Решение № 1341 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5000/2025 г.

Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ

Производството е образувано по осъдителен иск предявен от А. С. П. срещу З••• за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от:

1533,88 евро (3000,00 лв.) - представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и стрес в резултат от ПТП причинено вследствие на виновно причинено от В. Е. П., като водач на л.а. „•••, с рег. № * •••при ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. на път•••на около 1 км. след разклона за с. •••в посока гр. •••, чиято отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва 31.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя за събитието/ до окончателното заплащане на сумата.

2245,81 евро (4392,43лв.) - представляваща застрахователно обезщетение, за нанесени имуществени вреди на л.а. „•••изразяващи се в увреждане на лекия автомобил, в размер на действителната стойност на МПС, вследствие на виновно причинено от В. Е. П., като водач на л.а. „•••• рег. № •••при ПТП, настъпило на 18.10.2023 г. на път •••, на около 1 км. след разклона за с. ••в посока гр. •••, чиято отговорност е застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва 26.01.2024 г. / датата на уведомяване на застрахователя за събитието/ до окончателното заплащане на сумата. – допуснато изменение на иска – л.154 гръб от делото.

В исковата молба се поддържа, че на 18.10.2023 г. на път ••• на около 1 км. след разклона за с. •••в посока гр. ••• настъпило ПТП по вина на В. П., който като водач на л.а. „••• предприел маневра „завой наляво“ за навлизане в крайпътна нива, без да се увери, че ищеца като водач на л.а. „••• е предприел маневра за изпреварване на реализира удар с него. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има В. П., който е предприел намаляване на скоростта и извършване на изненадваща и нелогична маневра „ляв завой“. Към момента на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а. марка „•••“ била застрахована при ответника.

Сочи се, че в резултат на ПТП настъпват имущество / по автомобила/ и неимуществени вреди за ищеца. Неимуществените вреди се изразявали с разкъсно-кунтузна рана травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око по интензивно в областта на долния клепач, както и по лигавицата на долната устна, като в медицинско заведение е поставена окончателна диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“., довела до двуседмични болки в травмираните области, налагащи употреба на обезболяващи. Сочи се, че ищецът страдал от безсъния, както и се наложило да полага грижи, за жената, с която живее на семейни начала, която пострадала тежко при процесното ПТП, страдал от посттравматичен стрес, страх да пътува в МПС и други негативни психически преживявания. Акцентира, че интензитета на психическите вреди обуславя справедливостта на претендираното обезщетение. Сочи, че на 31.01.2024г. е подал искане до ответника за заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди, като с писмо от 10.06.2024г. ответникът е отказал заплащане на обезщетение, тъй като не е изяснен механизма на произшествието. Именно от датата на която ответникът е получил искането за заплащане на обезщетение, се претендира законна лихва.

Посочва, че вследствие на ПТП за него са настъпили и имуществени вреди – увреждане на собствения му л.а. „•••, за които също уведомил ответника и на 26.01.2024г. бил съставен опис на уврежданията, след което на 08.03.2024г. и допълнителен опис.Ответникът му отказал заплащане на обезщетение, тъй като механизма на настъпване на ПТП не бил изяснен. Счита, че вредите са били в такъв размер, че автомобилът е бил негоден за възстановяване и е налиже „тотална щета“, с оглед на което обезщетението следва да е в размера на действителната стойност на автомобила към датата на ПТП- 5500 лв. Излага, че в продал автомобила в състоянието, в което се е намирал след ПТП за 500 лв. и претендира обезщетение от 5000 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на претенцията.

Оспорва водач на л.а. „•••да е извършвал противоправно действие, както и да има вина за произшествието вкл. е спазва регуларията и е подал светлинен сигнал за маневрата си. Евентуално твърди, че същият не по своя вина е поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието и не е нарушил правило да движение по пътищата виновно, като е наличе случайно Д.ие по смисъла на чл.15 НК. Счита, че водача на л.а. „•••“ не е имал техническа и професионална възможност да предотврати произшествието.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите, търпени от ищеца и десйтвия извършени от водача на л.а. „•••“.

Счита, че дори водача на л.а. „•••“ да е извършил нарушение произшествието отново би настъпило, поради неправилно управление на л.а. „•••“.

