Решение № 4591 от 20.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 3445/2023 г.

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ „•••“ АД срещу НП № 1 / 31.01. 2023г., издадено от Министъра на културата, с което на основание чл. 226а от Закона за културното наследство на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв. за нарушение на чл. 179 ал.2 ЗКН и чл. 21 ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения при индивидуализиране на нарушението. Поддържа се също нарушение на чл. 17 ЗАНН и на забраната по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС за повторно наказателно преследване. Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата с представени писмени съображения. И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ по делото. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото: За проверка на информация за нарушаване на разпоредби от ЗКН, регламентиращи защитата на движимите културни ценности в страната, на 09.06.2022 г. инспектори на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата извършили проверка в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя - магазин на •••. Управителят на обекта показал на инспекторите дрехи от колекция „Exclusive Treasures“, върху които инспекторите на министерството на културата П. Г. и Р. Р. установили изображения на елементи от съдове от Рогозенското съкровище, също изображения на съдове от Панагюрското съкровище и на протомето на Пегас от село Вазово, защитени от ЗКН като движими културни ценности. Предоставен на инспекторите бил и каталог пролет - лято 2022г с предлагани от жалбоподателя дрехи за продажба, в който инспекторите отново установили изображения върху артикулите на елементи от съдове от Рогозенското съкровище, също изображения на съдове от Панагюрското съкровище и на протомето на Пегас от село Вазово. Инспекторите на Министерство на културата извършили проверка и на интернет – страница, поддържана от жалбоподателя - •••.com/•••-••• и използвани от него интернет - приложения, при която отново било установено предлагане за продажба на дрехи с изображения върху артикулите на елементи от съдове от Рогозенското съкровище, също изображения на съдове от Панагюрското съкровище и на протомето на Пегас от село Вазово. Установено било предлагане на посочените артикули от м. 04. 2022г. Също и информация към дрехите, предлагани като „ дизайнерски“, за емблематичното значение на изображенията от античните съкровища. След проверка в регионалните исторически музеи във Враца и Разград и археологическия музей в Пловдив било установено, че с тези музеи, част от фонда на които на осн. чл. 34 ал.3 ЗКН са посочените движими културни ценности, няма сключени договори по чл. 179 ал. 2 ЗКН - за създаване, разпространение и използване на изображенията от културните ценности. Проверката приключила на 18.07.2022г със съставянето от инспекторите на Министерство на културата на констативен протокол за установеното в хода на проверката. С протокола за проверката е удостоверено също това, че към 18.07.2022г продължавало предлагането на продажба на дрехи с процесните изображения на интернет – страницата на жалбоподателя. Въз основа на констативния протокол и на описаните в него приложения били съставени три АУАН за неправомерно в нарушение на 179 ал. 2 ЗКН създаване, разпространение и използване на изображения на движими културни ценности - за всяко едно от процесните културни ценности. С АУАН по делото на жалбоподателя е предявено обвинение за неправомерно, в нарушение на 179 ал. 2 ЗКН и чл. чл. 21 ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г, създаване, разпространение и използване на изображения на елементи от съдове от Рогозенското съкровище, имащо статут „национално богатство „ - от „фиала от сребро с позлата, орнаментирана с релефни изображения на палмети и двойки грифони „, имаща статут на движима културна ценност, публична държавна собственост. С показанията си свидетелят - актосъставител Р. Р. потвърждава констатираното с протокола за процесната проверка, вкл. това, че използването на елементи от фиалата от сребро с позлата е видно от копията на каталог - пролет - лято 2022г, предлаган в проверения търговски обект на жалбоподателя, също от приложения към протокола за проверката снимков материал, копиран от интернет – страница и приложения, поддържани от жалбоподателя. В съдебното заседание е изпълнена археологическа експертиза от вещо лице в списъка по чл. 96 ал.4 ЗКН. От заключението се установява, че приобщените към констативния протокол за процесната проверка изображения на дрехи съдържат изображения на елементи от „фиала от сребро с позлата, орнаментирана с релефни изображения на розета, двойки лъв - грифони и палмети „. Фиалата е движима културна ценност, част от Рогозенското съкровище, което е част от „основен фонд „ на регионален исторически музей - Враца. По отношение на доказателствата: Изложеното не се оспорва от страните и се установява без противоречия от доказателствата по делото: Показанията на свидетеля - актосъставител Р. Р., които потвърждават констатираното с протокола за процесната проверка; констативния протокол за проверката и описаните в него приложения - копия на каталог - пролет - лято 2022г, предлаган в проверения търговски обект на жалбоподателя и снимков материал, копиран при проверката от интернет – страница и приложения, поддържани от жалбоподателя, установяващи публикации на процесните изображения, датиращи от 15.04. 2022г; заключението на археологическата експертиза. По отношение на правната страна: При така установеното като факти от правна страна съдът прие, че жалбата е неоснователна. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението. Установено е по делото, че процесната „ Фиала от сребро с позлата, орнаментирана с релефни изображения на розета, двойки лъв - грифони и палмети „ има статут на движима културна ценност - национално богатство, публична държавна собственост по смисъла на чл. 102, чл. 54 и чл. 2а от ЗКН. Според чл. 54 ал.2 ЗКН - Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии: 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда; 2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност; 3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото. „ Фиалата“ е движима културна ценност, част от Рогозенското съкровище, което е част от основния фонд по смисъла на чл. 34 ал.3 ЗКН на регионален исторически музей - Враца. Според чл. 34 ал.3 ЗКН - в основния фонд се включват движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение - национално богатство. Съгласно чл. 179 ал.2 ЗКН - Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей. В същия смисъл е разпоредбата на чл.21 ал.2 от Наредба № Н-00- 0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Съобразно изложеното и установеното по делото, че въпреки законовата забрана за създаването, използването, разпространението на изображение на музейна културна ценност и елементи от нея с търговска цел без сключен договор със съответния музей - жалбоподателят за процесния период с описаната дейност създал, използвал и разпространявал движима културна ценност, част от Рогозенското съкровище, което е част от основния фонд по чл. 34 ал.3 ЗКН на Регионален исторически музей - Враца без договор с музея – законосъобразно е прието от административно - наказващия орган, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 226а ЗКН. Според чл. 226а ЗКН - едноличен търговец и юридическо лице, което с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лева. Законосъобразно е прието, че включването на процесните изображения в каталог за предлагани за продажба дрехи и предлагането на каталога в стопанисван от жалбоподателя търговски обект съответстват на изпълнителните деяния на нарушението - създаване и използване с търговска цел, а публикуването на изображенията чрез интернет - съответства на изпълнителното деяние - разпространяване с търговска цел, като в случая разпространението е и до неограничен брой лица. Съдът прие, че по делото са установени отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно - предмет на нарушението е движима културна ценност с най – висок статут по ЗКН - национално богатство; нарушението е от вида на продължените и е извършвано непрекъснато за продължителен период от време от април до юли 2022г и чрез мащабна търговска дейност, обусловена от правноорганизационната форма на жалбоподателя - АД; съобразно доказателствата, че представители на жалбоподателя са знаели, че използваните в търговската им дейност изображения са от съкровище, принадлежащо на българската държава и не са предприели нищо, за да проверят законността на ползването - нарушението се явява умишлено при евентуален умисъл; вредата от неправомерното ползване не е съответно обезщетена. Съобразно изложеното неоснователно се възразява, че размерът на наложената санкция е завишен спрямо обществената опасност на установеното нарушение. Повишената степен на обществената опасност на извършеното, обусловена от значителната степен на накърняване на защитените обществени отношения, е несъмнено установена от посочените отегчаващи отговорността обстоятелства и за санкционирането й не е необходимо точното измерване на съответната имуществената вреда от неправомерното ползване на движимата културна ценност - национално богатство. Това следва да бъде направено при искане за присъждане на парично обезщетение, съответно на увреждането на защитените от закона обществени отношения. Съобразно изложеното съдът прие определеният с НП размер на санкцията под средния по закон за извършеното нарушение - за справедлив и съответен на тежестта на нарушението. За несъстоятелно съдът прие също възражението за ограничено право на защита поради допусната неяснота при индивидуализиране на нарушение НП. Във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението и констативния протокол към него е изложено подробно описание на обстоятелствата от значение по делото, индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП, поради което несъстоятелни са възраженията, че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване. За неоснователно съдът и възражението за нарушаване на забраната за повторно съдене и наказване, обосновано с издадени други НП за неправомерно ползване на изображения на съдове от Панагюрското съкровище и на протомето на Пегас от село Вазово като движими културни ценности.. Посоченото правило - забраната по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС окончателно осъденото или оправдано лице да бъде наказвано повторно за същото деяние, също и да бъде съдено или да подлежи на риск от наказателно преследване за същото деяние - е изяснено в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.. Посоченото правило е приложимо и относно административнонаказателните производства с предявени наказателни по характера си обвинения за административни нарушения и също е разяснено в Тълкувателно решение № 3 / 2015 г. на ВКС. Според утвърденото в практиката на ЕСПЧ тълкуване на Конвенцията - закрилата на принципа по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС действа от момента на влизане в сила на първото решение по проведена срещу засегнатото лице наказателна процедура, а от началото на новото преследване срещу същото лице, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на посоченото правило. Според приетите в практиката на ЕСПЧ и ТР № 3/ 2015 г. критерии за определяне наличието на наказателно обвинение обвинението, предявеното на жалбоподателя с АУАН по делото, се явява именно наказателно според автономното значение на това понятие по см. на ЕКПЧОС. Но деянията по сочените НП за неправомерно ползване на изображения на съдове от Панагюрското съкровище и на протомето на Пегас от село Вазово като движими културни ценности не са идентични и за тях е приложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. По отношение на разноските: На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер 120 лв.. По тези мотиви на основание чл. 63 ЗАНН съдът