Решение № 220 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 394/2026 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. М. Н., ЕГН:••••••••••, чрез пълномощника си АД „Д. и партньори“ БУЛСТАТ 180717303, със съдебен адрес гр.С., бул. „Княз Александър Дондуков - Корсаков“№5, вх.В, ап.25 против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), БУЛСТАТ 130764706 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2. Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 511, ал.1, т.2 във вр. чл.511 ал.3 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, с които да бъде осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) да заплати на В. М. Н. сумата в размер на 650,00 евро – главница, предявен като частичен иск от 12 750,00 евро, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 21.08.2024 г., ведно със законната лихва от 12.01.2025 г.- датата на изтичане на сроковете по чл.516 ал.2 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че на 21.08.2024 г., около 18:40 ч. в с.П., обл. В., по ул. „Милин камък“, И.И. управлявал мотоциклет „Сузуки UC 150X“, с италиански регистрационен номер №АЕ•••••. По същото време, по същата улица се движела и велосипедистката и ищца В. М. Н.. Твърди се, че в района пред дом №9, водачът на мотоциклета, поради липса на правоспособност и след употреба на алкохол, при движение с несъобразена скорост, застигнал и блъснал движещата се пред него най – вдясно по улицата велосипедистка От удара, ищцата полетяла от колелото и паднала на платното за движение, като получила различни по вид и тежест телесни увреждания. Посочва се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда и пристигнал екип на РУ – Б.С. и екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители съставили протокол за ПТП с пострадали лица №248р-18198/23.10.2024 г., а по отношение на виновния водач е съставен АУАН №0598703/21.08.2024 г. Сочи се, че на основание чл.212, ал.2 от НПК е било образувано ДП №248зм-415/2024 г., по описа на РУП – Б.С. пр.пр. №5681/2024 г. по описа на РП – В., ТО – Б.С.. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и изготвени експертни заключения е установено, че причината за настъпването на ПТП са дейстия, извършени от водача на мотоциклета- И.И., но от изготвената СМЕ по ДП причинените на ищцата телесни увреждания не са съставомерни и на виновния водач е повдигнато обвинение само по чл.343б, ал.1 от НК. С протоколно определение от 19.11.2024 г. по НОХД №428/2024 г. по описа на РС – Б.С. е одобрено постигнато споразумение с подсъдимия на който му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, при първоначален „общ“ режим. Твърди се, че от настъпилото ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Средна телесна повреда, представляваща черепно – мозъчна травма – травма на главата и сътресение на мозъка, с изпадане в безсъзнание, наличие на охлузна рана и хематоми зад дясно ухо – разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинило физически болки и страдания за период, по – дълъг от 30 дни. Контузия на гръден кош и десен крак – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания. Посочва се, че след ПТП ищцата е откарана в ЦСМП – Б.С. като същата била в отпаднало състояние, без спомен за случилото се. Оплаквала се от силни болки в главата, световъртеж и позиви за повръщане, както и цялостно неразположение по протежението на тялото си. Сочи, че след различни медицински изследвания медиците констатирали описаните по – горе травматични увреждания. Твърди се още, че на 27.08.2024 г. ищцата е потърсила отново медицинска помощ, поради нестихващите болки, които изпитвала в главата след деня на инцидента, като същата се е оплаквала освен от болки в главата още и в гръдната част на гърба и десен крак. Сочи се, че след извършен преглед на ищцата са дадени препоръки за лечение в амбулаторни условия – прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Посочва се, че вследствие на ПТП и получените при него травматични увреждания ищцата търпяла и продължавала да търпи силни по интензитет физически болки и страдания. Ищцата изпитвала ежедневни и непоносими болки в главата, които станали хронични, светлочувствително и позиви за повръщане. Изпитвала и болки в цялото си тяло, особено в областта на гърдите, гърба и десния си долен крайник. Посочва се, че ищцата изпитвала страх да управлява велосипед, изпитвала умора и липса на енергия. Твърди се, че страдала и от безсъние, при заспИ.