Навежда твърдения, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „•••“ или евентуално той е съпричинил вредоносни резултата, тъй като:

• не се уверил че водачът пред него /на л.а. •••/ не е подал сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво

– нарушение по чл.42, ал.1, т.1. ЗДвП съотв., когато ищецът е започнал изпреварването, водачът на л.а. „•••“ вече е бил започнал маневрата „Завой наляво“

• ищецът е започнал изпреварването без да подаде светлинен сигнал. -не се убедил, че пред себе си има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване – нарушение по чл. 42, ал.1, т.2, предл.2 ЗДвП

• не е съобразил скоростта си доколкото е имал непрекъсната видимост към л.а. „•••“ и е следвало да не започва маневра за изпреварване или е следвало да предприеме спиране

-създал е пречки и опасност за превозното средство, движещи се в пътната лента, предназначена за насрещно движение- нарушение по чл.42, ал.2, т.2, предл.2 ЗДвП

• не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал - нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП

• не е избрал подходяща скорост, съобразена с характера и интезивността на движението, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие- нарушение по чл.20, ал.1, изр.1 ЗДвП

• не е намалил и не е спрял, когато е възникнала опасност за движение, което е довело до настъпване на събитието

-ищецът не е бил с поставен предпазен колан по смисъла на чл.137а от ЗДвП, с какъвто ако е бил травмите биха били по-леки.

Оспорва ищецът да е търпял неимуществените вреди, посочени в исковата молба.

По отношение на автомобила на ищеца, твърди, че е настъпила тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ и следва да се съобрази стойността на запазените части.

Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Ответникът е направил възражение с правна квалификация чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е собственик на лек автомобил л.а. „•••,; настъпилото ПТП; противоправно поведение на водача на лек автомобил .а. „••• причинените вреди на лек автомобил л.а. „•••“, модел •••, както и търпените от ищеца неимуществени вреди в твърдения характер; причинна връзка между произшествието и претърпените вреди; размера на имуществените вреди и интензитета на неимуществените; наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача на лек автомобил л.а. „••• и ответника към датата на пътния инцидент. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По възражението за съпричиняване, с оглед конкретните фактически твърдения в тежест на ответника е да докаже, че:

• водачът на л.а. „Киа“ /ищецът/ не се уверил че водачът пред него /на л.а. •••/ не е подал сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво и когато ищецът е започнал изпреварването, водачът на л.а. „•••“ вече е бил започнал маневрата „Завой наляво“

• ищецът е започнал изпреварването без да подаде светлинен сигнал

• ищецът не се убедил, че пред себе си има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване

• ищецът не е съобразил скоростта си доколкото е имал непрекъсната видимост към л.а. „•••“ и е следвало да не започва маневра за изпреварване или е следвало да предприеме спиране

• ищецът е създал пречки и опасност за превозното средство, движещи се в пътната лента, предназначена за насрещно движение- нарушение по чл.42, ал.2, т.2, предл.2 ЗДвП - ищецът не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал

• ищецът не е избрал подходяща скорост, съобразена с характера и интензивността на движението, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие

• ищецът не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движение, което е довело до настъпване на събитието.

-ищецът не е бил с поставен предпазен колан по смисъла на чл.137а от ЗДвП, както и че сътоветноте действие/бездействие от страна на ищец е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието, респ. получаване на вредите от ищеца.

От фактическа страна:

Представен е констативен протокол за настъпило ПТП с пострадали лица, в който е описано, че на 18.10.2023 г., около 06.40 ч., място - път •••на ул./км около 1 километър след разклона за с. •••в посока гр. •••, в който за участник „1“ са попълнени данни на автомобилът на ищеца, а за участник „2“ – л.а. „••• с водач В. П.. Нарисувана е схема на произшествието от която е видно, ППС 2 извършва маневра ляв завой за навлизане в крайпътна нива, в този момент ППС 1 го изпреварва и блъска в ляво. Отразени конкретни щети по автомобил „1“ – деформация на предна част.

По делото е приложен лист за преглед на ищеца на 18.10.2023 г., като основна диагноза е посочена повърхностна травма на окосмената част на главата.

Приложени са и медицинско удостоверение № 1348/2023г. и заключение изготвено от Съдебна медицина от д-р ••••••от 18.10.2023г., като здравословното състояние на ищеца е оценено, като: временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмите са описани разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети.

От ищеца е представена отправената до ответника от него претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 31.01.2024 г.

На л. 11 е приложен опис-заключение по щетата от 26.01.2024 г., в който е посочено, че са констатирани множество увреждания на автомобила, като е представен опис заключение и от 08.03.2024г., в който са посочени и допълнителни щети. Описът заключение е подписан от ищеца и представител на ответника.

Представено от ищеца е писмо, с изх. 10024-К3-1657 от 10.06.2024г., с което ответника го уведомява, че на въз основа на чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, няма основание за ангажиране отговорността на ЗАД „•••" в качеството му на застраховател по полица № •••, като след предоставяне на необходимите документи, ликвидационната дейност по преписка по щета № •••ще бъде възобновена.

Представено е свидетелство за регистрация на л.а. ••• издаден на А. С. П. на 16.10.2010г.

На л. 21 от делото, от ищеца е представен договор за продажба на л.а. „••• от 24.03.2025г., с който ищецът продава същия, като за продажна цена е посочена сумата от 500 лв.

На л. 28 по делото е представено от ищеца заявление за изплащане на обезщетение за вреди от 23.01.2024 г.

