Решение № 2 от 6.1.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 503/2025 г.

Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1, вр, с чл.53 ЗЗД, предявен от А. ХАРАЛАМПИЕВ П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, чрез адв. Е. К., против А. Ц. Ц., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• и Н. М. Н., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••.

Ищeцът твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, том I, peг. №1232, дело №89/2012 г. на Нотариус Т.Р., с peг. №517 на НК, е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор

36498.503.2789.1.7, находящ се в •••, самостоятелният обект се намира в сграда № 1. Апартаментът бил с площ 73,39 кв. м., състоящ се от спалня, кухня, тоалетна с баня и антре. От кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД - 18-52/16.11.2011 г. било видно, че имотът на ищеца е част от многофамилна жилищна сграда, намираща се в •••, с ид. № 36498.503.2789.1, разположена в ПИ с ид. № 36498.503.2789.

Собственик на апартамент №3, на първи жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда, под този на ищеца, ид. № 36498.503.2789.1.3, бил ответникът А. Ц. Ц..

Собственик на апартамент №11, на трети жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда, над този на ищеца, ид. № 36498.503.2789.1.11, бил ответникът Н. М. Н..

Твърди, че на 14.01.2025 г. ответникът А. Ц. запалил печка на твърдо гориво, с което предизвикал пожар на коминното тяло на собствения си апартамент №3. В сградата имало девет етажа, като апартаментите през които минавало коминното тяло били № №3, 7, 11, 19, 23, 27, 31 и 35. Ответникът виждайки че коминното тяло се е запалило, не сигнализирал на РСПБЗН гр. К. за съдействие, а предприел самоинициативни действия заедно с втория ответник, без да информират живущите, засегнати от пожара. Двамата решили да загасят пожара сами, като вторият ответник започнал да налива туби с вода в розетката на комина от неговия апартамент 11. След това те се качили на тавана на блока и започнали да изливат туби с вода през комина, вместо да използват подходящи препарати – сода и оцет, с които пожарът щял да се потуши. С действията си и в резултат на голямото количество изсипана от тях вода, двамата ответници нанесли щети във всички апартаменти по дължина на коминното тяло.

Ищецът се събудил през нощта и отишъл до кухнята да пие вода. Влизайки вътре, усетил, че краката му се намокрили. Светнал лампата и видял, че подът около комина, под кухненските шкафове и мивката е покрит с вода, а стаята била в дим. Погледнал нагоре и видял, че от комина тече вода. Подсушил, проветрил и легнал отново, тъй като било късно. На следващия ден видял комшията от пети етаж Г. и го попитал какво е станало. Той отговорил видимо много ядосан: „Какво е станало? Сега трябва да мажа цялата кухня!“ и си тръгнал. Ищецът опитал да разговаря с двамата ответници, но без успех. Направил искане до домоуправителя Н. Н. – втория ответник, за свикване на общо събрание на етажната собственост, за да се предприемат действия по отстраняване на щетите, но пак без успех. Направил отново опит да потърси обяснение от двамата ответници, за това което му причинили, но те категорично не желаели да дават такива.

За да установи стойността на нанесените му щети, ищецът извикал специалист по строителството, който след като извършил оглед на място, изчислил стойността на необходимия ремонт за отстраняване на 3908.82 лв. /три хиляди деветстотин и осем лева и осемдесет и две стотинки /.

Към настоящия момент, ответниците не отстранили за тяхна сметка нанесените на ищеца материални щети, нито пък му заплатили сумата, необходима за тяхното отстраняване. Непосредствени последици от противоправното и виновно тяхно поведение били: нарушаване целостта на тавана и на стените в кухнята, намираща се на втори етаж от жилищната сграда – падане на боя и мазилка, поява на жълти петна вследствие на наводнението по стените около и на коминното тяло, както и тавана в кухнята, поява на мухъл в помещението и др.

Всички дейности по отстраняване на нанесените щети по жилището били описани в Оферта от 21.02.20235. на фирма „К.Г.“ ЕООД, която извършила и опис на строително-ремонтните действия по възстановяване на щетите в кухнята, а именно:

• Къртене до тухла на коминното тяло, таван и стени 46 кв.м., труд – 450.80 лв.;

• Полагане на мазилка три ръце коминното тяло, таван и стени 46 кв.м., труд – 1104.00 лв.

