Решение № 360 от 23.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2240/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 470 ТЗ.

С исковата молба от „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД против „СТАЛ 2007“ ЕООД твърди, че на 01.02.2017г. бил издаден запис на заповед, съгласно който издателят й безусловно, неотменимо и без право на протест се е задължил да плати на В.И.Г., сума в размер на 250 000 евро с падеж 01.02.2022 г. и с място на плащане: гр. София, кв. „••••••••, без протест. Сочи, че на 16.05.2024 г., чрез джиро, вземането по записа на заповед било прехвърлено от поемателя/джиранта В.И.Г. на джиратаря „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД.

Ищецът подал заявление по реда на чл.417 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 45273/2024г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав. Във връзка със заведеното дело били издадени Заповед № 24898 от 08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 18696 от 08.08.2024 г. за сумите: 250 000 евро - вземане по Запис на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 9 779,15 лв. - държавна такса; 17 314,98 лв. - адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1124/2024г. по описа на ЧСИ С.П., с peг. № 921 в регистъра на Камарата на ЧСИ. С Разпореждане № 139140 от 01.10.2024г., по ч.гр.д. № 45273/2024г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти с-в, получено на 15.10.2024 г., ищецът бил уведомен, че длъжникът е подал две почти идентични възражения по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, с вх. № 290154/13.09.2024 г. и вх. № 290578/16.09.2024 г. и му бил даден едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането си.

Моли да бъде признато за установено съществуването на парично вземане в полза на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД срещу „СТАЛ 2007“ ЕООД в размер на 250 000 евро,

представляващо прехвърлено му с джиро на 16.05.2024 г. менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г. с падеж 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че са образувани множество дела по идентични Записи на заповед с джира и идентични документи. Сочи, че в нито един от Записите на заповед С. А. не е изписал името си и няма нито един ръкописен текст, а само наподобен подпис. На процесния запис на заповед бил придаден вид, че е съставен уж от С. И. А. - приживе, докато е бил управител на дружеството. Твърди, че С. А. не е издал нито един Запис на заповед приживе, а още по-малко пък се задължил в полза на В.Г., която била длъжник на ответника. В.Г. впоследствие ги била прехвърлила в полза на „Авиора Легал“, което дружество било създадено на 15.05.2024 г., един ден преди джирото. Сочи, че ответникът никога не е поемал заеми и никога не са имали в баланса си подобни задължения, а всичките баланси били заверени от одитор. Ответникът твърди, че е информирал компетентните органи, прокуратурата и полицията, а целта на джиратаря „Авиора Легал“ ООД била да освободи от отговорност В.Г. и да се ползва от привилегията на чл. 465 ТЗ, даваща право на джиратаря срещу него да не могат да се противопоставят възражения във връзка с първоначалния поемател. Възразява срещу джирото. Счита, че когато В.И.Г. е извършвала процесното джиро същата не е била в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като страдала от физически и душевни заболявания, които я правели недееспособна. Твърди, че процесното джиро е нищожна едностранна сделка, тъй като заобикаляла българското и европейското законодателство, в частта му касаеща прехвърляне и събиране на вземания от трети лица. Същата нарушавала закона.

Възразява, че Записът на заповед е неистински документ, тъй като не бил съставен и подписан от лицето посочено като негов издател.

В условие на евентуалност възразява, че процесният Запис на заповед не съдържал реквизитите предвидени в ТЗ. Твърди, че в настоящият случай не било посочено мястото на издаване, а само гр. София. Посочването на седалището и адреса на управление на дружеството ответник не можело да доведе до извод, че това е мястото на издаване.

Според ответника, въпреки че записът на заповед имал падеж на плащане и място на плащане, плащането на такава огромна сума било невъзможно да се осъществи в брой по седалището на дружеството и Записът на заповед или е трябвало да бъде предявен за плащане, или е трябвало в него да бъде посочена банкова сметка, по която да се извърши плащането. Твърди, че не бил посочен възможен начин на плащане на дължимото.

Сочи, че била налице неяснота по отношение на издателя на записа на заповед, която не можела да бъде преодоляна чрез тълкуване. Съдържанието на текста не позволявало да се определи еднозначно и безспорно, че издател на процесния запис на заповед е С. А., действащ в качеството си на управител на „Стал 2007” ЕООД. Също така Записът на заповед бил подписан от физическото лице С. А., а не в качеството му на управител на „Стал 2007“ ЕООД.

Ответникът твърди, че в Записа на заповед не е посочено правилното ЕИК на дружеството и че към датата на издаването му С. И. А. вече не бил едноличен собственик на капитала на „Стал 2007“ ЕООД.

В условията на евентуалност противопоставя на джиратаря относителното си възражение за недължимост на сумата по ефекта. Сочи, че джиратарят е бил недобросъвестен. Твърди, че в джирото не се съдържали данни дали Записа на заповед е бил заплатен или не и не бил посочен какъв е размерът на задължението по ценната книга. Липсвало и изявление, че Записът на заповед не бил платен на поемателя на посочения падеж и място на плащане. Ответникът възразява, че на 01.02.2017 г., нито С. И. А., нито В.И.Г. били в София, както и че датата на издаване била недостоверна. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията по процесния Запис на заповед. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба, ищецът твърди, че с отговора на исковата молба се излиза извън правните рамки на спора и се излагат чисто житейски виждания и препратки към неотносими обстоятелства поради липсата на правни аргументи. Сочи, че всички възражения относно подписа и други обстоятелства във връзка със записа на заповед са единствено защитна тези, която не почива, нито на лични действия, нито на лични възприятия, нито на преки, контролни и косвени действия по управление дейността на дружеството, тъй като П. А. не е имал нищо общо с дружествата - издател и собственик. Твърди, че възраженията, че задълженията по записа на заповед на заповед не били отразени в счетоводния баланс на дружеството са неоснователни.

Сочи, че в процесния запис на заповед било посочено място на издаване гр. София, като веднага след това било посочено, че седалището на издателя е гр. София и адрес ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „••••••••, като същият адрес бил изрично посочен и като място на плащане и възраженията в тази насока също били неоснователни. Твърди, че възраженията на ответника относно плащанията в брой са неотносими към спора. Според ищеца липсващата цифра в посоченото ЕИК не създавала съмнение, че издателят е друго дружество или че издателят не може да бъде идентифициран. Било ясно в какво се състояла грешката при изписване. Сочи, че индивидуализацията на лицата се извършвала посредством множество различни способи, а ЕИК било само един от тях.

Твърди, че възражението, че на джирото не било отбелязано, че записът на заповед не бил платен водило до извода, че не е платен.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа направените оспорвания с отговора на исковата молба. Сочи, че множеството дела във връзка с еднотипните неистински записи на заповед имат отношение към настоящия спор. Поддържа направените възражение по отношение на процесния запис на заповед.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от писмените доказателства, приложени с ч.гр.д.№ 45273/2024 г. на СРС, ГО, 43 състав, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 24.07.2024 г., Софийският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение от 08.08.2024 г. и изпълнителен лист против „Стал 2007“ ЕООД за сумата от 250 000 евро, дължима по запис на заповед от 01.02.2017 г. с падеж 01.02.2022 г. , прехвърлен с джиро на 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024 г. да изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 9 779,15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 17 314, 98 лв. За издаването й длъжникът е уведомен с връчването на покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20249210401124 на ЧСИ С.П. на 18.09.2024 г. и е подал възражение в законоустановения срок. Със съобщение връчено на 15.10.2024 г. заявителят-ищец по делото, е бил уведомен за подаденото възражение и указанията на СРС за подаване на иск, какъвто е предявил едномесечния срок с искова молба с вх.№ 123526/12.11.2024 г. С определение №19276 от 28.11.2024 г. по в.гр.д.№12425/2024 г. на СГС, ЧЖ II А състав е оставено без уважение частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

От представеният като доказателство по настоящето дело запис на заповед е видно, че същият е издаден на 01.02.2017 г. за сумата от 250 000 евро, които издателят неотменяемо и безусловно се е съгласил да заплати на поемателя. За да е редовен от външна страна документ той следва да съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че записът на заповед не е издаден от соченият в него издател. В хода на производството по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността на документа по чл.417, ал.1, т.10 ГПК и от заключенията на допуснатите и изслушани заключения на едночленна и тричленна съдебно графологически експертизи се установи, че при извършеното изследване на сравнителните образци и записа на заповед Подписът в графа „Издател” в Запис на заповед от 01.02.2017г. с издател С. И. А. за сумата oт 250000 евро не е положен от С. И. А.. Вещите лица правят категоричен извод, че подписът – обект на изследването съдържа всички признаци за имитация. Този извод следва от констатациите, че сравнителните образци от подписа на С. И. А. имат смесена транскрипция състояща се от три части- първа част- буква „с“. втора част- един вертикален дъговиден елемент и вариативен ..S”- образен елемент и трета част- хоризонтален ъгловат елемент или ,,Z”- образен елемент. Същите са положени със над средно обработени, големи по размер и с променлив наклон движения. Характеризират се с устойчивост на писмено- двигателните навици и диференциран натиск на пишещия прибор. При сравняване на подписите представени като сравнителни образци от С. И. А. помежду си са установени съвпадения по общи /транскрипция, наклон, размер, степен на обработеност. темп на движение, натиск на пишещия прибор/ и такива частни признаци, като: направление, форма и количество на движение, относително местоположение на точките за начало, пресичане и завършване на движение при изписване на елементите на подписите. Установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност достатъчна за извода, че тези подписи са положени от едно и също лице. При сравняване на подписа в графа ,.Издател“ на Запис на заповед от 01.02.2017г. с издател С. И. А. за сумата от 250000 евро със сравнителните образци от почерк и подпис на С. И. А. вещите лица установяват:

• Различия по общи /степен на обработеност. темп на движение на пишещия прибор/ и следните частни признаци, като:

• количество на движение при изписване на елементите на втората част на подписа- праволинейния елемент, „S“- образния елемент и хоризонталния праволинеен елемент са изписани с отделни движения при подписа- обект, а при образците тези елементи са изписани свързано, с едно движение;

• относителен размер на горния хоризонтален елемент на буква „Z“- при обекта е по- голям, а при образците е по- малък:

• относително местоположение на буква „с“- при обекта е над хоризонталния праволинеен елемент от втората част на подписа, а при образците е под или на линията на хоризонталния праволинеен елемент;

• количество на движение при изписване на буква „с"- при обекта, началната част е изписана с повече от едно движение, а при обекта е изписана с едно движение;

• форма на движение при изписване на вертикалния елемент от втората част на подписа- при обекта е праволинейна, а при образците е дъговидна;

• форма на движение при изписване на горния хоризонтален елемент на буква „Z”- при обекта е праволинейна, а при образците е дъговидна, като онагледяват тези изводи с изображения на подписите (стр.9, 10 и 11 от заключението на тричленната експертиза). Съвпаденията, които вещите лица в тричленната експертиза установяват, са в в общите признаци, като транскрипция, размер, наклон и сходна обща форма на изпълнение на елементите, които могат да бъдат обяснени със стремеж за наподобяване и имитация на действително положен подпис от С. И. А. и същите не оказват влияние на категоричния им извод. Установените различия са устойчиви, съществени и съвместно с констатираните признаци при анализа и оценката на подписа образуват индивидуална съвкупност достатъчна за извода, че този подпис не е положен от С. И. А., в качеството му на управител на „Стал 2007“ ЕООД – дружеството, от чието име е издадена процесната запис на заповед.

Съдът кредитира изцяло заключението на тричленната съдебно графологична експертиза, което бе допуснато при условията на чл.202, ал.3 от ГПК при оспорване на заключението на вещото лице Г. М.. Възраженията на ищцовата страна относно обосноваността на заключението и компетентността на вещите лица – както по основната, така и по тричленната СГЕ са напълно неоснователни, тъй като вещите лица имат

необходимата компетентност и практически опит и прилагат утвърдени методики. Вещите лица са извършили задълбочено сравнително –идентификационно изследване на обекта на експертизата, в т.ч. с технически средства- спектрален колператор, инфрачервена светлина и др., като последователно и логически, независимо един от друг, са достигнали до извода за липса на идентичност на изследвания образец с подписите на лицето С. А. положени в описаните в част“Обекти на експертизата“ и представени от страните документи

Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост (чл. 202 ГПК), като при оценката на изслушаните по делото заключения съдът намира, че следва същите да бъдат изцяло кредитирани от съда. Не са налице противоречия, нито несъответствия както между отделните части на заключенията, или помежду им, така и с останалите представени по делото доказателства и изводите на вещите лица са обосновани. Доводите на ищцовата страна, че е налице противоречие между заключението на вещите лица и резултатите от сравнителен анализ, извършен от изкуствен интелект са несъстоятелни. За да имат доказателствена стойност такива резултати следва да са намерили израз в заключенията на вещите лица. Изкуственият интелект може да бъде използван само за повишаване на ефективността на извършваната от вещите лица дейност по изготвяне на експертиза, но няма самостоятелно доказателствено значение и не може да разколебае доказателствената сила на заключението.

В откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване на авторството на документа по чл.417, т.10 от ГПК и от изслушаните заключения на вещи лица по съдебнографологичната експертиза, се установи, че записът на заповед не е подписан от издателя му. Съдът намира за доказано направеното от ответника оспорване на авторството на подписа под процесния запис на заповед и че същият е неавтентичен документ .

Страните не спорят, че ответникът не е извършил плащане на настъпилия падеж, както и до приключване на устните състезания по делото - той оспорва съществуването на вземането изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен с оглед възражения на длъжника срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК от легитимиран ищец – заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря по него ответник – длъжника по заповедта за незабавно изпълнение, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК).Тази спорност на вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В хода на производството по иск по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Предвид изложените данни от фактическа страна и съображения, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи възникването на спорното право, респективно - съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение от 01.02.2017 г. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В съобразителната част към Тълкувателното решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК -т. 17 е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

С оглед конкретните възражения в настоящето производство и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че в случая не е налице валиден менителничен ефект, тъй като е представен запис на заповед, който не е подписан от лицето, посочен като издател. След като записът на заповед не е подписан от лицето, сочено за негов автор, той е недействителен поради липса на един от задължителните кумулативни реквизити по чл. 535, т.7 ТЗ - подпис на издателя. Съдържанието, което следва да има записът на заповед, като ценна книга, е строго формално, изрично посочено в закона - чл. 535 ТЗ - и отсъствието на всеки от изброените реквизити го прави нищожен, поради липса на форма. С оглед на това, евентуалните възражения на ответника за липсата на други реквизити на записа на заповед и действителността на джирото не следва да бъдат разглеждани.

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ответника се следват разноски и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК следва да се осъди ищеца да заплати на ответника направените в настоящето производство разноски, за които са представени доказателства, а именно 1100 лв., равняващи се на 562, 42 евро след вл. в сила на ЗВЕРБ, за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, съдът