Решение № 88 от 25.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 във вр. с чл. 294 от ГПК. С решение № 291/23.10.2025 г. по т. д. № 2763/2024 г. на ВКС, I т.о., е обезсилено решението от 9.08.2024 г. по т.д. № 894/2022 г. на САС, ТО, 15 състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания. Въззивното производство е образувано по жалба от 31.08.2022 г. на ищеца „Ви Веста Холдинг“ ЕАД против решението от 8.08.2022 г. по търг. дело № 1098/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, с което: са отхвърлени предявените срещу ответника Застрахователна компания „Надежда“ АД: 1) иск за заплащане на сумата 160 160,93 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17150010000001/10.03.2017 г., и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 29 320,69 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода 23.08.2018 г. – 11.06.2020 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 6 384 лв. В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесният застрахователен договор покрива само връщането на авансовото плащане при разваляне на договора за строителство. Твърди се, че застраховката покривала вредите от всяка форма на неизпълнение на договора до размера на застрахователната сума, вкл. при забавено изпълнение, което тълкуване следвало от текста на застрахователния договор. Сочи се, че неправилно съдът е приел друго тълкуване въз основа на клаузите на друг договор – този за строителство, който е сключен между други страни. Поддържа се, че се касаело за застраховка от вида „гаранция“ по раздел ІІ, б. А, т. 15 от приложение № 1 към КЗ, сключена в полза на трето лице – ищеца. За подобна застраховка съществувал застрахователен интерес, а съдържанието на договора е определено в рамките на допустимата свобода на договаряне. Твърди се, че в случая е налице забава в строителството, за вредите от която се претендирало процесното застрахователно обезщетение. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски. Въззиваемият Застрахователна компания „Надежда“ АД – ответник по исковете – чрез процесуалния му представител, оспорва жалбата. Въззиваемият „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД – трето лице помагач на ответника – редовно призован, не взема становище по жалбата. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ви Веста Холдинг“ ЕАД с искова молба от 16.06.2020 г., уточнена с молба от 24.11.2025 г., с която срещу Застрахователна компания „Надежда“ АД са били предявени: 1) иск за заплащане на сумата 160 160,93 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17150010000001/10.03.2017 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 29 320,69 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода 23.08.2018 г. – 11.06.2020 г. В исковата молба се твърди, че ищецът е възложител по договор за строителство от 11.11.2016 г., с който изпълнителят „Мултибилд Инженеринг“ ООД се задължил да извърши строителството на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ се в гр. София, УПИ VIII-96, кв. 258, м. „Павлово – Бъкстон“, по който обектът е следвало да бъде предаден с акт обр. 15 в срок до 16 месеца след откриване на строителната площадка, което станало на 8.03.2017 г., т.е. крайният срок за изпълнение на договора бил 8.07.2018 г. Във връзка с този договор бил сключен и застрахователен договор от 10.03.2017 г. за застраховка „Застрахователна гаранция“ между изпълнителя „Мултибилд Инженеринг“ ООД и ответника ЗК „Надежда“ АД, с който застрахователят поел задължение към ищеца като бенефициер за гарантиране на качественото и в срок изпълнение на договора за строителство до размера на застрахователната сума – 160 160,93 лв. Твърди се, че строителят не изпълнил в срок задълженията си по договора за строителство и не предал завършен обекта до 8.07.2018 г. Поради забавеното изпълнение строителят дължал на ищеца уговорената неустойка за забава по чл. 28 от договора за строителство в размер на 500 лв. на ден, но не повече от 10 % от стойността на забавените за извършване и предаване СМР, като забавата обхващала периода 10.03.2017 г. – 10.07.2018 г. Освен това неизпълнението причинило и други вреди на ищеца, който бил принуден да наеме други фирми за завършване на обекта, разходите за което възлезли на 2 081 395,12 лв. с ДДС, разграничени по пера в уточнителната молба от 24.11.2025 г. Това обосновавало настъпване на застрахователно събитие по договора за застраховка, поради което с уведомление от 6.07.2018 г. ищецът поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът не платил обезщетението, а на 21.08.2018 г. изискал допълнителни документи, които според ищеца били неотносими. С определение от 13.04.2021 г. по искане на ответника и на осн. чл. 218 ГПК е конституиран като негов помагач „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД. По делото е представено разрешение на строеж № 149/16.08.2016 г., издадено от главния архитект на СО, с което на инвеститорите „Ви Веста Холдинг“ ЕАД и „Инвестмънт Пропъртис /ИН – Пропъртис/“ АДСИЦ е разрешено строителството на следния обект: „Жилищна сграда с магазини, офиси, надземни гаражи и пиано бар“, находящ се в гр. София, район „Витоша“, УПИ VIII-96, кв. 258, м. „Павлово – Бъкстон“, съобразно инвестиционен проект, одобрен на 12.10.2015 г. от НАГ – СО. С договор за строителство от 11.11.2016 г. възложителят „Ви Веста Холдинг“ ЕАД е възложил на строителя „Мултибилд Инженеринг“ ООД извършването на строителномонтажни работи по приложени количествено-стойностни сметки за същия обект – „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ се в гр. София, УПИ VIII-96, кв. 258, м. „Павлово – Бъкстон“, вкл. приемането им с акт обр. 15. Според чл. 15, ал. 1 строителят е длъжен да завърши и предаде обекта с акт обр. 15 в срок до 16 месеца, считано от подписването на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво /ал. 2/, който срок се увеличава със срока на спиране на строителството поради непреодолима сила /чл. 16, ал. 1/. Предаването на съответната част от изпълнените СМР се извършва с подписване на двустранен констативен протокол /акт обр. 19/, а приемането на целия обект се извършва със съставянето на констативен акт за установяване годността и приемане на строежа – акт обр. 15 /чл. 18/. Според чл. 20, ал. 1 общата цена за изграждане на обекта е в размер на 2 053 345,24 лв. без ДДС, формирана на база единичните стойности по КСС по приложение № 