00 лв., видно от амбулаторен лист № 000000000096 от 15.05.2025 г. и фактура № 0000000423.

На 14.05.2025 г., ден преди процедурата, ищцата се свързала със застрахователния посредник „М.“ ЕООД, за да провери покритието. По време на разговора, след като посочила, че й предстои „отстраняване на •••“, брокерът я попитал как ще бъдат премахвани – дали ще е амбулаторна процедура и дали ще има пролежаване. Тя отговорила, че не се предвижда пролежаване и че става дума за „манипулация за 10-15 минути“, тоест амбулаторна. Брокерът изрично я насочил към покритието „Амбулаторни хирургични операции“ по пакет „Извънболнична помощ“.

С писмо от 28.05.2025 г. и последващ отказ от 30.05.2025 г. ответникът отказал да изплати застрахователното обезщетение, като се мотивирал с твърдението, че процедурата не е хирургична, методът е неоперативен и не може да бъде отнесен към покритието „Амбулаторни хирургични операции“ по пакет „Извънболнична помощ“. Въпреки първоначалното потвърждение, след процедурата и при възникването на спора брокерите от „М.“ не защитили позицията си и се дистанцирали, като застанали на страната на застрахователя, въпреки наличието на валидни медицински и юридически аргументи за покритие.

След отказа ищцата подала жалби до Комисията за финансов надзор с вх. № 91-02-589, до националния омбудсман, до ЕIOРА и до централата на Assicurazioni Generali S.p.A. в Т, И. Тя сезирала централата с множество писма, като първите от тях останали без отговор в продължение на три месеца. Реакция от централата последвала едва след изрично уведомление от 18.10.2025 г., че ще сезира италианския застрахователен надзорен орган IVASS и международни ESG рейтингови институции относно системни нарушения на потребителските права от българския клон и продължителното мълчание, което според нея показвало одобрение на случващото се. Тази закъсняла реакция, по нейните твърдения, представлявала косвено признание за умишлено бездействие и била в противоречие с принципите на добросъвестност.

На 30.10.2025 г. „М.“ ЕООД писмено заявило, че искът е поставен за разглеждане „на най-високо ниво“ в „Дженерали Застраховане“ АД и че „искрено се надява“ претенцията да бъде удовлетворена „в пълен размер“. Преди това ищцата получила предложение за изплащане на 400 лв. под формата на ex gratia (в знак на добра воля), което тя отказала, тъй като счела, че плащането следва да бъде като изпълнение на задължение по договора, а не като доброволен жест. Впоследствие не последвало плащане дори на главницата, въпреки дадената от нея възможност за извънсъдебно уреждане само на сумата от 400 лв.

Поради продължителния отказ, продължил около шест месеца – от май до ноември 2025 г., и необходимостта от водене на над петнадесет кореспонденции на национално и международно ниво, включващи многократно разкриване на чувствителни медицински данни пред различни институции, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, унижение, трайно чувство на стрес, безпомощност и недоверие в институциите. Жалбите до КФН и омбудсмана не довели до конкретни резултати, което според нея утвърждавало усещането за липса на ефективна институционална защита. Счита, че становището на КФН на практика абдикирало от функцията й на регулатор, защитаващ потребителя, като съзнателно тълкувало задължителен национален нормативен акт в полза на застрахователя, а този институционален отказ от защита бил пряка причина за продължаване на спора и за търсене на съдебна защита.

В правните си аргументи ищцата сочи, че е налице нарушение на договора за застраховка, като се позовава на т. 91.23, според която „оперативно или хирургическо лечение представлява непосредствения лечебен процес, когато с хирургически способи се извършва корекция на патологични състояния, както и цялото многообразие от оперативни вмешателства“. Според ищцата процедурата „•••“ отговаряла изцяло на тази дефиниция, тъй като била извършена от хирург с хирургически способи чрез инструментална намеса с лигатор за отстраняване на патологичен процес.