• Полагане на шпакловка 46 кв.м., труд - 708.40 лв.;

• Груняиране и боядисване с латекс 46 кв.м., труд – 391.00 лв.

• Изхвърляне на изкъртеното и строителни отпадъци – 150.00 лв.

• Грунд „Б“, бял, 1 л. – 6.22 лв.;

• Мазилка вароциментова – Н400-25 кг. /48 бр./ – „Т“ – 321.12 лв.;

• Гипсова шпакловка, 15 кг. „Т“ – 9.57 лв.;

• Шпакловка „Ш“, зелен капак, 20 кг. – 29.08 лв.;

• База „В“, 2.94 л. – 44.33 лв.;

• Латекс „В“, 3 л. – 42.83 лв.;

Общо: 3908.82 лева, от които 543.78 лв. за материали за възстановяване целостта на коминното тяло, стените и тавана в кухнята на апартамента на ищеца и 3 365.04 лв. за труда по възстановяване на вредите от наводнението, включващи къртене до тухла, полагане на мазилка три ръце и шпакловка, грундиране и боядисване, изхвърляне на строителни отпадъци.

За изготвяне на оферта, оглед на място и консултация ищецът заплатил 150.00 лева.

Ищецът счита, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящ ангажиране иа деликтната отговорност на ответниците за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от общо 3908.82 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствения му недвижим имот – апартамент с ид. № 36498.503.2789.1.3, с площ 73.39 кв. м., построен в многофамилна жилищна сграда с ид. № 36498.503.2789.1, в ПИ с ид. № 36498.503.2789, административен адрес на имота: гр. К., ул. •••, като вредите са причинени от неправомерни действия на двамата ответници при опитите им да загасят пожар в коминното тяло в жилищния блок, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

С отговора на исковата молба ответникът А. Ц. Ц., чрез адв. П. К., оспорва всички факти и обстоятелства по исковата молба.

Оспорва твърдението, че е предизвикал пожар на коминното тяло на ап. №3 от процесната сграда. Не били представени доказателства за наличието на пожар, само се посочвало в исковата молба, че стаята на ищеца имало дим и течала вода от комина. Нямало данни за пожар, пламъци, последици от изгаряния и др., вследствие пряка намеса на огън, липсвала и намеса на пожарна.

Оспорва твърдението, че двамата ответници изливали вода от „розетката на комина на ап.11“, т. е. на втория ответник. Нямало данни ответникът Н. Н. да е изливал вода заедно с А. Ц. от розетката на етажа му, защото имало само дим, без пламъци, а при наличието на пожар, респ. пламъци, при изваждане капака на розетката вследствие приток на кислород щяла да се запали непоправимо и кухнята на втория ответник.

Оспорва твърдението, че „двамата ответници се качват на блока и започват да изливат вода в комина с туби, а не сода и оцет“. Не се посочвало в исковата молба откъде е взета/налята водата, колко кофи вода са излети, имало ли е други съкооператори или не и какви са нанесените щети и на останалите апартаменти, защото други оплаквания от живущите в блока нямало.

Твърди, че в сипването на няколко туби вода в комина участвали не само двамата ответници, но и още четирима съкооператори, което било известно на ищеца. Не ставало ясно защо ищецът искал само от тях двамата да му плащат някакви неуточнени вреди и то солидарно, а не посочвал имената и на другите, както и дали има претенции към тях.

Оспорва, че ищецът срещнал същия ден комшията Г. и той му казал: „Сега трябва да мажа цялата кухня“. Имало разговор между двамата, но няколко дни по-късно и за други неща.

Оспорва, че ищецът правил опити да се види с тях – ответниците, но без успех, както и че искал от вторият ответник Н. Н. да се свика общо събрание на ЕС „във връзка с отстраняване на щетите“. Ако такова искане било правено, общо събрание щяло да се свика, тъй като това било задължение по ЗУЕС на домоуправителя – ответника Н. Н.. Напротив, до 31.01.2025 г., а и след това, ищецът не бил правил опити да се срещне с него, а както му било известно – и с другия ответник. Всъщност двамата ответници търсили ищеца и му звъняли, за да видят има ли щети по комина му, но той не ни отворил. Ответникът чул, че ищецът бил казал след случая, че имал някакви щети по коминното тяло. Разбрал, че скоро правил цялостен ремонт на апартамента.

