Решение № 285 от 12.1.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1946/2025 г.

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. С., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], подадена чрез упълномощен представител адв. О., АК-Бургас, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А/13805/02.10.2025г., издадена от К. К. – началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ й е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, за детето М. С.. В жалбата се излагат оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната й и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен представител адв. О., който поддържа жалбата. Ответникът – Началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в писмено становище по делото излага доводи за неоснователност на жалбата и иска отхвърляне на оспорването. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител юрисконсулт Д., която взема становище за неоснователност на жалбата. От страна на ответника е изразено становище, че постановеният отказ, обективиран в оспорената заповед, е във връзка с непредставени документи - неотстранени нередности в дадения 14-дневен срок. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка. Производството пред административния орган е образувано по подадено от В. С. заявление-декларация по чл. 10а от ЗСПД с вх. № ЗСПД/Д-А/13805/10.09.2025г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас за детето М. С.. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист. Становището на длъжностното лице, разгледало заявлението е, че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД са налице непредставени документи и неотстранени нередовности в дадения 14-дневен срок. В хода на административното производство на жалбоподателката с Писмо с изх. № 0201-94В-00-4523/12.09.2025г. са били дадени указания на основание чл. 26, ал. 8 от ППЗСПД в 14-дневен срок да представи актуален документ за самоличност на съпруга си А. С.. Писмото е получено лично от Сергиива на 17.09.2025г. Жалбоподателката е представила копие на задграничен паспорт на съпруга си. Въз основа на подаденото заявление и допълнителните документи е издадена и оспорената Заповед № ЗСПД/Д-А/13805/02.10.2025г. на К. К. – началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ на Сергиива е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, за детето М. С.. Отказът е издаден на основание чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, като е мотивиран с непредставени документи и неотстранени нередовности в дадения 14-дневен срок. Заповедта е връчена на 03.10.2025г. лично на жалбоподателката, а жалбата срещу нея е подадена до съда на 16.10.2025г. От правна страна, съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Съдът, при извършената проверка по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗСПД – от Началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, упълномощена със Заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024г. Съставена е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на отказа по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Наведените с жалбата оплаквания, че жалбата е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, настоящата инстанция намира за неоснователни. Видимо от представената по делото Заповед № ЗСПД/Д-А/13805/02.10.2025г., оспореният отказ е издаден на основание чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, поради което възраженията за приложението на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД са неотносими към същността на спора. Въпреки това на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция приема, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, довели до нейната незаконосъобразност. Административният орган, след като е констатирал, че подаденото заявление е с нередовности или липсващи документи, на основание чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД е дал указания за отстраняването им, но от жалбоподателката е изискано единствено да представи актуален документ за самоличност на съпруга си, което с оглед доказателствата, същата е изпълнила. Недопустимо е, едва с подаденото пред съда писмено становище, административният орган да излага допълващи мотиви за постановения отказ, като посочва, че по подаденото заявление не е представено разрешение за пребиваване или друг документ за самоличност на А. С., както и да излага пороци в начина на попълване на подаденото заявление. Видно от представеното с административната преписка Писмо с изх. № 0201-94В-00-4523/12.09.2025г., на Сергиива са дадени указания единствено да представи актуален документ за самоличност, което е изпълнено. След като са били изпълнени дадените от административния орган указания, за него не е било налице основанието на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД да бъде издадена заповед за отказ на исканата помощ поради неотстраняване на нередовности в срок. Във връзка с посоченото, неоснователно е и възражението на административния орган за неправилно поставяне на подписи в заявлението от страна на жалбоподателката и на позицията, касаеща съпруга й. Подобно несъответствие е следвало да бъде установено в хода на извършения предварителен контрол и да бъдат дадени ясни и точни указания на заявителя за това какви нередовности са установени, съответно какви документи следва да представи, за да ги отстрани. Настоящата инстанция приема, че като не е дал конкретни и относими към административното производство указания, административният орган се е произнесъл без да изясни всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, с което е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуален административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. От представените от жалбоподателката доказателства в хода на административното производство се установява, че тя и детето й се ползват с предоставена временна закрила, а съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ има право и на социално подпомагане. В този смисъл административният орган е бил длъжен да изиска да бъдат представени всички относими към производството по чл. 10а от ЗСПД доказателства, за да обоснове крайния си извод. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган е съществено, като е довело до необоснованост и неправилност на издадената от него Заповед № ЗСПД/Д-А/13805/02.10.2025г. За пълнота на изложението и с оглед наведените с жалбата оплаквания, настоящата инстанция счита, че е необходимо да изложи мотиви и по отношение на факта, че лицата, на които е предоставена временна закрила, се ползват от системата на социалните помощи на държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. В чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците които пребивават в България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила, каквато е предоставена на жалбоподателката, имат право на социално подпомагане. Законът за социалното подпомагане изрично урежда правото на социални помощи на чужденците, ползващи се от временна закрила – чл. 2, ал. 6 във вр. с ал. 3 от ЗСП. Семейните помощи са вид социални помощи – средства, целта на които е да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата полагащи грижи за тях, да допълват или заместват собствените доходи и да задоволяват основни потребности. Настоящата инстанция приема, че е налице друг закон по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. Според решение № 3/27.06.2.0213 г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело № 7/2013 г., помощите за деца по ЗСПД биха могли да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване. Затова следва да се приеме, че Закона за убежището и бежанците е друг закон по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. Жалбоподателката и нейното дете имат статут на предоставена временна закрила и по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на лица по определен отделен признак, а именно лица с чуждо гражданство и предоставена закрила. На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване. С оглед изложеното, отказът за отпускане на помощта по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 от АПК. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. На основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат О., съгласно представения договор за правна помощ и списъка по чл. 80 ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (превалутирана стойност на 400 лева), за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. На основание изложеното и чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 от АПК и чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд – Бургас