Излагала аргументи за хирургичния и оперативния характер на процедурата, позовавайки се на Наредба № 10 от 05.05.2021 г., която представлявала задължителен подзаконов нормативен акт. Посочва, че според чл. 1.5 „Операцията е процедура, извършвана с лечебна цел, свързана с нарушаване на целостта на кожата или покривните лигавици и прилежащите тъкани и органи“, като твърди, че процедурата отговаря на тези критерии чрез инструментална намеса, отстраняване на патологична тъкан, некроза и отпадане на възела. Сочи и специалното правило на чл. 5, IV група, където изрично била включена „••• на единичен хемороидален възел“, като подчертава, че „•••“ е съвременен минимално инвазивен метод, а застрахователят неправомерно игнорирал специалното правило.

Ищцата твърди, че разграничението между „•••“ и „•••“ е несъстоятелно, тъй като „•••“ е общ термин, а •••то е начин на изпълнение, като наредбата не правела разграничение по използвания инструмент. Посочва, че липсата на разрези и шевове не изключва хирургичния характер на процедурата, тъй като нормативната уредба допуска конвенционален, ендоскопски или лапароскопски път и не изисква задължително наличие на разрези, шевове или упойки.

Позовава се и на международната класификация ICD-9-CM с код 49.45 – ••• както и на клинична пътека № 181 на НЗОК, озаглавена „•••“, където изрично било посочено „••• ••• с гумен пръстен“ (точно „••• •••“). Твърдението за „неоперативен“ метод противоречало на тези национални стандарти, като „неоперативен метод“ представлявал остатъчна категория, която не обхваща минимално инвазивни хирургични процедури с траен ефект.

Оспорва и становището на КФН, което било правно несъстоятелно, тъй като неправилно тълкувало разпоредби от наредбата и игнорирало специалните правила, като по този начин защитава интересите на застрахователя в противоречие с действащото законодателство.

Отказът на застрахователя представлявал злоупотреба с право и неправомерно обогатяване, част от системна практика за отказване на малки обезщетения. В резултат на шестмесечната забава, многобройните кореспонденции и разкриването на чувствителни медицински данни претърпяла неимуществени вреди, които надхвърляли обичайното неудобство от застрахователен спор.

Вследствие на отказа на ответника тя изпаднала в състояние на силно и обсесивно безпокойство, проявило се в продължително психо-емоционално напрежение, системно безсъние и нервна превъзбуда. Това състояние било обективирано в електронната кореспонденция с международни институции и с КФН, като част от писмата били изпращани в късните нощни часове, което било обективен индикатор за крайно емоционално напрежение и липса на сън. Продължителната комуникация изисквала значителен обем време и усилия и нарушила нормалния й ритъм на живот за месеци. Поради естеството на медицинския проблем тя била принудена многократно да описва интимни детайли от здравословното си състояние, което й причинило чувство на срам, унижение и емоционален дискомфорт.

Ищцата заявява, че е била подложена на продължително изчакване и противоречиви сигнали, включително уверения, че въпросът ще бъде

разгледан „на най-високо ниво“, както и предложение за плащане ex gratia, което отказала поради принципни съображения. Продължителното забавяне и мълчанието от страна на централата на ответника довели до усещане за безпомощност и траен стрес.

Поради упорития отказ на ответника да признае приложимостта на действащото българско законодателство тя била принудена да води интензивна международна кореспонденция и да извършва разходи за официални преводи, което представлявало допълнителна финансова и психоемоционална тежест. Към момента неимуществените вреди не били отшумели, като чувството за несправедливост и необходимостта от продължаваща борба за защита на елементарно потребителско право продължавали да бъдат източник на ежедневен стрес.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати:

• сумата от 400.00 лева/204,52 евро, застрахователно обезщетение по валидна медицинска застраховка с покритие „Извънболнична медицинска помощ - амбулаторни хирургични операции“, удостоверена в полица № 0210250126000023, за извършена на 15.05.2025 г. медицинска процедура „•••“, ведно със законната лихва от датата на заявения от ответника отказ да плати – 28.05.2025 г., до пълното изплащане на главницата;

• сумата от 1000.00 лева/511.29 евро – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата интензивен и продължителен стрес, психически страдания, емоционален дискомфорт и накърняване на човешкото й достойнство, породени от неизпълнение на договора и неправомерното поведение на ответника.

Претендира за направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника юрк. И. С., оспорва изцяло иска по основание и по размер.

Не оспорва обстоятелството, че ищата била трето ползващо се лице по сключения Договор – Полица №02110250126000023/09.01.2025 г. за медицинска застраховка между „Дженерали Застраховане“ АД и „К.Б.“ ЕООД, но оспорва твърдението, че представената от ищеца полица и общи условия представлявали договора за застраховка в неговата цялост. Посочва, че договорът за медицинска застраховка се състоял от застрахователен договор, общи условия по медицинска застраховка, здравни пакети и други документи, които били неразделна част от него.

Ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че съгласно уговореното в полица №02110250126000023 застрахователят се задължил да обезпечава финансово здравни услуги и/или стоки, ползвани с цел диагностика и лечение на заболявания и травматични увреди на застрахованите лица, настъпили в срока на договора и съобразно избраното покритие и здравните пакети. В раздел „Застрахователно покритие и лимити“ били посочени пакетите и лимитите по застраховката, включително пакет „Профилактика и предпазване от заболяване“ в разширена опция с лимит 5000 лева, пакет „Извънболнична помощ“ в луксозна опция с лимит 5000 лева за абонамент и 2000 лева за възстановяване на разходи, пакет „Болнична помощ“ в луксозна опция с лимит 50 000 лева за абонамент и 2000 лева за възстановяване на разходи, пакет „Възстановяване на разходи“ с лимит 500 лева, както и пакет „Дентална помощ“ в луксозна опция с лимит 500 лева. Във всеки пакет били посочени конкретните лимити и подлимити за различните опции.

Съгласно чл. 4 от застрахователния договор покритието било в съответствие с избраното от застраховащия покритие и лимитите, посочени в приложенията към договора. По подадено от ищцата искане за плащане била образувана преписка №212024607 и след проверка на представените документи бил постановен частичен отказ, като за основателна била призната сума в размер на 80 лева, която била изплатена на ищцата на 28.05.2025 г. Отказът да бъде изплатена сумата от 400 лева бил правилен и съобразен с договора и общите условия, тъй като съгласно т. 16 и т. 16.43.1 от тях застраховката не покривала здравни услуги и стоки, които не били изрично посочени в здравните пакети.

В съдържанието на пакет „Извънболнична помощ“, в частта за манипулации в извънболнични условия, не била включена манипулацията „•••-••• на •••“, поради което същата била изключена от покритието и това било основанието за частичния отказ. Съдържанието и обхватът на медицинската застраховка се определяли от страните по договора и служителите на застраховащия, включително ищцата, били обвързани от уговорените условия и не можели да черпят права извън тях.

Ответникът твърди, че извършената процедура „•••-••• •••“ не представлявала амбулаторна процедура по смисъла на Приложение №18 към Националния рамков договор и че лечението по клинична пътека било невъзможно, тъй като медицинският център, в който била извършена манипулацията, нямал право да извършва лечение по клинични пътеки. Процедурата била извършена в амбулаторни условия и не съществували доказателства за извършване на операция по смисъла на Наредба №10 на МЗ.

Приложените от ищцата цитати от Наредба №10 от 05.05.2021 г. били тенденциозно избрани, извън контекста на нормативния акт и плод на неправилно тълкуване. Обстоятелството, че извършената дейност била проведена при спазване на медицинския стандарт „Хирургия“, не променяло факта, че лечението било извършено като амбулаторна манипулация, в хода на извършвана •••. При извършване на операция следвало да се спазят изискванията на чл. 3.1.2.3 от Наредба №10 на МЗ. За проведената манипулация нямало изготвен оперативен протокол, не била включена информацията, която той следвало да съдържа, и като цяло липсвали каквито и да е доказателства за извършване на каквато и да е операция по смисъла на Наредба №10. Единствената описана процедура оставала „•••: 49.21 (по Приложение 21 към НРД)“, а нито тя, нито „•••-••• на •••“, както било посочено по-горе, не се покривала от здравния пакет „Извънболнична помощ“, в частта „Манипулации в извънболнични условия за овладяване на конкретен здравен проблем“.

Всички претендирани от ищцата неимуществени вреди били неоснователни, доколкото претенцията й за имуществени вреди била неоснователна и била основателно отказана.

