Решение № 901 от 12.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6042/2025 г.

Производството е образувано по подадена от „Ново Финанс“ ООД срещу М. Я. Г.-. искова молба, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на сумата от 103 000 лева, представляваща главница по договор за заем № 145-СФ-08.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и на възнаградителна лихва по договора в размер на 61 800.12 лева за периода 09.05.2022 г. – 08.05.2025 г., както и на сумата от 3 250 лева, представляваща главница по договор за заем № 142-СФ-07.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане и на 1 950.12 лева възнаградителна лихва за периода 09.05.2022 г. – 08.05.2025 г. Ищецът твърди, че предоставил на ответника сумите от 3 250 лева и 103 000 лева по договори за заем съответно от 07.03.2018 г. и от 08.03.2018 г. По всеки от договорите заемополучателят се задължила да плаща само възнаградителните лихви. От 08.08.2019 г. ответникът преустановила плащанията и по двата договора. С исковата молба ищецът прави изявление за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми и моли с получаване на препис от исковата молба ответникът да се счита уведомен за изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост на всички вземания по двата договора. Ответникът М. Я. Г.-. е подала отговор, в който оспорва нищожността на процесните два договора. В чл. 2.7 от договорите фигурирала клауза, според която при забава в погасяване на дължимата месечна погасителна вноска с повече от 30 дни, както и при неизпълнение на задължения на заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума по договора. Твърди, че клаузата е нищожна, като нарушаваща правата на П. като потребител и не може да породи целените правни последици. Ищецът нямал право с едностранно волеизявление да преобразува отсрочените главни парични задължения, с оглед начина, по който е уговорено погасяването на главниците. За нищожна счита и клаузата относно лихвения процент, който се явявал прекомерен и противоречащ на добрите нрави. Търговецът се обогатявал неоснователно, тъй като заемополучателят учредила и ипотека върху недвижим имот; дала и гаранционна вноска. Самите главници по заемите не били разсрочени, а отсрочени, с което задължението на потребителя ставало твърде обременително. Не бил ясен и начинът, по който се формирала стойността на годишния процент на разходите (ГПР). Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени искове за заплащане на главница по договор от 08.03.2018 г. в размер на 103 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 61 800.12 лева възнаградителна лихва за периода 09.02.2022 г. – 08.05.2025 г., главница по договор от 07.03.2018 г. в размер на 3 250 лева и 1 950.12 лева възнаградителна лихва за периода 09.02.2022 г. – 08.05.2025 г. Сумите се претендират на основание договор за кредит № 145-СФ- 08.03.2018 г. и договор за кредит № 142-СФ-07.03.2018 г. С определение от 11.11.2025 г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже съществуването на договорни отношения, по силата на които ответникът М. Г.-. дължи исковите суми, че същата е усвоила отпуснатите парични суми по двата договора от 2018 г. и че е настъпила изискуемостта на процесните вземания и техния размер. Не се спори, че двата договора са сключени между „Ново Финанс“ ООД, заемодател и М. Я. Г.-., заемополучател при посочените в тях условия. Според договора от 08.03.2018 г., „Ново Финанс“ ООД предоставя в заем на ответника сумата от 103 000 лева, а с договора от 07.03.2018 г. – 3 250 лева. Идентични са клаузите, с които е договорено заплащане на гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на предоставената в заем сума, срокът на договора – 120 месеца, фиксиран годишен лихвен процент от 20%, платим ежемесечно до 8- мо число на месеца. Размерите на месечните вноски се изразяват в заплащане само на възнаградителните лихви – 1 716.67 лева, съответно 54.17 лева, а главниците от 103 000 лева и 3 250 лева се дължат в края на срока – 08.03.2028 г. Изрично е посочен и ГПР - 20%. При забава в погасяването на дължима вноска заемодателят начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно върху остатъчната заемна сума, а при забава повече от 30 дни цялото вземане става предсрочно изискуемо, като заемополучателят дължи и неустойка в размер на 60% от пълния размер на заемната сума. В чл. 7.1 от двата договора е уговорено, че заемите се обезпечават чрез договорна ипотека върху собствения на М. Г.-. ап. 66, находящ се в гр. София, ж.к. „••••••••, с площ от 103.24 кв.м. Ответникът не оспорва и че е подписала приложените към договорите погасителни планове. Посочените в тях месечни вноски са равностойни на 20%-на годишна лихва, като на 08.03.2028 г. се дължат главниците от 103 000 лева и 3 250 лева. Изрично е посочен в погасителния план и ГПР. Не се спори и че заемополучателят е усвоила заемните суми по начина, уговорен в чл. 4.1 от договорите. Що се отнася до изискуемостта на главниците от 103 000 лева и 3 250 лева, съдът намира следното: М. Г.-. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) - ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответникът има качеството на търговец (§ 13, т. 2 от ЗЗП. В отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗЗП и специалните норми на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), доколко всеки от двата кредита е обезпечен с ипотека върху недвижим имот (чл. 1, ал. 2, пр. 1 от ЗКНИП). Даденото от ответника обезпечение не се оспорва от ищеца, като в съдебно заседание на 23.01.2026 г. процесуалният представител на „Ново Финанс“ ООД изрично е посочил, че част от кредитното досие са и документи за собственост във връзка с учредяване на договорната ипотека. С определението от 11.11.2025 г. съдът изрично е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора. Отделно, ответникът изрично е възразила за нищожност на клаузата на чл. 2.7, съдържаща последиците от забава за погасяване на дължимата вноска с повече от 30 дни. Законът определя неравноправната клауза като такава, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143 от ЗЗП). Това общо условие на неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези, посочени в т. 1-20 на чл. 143 от ЗЗП. Тези разпоредби следва да се отнесат към приложимия към двата договора ЗКНИП, на основание чл. 40 от ЗКНИП. Чл. 38 от ЗКНИП урежда последиците от неспазване на изискванията на чл. 23, ал. 1 , чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от закона – нищожност на договора. В случая съдът констатира, че договорите са сключени в отклонение от условието по чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП – посочване на ГПР по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. В преддоговорната информация, както и в погасителния план заемодателят „Ново Финанс“ ООД се е задоволил да посочи размера на ГПР – 20%, който обаче е неверен. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗКНИП, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. В чл. 29, ал. 3 от ЗКНИП примерно и неизчерпателно са посочени кои са общите разходи по кредита, а в § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП сред разходите по кредита изрично са посочени, освен лихвите, и комисиони, такси и други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии. В съдържанието на процесните договори се откриват два вида разходи, които не са включени в изчислението на ГПР. На първо място, това е задължението на заемателя да заплати гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на заемната сума (650 лева, съответно 20 600 лева). Това е условие за сключване на договорите и представлява разход за потребителя, който заемодателят задържа за минимален срок от 12 месеца, според чл. 1.2.2 от договорите. На следващо място, в чл. 5.6 от договорите заемополучателят се е задължил да сключи и поддържа през целия срок на договора имуществена застраховка на обезпечението (ап. № 66) срещу определени застрахователни рискове с размер на покритие 200% от стойността на предоставената заемна сума. При отчитане само на тези два вида разходи, ГПР се увеличава с приблизително 9%, до 28.89% (при използване на примерни изчислителни кредитни калкулатори). В стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2 към чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП информация за общите разходи липсва, а стойността на ГПР е некоректно посочена. В част III т. 2 заемодателят е фиксирал ГПР от 20%, но си е спестил информация за еднократно и периодично дължими разходи, каквито в случая са 20%-ната гаранционна вноска и годишната застрахователна премия за имуществено застраховане на ап. № 66, каквато се изисква според т. 4 от приложение № 2 към чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗКНИП. Смисълът на персонализираната информация за предлагания кредит е необходима на потребителя, за да сравни продукта с други предлагани на пазара кредити, а също и за оценка на възможните последици и за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит (чл. 6, ал. 1 от ЗКНИП). Това недобросъвестно поведение на заемодателя не е позволило на М. Г.-. да прецени икономическите последици от сключването на договорите, което дава основание на съда да отчете наличие на хипотезата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП за неравноправност на онези части от договора, които уреждат общи разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, невключени при изчисляване стойността на ГПР. След като при сключване на процесните договори изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП не е било спазено и съглашенията съдържат неравноправни клаузи, непозволяващи на потребителя М. Г.-. да прецени икономическите последици от обвързаността си с тях, договорите са нищожни на основание чл. 38 от ЗКНИП и чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Допълнително, условията по двата договора са прекалено обременителни за потребителя. М. Г.-. е ипотекирала свой недвижим имот като обезпечение. Същевременно, само стойността на лихвите е повече от два пъти размера на главницата, и то без да се погасява каквато и да е част от заемните суми през целия срок на действие на договорите. За сравнение, при възнаградителна лихва от 20% и погасяване на задълженията чрез заплащане на анюитетни вноски, освен че потребителят намалява дължимата от него главница, лихвите биха били съизмерими със стойността на заетата сума. Заложените от заемодателя условия по двата договора накърняват добрите нрави, тъй като водят до необосновано и прекомерно обогатяване на търговеца. М. Г.-. не дължи връщане на лихви или други разходи по кредитите, съгласно чл. 39 от ЗКНИП, поради което исковете за възнаградителни лихви в размер на 61 800.12 лева и 1 950.12 лева се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. Не се дължат и главниците от 3 250 лева и 103 000 лева. Неравноправната клаузата за предсрочна изискуемост по чл. 2.7 от процесните договори отнема правото на заемодателя да се ползва от възможността да иска предсрочно погасяване на главниците. Месечните вноски включват погасяване само на договорните лихви, а плащането на главниците от 3 250 лева и 103 000 лева не е разсрочено, а е отсрочено. Разпоредба на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предвижда възможност за обявяване на вземане по банков кредит за предсрочно изискуемо при непогасяване на вноски, съставляващи част от непогасени главница/лихви. При предварителна уговорка за отсрочване на главниците, съчетано с нищожни клаузи от договора относно размера на възнаградителната лихва, за заемодателя не се поражда право да обявява предсрочна изискуемост за главниците. Различно от това разрешение би увредило интереса на икономически по-слабата страна в договорното правоотношение, би нарушило баланса между правата и задълженията на страните и би стимулирало недобросъвестността на търговците, опериращи на пазара на финансови услуги. Предявените от ищеца искове са изцяло неоснователни, поради което право на разноски има ответникът. Такива не са заявени, но процесуалният представител на М. Г.-. – адв. К. К. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Съдът определя стойността на адвокатския хонорар в размер на 4 500 евро, като отчита броя и цената на исковете, както и обема на извършената от адвоката работа – подаване на писмен отговор, съобразен с особеностите на случая, и явяване в открито съдебно заседание. Така мотивиран, съдът