Решение № 1004 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1163/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от М. Б. Б., [ЕГН], [населено място], [улица], против решение по протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ), с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх.№ 9536/14.10.2024 г. срещу решение по т.1, подточки 1.1.68 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ и същото е оставено в сила. В жалбата се твърди, че оспореното решение за заличаване на Б. от регистъра на КНОБ и обезсилване на издадените й сертификати е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателката сочи, че е изпълнила стриктно задълженията вменени от Закона за независимите оценители (ЗНО), като е представила в срок годишен отчет, генериран в системата на КНОБ на посочения от камарата електронен адрес. Платила е дължимия членски внос, поради което намира, че не са налице основания за заличаването й от регистъра. Моли да се отмени оспореното решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата. Оспорва твърденията на органа и отново сочи, че е подала отчета своевременно - на 25.01.2024 г. на изпратен от КНОБ електронен адрес, посочен като линк. Иска от съда да отмени процесното решение. Ответникът - Контролният съвет на Камарата на независимите оценители, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана по делото молба оспорва жалбата и излага съображения за неоснователност. Факти Не се спори, че през 2023 г. жалбоподателката Б. е била вписана в регистъра към Камарата на независимите оценители. Във връзка с подавания на основание чл.10, ал.2 от ЗНО годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година, Б. получила на електронната си поща съобщение от Регионалната колегия на КНОБ, че може да подаде отчета си и през интернет страницата на КНОБ, като за това е посочен линк (л.36). Жалбоподателката изготвила необходимите документи и платила дължимата такса в срок. Б. представя доказателства, че е изпратила на посочения линк годишния отчет, като твърди, че не е получила входящ номер за това. С Решение по т.1, подточки 1.1.68 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България (л.13), на основание чл.11, ал.1, т.3 във вр. с чл.10, ал.2 от ЗНО, от регистъра на независимите оценители е заличена М. Б., поради неподаване в срок до 30.06.2024 г. на отчет за дейността като независим оценител за 2023 г. На жалбоподателката е изпратено писмо с изх. № 102553/08.10.2024 г., с което е уведомена за постановеното решение. Решението е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 9536/14.10.2024 г. (л.16), в която Б. е посочила, че попълнила отчета онлайн на изпратения линк и след подаване му се изписал надпис - Благодаря Ви! Не е имало индикация, че може да има проблем с входирането на отчета, или да има информация, че трябва да получи входящ номер. С решение към протокол № 37/28.05.2025 г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България е оставена без уважение жалбата с вх.№ 9536/14.10.2024 г. срещу решение по т.1, подточки 1.1.68 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България и е оставено в сила решение по т.1, подточки 1.1.68 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България. Правото Оспореното решение е изпратено на жалбоподателката с писмо с изх.№ 10576/13.06.2025 г. (л.4), а жалбата, адресирана до Административен съд – Бургас е подадена на 20.06.2025 г. (7 дни след уведомяването), поради което съдът приема, че е спазен преклузивният срок по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице, което е неблагоприятно засегнато от акта. Актът е издаден в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Наред с това изрично нормата на чл.12, ал.1 от ЗНО предвижда, че решението на УС за отказ за вписване в регистъра и издаване на сертификат, както и заличаването от регистъра трябва да се мотивира. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но видно от обстоятелствената част на уведомителното писмо органът не е посочил такъв. Неизлагането на мотиви винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Съдът констатира и, че оспореният акт е издаден без Б. да бъде уведомена за започване на административното производството, с което е лишена от правото да даде обяснения и да направи възражения, както и да представи доказателства. Така допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като в случая е довело до издаване на оспорения акт в нарушение на чл.35 от АПК, без органът да е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и без да събере служебно необходимите доказателства, съгласно чл.36 от АПК и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство. Наред с изложеното съгласно нормата на чл.10, ал.2 от ЗНО, независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. Нито в решението на управителния съвет, нито в това на контролния съвет е посочено какъв е този ред, къде е регламентиран и в каква форма следва да бъде отчета. Въпреки дадените от съда указания и към двете страни в производството, инструкция за подаване на ГО по чл.10, ал.2 от ЗНО, касаеща процесния период, не е представена, за да се прецени дали са нарушени въведените изисквания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл.173, ал.2 от АПК, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, но доколкото такива не се претендират, съдът не дължи произнасяне по разноските. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав