Решение № 98 от 26.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 136/2026 г.

Производството е по реда на глава XXXIII НПК. С определение от 16.10.2025г. по НОХД № 14593/2025г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 1 състав е одобрено споразумение, с което Ц. С. Г. е признат за виновен в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК Г. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, от който срок, на основание чл. 59, ал.4 НК, е приспаднато времето, през което му е било отнето свидетелството за управление на МПС, считано от 25.09.2025г. до влизане на определението в сила на 16.10.2025г. Апелативен съд - София е сезиран с искане от и.ф. Главния прокурор на Република България чрез негов заместник за възобновяване на наказателното дело поради допуснати в съдебното производство нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В искането се посочва, че при одобряване на внесения проект за споразумение, съдът е нарушил закона, като е наложил наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок извън рамките, визирани в разпоредбата на чл. 343г, ал.2 НК /ДВ бр.61/2025г. в сила от 29.07.2025г./. Според новосъздадената правна норма, действаща към момента на деянието, срокът на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, когато се налага заедно с наказание лишаване от свобода, не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. Според изложеното в искането, съдът е следвало да определи това наказание в рамките между една година и пет месеца и пет години и пет месеца и така с одобряване на споразумение за наказание за срок от шест месеца, е нарушил закона. Прави се искане за възобновяване на производството по НОХД № 14593/2025г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 1 състав, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд. В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от Апелативна прокуратура – София, поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде уважено. Процесуалният представител, нарочно упълномощен в това производство, на осъдения Ц. Г. – адв. Д. Д. оспорва искането, изтъквайки няколко аргумента. На първо място оспорва процесуалната легитимация на искателя, намирайки че подалият искането и.ф. Главен прокурор не разполага с правомощие да инициира подобно производство, респ. да упълномощава свой заместник с тази функция; отделно от това твърди, че по делото липсват доказателства за спазване на едномесечния срок за подаване на искането за възобновяване. На следващо място, защитникът счита, че ако не бъдат споделени изложените й доводи от процесуално естество, делото следва да бъде възобновено само в частта относно нарушението на чл. 343г НК. Осъденият Ц. Г. в лична защита поддържа аргументите на защитника си, а в предоставената му възможност за последна дума прави искане за потвърждаване на определението на Районен съд. Апелативен съд - София в мнозинството от настоящия си състав, след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо. Процесуалният закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активно легитимирана за това страна – Главният прокурор. Според мнозинството от настоящия състав на Апелативен съд и след влизане в сила на 21.01.2025г. /ДВ бр.6/2025г./ на разпоредбата на чл. 173, ал.15 ЗСВ, според която „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“, продължава законосъобразното изпълняване на функциите на главен прокурор от настоящия и.ф. главен прокурор. Подробни съображения от мнозинството от съдебния състав са изложени в предходно постановено определение № 1160/03.12.2025г. по ВНЧД № 1412/2025г. по описа на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав и които синтезирано и в отделни извадки, за нуждите на настоящото произнасяне, са следните: Отношенията, върху които новосъздадената алинея интервенира, определя нейната административна същност и процесуалния й характер. С нея законодателят променя правилата, по които следва да се развие и да приключи едно административно производство, което има за предмет определяне на лице, което да изпълнява функциите на главен прокурор тогава, когато тази длъжност не е заета от титуляра; с тази разпоредба законодателят урежда по различен от досегашния начин процедурата, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите, което сочи, че нормата е с процесуален характер. Това от своя страна аргументира извода, че същата има действие винаги занапред, като обратно действие на процесуална разпоредба е допустимо единствено само с изрично посочване в Преходни и заключителни разпоредби /ПЗР/ към ЗИД на съответния закон. Такава преходна и заключителна разпоредба в конкретния случай липсва. Същевременно административното производство, проведено по действащия към онзи момент процесуален ред на чл. 175, ал. 4 ЗСВ, в резултат на което на 16.06.2023г. Б. С. е бил определен за изпълняващ функциите главен прокурор е приключило с влязъл в сила административен акт. Процесуалният характер на нормата на чл. 173, ал.15 ЗСВ и липсата на ПЗР сочи, че същата намира приложение при неприключени административни производства с такъв предмет или по образувани такива след влизане в сила на разпоредбата – 21.01.2025г., каквито към настоящия момент не са налице. Освен това, ако намерението на законодателя е било да прекрати функциите на вече