Доколкото твърдяното забавено плащане било предмет на имуществената претенция, която била неоснователна, било недопустимо и неоснователно да се претендират неимуществени вреди, както и едновременно да се претендира законова лихва върху вземането и неимуществени вреди в следствие на забавянето. Нямало никакви данни за подобни вреди или, ако имало, те били в обхвата на претендираната законна лихва. В тази си част исковата претенция била изцяло неоснователна и недоказана.

Твърдяните „над 15 кореспонденции“ не били предмет на обезщетяване, доколкото ответникът не бил дал повод за каквато и да е допълнителна кореспонденция, която била извършена изцяло по инициатива и по волята на ищцата. Ако претенцията за неимуществени вреди целяла обезщетяване на направени разходи за кореспонденция, то претенцията била неоснователна, доколкото следвало да се докаже имуществената вреда, а не да се заобикаля това задължение на ищеца с бланкетно твърдение. В тази си част исковата претенция била изцяло неоснователна и недоказана.

Т.нар. „разкриване на чувствителни медицински данни“ представлявало предоставяне на данни от ищцата по повод завеждане и разглеждане на застрахователната претенция, в изпълнение на застрахователния договор. Същото било извършено при пълна конфиденциалност и съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване изискванията на Кодекса за застраховането. Не било налице „разкриване на чувствителни медицински данни“. Предоставянето на документи от преписката на надзорния орган било извършено по законово задължение и на законово основание. В тази си част исковата претенция била изцяло неоснователна и недоказана.

Неимуществените вреди, търсени за „институционално бездействие“, не следвало да бъдат насочени към ответника. „Дженерали Застраховане“ АД нямало отношение към дейността на институциите и не влияело по никакъв начин на произнасянето им. В тази си част исковата претенция била изцяло неоснователна и недоказана.

Изцяло неоснователна била и мотивацията на ищеца за получаване на обезщетение за неимуществени вреди на основание „превантивна санкция...“. На първо място, ищцата не била орган на власт, който можел да налага санкции. На отделно основание, редът за налагане на административни санкции не бил в хода на гражданско производство и то в полза на физически или юридически лица. Отделно от горното, искането било изцяло неоснователно, тъй като липсвали твърдяните „недобросъвестни практики“. В тази си част исковата претенция също била неоснователна

Ответникът моли съда да отхвърли иска изцяло и да му присъди разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото и от представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че между „Дженерали Застраховане“ АД и „К.Б.“ ЕООД е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за медицинска застраховка, обективирано в застрахователна полица № 0210250126000023/09.01.2025 г., по силата на която ищцата Х. М. М. е трето ползващо се лице. Покритието включва пакет „Извънболнична помощ“, в рамките на който е предвиден подлимит за „амбулаторни хирургични операции“ в размер на 500 лв.

Безспорно е също, че на 15.05.2025 г. на ищцата е извършена медицинска процедура „•••“ от специалист хирург, в амбулаторни условия и без болнично пролежаване, за която тя е заплатила сумата от 400 лв., видно от представените по делото амбулаторен лист № 000000000096 от 15.05.2025 г. и фактура № 0000000423.

Не се спори, че ищцата е подала искане за изплащане на застрахователно обезщетение, по което при ответника е била образувана преписка № 212024607. Постановен е частичен отказ, обективиран в писмо от 28.05.2025 г., с последващо становище от 30.05.2025 г. Ответното дружество е признало за дължима сума в размер на 80 лв., която е изплатена на ищцата на 28.05.2025 г., и е отказало изплащането на останалата претендирана сума от 400 лв.

Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали извършената на ищцата медицинска процедура „•••“ представлява „амбулаторна хирургична операция“ по смисъла на застрахователния договор и приложимите към него общи условия, респективно дали същата попада в обхвата на покритието по пакет „Извънболнична помощ“ – включително с оглед въведеното от ответника възражение, че процедурата не е изрично включена в предвидения в здравния пакет списък на покритите манипулации.

По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло. От експертното заключение и след изслушване на вещото лицеД. И. Д. се установява, че извършената на ищцата процедура „•••“ представлява съвременен

минимално инвазивен метод за лечение на вътрешни •••, при който чрез специализиран инструмент се поставя еластичен пръстен в основата на хемороидалния възел, с което се прекъсва кръвоснабдяването му и се постига последващо некротизиране и отпадане на тъканта. Процедурата се извършва в амбулаторни условия, без необходимост от хоспитализация и обичайно без прилагане на анестезия.