1, като ако количеството на действително вложените материали и/или извършени работи се окаже по-голямо или помалко, то цената се увеличава или намалява /чл. 21, ал. 2/, като увеличаването на общата цена и/или на отделните етапи е допустимо в размер до 5 % без изрично писмено съгласие на възложителя под формата на анекс /чл. 22/. Според чл. 23, ал. 1 в 14-дневен срок от подписване на договора, но не по-рано от датата на протокола за строителна линия и ниво възложителят превежда авансово на строителя 6,5 % от уговорената цена по чл. 20 – в размер на 133 467,44 лв. без ДДС /160 160,93 лв. с ДДС/, който аванс се приспада пропорционално от цената на съответния етап, дължима в 7-дневен срок от подписване на акт обр. 19 за приемане на етапа /ал. 2/, като при констатирани недостатъци възложителят може да задържи част от дължимата сума до отстраняването им /ал. 3/. Според чл. 20, ал. 3 ако договорът бъде прекратен преди окончателното завършване на обекта, неприспаднатият аванс се връща на възложителя или се прихваща с цената на извършени до момента на прекратяването, но незаплатени видове работи. Според чл. 26, ал. 1 строителят се задължава да отстранява за своя сметка недостатъците и появилите се впоследствие дефекти в гаранционните срокове, които започват да текат от въвеждането на строителния обект в експлоатация и са определени в Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Според чл. 26, ал. 2 за целта строителят сключва в полза на възложителя следните застрахователни гаранции: 1) „гаранция за добро изпълнение“ – на стойност 5 % от стойността на всеки акт обр. 19 или общо 5 % от цялата стойност на възложените СМР за срок от 5 години, който се продължава в случай на неспазване на сроковете за строителство по този договор; и 2) „застраховка гаранция за авансово плащане“ – в размер на 6,5 % от стойността на договора или за 133 467,44 лв. без ДДС /160 160,93 лв. с ДДС/, с която да се гарантира възложителя, че коректно и в договорения срок ще изпълни своите задължения и ще приключи строителството с акт обр. 15 не по-късно от 16 месеца от подписването на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като срокът на гаранцията се продължава в случай на неспазване на сроковете за строителство по този договор. Уговорено е, че застрахователните гаранции ще се издават от ЗК „Надежда“ АД /чл. 26, ал. 2, изр. последно/. Според чл. 28 при виновна забава за завършване и предаване на работите по този договор в срока по чл. 15, ал. 1 строителят дължи неустойка от 500 лв. за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на забавените за извършване и предаване видове СМР съобразно линеен график. В раздел ІХ са уредени основанията за прекратяване на договора, част от които са едностранен отказ на възложителя от договора със заплащане на извършените СМР до прекратяването /чл. 31, ал. 2/, както и едностранно прекратяване от възложителя, ако строителят не започне изпълнението до 30 дни след заплащане на авансовата вноска, предаване на обекта и подписване на акт за откриване на строителна площадка, както и ако стане ясно, че строителят ще просрочи предаването на отделен етап или на обекта като цяло с повече от 30 дни, в който случай строителят дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на неизпълнената част от договора /чл. 31, ал. 3/. Към договора са представени /с молба с вх. № 2535/6.02.2023 г./ приложение № 1 – количествено-стойностна сметка и приложение № 2 – линеен график. Представена е и застрахователна полица № 17150010000001/10.03.2017 г., озаглавена „застрахователна гаранция“, сключена между контрагента /изпълнител/ „Мултибилд Инженеринг“ ООД и застрахователя ЗК „Надежда“ АД при бенефициент /възложител/ – „Ви Веста Холдинг“ ЕАД. В полицата е посочено, че застрахователят се явява гарант на контрагента, който приема от свое име и от името на своите правоприемници да носи отговорностите, произтичащи от настоящия договор в полза на бенефициента до максималния размер от 160 160,33 лв., заедно с дължимите лихви и извършени разходи, в случай на неизпълнение на поетите задължения спрямо бенефициента. Уговорено е, че предмет на гаранцията /покритите рискове/ е качественото и в срок извършване на СМР съгласно договор, подписан на 11.11.2016 г. между „Мултибилд Инженеринг“ ООД и „Ви Веста Холдинг“ ЕАД. Уговорено е, че гарантираната сума е 160 160,33 лв., при срок на гаранцията – от 10.03.2017 г. до 10.07.2018 г., при застрахователна премия от 16 336,41 лв., плащането на която е условие за влизане в сила на застраховката. В полицата не е посочено, че е сключена при общи условия, но такива са приложени по делото – общи условия по застраховка „Гаранция за изпълнение“. В раздел V от ОУ е предвидено, че изплащането на застрахователната сума се извършва съгласно предвидените в КЗ срокове след представяне на всички необходими документи, вкл. за платена застрахователна премия, след писмено поискване от бенефициента, удостоверяващо неизпълнението от страна на контрагента. Не е спорно, а и това е видно от представеното преводно нареждане от 10.03.2017 г., че застрахованият „Мултибилд Инженеринг“ ООД е платил изцяло застрахователната премия в размер на 16 336,41 лв. Допълнително в първото въззивно производство /по т.д. № 894/2022 г. на САС/ ищецът е представил с молба с вх. № 2533/6.02.2023 г. документ, наименован „договор за обезпечение – застраховка „Гаранция“ с дата 10.03.2017 г., сключен между ЗК „Надежда“ АД и „Ви Веста Холдинг“ ЕАД и подписан и за двете от един и същи представил – В. С.. В частично отклонение от застрахователната полица в договора е посочено, че застраховката покрива: 1) забава за изпълнение на уговорените СМР по договора за строителство от 11.11.2016 г. в уговорените срокове за предаване на строежа с акт обр. 14 и акт обр. 15; 2) пълно или частично неизпълнение на уговорените СМР; и 3) некачествено изпълнение на уговорените СМР. В т. 4.1 от договора е посочено, че всяко непълно и/или некачествено и/или забавено изпълнение в отклонение от уговореното в договора от 11.11.2016 г. представлява застрахователно събитие. Същевременно, независимо, че на последна страница от този договор за обезпечение е посочено, че „Ви Веста Холдинг“ ЕАД е „застрахован“ и като такъв е положен подпис от неговия представител, то на стр. 1 е дефинирано, че „Ви Веста Холдинг“ ЕАД има едновременно качеството на „бенефициент /възложител/“ и на „застрахован“, а „Мултибилд