Решение № 263 от 22.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 250/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК. С решение № 5, постановено на 14.01.2025 г. по т.д.№ 172/2024 г., Софийски окръжен съд /СОС/ е отхвърлил като неоснователни: а/ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК на „Ксамар 2010“ ЕООД, ЕИК: 201365491, гр. София, ж.к. „Гео М.“, бл. 115, ет. 2, ап. 8 срещу П. Б. Й., ЕГН: ••••••••••, ••• да се установи между страните, че П. Б. Й. дължи на „Ксамар 2010“ ЕООД следните суми: 500 000 лв., дължими въз основа на запис на заповед от 01.10.2020г. ведно със законната лихва за период от деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане, 10 000 лв., съставляваща направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №58935/2020г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.02.2021г., постановена по ч.гр.д. №58935/2020 по описа на СРС 68 състав; б/ исковете с правно основание чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ на „Ксамар 2010“ ЕООД, ЕИК: 201365491, гр. София, ж.к. „Гео М.“, бл. 115, ет. 2, ап. 8 срещу П. Б. Й., ЕГН: ••••••••••, ••• да заплати следните суми: 3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020г. до 26.11.2020г. 1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски и такси според правилата на чл. 78 ГПК. В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано изцяло от ищеца „Ксамар 2010“ ЕООД, който моли то да бъде отменено и вместо това да се постанови уважаване на предявените искови претенции. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемият П. Б. Й. моли решението на окръжния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред САС разноски. Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разглеждайки спора по същество, САС констатира, че предмет на разглеждане по настоящото дело са искове по чл.422 вр.чл.415 ГПК, както и по чл. 537 ТЗ вр. с чл. 505, ал. 1 вр. с чл. 506, ал. 1, т. 2 ТЗ. В исковата молба се твърди, че на 01.10.2020г. П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й. 2020", ЕИК: 206215809, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 1", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 24, издал запис на заповед, е който се задължил да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД, ЕИК: 201365491 сумата 500 000 лв. на падежа 30.10.2020 г. На падежа 30.10.2020г. издателят по записа на заповед не заплатил дължимата сума. На 10.02.2021г. в полза на ответника е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав, за сумата от 500 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 01.10.2020 г. в гр. София с падеж на 30.10.2020 г., ведно със законна лихва от деня на заявлението (26.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.79, ал.1 от ГПК сумата от 10 000 лв., съставляващи направените от ищеца разноски в заповедното производство. На 13.05.2022г. в Търговския регистър е вписано заличаването на едноличен търговец с фирма „П. Й. 2020" ЕТ с ЕИК/ 206215809, поради което и след тази дата носител на правата и задълженията на едноличния търговец (включително задълженията по процесния запис на заповед) е физическото лице – П. Б. Й. с ЕГН: ••••••••••. В тази връзка, ищецът „Ксамар 2010" ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. Б. Й., в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020г. е длъжен да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД с ЕИК . в качеството му на приносител, сумата в размер на 500 000 лв., ведно със законната лихва за период от деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 10 000 лв., съставляваща направените от ищеца съдебно и деловодни разноски в качеството му на заявител в заповедното производство по ч.гр.д. № 58935/2020 г. по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав. На основание чл.537 вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ моли съда да осъди ответника П. Б. Й. в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020 г. да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД. в качеството му на приносител на същия запис на заповед сумата от 3 888,89 лв., законна лихва, считано от деня на падежа на 30.10.2020 г. до деня на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./. На основание чл. 537 вр. чл. 505, ал. 1 вр. чл. 506, ал. 1, т. 4 от ТЗ моли съда да осъди ответника П. Б. Й. в качеството му на издател на запис на заповед с дата 01.10.2020 г. да заплати на „Ксамар 2010" ЕООД. в качеството му на приносител на същия запис на заповед сумата от 1 666,67 лв., съставляваща комисиона по чл. 506 ал. 1, т. 4 от ТЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /26.11.2020 г./ до окончателното изплащане. Претендира направените разноски. Ответникът Й. оспорва изцяло така предявените искове, като недопустими и неоснователни. Заявява, че исковете са недопустими, тъй като ответникът никога не е регистрирал едноличен търговец ЕТ с фирма "П. Й. 2020", със седалище и адрес на управление на дейността: •••, поради което и няма как физическо лице да е правоприемник на едноличен търговец, който не е регистрирал. Заявява, че дори не е знаел за съществуването на този търговец, а веднага след като е узнал го е заличил в АВ - ТР. Заявява, че представения по делото запис на заповед е неистински документ и той, нито го е съставил, нито го е подписал. Ръкописните текстове и подписът са положени от друго лице, с цел да бъде задължен ответника с процесиите суми и да му бъде отнето имуществото, което притежава и в частност недвижим имот, находящ се на самия ГКПП - Калотина с идентификатор 35479.1.9006 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД- 18-1086/10.