По делото е допусната и приета КСМАТЕ, изгответна от вещото лице д-р Д. / медик/ и вещото лице М. / в техническата част/. От същата се установява, че 18.10.2023 г. в резултат на ПТП, като водач на лек автомобил А. С. П. е получил разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на лявото око, като описаните травматичен увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Становището на вещото лице е, че несъмнено след получаване на травматични увреждания от този вид, пострадалия е изпитвал болки в областта на травмите, било е налице кръвотечение от раната, както и че при тези травматични увреждания не би следвало пострадалият да е изпитвал затруднения в ежедневните си дейности. Установено е че времето за възстановяване на ищеца от травматичните увреждания е отзвучало без дефицит за период от около 2-3 седмици. Описан е механизъм на ПТП в следния смисъл: на 18.10.2023 г., около 06.00 часа, на път 3-2902 •••обл. Варна, при километър 11-ти е настъпило ПТП между л.а., •••с водач В. Е. П., ЕГН••••••••••, с посока на движение към гр. •••, изпълняващ маневра ляв завой със скорост по-ниска от 16 км/ч и л.а., •••, с водач А. С. П., ЕГН••••••••••, движещ се също в посока гр. •••, със скорост от около 90 км/ч. В резултат на предприетата маневра ляв завой от страна на л.а., •••" и изпреварващият в лява лента л.а., •••“ е настъпило съприкосновение между предна дясна част на л.а.,, •••" и лява предна врата на л.а., Форд". Пострадал при ПТП е пътника •••, ЕГН•••••••••• и водача на автомобила / ищеца/. Вещото лице е изложило, че нанесените щети по автомобила отговарят на описания механизъм на ПТП. От изготвената оценка на щетите на процесния автомобил се установява, че са пострадали предна броня; ролбар преден; капак преден; калник преден десен; вежда пр.дясна; фар десен; мигач преден десен; джанта пр.дясна; врата предна дясна; въздушна възглавница волан; въздушна възглавница дясна табло;... предно; фар за мъгла десен;.......декоративна; рама шаси - подмяна - OE - •••; дифузор вентилатори; ел. вентилатори; радиатор климатик; радиатор воден; рамка радиатори.

Вещото лице излага, че ремонта е икономически нецелесъобразен, предвид че автомобилът към датата на ПТП е на над 23 години. Установената средна пазарна стойност на подобен автомобил, към датата на ПТП е била 4892.43 лв, а стойността на необходимия ремонт надхвърля 100% стойността на автомобила. Заключава, че стойността на запазените части е около 30% от средната му пазарна стойност, като се има в предвид наличието на трансмисия с повишена проходимост при автомобила, запазен двигател, скоростна кутия, джанти и детайли от задната част на купето, незасегнати от удара.

Установено е че ударът между двете ППС е бил челен с превес на деформация при предна дясна част за л.а. •••и ляв страничен спрямо лява предна врата л.а. •••. Точката на пресичане на траекториите на движение е била в лява част на лява насрещна пътна лента за движение на автомобилите от гр. •••към село •••. Пътното платно е било с асфалтова настилка, като поради ранния час от деня се очаква наличието на влажна пътна настилка. Видимостта в района на ПТП е била над 100 метра. Зоната на ПТП се е намирала непосредствено след низходящ наклон при изкачване. Пътното платно е било съставено от две пътни ленти за противоположно движение със средна ширина от по 3.5 метра, с разделителна единична прекъсната бяла линия при зоната на ПТП. Пътния участък е имал хоризонтална пътна маркировка, спрямо която няма данни автомобилите да са извършили нарушения.

Посочва, се че скоростта в района на ПТП е била с въведено ограничение поради СМР до 60 км/ч., като водачите са се намирали в обективна видимост един към друг.

Установява, че при движение на л.а. •••със скорост от 60 км/ч и реакция в същия процесен момент, ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране. Опасната зона за спиране би била средно 48 м с реакция на водачът при средно 60-62м, предвид че л.а. •••е извършвал маневра ляв завой със скорост по-ниска от 16 км/ч, а л.а. •••се е движил със скорост от приблизително 90 км/ч.

Заключението на вещото лице е че основна причина за настъпилото ПТП е избраната скорост на движение на л.а. •••, а на второ място избраната маневра завой наляво към земеделската нива от водача на л.а. •••без да се увери, че е възприет с намеренията си от останалите водачи.

Причинно-следствената връзка между уврежданията и пътното произшествие се потвърждава от обстоятелствата, че травмата диагностицирана непосредствено след инцидента и като вид, и локализация се причислява към често наблюдаващите се увреждания при ПТП в купето на автомобил.

Вещото лице установява, че получените травми в областта на лицето на пострадалия са резултат на действието на въздушната възглавница, като счита, че травматични увреждания от този вид могат да се получат както с така и без поставен предпазен колан.

Експертизата е оспорена от ищеца, в частта относно настъпване на проишествието, като е назначена повторна САТЕ в тази част, която следва да бъде кредитирана относно обстоятелствата довели до настъпване на ПТП, поради следното:

По делото е изслушана повторна тричленна съдебно-техническа експертиза, като вещите лице са се запознали с материалите по делото. По отношение на механизма е заключено, че на 18.10.2023 г. при движение по път № Път •••л.а. •••с водач •••П., се движил в посока гр. •••. В района на местопроизшествието водача решил да направи завой на 90 градуса и да се върне обратно. Започнал да се изнася на ляво, навлиза в лявата лента за движение и в същият момент е ударен в предна лява врата от л.а.••• водач А. П., който е предприел маневра изпреварване. Заключението на вещите лица е, че водача на л.а. •••, когато вижда, че автомобилът който изпреварва започва маневра на ляво, прави опит да предотврати удара и завива волана на ляво и предприема аварийно спиране. В съобразителната част е посочено, че съобразно скоростта на движение водача на л.а. „•••“ е нямал време за реакция така че да избегне удара. Експертите са посочили, че нанесените щети по увредения л.а •••са в предна дясна част в зоната на преден десен фар и коренспондират с механизма на ПТП.

По отношение на пътните условия и видимостта, вещите лица посочват, че по свидетелски показания се установява, че към момента на ПТП е имало лек валеж на дъжд, а предвид че изгрева на слънцето е бил в 7,43 часа същото е станало през тъмната част на денонощието. Посочват, че л.а. •••, водача е имал видимост към другия участник на огледалата за обрано гледане до момента, когато автомобилът по време на изпреварване попадне в „мъртвата му зона" - това е някъде когато изпреварващият автомобил се намира от лявата му страна в района на задна лява врата, но има видимост от осветеността на фаровете. Двата автомобила са били с включени къси светлини, видимостта през тъмната част на денонощието като дължината на видимост е ограничена до дължината на осветеността от фаровете. Преди да започне маневра ляв завой водача на л.а. •••е имал възможност да види в огледалата за обратно виждане фаровете на автомобила, който се намира зад него.

Вещите лица са посочили, че ПТП не е било предотвратимо за л.а. •••, защото водачът своевременно е възприел спрелия на пътя л.а. ••••и предприел изпреварване, но тези действия не са стигнали за предотвратяване на ПТП, защото спрелият автомобил е предприел внезапна маневра ляв завой и навлязъл в неговото платно. ПТП е било предотвратимо за л.а. марка „•••” модел •••", като своевременно е видял идващият зад него автомобил и е прекратил завой на ляво - да го пропусне да премине или да навлезе в дясната пресечка, където при първа възможност да направи маневра за връщане на обратно.

Установена е скоростта на автомобилите към момента на ПТП, съобразно спирачните следи, като за на л.а. . •••същата е била 84,28km/h, а за л.а. •••тя е била 26,98 km/h. Считат, че за участъка разрешената скорост на движение е била 90 км/ч.

Установява се, че водачът на •••е реагирал с аварийно спиране още преди другия автомобил да навлезе в лентата му за движение (около 1,28 в преждевременно (1,36 - 0,08 = 1,28) - още когато ••••е бил в своята лента и е започнал движение, като е реагирал дори преждевременно и въпреки това не е успял да предотврати ПТП.

Определена е опасната зона на спиране на всеки от участниците в ПТП, като за л.а. •••е 99,06 м., а за л.а. •••" - 7,29 м.

Вещите лица са посочили, че причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са за водача на л.а. •••по-късно възприемане на опасността, която е създадена от л.а. •••и скоростта му на движение. За л.а. •••предприемане на маневра ляв завой без да се е убедил, че не създава опасност за другите участници в движението.

По делото са разпитани трима свидетели:

В показанията си свид. П. – водач на л.а. •••– другото МПС участвало в процесното ПТП, излага, че произшествието е станало през октомври 2023 г. на пътя след •••в посока към ••••. Разказва, че пропуснал отбивката, в която трябвало да влезе, като продължил да търси място, където да обърне. Намерил място с голяма асфалтирана площадка, прекъсната линия. Подал мигач и предприел маневра, като ПТП се е случило, докато е следвало да направи обратен завой, като не е видял никакъв автомобил. Сочи, че пътната настилка била мокра, като било тъмно, облачно и видимостта на била добра.

В показанията си свид. П.а – дъщеря на ищеца излага, на 18.10.2023г. получила обаждане от баща си. Когато пристигнала на мястото на ПТП, видяла само колата на баща си, като той вече е бил откаран с линейка. Свидетелства, че го видяла в болницата, половината лицето му било покрито със засъхнала кръв, имал наранявания по лицето, а по брадата и долната му устна имало отток и била със син, лилав и зелен цвят. Твърди, че не е имал болнично лечение и бил освободен същия ден след рентген, скенер на главата и кръвни проби. Излага, че последиците от повърхностните рани отшумели след няколко седмици, но започнал да има непрестанно главоболие, като се налагало да приема постоянно обезболяващи. Започнал да има проблеми със съня, изразяващи се в безсъние и кошмари. Затворил се в себе си и спрял да споделя. Появил се е и страх от шофиране.

В показанията си свид. •••– без родство със страните излага, че видяла ищеца след ПТП-то, като по лицето му имало наранявания, устната му била пукната. Свидетелства, че бил стресиран и разтревожен. След инцидента, често се оплаквал от главоболие, безсъние и кошмари, а на 31.12 вдигнал кръвно, което свидетелката измерила 230/130, като преди това не е страдал от високо кръвно налягане. Свидетелства, че го посъветвала да посети кардиолог, като след посещението му е назначена терапия с медикаменти. Излага, че понякога се налага да пътува с него, като отбелязва че ищецът се притеснява да шофира и кара много внимателно.

По делото е приложен протокол № 638/26.11.2025г. по гр.д. № 675/2024г на Окръжен съд Варна, в същия е разпитан като свидетел по същото ПТП В. П.. В същия на стр. 17 същия посочва, че се е огледал само напред, назад даже не било необходимо да се оглежда, понеже като се появял някой отзад му светело в огледалото. В същия протокол е разпитан, като свидетел и ищеца, който твърди, че имал видимост към другия автомобил от около 300м., като когато го приближил на 100м. включил ляв мигач и минал в лявото платно, за да го задмине. На около 10-15 метра разстояние един от друг водачът на другия автомобил предприел маневра за обратен завой.

От правна страна:

По механизма и причинно-следствената връзка относно иска за имуществени вреди

В конкретния случай, установения с констативен протокол за ПТП с пострадали лица механизъм на настъпване на произшествието, виден от схемата на ПТП, се установява и от изслушаната по делото тройна САТЕ и разпитаните по делото свидетели - водача на л.а. •••и водача на увредения автомобил.

Относно механизма и причинно-следствента връзка на процесното ПТП, съдът кредитира изготвената повторна тричленна САТЕ, като обективна и безпристрастно изготвена, като приема, че процесното ПТП е настъпило по описания механизъм в нея. Съдът дава доверие на повторната експертиза, доколкото е по-подробно аргументира и е изготвена от три вещи лица с висока обща компетентност, които са единодушни по отношение на формираните изводи.

Съдът отчита събрани по делото доказателства в съвкупност, като с най-голяма доказателствена тежест се ползват показанията на свид. П., който е участник в ПТП, но не е заинтересован от изхода на спора за разлика от ищеца. Свидетелят сочи, че не е видял другия автомобил, а пред ВОС в о.с.з дори излага, че нямало нужда да се огледа за идващ зад него автомобил преди да предприеме маневрата довела до ПТП. Показанията водят до извод, че именно той е станал причина за инцидента, като с действието си предприемане на маневра без да съобрази обстановката и с бездействието си, като не е прекратил завоя на ляво, за да пропусне другия автомобил да премине.

При съвкупна преценка на доказателствата се установява, че увредения автомобил е претърпял удар в предната дясна част, който кореспондира с установения механизъм на ПТП от вещите лица по проведената тройна САТЕ и се потвърждава от свидетелските показания.

Вината на водача на л.а. •••е предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от страна на ответника, върху когото пада доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на произшествието и установените щети в описа, изготвен от застрахователя и щетите описани от вещото лице предна броня; ролбар преден; капак преден; калник преден десен; вежда пр.дясна; фар десен; мигач преден десен; джанта пр.дясна; врата предна дясна; въздушна възглавница волан; въздушна възглавница дясна табло;... предно; фар за мъгла десен;.......декоративна; рама шаси; дифузор вентилатори; ел. вентилатори; радиатор климатик; радиатор воден; рамка радиатори. Становището на вещото лице по КСМАТЕ, че ремонта е икономически нецелесъобразен, предвид че автомобилът към датата на ПТП е на над 23 години, при средната пазарна стойност на подобен автомобил, към датата на ПТП е била 4892.43 лв.

Установено е че ударът между двете ППС е бил челен с превес на деформация при предна дясна част за л.а. •••и ляв страничен спрямо лява предна врата л.а. •••.

Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди.

Вещото лице е калкулирано, че действителната пазарна стойност на л.а. „•••“ към датата на настъпване на произшествието е в размер на 4892,43 лв., а стойността на щетите по средни пазарни цени към настъпване на ПТП-то, е в размер на 8207,35 лв. Доколкото стойността на необходимия ремонт е по голяма от 100% от действителната стойността на лекия автомобил е налице тотална щета. Съдът следва да приспадне стойността на запазените части, като по делото са представени доказателства за извършена реална продажба на л.а. •••за сумата от 500 лв., която съдът намира относима и представлява действителната пазарна стойност на катастрофиралия автомобил. Сумата от 500 лв., представляваща реалната пазарната стойност на автомобила след катастрофата, следва да бъде приспадната от действителната пазарна стойност, при определянето на обезщетението за имуществени вреди.

