Решение № 2459 от 30.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5119/2025 г.

Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда /КТ/, обнародван ДВ бр.26 от 01 април 1986година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.108 от 19 декември 2008година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на “,,•••'', подадена срещу наказателно постановление №23-2400648, издадено на 07 февруари 2025година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” Софийска област /Д”ИТ” Софийска област/, с което на основание чл.414,ал.3 КТ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.7 от 24 януари 2012година, на юридическото лице, в качеството на работодател, е наложена “имуществена санкция”, в размер 1 800лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.61,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ - актуална редакция на разпоредбите, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.120 от 29 декември 2002година, изразило се в това, че при направена в периода 14 ноември 2024година - 09 декември 2024година, проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на юридическото лице, в качеството на работодател, е било установено, че конкретно към дата 14 ноември 2024година, когато контролни органи при Д”ИТ” Софийска област са посетили на място обект, представляващ заведение за бързо хранене“,,•••''“ в град София, ,,•••'', стопанисвано от “,,•••'', там е бил заварен да полага труд, конкретно на 14 декември 2024година, в 17:20часа, Т. Д. П., който е приготвял храна и е обслужвал клиенти зад витрина със заготовки, като в собственоръчно попълнена и подписана декларация е посочил, че полага труд в обекта за “,,•••'', на длъжност помощник кухня, от 10.11.2024година до 31.11.2024година, с работно време от 16:00часа до 20:00часа и с уговорено възнаграждение, в размер 390лева, като няма сключен трудов договор, но има граждански такъв с “,,•••'' и работи на норма - 250броя, но на 09 декември 2024година, при продължаване на проверката по спазване на трудовото законодателство по документи в Д”ИТ” Софийска област, изискани от работодателя, в т.ч. пълни трудови досиета на работещите в обекта, е бил представен граждански договор №001/10.11.2024г., сключен между “,,•••'', в качеството на възложител и Т. П., в качеството на изпълнител, като в същото време, при направена от контролните органи служебна справка в информационния масив на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ /ИА“ГИТ“/, Регистър“Трудови договори“, е било установено, че няма подадени данни до съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите от страна на “,,•••'' за сключен трудов договор с Т. П., какъвто не е бил представен и до приключването на проверката, а в същото време в писмено сведение, дадено на контролните органи на 09 декември 2024година, управителят и представляващ по закон “,,•••'', е посочил, че Т. П. е бил изпълнител по граждански договор, нает за конкретни фирмени събития, за да подготви определен брой купи с ориз, респ. на тази основа е било прието извършено на 14 декември 2024година, в град София нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, повдигнато и предявено на “,,•••''. В жалбата, подадена в приложимия законоустановения четиринадесетдневен срок /чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН - редакцията на последната посочена разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, при некоректна оценка на значимите и установени обстоятелства, съотв. при изведени необосновани и неправилни правни изводи. Развити са конкретни съображения, потвърждаващи, че реализираните от П. активности действително са били на основание сключен между него, в качеството на изпълнител и “,,•••'', в качеството на възложител, граждански договор, чиито клаузи от една страна нямат специфичните особености, характерни за трудовия договор, а от друга страна същите реално са отговаряли на фактическото положение, от гл.т. условия, причина и обстоятелства, при които П. се е намирал в обекта към времето на проверката и е изпълнявал определени ангажименти. Освен това се твърди, че при проверката контролните органи “подвеждащо“ са предоставили на П. декларация по образец и са изискали от него попълването й с данни, относими към трудовото правоотношение, във връзка с което посоченото и формиращо предмета на административнонаказателното обвинение, според жалбоподателя представлява “целенасочена, необективна и некоректна интерпретация на фактите при извършената проверка“, резултираща в създаване на предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност на “,,•••'', без извършено в действителност административно нарушение. Налице е и позоваване на допуснати нередовности в рамките на административнонаказателното производство, с характеристиката съществени, от гл.т. посочено в наказателното постановление време на извършване на вмененото нарушение, при положение на последно място, че и посоченият адрес на обекта на контрол не отговаря на действителния. Пред съда санкционираното юридическо лице “,,•••'', в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се представлява, нито от представляващ по закон, нито от такъв по пълномощно. Представляващ по пълномощно въззиваемата страна, в открито съдебно заседание, при условията на устност и непосредственост пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, позовавайки се на формираната доказателствена съвкупност, която счита, че установява по несъмнен начин фактите, относими към всеки един от съставомерните признаци на вмененото нарушение, включително изразява становище, че между страните няма спор относно датата, на която е била извършена проверката в обекта на контрол, а именно 14 ноември 2024година, респ. посочената дата 14 декември 2024година в съдържанието на атакуваното наказателно постановление, представлява и следва да бъде оценявана като “техническа грешка“. Отправя изрично искане за присъждане в полза на Д“ИТ“ Софийска област и при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, на юрисконсултско възнаграждение. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището на представляващия по пълномощно въззиваемата страна, изразено в хода на образуваното и водено съдебно производство, при условията на устност и непосредственост в открито съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: По делото няма спор относно съществуването към последните месеци на 2024година, а и във времето след това, на правен субект, представляващ търговско дружество с фирма/наименование “,,•••''”, в правна форма на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, ЕИК ••••••••, както и че в рамките на предмета си на дейност, към визирания период юридическото лице стопанисвало търговски обект - заведение за бързо хранене“,,•••''“, находящо се в град София, ,,•••''“. Към 14 ноември 2024година между “,,•••'' и Т. П. нямало уредено трудово правоотношение, макар че именно на посочената дата и малко след 17:00часа, П., заедно с още едно лице от мъжки пол, се намирал, а и полагал труд в посочения по-горе обект, като в рамките на работната зона на заведението и с поставена работна престилка, обслужвал клиенти, приготвяйки купи с храна. На същата дата, в ранните вечерни часов, скоро след 17:00часа, заведението било проверено от екип на Д“ИТ“ Софийска област, за спазване на трудовото законодателство, като екипът включвал свидетелите Р. С. и Д. Н.. Установявайки, че обектът се намирал в работен режим, а и при положение, че имали възможността непосредствено да възприемат, кой и какво извършвал, като фактическа дейност, в заведението, в т.ч. свидетел Т. П., на последния била предоставена декларация по образец, която П. попълнил с разбиране, без да отправя искания за насоки и разяснения, нещо повече, докато свидетелят попълвал декларацията, другото лице, заварено в обекта, по отношение на което и било поставено същото изискване, “говореше по телефона, препредавайки на Т., който беше зад витрината срещу нас, информация“. В такава ситуация П. посочил в съдържанието на декларацията, че полагал труд в заведението, стопанисвано от “,,•••'', в рамките на периода от 10 до 31 ноември 2024година, като помощник кухня, с работно време от 16:00часа до 20:00часа и с уточнението - за деня на проверката, т.е. “днес“, при трудово възнаграждение 390лева и на основание сключен граждански договор, с допълнително уточнение, видно от съдържанието на декларацията в края - “на норма 250броя от 10 ноември 2024година до 31 ноември 2024година“. В деня на проверката, извършена в заведението, екземпляр от посочения граждански договор не бил представен, нито бил изискан от контролните органи, но такъв, както и други писмени материали, били предоставени от “,,•••''“ за нуждите и с цел приключване на проверката, в сградата на Д”ИТ” Софийска област и на основание връчена призовка по чл.45,ал.1 АПК, конкретно на 09 декември 2024година, когато на управителя и представляващ по закон юридическото лице бил предоставен екземпляр от протокол за извършена проверка №ПР 2444753, но в същото време и се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето от свидетел С., в присъствието на свидетел Николов и на управителя на “,,•••'', на акт №23-2400648 за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация по чл.61,ал.1 вр. чл.1,ал.2 КТ, описано подробно като изразило се в неизпълнение на задължението от страна на юридическото лице, като работодател, да уреди отношенията по предоставяне на работната сила от страна на лицето Т. Д. П., заварено от контролните органи при Д”ИТ” Софийска област да работи в стопанисваното от дружеството заведение за бързо хранене при проверката, извършена на 14 ноември 2024година, като трудови. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на присъствалия в процедурата представляващ по закон “,,•••'' на същата дата - 09 декември 2024година, а въз основа на акта, при положение, че дружеството и не се възползвало от правото на писмени възражения в приложимия срок по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, на 07 февруари 2025година последвало издаването от страна на директора на Д”ИТ” Софийска област на атакуваното наказателно постановление №23-2400648, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “,,•••'', конкретно с налагането на основание чл.414,ал.3 КТ, на “имуществена санкция”, в размер 1 800лв., за нарушението, описано от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване, а от фактическа страна, макар също описано по идентичен начин, от гл.