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, към който единствено са насочени изпълнителни действия за изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяването на „вземането" на ищеца в настоящото производство. Поради неоснователност на главните искове, счита, че са неоснователни и акцесорните такива. Оспорва представения Запис на заповед по отношение на автентичността, като твърди, че подписът и ръкописният текст на същия не са положени от П. Б. Й.. За да отхвърли предявените искове, първостепенният съд се е позовал на приета пред същия съдебно-почеркова експертиза съобразно която вещото лице е установило различия във вида и съдържанието на транскрипцията в нейната втора част, както и в началната й част, съществени различия в цялостната координираност на движенията и преобладаващата форма на елементите. Вещото лице е установило още и различия в частни почеркови признаци, проявени във формата на движенията при изписване на елементите на началната част, при формата на движенията при изписване на елементите на средната и парафните части, посока и относителен размер на елементите, количеството на движенията, както и относително топографското местоположение на движенията спрямо редовата линия. Въпреки известни сходства имитиращият не е успял да наподоби в детайл характерните проявления на писмено-двигателния навик на П. Б. Й.. Пред втората инстанция, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, както и за да се проверят изводите на приетата пред СОС съдебно-почеркова експертиза, Софийският апелативен съд е допуснал друга съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ в троен състав, а именно - Ю. М., И. С. и В. К.. В проведеното открито съдебно заседание на 23.03.2026 г., тримата експерти са представили заключение, в което са изразени две становища. Според първото, подкрепено от мнозинството вещи лица – Ю. М. и И. С. - подписът и ръкописно изписаните имена „П. Й.“ в долната лява част на листа в оригинал на Запис на заповед от 01.10.2020г. за сумата от 500 000 лева с издател П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й. 2020“ с ЕИК 206215809 в полза на „Ксамар - 2010“ ЕООД, находящ се в кориците на гр.дело № 58935/2020г. на 68 състав на СРС, не са изпълнени от П. Б. Й.. Подписите и ръкописните текстове, представени като експериментални образци от П. Й. в оригинали с нотариално удостоверяване на подписа и свободните образци от периода до съставянето на процесния документ и до средата на 2021 година, не се различават от подписите, полагани от лицето, след този период. Счита се, че подписът и ръкописният текст са изпълнени от друго лице в условията на опит за имитация на чужд почерк, с пълното проявление на признаците, характеризиращи опита за имитация. Вещото лице В. К., подписвайки тройната експертиза с особено мнение, е предпочел в отделно становище да обоснове писмено защо според него, подписът и ръкописно изписаните имена „П. Й.“ в долната лява част на листа в оригинал на Запис на заповед от 01.10.2020г. за сумата от 500 000 лева с издател П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й. 2020“ с ЕИК 206215809 в полза на „Ксамар - 2010“ ЕООД, находящ се в кориците на гр.дело № 58935/2020г. на 68 състав на СРС, са изпълнени от П. Б. Й.. Експертите С. и М. считат, че подписът, положен непосредствено в дясно от думите „П. Й.“ в записа на заповед, се характеризира със смесена транскрипция, състояща се от буквите „П“ и “И”, оформени като монограм, щрихови елементи и параф. Подписът е изпълнен с ниска степен на обработеност, със слабо изразен десен наклон, средна свързаност, дребен размер и слаба разтегнатост, смесена форма и посока на движение при подписване, нисък темп и координация на движенията и силен, недиференциран натиск. Наблюдават се множество колебливи движения, необосновани прекъсвания, удебелени щрихи, наслагване на отделни елементи, тъпи начала и краища на щрихите. Описаните особености се проявяват при опит да се имитира чужд подпис, който изпълняващият познава или наблюдава, но не е в състояние да възпроизведе писмено-двигателния навик на лицето, подписващо се по този начин. В самото заключение са възпроизведени образци на подписа, в които се наблюдават тези особености, които според тези две вещи лица, показвали, че същият представлява опит за имитация на подписа на П. Й.. Експертът В. К. намира в особеното си мнение, че резултатите от изследването показвали устойчива идентификационна съвкупност oт съвпадащи си общи и частни идентификационни