Ответникът твърди, че в началото на зимния период почистил комина на кооперацията и нямало проблеми, но в края на м. януари – началото на м. февруари 2025 г., след станалия инцидент с комина, повикал фирма да го почисти отново. От фирмата му казали, че при чистенето на комина между 2- рия и 3-тия етаж бил задръстен – натъпкан с вестници, които извадили.

Оспорва изцяло представената с исковата молба оферта за ремонт на комин и таван с дата 21.02.2025 г. В нея не било посочено кога е извършен оглед, на какво извършен оглед и какво е установено от този оглед, нито от кого е извършен огледът. Липсвали и отчетни документи за закупени материали, вложен труд, направени разходи и пр., както и приемо - предавателен протокол за това кога е започнал ремонтът, в какво се изразява, какъв ремонт е извършен и с какви материали по количество и качество поотделно за всяка от претендираните щети.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът Н. М. Н., чрез адв. М. Г., оспорва иска.

Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, не отговарят на действителното положение. На 14.01.2025 г. около 19.00 часа установил, че от розетката на комина, преминаващ през етажа му излиза дим и била нагрята цялата стена. В качеството си на домоуправител, поради неотложност, което бил вършил и преди, решил да вземе бързи мерки за локалазиране на евентуално запалени в комина сажди. Първо отишъл при ищеца, който живеел в апартамента от 2012 г., за да го попита знае ли какво се е случило, има ли печка на твърдо гориво и ако има – гори ли, но той отказал, да разговарят, като не го допуснал в жилището си. Непосредствено след това отишъл при първия ответник, за да се информира откъде е тръгнало запалването, с цел вземане на бързи неотложни мерки за локализиране.

Твърди, че съгласно задълженията му като домоуправител и съгласно инструкция, която притежавал за действие при пожар /което в действителност към онзи момент не било пожар/, е необходимо: При възникване на малък /локален/ пожар: с налични противопожарни средства – пожарогасители и други, се вземат мерки за потушаване на пожара; вземат се мерки за ограничаване на огъня; при невъзможност да се потуши със собствени сили възникналия пожар – сигнализира се на телефон 112 и се ограничава пожара до пристигане на РПС.

Тъй като и в минали години се били запалвали сажди в комина, решили с първия ответник А. Ц. да локализират запаленото с вода, което и направили, тъй като било невъзможно по друг начин да се изгасят запалените сажди. Всяка година, включително и тази, коминът бил чистен преди зимния сезон.

Не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба, че ответникът изливал туби с вода в розетката на комина, тъй като излизал много дим и от температурата било невъзможно да се отвори розетката. По най-бързия начин отишли на покрива и със съдействието на други хора от блока, а не сами с ответника А. Ц., както се твърдяло в исковата молба, излели обичайно, както и преди били правили, вода в централния димоотвод на комина. По тоз начин запалването на саждите било локализирано за много кратко време, най-много 15-20 минути.

При предишните запалвания на саждите в комина пак по същия начин, даже с по-малко количество вода, те били загасяни, но никога не се било стигало до описаните в исковата молба последици. Несъстоятелни били тези твърдения, тъй като вода изсипвали в комина около 19.00 часа от покрива на девететажната сграда и било невъзможно чак през нощта от комина да тече вода.

Ответникът счита, че в някои от коминните тела е имало човешко въздействие, както запушване на преливници, така и на централния димоотвод с хартия или други вещи или материали, с цел изолиране на дим. Не било възможно, както твърдял ищецът, да изтича такова голямо количество вода от розетката, тъй като задължително при строителството се оставяла и ревизионна врата за почистване на комина, която се намирала на първия етаж – етажът на ответника А. Ц., и би следвало там да изтича вода.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

По делото е обявено за безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства – Нотариален акт №89, том I, рег. № 1232, дело №89/2012 год. на Нотариус Т.Р., с peг. №517 на НК, Нотариален акт №170, том II, peг. №4368, дело №316/2021 год. на Нотариус Р.К., с peг. №588 на НК, Схема №2556/30.01.2012 г. издадена от СГКК – гр. П., че ищецът и ответниците живеят в девететажен жилищен блок, на адрес: •••, като ищецът е собственик и обитава апартамент №7, на втори жилищен етаж, ид. № 36498.503.2789.1.7, ответникът А. Ц. Ц. е собственик и обитава апартамент №3 на първи жилищен етаж, ид. № 36498.503.2789.1.3, а ответникът Н. М. Н. е собственик и обитава апартамент №11 на трети жилищен етаж, ид. № 36498.503.2789.1.11.