Инженеринг“ ООД – на „контрагент /изпълнител/“. С писмено становище от 16.02.2023 г. ответникът своевременно е оспорил този договор за обезпечение от 10.03.2017 г. с твърденията, че документът е антидатиран и съставен с оглед настоящия процес и след назначаването на квестор на застрахователя, към който момент лицето, подписало от името на застрахователя /В. С./ не е имал надлежна представителна власт спрямо дружеството. Във връзка с това с определение от 26.01.2026 г. въззивният съд е разпределил доказателствената тежест по този въпрос. Не е спорно, а това е видно и от вписванията в електронния Търговски регистър, че застрахователят ЗК „Надежда“ АД и ползващото се от полицата лице /ищеца/ са свързани лица – ищецът е мажоритарен акционер в застрахователя, притежаващ около 87,21 % от акциите с право на глас, а представляващ и двете дружества е едно и също лице – В. А. С.. С решение № 875-ОЗ/16.06.2017 г. на КФН на осн. чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ на ЗК „Надежда“ АД е назначен за срок от един месец квестор с права на управление и представителство на дружеството – Р. Й. Г. – С., вписана на 19.06.2017 г. в ТР. Действието на това решение е било продължено до 31.08.2017 г. с решение № 1020-ОЗ/13.07.2017 г. на КФН, вписано на 18.07.2017 г. С решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. на КФН е отнет лицензът на ЗК „Надежда“ АД за извършване на застрахователна дейност, като е назначен квестор с права на управление и представителство на дружеството – Р. Й. Г. – С., вписана на 23.08.2017 г. в ТР, която е такъв и понастоящем. Със същото решение председателят на КФН е упълномощен да подаде искане до компетентния съд за образуване на производство по несъстоятелност след влизане в сила на решението. Това решение на КФН е било оспорено от ЗК „Надежда“ АД по реда на АПК, по което е образувано адм. дело № 12437/2017 г. на ВАС, VІІ отд. Производството по същото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с протоколно определение от 4.06.2018 г. до приключване на адм. дело № 6939/2017 г. на ВАС, VІІ отд. Посоченото адм. дело № 6939/2017 г. е образувано по жалба на застрахователя срещу решение № 701- ОЗ/10.05.2017 г. на КФН, с което е постановен отказ за одобрение на представения от застрахователя с писмо вх. № РГ-10-82-13/13.04.2017 г. краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 от КЗ за възстановяване на допустимите основни собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване, като съдебното производство е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на адм. дело № 4173/2017 г. на ВАС, VІІ отд. Производството по адм. дело № 4173/2017 г. на ВАС е образувано по подадена от застрахователя жалба срещу решение № 410-ОЗ/10.03.2017 г. на КФН, с което е дружеството е задължено в едномесечен срок да изготви и представи на КФН краткосрочен план в съответствие с изискванията на чл. 215, ал. 2 и ал. 4 КЗ, който да предвижда в срок от три месеца, считано от 3.02.2017 г., възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване или ограничаване на рисковия профил така, че да се гарантира спазването на минималното капиталово изискване с наличните допустими основни собствени средства. Това производство е било обявено за решаване на 8.12.2025 г. и до момента не е постановено решение. Въз основа на решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. е подадено на 11.04.2023 г. искане от КФН за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ЗК „Надежда“ АД, по което е образувано т.д. № 707/2023 г. на СГС, VІ-10 състав. Същото е било спряно на осн. чл. 613, ал. 8 КЗ с определение от 12.05.2023 г. до влизане в сила на решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. от КФН, обжалвано по адм. дело № 12437/2017 г. на ВАС. Спирането е потвърдено и с определение № 496/4.08.2023 г. по ч.т.д. № 597/2023 г. на САС. Представено е писмо с изх. № 15/21.02.2018 г. от „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД до „Мултибилд Инженеринг“ ООД /без данни за получаване от последния/, в който е заявено, че по процесния договор за строителство от 11.11.2016 г. е констатирано значително изоставяне от графика, като към момента не са изпълнени следните СМР – 10 % от външните и 90 % от вътрешните зидарии, всички видове замазки, всички видове мазилки до кота 17,70 м, всички видове покривни работи, всички видове работи по фасадата, вкл. доставка и монтаж на фасадно тръбно скеле, топлоизолация, окачена фасада, алуминиева дограма, силикатна мазилка и парапети – вътрешни и външни, общо надхвърлящи стойността 662 хил. лв. или 32,24 % от общата стойност на договора /2 053 345,24 лв./. С уведомление за щета с вх. № 208/6.07.2018 г. ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователната сума по полицата, поради неизпълнение на строителя, към което са приложени: 1) копие от застрахователна полица; 2) копие от договора за строителство; 3) авизото за авансовото плащане по договора за строителство; 4) авизото за платена застрахователна премия; 5) писмо с изх. № 15/21.02.2018 г. на ищеца до строителя; 6) удостоверение за степен на завършеност на строеж ІІІ категория от 16.03.2018 г., издадено от Столична община; 7) допълнително споразумение от 4.04.2018г. към договора за строителство, констатиращо допуснатата забава; 8) констативен протокол от 20.06.2018 г. за степен на завършеност на договорните строително-монтажни дейности, подписа от служители за инвеститорски контрол, главен проектант, строителен надзор и технически ръководител от строителя. С приложеното допълнително споразумение от 4.04.2018 г. страните по договора от 11.11.2016 г. са се съгласили, че е налице значително закъснение /над 5 месеца/ в сроковете за изпълнение на договора, което няма да позволи да бъде спазен крайния срок за завършване и предаване на обекта – 10.07.2018 г. Уговорено е, че с оглед намаляване на потенциалните загуби и ускоряване на строителството строителят дава съгласието си възложителят да възлага и заплаща отделните видове СМР директно на избрани от него външни подизпълнители /“Стройком Пласт“ ЕООД/. Според удостоверението за степен на завършеност на строеж ІІІ категория от 16.03.2018 г., издадено от СО, процесният строеж е изпълнен на груб строеж на 100 %, за което е издаден акт за приемане на конструкцията от 26.02.2018 г. /обр. 14/. С писмо с вх. № 13/21.08.2018 г. на квестора на ЗК „Надежда“ АД е поискано от ищеца във връзка с установяване на основанието и размера на претенцията да представи редица документи, подробно посочени, съставяни в хода на строителството. В отговор с писмо с изх. № 30/23.08.2018 г. ищецът е заявил, че основанието на претенцията е доказано с безспорното обстоятелство, че липсва издаден акт обр. 15 до 10.07.2018 г., а поисканите документи нямали отношение към основанието и размера на претенцията и противоречат на изискванията по чл. 106 КЗ, а самото искането е отправено след 45-дневния срок по чл. 106, ал. 3 КЗ. Според събраните в първото въззивно производство /по т.