признаци, което му давало основание да се формира извод, че в непосредствения обект на експертизата, както в сравнителните образци нямало нито един признак от чужд писмено - двигателен навик, освен идентичните частни идентификационни признаци на П. Й.. След запознаване с резултатите от изследването, съдът счита, че вяра следва да се даде на мнението на мнозинството от експертите в тройната СПЕ – М. и С.. Същите, в откритото съдебно заседание на 26.03.2026 г. много по-убедително и аргументи защитават вижданията си. Уточнили са че, по отношение на колебливите движения, са използвали комплексна методика за почеркови изследвания, която има за цел установяване на почерковия стереотип на автора по сравнителните образци. При използване на тази методика и при сравняването на тези сравнителни образци като множество, които са онагледени в протокола за изследването, са установили, че характерните писменодвигателни навици на лицето при подписване, са различни от тези, които с в обекта. В обекта видимо са налице части на забавяне на движението според двамата експерти. Вещото лице С. допълнително е уточнил, че колебливите движения в „подпис-обект“ са характери в части от него, в които същите части в сравнителните образци движенията са неосъзнати, машинални, с изтъняване и забързване на темпа на движение. Основно във втората част от подписа, която обикновено се полага без човек да се замисля, тъй като това е края на подписа, там се срещат и вариации, но в „подписа-обект“ движението е видимо забавено. Свързването между този голям дъговиден щрих и края, е място на спиране и подписът изглежда дори видимо като подпис, който е положен със забавени движения, които движения не съответстват с характерните за лицето множество сравнителни образци двигателни навици. За да стигнат до подобни заключения се сочи, че са използвани 18 различни вида документи, подписите на които, са полагани от П. Й. през много голям период от време. В особеното си мнение, в.л. К. е посочил, че е използвал други два метода – метод на Шнайкерт и графометричен метод на Локард. Пояснява в съдебно заседание, че всъщност методът на Шнайкерт бил „общата методика“, по която работели всички графолози, но не всеки го знаел като метод на Шнайкерт. По отношение на метода на Локард, не отрича на зададените от процесуалните представители на въззИ.емия, че е ползвал за сравнително изследване само три подписа, а от ръкописния текст е дал графично изследване единствено на името „П.“ с концентрация върху буквата „А“ и върху личното име на подписалия се. Отделно от това, отново в съдебното заседание, при разпита на в.л. К. се изяснява, че при изготвяне на особеното му мнение, същият е използвал само 8 броя сравнителни образци, докато в тройното заключение, подписано от него с особено мнение са били цитирани 18 броя изследвани документи. Относно този факт, вещото лице К. е отговорило, че по регламент няма минимален или максимален брой образци от подписи, които да се изследват при предоставяне на заключение, но обикновено били нужни около 8-9 сравнителни образци, тъй като при много сравнителен материал, човек се обърквал. Съдът намира, че вещите лица С. и М. много по-убедително и детайлно защитават позициите си не само в заключението, но и при изслушването му непосредствено в съдебната зала с обяснения на приетото от тях и онагледявания на отделни детайли от подписите в подкрепа на становището, че подписът на процесната ценна книга не е положен от П. Й., а представлява опит неговия подпис да бъде имитиран. Не следва да се даде вяра на особеното мнение на в.л. К., който е разгледал изолирано отделни части от подписите и то в далеч не толкова на брой сравнителни образци, отколкото в тройното заключение, както бе изяснено в открито съдебно заседание. Поради това, съдът счита, че подписът и ръкописно изписаните имена „П. Й.“ в долната лява част на листа в оригинал на Запис на заповед от 01.10.2020г. за сумата от 500 000 лева с издател П. Б. Й., действащ като ЕТ „П. Й. 2020“ с ЕИК 206215809 в полза на „Ксамар - 2010“ ЕООД, находящ се в кориците на гр.дело № 58935/2020г. на 68 състав на СРС, не са изпълнени от П. Б. Й.. В подобен смисъл е и заключението по единичната СПЕ, приета пред първостепенния съд. След като се установява и съдът приема, че записът на заповед от 01.10.2020г. не е подписан от посочения за негов издател П. Б. Й., то не се доказва поемането от Й. на задължение по запис на заповед от 01.10.2020г. Следователно, искът с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.Аналогично и по същите съображения, неоснователни са и акцесорните искове по чл.537 ТЗ вр. чл.505, ал.1 вр. чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ. Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на СОС и САС, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има единствено въззиваемото лице-ответник, но от страна на процесуалните му представители е направено волеизявление в последното по делото открито съдебно заседание, че не са направени такива и разноски не се претендират. Воден от изложеното, Софийският апелативен съд