Решение № 7672 от 24.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2658/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба от М. Б. П., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 1, подадена чрез адв. И. З., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № МД-АУ-14454-1/20.12.2017 г., издаден от главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. С жалбата се сочи, че АУЗД е мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция МД при Община Варна, доколкото не е налице произнасяне с решение по жалбата срещу АУЗД. С процесния АУЗД са установени дължимостта и размерът на задължения на оспорващия за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за пет имота, собственост на жалбоподателя за периода от 2014 г. до 2017 г., както и данък превозно средство (ДПС) за 1 бр. автомобил за периода от 2012 г. до 2017 г., на обща стойност 799.66 лева – главница, и 119.38 лева – лихва, или общо 919.04 лева.

С жалбата се настоява, че АУЗД е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необоснован. На следващо място се сочи, че АУЗД е нищожен (без да се сочат конкретните пороци) или унищожаем. Твърди се само че неправилно са определени данъчните оценки на недвижимите имоти и дължимия ДПС, като не е съобразена и правилно собствеността имотите. Допълнително се уточнява, че не са съобразени характеристиките на имотите и не са изпълнявани трите услуги, за които се дължи ТБО. Отправя се искане да се отмени процесният АУЗД, като се претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез гл. юриск. Ж. Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане съдът да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

По допустимостта на жалбата:

Процесният АУЗД е изпратен на жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка от 28.07.2020 г. Писмото е върнато като непотърсено на 18.08.2020 г. На 03.09.2020 г. на информационното табло в Дирекция „Местни данъци“, отдел КРДПС гр. Варна е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК до М. Б. П. за съставения АУЗД. Съобщението е свалено на 21.09.2020 г., като на 09.10.2020 г. органът по приходите приема, че АУЗД е влязъл в сила и преписката е изпратена на ЧСИ за събиране на вземането.

Спазвайки редът за връчване на съобщения по ДОПК, общинската приходна администрация е следвало да връчи АУЗД на адреса за кореспонденция по чл. 28 ДОПК. За физическите лица това е постоянният адрес. От доказателствата по делото е видно, че лицето е с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 1. Съгласно чл. 29, ал. 3 ДОПК, връчването може да се осъществи и чрез пощенски оператор, но съобщението в случая не е връчено, тъй като върху пратката е отбелязано, че не е потърсена.

Чл. 32, ал. 1 ДОПК определя, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. По делото не са представени доказателства за осъществени посещения на адреса на жалбоподателя, поради което съдът приема, че указаните процедурни правила за надлежно връчване по ДОПК не са спазени.

След като не е изпълнена процедурата по връчване на АУЗД, за жалбоподателя не е текъл срок за обжалване и съответно АУЗД не е влязъл в сила. При липсата на надлежно съобщаване на АУЗД, което да постави началото на срока за оспорването му по административен ред, подадената срещу него жалба на 09.02.2022г. по реда на чл. 107, ал. 4, предл. първо ДОПК с рег. №МД-Т22001844ВН/14.02.2022г. до Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна е била допустима. От посочената дата е започнал да тече 7-дневния срок по чл. 146 ДОПК, който изтича на 16.02.2022г., сряда - присъствен ден. След изтичането на този срок е започнал да тече и 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК за Директора Дирекция "Местни данъци" в Община Варна да разгледа и да се произнесе с мотивирано решение по подадената жалба срещу АУЗД. Срокът за произнасяне на решаващия орган изтича на 18.04.2022 г., понеделник, първи присъствен ден. В посочения срок горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата. По силата на законовата фикция, установена с нормата на чл. 156, ал. 4 ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК следва да се смята за потвърждение на обжалвания АУЗД, като в тази хипотеза законът предвижда специален, по-дълъг срок за неговото обжалване по съдебен ред - 30-дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по арг. от чл. 156, ал. 5 ДОПК. В случая този срок изтича на 18.05.2022 г., като жалбата до съда срещу мълчаливия отказ е подадена в този срок на 26.04.2022 г. Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 ДОПК и като подадена от лице с правен интерес – адресат на акта и в срока за оспорване. Обжалването на АУЗД пред съда е предприето след оспорването му по задължителния административен ред, по аргумент от чл. 156, ал. 4 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и доказателствата по делото, както и с оглед нормата на чл. 160, ал.2 ДОПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страни следното:

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № ДК14000970/15.01.2014г. (л. 529 от делото) жалбоподателят декларира правото на собственост върху земя с [идентификатор], с площ от 812 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Акчелар“, придобит въз основа покупко-продажба с ).

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № ДК14000969/15.01.2014г. (л. 543 от делото) жалбоподателят декларира правото на собственост върху земя с [идентификатор], с площ от 854 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Акчелар“, придобит въз основа покупко-продажба с [нот. акт], том ІІІ, рег.№ 3949, дело №498 от 17.12.2013г. Процесната декларация не е посочена в АУЗД, и с АУЗД не са начислени задължения за ДНИ и ТБО за този имот.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № 5305026171/09.10.2015г. (л. 550 от делото) жалбоподателят декларира правото на собственост върху ид. част от земя с [идентификатор]. •, с площ от 1667 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Акчелар“ - Виница, който е образуван след обединяване на ПИ с [идентификатор], с площ от 812 кв.м. и ПИ с [идентификатор], с площ от 854 кв.м., придобити въз основа покупко-продажба с нот.акт •. След придобиването на двата имота – декември 2013 г., същите са обединени с изменение на КК със заповед от 21.01.2014 г. – предвид скица от СГКК – Варна, приложена на л. 559 от делото. Независимо от апортирането през юни 2015 г. на вече обединения имот с [идентификатор]. •, този имот е деклариран от оспорващия на 09.10.2015 г., след като преди това са декларирани и двата имота (ПИ…• и ПИ …•), преди обединението им в ПИ …•.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № ДК14000968/15.01.2014 г. (л. 117-122 от делото) (посочена в АУЗД като с вх. № 5305026154/15.01.2014г.) жалбоподателят декларира правото на собственост върху целия имот - земя с [идентификатор]. •, с площ от 1548 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, м-ст „•“, придобит въз основа покупко-продажба със същия нот.акт •, в който е обективирана и покупко-продажбата на двата имота в с.о. „•“. За този имот на 18.11.2016 г. е подадена коригираща декларация, с уточнението, че оспорващият е собственик на част от имота, придобит в съсобственост. Тоест към момента на издаване на АУЗД през 2017 г. следва да се съобрази коригиращата декларация.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № ДК14007045/22.04.2013г. (л. 523 от делото) жалбоподателят декларира правото на собственост върху ид. част от земя с [идентификатор]. •, с площ от 298 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „•“, м-ст „•“, придобит въз основа покупко-продажба с нот.акт •.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № ДК14018117/10.10.2014г. жалбоподателят декларира правото на собственост върху ид. част от земя с [идентификатор]. •, с площ от 1530 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, [улица], придобит въз основа покупко-продажба с нот.акт •.

С Декларация по чл. 54 ЗМДТ, с вх. № 10570/30.07.2009 г. жалбоподателят декларира право на собственост върху лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], мощност 64.00kW, год. на производство 1993г. (партида № [рег. номер]).

С обжалвания в настоящото производство АУЗД, доколкото жалбоподателят като собственик на горепосочените недвижими имоти и МПС не е плащал ДНИ, ТБО за периода от 2015 г. до 2017 г., а за единия имот и за 2014 г. и ДПС за периода от 2012 г. до 2017 г., е установена дължимостта и размера на задължението на М. Б. П. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., като са начислени и съответните лихви за просрочие на задълженията към 20.12.2017 г. Посочено е и правно основание за издаване на акта – чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на вземането възлиза на 919, 04 лв., както следва:

За партида № • (имот с идентификато𠹕, гр. Варна, с.о. „•“ ) - За 2015 г. - ДНИ в размер на 17.57 лева – главница, и 3.80 лева – лихва, или общо 21.37 лева; ТБО в размер на 8.61 лева – главница, и 1.86 лева - лихва, или общо 10.47 лева;

• За 2016 г. – ДНИ в размер на 35.13 лева – главница, и 4.65 лева – лихва, или общо 39.78 лева; ТБО в размер на 17.21 лева – главница, и 2.28 лева – лихва, общо 19.49 лева;

• За 2017 г. – ДНИ в размер на 35.13 лева – главница, и 1.08 лева – лихва, или общо 36.21 лева; ТБО в размер на 17.21 лева – главница, и 0.53 лева – лихва, общо 17.74 лева;

За партида № • (имот с идентификато𠹕, гр. Варна, м-ст „•“) - За 2014 г. - ДНИ в размер на 3.47 лева – главница, и 1.11 лева – лихва, или общо 4.58 лева; ТБО в размер на 1.71 лева – главница, и 0.55 лева - лихва, или общо 2.26 лева;

• За 2015 г. – ДНИ в размер на 6.95 лева – главница, и 1.62 лева – лихва, или общо 8.57 лева; ТБО в размер на 3.41 лева – главница, и 0.80 лева – лихва, общо 4.21 лева;