Съдът следва да съобрази извода на вещото лице за наличие на „тотална щета“ при формиране на изводите си за размера, до който иска е основателен, тъй като заключението се основава на изрично посочени източници, които са били анализирани от вещото лице въз основа на критерии изложени от него. По отношение на формиране на стойността на увредения автомобил са изложени методите за достигане до крайния извод на експерта вкл. са отчетени и икономически показатели за изменение на цената от датата на произшествието до датата на изготвяне на експертизата, за да се стигне до мотивиран извод за размера на пазарната стойност на имуществото към момента на инцидента, която е относима за спора.

Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І т..о. /обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/.

По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1). издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2). експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

В случая от кредитираното заключение на КСМАТЕ се установява, че е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.

Доколкото обезщетението трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, при тотална щета обезщетението трябва да е равно на действителната стойност на погиналото имущество към датата на погИ.е, но ако са налице запазени части от това имущество, те трябва да бъдат приспаднати /в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване/. Тъй като дължимото обезщетение е съответно на действителната стойност, а застрахователната сума е само горна граница, която ограничава задължението на застрахователя, продажната цена на пострадалия автомобил, следва да се приспадне от действителната стойност, а не от застрахователната сума.

В случая размерът на дължимото обезщетение се получава, като от средната пазарна цена към датата на настъпване на ПТП /доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същия вид и качество като увредената/ от 4892.43 лв /съгласно КСМАТЕ/, се приспадне сумата от продажбата на катастрофиралия автомобил 500 лв. и обезщетението, което следва да се плати възлиза на сумата от 4392,43 лв. - 2245,84 евро. Ответникът не е заплатил суми извънсъдебно, като е писмо от 10.06.2024г е отказал изплащането на застрахователно обезщетение по заведената щета. Ищецът е предявил иск в размер на 4392,43 лв., който размер е доказан, доколкото представлява именно разликата между дължимото обезщетение след приспадане на получената от продажбата сума от продажбата на автомобила.

По механизма и причинно-следствената връзка относно иска за неимуществени вреди

Към исковата молба са представени медицински документи, които са обсъдени от вещото лице-медик, поради което съдът не намира за необходимо отделното им анализиране.

От приетата по делото комплексна експертиза в медицинската й част, за която съдът дава вяра, като компетентно дадена и отговаряща на зададените въпроси се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил получил разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на лявото око, като описаните травматичен увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Становището на вещото лице е, че несъмнено след получаване на травматични увреждания от този вид, пострадалия е изпитвал болки в областта на травмите, било е налице кръвотечение от раната, както и че при тези травматични увреждания не би следвало пострадалият да е изпитвал затруднения в ежедневните си дейности. Установено е че времето за възстановяване на ищеца от травматичните увреждания е отзвучало без дефицит за период от около 2-3 седмици.

По отношение на търпените от ищеца неимуществени вреди в хода на производството са разпитани двама свидетели, от показанията на които също се установяват вида и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания.

С оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът намира за установено, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП са констатираните при ищеца разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на лявото око, като счита че от свидетелските показания може да се заключи, че ищецът е преживял в следствие на ПТП и последици изразяващи се в стрес, който е променил качеството му на живот.

При изложеното се установяват материалноправните предпоставки на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за търпените неимуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за същите.

Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания дадени с ППВС № 4/1968 г. и е длъжен във всеки конкретен случай да съобразява установените по делото факти. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия "справедливост" са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото Д.ие в патримониума на увредените лица, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния етап от развитието на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането / Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/

При така изложените критерии, въз основа на които съдът следва да определи размер на дължимото обезщететение за неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер на същото е 3000,00 лв.

За да достигне до такъв извод съдът отчита, че вследствие на инцидента на ищеца е причинено получил разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на лявото око. За да определи този размер на обезщетението съдът съобразява възрастта /56 г./, на която ищецът е претърпял травмата, периода на възстановяване, който включва две-три седмици до постигане на пълно възстановява от физическите травми. За тази продължителност на възстановяването съдът съобразява експертното заключение и свидетелските показания на свид. П.а, като последните следва да се преценяват по чл.172 ГПК в съвкупност с останалите доказателства, като периода на възстановяване съответства на експертното заключение. В периода на възстановяване ищецът е търпял болка от непрекъснат характер, като се налагало непрекъснато използване на обезболяващи, които обстоятелства произтичат от характера на травмите и се потвърждават от показанията на свидетеля П.а, която има непосредствени впечатления от ежедневието на ищеца, предвид съжителството им в периода след инцидента. Настоящият състав отчита, че ищецът е търпял и психическо напрежение и емоционално натоварване свързани с преживяната психическа травма от ПТП. Като последица от произшествието и неимуществена вреда съдът възприема и логичния страх от шофиране, но съдът отчита, че доколкото същия е продължил да шофира е настъпило преодоляване на притесненията, с оглед възможността да използва автомобил. От експертното медицинско заключение се установява, че вследствие на травмата е нормално ищеца да изпитва болки и дискомфорт за около две седмици, които да налагат употреба на обезболяващи, като към 11.09.2025г. не се установяват следи от травматични увреждания. Всички тези вреди са с характер и интензитет, за който съдът намира, че посочения размер на обезщетение е адекватен да възмезди.