е сънувала кошмари от претърпяното ПТП. Поддържа се, че всички физически и емоционални травми, както и съпътстващите ги болки и страдания са неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 21.08.2024 г. и с оглед справедливостта следва да бъдат репарирани. Посочва се, че в Констативен протокол за ПТП липсвало информация относно гражданската компания, издала застрахователната полица по застраховка „гражданска отговорност“, както и с оглед обстоятелството, че мотоциклета „Сузуки UC 150X“ е с италиански регистрационен номер, то на основание чл.511 ал.1 т.2 от КЗ, НББАЗ се явявали пасивно легитимирани да отговарят по така предявената искова претенция. Сочи, че съгласно КЗ с искане, вх.№2-0786/12.11.2024 г. е била предявена доброволна претенция до НББАЗ. С изтичането на законоустановения срок, от НББАЗ нито са били платили, нито са отказали да заплатят на ищцата обезщетение, като с писмо изх.№1- 1439/18.12.2024 г., ответникът е поискал представяне на допълнителни документи, с които ищцата не разполагала. Поддържа, че е налице правен интерес от предявяване на иска, като ищцата считала, че сума в размер на 12 750,00 евро, би успяла до някаква степен да обезщети търпените от нея, вследствие на ПТП неимуществени вреди. Сочи, че на основание чл.496 от КЗ, във връзка с чл.516 ал.4 от КЗ във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД, застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите дължал и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 2-месечния срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащане на обезщетението. Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения ищеца моли ответникът, да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се и разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че по предявено извънсъдебно искане към НББАЗ №2-0786/12.11.2024 г. ответникът е бил образувал щета №BG-24-I-00616, по която е определил застрахователно обезщетение и на 15.12.2025 г. е изплатено на В. М. Н. сума в размер на 5000,00 лв. по банкова сметка, посочена от пострадала с молба вх.№2- 0536/13.06.2025 г. Оспорват се наведените в исковата молба твърдения, с които ищцата обосновавала предявяването на съдебен иск, а именно че в законоустановения срок ответникът нито е платил, нито е уведомил за отказ за изплащане на обезщетение. Сочи се,че претендираните от ищцата вреди са напълно репарирани по извънсъдебен ред. Оспорва се изключителната отговорност на водача на мотоциклет с чуждестранна регистрация. Сочи, че със споразумението по НОХД №428/2024 г. по описа на РС – Б.С. одобрено от съда, водачът на мотоциклета не е признат за виновен за настъпване на твърдяните с исковата молба травми, поради което отговорността му за причиняване на вредите ищцата не е установена с влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че ищцата е съпричинила ПТП и вредите си, като не е управлявала велосипеда най – близо до дясната граница на платното за движение; евентуално не е контролирала непрекъснато велосипеда - не е държала кормилото с ръка или е освобождавала педалите, евентуално не е подала знак с ръка за предприемане на маневра или спиране на велосипеда: евентуално е превозвала това, който пречи на управлението на велосипеда, евентуално е управлявала необорудван, съгласно ЗДвП велосипед. Поддържа се, че ищцата и пострадала е отговорна за ПТП и травмите и за водача на мотоциклета деянието представлява случайно събитие. Оспорват се претендираните неимуществени вреди по вид, обем, интензитет и продължителност, както и причинната им връзка с ПТП. Оспорва се причинената средна телесна повреда, която да е причинила на ищцата разстройство на здравето, временно опасно за живота и болки и страдания за период по – дълъг от 30 дни, както и се оспорва ищцата да е претъпяла при ПТП черепно – мозъчна травма с изпадане в безсъзнание. От представените медицински документи не се установяват твърдените телесни увреждания. Оспорва се предявения иск по размер, като неоснователно завишен. Поддържа се, че претендираното допълнително обезщетение за неимуществени вреди над извънсъдебно платеното в размер на 5000,00 лв. не е съобразено с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва се изцяло претенцията за законна лихва за забава, поради неоснователност на главния иск. Оспорва ответникът да дължи лихва на основание чл.516 от КЗ, доколкото в случая не действал като компенсационен орган спрямо който са относими разпоредбите на чл.515 и чл.516 от КЗ, а като действа като национално представително бюро спрямо ПТП, настъпило на територията на България. Сочи се, че ищцата е в забава за изпълнение на задължението си за посочване на банкова сметка, по която да й бъде изплатено обезщетението, а е посочила такава едва на 13.06.2025 г., в който случай НББАЗ не дължи лихви за периода на забава. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: В първото по делото заседание съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че ответника извънсъдебно е изплатил на ищцата обезщетението в размер на 2556,46 евро, чиято левова равностойност е 5000,00 лв. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.10.2024 г., местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при РУ – Б.С. настъпило на 21.08.2024 г., около 18:40 ч. в с.П., ул. „Милин камък“до дом №9, който е вписал следните обстоятелства за настъпване на ПТП: Участник 1 – ППС с рег.№АЕ•••••, марка Сузики, модел UC 150X, рама №JS1DY111100100488, собственост на Martino Stefania - Италия, роден на 19.12.1967 г., с водач И.С.И., ЕГН ••••••••••, адрес: с.П., ул. „В.Априлов“№19, неправоспособен, алкохол:2,03 рехн,уред Дрегер Алкотест 7510, №0749. Участник 2: велосипедист: В. М. Н., ЕГН:•••••••••• от с.П., ул. „Воден“№13, алкохол:0,00, техн.дрегер Алкотест 7510, №0749. Щети: ППС- предна гума, спойлери, предно окачване, фар и др. Велосипед – седалка. Пострдали лица: В. М. Н. с охлузна рана на главата, прегледана в ФЦСМП – Б.С.. Обстоятелства и причини за ПТП: неспазване на дистанция от страна на Илиев. За лицето Илиев има АУАН №0598703/21.08.2024 г. и образувано БПП №248зм- 415/2024 г. по чл.343б, ал.1 от НК. Представени по делото са фиш за спешна медицинска помощ, рентгенови снимки и амбулаторен лист на ищцата В. М. за констатирани травми и оплаквания. С искане, получено от НББАЗ на 12.11.2024 г., от ищеца е поискано изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него вследствие настъпилото ПТП на 21.08.2024 г. неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. С писмо изх. № 1-1439/18.12.2024 г., НББАЗ е изискало от ищеца представянето на документи, с които би разполагал или би могъл да се снабди: постановено, окончателен акт по БПП №248зм-415/2024 г. по описа на РУ – Б.С. и/или присъда влязла в сила, ведно с мотивите, банкова сметка на пострадалата страна. Представено по делото е преводно нареждане за сумата в размер на 5000,00 лв.получена от В. М. Н. с основание „обезщетение по щета BG24 100616“, с наредител НББАЗ, на дата 15.12.2025 г. По делото е представена молба от ищцата до ответника, с която е приложено извлечение от мобилно банкиране съдържащо данни за банковата сметка на В. Н., както е и посочено, че воденото наказателно производство срещу виновни водач И.И. е приключило със споразумение по НОХД №428/2024 г. по описа на РС – Б.С. като същият е признат за виновен. Представен е снимков материал от местопроизшествието. В заключението по допуснатата СМЕ вещото лице заключава, че в резултат на станалото ПТП ищцата е получила оток в окосмената част на главата над дясно ухо; мекотъканни травми в гръдната част на гърба и на долен десен крайник. Посочено е, че механизма на получаване на тези увреждания е от удар с или върху твърд предмет с широка повърхност. В заключението е изложено още, че по делото не са установени медицинска документация след 27.08.2024 г., която да удостоверява евентуално възникнали усложнения, поради което не може да бъде определено остатъчно явление. От заключението се установява още, че прогнозата на този вид наранявания е благоприятна, не се е налагало допълнително лечение извън приложеното в деня на процесното ПТП. Телесните увреждания самооздравяват за срок от 7 максимум 9 дни без допълнително лечение, каквото не е било и назначавано. Изслушан в съдебното заседание, вещото лице поддържа представеното заключение. Вещото лице излага още, че няма данни ищцата да е имала мозъчно състресение, до колкото е посочено, единственото, че ищцата сама съобщила, че няма спомен как точно се е случило, но няма медицински данни за това нещо. С нищо, не се потвърждавали данните, че същата е получила леко-степенна количествена промяна на съзнанието. Същото бил могло да бъде установено най-малкото с описание в неврологичния й статус, около 6 или 7 основни показатели: дали лицето е в съзнание, контактна ли е, отваря-затваря очите и т.н. Вещото лице уточнява, че дори малко по-тежко, при направен скенер се установявало поне лек оток, който не е установен по не е делото. По делото е прието заключение на САТЕ, като вещото лице е извършило оглед на мястото на ПТП и посочва, че произшествието е настъпило на 21.08.2024 г., около 18:00 ч. в с.П., общ. Б.С. на ул. „Милин камък“, срещу дом №9 в светлата част на денонощието, при слънчево време и суха пътна обстановка. Пътното платно на ул. „милин камък“ е двупосочно, без раделителна линия, с обща ширина в района на произшествието от 5,40 м. От дясната страна на пътното платно на ул. „Милин камък“ в района на местопроишествието е налична тревна площ с ширина 3,20 м. и тротоар с ширина 1,80 м. От лявата страна по посока на движението на участниците в ПТП е тревна площ с дървета. По дължината на цялата улица липсвала хоризонтална и вертикална маркировка. От заключението се установява още, че при настъпилото ПТП мотоциклет „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК управляван от И.С.И., неправоспособен от с.П., общ. Б.С. и велосипед неизвестна марка и модел, управляван от В. Н. от с.П. са се движили в една и съща посока на движение от ул. „Милин камък“ към ул. „Христо Ценов Кътов“ един след друг, като велосипеда се е движел пред мотоциклета. При огледа не са установени спирачни следи, отложени на платното за движение. Ударът с ППС /велосипед/ е настъпил в предната част на мотоциклета. Скоростта на движение на мотоциклета е определена след формула от специализирана литература, чрез която е установено, че същата е била и в момента на удара около 25 км/ч или 7,06 м/с. Според експертизата от техническа гледна точка мястото на удара между мотоциклет „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК и велосипед, неизвестна марка се намирал пред входа на дом №9 по дължината на платното за движение и на около 3,80 м. от левия ръб по ширината на платното за движение. Механизмът на настъпване на процесното ПТП вещото лице е установила на база данните по делото, че на 21.08.2024 г., около 18:40 ч. в с.П., на ул. „Милин камък“№9 с посока на движение към ул. „Христо Ценов Кътов“, по пътно в дясна пътна лента са се движили мотоциклет „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК собственост на Martino Stefania, Р.Италия, а управляван от И.С.И., неправоспособен от с.П., общ. Б.С. а пред него се е движел велосипед, неизвестна марка и модел, управляван от В. М. Н. от с.П.. В определен момент, велосипедистът предприема маневра завой на дясно за излизане от пътното платно, мотоциклетът застигнал велосипеда и го блъснал в задната част, след което следствие на ударния импулс губи контрол над мотоциклета и се блъска в ел.стълб в дясно пт пътното платно. В следствие на ПТП велосипедистът В. Н. е получила наранявания описани в медицински документи. В резултат на настъпилото ПТП и двете пътни превозни средства са получили вреди и деформации. Според заключението от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП –то са субективните действия на водача на мотоциклета „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК, управляван от И.И., неправоспособен и след употреба на алкохол с органите на управление довели до неспазване на дистанция и блъскане на велосипедистът. От данните по делото е установено, че велосипеда е оборудван със светлоотразител, разположен върху задния калник на велосипеда, не са забелязани предмети върху или в близост до велосипеда. От техническа гледна точка мястото на удара между мотоциклетът и велосипед се намирал пред входа на дом №9 по дължината на платното за движение и на около 3,80 м. от леявия ръб по ширината на платното за движение. Непосредствено преди инициалния контакт между мотоциклет и велосипеда, същият е предприел маневра „завой на дясно“. По делото не са установени данни от които да се изведе заключение, относно подаването на сигнал за маневра на велосипедиста. Съдът изцяло кредитира заключенията на двете експертизи – САТЕ и СМЕ, същите са подробни, обективни и обосновани и отговарят на поставените въпроси, като не възникват никакви съмнения за тяхната правилност. За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б. В. Б. и Т. В. Г.. От показанията на свидетелят Б.Б. се установява, че се познава с В., тъй като свидетелят през повечето време е работила като сервитьор в един ресторант, а тя била в кухнята. Познавали се от около 10-15 години. Свидетелката разказва, че преди две години разбрала, че е имало катастрофа между гр. Б.