• За 2016 г. – ДНИ в размер на 6.95 лева – главница, и 0.92 лева – лихва, или общо 7.87 лева; ТБО в размер на 3.41 лева – главница, и 0.45 лева – лихва, общо 3.86 лева;

• За 2017 г. – ДНИ в размер на 6.95 лева – главница, и 0.22 лева – лихва, или общо 7.17 лева; ТБО в размер на 3.41 лева – главница, и 0.10 лева – лихва, общо 3.51 лева;

За партида № • ( имот с идентификато𠹕, гр. Варна, м-ст „•“ ) - За 2015 г. – ДНИ в размер на 65.25 лева – главница, и 0.00 лева – лихва, или общо 65.25 лева; ТБО в размер на 120.71 лева – главница, и 0.00 лева – лихва, общо 120.71 лева;

• За 2016 г. – ДНИ в размер на 35.35 лева – главница, и 4.72 лева – лихва, или общо 40.07 лева; ТБО в размер на 24.71 лева – главница, и 3.42 лева – лихва, общо 28.13 лева;

• За 2017 г. – ДНИ в размер на 32.62 лева – главница, и 1.01 лева – лихва, или общо 33.63 лева; ТБО в размер на 15.99 лева – главница, и 0.49 лева – лихва, общо 16.48 лева;

За партида № • (имот с идентификато𠹕, гр. Варна, с.о. „•“) - За 2015 г. – ДНИ в размер на 0.01 лева – главница, и 0.00 лева – лихва, или общо 0.01 лева;

За партида № • ( имот с идентификато𠹕, гр. Варна, бул. „• “ ) - За 2015 г. – ДНИ в размер на 14.86 лева – главница, и 3.73 лева – лихва, или общо 18.59 лева; ТБО в размер на 7.28 лева – главница, и 1.83 лева – лихва, общо 9.11 лева;

ДПС за партида № [рег. номер] - За 2012 г. – 43.20 лева – главница, и 23.28 лева – лихва, общо 66.48 лева;

• За 2013 г. – 43.20 лева – главница, и 18.89 лева- лихва, общо 62.09 лева;

• За 2014 г. – 57.34 лева - главница, и 19.26 лева – лихва, общо 76.60 лева;

• За 2015 г. – 57.34 лева – главница, и 13.41 лева – лихва, общо 70.75 лева;

• За 2016 г. –57.34 лева – главница, и 7.59 лева- лихва, общо 64.93 лева;

• За 2017 г. – 57.34 лева - главница, и 1.78 лева – лихва, общо 59.12 лева;

Общи задължения по АУЗД:

ДНИ – 260.24 лева – главница, и 22.86 лева – лихва, общо 283.10 лева;

ТБО – 315.76 лева – главница, и 84.21 лева – лихва, общо 399.97 лева;

ДПС – 223.66 лева – главница, и 12.31 лева – лихва, общо 235.97 лева.

В изпълнение на Разпореждане № 71 от 04.01.2024 г., с което съдът е указал доказателствената тежест на страните, жалбоподателят представя Решение от 25.05.2015 г., прието от М. П. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „•4“ ЕООД, за увеличаване капитала на дружеството чрез непарична вноска - ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, целият с площ 1667 кв.м., находящ се в гр. Варна, [жк], м-ст „•“ и Справка за актуалното състояние на „•4“ ЕООД от Търговския регистър, според която справка вписването на непаричната вноска е направено на 21.06.2015 г. С Решение № 1568/20.04.2016 г. по гр. дело № 5471/2015 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 24.12.2023 г., по отношение на Р. Р. е прието, че жалбоподателят М. П. и З. П. не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, целият с площ 1667 кв.м., находящ се в гр. Варна, [жк], •“ С Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на общината и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, в приложимите редакции са определени размерите на ДНИ и ТБО за периода от 2014 г. до 2017 г. и ДПС за периода от 2012 г. до 2017 г. Ответникът представя два броя подробни Методики за начина на изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, като и двете справки не са оспорени от жалбоподателя. Процесните методики съдържат данни за размера на ДНИ, ТБО и ДПС, както и данъчните оценки и релевантните данни на съответните недвижими имоти и МПС-то.

В първата Методика за изчисляване размера на ДНИ, ТБО и ДМПС /л.108-109 от делото/, органът по приходите подробно е посочил начина на изчисляване на публичните задължения по вид имот и период. В хода на съдебното производство от ответника е представена Методика за изчисляване размера на ДНИ, ТБО и ДМПС след получена служебна информация от р-н „Приморски“ с рег. №АГУП24000110ПР-001ПР/23.02.2024 г. и данни от Агенция по вписвания /л. 170-171 от делото/, в която размерът на публичните задължения по т. 1, т. 2 и т. 3 е променен.

Имотът, находящ се в с.о. „•“ не попада в районите, в които Община Варна е организирала предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване през 2014 г., предвид Заповед № 3918/30.10.2013 г. на Кмета на Община Варна. Въпросният имот не попада в районите, в които е организирано предоставянето на услугите по ТБО и за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., предвид представените от ответника заповеди.

От Заповед № 4013/27.10.2014 г. на Кмет на Община Варна, с която е организирано предоставянето на трите компонента на услугите по ТБО през 2015 г., се установява, че имотите на оспорващия, находящи се в с.о. „•“ и на бул. • попадат в районите, в които Община Варна е организирала предоставянето на процесните услуги. За 2016 г. и 2017 г. процесните два имота оспорващия попадат в райони, за който е организирано предоставянето на услугите по ТБО, предвид Заповед № 4506 от 29.10.2015 г. и Заповед № 3864 от 18.10.2016 г. на Кмета на Община Варна.

Съгласно получена информация от р-н „Приморски“ с рег. №АГУП24000110ПР-001ПР/23.02.2024г. имот с идентификато𠹕, м. „•“ не попада в районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. За реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО ответникът представя доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2014 г. - 2017 г. за р-н „Младост“: Протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Приморски“ между Община Варна и „Титан АС“ ЕООД и „Санатит“ ЕООД и Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД; Актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи; Доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2015 г. - 2017 г. за р-н „Приморски“: Актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, Протоколи за дейността по поддържане чистотата на р-н „Приморски“ между Община Варна и „А•“ ООД и „ЗМБГ“ АД; Отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на Община Варна на „Депо за опасни отпадъци“ землище [населено място], обслужвано от „С.-Таксим“ ЕООД, ведно с калкулации и протоколи за периода 2014 г. - 2017 г. МПС, лек автомобил марка: •, модел „•“, рег. № [рег. номер], рама № • е собственост на оспорващия, считано от 14.01.2009 г., като към момента на изготвяне на справката, автомобилът е с валидна регистрация и същата никога не е била прекратявана, предвид представената от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна справка от АИС КАТ.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ задълженията за ДНИ, ТБО и ДПС представляват публични общински вземания. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК за публичните общински вземания – данъци и такси, следва да се определят и лихвите за просрочие на плащането им.

Според чл. 9б и чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, установяването на местните такси и местните данъци се извършва по реда на ДОПК. Установяването на местните данъци, съгласно ЗМДТ се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в производствата по ал.1 на същата разпоредба служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в дадена община – на териториален директор на НАП. В чл. 107, ал. 3 ДОПК, относим към случаите на установяване размер на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, е предвидено, че актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл. 156, ал. 1, във връзка с чл. 144, ал. 1 ДОПК, актът за установяване на задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.

С ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с ДНИ имоти.

Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от с.з., а именно – собствениците на недвижимите имоти.

С ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България – чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства – чл. 53 ЗМДТ.

За да възникне задължение за ТБО е необходимо да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна. Задължението отпада единствено в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗМДТ (в редакция, приложима по отношение на процесните години).

По основателността на жалбата:

Процесният АУЗД се оспорва с доводи за унищожаемост и за нищожност.

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице, когато е налице толкова, тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което актът, въпреки че притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Такива основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма, нарушаване на административнопроизводствените правила, при което въобще липсва административноправен субект на акта или липсва волеизявление. Нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт.

По отношение на компетентността на органа, издал оспорения акт:

Обжалваният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК и по-точно в хипотезата на изречение трето, предл. последно от посочената норма – служебно, поради установено неплащане в срок на задължение, размерът на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Оспореният в настоящото производство АУЗД № МД-АУ-14454-1/20.12.2017 г. е издаден от Д. Н. Д. - главен инспектор "Контролно-ревизионна дейност" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна.

На основание чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, вр. чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ издателят на АУЗД е определен със Заповед № 2612/22.06.2015 г. за орган по приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ на територията на общината. Заповед № 2612/22.06.2015 г. е издадена от зам.-кмета на Община Варна в условията на заместване на Кмета на Община Варна, който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл. 4 ал. 4 ЗМДТ да определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по приходите. Съгласно Заповед №2602/22.06.2015г., на основание чл. 39 ал. 2 ЗМСМА, Кметът на Община Варна е наредил на 22.06.2015 г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник-кмета на общината – П. Х. П., с всички произтичащи от това права и задължения. Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. От писмо рег. №МД-Т21012009ВН-001ВН/23.11.2021 г., се установява, че Кметът на Община Варна е отсъствал на 22.06.2015 г., тъй като в гр. София е подписано Споразумение №РД-02-37-30/22.06.2015 г. за делегиране на функции за избор и оценка на проекти за финансиране по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОП „Региони в растеж“ 2014 г.-2020 г. между кмета на Община Варна и ръководителя на Управляващия орган на програмата. Следователно налице е надлежно оправомощаване на Д. Н. Д. да издава актове за установяване на задължения за местни данъци и ТБО.

