Решение № 4926 от 21.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 508/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу Решение № 1375/26.11.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че АНО при издаване на НП не е изяснил фактите и е приложил неправилно закона. В допълнение на касационната жалба сочи, че въззивният съд не е съобразил противоречието в свидетелските показания и не е посочил кои от тях цени с по-голяма тежест и в този аспект не е ясно установено по кой коридор (зелен или червен) е преминал г-н Б. Намира, че решението е постановено при неизяснени факти и че липсата на проявена процесуална активност от съда за установяването на този факт е съществено процесуално нарушение. Счита, че същественото за разглежданото нарушение е не по кой коридор е преминало лицето приносител на паричните средства, а дали ги е декларирало в декларация, като цитира относимите разпоредби от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (OB, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), ( "Регламент (ЕС) 2018/1672"). Направено е искане за отмяната на решението и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя молба с приложен договор за правна помощ и иска касационната инстанция да остави в сила решението на въззивния съд и да присъди на доверителят му сторените разноски. Сочи, че спорът относно извършеното идентично нарушение от съпругата на г-н Б е решен в смисъла на обжалвания в настоящото касационно производство съдебен акт. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1375/26.11.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № BG2024/2000-207/НП от 20.12.2024г. издадено от с.д. директор на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на О. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6681.20лв. на основание чл.18, ал.2 вр. чл.10 а, ал.2 от Валутния закон (ВЗ). За да се произнесе, въззивният съд е констатирал, че на 01.10.2024 г. на МП Летище Варна инспектор и главен инспектор в ТД на АМ са проверявали пътниците пристигнали с полет 6Н713 от Тел Авив, Израел за Варна, България. Г-н О. Б. и съпругата му И. Ш., както и още трима техни роднини, между които и А. Г. пристигнали с посочения полет. Зоната за митнически контрол в салона за пристигащи пътници била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с надписи "Червен коридор - за деклариране" и "Зелен коридор - нищо за деклариране" на български и английски език. Петимата се насочили към зеления коридор, откъдето преминавали лицата, които нямали нищо за деклариране. В този момент селктирани по метода „анализ на риска“ от служител на митницата, пътниците били върнати за проверка. След като г-н Б представил документ за самоличност на контролните органи, той бил установен като О. Б. ([Наименование]), украински гражданин, роден на [дата].. След установяване на самоличността му, г-н Б бил помолен да постави пренасяния от него багаж на лентата на стационарен рентген и да премине през „червен коридор“. Била изброена паричната сума, която жалбоподателят пренасял – 19 000 щатски долара, които се намирали в носената от него лична чанта и за които той не е попълнил декларация по установения за това ред. За извършените контролни действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №24BG002003M041762/01.10.2024г., който бил преведен на руски език и подписан от О. Б. ([Наименование]). На основание чл. 41 от ЗАНН с разписка за задържане №24014963/ 01.10.2024 г. е задържана недекларираната валута – 19 000 USD (деветнадесет хиляди) щатски долара, която е внесена в касата на ТД Митница Варна с приходен касов ордер за валута №1/01.10.2024 г. При проверката на пътниците било установено, че всички лица пренасят парични средства, но само пренасяните от [Наименование] (И. Ш.) и [Наименование] (О. Б.) са подлежали на деклариране пред митническите органи. Паричните средства, които не са били декларирани по установения ред пред митническите органи от О. Б. в размер на 19 000 USD (деветнадесет хиляди) щатски долара били с равностойност, преизчислена в български лева по курс на Българска народна банка за митнически цели ( 1 USD = 1,75821лв.) към датата на извършване на нарушението - 01.10.2024г., възлизаща на основание чл.12, ал.2 от ВЗ на 33406 лева, като стойността им превишавала лимита за пренасяне през границата на страната от трета страна на валута без деклариране - 10 000 (десет хиляди) евро. Митническият орган приел, че при тези фактически констатации е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ВЗ, поради което на основание чл. 18, ал. 2 ВЗ съставил АУАН срещу жалбоподателя. Актът бил преведен на разбираем за лицето руски език от В. И. - младши експерт при ГКПП Аерогара Варна в деня на съставянето му и бил предявен на [Наименование] (О. Б.), за да го подпише. Той вписал в акта, че разбира съдържанието му, но не е съгласен с него и отказал да го подпише на мястото отредено за подпис на нарушител, но се подписал под него, като посоченото обстоятелство било удостоверено, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН чрез подписа на свидетелката В. И.. След съставянето на АУАН до директора на ТД Митница Варна е постъпило Заявление от адв. В. С. - пълномощник на И. Ш. и О. Б.. В заявлението Бибиков и съпругата му посочили адрес за кореспонденция. Приложени са изявленията на другите трима граждани на Израел, които пътували заедно тях, а именно: А. Г., Г. Г. и В. Л.. Отправено било искане за връщане на задържаната сума по приложената банкова сметка на името на О. Б.. В заявленията на трите лица - придружители се твърдяло, че в деня на проверката, след като са попитани от проверяващите митнически служители за притежаваните от тях парични средства, тримата пътници са отговорили, че всичките им пари се намират в И. Ш. и О. Б., а парите са били разделени и подписани с бележки за да няма съмнение чии са и да не се объркат. Административнонаказващият орган разгледал тези твърдения, както и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и като ги приел за неоснователни, издал обжалваното наказателно постановление. Фактическата обстановка съдът установил въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на А. Г., на двамата служители извършили проверката на летище Варна и съдържащите се по преписката и изискани и приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства: заявление от А. Г., заявление от Г. Г.; заявление от В. Л., протокол за извършена митническа проверка, разписка приходен касов ордер, заповед на директора на Агенция „Митници“, служебна бележка от началник на отдел МРР в ТД Митница Варна, нареждане за превод на валута, преводно нареждане за кредитен превод, писмо от А. М., ТД Митница Варна и др. Съдът кредитирал свидетелските показания на А. Г. и митническите служители като обективни и достоверни. Съдът кредитирал писмените доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изградил своите фактически изводи. При установената фактическа обстановка, съдът извел следните правни изводи: АУАН и НП са изготвени от длъжностни лица със съответната компетентност, като не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на наказаното лице в хода на проведеното АНП. По отношение на материалноправната законосъобразност на НП, съдът посочил, че несъмнено съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672. Задължението за деклариране на парични средства, внасяни или изнасяни от Европейския съюз е нормативно установено в чл. 3, пap. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1672, съгласно който всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 10д, ал. 3 от ВЗ, съгласно която в случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявил това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, това се смята за „невярно декларирана информация“. Съдът посочил, че е установено и никоя от страните не оспорва обстоятелството, че г-н Б е пренасял в себе си сумата от 19000 щатски долара, но че не било установено по категоричен начин същият да е преминал зеления коридор. Съдът констатирал, че и петимата пътници са тръгнали по зеления коридор, но когато са били върнати, са тръгнали по червения коридор, като при въпрос на митническите служители към жалбоподателя какви парични средства има в себе си, той не съумял да се ориентира, но посочил, че има в себе си и пари, които не са негови, като останалите проверявани лица също посочили, че в него има и техни пари, които те му били предоставили, тъй като единствено той имал подходяща за съхранение чанта, като в този случай митническите служители е можело и е следвало да предоставят на жалбоподателя съответната декларация, в която той да посочи с точност пренасяната от него сума, като такива е можело да бъдат раздадени и на останалите преминаващи проверка лица. Съдът е посочил, че митническите служители директно са преминали към съставянето на АУАН, въпреки че жалбоподателят и съпругата му вече са се е намирали в червения коридор и тя дори е заявила добросъвестно, че носи повече от допустимата за недеклариране сума. На тези констатации съдът приел, че няма осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ и че не е налице и опит, който дори и да е бил осъществен, се явява ненаказуем, каквото е изискването на чл. 9, ал. 2, б. „а“ ЗАНН. Т.е. в случая жалбоподателят като пътник не е преминал изцяло зеления коридор, без да декларира подлежащата на деклариране и пренасяна от него парична сума, за да се приеме, че е налице осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ. Съдът на изложените констатации и изводи приел, че НП е незаконосъобразно и го отменил. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяването на представените с административно наказателната преписка и събраните в хода на въззивното обжалване доказателства. При установените факти въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл.10а, ал.2 от Валутния закон „Пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл.3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (ОВ, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2018/1672.