д. № 894/2022 г. на САС/ доказателства за процесния строеж са издадени следните актове: 1) протокол за откриване на строителна площадка и определяне на ниво на строеж от 8.03.2017 г. /акт обр. 2/; 2) констативен акт от 6.06.2017 г. за установяване, че СМР – фундаментите на строежа са завършени и строежът съответства на издадените строителни книжа и не са допуснати отклонения /акт обр. 3/; 3) акт за приемане на конструкцията от 26.02.2018 г. /акт обр. 14/; 4) констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 28.02.2019 г. /акт обр. 15/; 5) разрешение за строеж № СТ-05-124/14.02.2020 г. /акт обр. 16/. В същото производство са приети и множество други писмени доказателства, представени от ищеца с молба с вх. № 2535/6.02.2023 г. и описани в същата. Част от тях са били изключени от доказателствата с определение от 8.06.2023 г. на осн. чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК. За част от същите доказателства е допуснато и прието заключение на съдебнографологична експертиза от 26.01.2024 г. Вещото лице е извършило изследване относно автентичността на положените подписи в изследваните множество документи, като болшинството от подписите са потвърдени, а за малка част от тях е установено, че не са положени от лицата, посочени като техни автори. Документите и заключението ще бъдат коментирани по-долу, доколкото не всички от тях са относими към спора. В повторното въззивно производство във връзка с уточнената искова молба са приети и други представени от ищеца писмени доказателства – договор за строителство, сключен с „Инстал Инженеринг СВ“ ООД и КСС към него, както и тристранно споразумение за строителство от 7.06.2018 г. с анекс, сключени между „Мултибилдинг Инженеринг“ ЕООД и „Ди Ес Ви Груп“ ЕООД. Във връзка с указания на въззивния съд по определение от 26.01.2026 г. е разпитана свидетелката на ищеца Й. Д.. Същата заявява, че от 2013 г. до м. юни 2018 г. е работела по трудов договор при ответника ЗК „Надежда“ АД като единствен счетоводител, а впоследствие и понастоящем – имала граждански договор с ответника за счетоводно обслужване. По повод неизплатени трудови възнаграждения с ответника имала приключил съдебен трудов спор, както и висящо понастоящем изпълнително производство за присъдените суми. Заявява, че през 2019 г. заедно с В. С. /представляващ ищеца и ответника/ създали общо дружество за счетоводни услуги – „Сконто ДС“ ООД, в което свидетелката притежавала 22 % от капитала, а тя също била и негов управител. Ответното дружество имало само един централен офис в гр. София, кв. „Витоша“ на ул. „Стефан Гечев“ № 13, като нямало офиси в провинцията и агентска мрежа. Към 2017 г. представляващ ответното дружество бил В. С. до назначаването на квестор от КФН през м. юни 2017 г. Свидетелката си спомня за сключената през 2017 г. процесна застраховка „Гаранция“, покриваща срочното и качествено изпълнение на договор за строителство в полза на ответника „Ви Веста Холдинг“ ЕАД – застраховката била със специфичен предмет и нямало друга сключена подобна от този застраховател, което направило впечатление на свидетелката. В счетоводството постъпил комплект от документи – полица, общи условия и договор за обезпечение, както и документ за платената премия. Полицата и договора за обезпечение били с дата 10.03.2017 г., когато се извършило и плащането, което свидетелката установила същия ден, когато били представени при нея документите. Свидетелката потвърждава, че представеният по делото договор за обезпечение от 10.03.2017 г. е въпросният договор, който бил част от комплекта документи при тяхното осчетоводяване. След осчетоводяването документите по застраховките се съхранявали в друг отдел на дружеството, като се заключвали в специална каса и до момента били там, като ключът от касата държал В. С. със съгласие на квестора, който не пожелал да приеме полиците. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. По предмета на делото Ищецът претендира от ответника заплащане на исковите суми на основание сключения между тях договор по застрахователна полица № 17150010000001/10.03.2017 г., озаглавена „застрахователна гаранция“. Основанието е изрично посочено в исковата молба, в която липсва позоваване на друг застрахователен договор. Преди да се спре на спорните въпроси по делото настоящият съдебен състав намира за необходимо да направи кратък анализ на процесния застрахователен договор с оглед предметния и субектен обхват на застрахователно покритие, от което зависи и правното естество на претенциите. Както бе посочено, договорът е сключен между ищеца като застраховател и „Мултибилд Инженеринг“ ООД, посочен като „контрагент /изпълнител/“, но всъщност застрахован, като предмет на гаранцията /покритите рискове/ е качественото и в срок извършване на СМР съгласно договора, подписан на 11.11.2016 г. между „Мултибилд Инженеринг“ ООД и „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, а застрахователят приема да носи отговорностите, произтичащи от настоящия договор в полза на бенефициента „Ви Веста Холдинг“ ЕАД до максималния размер от 160 160,33 лв., заедно с дължимите лихви и извършени разходи, в случай на неизпълнение на поетите задължения спрямо бенефициента. Несъмнено договорът е от сферата на имущественото застраховане, тъй като е свързан с рискове с имуществен характер. Същевременно, имущественото застраховане принципно може да има за предмет актива или пасива на застрахования. В първия случай се касае до общо имуществено застраховане /чл. 399 ТЗ/, покриващо рискове от настъпване на вреди върху конкретен обект на имуществено право на застрахования. Във втория случай застраховането покрива риска от увеличаване на пасива на имуществото на застрахования поради възникване на евентуални имуществени претенции на трети лица спрямо застрахования. В този случай се касае до