Решение № 371 от 6.8.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 771/2026 г.

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от Г. Х. Х. срещу постановление за определяне на размера на разноските по изп. дело № 20259270402970 на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 от Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че размерът на разноските не е определен правилно и е необоснован. Разноските не отговарят на размерите, посочени в ТТРЗЧСИ. Препис от жалбата е връчена на взискателя по изп. дело, който в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК се е възползвал от възможността да подаде възражение, с което я оспорва. Счита жалбата за неоснователна. Посочва, че таксите по изпълнителното дело са определени правилно от съдебния изпълнител. Постъпило е и становище на ЧСИ Стоян Лазаров, според когото жалбата е недопустива като подадена извън срока и неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че таксите са определени според размера посочен в ТТРЗЧСИ и съобразно реално извършените изпълнителни действия. Софийски окръжен съд, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/ от страна по делото, която има интерес от обжалването, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – жалбата е подадена чрез ССЕВ на 26.02.2026 г., което е в рамките на срока. При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Изп. дело № 20259270402970 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, с рег. № 927 към Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд е образувано с постановление от 28.11.2025 г. /л. 7 от изп. дело/, след като по молба на взискателя Етажна собственост, в сграда в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 638, вх. А/Б, представлявана от професионалния домоуправител „Профи Дом – 1“ ЕООД /л. 1 от изп. дело/ е поискано образуването на изп.дело против длъжника Г. Х. Х.. Към молбата е представен изп. лист № 811 от 01.10.2025 г., издаден по ч. гр.д. № 421/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман /л. 2 от изп. дело/, с който Г. Х. Х. е осъден да заплати на етажните собственици на етажна собственост на сграда в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 638, вх. А/Б сумата 543,90 лева – сбор от таксите за управление на входа, такси за фонд „Ремонт и обновление“, както и такси за поддръжка на етажната собственост за периода от м. 02.2022 г. до м. 02.2025 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата 25 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, е прието, че съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. За разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Дължимите се по изпълнението такси и разноски, посочени в т. 29 ТТРЗЧСИ, сред които обикновените такси, пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26, допълнителната такса и допълнителните разноски, се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК (когато са внесени), между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "разноските по изпълнението", следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. и поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. При тълкуване на нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 79, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В този смисъл са и мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В разпореждането за образуване на изп. дело и постановление за разноските е посочено, че таксите по тарифата възлизат в размер на 244,30 евро, като е посочено, че в тази сума са включени таксите по т. 1, т. 2, т. 5, т. 9, т. 12, т. 26 и т. 31 от Тарифата. По делото е приложена сметка № •••••••••• от 26.01.2026 г., в която начислените и дължими от взискателя авансови такси по т. 1, т. 2, т. 5, т. 9 и т. 31 от Тарифата са определени в общ размер на 101,24 евро с ДДС. По делото е приложена и сметка № 0002121782 от 24.02.2026 г., в която начислените и дължими от взискателя авансови такси по т. 26 и т. 4 са определени в общ размер на 24,78 евро с ДДС. В т. 1 ТТРЗЧСИ е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се събира такса 20,00 лв. без ДДС, с равностойност от 10,23 евро. Таксата е дължима за образуване на изпълнителното дело и се дължи една такса независимо от броя на длъжниците, като същата е правилно определена. В т. 2 ТТРЗЧСИ е предвидено, че за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50,00 лв. без ДДС, с еврова равностойност 25,56 евро. Доколкото с молбата за образуване на изпълнителното дело е направено и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, като от ЧСИ е било извършено проучване на длъжниковото имущество, то законосъобразно е определена и тази такса. Същата обаче не следва да се събира в двоен размер. В случая цялостното проучване на имуществото и определяне на начина на изпълнение са обвързани в една услуга по т. 2 от тарифата и ЧСИ няма законово право да събира таксата в двоен размер. В т. 4 от ТТРЗЧСИ е предвидено, че за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. без ДДС, с еврова равностойност 5,11 евро. Доколкото ЧСИ е изпратил запорни съобщения, съобщения за вдигане на запор и за приключване на изп. дело, то таксата в размер на 20,44 евро без ДДС е правилно определена. В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са покана за доброволно изпълнение, която задължително следва да бъде връчена на длъжника по изпълнението, както и на други документи, които видно от изброяването са такива, които имат за цел да осигурят правото на всяка от страните по изпълнението да вземат участие в предприетите изпълнителни действия, както и да упражнят защитата си в процеса срещу изявления и искания, направени от другата страна. За извършване от съдебния изпълнител на действия по изготвяне на постановления и други негови актове и за тяхното съобщаване на страните, които имат право да ги обжалват и да възразят срещу тях не се събира такса по т. 5 ТТРЗЧСИ. По сметката е начислена една такса по т. 5 от Тарифата, вероятно за изпращане на ПДИ, макар че по делото има данни и за други извършвани действия. Предвид отразеното в сметката, че се касае за връчване на един документ по т. 5 ТТРЗЧСИ, таксата за което възлиза на 10,23 евро без ДДС, то този разход подлежи на събиране от ЧСИ от длъжника. В т. 9 ТТРЗЧСИ е предвидено, че за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лв., с еврова равностойност 7,67 евро. По делото към момента на изготвяне на сметката са наложени 3 запора върху банкови сметки и вземания на длъжника, поради което законосъобразно е начислена такса в размер на 23,01 евро без ДДС. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното решение е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. В т. 31 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител възлага за сметка на длъжника заплащането на допълнителни разноски, които представляват разходи за следното: за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; за банкови такси и комисиони; за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; за транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; за вещи лица; за пазачи; за преводачи и тълковници; за премахване, унищожаване и запечатване на вещи; за придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора; за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Съгласно изричната забележка, съдържаща се в тази разпоредба, тези допълнителни разноски са за сметка на длъжника само при изпълнение на предвиденото в нея специално условие, а именно - когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Съдебният изпълнител не представя документи за заплащане на такива разноски. Ето защо не са налице основания за начисляване на такси по т. 31 ТТРЗЧСИ в тежест на длъжника по изпълнението, които в случая са в размер на 20,81 евро без ДДС. С оглед на горното общо дължимите обикновени такси по Тарифата, съобразно данните по делото, възлизат в размер на 89,47 евро без ДДС. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът намира следното: Дължимите се по изпълнението такси и разноски, посочени в т. 29 ТТРЗЧСИ, сред които обикновените такси, пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26, допълнителната такса и допълнителните разноски, се внасят авансово от взискателя. По делото се установява, че взискателят е внесъл горепосочените такси. Таксата по т. 26 от Тарифата се събира върху събраната сума, като съгласно забележка № 1 при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Съгласно забележка № 4 в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ /която е събрана чрез извършване на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ/. С оглед на това тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, за разлика обаче от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляване на такси върху такси, което е недопустимо (в този смисъл Решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г. на ВКС четвърто г. о., Решение № 478 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2025 г., III г. о., ГК, Решение № 547 от 26.10.1015 г. на ОС – Велико Търново по в. гр. д. № 962/2015 г., Решение № 727 от 4.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 697/2026 г. и други). С оглед на горното, съдът намира, че определената такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно определена, доколкото материалният интерес по делото (при това с включено в него адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро) възлиза на 829,87 евро, с левова равностойност 1623,08 лева, респ. таксата по т. 26 от Тарифата би била в максимален размер на 145,51 лева, с еврова равностойност 74,40 евро, като същата би била дължима само в случай че е налице пълно събиране на задължението, респ. би била дължима при всяко събиране на суми, но до този размер. В случая вземането по изп. дело е събрано принудително чрез наложените по делото запори. Във връзка с релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира следното: Разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение предполага същото да е дължимо. Присъждането на направените от ищеца разноски (което в изпълнителното производството е равнозначно на приемането им за събиране от съдебния изпълнител) е обусловено от представени по делото доказателства за размера на действително направените разноски и съответно това обстоятелство да е удостоверено. Съгласно даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК задължително тълкуване съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С Определение № 696 от 20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от страната и че са във връзка със защитата й по делото. В настоящия случай по делото представен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство при образуване на изп. дело по процесния изп. лист. Видно от договора уговореното между страните адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 500 лева /255,65 евро/, което е удостоверено, че е заплатено в брой, като договорът служи за разписка. Според чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на възнаграждения за адвокатска работа. В случая доколкото извършените от процесуалния представител действия се свеждат до депозиране на молба за образуване на изп. дело и възлагане извършването на изп. действия на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, то адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 350 лева, с еврова равностойност от 178,95 евро. Намаляването на адвокатското възнаграждение следва да се отрази и на изчисляването на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. При вземане с размер от 1473,08 лева, дължимата такса по т. 26 е в размер на 137,84 лева или 70,48 евро без ДДС. С оглед изложеното дължимите по изп. дело такси са в общ размер на 191,94 евро с ДДС и за разликата до сумата от 244,30 евро постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено. Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,