“ Съгласно съответните параграфи на чл.3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 „1. Всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол. Задължението за деклариране на парични средства не се счита за изпълнено, ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните средства не се предоставят на разположение за контрол.“; „2. В декларацията по параграф 1 се предоставят данни за: а) приносителя, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност; б) собственика на паричните средства, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато собственикът е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационния номер по ДДС, когато собственикът е юридическо лице; в) предвидения получател на паричните средства, когато данните са налични, включително пълно име, данни за контакт, включващи адрес, дата и място на раждане, националност и номер на документ за самоличност, когато предвиденият получател е физическо лице, или пълно име, данни за контакт, включително адрес, регистрационен номер и когато е наличен — идентификационен номер по ДДС, когато предвиденият получател е юридическо лице; г) вида и размера или стойността на паричните средства; д) икономическия произход на паричните средства; е) предназначението на паричните средства; ж) транспортния маршрут; и з) транспортното средство.“; „3. Данните, изброени в параграф 2 от настоящия член, се предоставят в писмен вид или по електронен път, като се използва формулярът за декларация, посочен в член 16, параграф 1, буква а). При поискване на декларатора се предоставя заверено копие от декларацията.“ Анализът на възпроизведените разпоредби налага извод, че Регламент (ЕС) 2018/1672 задължава всяко лице приносител, което носи в себе си парични средства на стойност 10 000 EUR или повече да декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и да ги предостави на тяхно разположение за контрол. Задължението за деклариране се изпълнява, чрез предоставянето на изискуемите съгласно чл.3, параграф 2 от регламента данни в писмен вид или по електронен път чрез попълването на формуляр за декларация. Измежду изискуемите за деклариране данни са вида и размера или стойността на паричните средства; икономическия произход на паричните средства; предназначението на паричните средства и транспортния маршрут. Задължението за деклариране на паричните средства не се счита изпълнено, ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните средства не се предоставят на разположение за контрол. В цитираните разпоредби не се съдържа изискване, за да декларира сумите приносителят да трябва да премине през червен или друг цвят коридор. Такова изискване към приносителя на сумите не е поставено в нито една друга разпоредба на регламента. Единствено е поставено изискване парични средства на стойност 10 000 EUR или повече да бъдат задължително декларирани в писмен вид или по електронен път. Изискването за декларирането на средства в такъв размер съгласно съображения 4 и 17 от Регламента е поставено първо, „С оглед на риска, че прилагането на Директива 91/308/ЕИО може да доведе до увеличение на движенията на парични средства за незаконни цели, които могат да представляват заплаха за финансовата система и вътрешния пазар, посочената директива беше допълнена с Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета 5. Посоченият регламент има за цел да предотвратява и разкрива случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като установява система за контрол, приложим към физическите лица, които влизат в Съюза или излизат от него с парични средства или прехвърляеми инструменти на приносител в размер на 10 000 EUR или повече или тяхната равностойност в други валути. Понятието „които се внасят в Съюза или се изнасят от него" следва да се определи спрямо територията на Съюза, така както е определена в член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да се гарантира, че настоящият регламент има възможно най-широко приложно поле и че няма да има зони, които да бъдат освободени от неговото прилагане и да представят възможности за заобикаляне на приложимия контрол.“ и второ, „За да се предотвратят изпирането на пари и финансирането на тероризма, на физическите лица, които влизат в Съюза или излизат от него, следва да се наложи задължение за деклариране на парични средства. С цел да не се ограничава неправомерно свободното движение или да не се обременяват прекомерно с административни формалности гражданите и органите, за това задължение следва да бъде предвиден праг от 10 000 EUR. То следва да се прилага по отношение на приносители, пренасящи такива суми в себе си, в своя багаж или в превозното средство, с което преминават външните граници. От тях следва да се изисква да предоставят паричните средства на разположение на компетентните органи за извършване на контрол и при необходимост да ги представят на тези органи. Определението за „приносител" следва да бъде тълкувано като изключващо тези превозвачи, които извършват професионален пренос на стоки или хора.