Възражението, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан по смисъла на чл.137а от ЗДвП, с какъвто ако е бил травмите биха били по-леки остава недоказано от ответника. Видно от становището на вещите лица по приетата КСМАТЕ, получените травми в областта на лицето на пострадалия са резултат на действието на въздушната възглавница. Установено е че травматични увреждания от този вид могат да се получат както с, така и без поставен предпазен колан.

Справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е от 3000лв.

По възражението за съпричиняване.

Ответникът поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като посочва различни основания за съпричиняване.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия /в случая водача на увредения автомобил/ и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В случая би било достатъчно да е налице нарушаване на ЗДвП, което ако не бе допуснато от водача, автомобила не би претърпял вредите.

Не се установява от свидетелските показания, че ищецът е пропуснал да се увери, че водачът на л.а. Форд е подал сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво. Още повече, само водачът на автомобил •••, твърди че е подал мигач, като предвид че не е счел за нужно да погледне зад автомобила за приближаващи автомобили, това негово твърдение противоречи на логиката, предвид което възражението на това основание се явява недоказано.

Възражението, че ищецът е започнал изпреварването без да подаде светлинен сигнал не се установява еднозначно от свидетелските показания. Както се установи водачът на л.а. •••дори не е видял идващия зад него автомобил, а ищецът твърди че е подал мигач. Предвид разпределената доказателствена тежест в полза на ответника за доказване на този факт, възражението следва да се отхвърли, като недоказано.

Възражението, че ищецът не се убедил, че пред себе си има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване – нарушение по чл. 42, ал.1, т.2, предл. 2 ЗДвП, също остава недоказано от ответника. Видно от свидетелските показания на ищеца по гр.д. № 675/2024г на Окръжен съд Варна, същият е имал видимост към другия автомобил от около 300м., като когато го приближил на 100м. включил ляв мигач и минал в лявото платно, за да го задмине. Съдът счита, че това разстояние е достатъчно да се предприеме изпреварване

Възражението, че ищецът не е съобразил скоростта си доколкото е имал непрекъсната видимост към л.а. „•••“ и е следвало да не започва маневра за изпреварване или е следвало да предприеме спиране - създал е пречки и опасност за превозното средство, движещи се в пътната лента, предназначена за насрещно движение - нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2, предл.2 ЗДвП също остава недоказано. Действието, което е трябвало да предприеме ищецът за да задмине спрелия на пътя автомобил, следва да се преценява към момента, в който е имал видимост към л.а. •••, същия, като се съобрази изненадващата обратна маневра на водача. Предвид заключението от тройната САТЕ, че водачът своевременно е възприел спрелия на пътя л.а. •••и предприел изпреварване, но тези действия не са стигнали за предотвратяване на ПТП защото спрелият автомобил е предприел внезапна маневра ляв завой и навлязъл в неговото платно, не може да бъде прието, че ищецът не е съобразил действията си, следва да се изтъкне, че вещите лица по приетата тройна САТЕ посочват, че ищецът е реагирал дори преждевременно, но не е могъл да избегне ПТП.

Възражението, че ищецът не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал - нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП не се доказва от ответника. Видно от приетата тройна САТЕ по делото се установява се, че водачът на Киа е реагирал с аварийно спиране още преди •••да навлезе в лентата му за движение (около 1,28 в преждевременно (1,36 - 0,08 = 1,28) - още когато •••е бил в своята лента и е започнал движение, като е реагирал дори преждевременно и въпреки това не е успял да предотврати ПТП т.е. ищецът е контролирал непрекъснато собствения си автомобил.

