Решение № 36 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 27/2026 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Постъпило е искане от осъдената Й. А. Й., чрез защитник адв. Д. Ч. от ВАК, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №190/2023г. на Районен съд – Девня и ВНОХД № 471/2025г. на ОС Варна. Счита се, че са налице основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 - 3 от НПК, като неправилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като деянието не представлява престъпление, а административно нарушение с оглед стойността на вредите. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд. В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъденото лице. Поставя се акцент на допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения, тъй като не са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 от НПК за разкриване на обективната истина и цялостно изясняване на причините за възникване на ПТП и размера на нанесените щети. Исканията на защитата били отхвърлени без аргументи, като дори прокурорът пред въззивната инстанция споделил необходимостта от нова САТЕ. Приложената по делото към протокол за ПТП схема е невярна при неправилно разположение на МПС, установимо чрез фотоснимки и свидетелски показания на свид. Х.. Описът на собственичката на л.а. Шевролет съдържа 49 броя повредени части, от които за 19 броя няма оценка. Вещото лице е приело като документ съставен от неизвестно физическо лице опис, при съставянето на който не са присъствали собственик и осъденото лице, но е бил изпратен на застрахователя на осъденото лице. На базата само на този опис претенция, вещото лице е изготвило заключение – без да огледа двете МПС и увредените части на л.а. Шевролет, без да се изясни степента на увреждане. Изводите в АТЕ са непълни и неясни. Поддържа се искане за отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за изясняване на самата истина. Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Намира, че всички претенции по искането се съдържат и във въззивната жалба, като са получили отговор в решението на ВОС. Счита оплакванията за съществени процесуални нарушения за неоснователни, тъй като решаващите съдилища са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата от значение за предмета на делото, а съвкупният анализ е довел до правилни правни изводи относно авторството, времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Безспорно е изяснено, че причинените имуществени вреди надхвърлят 14 кратния размер на МРЗ от 650лв. към момента на деянието, съответно се явяват значителни. Стойността е определена по средната пазарна цена на повредите при съобразяване на задължителните указания към съдебната практика. Според прокурора липсват пороци при оценката на доказателствата, а в голямата си част искането касае необоснованост на съдебните актове, която не е основание за възобновяване. Счита, че на осъденото лице са наложени справедливи наказания при прилагане на института на чл. 55 от НК, съответстващо на целите по чл. 36 от НК. Моли искането да бъде оставено без уважение. Осъдената Й. пред настоящата инстанция поддържа становището на защитника си и моли производството да бъде възобновено. Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 3/11.02.2025г. по НОХД № 190/2023г. на РС Девня, Й. Й. била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. А, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. В от НК й било наложено наказание глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./, както и на основание чл. 343 Г от НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. С присъдата бил уважен гражданският иск на Н.М.М. за сумата от 10 703. 06 лв. представляваща имуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 13. 06. 2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Съдът се разпоредил с вещественото доказателство. На подсъдимата били присъдени дължимата държавна такса върху уважения граждански иск, разноските на гражданския ищец, както и разноските по делото. Присъдата била обжалвана от Й. Й., чрез упълномощените от нея защитници. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 471/25г. на Окръжен съд гр. Варна. С Решение № 250/22.08.25г. присъдата била изменена, като подс. Й. била оправдана да е извършила деянието при нарушение на правилото по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, а в останалата част била потвърдена. Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка по чл. 346 от НПК и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 22.08.25г. Искането е подадено на 26.11.2025г. в законоустановения шестмесечен срок, от легитимирано лице, при конкретизация на касационното основание, поради което се явява допустимо. Разгледано по същество се явява основателно по следните съображения: В проведеното въззивно производство е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, относимо към оплаквания по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Видно от допълненията по въззивната жалба, изготвени от защитниците на подс. Й., адв. Ч. и адв. Д. са отправили редица доказателствени искания към съда. Преди с.з. по исканията повереникът на гражданския ищец е изложил конкретни съображения. В с.з. на 10.07.2025г. въззивният състав е изслушал становищата на страните – защитниците са поддържали доказателствени искания, прокурорът е счел, че има основание за назначаване на нова САТЕ, повереникът ги преценил като неоснователни. С определението си съставът е разгледал само две искания от сезиращите го, обхванати в общо шест групи. Съдът коментирал, че защитата не е посочила основания за назначаване на повторна експертиза, които да сочат, че заключението не е достатъчно обосновано или възниква съмнение относно неговата правилност, както и че не намира основание за провеждане на повторен разпит на свид. Т.Г.. Принципните разлики в отношението на защитата и съда към стойността на отделни доказателства, подлежащите на събиране за изясняване на предмета на доказване и дължимия аналитичен подход, не винаги налагат извод, че съдът е нарушил правилата за формиране и оценка на доказателствената съвкупност в нарушение на принципите на наказателното производство. Съдът не е длъжен да уважи всички искания на защитата, а да полага усилия и следи служебно за разкриване на обективната истина по делото – във всеки конкретен случай. По конкретното производство, обаче, същностни претенции по искането на защитата имат значение за установяване предмета на доказване и не са били разгледани от въззивния съд. Както извън обхвата на определението в с.з., така и извън мотивите на постановеното решение, са останали исканията на защитниците на осъденото лице по делото да бъде изискана преписката по заведената от гражданския ищец претенция № …777/14.06.2021г. Още от представеното на ДРС в с.з. 25.10.2024г. писмо от ЗАД „Асет иншурънс“ АД е видно, че книжата, представляващи застрахователна тайна по случая могат да бъдат изискани по чл. 150 от КЗ и ще бъдат предоставени. Въззивният съд напълно се е дистанцирал от искането на защитата, което има своята основателност поради спецификите на конкретната фактическа обстановка. Произшествието е реконструирано по свидетелски показания, оглед на пътния участък е извършен месеци след инцидента, вещото лице е работило по описа на претенцията от застрахователя и по средни пазарни цени и е споделило, че не е разполагал с фотоснимки на автомобила. Доколкото елемент не само на фактите, но и на правната оценка на извършеното, е оценката на причинените при произшествието имуществени вреди по л.а. „Шевролет“ установяването на действителното съдържание на приложения по делото опис на претенцията – л. 25 от ДП, следвало е да се съобрази, че обстоятелствата по съставянето му и най-вече разчитането на легендата, по която е отразил констатациите си извършилия огледа са от особено съществено значение. Твърдението за наличие на фотоснимки при този първи оглед на автомобила също е останало непроверено, а евентуалното им установяване би било потребно за констатациите на вещото лице по АТЕ. Фактът, че по тази застрахователна преписка обезщетение не е било изплащано, посочен от повереника, в случая няма значение. За наказателното производство е важно какви са били реалните увреждания по л.а. „Шевролет“, а едва след това – на каква стойност са възлизали. С оглед на изложеното, развитието на разглежданото въззивно производство установява непопълване на делото с относими към предмета на доказване източници, което от своя страна е осуетило постигането на категорична, а не предполагаема, позиция по фактическата обстановка и правната й оценка на извършеното от осъденото лице Й.. Изграждайки вътрешното си убеждение по този начин и оставяйки без произнасяне исканията на защитата, въззивният съд е допуснал нарушение на правилата по чл. 13, 14 и 107 от НПК. По изложените съображения съставът на настоящата инстанция намери, че в хода на въззивното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, поради което се установява основание за възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и връщане на делото във въззивния съд от стадия на с.з. по доказателствата по чл. 327 от НПК. При новото разглеждане следва да се положат необходимите и достатъчни усилия по прецизно установяване на предмета на доказване по делото, гарантиране правото на защита на обвиненото лице и спазване на стандартите на дължимата от съда аналитична дейност по прилагане на материалния закон. Поради изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,