Не е спорно също, че на 14.01.2025 г. около 19.00 часа е възникнал инцидент с комина на сградата, с който двамата ответници са опитали да се справят, изсипвайки вода в коминното тяло.

С исковата молба е представена оферта за ремонт на комин и таван от 21.02.2025 г., изготвена от „К.Г.“ ЕООД – гр. К. до А. Х. П.. Офертата е за СМР на обща стойност 3908.82 лева, както следва:

• Грунд „Б“, бял, 1 л. – 6.22 лв.;

• Мазилка вароциментова – Н400-25 кг. /48 бр./ – „Т“ – 321.12 лв.;

• Гипсова шпакловка, 15 кг. „Т“ – 9.57 лв.;

• Шпакловка „Ш“, зелен капак, 20 кг. – 29.08 лв.;

• База „В“, 2.94 л. – 44.33 лв.;

• Латекс „В“, 3 л. – 42.83 лв.;

• Къртене до тухла, 46 кв. м., труд –450.80 лв.;

• Полагане на мазилка три ръце, 46 кв.м., труд – 1104.00 лв.

• Полагане на шпакловка, 46 кв. м., труд – 708.40 лв.;

• Груняиране и боядисване с латекс 46 кв.м., труд – 391.00 лв.

• Изхвърляне на изкъртеното и строителни отпадъци – 150.00 лв.

В подкрепа на твърденията за причинени материални щети в апартамента на ищеца, пълномощникът му адв. К. представя снимков материал /л. 60-62/, който не е оспорен от ответниците, поради което се кредитира от съда.

Представено е по делото Искане за свикване на общо събрание на живущите в бл.••• в гр. К. от А. Х. П. по реда на чл.12, ал.5 от ЗУЕС /л.63/, от което е видно, че ищецът е посочил като основание неотложен случай – „запалване на общия ни комин на 14.01.2025 г. и причинените от запалването и действията на собственици вреди…“. Същото е получено от домоуправителя Н. Н. /втория ответник/ на 10.02.2025 г.

От представения Протокол /л.74/ се установява, че общото събрание е проведено на 20.02.2025 г. в присъствието на 15 собственици. В протокола е отразено, че „…г-н П. не е внасял никакви пари в касата на Домсъвета за последното полугодие… Относно искането на г-н П. за обследване на запалилия се комин, след проиведени разисквания събранието реши: 1. Няма средства за заплащане на комисии за огледи и оценки. Подобно обследване на комина би било възможно, след като се съберат необходимите парични средства. От друга страна – при многобройните пожари и на този, и на другите комини на блока през годините не се е налагало подобно обследване. 2. Относно отчета за работата на домоуправителя, фактът че от една година си подава оставката, а живущите не я приемат, говори достатъчно за работата му“.

По делото е възложена пожаро-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице П. и след изслушването му в съдебно заседание се установява, че при извършения от него оглед на 04.10.2025 г. са установени следи от термично въздействие по конструктивните елементи на комина, както и следи от гасене с вода. Според вещото лице, основната причина за инцидента е натрупаният „креозот“ – сложна, лесно запалима смес от смоли и сажди. Експертът твърди, че това вещество се отлага по стените на комина, когато димните газове са с температура под 120°C, което води до кондензация. Вещото лице подчертава, че използването на сурова или мокра дървесина (над 20% влажност) е критичен фактор, тъй като изпаряващата се вода охлажда комина и ускорява наслояването на катрани. Бавното и „вяло“ горене в отоплителния уред създава идеални условия за образуване на мазен, лъскав слой креозот, който при запалване може да развие до 2000°C – температура, способна да разруши бетонната конструкция на комина.

Вещото лице посочва, че уведомяването на съседите е адекватно действие на ответниците, но не и избраният от тях самия метод на гасене. Предприемането на самостоятелни действия чрез изливане на съдове с вода от покрива, без да се потърси специализирана помощ на тел. 112, е технически грешно. Това е така, защото водата влиза в реакция с нажежените сажди и вместо да угаси пожара ефективно, тя се стича по цялото протежение на комина, прониква през хлабавините на бетонните тела и причинява преките материални щети в по-ниските етажи. Фактът, че ищецът е ползвал

безпроблемно отоплителна инсталация в миналото, доказва, че коминът е бил технически изправен в неговия участък.