застраховане на гражданската отговорност на застрахования, при които договори, за разлика от другите имуществени застраховки, липсва застрахователна стойност, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят плаща обезщетение на третото увредено лице, равно на паричното задължение на застрахования, но не повече от застрахователната сума, ако такава е поставена като лимит на отговорността на застрахователя. При договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на застраховане е имуществената отговорност на застрахования, която може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително /чл. 429, ал. 1 КЗ/. Процесният застрахователен договор от 10.03.2017 г., обективиран в полица № 17150010000001/10.03.2017 г., няма за предмет застраховане на актив на застрахования „Мултибилд Инженеринг“ ООД, а на неговия пасив – отговорността му за неизпълнение на договора за строителство от 11.11.2016 г., описана като отговорност за „качественото и в срок извършване на СМР“. Дали формулировката обхваща всички форми на неизпълнение – ще бъде коментирано по-долу. Ето защо се касае за застраховка „Гражданска отговорност“ за договорно неизпълнение по чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, а не за застраховка от общото имуществено застраховане по чл. 399 КЗ. По тази причина посоченият като бенефициент ищец „Ви Веста Холдинг“ ЕАД няма качеството на трето ползващо се лице по чл. 398 КЗ /което е принципно неприложимо при такава застраховка/, а има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 432 КЗ, за което възниква правото пряко да претендира застрахователното обезщетение от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. Следователно, противно на приетото от първоинстанционния съд правната квалификация на предявения иск за главница не е по чл. 405, ал. 1 КЗ, която е принципно неприложима за вземания, произтичащи от застраховки „Гражданска отговорност“, а е по чл. 432 КЗ. Неточната правна квалификация не води до недопустимост на обжалваното решение, тъй като не се касае до произнасянето по непредявен иск, индивидуализиран според фактическото си основание и вида на търсената защита, очертана в петитума на исковата молба. Правната квалификация не е определяща за предмета на иска, а касае правилното прилагане на закона спрямо установените по делото факти и искания за защита. При неправилно определена с първоинстанционното решение правна квалификация на иска в правомощията на въззивния съд е да промени същата с въззивното решение. Ето защо правилната квалификация на иска за главницата е по чл. 432 КЗ. Същевременно, това не е наложило даването на нови указания до страните за подлежащите на доказване факти, тъй като тези факти са идентични и тежестта на доказването им не се променя. При така изясненото естество на процесния договор следва да се прецени основателността на исковете. ІІ. По основателността на предявените искове А) По иска по чл. 432 КЗ Според чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При застраховка на договорна отговорност, като процесната, това увредено лице може да бъде само кредитора по договора със застрахования, по повод на който е сключена застраховката. Възможността чрез подобен застрахователен договор да се покрие „отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение“ /чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ/ не означава, че страните не са свободни да определят съдържанието на застрахователния договор, който не попада сред задължителните застраховки. Напротив – договорната свобода допуска /чл. 9 ЗЗД/ те да уговорят обхвата на застрахователно покритие, срока на това покритие и всички останали условия на застраховката, неуредени с императивни правни норми. По тази причина е допустимо да се уговори за кои форми на неизпълнение и в какъв темпорален обхват се сключва застраховката по чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ. По настоящото дело е спорно именно застрахователното покритие. За установяване на съдържанието на застраховката ищецът е представил три документа: 1) застрахователна полица № 17150010000001/10.03.2017 г., 2) общи условия, и 3) договор за обезпечение – застраховка „гаранция“ от 10.03.2017 г. Последният договор не е част от основанието на иска, който е основан само на договора по застрахователната полица. Същият документ е представен в първото въззивно производство /по т.д. № 894/2022 г./ с молба с вх. № 2535/6.02.2023 г. и е приет като доказателство с определение от 6.03.2023 г., а по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК е констатирано съответствието му с оригинала в съдебното заседание на 24.04.2023 г. Със становището от 16.02.2023 г. ответникът своевременно е оспорил този договор с твърденията, че документът е антидатиран и съставен с оглед настоящия процес и след назначаването на квестор на застрахователя, към който момент лицето, подписало от името на застрахователя /В. С./ не е имал надлежна представителна власт спрямо дружеството, т.е. оспорен е моментът на сключване и представителната власт на лицето, действало от името на застрахователя. По делото не е спорно, а и се установява от приетото заключение от 26.01.2024 г. на СГЕ, че подписите и за двете страни в този договор са положени от В. А. С., който от 27.06.2009 г. и понастоящем е вписан за единствен законен представител на ищеца „Ви Веста Холдинг“ ЕАД. Същият е бил вписан на 10.04.2014 г. и за един от представляващите ответника ЗК „Надежда“ АД при представителство – заедно и поотделно, като е бил такъв и до 19.06.2017 г., когато е вписан квесторът Р. Г. – С., назначена с решение № 875-ОЗ/16.06.2017 г. на КФН на осн. чл. 587, ал. 3, т. 5 КЗ, с което правомощията на досегашните управляващи и представляващи са прекратени на осн. чл. 597, ал. 4 КЗ. Впоследствие, срокът на квестурата и продължен и е станала постоянна – видно от решение № 1020-ОЗ/13.07.2017 г. на КФН и решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. на КФН. Що се отнася до оспорването на датата на договора от 10.03.2017 г., то следва да се има предвид, че според установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав споделя /решение № 167/3.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г., решение № 229/29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на ВКС, ІV г.о., и др./: „Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.“. Това означава, че при своевременно заявеното оспорване от ответника в тежест на ищеца е било да докаже, че въпросният договор е сключен на посочената в него дата /10.03.2017 г./ или най-малкото – че е сключен преди вписването на квестора, назначен от КФН /19.06.2017 г./, което и въззивният съд му е указал с определението от 26.01.2026 г. Единственото ангажирано от ищеца доказателство в тази насока са показанията на свидетелката Й. Д., представени по-горе. Въззивният съд не кредитира нейните показания на осн. чл. 172 ГПК, доколкото същата е заинтересовано лице в полза на ищеца и във вреда на ответника, като нейните показания не се подкрепят от други доказателства. Заявено е от свидетелката, че е имала съдебен трудов спор с ответника и висящо понастоящем изпълнително производство за присъдените суми, а освен това през 2019 г. заедно с В. С. /представляващ ищеца/ създали общо дружество за счетоводни услуги – „Сконто ДС“ ООД, в което свидетелката притежавала 22 % от капитала, а тя също била и негов управител /последното се потвърждава и от служебно извършената справка от съда в ТР, като въпросното дружество е с двама управители при представителство „заедно и поотделно“ – свидетелката и В. С./. Очевидно е при това положение, че свидетелката е лице по чл. 172 ГПК, като нейните показания следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото. Това означава, че показанията могат да се кредитират само ако се подкрепят от други събрани по делото доказателства, каквито в случая липсват. Ето защо тези показания не са достатъчни за установяване на действителната дата на съставяне на въпросния договор. Същевременно, аргумент в полза на тезата, че договорът не е бил съставен на посочената в него дата, а далеч след това е факта, че същият не е цитиран в уведомлението за щета с вх. № 208/6.07.2018 г., с което ищецът е заявил претенцията си пред ответника – застраховател, а и не е цитиран в исковата молба и в хода на цялото първоинстанционно производство. При това положение и при приложение на последиците на доказателствената тежест съдът приема, че този договор не е сключен в периода на съществуване на законната представителна власт на представителя В. С. спрямо ответното дружество, т.е. същият е сключен без представителна власт. Съобразно ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК ако договорът е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, той е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, като на тази недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, с което отпада възможността за ратификацията му по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случая именно мнимо представляваният ответник се е позовал на този порок, с което е отречено валидното правно действие на този договор, като сключен без представителна власт за ответника. Същевременно, налице е и специалното основание за нищожност по чл. 599, ал. 7, изр. 2 КЗ – действия, извършени от името на застрахователя в нарушение на изр. 1 /при назначена квестура/, са нищожни. Следователно, този договор не е породил действие и не е меродавен за установяване на съдържанието на застрахователното правоотношение. Независимо от горното следва да се отбележи, че дори и да беше валиден и с достоверна дата този договор не би могъл да измени договора по застрахователната полица. Въпросният договор за обезпечение – застраховка „гаранция“ е сключен между различни страни от тези по застрахователния договор по полицата от 10.03.2017 г. Договарящи страни по застрахователната полица са ответника и строителя „Мултибилд Инженеринг“ ООД, а договарящи страни по другия договор са ответникът и ищецът „Ви Веста Холдинг“ ЕАД. Правноневъзможно е изменение или допълнение на договор, извършено без участието на страна по договора. Освен това не е съобразено с втория договор „за обезпечение“, че застраховане на отговорността на строителя по договора за строителство, не може да се извърши, ако самият строител не е страна по застрахователния договор. Това е така, защото застрахован при подобен договор може да бъде само лицето, чиято отговорност се покрива със застраховката. Трето лице не може да бъде застрахован, тъй като обект на застраховката може да бъде само собствен съществуващ актив или собствен пасив на застрахования, а не чужд актив или чужд пасив, за което липсва и застрахователен интерес по смисъла на чл. 349 КЗ. Разгледан от този аспект вторият договор „за обезпечение“ е нищожен на осн. чл. 349, ал. 2 КЗ. Същевременно, този договор е извън основанието на предявения иск, доколкото ищецът в исковата молба не го е посочил сред правопораждащите факти на претендираното вземане. Останалите два документа /застрахователната полица от 10.03.2017 г. и общи условия/ са представени с исковата молба. Само полицата обаче носи подписи на представители на двете страни, чиято автентичност не се оспорва. Общите условия нито са подписани, нито в застрахователната полица има отпращане към тях – в нея не е посочено, че застраховката се сключва при общи условия. Съобразно чл. 348, ал. 1 КЗ общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема, в който случай те са неразделна част от застрахователния договор, като при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. В настоящия случай нито в полицата, нито в друг документ има писмено изявление на застрахования „Мултибилд Инженеринг“ ООД, че приема въпросните ОУ, приложени към исковата молба. Ето защо те не са станали част от процесния застрахователен договор при условията на чл. 348, ал. 1 КЗ. Отделен е въпросът, че съдържанието на ОУ не сочи на нещо различно от полицата по отношение на условията по застраховката. При това положение единственият документ, който обективира клаузите на застрахователния договор, е представената застрахователна полица № 17150010000001/10.03.2017 г., на който единствено е основана и исковата претенция. Само тя е меродавна за установяване на съдържанието на този договор. В полицата е записано, че: 1) предмет на гаранцията /покрити рискове/ е качественото и в срок извършване на СМР съгласно договор, подписан на 11.11.2016 г. между „Мултибилд Инженеринг“ ООД и „Ви Веста Холдинг“ ЕАД; 2) гарантираната сума е 160 160,92 лв.; и 3) срокът на гаранцията е от 10.03.2017 г. до 10.07.2018 г. Допълнително в уводната част на полицата е уточнено, че сумата 160 160,33 лв. е максималният размер на отговорността на застрахователя. От това следва, че противно на една от тезите на ищеца тази сума не е договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387 КЗ, а е застрахователна сума /лимит на отговорността/ по смисъла на чл. 386, ал. 1 КЗ. Възможните форми на едно договорно неизпълнение са: пълно неизпълнение и неточно изпълнение. Неточното изпълнение пък се подразделя на частично, забавено и лошо /некачествено/. В договорната свобода на страните по застраховката по чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ е да уговорят за кои форми на неизпълнение важи застрахователното покритие и в какъв темпорален обхват. От изрично записаното, че предмет на гаранцията /покрити рискове/ е „качественото и в срок извършване на СМР по договора от 11.11.2016 г.