т. механизъм на осъществяване, окончателно посочено да е било извършено, като време, на 14 декември 2024година. С оглед естеството и начина на установяване на процесното нарушение, доводите, наведени в жалбата и за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по делото са били приобщени гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели, Р. С. - актосъставител, Д. Н. - свидетел по акта, но двете участвали и непосредствено в проверката /на място в заведението и в последвалата такава по документи/, по спазването на трудовото законодателство, при която е било констатирано самото нарушение, но още и чрез показания на разпитан в качеството на свидетел, Т. П., както са били приобщени писмени материали - основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда, на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.2 ЗАНН, административнонаказателна преписка, но още допълнително приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, конкретно от жалбоподателя, от въззиваемата страна - в изпълнение указания на съдията докладчик, а и служебно приобщени от състава, в т.ч. призовка №ПР 2444753 по чл.45,ал.1 АПК, бланкова декларация, попълнена от свидетел Т. П. на 14 ноември 2024година, протокол за извършена проверка №ПР 2444753 от 09 декември 2024година по описа на Д“ИТ“ Софийска област, в т.ч. с отбелязана дата на връчване на надлежно представляващ дружеството жалбоподател, идентификационна карта, молба от управителя на “,,•••'' за удължаване на срок, граждански договор за извършване на работа №001/10.11.2024г., сключен между “,,•••'', в качеството на възложител и Т. П., в качеството на изпълнител, протокол за приемане на извършената работа по граждански договор №001/10.11.2024г. - четири броя, но касаещи лицето Г.В.Г., в качеството на изпълнител, от 14 ноември 2024година, от 19 ноември 2024година, от 25 ноември 2024година и от 29 ноември 2024година, разходен касов ордер за извършено плащане на 29 ноември 2024година на 390лева от страна на “,,•••'' към свидетел Т. П., уведомление по чл.62,ал.5 КТ за сключен от “,,•••'' на 10 декември 2024година трудов договор с лицето Т. П., “сведение“ от 09 декември 2024година, изискано в хода на проверката от управителя и представляващ по закон “,,•••'', справка по данни в информационна система на ИА“ГИТ“ за издадени срещу дружеството жалбоподател наказателни постановления, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и издателя на атакуваното наказателно постановление - заповед №З-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, заповед №ЧР-43/30.01.2023г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, ведно с длъжностна характеристика за длъжност директор на Д“ИТ“Софийска област, включително с данни за запознаване със същата на издателя на атакуваното наказателно постановление и заповед №ЧР-995/26.04.2024г. на главния секретар на ИА“ГИТ“, ведно с длъжностна характеристика за длъжност инспектор в Д“ИТ“ Софийска област, Отдел“Административно информационно и правно осигуряване“, включително с данни за запознаване със същата на актосъставителя, приложени с жалбата - граждански договор за извършване на работа №001, сключен на 10 ноември 2024година между “,,•••'', в качеството на възложител и Т. П., в качеството на изпълнител, ведно с четири броя протоколи за приемане на извършената работа - от 14 ноември 2024година, от 19 ноември 2024година, от 25 ноември 2024година и от 29 ноември 2024година /лист 5-9 от делото/, служебно направена и приложена справка по данни в ТРРЮЛНЦ, за актуално, конкретно към 16 март 2026година, състояние на “,,•••'' /лист 11-12 от делото/ и приложени с писмо отговор от въззиваемата страна писмени материали, вх.№97490/26.03.2026г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 31-54 от делото/, като приложението представлява справка за сключен трудови договори от дружеството жалбоподател, в качеството на работодател, по данни в информационна система на ИА“ГИТ“, Регистър на уведомления за трудови договори, уведомление по чл.62,ал.5 КТ за сключен от дружеството жалбоподател трудов договор със свидетел Т. П. на 10 декември 2024година, както и справка за актуално състояние на трудовите договори, сключени от свидетел П., а така също материали за образувани и други административнонаказателни производства срещу дружеството жалбоподател за нарушения на трудовото законодателство. Съобразно характера и предмета на настоящото съдебно производство, естеството и начина на установяване на констатираното нарушение, изброявайки доказателствените материали, формирали доказателствената съвкупност по делото, въз основа на която извежда изводите си, съдът преди всичко счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, в нужната степен убедително са установили именно изложената по-горе фактическа обстановка. Тук е мястото съставът да изрази изрично становище, че въз основа на формираната доказателствена съвкупност се е потвърдило в рамките на казуса, че актът за установяване на нарушението, съставен на 09 декември 2024година, е такъв, поставил началото, в хипотезата на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.36,ал.1 ЗАНН, на административнонаказателно производство за нарушение, извършено на 14 ноември 2024година, а последното обстоятелство и е намерило убедително потвърждение в материалите от доказателствената съвкупност, конкретно в гласните доказателства, събрани чрез показанията на разпитаните свидетели, с акцент на споделеното от свидетел Р. С. - актосъставител, потвърдила от една страна, че именно тя е съставила процесния акт, предявен й в хода на разпита, респ., че това е станало в резултат от проверка, извършена в период от конкретна дата през месец ноември 2024година до конкретна дата през месец декември 2024година, за нарушение, извършено според посоченото в съдържанието на акта, на 14 ноември 2024година, като в подкрепа на споделеното от свидетел С., са се явили още показанията на свидетел Д. Н., както данните, обективирани в приобщените писмени материали, от които и на фона на самото нарушение, като признаци, е видно, че то е било свързано с констатации, относими към датата 14 ноември 2024година, когато контролните органи са извършили проверката на място в заведението, стопанисвано от дружеството жалбоподател, където и по същото време е бил заварен да полага труд свидетел П., по повод и във връзка с което са били описани обстоятелствата, стоящи в основата на повдигнатото и предявено административнонаказателно обвинение, с образуването на административнонаказателното производство. Предвид изложеното, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава от твърденията и доводите, наведени в жалбата, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /явява се подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице като пощенска пратка, с известие за доставяне /обратна разписка/, на 13 март 2025година, а жалбата е била депозирана по електронен път при административнонаказващия орган, съобразно приложимото изискване по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.1 ЗАНН, на 27 март 2025година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество относно преценка на основателността. С приоритет в случая, от гл.т. разпоредбите на глава ХІХ КТ, както тези на Устройствения правилник на ИА“ГИТ“, приет с ПМС №313 от 05 октомври 2022година, обнародван ДВ бр.81 от 11 октомври 2022година, конкретно разпоредбата на чл.21,ал.4, изрично предвиждаща, че “служителите на Дирекция“Инспекция по труда“ Софийска област имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столична община“ и предвид приобщените като писмени доказателства, заповеди на изпълнителния директор и на главния секретар на ИА“ГИТ“, ведно с приложени длъжностни характеристики към две от тях, съдът приема, че както актът за установяване на административното нарушение, така и атакуваното наказателно постановление, се явяват издадени от компетентни длъжностни лица. Като преценява, че жалбата подлежи на разглеждане по същество, за оценка на основателността, съдът формира становище, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на атакуваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, при положение, че на практика и има основание да бъде споделено едно от съображенията, с които е била обоснована защитната теза, от гл.т. съдържание на жалбата. Съдът мотивира правния си извод с констатацията за допусната нередовност в рамките на административнонаказателното производство, самостоятелно имаща характер на съществена, тъй като по естеството си е такава, че влиза в сериозен разрез с принципни правила, непреодолима е в настоящото съдебно производство, а и дефинитивно обуславя накърняване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото е свързана с неяснота, от гл.т. фактически рамки на административнонаказателното обвинение, а същата конкретно се е изразила в това, че на практика органите на административнонаказателното производство са приели като релевантни различни факти с правно значение, при положение, че производството е било образувано на 09 декември 2024година срещу “,,•••'', за осъществен състав на административно нарушение, извършено на 14 ноември 2024година, видно от посочените дати, на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.42,ал.1,т.2 и т.3 ЗАНН, при това и намиращи потвърждение във формираната доказателствена съвкупност, докато впоследствие, при издаването на наказателното постановление, в крайна сметка административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била реализирана за осъществен състав на административно нарушение, извършено на 14 декември 2024година. Така установяващото се несъответствие между съдържанието на акта и на наказателното постановление, касаещо без съмнение правнозначим факт, какъвто е времето на извършването на констатираното нарушение, дефинитивно внася неяснота /колебание/ относно основанието за реализирането на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице в случая. За отбелязване е освен това, че на плоскостта на казуса категорично не може да става въпрос за т.нар. ”техническа грешка” - първо, защото нормативната уредба, касаеща административнонаказателното производство, не познава този институт, резонно и не предвижда процесуален ред за преодоляване, когато става въпрос за задължителни реквизити от съдържанието на акта за установяване на нарушение и на наказателното постановление, при това свързани с параметрите на административнонаказателното обвинение и второ, защото несъответствията, касаещи съществени елементи от съдържанието на акта и на постановлението, освен непреодолими в настоящото съдебно производство, са твърде отчетливи и категорични, нещо повече, те препятстват възможността ясно да бъде очертан предметът на доказване в производството пред съда, образувано по жалба срещу наказателното постановление, а и възможността обективно да бъде извършена преценка на плоскостта на казуса за коректното прилагане на материалния закон /арг. чл.3 ЗАНН/, както за спазени и относими към конкретното производство давностни срокове, включително тези по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, а и при положение, че конкретно що се касае до давностния срок за административнонаказателно преследване, отправна точка според действащата нормативна уредба се явява именно посоченото време на извършване на конкретното нарушение, както е от значение и това на установяване на последното, респ. откриването на нарушителя, но отчетливо отграничено от времето на извършване на нарушението /арг. чл.34,ал.1 ЗАНН/. Точно в контекста на изложеното, в каквато насока оценява и основателността на един от наведените в жалбата доводи, включително и на фона на това, че в съдържанието на наказателното постановление, времето на деянието, повече от веднъж е било посочено като дата 14 декември 2024година, съдът категорично отчита пропуск в рамките на конкретното административнонаказателно производство, от една страна обусловил накърняване на правото на защита на санкционираното лице, а от друга страна и влизащ в разрез с принципни правила на административнонаказателното производство, на свой ред намиращ се в тясна връзка и с възможността за пълноценно реализиране на правомощията на съда в рамките на производството по жалба срещу наказателното постановление, по друг начин казано - касае се за пропуск в рамките на административнонаказателното производство, самостоятелно разкриващ белезите на съществено нарушение, при това неотстранимо в производството по жалба срещу наказателното постановление, а единствено мотивиращ убедителен извод, че последното следва да бъде изцяло отменено, като издадено незаконосъобразно, без от друга страна изобщо да е необходимо, а и да има предпоставки за обсъждане на правния спор по същество, в смисъл налице ли е извършено административно нарушение или не, както и изчерпателно наведените доводи, обосноваващи защитната теза на санкционираното лице, предвид насоката на същите. За прецизност на изложението съдът намира удачно ясно да отбележи, че както вече бе посочено по-горе, самият законодател, особено относно задължителните реквизити на актовете на органите на административнонаказателното производство - акт за установяване на нарушение и наказателно постановление и що се касае до обстоятелствата, относими към признаците от състава на вмененото нарушение, не е предвидил фигурата на т.нар. “техническа грешка” при попълването на съдържанието на актовете в рамките на всеки един конкретен казус, както и процедура по отстраняване на такива пропуски, което на плоскостта на казуса категорично потвърждава констатациите на съда в горния смисъл, що се касае до изхода на делото, още повече, че е и изключена законова възможност за саниране на пропуска, допуснат в рамките на конкретното административнонаказателно производство, тъй като противното би означавало създаване на предпоставки за заобикаляне и игнориране на нормативните правила, които не просто са установени по императивен и безусловен начин, но и пренебрегване на принципното правило, че въпросните правила са въведени именно по този начин и като гаранция за правото на защита на санкционираното лице, включително за възможността то да бъде ефективно и пълноценно упражнено, на свой ред възникващо още с образуването на административнонаказателното производство, т.е. със съставянето на акта за установяване на нарушението, при положение от друга страна, че в хода на цялото административнонаказателно производство рамките на административнонаказателното обвинение са поставени ясно и непротиворечиво, включително на фона на това, че и няма предвидена възможност за изменение на административнонаказателното обвинение, нито има нормативна опора, вече налични несъответствия между акта и наказателното постановление, засягащи правнорелевантните факти, очертаващи констатираното в конкретния случай, съотв. оценено като административно нарушение, да бъдат интерпретирани по начин, благоприятен и съответстващ на интересите на органите на административнонаказателното производство. Мотивиран именно от изложеното, преценявайки, че реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в случая е било осъществено в административнонаказателно производство, в рамките на което е била допусната нередовност с характеристиките на съществено нарушение на процесуалните правила, съдът намира, че има предпоставките да отмени изцяло оспореното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно, при това без изобщо да има основания да обсъжда случая по същество, в смисъл установява ли се или не осъществен състав на административно нарушение. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени от жалбоподателя деловодни разноски, а и при липсата на отправено и поддържано от тази страна искане за присъждане на деловодни разноски и съобразено със становището по крайния изход на делото, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски, при положение от друга страна, че претендираното от представлявалия по пълномощно в открито съдебно заседание въззиваемата страна, юрисконсултско възнаграждение, няма нормативна опора да бъде присъдено. По изложените доводи, с оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63,ал.3 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