Съгласно експертизата ••• представлява разновидност на •••та на хемороидален възел, като разликата с класическата хирургична ••• се състои единствено в използвания инструментариум и техниката на изпълнение, но не и в крайния терапевтичен ефект. В този смисъл, от медицинска гледна точка, •••то попада в обхвата на понятието „••• на хемороидален възел“.

Вещото лице сочи, че съгласно медицински стандарт „Хирургия“, утвърден с Наредба № 10 от 05.05.2021 г., •••та на хемороидален възел е включена в групата на амбулаторните операции с малък обем и сложност („малка хирургия“), като •••, макар и минимално инвазивна, може да се приеме като попадаща в този обхват поради идентичния си лечебен резултат.

Експертизата установява още, че процесната процедура се квалифицира като инвазивна медицинска интервенция, тъй като включва проникване в тялото чрез въвеждане на инструмент (аноскоп) и механично въздействие върху тъканите, водещо до тяхното увреждане и последващо отпадане. Обстоятелството, че процедурата е минимално инвазивна, не изключва нейния хирургичен характер, тъй като в съвременната медицина минимално инвазивните техники представляват разновидност на хирургичните интервенции.

Установява се също, че извършването на •••-••• изисква съответна хирургична квалификация и се осъществява от лекар със специалност „Хирургия“ или под негов контрол, като процедурата е включена в списъка на оперативните интервенции по медицински стандарт „Хирургия“.

По отношение на медицинската класификация вещото лице посочва, че ••• се кодира като „••• •••“ (код 49.45 по МКБ-9 КМ), респективно с код 32135-00 по КСМП, което я отнася към групата на оперативните процедури върху ануса и перианалното пространство.

Не се установява извършването на процедурата да е възможно без физическа медицинска интервенция, тъй като същата изисква инструментално въздействие върху тъканите. Липсата на болничен престой не променя характера й, а единствено обуславя нейното извършване като амбулаторна хирургична процедура.

В заключение, експертизата приема, че извършената на ищцата интервенция представлява амбулаторна, минимално инвазивна хирургична процедура, попадаща в обхвата на •••та на хемороидален възел като малка оперативна намеса, независимо от използваната съвременна техника на изпълнение.

По иска с правно основание чл.427 КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно чл. 427 от КЗ застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск, определен съобразно уговореното между страните в договора а медицинска застраховка и приложимите към него общи условия. Обхватът на застрахователното покритие следва да се тълкува съобразно действителната обща воля на страните, при съобразяване на естеството на застраховката. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че процесната процедура представлява инвазивна по своя характер медицинска интервенция, включваща инструментално въздействие върху тъкани, водещо до тяхното увреждане и последващо отпадане. Същата се извършва от лекар със специалност „Хирургия“ и е включена в обхвата на т. нар. „малка хирургия“ съгласно медицински стандарт „Хирургия“, утвърден с Наредба № 10 от 05.05.2021 г. Установява се още, че ••• представлява разновидност на •••та на хемороидален възел и като такава има характер на оперативна интервенция.

При тези данни съдът приема, че използваното в застрахователния договор понятие „амбулаторни хирургични операции“ следва да се тълкува в съответствие с медицинската наука и действащата нормативна уредба, а не ограничително според вътрешна практика на застрахователя. В този смисъл, липсата на болничен престой не изключва хирургичния характер на процедурата, а обуславя единствено нейното извършване в амбулаторни условия.

Неоснователни са възраженията на ответника, че процесната манипулация представлява нехирургична дейност, доколкото същите се опровергават от заключението на вещото лице, както и от обстоятелството, че процедурата се класифицира като „••• •••“ в утвърдените медицински класификации и попада в обхвата на оперативните интервенции с малък обем и сложност. Обстоятелството, че конкретната процедура не е изрично посочена в изброяването на покритите дейности, не обосновава изключването й от покритието, доколкото тя съответства по своя характер и същност на уговорения риск.

