Решение № 6504 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 947/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Образувано е по жалба на ФОНДАЦИЯ „ШАРКО“, [ЕИК], представлявана от А. А. А. – председател, чрез адв. А., против Предписание № 003115 от 25.02.2026г., издадено от главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ са дадени указания животновъден обект в [населено място] да бъде регистриран по реда на Наредба № 41 от 10.12.2008г. и по реда на чл.137 от ЗВМД. Изпълнението на предписанието е възложено на А. А. – управител на ФОНДАЦИЯ „ШАРКО“ при нерегистриран животновъден обект. Определен е срок на изпълнение до 25.08.2026г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното предписание, като издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твърди се, че е нарушен принципа на съразмерност, като животните са собственост на фондацията и изискването за изграждане на инфраструктура по Наредба № 41 е икономически нецелесъобразно и обективно невъзможно за изпълнение от НПО, издържащо се от дарения. Сочи се, че фондацията е „организация за защита на животните“ по смисъла на ЗЗЖ и законът й позволява да полага грижи за животни без задължителна регистрация на търговски обект, като нито ЗВМД, нито ЗЗЖ съдържат количествен критерий (брой кучета), който да задължава собственика да регистрира приют. Несъгласие е изразено с отразеното в протокола, че не е установен контакт с фондацията, като се поддържа и съществено процесуално нарушение, незапознаване със сигнала послужил като основание за проверката. Твърди се превишение на власт, тъй като привеждането на обекта в съответствие с чл.101 от Наредба № 41 изисква инвестиция за десетки хиляди евро. Иска се отмяна на предписанието. Претендира се присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание адв. А. поддържа жалбата, а в постъпили по делото писмени бележки излага подробни съображения по същество, като допълнително посочва, че всички 134 кучета отговарят на дефиницията за „животни – компаньони“ и са собственост на фондацията. Ответникът - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив – д-р А. И., в съдебно заседание лично и чрез юриск. Бресковска, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предписанието е връчено на 02.03.2026г., като в него липсват указания пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, с оглед на което е приложим удълженият двумесечен срок по чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена на 13.03.2026г., в рамките на предвидения за това срок. Адресат на акта е Фондация „Шарко“, която стопанисва проверения обект разположен в землището на [населено място], за което обстоятелство няма спор между страните по делото. Изпълнението на предписанието е възложено на А. А. – управител на Фондация „Шарко“. Ето защо, жалбата е подадена при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което същата е допустима. От фактическа страна, съдът установи следното: В ОДБХ Пловдив е постъпил сигнал с вх. № 9754/08.12.2025г. (л.12) за отглеждане на голям брой животни. На 25.02.2026г., комисия от главни инспектори в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ Пловдив д-р К. Д. и д-р А. И. са извършили документална проверка за обект разположен в землището на [населено място] (извън регулацията на населеното място) и са установили, че се отглеждат 134 броя кучета на различна възраст, пол и порода, като в близост до обекта няма други сгради. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 1/25.02.2026г., подписан от двамата проверяващи инспектори в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ Пловдив, както и от А. А. – председател на Фондация „Шарко“. В КП е посочено, че: обекта не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД; обекта е ограден с ограда по начин непозволяващ свободното движение на хора и животни от и към обекта; на кучетата е осигурена защита от неблагоприятни метеорологични условия, осигурени са им храна и вода; кучетата са във видимо добро здравословно състояние, с добра охраненост, без видими външни паразити, с поставена задължителна ваксина за бяс, с поставени чипове и налични паспорти, в които са вписани кастрации, обезпаразитявания и други манипулации; за животните са полагани ветеринарномедицински грижи. В КП е отразено, че комисията е запознала А. А. с актуалното ветеринарномедицинско законодателство и произхождащите от него задължения на собственика на животновъден обект. Посочено е решението на комисията, че трябва да бъде връчено предписание за регистрация на животновъден обект – приют за кучета със срок на изпълнение шест месеца. На същата дата - 25.02.2026г. главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ Пловдив – д-р А. И. е съставил оспореното в настоящото производство Предписание № 003115, с което на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ са дадени указания животновъден обект в [населено място] да бъде регистриран по реда на Наредба № 41 от 10.12.2008г. и по реда на чл.137 от ЗВМД. Изпълнението на предписанието е възложено на А. А. – управител на Фондация „Шарко“ при нерегистриран животновъден обект. Определен е срок на изпълнение до 25.08.2026г. В предписанието е посочено, че са констатирани следните нарушения: обекта не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД като приют за кучета, както и по реда на Наредба № 41 от 10.12.2008г. От страна на ответника по делото са представени: Заповед № РД11-1921 от 20.08.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ, съгласно която д-р А. И. – гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ Пловдив е определен за официален ветеринарен лекар на общ. Хисаря; Заповед № ОСН-16/20.03.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ за назначаването на д-р А. И. на длъжност гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ Пловдив; длъжностна характеристика. От страна на жалбоподателя по делото са представени: списък на животните, които се отглеждат от фондацията с техните чипове и паспорти; 10 броя паспорти на животни; и годишен финансов отчет на фондацията. По делото са дадени обяснения от ответника по реда на чл. 176 от ГПК, който в отговор на въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя посочва, че по негови спомени съгласно предписанието, което е издадено в същия ден на проверката не е установено куче, което да не отговаря на изискванията, т.