Жалбата срещу АУЗД е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Гореизложеното обуславя извод, че оспореният АУЗД е издаден от материално и териториално компетентен орган, поради което не е нищожен на това основание.

По отношение спазване на изискването за форма на акта:

Съдът намира, че от посочените в оспорения АУЗД фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от подадени декларации за притежавани от него недвижими имоти и превозно средство, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти и превозно средство задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание ДНИ, ТБО и ДПС не са платени към момента на издаването на АУЗД. Посочено е правното основание за издаването на АУЗД. Ясна е и разпоредителната част на АУЗД. В този смисъл, не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му или за обявяването му за нищожен.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

По делото не се установяват данни за издаване на акта при наличието на толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи целените правни последици. Органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила.

Според чл. 107, ал. 3 ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задължението служебно в случаите, в които то не е платено в срок и не е извършена ревизия на задълженото лице. Именно това е направено в случая, поради което актът не е нищожен или унищожаем на основанието по чл. 146, т. 3 АПК.

По отношение съответствието на акта с материалноправните норми:

Оспореният акт е издаден при наличието на нормативна опора за това. Не се установява юридическото му съществуване да е свързано с тотална липса на визираните в хипотезата на приложимата материалноправна норма предпоставки. Поради това издаването му не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно нарушаване на материалноправните разпоредби, което да води до изначална юридическа невъзможност за проявление на правните му последици.

С оспорения АУЗД е начислен ДНИ и ТБО за този имот за периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В хода на делото ответникът представя втора Методика за изчисляване размера на ДНИ, ТБО и ДПС, която е съобразена получената служебна информация от р-н „Приморски“ с рег. №АГУП2400011ОПР-001ПР/23.02.2024 г. и с данните от Агенция по вписванията за извършена непарична вноска в капитала на „•4“ ЕООД, съгласно учредителен акт с рег. №2260/10.06.2015 г. По своята същност внасянето на непарична вноска в дружество е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската. Нормата на чл. 73, ал.5 ТЗ определя, че когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Вписването има значение за даване гласност на принадлежността на правото на собственост и преминаването му в патримониума на друг, нов правен субект - титуляр на това право, както и за противопоставимостта на придобиването на правото на собственост на трети лица (срв. чл. 113 Закона за собствеността), поради което и невписването не е от естество да препятства, респ. - осуети преминаването на правото на собственост в патримониума на дружеството, което настъпва, от момента на вписването на увеличението на капитала на дружеството в търговския регистър. Съгласно трайната практика на ВКС, вещноправното прехвърлително действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението (апорта) в търговския регистър, а не от момента на последващото му отразяване в имотния регистър. В този смисъл е и ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК, според което дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т.е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ).

С оглед горното и предвид практиката на ВКС по отношение на апортните вноски на недвижими вещи, собствеността върху апорта се придобива с вписването на изменението на учредителния акт в ТР.

Съобразно чл. 15, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

В случая с оглед вписаната апортна вноска на 21.06.2015 г. жалбоподателят дължи ДНИ за процесния имот единствено за периода до 30.06.2015 г. в размер на 8.79 лв. – главница (1/2 от определеното с АУЗД задължение за този имот за цялата 2015 г. – 17, 57 лв.), и лихви в размер на 1.90 лв. След 30.06.2015 г. ДНИ не се дължи и оспореният АУЗД за периода от 30.06.2015 г. до 31.12.2017 г. като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, следва да бъде отменен.

По отношение на задълженията за ТБО за процесния имот:

Предвид направената апортна вноска на процесния имот в капитала на „ТЕРА 4“ ЕООД, вписана на 21.06.2015 г. и по арг. от чл. 64, вр. чл. 11 ЗМДТ, жалбоподателят се явява задължено лице за ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., като размерът на ТБО е 4.30 лв.-главница (т.е. само за половината от определеното с АУЗД задължение – 8, 61лв.) и лихва в размер на 1, 08 лв. (лихвата е изчислена от съда с лихвения калкулатор на НАП за периода 01.07.2015 г. до датата на издаване на АУЗД – 20.12.2017 г.) В случая от приложените по делото заповеди на Кмета на Община Варна за 2015г. за определяне на районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл. 63 ЗМДТ се установява, че процесният имот, собственост на жалбоподателя, попада в строителните граници на града и в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на местата за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци по заповедите на кмета на общината за съответната година. От представени отчети и протоколи, във връзка с предоставянето на съответните три дейности на ТБО, се установява обстоятелството, че дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ реално са били осъществявани, което налага извод за дължимост на ТБО.

