Решение № 24 от 19.2.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 46 вр. чл. 20 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 14 до чл. 23 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Образувано е по жалба на българския гражданин П. Ч. Ч. срещу Решение № 391 от 10.12.2025г. постановено по ЧНД № 1541/2025г. по описа на ОС – Варна. С последното е призната и приета за изпълнение Присъда № 233 от 09.04.2021г. на Окръжен съд – Констанца по наказателно дело № 7741/118/2014г., изменена и останала окончателна на 08.06.2023г. с Решение № 581/Р/08.06.2023г. постановено от Апелативен съд - Констанца, с която на българския гражданин П. Ч. Ч. с ЕГН: •••••••••• с пост. адрес в гр. Варна, ул.“Чаталджа„, № 19, вх. „В“, ет. 4, ап. 25 била наложена конфискация на парична сума в размер на 1 524 007,79 евро /един милион петстотин двадесет и четири хиляди и седем евро и седемдесет и девет евроцента/ с левова равностойност 2 980 700,15 лева /два милиона деветстотин и осемдесет хиляди и седемстотин лева и петнадесет стотинки/ за престъпления: по чл. 367, ал. 1 и 2 от НК на Румъния, по чл. 9, ал. 1, б. “в“ и ал. 3 от Закон № 241/2005 за предотвратяване и борба с данъчните измами и чл. 35, ал. 1 от НК на Румъния; по чл. 9, ал. 1, б “е“ от Закон № 241/2005 за предотвратяване и борба с данъчните измами и по чл. 49, ал. 1, б. “а“ от Закон № 129/2019 за предотвратяване и борба с прането на пари и финансирането на тероризма и чл. 35, ал. 1 от НК на Румъния. Първостепенният съд постановил и изпращане на решението на ТД НАП - Варна за изпълнение. В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение и се иска преразглеждане на делото. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят П. Ч., редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначения от съда на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК защитник – адв. С. С. /АК Варна/. Поддържа се подадената жалба, като се изтъква, че по делото имало неуреден спор, висящ пред съда в Констанца, отнасящ се до сумата, за която е наложена конфискация. Твърди се, че първостепенният съд неправилно определил, че конфискацията била равнозначна с отнемане на незаконосъобразно придобито имущество, съгласно българския НК. Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима доколкото е подадена в срок и от правно легитимирано лице. Същата обаче се явява неоснователна поради следните съображения: С Присъда № 233 от 09.04.2021г. на Окръжен съд – Констанца по наказателно дело № 7741/118/2014г., изменена и останала окончателна на 08.06.2023г. с Решение № 581/Р/08.06.2023г. постановено от Апелативен съд – Констанца била постановена конфискация на парична сума в размер на 1 524 007,79 евро /един милион петстотин двадесет и четири хиляди и седем евро и седемдесет и девет евроцента/ с левова равностойност 2 980 700,15 лева /два милиона деветстотин и осемдесет хиляди и седемстотин лева и петнадесет стотинки/ спрямо българския гражданин П. Ч. Ч. с ЕГН: •••••••••• с пост. адрес в гр. Варна, ул.“Чаталджа„, № 19, вх. „В“, ет. 4, ап. 25, представляваща пряка облага, придобита чрез престъпления по чл. 367, ал. 1 и 2 от НК на Румъния – създаване на ОПГ; по чл. 9, ал. 1, б. “в“ и ал. 3 от Закон № 241/2005 за предотвратяване и борба с данъчните измами и чл. 35, ал. 1 от НК на Румъния – данъчна измама в продължавана форма; по чл. 9, ал. 1, б “е“ от Закон № 241/2005 за предотвратяване и борба с данъчните измами – данъчна измама и по чл. 49, ал. 1, б. “а“ от Закон № 129/2019 за предотвратяване и борба с прането на пари и финансирането на тероризма и чл. 35, ал. 1 от НК на Румъния – пране на пари. Въз основа на приложение № 2 – Удостоверение за конфискация съгласно Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, ОС – Варна, с Решение № 391/10.12.2025г. по ЧНД № 1541/25г., е установил, че са налице всички предпоставки за признаването на актовете на румънските съдилища за налагане конфискация върху имуществото на П. Ч.. Процесното удостоверение съответства на изискванията, предвидени в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета. Същото е издадено и подписано от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз – Румъния, а съдържанието му е заверено като вярно и точно. Отнася се за наложена конфискация на парични средства на български гражданин и се иска признаване от компетентния български съд. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило престъпления, наказуеми съобразно законодателството на издаващата държава с конфискация. Не подлежи на разглеждане въпроса дали деянията на Ч., изразяващи се в създаване на ОПГ и пране на пари, представляват престъпление и по законодателството на Р. България, доколкото същите попадат в хипотезите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Регламент (ЕС) 2018/1805 и за тях не се изисква проверка за двойна наказуемост. За деянието, изразяващо се в данъчна измама, обаче следва да се извърши такава проверка и първоинстанционният съд правилно е съобразил, че то съставлява престъпление и по българското законодателство по чл. 255 от НК. С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че не са налице посочените в чл. 19 от Регламент (ЕС) 2018/1805 основания за отказ от признаване на акта за конфискация, доколкото изпълнението на акта не противоречи на принципа ne bis in idem, няма привилегия или имунитет съгласно българското законодателство, които да възпрепятстват конфискацията, удостоверението е пълно и точно, не е изтекла предвидената в закона давност, актът не е издаден за престъпление, което да е извършено извън територията на издаващата държава, Ч. лично е присъствал на съдебното заседание и според българското законодателство правата на засегнатите лица позволяват изпълнението на акта за конфискация. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя становището на ОС – Варна, че в случая не става дума за наказанието „конфискация“ съгласно българския НК, а сме в хипотезата на чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК – отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо пряка облага за осъдения от извършеното престъпление, което не подлежи на връщане или възстановяване. Първостепенният съд не е поставил знак на равенство между конфискацията като наказание, предвидено в българския НК, и отнемането в полза на държавата, а законосъобразно е отчел, че съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) 2018/1805 актът на конфискация означава влязло в сила наказание, наложено от съд за престъпление, което води до окончателно отнемане на имущество, което по силата на Регламента е „всяка форма на имущество – материална и нематериална, движима или недвижима“, за която издаващия орган счита, че представлява „облага от престъпната дейност“. Именно като такова имущество е посочена в Удостоверението претендираната парична сума – „облага от престъпление или нейната равностойност“. В тази връзка хипотезата на чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК на Р. България попада в обхвата на понятието за акт за конфискация по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1805. Неоснователно се явява и възражението на защитата за непризнаване на акта за конфискация поради наличие на висящ процес по същото дело пред първоинстанционния съд в Констанца - висящо производство действително има, но в него се разглеждат само предявените граждански искове и не е свързано с наложената конфискация. Предвид наличието на всички положителни предпоставки за признаване на акта за конфискация и липсата на отрицателни такива, предвидени в Регламент (ЕС) 2018/1805, актът законосъобразно е признат от Окръжен съд – Варна и решението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл. 46 вр. чл. 20 от ЗПИИАКОРНФС, Варненският апелативен съд