“, следва, че не всички форми на неизпълнение на посочения договор са покрити рискове. Несъмнено „качественото извършване“ е относимо към лошото изпълнение, а „срочното извършване“ е относимо към забавеното изпълнение. Останалите форми на неизпълнение не се обхващат от тази формулировка, поради което те не са в обхвата на покритите рискове. Очевидно съзнавайки това ищецът е представил в първото въззивно производство коментирания погоре договор за обезпечение – застраховка „гаранция“ от 10.03.2017 г., в който покритите рискове са разширени – забава, пълно, частично и некачествено изпълнение. Никакъв смисъл от представяне на този договор не би имало, ако той само възпроизвежда съдържанието на полицата. Това означава, че дори и според ищеца покритите рискове по полицата са по-ограничени – само забавено и некачествено изпълнение. Никакъв извод в полза на друго тълкуване не може да се направи въз основа на клаузите на самия договор за строителство от 11.11.2016 г. /и по-конкретно – чл. 26, ал. 2 от същия/, тъй като застрахователят не е страна по него и той не го обвързва по отношение на застрахователното покритие /този договор е от значение само за установяване настъпването на застрахователния риск, но при уговореното в застрахователния договор покритие/. Покритите рискове са част от задължителното съдържание на застрахователния договор /чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ/ и те не могат да се определят въз основа на друг договор, още повече – по който застрахователят не е страна. Ето защо по процесния застрахователен договор покритието обхваща отговорността на застрахования само за забавено и/или некачествено изпълнение на договора за строителство от 11.11.2016 г. Това естество на застрахователния договор /по чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ/ и с това покритие предопределя и вида на обезщетимите от застраховката вреди – това са договорно възникналите задължения в тежест на застрахования за обезвреда за неизпълнения договор за строителство /забавено или некачествено/. Поради това несподелимо се явява приетото от първоинстанционния съд, че застраховката покрива само задължение за връщане на авансово заплатената част от цената по договора за строителство в размер на 160 160,93 лв. след разваляне на договора. От една страна, задължението за връщане на тази сума след разваляне на договора няма договорен характер, а съставлява извъндоговорно задължение по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, което е извън обхвата на допустимото покритие по чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ. От друга страна, дори и да се приеме за допустима щета, то няма никакво основание да се приеме за единствено покрита щета по застраховката. Клаузите на застраховката, записани в застрахователната полица, не дават никакво основание за подобно стеснително тълкуване, а напротив – тя обхваща всички вреди, причинени от договорното неизпълнение в посочените форми. Никакъв извод в полза на другата теза не следва от клаузите на чл. 26, ал. 2 от договора от 11.11.2016 г., по който застрахователят не е страна, още повече, че дори и там е посочено, че застраховката ще „гарантира възложителя, че [изпълнителят] коректно и в договорения срок ще изпълни своите задължения“. Съответствието между размерите на застрахователната сума и авансовото плащане по договора за строителство е съзнателно целена симетрия с цел равнопоставеност на двете страни, но не и аргумент в едната или другата посока. Темпоралното действие на застрахователното покритие обхваща периода 10.03.2017 г. – 10.07.2018 г. /означен като „срок на гаранцията“/. Това е периодът, през който следва да е настъпило застрахователно събитие, за да се ангажира отговорността на застрахователя. Накрая следва да се изясни какво означава да настъпи застрахователно събитие по тази застраховка. Според § 1, т. 4 от ДР на КЗ „застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Независимо, че при застраховки по чл. 429 КЗ покритието обхваща възникнала гражданска отговорност на застрахования спрямо трети лица /деликтна или договорна/, то не е необходимо всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорност на застрахования, да са настъпили в периода на застрахователно покритие. Достатъчно е да е настъпило вредоносното събитие в рамките на този период, докато последиците от това събитие /вредите/ могат да настъпят и след периода на покритие. Това е безспорно прието при задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – достатъчно е съответното ПТП да е настъпило в периода на застрахователно покритие, а вредите могат да са се проявили и в продължително време след това /напр. различни възникнали разходи или пък хипотезата на ексцес/. Същото важи и при застраховка на договорна отговорност – застрахователното събитие е неизпълнението на договора от съответния вид като вредоносен факт, който следва да е настъпил в периода на застрахователно покритие, за да породи действие застраховката. Времето на настъпване на вредите /претърпени загуби, пропуснати ползи/ е без значение. В обобщение: Процесната застраховка покрива отговорността на застрахования „Мултибилд Инженеринг“ ООД за причинени вреди на ищеца „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, вследствие на настъпило в периода 10.03.2017 г. – 10.07.2018 г. забавено или некачествено изпълнение на сключения между тях договор за строителство от 11.11.2016 г. Така изясненият предмет на застрахователния договор следва да се съпостави с процесните претенции на ищеца. Твърденията на ищеца в исковата молба, уточнени и с молбата от 24.11.2025 г., са, че застрахователното събитие представлявало забава на строителя по договора за строителство да предаде напълно завършен обекта в уговорения срок с акт 15, което довело до дължимост на неустойката за забава по чл. 28 от договора, а освен това причинило и други вреди на ищеца, който бил принуден да наеме други фирми за завършване на обекта, разходите за което възлезли общо на 2 081 395,12 лв. с ДДС. Следователно, твърдяното неизпълнение е забавено изпълнение, както и /имплицитно/ – частично изпълнение. Както бе посочено по-горе, частичното изпълнение въобще не е в обхвата на покритите рискове по процесната застраховка – такива са само забавеното и некачествено изпълнение. Поради това подобна форма на неизпълнение не съставлява застрахователно събитие по тази застраховка и не поражда задължение за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. Впрочем, всички представени доказателства за наемане на други изпълнители за завършване на обекта, са относими именно към частичното изпълнение. При това за частично изпълнение не може да се говори преди настъпване на падежа на задължението, в случая – преди крайния срок за предаване на обекта в завършен вид. Дали има частично изпълнение се преценява към датата на падежа по договора, а не преди това. Забавеното изпълнение е в обхвата на покритите рискове, но само ако: 1) самата забава е настъпила в периода 10.03.2017 г. – 10.07.2018 г., за който е сключена застраховката, и 2) забавата е породила отговорност на строителя по договора за строителство за причинени вреди на възложителя. Ищецът твърди, че такава отговорност се е породила за неустойката за забава за периода 10.03.2017 г. – 10.07.2018 г. В случая и двете условия не са налице. На първо място, в посочения период /10.03.2017 г. – 10.07.2018 г./ строителят „Мултибилд Инженеринг“ ООД не е бил забава по договора за строителство от 11.11.2016 г. Договорът изрично свързва изпадането в забава на строителя с неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 да завърши и предаде обекта с акт обр. 15 в срок до 16 месеца, считано от подписването на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво /ал. 2/, който срок се увеличава със срока на спиране на строителството поради непреодолима сила /чл. 16, ал. 1/. Въпросният протокол обр. 2 е съставен на 8.03.2017 г., считано от когато 16-месечният срок е изтекъл на 8.07.2018 г. Доколкото обаче последният ден от срока е неработен ден /неделя/, то срокът е изтекъл на 9.07.2017 г., който е последният ден от срока за изпълнение, т.е. от следващият /10.07.2018 г./ забавата би могла най-рано да настъпи. Същевременно, от представеното от самия ищец допълнително споразумение от 4.04.2018 г. /л. 25 от делото на СГС/ следва, че страните по договора за строителство са приели, че крайният срок за завършване и предаване на обекта с акт 15 е 10.07.2018 г., който е двукратно изрично посочен като срок за изпълнение на договорените СМР. С това страните имплицитно са продължили този срок до 10.07.2018 г., докогато строителят не би могъл да изпадне в забава. Доколкото обаче крайният период на застрахователно покритие по процесната застраховка е именно 10.07.2018 г., то очевидно няма как в рамките на застрахователния период /10.03.2017 г. – 10.07.2018 г./ застрахованият „Мултибилд Инженеринг“ ООД да изпадне в забава, за да възникне застрахователно събитие. Най-ранният момент на изпадане в забава е 11.07.2018 г. /т.е. най-ранният момент на настъпване на неизпълнение/, което обаче е след уговорения период на застрахователно покритие. На второ място, поради липса на настъпила забава в посочения период не е породена договорна отговорност на строителя по процесния договор за строителство. Твърдението на ищеца, че за същия период /10.03.2017 г. – 10.07.2018 г./ строителят дължал неустойка за забава по чл. 28 от договора, не съответства на предпоставките по посочената клауза. В същата изрично е посочено, че тази неустойка се дължи „при виновна забава за завършване и предаване на работите по този договор в срока по чл. 15, ал. 1“, който е срокът за предаване на обекта с акт обр. 15 – 16-месечният срок от съставяне на протокола обр. 2. Доколкото тази забава е настъпила на 11.07.2018 г., то за предходен период липсва основание за дължимост на неустойката. Договорът не предвижда изпадане в забава спрямо отделен етап от строителството, нито свързва подобна забава с възникване на отговорност за строителя – релевантна е само забавата спрямо общия срок по чл. 15, ал. 1, с която и самият ищец обосновава настъпването на застрахователно събитие /вж. исковата молба и уточнителната молба от 24.11.2025 г./. Този извод се подкрепя и от клаузата на чл. 26, ал. 2, т. 2, предвиждаща, че със „застраховка гаранция за авансово плащане“ ще се гарантира възложителя, че коректно и в договорения срок строителят ще изпълни своите задължения и ще приключи строителството с акт обр. 15 не по-късно от 16 месеца от подписването на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Предвиденото в същата клауза, че срокът на гаранцията ще се продължи в случай на неспазване на сроковете за строителство по този договор, не е възпроизведена в клаузите на застрахователния договор, поради което не обвързва застрахователя. Ето защо нито в рамките на застрахователния период е налице изпадане на строителя в забава, нито в негова тежест е породена договорна отговорност за забава. Крайният извод е, че в рамките на уговорения период на застрахователно покритие /10.03.2017 г. – 10.07.2018 г./ не се установява настъпило застрахователно събитие по процесния застрахователен договор. При липсата на такова /забавено или некачествено изпълнение, настъпило в този период и пораждащо отговорност за строителя/ е безпредметно да се обсъжда въпроса с твърдените от ищеца вреди. Застрахователната отговорност не може да се породи при липса на настъпило застрахователно събитие в периода на покритие. Ето защо искът по чл. 432 КЗ е изцяло неоснователен. Б) По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД Неоснователността на иска за главницата обуславя и неоснователност на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираната законна мораторна лихва за периода 23.08.2018 г. – 11.06.2020 г. за сумата 29 320,69 лв. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено. ІІІ. По разноските за производството При този изход на спора не следва да се присъждат поисканите от ищеца разноски. Ответникът е заявил, че не претендира разноски. Така мотивиран Софийският апелативен съд,