Предвид данъчната оценка на имота за 2015г. и съобразявайки начина на изчисление на ТБО за процесния имот, както и предвид размерите на отделните компоненти, включени в ТБО, определени с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, при съпоставка им с посоченото в АУЗД, се установява, че следва ТБО да се начисли до 30.06.2015 г. като се измени определеното задължение от 8, 61 лв. на 4.30 лв. и съответна лихва в размер на 1, 08 лв. вместо 1, 86 лв. В частта над тези размери АУЗД се явява неправилен и незаконосъобразен. АУЗД подлежи на отмяна по отношение определените задължения за ТБО за 2016 г. и 2017 г., поради недължимост на ДНИ и ТБО предвид апортирането на имота през 2015 г. Към момента на издаване на АУЗД, както и към 2014 г. (предвид посочената заповед за изменение на КК в скицата на л. 116 от делото), процесният имот е обединен с ПИ с [идентификатор] (който втори имот също е деклариран от оспорващия) в един имот ПИ с [идентификатор], за който имот с АУЗД е определено задължение за ДНИ и ТБО. Тоест в случая, с определеното с АУЗД задължение на оспорващия за ДНИ за 2015 г. за имот с [идентификатор] повторно е обложен оспорващият, поради което следва да се отмени АУЗД в частта на определените задължения за ДНИ за 2015 г. в размер на 17, 12 лв. – главница, и 0, 01 лв. – лихва.

Видно от представена докладна рег. №МД-Т22001844ВН-001ВН/09.03.2022 г. от главен инспектор Д. Д. – гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“, след направена справка в Служба по вписванията – Варна, се установява, че по партида №• за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „•“, представляващ земя, ДЗЛ е собственик на от земя с площ от 298 кв.м. до 08.08.2014 г. Видно от приложена Справка №185858/15.02.2022 г. пореден номер от справката 14, на 08.08.2014 г. с [нотариален акт], •, М. Б. П. и З. А. П. са продали на А. А. А. поземлен имот с идентификатор №1•, находящ се в гр. Варна, с.о. „•“, с площ от 298 кв.м. На основание чл. 15, ал. 2 ЗМДТ жалбоподателят дължи ДНИ за процесния имот за периода 01.01.2014 г. до 30.08.2014 г. в размер на 4, 63 лева и съответна лихва - 0, 74 лева, или дължимата главница за внасяне е 1.16 лв., представляваща разликата между определения с методиката ДНИ в размер на 4.63 лв. и внесената сума в размер на 3.48 лв., и лихва в размер на 0.74 лв. За периода от 01.09.2014 г. до 31.12.2017 г. процесния АУЗД в частта за ДНИ за процесния имот се явява незаконосъобразен, доколкото е продаден имотът на 08.08.2014 г., респ. оспорващият не се явява задължено лице за ДНИ за този имот и АУЗД се явява в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

По отношение на определените с АУЗД задължения за ТБО за този имот:

За недвижим имот с идентификато𠹕, с данъчна оценка за 2014 г. в размер на 3 475.15 лв. за притежаваната ид. част, предвид осъществената продажба на имота на 08.08.2014 г. незаконосъобразно е определена ТБО с оспорения АУЗД за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и предвид Заповед № 3918/30.10.2013 г. на Кмет на Община Варна, според която имотът не попада в районите, в които Община Варна е организирала предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване през 2014 г. Следва да се отмени АУЗД в частта на определените задължения за този имот за ТБО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Съгласно чл. 63 от ЗМДТ, в действащата към 2014 г. редакция (ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. С нормата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата на ОбС Варна за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Варна (л. 73 и сл. от делото) е регламентирано, че за имоти, намиращи се извън границите на районите, за които кметът на общината е определил честотата на сметоизвозването, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. На следващо място и със Заповед № 3918 от 30.10.2013 г. на Кмета на Община Варна (л. 88 и сл. от делото), с която са определени границите на районите, в които през 2014 г. Община Варна организира трите услуги, обуславящи ТБО, е посочено по отношение на район „Владислав Варненчик“ (където попада с.о. „Кочмар“), че за имотите, невключени в границите, в които е организирано предоставянето на трите услуги, се дължи такса само за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Предвид изложеното АУЗД, с който е определена ТБО за периода 01.01.2014 г.-30.08.2014 г. само в размер на 0, 65 лв., при ставка 0, 28‰ за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване (както е посочено и във втората методика, представена от ответника – л. 170 от делото), и за определената лихва в размер до 0, 10 лева, се явява законосъобразен. Тоест незаконосъобразно с АУЗД е установено задължението за ТБО за 2014 г. в размер над 0, 65 лв. до 3, 14 лв. – главница, и над 0, 10 лв. до 0, 55 лв. Предвид внесената от оспорващия сума за ТБО за 2014 г. в размер на 1, 70 лв., не е налице дължима сума за главница и лихва.