е. всички имат поставен идентификатор и собственик в системата „ВЕТИС“, като животните били в добро здравословно състояние. Ответникът заяви, че не е сигурен кой бил отразен като собственик в системата, но мисли, че е Фондация „Шарко“. Д-р И. посочва, че въпреки моментното здравословно състояние, което е добро на животните, наличния голям брой животни изисква да се създаде животновъден обект, /изискването на ЗВМД/, което ще гарантира правилното отглеждане на тези животни - различни видове помещения с цел по-добрата грижа за здравето и хуманното отношение към тези животни. Според ответника идеята за издаване на това предписание е всичко да се вкара в законови норми и да се гарантира здравето и хуманното отношение към големия брой животни, които се отглеждат в обекта. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Предписанието е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВМД, когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им, те предприемат мерки, една от които е да дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията, като тази мярка се прилага с предписание. Съобразно чл. 130 от ЗВМД контролът по здравеопазването се извършва чрез ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях. По аргумент от чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗВМД контролът по здравеопазването се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти. Според чл.30, ал.1 от Устройствения правилник на БАБХ, Областните дирекции по безопасност на храните осъществяват дейността си на територията на съответната област. В случая оспореното предписание е издадено от д-р А. И. - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, като обектът на Фондация „Шарко“, по отношение на който е издадено предписанието е в [населено място], обл. Пловдив. При издаване на оспорения административен акт е спазена изискуемата писмена форма, изложени са мотиви и диспозитив. От съдържанието на акта може да се установят волята на неговия издател и разпоредените с него правни последици. Предписанието съдържа фактически и правни основания, като възраженията в тази насока са неоснователни. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на Предписание № 003115 от 25.02.2026г. Предписанието е издадено в резултат на проверка, за констатациите от която е съставен Констативен протокол № 1 от 25.02.2026г. Незапознаването на жалбоподателя със сигнала послужил като основание за проверката не е съществено процесуално нарушение, тъй като подаденият сигнал е само повод за започване на административно производство, като органът сам събира доказателства и само въз основа на тях следва да прецени дали да издаде предписание или не. Констативния протокол е връчен на А. А., представляваща Фондация „Шарко“ и по този начин не е ограничено правото на защита, като цитираният в КП сигнал вх. № 9754/08.12.2025г. е приложен по делото (л.12). Освен това ЗВМД не изисква непременно подаване на сигнал за да бъде извършен контрол по здравеопазването, чрез проверка в обекти или на документацията в тях. Нарушението, за чието отстраняване е издадено предписанието е свързано с липсата на регистрация по чл.137 от ЗВМД на обекта стопанисван от Фондация „Шарко“, което се установява със справка в регистъра на животновъдните обекти, който е публичен (чл.7, ал.3, т.1 от ЗВМД), а не чрез сигнал. Съответно наличието на регистрация се установява с представяне на удостоверение за регистрация по арг. от чл.137, ал.6 от ЗВМД. По отношение на материалната законосъобразност на предписанието, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗВМД предвижда, че когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: 1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията; 2. налагат забрани; 3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи. Съответно мерките по т. 1 се прилагат с предписание, а тези по т. 2 и 3 - с разпореждане. Оспореното предписание е издадено именно на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВМД, като в него като нарушение е посочено, че обекта не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД като приют за кучета, както и по реда на Наредба № 41 от 10.12.2008г. По делото не се формира спор относно регистрацията на животните, наличието на чипове и паспорти, както и относно тяхното добро състояние към момента на проверката, което е изрично отразено в предписанието и КП, а и в обясненията си дадени пред съда по реда на чл. 176 от ГПК, д-р А. И. посочи, че не е установено куче, което да не отговаря на изискванията, т.е. всички имат поставен идентификатор и собственик в системата „ВЕТИС“, като животните били в добро здравословно състояние. Няма спор между страните, че Фондация „Шарко“ няма регистрация по чл.137 от ЗВМД, според която разпоредба собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Съгласно §. 1, т. 36 от ДР на ЗВМД "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Няма данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, обектът в [населено място] да е ветеринарна клиника или амбулатория. Обектът не е и лично стопанство по см. на §. 1, т. 55а от ДР на ЗВМД и чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството /ЗЖ/. В чл.51 от ЗВМД изрично е предвидено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137. След като безспорно се установява соченото от ответника нарушение, следователно са налице и материалноправните предпоставки по чл.131 от ЗВМД за издаване на предписание. Несъстоятелно е възражението, че Фондацията е „организация за защита на животните“ по смисъла на ЗЗЖ и законът й позволява да полага грижи за животни без задължителна регистрация на търговски обект. В случая не е дадено предписание да се регистрира търговски обект, а да се регистрира животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД. По арг. от чл.40, ал.6 от ЗЗЖ следва, че „организация за защита на животните“ е такава, която е регистрирана по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и в чийто устав е предвидена дейност за защита на животните. Дейността по защита на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености (чл.1, ал.2 от ЗЗЖ). В чл.41, ал.1 от ЗЗЖ изрично е посочено, че безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В ал. 5 на чл.41 от ЗЗЖ е посочено, че организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни. Съгласно чл.128 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г., временните приюти по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ трябва да отговарят на изискванията на глава четвърта от наредбата, следователно следва и да са регистрирани в ОДБХ. Съгласно § 1, т.9 от ДР на ЗЗЖ, "животни-компаньони" са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби. Видно от справка на интернет страницата на „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел“, целите на Фандация „Шарко“ са: изгражда, поддържа и управлява приюти и подслони в полза на животните в риск на територията на Република България; съдействува за оказването на необходимата здравна грижа за животните в риск; организира и провежда информационни, образователни и обучителни програми / в това число отпечатване и разпространение на печатни материали /, свързани с по-добрата осведоменост и разбиране сред специфични целеви групи и обществото като цяло по проблемите, свързани с условията на живот на животните и по-специално безстопанствените животни; съдействува на компетентните органи и институции, ангажирани в процеса на намаляване и мониторинг на популацията на безстопанствени животни; съдейства за развитие и утвърждаване на добрите практики и модели за намаляване и ограничаване на популацията на безстопансвени животни и животни в риск. Очевидно целите на Фондация „Шарко“ са насочени към безстопанствени животни, а не към отглеждане на животни-компаньони. Поради изложеното е неоснователно възражението, че всички 134 кучета отговарят на дефиницията за „животни – компаньони“. Кучетата в обекта в [населено място] не са и домашни любимци, тъй като не отговарят на определението дадено в § 1, т.34 от ДР на ЗВМД - животни, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека. В с.з. адв. А. изрично посочи, че Фондация „Шарко“ стопанисва проверения обект, като следва да се съобрази и разпоредбата на чл.176 от ЗВМД предвиждаща задължение за собствениците на обекти, в които се отглеждат домашни любимци с цел приюти за животни да ги регистрират по реда на чл.137. В този смисъл Решение № 418 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2018 г., V о. Цитираните два броя съдебни актове на ВАС в представените от жалбоподателя писмени бележки не са относими по настоящото дело, доколкото касаят налагането на принудителни административни мерки „запечатване на търговски обект“, а не издаване на предписание. Целта на принудителните административни мерки е да се предотврати или преустанови извършване на административни нарушения, докато предписанието дава възможност за доброволно отстраняване на нарушенията в определен от ответния орган срок. Съдът отчита положените от фондацията грижи към животните, за които безспорно се установи, че по време на проверката са били във видимо добро здравословно състояние, с добра охраненост, с поставени чипове и налични паспорти, с осигурена защита от неблагоприятни метеорологични условия, но не е за пренебрегване необходимостта от регистрирането на обекта, който следва да отговаря на изискванията на Глава четвърта, раздел I от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Съгласно чл.4, ал.1 от наредбата, обектите по чл. 1, ал. 1, т. 1, сред които и приюти за животни се регистрират по реда на чл. 137 от ЗВМД, като към заявлението за регистрация се прилагат и удостоверенията за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните на наетия персонал, който ще продава и полага грижи за животните. Целта на регистрацията на животновъдни обекти е те да отговарят на нормативните изисквания за извършване на съответната дейност, както и за осъществяване на контрол върху тази дейност от страна на държавата. Чрез регистрацията на приют се гарантира безопасността, както на отглежданите животни, така и на персонала, който трябва да е обучен да работи с животните. След извършена справка в деловодната система на Административен съд – Пловдив се констатира, че по отношение на Фондация „Шарко“ е издадено Наказателно постановление № 236 от 19.08.2020 г. от ИД директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), [населено място] за административно нарушение по смисъла на чл. 137, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗВМД, което е потвърдено с Решение № 260063 от 04.12.2020 г. по АНД № 584/2020г. по описа на Районен съд- Карлово, който съдебен акт е оставен в сила с Решение № 498/09.03.2021г. по КАНД № 143/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив. По отношение на възражението за срока на предписанието, следва да се отбележи, че същият е 6 - месечен, като няма пречки преди изтичането му да бъде поискано неговото удължаване, като се представят доказателства за причината, поради която предписанието не може да бъде изпълнено в срок (например да се представят документи от общината или от главен архитект, че не е приключило производството по издаване на разрешение за строеж, в каквато насока са възраженията). Евентуален отказ за продължаване на срока на предписанието подлежи на съдебен контрол. С оглед гореизложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореното по делото предписание е валиден и законосъобразен акт, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изхода на спора, в полза на ОДБХ Пловдив, в чиято структура е издателят на акта, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро /равностойност на 200 лева/, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното, Съдът