“ От възпроизведените съдържания на съображенията на Регламента следва, че целта му и в този аспект задължението за деклариране на парични средства над определен размер е свързана с противодействието на движенията на парични средства за незаконни цели, които могат да представляват заплаха за финансовата система и вътрешния пазар и за противодействието на тероризма. Затова, приносителите на сумите задължително следва да декларират както размера на пренасяните от тях парични средства, така и икономическият им произход и тяхното предназначение. Неизпълнението на задължението за деклариране на пренасяните парични средства може да стане по няколко начина. Първият, когато не е подадена декларация. Вторият, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1672 и съгласно чл.10а, ал.3 от Валутния закон: при условие, че предоставената информация е невярна или непълна или при условие, че паричните средства не се предоставят на разположение за контрол. Разпоредбата на чл.10а, ал.3 от Валутния закон е формулирана по следният начин „Задължението за деклариране по ал. 2 се смята за неизпълнено и: 1. когато декларираната информация е невярна или непълна; 2. когато паричните средства не са предоставени на разположение на митническите органи за контрол.“ От тази формулировка на разпоредбата, конкретно от съюзната частица „и“ следва, че дадените в алтернатива условия не са единствените, а има и други, напр. но не изчерпателно – непопълването и неподаването на декларацията. Третият, явяващ се специална хипотеза на чл.10а, ал.3 от ВЗ, е условието по чл.10д, ал.3 от ВЗ, съгласно което „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства подлежат на деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявил това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, това се смята за невярно декларирана информация.“ С други думи не е налице изпълнение на задължението за деклариране на приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10 000 EUR, когато:1. не е попълнил декларация на хартиен носител или електронна такава; 2. декларираната информация е невярна или непълна; 3. паричните средства не са предоставени на разположение на митническите органи за контрол и 4. преминал е през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявил това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора. От установените от въззивния съд факти се констатира, че отговорността на г-н Б е ангажирана не за невярно декларирана информация, попадаща в обхвата на разпоредбата на чл.10а, ал.3 от ВЗ, респ. чл.10д, ал.3 от ВЗ и приравнена по силата на правната норма на липса на изпълнението за деклариране на паричните средства, а за изобщо неизпълнение на задължението за деклариране, т.к. не е попълнил формуляр на декларация нито на хартиен нито на електронен носител. Нарушението е съставомерно на посочената от АНО разпоредба – неизпълнението от г-н Бабиков на задължението по чл.10а, ал.2 от Валутния закон. Без значение за съставомерността на нарушението е чии са били паричните средства. Регламентът не изисква да бъдат декларирани от техният собственик, а от техният приносител. В случая приносител на средствата е г-н Б и негово и само негово е задължението за декларирането им по предвиденият в Регламент (ЕС) 2018/1672 ред. Като е достигнал до различни правни изводи и е обсъдил съставомерността на деянието по неприложима към него правна норма, въззивният съд е постановил материално незаконосъобразен съдебен акт. На изложеното се налага извод, че Решение № 1375/26.11.2025 г., постановено по АНД № 241/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е постановено при наличието на касационното основание на чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП. Неоснователно се явява възражението на касатора, че въззивният съд не е съобразил противоречието в свидетелските показания и не е посочил кои от тях цени с по-голяма тежест и в този аспект не е ясно установено по кой коридор (зелен или червен) е преминал г-н Б, т.к. както беше посочено, този факт е неотносим към спора. От значение е само обстоятелството дали г-н Б е попълнил изискуемата по Регламент (ЕС) 2018/1672 декларация. Неоснователни са доводите в отговора на касационната жалба относно лицето извършило превода на АУАН и свидетел при връчването му, т.к. ЗАНН не поставя ограничения в този аспект. Свидетелят при връчването само удостоверява факта, че нарушителят е отказал да подпише АУАН при предявяването му, а този факт не е спорен в настоящото производство. Неоснователно е позоваването в отговора в касационната жалба на друго съдебно решение, постановено в друго производство, т.к. не може да се установи доколко фактите по двата спора са идентични, а и съдът следва да постанови съдебният акт само на фактите установени по настоящия спор и при прилагането на относимите към тях разпоредби. Направено е искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което предвид изхода на спора е основателно в размер на по 70 евро за всяка от съдебните инстанции, в общ размер е 140 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,