По отношение на ПИ с •, находящ се в местност „•“, жалбоподателят като собственик на ид.ч. от същия (предвид подадената на 18.11.2016 г. коригираща декларация, т.е. преди издаване на АУЗД 2017 г.), се явява задължено лице за ДНИ по смисъла на чл. 11 ЗМДТ.

Съгласно чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на ДНИ в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на съответния недвижим имот. Съгласно чл. 14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, размерът на ДНИ за процесния период 2015 г. - 2017г. е в размер на 2 на хиляда (2‰) върху данъчната оценка на имота. Последната се определя съгласно Приложение № 2 ЗМДТ. В настоящия случай, съобразно предоставената от ответника методика на изчисляване размера на ДНИ, ТБО и ДМПС, неоспорена от жалбоподателя, данъчната оценка на този имот е в размер на 32 624.10 лв. за всяка от трите години. За ид.ч. данъчната основа е 16 312.05 лв., като дължимият от жалбоподателя ДНИ за всеки от периодите е в размер на 32.62 лв., или общо 97.86 лв. Видно от АУЗД, ДНИ в такъв размер е установен единствено за д.п. 2017 г., а за д.п. 2015 г. и 2016 г. ДНИ е определен в по-висок размер и следва да се измени АУЗД. Съдът констатира, че неправилно с АУЗД е установено задължение за ДНИ за 2015 г. въз основа не за от данъчната оценка на имота, а за целия имот, независимо от подадената от оспорващия коригираща декларация.

В частта, в която са определени задължения за ПИ с •, находящ се в местност „•“, АУЗД се явява законосъобразен за определените задължения за ДНИ за период 2017 г., а за период 2015 г. и 2016 г., АУЗД следва да се измени, като от общо определените 100.60 лв. и лихви от 4.72 лв., ДНИ следва да се определи в размер на по 32.62 лв. за 2015 г. и 2016 г., и лихва 4.36 лв. за 2016 г. Доколкото би се влошило положението на оспорващия с определянето от съда на лихва за 2015 г. в размер на 7, 08 лв., не следва да се изменя АУЗД в частта на определената лихва в размер на 0, 00 лева за 2015 г., а следва да се отхвърли жалбата в тази част.

По отношение на ТБО за ПИ с •, находящ се в местност „•“:

Видно от представената методика, неоспорена от жалбоподателя, съгласно служебно получена информация с рег. №АГУП24000110ПР-001ПР/23.02.2024 г., ведно със заверена служебна страница на декларация по чл. 14 ЗМДТ, и предвид заповедите по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, имотът не попада в районите с организирано предоставяне на услугите за ТБО.

С оглед обстоятелството, че този имот не е включен в границите на райони, в които Община Варна организира трите услуги, обуславящи ТБО определени се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, то задължението на жалбоподателя за ТБО е със ставка 1.15‰ за почистване на териториите за обществено ползване, съгласно чл. 18 от Приложение №1 към НОАМЦУТОВ (в сила от 01.01.2015 г.) Съобразно горното в случая конкретният размер е 18.76 лв. за всеки от процесните периоди – 2015 г., 2016 г. и 2017 г., , изчислен от съда и посочен и в представената от ответника методика, или общо 56.28 лв., поради което АУЗД следва да се измени за 2015 г. и 2016 г., като се определи ТБО в размер на по 18.76 лв. за всяка от двете години и съответните лихви - 2.60 лв. (вместо 3, 42 лв.) за 2016 г.. За 2015 г. с АУЗД не е установено задължение за лихви, а установените от съда 4.07 лв. за 2015 г. обуславят извод за влошаване на положението на оспорващия, до каквото влошаване на положението ще се стигне и в случай, че съдът увеличи установеното с АУЗД задължение за ТБО за 2017 г. – 15, 99 лв., до установения от съда размер на това задължение – 18, 76 лв., включително по отношение на установеното задължение за лихва – 0, 49 лева, поради което не следва да се променя размерът на процесните задължения, установени с АУЗД, а да се отхвърли жалбата в тази част.