Разглеждайки възражението, че ищецът не е избрал подходяща скорост, съобразена с характера и интезивността на движението, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие - нарушение по чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, следва да се съобрази атмосферната и пътната обстановка към момента на ПТП и скоростта на л.а. •••. Съобразно тройната САТЕ скоростта, с която се е движил ищецът към момента на ПТП е била 84,28 km/h, като предвид тъмната част на денонощието и влажната пътна настилка същата се явява несъобразена. Съдът съобразява, че в двете експертизи са посочени различни разрешени скорости в участъка – първият експерт е посочил, че е имало ограничени на скоростта 60км/ч., поради ремонт като се е основал на писмени доказателства налични по приложеното ДП /писмо то АПИ, че в участъка е действала временна организация на движението и ограничение на скоростта до 60 км/ч/, а експертите по повторната САТЕ излагат, че разрешената скорост е била 90км/ч. / в о.с.з.- л.151 гръб от делото/. Въпреки разнопосочните заключение може да се изведе еднозначен извод, че скоростта на МПС на ищеца от над 84 км/ч е била несъобразена с пътните условия, като при възприемане заключението на в.л. М. тя била и неразрешена в съответния участък. В крайна сметка скоростта от 84,28км/ч не е позволила на ищеца да реагира своевременно и да избегне удара, като сам е посочил при разпита му като свидетел в друго производство, че от далечно разстояние е имал видимост към другото МПС.

Предвид горното, съдът намира, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване, се явява основателно. Съобразно поведението на водача на автомобила и пътната обстановка, то участието на същия в причиненото увреждане следва да се определи на 30%. От сумата на всяко от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които следва да плати ответното дружество, следва да се приспадне сума съответстващата на процента на съпричиняване.

Възражението, че ищецът не е намалил и не е спрял, когато е възникнала опасност за движение, което е довело до настъпване на събитието остана недоказано от ответника. Видно от приетата тройна САТЕ по делото се установява се, че водачът на Киа е реагирал с аварийно спиране още преди •••да навлезе в лентата му за движение (около 1,28 в преждевременно (1,36 - 0,08 = 1,28) - още когато •••е бил в своята лента и е започнал движение, т.е. ищецът е предприел намаляване на скоростта и спиране, като не е успял да предотврати удара, поради несъобразената си скорост.

В обобщение предвид уваженото възражение за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 30 % искът за неимуществени вреди следва да се уважи до 1073,71 евро(2100,00 лв.), като се отхвърли за разликата до претендираните 1533,88 евро(3000 лв.), а искът за имуществени вреди следва да се уважи до размер от 1572,07 евро (3074,40 лв.), като се отхвърли за разликата до претендираните 2245,81 евро (4392,43 лв.).

По исканията за присъждане на лихва:

За задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, именно само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице.

Претенцията в случая е лихва върху обезщетение за имуществени вреди от 26.01.2024г., а върху обезщетение за неимуществени вреди – от 31.01.2024г., на които дати ищецът твърди, че е уведомил ответника за събитието.

От приложените по делото покана до ответника и разписка за нейното получаване – л.12 и л.13 се установява, че ответникът е уведомен за претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди именно на 31.01.2024г., с оглед на което именно от тази дата следва да се присъди лихва върху основателния размер на обезщетение за неимуществени вреди.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди, когато е налице хипотезата на тотална щета съгласно нормата на чл. 309, ал. 1 от КЗ същата предписва, че преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Основанието обаче за издаването на такова удостоверение, съгласно чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е лиценцираният застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета. С подаването заявлението по чл. 380, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение застрахователят (23.01.2024г.- л.28) фактически е поканен да подаде и уведомление по реда на чл. 18а, ал. 7 от наредбата при наличието на обективни факти за съществуването на тотална щета. С отказа или бездействието на застрахователя да подаде такова уведомление за настъпила тотална щета следва да се приеме, че същият не е определил и изплатил пълното застрахователно обезщетение в сроковете по договора за застраховка или тези по чл. 497 от КЗ.

При изложеното следва да се присъди лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от исканата от ищеца дата – 26.01.2024г., която следва датата на уведомяване на ответника.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът и ответника съразмерно предвид уважената, съответно отхвърлената ( и прекратената, поради оттегляне на иска) част от исковете. Ищецът е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за заплащане на 320,00 лв.- държавна такса, 500,00 лв. - депозит за КСМАТЕ, 1500лв. депозит тройна САТЕ и 1100,00 лв. - адвокатско възнаграждение /заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./. Съобразно уважената част на исковете на ищецът следва да се присъди сумата от 1131,07 евро(2212,18 лв.) - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В отговора на исковата молба е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, съобразявайки фактическата сложност и правна сложност на делото, както и че адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца в размера по чл.7 от Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, който съдът прилага като ориентир за справедливото остойностяване на адвокатския труд. Ищецът е бил адекватно и активно представляван в три о.с.з., представителят му е изразявал становища и своевременно е правил доказателствени искания, чрез което му е осигурил качествено представителство по делото отговарящо на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът е направил искане и е представил доказателства за направени разноски в размер на общо 850,00 лв., от които 50,00 лв. депозит за свидетел, 600,00 лв. депозит за КСМАТЕ и 200,00 лв. юрк. възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част от исковете на ответникът следва да бъдат присъдена сумата от общо 153,48 евро(300,19 лв.) – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения съдът