избрано по съответния процесуален ред лице, то би следвало да го направи изрично, тъй като подобна разпоредба има несъмнено рестриктивен характер, ограничавайки валидно придобити правомощия и затова трябва да е ясна и недвусмислена, а не да се извежда чрез тълкуване, което не почива на ясни законодателни мотиви. Извън това, съблюдаването на условието лицето да не е изпълнявало съответните функции за срок по-дълъг от шест месеца, е възложено изрично на административния орган /Пленума на ВСС/ при подбора на лицата, към които би насочил своя избор при провеждане на такова производство след влизане на закона в сила. Това изискване е към административния орган, а не към кандидата - условието е лицето да не изпълнява и да не е изпълнявало тези функции за срок по-дълъг от шест месеца, без нормотворецът да се е ангажирал с това дали този срок важи за която и да е от посочените в чл. 173, ал. 15 ЗСВ три длъжности или само за една от тях. Към настоящия момент и към момента на депозиране на искането за възобновяване от оправомощен от и.ф. Главен прокурор негов заместник, произнасяне на Пленума на ВСС по определяне на нов изпълняващ функциите или титуляр на този пост, не е налице. В допълнение - ако бъде прието, че на 21.01.2025г. правомощията на Б. С. като и.ф главен прокурор са били прекратени ех lege, разгледано и в контекста на разсъжденията за неизпълнение на задължението по ал.15 на чл. 173 ЗСВ от органа, който кадрово и административно обезпечава съдебната власт - Пленума на Висшия съдебен съвет, това би довело до неизпълнение на функциите на един от важните конституционно легитимирани органи, какъвто е главният прокурор. В този смисъл е и Решение №12/27.09.2022г. по конституционно дело №7/2022г. на Конституционния съд, в което се застъпва позицията, че е конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на конституционно установен държавен орган, ако това би довело до фактическо прекратяване на изпълнение на вменените му функции. По изложените съображения мнозинството от този съдебен състав намира, че подалото искането за възобновяване лице (като делегирано от правоимащо такова) има правомощие за това. Оттук насетне, съдебният състав е единен в позицията си, че второто възражение на защитата, наведено като формално основание за незаконосъобразност на искането и свързано със срока за подаването му, е неоснователно. Преклузивният срок, предвиден в чл. 421, ал.2 НПК, е шестмесечен от влизане в сила на съответния акт, който срок в случая следва да се съобразява от 16.10.2025г. (когато е одобрено споразумението по НОХД № 14593/2025г. на СРС) и съпоставката му с датата на депозиране на искането (05.01.2026г.) води до извод, че този срок е спазен. Некоректно защитата, в лицето на адв. Деянова, се позовава на едномесечния срок от узнаване на решението, предвиден в чл. 421, ал.1, пр.1 от НПК, тъй като този по – кратък срок се отнася до различно от настоящото възобновително основание – когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото. Обединен и в позицията си е настоящият съдебен състав, че по същество искането на и.ф. главния прокурор е неоснователно, тъй като липсва твърдяното нарушение на материалния закон - чл. 343г, ал.2 НК. Производството по НОХД № 14593/2025г. на СРС - Наказателно отделение, 1 състав е образувано по внесено в съда споразумение, с което обв. Ц. С. Г. се е признал за виновен за извършено на 25.09.2025г. престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и страните са постигнали съгласие за това деяние да му бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г НК - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, от който срок, на основание чл. 59, ал.4 НК, е приспаднато времето, през което му е било отнето свидетелството за управление на МПС, считано от 25.09.2025г. до влизане на съдебния акт в сила. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025г., 1 състав на Софийски районен съд - Наказателно отделение е одобрил постигнатото споразумение. Този състав на Софийски апелативен съд счита, че така посоченото съдебно действие по реда на чл. 382, ал.7 НПК не противоречи на закона в претендирания от искателя смисъл. Разпоредбата на чл. 343б, ал.1 НК предвижда в санкционната си част наказания лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години и глоба от 1 000 до 5 000 лв. Същевременно чл. 343г, ал.1 НК предвижда налагането на допълнително наказание – лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 НК (лишаване от право да се управлява моторно превозно средство), а ал.2 на същия текст определя времевите му рамки, когато то се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, които следва да надминават основното наказание в диапазона от една до пет години. С цитираното споразумение прокурорът, защитникът и обвиняемият са постигнали съгласие основното наказание – лишаване от свобода – да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК в размер под минималния, предвиден в закона, а именно – пет месеца. Подобно процедиране е в съответствие с чл. 381, ал.4 НПК и след одобрението му, не подлежи на последваща съдебна преценка. Спорният момент, въведен с искането за възобновяване, е свързан със срока на кумулативно предвиденото наказание и в частност дали е определен в рамките, посочени от чл. 343г, ал.2 НК /ДВ бр.61/2025г. в сила от 29.07.2025г./ и дали спрямо това наказание е приложима нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК при наличие или без наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства /предвид характера на проведената диференцирана процедура/. Според и.ф. Главния прокурор съдът в конкретния случай и поради наложеното на Г. основно наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца е следвало да определи кумулативното наказание в рамките между една година и пет месеца и пет години и пет месеца съобразно правилото на чл. 343г, ал.2 НК. Този състав на Апелативен съд не споделя изложеното в искането становище, според което за предвиденото наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство /в редакцията на актуално действащата и приложима към конкретния случай разпоредба на чл. 343г, ал.2 НК/, когато е кумулативна санкция наред с лишаването от свобода, да е неприложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и съответно определянето му под най – ниския предвиден в закона размер, който в настоящия случай, според правилото на чл. 343г, ал.2 НК, е бил една година и пет месеца, да е било незаконосъобразно. Подобно становище е в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал.2 НК: “Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36“. Тази норма не поставя друго изискване при определяне размера на предвидените кумулативни санкции освен съответствието им в съвкупност с целите по чл. 36 НК. Изложената в искането за възобновяване позиция е в противоречие и със задължителните за съдилищата указания относно приложението на чл. 55 от НК, дадени в Тълкувателно решение №1/13.04.2023г. по Тълкувателно дело №1/2022г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №2/13.05.2025г. по Тълкувателно дело №2/2024г. на ОСНК на ВКС. В първото от цитираните решения е прието, че разпоредбата на чл. 55 /и ал.3/ НК се явява универсално приложима към нормите от Особената част на НК, включително и в случаите на чл. 343г НК и липсват пречки за приложението й, когато основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал.1 НК е определено при условията на чл.55 НК. Относими към разглеждания случай са залегналите във второто решение постановки /въпреки концентрирането му върху проблематиката при налагане на кумулативна санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и глоба/. В него изрично е изяснена позицията на върховната съдебна инстанция в общ план при определянето на кумулативна санкция, а именно: „….законът не въвежда каквито и да е ограничения пред прилагането на правилата по чл. 55, свързани било то с вида на престъпленията, или с техния характер (умишлени или непредпазливи), или с вида на предвидените за тях санкции (прости или усложнени) и не изключва възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл.55. Тази възможност е изрично предвидена в специалната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от НК … Единственото специално изискване на чл. 57, ал. 2 към индивидуализацията на кумулативната санкция е за определяне на всяко от включените в нея наказания по такъв начин, че те да осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл. 36. … Чл.57, ал.2 НК, насочвайки съда към определяне на всяко от кумулативно предвидените наказания (очевидно включая и допълнителното), като се ръководи от правилата на предходните членове, тоест и на чл. 55, допуска определяне и на допълнителното наказание по тези правила….“. Изложеното дотук тълкуване на материалния закон означава, че за кумулативното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, което в случая, според правилото на чл. 343г, ал.2 НК, е с вече определяем специален минимум (надминаващ с една година срока на основното наказание лишаване от свобода) е напълно приложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и в ситуация като настоящата, когато и основното наказание – лишаването от свобода – е определено по този ред. Наличието на рамкирано в закона наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - от една до пет години над определеното наказание лишаване от свобода, не само обвързва това наказание с основното наказание, но и го оразмерява, което дава възможност на съда да приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и спрямо това допълнително наказание. По конкретното наказателно производство, страните по постигнатото по НОХД № 14593/2025г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 1 състав споразумение, определяйки както основното наказание лишаване от свобода, така и кумулативно предвиденото лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, не са се отклонили от правилното приложение на материалния закон (чл.55, ал.1, т.1 НК и чл. 343г, ал.2 НК), а Районен съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е одобрил съгласието на страните по въпросите, визирани в чл. 381, ал.5, т.2 НПК, свързани с вида и размера на наказанието. В заключение - при оценка на правоприлагащата дейност на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 1 състав не бяха установени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да бъде коментирано, че е постановен акт, нарушаващ закона. Това определя и отклоняване на искането на и.ф. Главния прокурор на Република България чрез негов заместник, за възобновяване на наказателното дело.