По отношение на ПИ с •, находящ се в гр. Варна, бул. •, жалбоподателят като собственик на 1/2 ид.ч. от същия, се явява задължено лице за ДНИ по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. Съобразно предоставената от ответника методика на изчисляване размера на ДНИ, ТБО и ДМПС, неоспорена от жалбоподателя, данъчната оценка на този имот е в размер на 89147 лв. за целия имот и в размер на 44573.50 лв. за процесната ид. част, като дължимият от жалбоподателя ДНИ за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. в размер на 14.86 лв. и лихви в размер на 3.73 лв. се явяват правилни, поради което АУЗД в тази част следва да бъде оставен в сила като законосъобразен и правилен.

По отношение на ТБО за този имот:

Жалбоподателят се явява данъчно задължено лице за ТБО за процесния период от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. като правилно с оспорения АУЗД са определени задълженията в общ размер от 7.28 лв. и лихва в размер на 1.83 лв. Имотът попада в район с организирано предоставяне и на трите услуги, релевантни за определяне на задълженията за ТБО, а изчисленията на съда за това задължение съвпадат с посочените в методиката, представена от ответника. В тази част АУЗД като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила, а жалбата следва да се отхвърли.

Относно установените с обжалвания АУЗД задължения за ДПС за периода от 2012 г. до 2016 г., включително, съдът прави следните изводи:

Чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗМДТ определя, че с ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като според чл. 53 от с.з. данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По делото няма спор и се установява от събраните доказателства, че жалбоподателят М. П. е придобил процесното МПС - К. Ш. с рег. № [рег. номер], с договор от 23.12.2008 г., като за същия е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ на 30.07.2009 г. Видно от писмо с.д. 3076/01.03.2024 г. от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ се установява, че и към момента на изготвяне на справката автомобилът е собственост на жалбоподателя, като същият е с валидна регистрация и няма данни същата да е била прекратявана.

Законодателят обвързва дължимостта на ДПС с прекратяване на регистрацията на МПС - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ и регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ възниква задължението за заплащане в законоустановения срок /чл. 60 ЗМДТ/ на ДПС.

Изследвайки материалната законосъобразност на атакувания АУЗД съдът съобрази, че жалбоподателят не оспорва размера на установените му публични задължения и представената справка за определяне на ДПС. Определеният размер на ДПС за периода 2012 г. - 2013 г. е изчислен съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Наредбата на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на общината в приложимата редакция публикувана на https: //varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/01/%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-19.09.2012.pdf и е в размер на 43.20 лв. за 2012 г. и 2013 г. Определен е като мощността от 64 kw е умножена по 1.35 лв. за един kw, и на основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата е намален с 50%. За периода от 2014 г. до 2017 г. ДПС е определен съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Наредбата в приложимата редакция, публикувана на https: //varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/01/%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-13.01.2014.pdf, като мощността от 64 kw е умножена по 1.28 лв. за един kw, и на основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата е намален с 30%, като изчисленият размер за всяка година е по 57, 34 лв.

Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че задълженията за ДПС в общ размер на 399.97 лв. (главници и лихви за просрочие) за периодите от 2012 г. до 2017 г. са определени от органа правилно и законосъобразно. В тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение възражението на оспорващия за данъчните оценки на имотите:

В представената от ответника втора методика за начина на изчисление на задълженията на оспорващия се съдържат конкретните релевантните показатели за определяне на данъчната оценка на имотите по Приложение № 2 към ЗМДТ. При извършената проверка от съда, да са налице основания да се считат въпросните данъчни оценка за неправилно определени. От друга страна, оспорващият не ангажира доказателства, които да обуславят извод за неправилност на определените данъчни оценки във връзка с изчисляване на задълженията, установени с АУЗД.

При този изход на делото претенциите на страните за присъждане на разноски са частично основателни – съобразно уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. За жалбоподателя – при направени разноски в размер на 410 лв. (10 лв. ДТ + 400 лв. – адвокатско възнаграждение) и уважена част от жалбата в размер на 331.65 лв. при материален интерес – 919.04 лв., се следват разноски в размер на 147.95 лв. Преводната банкова такса в размер на 1 лв., претендирана от жалбоподателя не подлежи на възстановяване, тъй като не представлява съдебно-деловодни разноски. За ответната страна при претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. и отхвърлена част от жалбата в размер на 609.69 лв. от цялата стойност на АУЗ – 919.04 лв., се следват разноски в размер на 265.36 лв.

На основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът