Решение № 3049 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 644/2026 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба, подадена от Б. Е. Л. от гр. Сухиндол против Решение за предоставяне на обществена информация № 13/01.06.2026 г. на служител на община Сухиндол в частите, в които по същество е отказан достъп до поисканите документи и информация със Заявление рег. № 2281/01.06.2026 г. на жалбоподателя. В жалбата се излагат съображения за това, че с цитираното заявление от 01.06.2026 г. г-н Л. поискал документи и информация във връзка с промяна на предназначението на обект от „Навес за автомобили“ в „Навес за вендинг автомати и електронни занимални игри“, както и във връзка с фактическото ползване на имота преди влизането в сила на промяната на предназначеното, като в 10 точки посочил копията от документите, които иска. Счита, че с решенето само формално му се предоставя достъп до търсената информация, въпреки че същата му се отказва с мотива, че не е обществена, или е обществена, но тъй като се касае за документи на самия жалбоподател е безпредметно предоставянето им по реда на ЗОДОИ, както и се излагат обяснения за законосъобразността на обекта, вместо да се предоставят исканите конкретни книжа от проверки и прочие. Жалбоподателят излага подробни съображения против възприетия характер на информацията не като обществена, а частна такава, като излага съображения за това, че същата е обществена такава, доколкото се създава и съхранява от ответника и е свързана с упражняваните от него публичноправни задължения. На следващо място, счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в него не е посочено нито едно правно основание по ЗДОИ, което да го обоснове, както и е налице незаконосъобразна подмяна на предмета на производството. Оспорва отказа и в частта на точките, касаещи сигнали и кореспонденция с други администрации, като счита, че е недопустимо непредоставянето на същите с мотива, че ставало въпрос само за сигнали подадени от него и Е. Л., тъй като последните би следвало да имат достъп като техни автори, доколкото именно по реда на ЗДОИ подалите сигналите можели да установят какво е тяхното движение и отговор от различните администрациите. Накрая, твърди, че макар и решението да имало положителна форма, по същество не предоставяло никаква информация, защото към него няма приложени книжа. По тези мотиви и със съображения за несъответствие с целта на закона се иска отмяна на решението и връщането на преписката на кмета на общината с указания за произнасяне по същество с нарочен писмен мотивиран акт. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът – старши експерт в Община Сухиндол, не се явява и не взема становище по делото. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят води продължителна кореспонденция с Община Сухиндол относно обект, находящ се на адрес гр. Сухиндол, [улица], пресечката с ул. Р. и осъществяванато в него дейност. На 01.06.2026 г. Б. Е. Л. е подал поредно Заявление по ЗДОИ до кмета на Община Сухиндол с рег. № 2281. Със същото той е поискал да му бъдат предоставени по реда на посочения закон документи и обществена информация, както следва: Копие от заявлението за промяна предназначението на обекта „навес за автомобили" в „навес за вендинг-автомати и електронни занимателни игри", ведно с всички приложения към него; Копие от: проектната документация; архитектурните становища; мотивите; съгласуванията; резолюциите; вътрешните становища; и всички други документи, послужили за издаване на Разрешение № 1/31.03.2026 г.; Копие от всички: протоколи; снимки; констативни материали; докладни записки; и други документи, съставени при евентуален оглед на място преди издаване на Разрешение №1/31.03.2026 г., както и информация: на коя дата е извършен огледа и от кои длъжностни лица; Копие от всички: снимки, видеоматериали, констативни протоколи, докладни записки, вътрешна кореспонденция, сигнали, жалби и други документи, с които Община Сухиндол разполага, свързани с фактическото използване на обекта преди 20.04.2026 г.; Копие от всички документи и данни, с които Община Сухиндол разполага, относно: поставянето на вендинг автомати; поставянето на електронни занимателни игри; поставянето на фиксирани маси или друго обзавеждане за престой и консумация; периода, в който същите са били поставени; както и лицето/оператора, фактически извършващ дейността; Копие от всички: проверки, констативни протоколи; докладни записки; резолюции; вътрешни становища; или други документи, свързани с фактическото използване на обекта преди 20.04.2026 г., включително относно: наличие на вендинг автомати; предлагане на алкохолни напитки; извършване на търговска дейност; наличие на електронни занимателни игри; наличие на обособена зона за престой и консумация; и използване на обекта в отклонение от предназначението ми към съответния период; В случай, че не е извършвана проверка: копие от всички резолюции, становища, докладни записки или други документи, от които е видно: кой административен орган или длъжностно лице е преценил, че не следва да бъде извършвана проверка; както и на какво основание е взето това решение; Копие от цялата кореспонденция, изпратена от Община Сухиндол до: РУ-Павликени; РДНСК - Велико Търново; ДСП - Павликени; и други институции във връзка със случая, включително всички приложения към нея; Копия от всички постъпили отговори от горепосочените институции към настоящия момент; Копие от всички документи или данни, удостоверяващи използването на обекта, съобразно предназначението му като „навес за автомобили" преди 20.04.2026 г. Посочено е, че търсената информация се иска в електронен вид. В самото заявление не е уточнено, но съдът приема, че търсената информация касае отново горепосочения обект на [улица], пресечката с ул. Р., за който не е спорно, че е съседен на имот на жалбоподателя, доколкото и ответникът е възприел заявлението като относимо към същия обект. По това заявление от страна на старши експерт в Общината е постановено нарочно решение за предоставяне на обществена информация – Решение за предоставяне на обществена информация № 13/01.06.2026 г. В решение е посочено, че търсената информация се предоставя, но са изложени мотиви в обратния смисъл по всяка от точките на заявителя. По отношение на строителното разрешение и всички заявления към него е посочено, че след като се касае за документ от частно правен субект, иницииращ производство за реализиране на негови права, то търсената информация не е обществена. По т. 2 от заявлението е посочено, че промяната на предназначението на навеса е извършена по реда на чл. 147а от ЗУТ и не се извършвани СМР на обекта. С т. 3 е отречено да са съставяни протоколи, снимки, констативни материали, докладни записки и други документи. По т. 4 е посочено, че предвид обстоятелството, че сигналите изхождат от Б. Л. и общо от него и Е. Л., то същите по отношение на молителя не се явяват обществена информация. По т. 5 е посочено, че следва да се има предвид, че обектът се намира в частен имот и попада в обхвата на конституционно защитеното право на собственост. Съгласно действащото законодателство собственикът има право да владее, ползва и се разпорежда с имота си, както и да го използва съобразно установените нормативни изисквания. По т. 6 в решението е посочено, че за осъществяваната дейност от собственика са били предприети всички изискуеми от действащото законодателство действия и са получени необходимите регистрации, разрешения и съгласувания от компетентните държавни органи. След като компетентните органи са упражнили своите контролни и разрешителни правомощия и са установили съответствие със законовите изисквания, не съществува правно основание общинската администрация да препятства, ограничава или забранява упражняването на дейността. Община Сухиндол не разполага с дискреционни правомощия да отнема или обезсмисля действието на законосъобразно издадени административни актове, нито да ограничава упражняването на права в частен имот при липса на установено нарушение на закона. Всяка намеса в правото на собственост и в законосъобразно осъществявана стопанска дейност следва да бъде основана на конкретна законова разпоредба и на надлежно установени факти, каквито в случая не са налице. В т. 7 решението предвижда, че при наличие на всички изискуеми регистрации, разрешения и съгласувания, както и при липса на констатирани нарушения от компетентните контролни органи, общината не разполага със законова възможност да предприема действия по ограничаване или преустановяване на дейността в процесния обект. По т. 8 и 9 е отказана информация с мотива, че сигналите изхождат от Б. Л. и общо от него и Е. Л. и същите по отношение на тях не се явяват обществена информация. Накрая, по т. 10 е посочено, че правомощията на общината са ограничени до тези, които са й предоставени от закона. Тя може да извършва проверки, да съставя констативни актове и да предприема административни мерки единствено когато са налице данни за нарушение на нормативните изисквания. Само по себе си обстоятелството, че определени лица не одобряват дейността или са подали сигнали и жалби, не създава основание за ограничаване на правата на собственика. Административните органи са длъжни да действат въз основа на закона и установените факти, а не въз основа на предположения, субективни оценки или обществен натиск. Съществено е също така, че обектът е разположен в частен имот, а не върху общинска собственост или публична територия. Поради това използването му е въпрос от компетентността на собственика, стига дейността да се осъществява в рамките на закона и издадените административни актове. Общината не може да замества волята на собственика, относно начина на използване на имота, когато този начин е допустим съгласно устройствените, строителните, търговските и останалите приложими нормативни правила. Липсват доказателства за това кога и как е получено това решение от жалбоподателя, но недоволен от него той го е оспорил по съдебен ред на 12.06.2026 г. и въз основа на тази жалба е образувано настоящето дело. В него като доказателства са представени и приети преписката и произнасяне по други предходни заявление за достъп до обществена информация относно същия обект от ответника. Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното: Предявената жалба е редовна и допустима – жалбата е подадена от лицето, инициирало административното производство по издаването на оспорения акт и негов адресат, и е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. По смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ на обжалване пред съответния административен съд, по реда на АПК подлежат както решенията за предоставяне на достъп до обществена информация, така и тези за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. С процесното решение се твърди, че формално се предоставя обществена информация, но съдържанието му и нарочно изложените мотиви са в обратния смисъл, поради което съдът приема, че със същото се отказва по същество предоставянето на търсената информация. Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните мотиви: Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. На първо място съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, задължените органи или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Процесното решение е издадено от служител на община Сухиндол, за който, видно представеното допълнително споразумение № РД -02-11-124/01.07.2025 г. и длъжностна характеристика е назначен на длъжността главен експерт „Хуманитарни дейности, той и секретар МКБППМН“. По делото е представена заповед № РД-02-06-177/16.09.2025 г. на кмета на община Сухиндол, с която той опровамощава главен експерт „Хуманитарни дейности, той и секретар МКБППМН“ за длъжностно лице, което взема решенията за предоставянето и отказите за предоставяне на обществена информация. Ето защо съдът намира оспореното решение за валидно – като издадено от компетентен орган, при условията на допустима от закона делегация. При издаване на оспорения акт от външна страна е спазена законовата форма, съгласно чл. 34 от ЗДОИ, вр. чл. 59 от АПК, доколкото волеизявлението на органа е обективирано в изискуемото от закона писмено решение и съдържа мотиви - в същото е посочено от кого е издадено и по кое заявление, като са изложени фактическите основания, мотивирали отказа. Основателно е задължението на оспорващия, че в решението не се съдържат правните основания за този отказ, но трайно съдебната практика приема подобна липса за несъществено процесуално нарушение, което не е отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Решението е издадено в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която разпоредба заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като за такива не се твърди и в жалбата, при което не е налице отменителното основание и по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът намира обаче, че процесното решение е материално не законосъобразно с частите си относно т. 1 и 2 и законосъобразно с останалите си части по следните мотиви: Със заявлението си (т.1 и 2) от 01.06.2026 г. г-н Л. е поискал копие от заявлението за промяна предназначението на обекта „навес за автомобили" в „навес за вендинг-автомати и електронни занимателни игри“, ведно с всички приложения към него, както и копие от проектната документация; архитектурните становища; мотивите; съгласуванията; резолюциите; вътрешните становища; и всички други документи, послужили за издаване на Разрешение №1/31.03.2026 г. Ответникът по същество е отказал тази информация защото е намерил заявлението за промяна предназначението на обекта „навес за автомобили“ в „навес за вендинг-автомати и електронни занимателни игри“, ведно с всички приложения към него за несъдържащи обществена информация, а относно проектната документация е посочено, че промяната е по реда на чл. 147а от ЗУТ и не са извършвани СМР. Тези мотиви са неправилни. Първо, разпоредбата на чл. 149, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗУТ определя кръга на лицата с правен интерес в производството по издаване на разрешенията за строеж, които поради това следва да бъдат уведомени при започване на производството, респективно да бъдат информирани за финализиращия го административен акт. Тези лица реализират правата си по предвидения в ЗУТ ред. Жалбоподателят не е в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ в производството по издаване на Разрешение № 1/31.03.2026 г., респективно не е страна в създаденото във връзка с него административно правоотношение и това не е спорно. По тази причина гарантираното му с чл. 41 от Конституцията на РБ право на получаване на информация може да бъде реализирано в случая единствено по реда на ЗДОИ, ако става въпрос за обществена информация, за която спрямо г-н Л. е неприложим предвиденият в ЗУТ специален ред. Това е смисълът на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, а не по възприетия от административния орган стеснителен начин. Второ, по отношение на аргумента за неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и приложимост на разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ: Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закон субекти. В ЗДОИ не е дадено легално определение за обществен живот, но като такъв се разглеждат всички проявни форми на живот на обществото като цяло или на част от него, при които се ангажира отношението на обществото и които по какъвто и да е начин оказват влияние върху състоянието, развитието и просперитета му. Освен това съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, за да се определи като обществена, информацията, свързана с обществения живот, трябва да осигурява възможност на гражданите да си съставят благодарение на нея собствено мнение за дейността на задължените субекти, кръгът на които е очертан в чл. 3 от ЗДОИ. Относно наличието на първата кумулативно изискуема материално-правна предпоставка по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ съдът намира следното: Очертаните в заявлението строителни книжа – заявление за промяна на предназначението на обект и проектната документация към него, във връзка с които е поискан достъп до обществена информация, според изложеното от заявителя, а и от съдържанието на разрешението касаят„Навес за автомобили“, чието предназначение става „Навес за вендинг автомати и електронни занимални игри“. Следователно, става въпрос за такъв тип сграда, в която се предвижда обществен достъп, а това налага извод, че издаването на строителните книжа за нея е в пряка връзка с обществения живот в страната, поради което е налице първата от очертаните