Според вещото лице, професионалният начин за справяне със ситуацията е използването на прахови пожарогасители или специални коминни патрони, които задушават пламъка, без да използват течности. Дори смес от оцет и сода бикарбонат би била по-ефективна заради отделянето на въглероден диоксид, но всяко изливане на течност в комина крие риск от увреждане на мазилките на съседите.

Според експерта, налице е пряка причинно-следствена връзка между излятата от ответниците вода и уврежданията в кухнята на ищеца П.. Към датата на огледа не е установен мухъл, а само тъмни петна и подкожушени бояджийски покрития. Общата компрометирана площ (мазилка, шпакловка и боя) възлиза на 0,4345 кв. м., като най-големи са пораженията по източната стена на комина и прилежащия таван. За отстраняване на тези щети са необходими 2843.28 лева, от които 308.43 лева за материали и 2534.85 лева за труд. Вещото лице уточнява, че по-голямата част от общата сума е за труд, тъй като специфичното почистване на петна от сажди и креозот изисква специфична обработка, преди полагането на ново покритие.

От свидетелските показания на Ц.А.К. се установява, че живее в гр. К. на ул. ••• като повече от десет години притежава апартамент в •••, ап. 6, на втория етаж, който посещавал поне веднъж седмично. Познавал А. П., А. Ц. и Н. Н. като съседи, с които поддържали нормални отношения. Свидетелят си спомнял за инцидента, който се случил в началото на януари 2025 г., вечерно време. След като посетил апартамента си на ул. ••• и излизал, докато заключвал, чул суматоха и гласове от първия етаж. Видял Н. Н. и А. Ц. да викат, че „нещо гори“. Той предположил, че става въпрос за комина, тъй като подобни случаи били възниквали и преди, включително и при неговия комин, когато била извикана пожарна. Свидетелят видял как двамата влизали в асансьора, носейки съдове, подобни на туби, които изглеждали пълни. Не успял да ги попита какво се случва. Върнал се в апартамента си, за да провери дали неговият комин е топъл, но установил, че не е. След това се качил до третия етаж, без да усети миризма или да види хора, а впоследствие слязъл на паркинга. Изчакал около десет минути с очакване да дойде пожарна, но такава не се появила. Приел, че ситуацията е овладяна, и си тръгнал. Около седмица по-късно свидетелят отново посетил апартамента си и срещнал А. П., който му показал щетите в своя апартамент. Свидетелят видял черно-кафяви следи и петна по стената около комина и около розетката, както и по фугите на теракотения под в кухнята. По тавана нямало следи, а мебелите не били засегнати. А. П. му обяснил, че коминът се бил запалил и вследствие на гасенето бил наводнен, като водата течала от комина. Споделил, че гасенето било извършено от домоуправителя, като подчертал, че е бил „наводнен“. Посочил, че този комин се ползвал за отопление на твърдо гориво единствено от А. Ц., а останалите съседи се отоплявали на ток. По-късно от разговори със съседи, сред които М.С. и Г.М., свидетелят разбрал, че в гасенето са участвали повече хора и че и други апартаменти имали щети, макар и по-малки. Свидетелят не знаел за предходни проблеми конкретно с този комин, но си спомнял случай от преди години, когато неговият комин се бил запалил и тогава пожарната го изгасила, като пожарникарите обикаляли апартаментите и събирали оцет. При настоящия инцидент свидетелят не видял пожарна и останал с впечатление, че такава не е идвала. Апартаментът на ищеца бил ремонтиран преди няколко години, но свиедтелят не знаел точно кои помещения. След инцидента не бил присъствал на разговори между А. П. и А. Ц. или Н. Н. относно щетите, нито знаел да са правени предложения за ремонт или обезщетение. Според свидетеля коминен пожар не следвало да се гаси с вода, а адекватното действие било да се повика пожарната, тъй като изливането на вода в нагрят комин можело да доведе до напукване и допълнителни щети. Дококото имал познания, при гасене на коминни пожари се ползвал и оцет, тъй като реагирал със саждите и отделял въглероден диоксид, който задушава горенето. Преди инцидента отношенията между страните били нормални и на свидетеля не му било известно да е имало конфликти или спорове помежду им, включително по повод задължения към етажната собственост.

От показанията на свидетеля Н. В.И. се установява, че живее в •••, •••. Той познавал А. П., А. Ц. и Н. М., тъй като живеели в един и същ жилищен блок, като отношенията им били нормални, съседски. Знаел за инцидент със запалване на комина на блока в средата на м. януари 2025 г. По това време той се намирал в дома си, когато вечерта, по тъмно, му се обадил домоуправителят Н. М. и му съобщил, че коминът, преминаващ през неговия апартамент, се е запалил и е необходимо да бъде гасен. Свидетелят отишъл на място, като до този момент не бил усетил нищо необичайно. И преди имало подобни случаи със същия комин, като при настоящия инцидент участвал в гасенето – носел вода по указание на домоуправителя. В гасенето участвали също А. Ц., Н. М. и съпругата на А. Ц., като не можел с точност да посочи броя на всички присъстващи. Не си спомнял със сигурност дали е присъствала М.С., а за други лица не можел да даде информация. Гасенето било извършено с кофи и туби с вода, вземана от апартаментите, като били изляти приблизително между 15 и 20 кофи вода, възможно и повече. Пожарът бил овладян за около двадесет минути. По негова информация не била викана пожарна и такава не е идвала. Не си спомнял А. П. да е присъствал същата вечер. В следващите дни свидетелят разбрал, че някои от живущите в блока се оплаквали от щети в апартаментите си вследствие на гасенето. Той самият имал леко просмукване по тавана на широката страна на комина, което счел за нормално при наливане на вода. Първоначално не бил разбрал А. П. да се оплаква от щети, но покъсно узнал, че било заведено дело. Отношенията му с А. П. се изчерпвали с формално поздравяване, без по-близка комуникация, като не знаел какви точно щети е претърпял апартаментът му. Свидетелят си спомня за предишен инцидент със същия комин, случил се преди повече от пет години, когато живеел в апартамента си заедно със съпругата си. Тогава горенето било изключително силно, сравнимо с газова горелка, като вследствие на това цялата стая се напукала. При този по-ранен инцидент свидетелят не участвал в гасенето и не му било известно дали е идвала пожарна, но знаел, че пожарът бил локализиран с вода, изливана отгоре през комина. Тогава му бил поискан оцет, който предоставил, но лицето не било пожарникар. Свидетелят сочи, че при гасене с вода тя се стича надолу и достига до апартамента на първия етаж, където живеел А. Ц.. Отбеляза, че живее в блока от 1985 г. и знае само за тези два инцидента, тъй като и в двата случая той самият имал щети. В комина на свидетеля имало само една розетка, разположена на тясната част и нямало втора. Не можел да каже колко коминни тела има общо, но използвал само това, към което била свързана неговата розетка. След инцидента домоуправителят извикал специализирана фирма за почистване на комина. Свидетелят бил вкъщи по време на почистването и чул преминаването на почистващ уред през комина. По-късно съпругата на А. Ц. му показала извадените от комина отпадъци, сред които мокри вестници и остатъци от пластмаса. По негова информация фирмата била извикана и заплатена от домоуправителя със средства от общия фонд на етажната собственост. Свидетелят нямал информация освен А. Ц. други лица да използват този комин за отопление и предполагал, че повечето живущи вече се отопляват с климатици. Между А. П. и домоуправителя имало напрежение, свързано с неплатени от години вноски за общите части, което било причина за търкания между тях. Няколко дни след инцидента било проведено общо събрание на етажната собственост, на което свидетелят присъствал. Обсъждани били общи въпроси за блока и инцидентът с комина, като било коментирано, че е необходимо периодично почистване на комините. На събранието не били обсъждани конкретни щети по отделните апартаменти, като всеки се справял сам с последиците. На свидетеля не му било известно Н. М. или А. Ц. да са разговаряли с А. П. или да са предлагали обезщетение за щетите. Също така не знаел за наводняване на апартамента на А. П. през предходната година. В сградата не бил забелязвал наличието на пожарогасители, но при санирането била изградена противопожарна система с водоснабдяване за пожарникарите – външен шланг и кранове на всеки етаж, предназначени за ползване при евентуален пожар. Нямал информация домоуправителят да е организирал осигуряването на пожарогасители.

От показанията на свидетеля Д. П. Ц. се установява, че е съпруга на ответника А. Ц., с когото живее в •••, ап.3. Тя познавала А. П. и Н. М. като съседи. С Н. М. била в добри отношения, а с А. П. нямала никакви взаимоотношения, не се поздравявали и били като непознати. Бил й известен инцидент със запалване на комина в началото на януари 2025 година и лично присъствала. Около 18:20 ч., след като се прибрали от работа, съпругът й А. Ц. запалил парното на дърва, с което се отоплявали повече от двадесет години. Около петнадесет минути по-късно дошъл домоуправителя Н. М. и съобщил, че коминът се е запалил. В блока този комин се ползвал за отопление на дърва само от тяхното семейство. Всички се качили на последния девети етаж, като домоуправителят вече бил уведомил живущите от същото крило. Там присъствали съседи от горните етажи, сред които Г. от осмия етаж, Х със съпругата му от деветия етаж, Роза от шестия етаж, М. от деветия етаж, както и други лица, които свидетелката не можела да си спомни с точност. Н. М. също бил там. Започнали да наливат вода в комина с кофи, пълнени от апартаментите на М. и Х, като всички присъстващи участвали. Свидетелката подчертава, че реално нямало огън или пламъци, а само дим и силно нагряване на комина. Нямало пожар в истинския смисъл на думата. Около 21:00 ч. всичко приключило, като самото гасене продължило около половин час. Коминът изстинал и ситуацията била овладяна. След това съседите останали да разговарят известно време, а към 22:30 ч. всички се прибрали. Запалване на комина имало и преди, при което е била викана пожарната. Тогава пожарникарите гасили с вода под налягане от вътрешните щрангове, което довело до пропукване на коминните тела. Поради този предишен опит и тъй като настоящият случай не представлявал реален пожар, било взето решение този път да не се вика пожарна. Свидетелката е категорична, че при предишния инцидент пожарникарите гасили с вода, като лично била

разговаряла с тях. При последния инцидент А. П. не бил присъствал. Всяка есен и пролет тя, заедно със съпруга си Н. М. и съсед от първия етаж, редовно почиствали комините. На следващия ден след инцидента съпругът й опитал отново да запали парното, но Н. М. се обадил, че коминът започнал да пуши, поради което парното било загасено. При опит за почистване се скъсал инструментът, след което домоуправителят се обадил на специализирана фирма за почистване на комини. Фирмата насрочила почистването за 14.02.2025 г., като през този период семейството на свидетелката се отоплявало на ток. При почистването било установено, че между втория и третия етаж има натрупани боклуци – вестници и остатъци от пластмасови бутилки. Почистването било извършено със специална спирала и уред, който отчитал на кой етаж се намира. Преди това служителите проверили с огледало дали се вижда горният отвор на комина, но след като не се виждал, започнали механичното почистване. След инцидента имало щети в някои апартаменти. Коминът на свидетелката не стигал до избата, а завършвал в техния апартамент, поради което при тях се задържала влагата. Те имали леки жълти петна по комина, както и някои съседи по-нагоре, включително Н. М. от осмия етаж и М. от деветия етаж. Петната били от влага, без тъмни следи. А. П. бил уведомен за инцидента, но реагирал, като заявил, че не се отоплява на дърва и няма отношение, след което затворил вратата. Той не потърсил сметка на нейното семейство за щети, нито изразявал претенции, като те разбрали за делото едва при получаване на призовка. Ищецът имал личен конфликт с домоуправителя, свързан с неплащане на такси за етажната собственост и асансьора в продължение на много години. След инцидента било проведено общо събрание, на което се обсъждало извикването на фирмата за почистване и отказът на А. П. да участва в общите разходи и събрания. Същият не присъствал и на това събрание. След инцидента той не допускал никого в апартамента си и не бил показвал какви щети са му нанесени. Единственият съсед, с когото разговарял, бил Г. от петия етаж, с когото споделил, че има проблем и наводняване, без да отправя конкретни обвинения. Свидетелката познавала Ц.К., който преди години живеел в блока, но от поне две-три години не обитавал жилището си и не бил виждан по време на инцидента. При гасенето в комина били изляти приблизително 20-30 кофи вода, без използване на туби. Семейството й заплатило почистването на комина със собствени средства, тъй като само те го използвали. Синът на А. П. живял в апартамента над тях в продължение на три-четири години, но не й било известно да е извършван основен ремонт. Не знаела дали сградата разполага с пожарогасители, но имало пожарни кранове. При инцидента камината била изгасена незабавно. Най-долната точка на задържане на водата била в техния апартамент, тъй като коминът завършвал при тях. Щетите при тях се изразявали в петна от влага по долната част на комина.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане с правно основание чл.45, вр. с чл.53 от ЗЗД. Искът е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство. Разгледан по същество, съдът намира исковата претенция за доказана по основание, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между

противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени, като в настоящото производство ищецът претендира имуществени вреди.

Приетата по делото експертиза установи, че първопричината за инцидента е натрупването на креозот вследствие на неправилна експлоатация на отоплителния уред от страна на ответника А. Ц. (използване на влажна дървесина и неефективно горене). По делото не се спори, че впоследствие ответниците Ц. и Н. лично са извършили действия по изливане на вода в комина. Възраженията им, че са действали за спасяване на общото имущество, не ги освобождават от отговорност. Избраният от тях метод на действие – гасене с вода, е в разрез с правилата за пожарна безопасност и общата грижа на добрия стопанин. Вещото лице изрично посочва, че адекватното поведение е използване на сухи пожарогасители или повикване на ПБЗН (тел. 112). Предприемайки самоволни и технически неправилни действия, те са допуснали небрежност, довела до увреждане на чуждо имущество. Вещото лице е категорично, че причината за тези увреждания е проникването на водата, използвана при гасенето, през фугите на коминното тяло. Експертът определя действията на ответниците като технически неправилни, тъй като изливането на вода в нагрят комин (с температура на горене на саждите до 2000°C) създава риск от разрушаване на конструкцията и води до неизбежно протичане в жилищата на по-ниските етажи, без да е ефективно средство за гасене на такъв тип пожар.

Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между излятата от ответниците вода и имуществените вреди в апартамента на ищеца. Твърденията на свидетелката Ц. – съпруга на ответника А. Ц., чиито показания съдът преценява по реда на чл.172 ГПК като дадени от заинтересовано лице – че водата се е спряла на първия етаж, се опровергават от установените от вещото лице и незаинтересования свидетел Ц.К. следи от течове именно по трасето на комина в жилището на ищеца. Доводите на ответната страна за лоши междусъседски отношения и неплащане на такси към етажната собственост от страна на ищеца са ирелевантни за настоящия спор. Неизпълнението на задължения към етажната собственост не дава право на другите собственици да увреждат имуществото на неизправния длъжник, нито изключва деликтната отговорност.

Тъй като вредата е причинена от съвместните действия на двамата ответници, на основание чл. 53 от ЗЗД те следва солидарно да отговарят за причинените щети по апартамента на пострадалия.

Ищецът претендира сумата от 3908.82 лева съгласно представена частна оферта. Меродавна за размера на вредата обаче е пазарната стойност на възстановителните работи, определена от независимо вещо лице, а не офертните предложения на частни фирми, които могат да бъдат завишени. Вещото лице П., след оглед на място и пазарно проучване, е оценило разходите за труд и материали на 2843.28 лева, равняваща се на 1453.75 евро по официалния фиксиран курс на Българската народна банка. Съдът кредитира тази оценка като обективна и съответстваща на средните пазарни цени. Ето защо искът следва да бъде уважен до този размер, а за горницата до 3908.82 лева, същият подлежи на отхвърляне като недоказан.

Като законна последицаот уважаване на иска в посочения размер, следва да се присъди и законната лихва така, както е претендирана – от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищeца разноските по делото

съразмерно с уважената част от иска – 986.72 лева или 504.51 евро от общо доказани разноски от 1356.50 лева (156.50 лева за платена държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице и 800 лева адвокатски хонорар).

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на всеки от ответницте деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – 218.08 лева или 111.50 евро на ответника Н. Н. от общо доказани разноски в размер на 800 лева (300 лева за вещо лице и 500 лева за адвокатски хонорар) и 299.86 лева или 153.32 евро на ответника А. Ц. от общо доказани разноски в размер на 1100 лева (300 лева за вещо лице и 800 лева за адвокатски хонорар).

Водим от горното, съдът