Решение № 175 от 12.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1234/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба на ЗА Директор, Регионална дирекция по горите – София срещу решение № 256/28.08.2025 г. постановено по АНД № 325/2025 г. по описа на РС - Ботевград, с което е отменено наказателно постановление № 533 от 16.04.2025 г., издадено от инж. Н. Николов, за Директор на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с което за две нарушения на чл. 257, ал.1, пр. 1 /длъжностно лице/, т.1 /не изпълни/, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, на Р. В. Н. са наложени две административни наказания „глоба” в размер на по 500.00 лева, за нарушения в отдел 258 подотдел „в“ и подотдел „г“. Според касационния жалбоподател РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно е приложил материалния закон. Твърди се, че нарушението е безспорно установено от субективна и обективна страна и въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка за да отмени процесното наказателно постановление. Редовно призован за датата на съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба Р. В. Н. редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище на касационната жалба, в което са изложени съображения за неоснователност. Моли за потвърждаване на процесното съдебно решение. Претендира разноски по делото. Софийска окръжна прокуратура не взима становище по касационната жалба. Административен съд София-област, касационен състав, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирано лице, за което съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационна проверка е решение № 256/28.08.2025 г. постановено по АНД № 325/2025 г. по описа на РС - Ботевград, с което е отменено наказателно постановление № 533 от 16.04.2025 г., издадено от инж. Н. Николов, за Директор на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с което за нарушения на чл. 257, ал.1, пр. 1 /длъжностно лице/, т.1 /не изпълни/, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, на Р. В. Н. са наложени две административни наказания „глоба” в размер на по 500.00 /петстотин/ лева. Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Административнонаказателната отговорност на Р. В. Н. е била ангажирана вследствие на извършена проверка от служители на РДГ и на Изпълнителна агенция по горите на 11.10.2024 г. в отдел 258, подотдели „в“ и „г“ в землището на [населено място], общ. Ботевград. Констатирано е, че в периода от 04.10.2024 г. до 11.10.2024 г., Р. В. Н., в качеството му на лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗГ, назначен съгласно трудов договор № 1/29.01.2007 г., заповед за определяне на охранителни участъци № ЗД-225/02.10.2023 г. на Директора на ТП ДГС Ботевград, и протокол от 04.10.2024 г. за приемане-предаване на охранителен участък Ботевград 2 и Липница, не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 258, подотдел „в“ била извършена сеч на 34 броя дървета от смърч, а в отдел 258, подотдел „г“ била извършена сеч на 41 броя дървета от смърч, равняващи се на 104,0 пл. м. куб. едра строителна дървесина, без за двата подотдела да са издадени позволителни за сеч. За констатираното нарушение е съставен констативен протокол серия Р014 № 015405/11.10.2024 г. След това, в присъствието на свидетелите А. А. и Я. Н., свид. В. М. съставил Акт № 101994/22.10.2024 г. на Р. В. Н., който бил запознат със съдържанието му, възразил против написаното, но подписал акта и същият му бил връчен. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.257, ал.1, пр. 1/длъжностно лице/, т. 1, пр. 1/не изпълни/ от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗГ. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че Р. В. Н. е извършил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице по чл. 235 ЗГ), т. 1, пр. 1 от ЗГ, която норма регламентира, че се "наказва с глоба от 300 до 5000 лв. На следващо място според РС в конкретния случай АНО не е посочил в какво се изразява противоправното поведение на санкционираното лице. Посочил е също така, че за описаните в НП отдели, в които е извършена проверката санкционираното лице не е задължено да осъществява контрол. Според мотивите на оспорваното съдебно решение, АНО неправилно е приложил и разпоредбите, свързани с „отнемане в полза на държавата“ на вещите, предмет на нарушението, а именно: 104,0 пл. м. куб. едра строителна дървесина от смърч. Настоящият съдебен състав счита постановеното съдебно решение за неправилно. Като взе предвид приетите по делото писмени и гласни доказателства настоящият касационен състав счита, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаването на НП, които съдържали законоустановените реквизити. Безспорно се установява, че при извършена проверка от служители на РДГ и на Изпълнителна агенция по горите на 11.10.2024 г. в отдел 258, подотдели „в“ и „г“ в землището на [населено място], общ. Ботевград е установена сеч на 34 броя дървета от смърч, а в отдел 258, подотдел „г“ била извършена сеч на 41 броя дървета от смърч, равняващи се на 104,0 пл. м. куб. едра строителна дървесина, без за двата подотдела да са издадени позволителни за сеч. От доказателствата по делото е установено, че Р. В. Н., в качеството му на лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗГ, назначен съгласно трудов договор № 1/29.01.2007 г., заповед за определяне на охранителни участъци № ЗД-225/02.10.2023 г. на Директора на ТП ДГС Ботевград, и протокол от 04.10.2024 г. за приемане-предаване на охранителен участък Ботевград 2 не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Не се споделят мотивите, изложени в обжалваното решение. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване. Достатъчно подробно е описанието на всяко от нарушенията, мястото където е извършено всяко едно от тях, както и всички обстоятелства, при които са извършени. Санкционираните деяния са под формата на бездействие, поради което мястото на извършването им е там, където е било дължимо съответното действие. При този вид нарушения, изразяващи се в бездействие, се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на това бездействие или до установяването му по надлежния ред. Найденов, в качеството си на длъжностно лице, не е изпълнил служебните си задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вменени му с длъжностната му характеристика – да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в чиито обхват попадат в отдел 258, подотдели „в“ и „г“ в землището на [населено място], общ. Ботевград, вследствие на което е извършена сеч в двата подотдела съответно на 34 броя и на 41 броя дървета, без за двата отдела да са издадени позволителни за сеч. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. От събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за безспорно установено, че Р. В. Н. - в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил задълженията си възложени му по ЗГ, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Неоснователно е твърдението на РС, че санкционираното лице не следва да отговаря за посочения отдел. Както е посочено и в НП в резултат на протокол от 04.10.2024 г. за приемане-предаване на охранителен участък Ботевград 2 и Л. Р. В. Н. по заместване следва да изпълнява задълженията на длъжностно лице по чл.188, ал.1 т. 1 от ЗГ. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ предвижда налагането на наказание "глоба" от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. За извършеното нарушение на горското законодателство наложеното административно наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност, като същото е определено към минималния размер, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Освен предвиденото в чл. 257, ал. 1 от ЗГ наказание "глоба", обаче в чл. 273, ал. 1 от ЗГ, законодателят е предвидил, че вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Тази форма на държавна принуда е задължителна последица от извършени нарушения на ЗГ, а компетентните длъжностни лица са императивно задължени да я налагат. В случая, правилно наказващия орган е постановил вещите, предмет на нарушенията – 104,0 пл. м. куб. едра строителна дървесина, да бъдат отнети, доколкото по делото безспорно бе доказано, че е извършена сеч без позволително в нарушение на изискванията на ЗГ. Това налага отмяна на решението и в тази му част, и потвърждаване на НП, в частта му относно постановеното отнемане на вещите, предмет на нарушението. Предвид изложеното, като е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг такъв, с който процесното наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – София област