с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ материално-правни предпоставки. Налице е и правен интерес от достъп до информацията, тъй като тя дава възможност на гражданите (в случая на жалбоподателя), да си съставят собствено мнение относно законосъобразното упражняване на правомощията на съответните компетентни органи при издаването на съответните строителни книжа. Ето защо ответникът неоснователно е дефинирал съдържащата се в тези книжа информация като частна и е отказал нейното предоставяне, поради което отказът в тази му част следва да се отмени, като преписката се върне на ответника, който в 14 невен срок за предостави заверено копие от заявлението за промяна предназначението на обекта „навес за автомобили" в „навес за вендинг-автомати и електронни занимателни игри", ведно с всички приложения към него, както и копие от проектната документация; архитектурните становища; мотивите; съгласуванията; резолюциите; вътрешните становища; и всички други документи, послужили за издаване на Разрешение №1/31.03.2026 г. Отказът в останалите му части е законосъобразен, макар и отчасти не по мотивите, изложени в решението. Мотивите на съда за този извод са следните: С т. 3 от заявлението г-н Л. е поискал копие от всички: протоколи; снимки; констативни материали; докладни записки; и други документи, съставени при евентуален оглед на място преди издаване на Разрешение №1/31.03.2026 г., както и информация: на коя дата е извършен огледа и от кои длъжностни лица; Ответникът е отрекъл съществуването на такива. Този отказ е законосъобразен, той като основание за него е несъществуването на търсената информация и документи, като това несъществуването изобщо (не само в общината) е и очаквано предвид естеството на производството по чл. 147а от ЗУТ – според цитираната норма промяна на преназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Горното означава, че за издаване на строителното разрешение по посочения ред е необходимо само документална проверка и съгласуване – които документи ответникът следва да се предостави на г–н Л. по горепосочените мотиви за т. 1 и 2 от заявлението и решението, а проверки на място нито са дължими, нито се извършват и ответникът не разполага с протоколи от такива, за да ги предоставя на когото и да е, а и за да препрати искането другаде. По отношение на т. 4 - 7 и т. 10 от искането следва да се има предвид следното: Ответникът твърди, че единствените сигнали във връзка с обекта са от Е. и Б. Л., породи което не предоставя същите сигнали на заявителя, а и отрича съществуването на каквито и да е проверки, доколкото се касае за търговска дейност в частен обект спрямо която няма компетенции за проверка както на самата дейност, така и на актовете, въз основа на които се извършва. Преди всичко, следва да се посочи, че подаването на сигнали и производството по тях е самостоятелно административно такова, което се реализира по реда на АПК с участието на сигнализатора и съответния сезиран орган. Съгласно чл. 111 от АПК, сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон или електронна поща, а всички те се регистрират. Производството по сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях съгласно чл. 116. Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му, но съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК е необжалваемо. В контекста на тези правила съдът приема, че цялата информация на жалбоподателя във връзка с подадените от самия него сигнали (доколкото ответникът отрича други) е била дължима и следва да му се предостави чрез съобщаване на съответното решение по тези сигнали. При всички случаи обаче, не може да се изискват обяснения или каквато и да друга информация за това защо който е да е от тези сигнали е решен по един или друг начин, след като самите решения по сигналите са необжалваеми. Освен това, дали общината и всеки друг орган дължи издаването на акт, извършването на действие или определено бездействие касае законосъобразността на този акт действие и бездействие, които подлежат на проверка само чрез обжалването им, но от лицата, за които е налице правен интерес от оспорването им. Недопустимо е разширяване на приложното поле на ЗДОИ като се търси защита срещу актове или дейност на администрацията, която трети лица, незасегнати пряко и непосредствено от тях, намират за незаконна, защото това означава да се тълкува превратно правния интерес у оспорващия. При всички случаи обаче, община Сухиндол дължи произнасяне по сигналите на жалбоподателя по това дело с нарочно решение по реда на чл. 116 от АПК, което следва да му бъде съобщено. Но това решение, както и предхождащата го и/или последващата го кореспонденция с други органи не е обществена информация за подателя на сигнала и същият не може да се сдобие по реда на ЗДОИ с нея. Ето защо, макар и по мотиви различни от изложението, е основателен и отказът, обективиран в т. 8 и 9 от оспорваното решение. По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна само в частта й относно т. 1 и 2 от решението, което налага отмяната му в тези части и връщане на преписката за произнасяне съобразно мотивите на това решение, а в останала си част – същата е неоснователна. Въпреки този изход на делото неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, вкл. за ДТ за образуването на делото, защото такава не е внесена от оспорващия. Съдът от своя страна е пропуснал събирането на дължимата ДТ предварително, което налага осъждането на ответника, съобразно изхода от делото, да внесе ДТ по сметката му с настоящето решение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът