Решение № 1263 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 207/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ). Образувано е по жалба на К. Р. Х. от [населено място], чрез адв. И. Д., против разпореждане за забрана № 2/03.03.2026 г. на главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ към ОБДХ - Перник. В жалбата се излагат доводи за нищожност на разпореждането, като издадено от некомпетентен орган и в условията на евентуалност - незаконосъобразно, доколкото не отговаря на изискванията на АПК за мотиви и обосновка на самото разпореждане за забрана, като се твърди, че в същото не са обсъдени и възможностите за съразмерност на наложените забрани. Иска се съда да обяви оспорения акт за нищожен, алтернативно да го отмени. Претендират се направените разноски. Ответната страна - главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ към ОБДХ - [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата. Административният съд - Кюстендил, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 03.03.2026 г. е извършена проверка от служители на ОДБХ – Перник съвместно със служители на МВР във връзка със сигнал за нерегламентирана продажба на месо и месни продукти на територията на кооперативен пазар, находящ се в [населено място]. При проверката е установено, че жалбоподателят К. Х. е изложил за продажба на търговска маса следните храни: свинско месо, замразено с тегло 9.36 кг.; пушена сланина – 2.75 кг.; сурово – сушена луканка – 1,64 кг.; свинска спържа в буркани с общо тегло 1,62 кг. и пчелен мед в буркани с общо тегло 4.860 кг. Съставен е констативен протокол № 0017731/03.03.2026 г., в които проверяващите констатирали, че посочените продукти са без идентификационна маркировка и без придружаващи документи за произход. Въз основа на тези констатации и на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 2017/625, от д - р Д. М., на длъжност "главен инспектор" към ОДБХ - Перник е издадено процесното разпореждане № 2/03.03.2026 г., с което се разпорежда забраната на търговия и пускане на пазара на свинско месо, замразено – 9.360 кг.; пушена сланина – 2.75 кг.; сурово – сушена луканка – 1,64 кг.; свинска спържа в буркани с общо тегло 1,62 кг. и пчелен мед в буркани с общо тегло 4.86 кг., намиращи се пазара, находящ се в [населено място]. Като основание за издаване на разпореждането е посочено наличие на храни от животински произход, без идентификационна маркировка и липса на проследимост. Разпореждането е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 03.03.2026 г. При тези фактически установявания от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, тъй като с него е приложена мярка по чл. 138, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 2017/625, който се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила - независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки - с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните, тяхната безопасност, цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните - включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация (чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента). В Регламента е делегирана компетентност на държавите - членки на ЕС да определят органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България. Тези органи са определени на национално ниво в Закона за управление на агрохранителната верига - чл. 1 от ЗУАВ. С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ е уредена компетентността на БАБХ по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 във връзка с осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Съгласно § 2 от ДР на ЗУАВ за целите на закона се прилагат определенията от Регламент (ЕС) 2017/625. В чл. 2 от Регламента е дадено определение на понятието "официален контрол": дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, § 2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила. Легално определение на понятието "Компетентни органи" е дадено в чл. 3, т. 3 от същия регламент, съгласно което такива са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2. Видно от представената по делото заповед № РД-11-351/04.05.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с нея са определени за официални ветеринарни лекари в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - Перник, служителите, посочени в същата, сред които е и д-р Д. М. - издател на оспорения административен акт. Тя изпълнява длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Перник, но в същото време е и изрично определена за официален ветеринарен лекар в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Перник с нарочен административен акт - заповед № РД-11-351/04.05.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ. След като д-р М. безспорно е официален ветеринарен лекар в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Перник, компетентността й да издава разпореждане за забрана, транспорт, търговия и пускане на пазара на описаните в акта храни, произтича от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗУАВ, според която официалните ветеринарни лекари имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627. За издаването на разпореждане по чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ от официален ветеринарен лекар не е необходимо на същия да са делегирани правомощия с изричен акт - заповед или договор по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗУАВ, тъй като е налице изрична разпоредба - чл. 41, ал. 2 от ЗУАВ. Следователно издателят на разпореждането д-р М., като официален ветеринарен лекар има компетентност ex lege (произтичаща от закона) за осъществяването на контрол по чл. 25, т. 2 от ЗУАВ вр. с чл. 138, § 2, б. "г" от Регламента и за издаването на оспорения в настоящото производство акт, поради което неоснователно е искането на оспорващия за обявяването му за нищожно. Оспореното разпореждане за забрана е издадено в предвидената от закона форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. То е мотивирано, като са посочени фактически и правни основания за издаването му, като е налице и позоваване на съставения в хода на производството КП. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Разпореждането е в съответствие с материалния закон. Наложената мярка е по чл. 138, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2017/625, съгласно който когато предприемат действия в съответствие с § 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, като имат възможност да ограничават или забраняват пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа на животни и стоки и да забраняват връщането им в държавата членка на изпращане или да разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане. В § 1 е посочено, че при установено несъответствие компетентните органи предприемат: a) необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. От правната същност и характеристики на официалния контрол по реда на ЗУАВ и Регламент (ЕС) 2017/625 се налага изводът, че несъответствие по смисъла на чл. 138, § 2 във вр. с § 1 от същия регламент е неспазването на правилата на общностното и националното законодателство в областта на агрохранителната верига, в т. ч. в областта, касаеща въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните. Съдът преценява законосъобразността на акта с материалния закон към момента на издаването му. В случая при извършената на 03.03.2026 г. проверка, безспорно е установено, че процесните храни са били без идентификационна маркировка и липса на проследимост. По правилата за разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Съгласно чл. 13, § 2 от Регламента компетентните органи своевременно уведомяват операторите в писмена форма за всеки случай на констатирано несъответствие при официалния контрол. При установено несъответствие компетентните органи предприемат подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие (чл. 138, § 1, б. "б. " от Регламента). В съответствие с чл. 138, § 2, б. "г" от Регламента с процесното разпореждане са предприети такива подходящи мерки, като е забранена търговията, респ. пускането на пазара на описаните в КП храни. Оспореното разпореждане е издадено в съответствие с целта на закона – извършване на дейности по агрохранителната верига, в съответствие с националното и общностното законодателство, с оглед гарантиране висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,