Съдът намира, че тълкуването, поддържано от ответника, води до неоснователно стесняване на застрахователното покритие и противоречи на принципа на добросъвестност.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че извършената на ищцата медицинска процедура представлява покрит риск по застрахователния договор, поради което ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер от 400 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа – 28.05.2025 г.

По иска с правно основание чл.45, ал.1,:

Неоснователен е доводът на ответника, че при неизпълнение на договорно задължение не могат да настъпят неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика, когато неизпълнението е съпроводено с поведение, надхвърлящо обикновената забава и засяга личната сфера на кредитора, е допустимо ангажиране на отговорност по чл. 45 ЗЗД.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че след извършената на 15.05.2025 г. медицинска процедура и направеното от ищцата плащане в размер на 400 лв., същата е предприела действия за реализиране на правата си по застрахователния договор, по които е получила частичен отказ от 28.05.2025 г., потвърден с последващо становище от 30.05.2025 г. Установява се също, че ищцата е водила продължителна кореспонденция с ответното дружество, застрахователния посредник и различни институции, включително национални и международни органи, във връзка с отказа за изплащане на застрахователното обезщетение.

Макар по делото да не са събрани гласни доказателства и да липсват медицински документи за настъпили здравословни увреждания, съдът намира, че от характера на спора и съдържанието на представената кореспонденция може да се направи обоснован извод за настъпили неимуществени вреди. Следва да се отчете, че процесната медицинска интервенция е от интимен характер, което по естеството си предполага повисока степен на личен дискомфорт при разкриването на информация за нея. Налагането на необходимост ищцата многократно да излага и обосновава подобни обстоятелства пред различни лица и институции обективно е годно да засили чувството на притеснение, неудобство и емоционален дискомфорт.

Същевременно съдът съобразява, че не са ангажирани доказателства за по-висок интензитет на претърпените вреди, нито за трайни неблагоприятни последици върху психичното или физическото състояние на ищцата. Липсват данни за медицинска или психологическа намеса, поради което не може да се приеме, че вредите са с изключителен интензитет.

При тези данни съдът приема, че са налице неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, чувство на неудобство, емоционален дискомфорт и стрес, намиращи се в причинна връзка с противоправния отказ на ответника, като същите надхвърлят обичайните негативни преживявания при договорен спор.

С оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението възлиза на 500 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 1000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, съдът следва да присъди разноски в полза на ищеца, които включват държавна такса от 51.13 евро лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 380 евро – общо 431.13 евро. Събразно уважената част от исковете, в полза на ищцата следва да се присъдят 277.16 евро

На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се полагат разноски съобразно отхвърлената част – 86.68 евро, от сторени разноски за възнаграждение на вещото лице – 166 евро и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева/ 76.69 евро. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и характера на извършената от процесуалния представител на ответника дейност. Делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, но изискваше анализ на специфична материя, включително медицинска експертиза и приложимата застрахователна уредба. Ответникът е осъществил процесуална защита чрез депозиране на писмен отговор и участие в едно съдебно заседание.

Съобразявайки обема на извършените процесуални действия, частичното уважаване на исковете и ориентирите по Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че справедливият размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 76.69 евро.

По компенсация ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 190.48 евро.

С молба вх. №4727/17.04.2026 г. /л.204/ ищцата е претендирала разноски в размер на 154.57 евро, които е заплатила на преводач за превод на чуждстранна кореспонденция, представена по делото. Тези разходи обаче не представляват съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Разноските по чл. 78 ГПК обхващат само необходимите разноски, направени във връзка с упражняване на процесуалните права в рамките на съдебното производство – държавни такси, възнаграждения за вещи лица, адвокати/юрисконсулти, преводи и тълкувания, когато са назначени или допуснати от съда. В случая претендираните от ищцата разходи са направени извън настоящото съдебно производство и не са обусловени от процесуална необходимост за упражняване на правата й пред съда, нито са възникнали по разпореждане или с оглед действия на съда. Поради това липсва пряка връзка между тези разходи и предмета на делото, с оглед на което същите не подлежат на присъждане като разноски /а биха могли да бъдат обсъждани като имуществена вреда, ако бяха претендирани като такава/.

На вещото лице Д. следва да се издаде РКО за сумата от 146 евро – довнесен депозит от страните по делото.

С оглед на горното, съдът