С. и с. П., че В. е била пострадала, била блъсната докато си карала колелото, когато се е прибирала. След ПТП-то я видяла, когато вече си е била вкъщи, на легло, било е й трудно да се движи. От дясно се оплаквала от болки в гърба, болки в главата. Оплаквала се от световъртеж, не можела да става и да се движи. Лежела през повечето време. Според свидетелката след като В. е изписана от болницата, и след като тя я е посетила, няколко дни след това тя отишла пак на преглед, при невролог, тъй като не се подобрявала, взимала лекарствата, които й бяха изписани, но болките продължавали. Свидетелката споделя, че се е грижела за нея около месец и половина, като й пазарувала, чистела, с каквото може друго й е помагала. Пускала й пералня, вдигала я до тоалетна, защото не можела да става. Свидетелката се грижела за нея, защото тя живеела сама и нямало кой да й помага, а през това време свидетелката не била на работа и ходела да й помага. В периода, в който й помагала тя се оплаквала от главоболие, от световъртеж, не можела да понася светлината и я било страх да излиза навън. Страхът й дошъл след като претърпяла катастрофата. След този случай тя не кара велосипед, защото се страхувала. От показанията на свидетеля Т. В. Г., служител в РУ Б.С. се установява, че същия застъпвал нощна смяна, било лятото на 2024 година. Работел като младши автоконтрольор. В село П., не си спомнял улицата, мотопед блъска велосипед с жена на средна възраст. Мотопедистът бил без свидетелство за управление на моторно превозно средство и с алкохол. Жената била откарана с линейка за преглед до гр. Б.С.. По-късно казали, че няма наранявания. Уведомена е дежурна група и ПТП-то е обработено от разследващ полицай за алкохол. Модопедът имал увреждания в предната част, а велосипеда отзад. Доколкото си спомнял мотопеда бил застигнал велосипеда и го бил блъснал отзад. По делото е приложено НОХД №428/2024 г. по описа на РС – Б.С. от което се установява, че с Протоколно определение от 19.11.2024 г. е одобрено постигнато споразумение между РП – В., ТО – Б.С. и обвиняемия И.С.И., с което се е признал за виновен за това, че на 21.08.2024 г. в с.П., обл. В. е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „Сузуки“ с рег. Номер АЕ••••• с концентрация на алкохол 2,03 на хиляда – над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 НК и му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален режим на изтърпяване „общ“, осъден да заплати в полза на държавата левовата равностойност на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№AE•••••, послужил за извършване на престъплението, а именно сумата от 650,00 лв. Други относими доказателства в производството не са ангажирани. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Относимите материално и процесуалноправни разпоредби регламентират възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, когато не са се съгласили с размера на определеното от кореспондента по чл.510 КЗ обезщетение, да реализира правото си на обезщетение за причинените му от застрахования имуществени и неимуществени вреди спрямо Сдружение "НББАЗ", което е единствено процесуално пасивно легитимирано като ответник и се явява надлежна страна в настоящото производство. Съдът намира, че Сдружение "НББАЗ" в случая е единствено процесуално легитимирано като ответник по предявените искове с оглед наличие на хипотезата на чл.511, ал.3, пр.3-то КЗ, вр.с чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ – застрахователя на виновния водач има кореспондент на територията на Република България, който е определил обезщетение, с което увреденото лице не е съгласно, а и самият ответник не е оспорил пасивната си легитимация. Съгласно нормата на чл. 511, ал. 3 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или бюрото, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към кореспондента или бюрото писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако кореспондента или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказали са изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице, тъй като ищецът е отправил писмена претенция до НББАЗ с вх.№2-0786/12.11.2024 г. По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ответника извънсъдебно е изплатил на ищцата обезщетението в размер на 2556,46 евро, чиято левова равностойност е 5000,00 лв. По посочените обстоятелства страните не спорят. За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2. противоправното поведение на виновния водач; 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди; 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5. към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, сключен със застраховател, установен в държава различна от Република България към датата на събитието, настъпило в Република България. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се предполага. Както вече бе посочено, в настоящето производство страните не оспорват наличието на горепосочените предпоставки, а спорят единствено относно справедливия размер на дължимото обезщетение. Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. ". В процесния случай ищцата В. Н. е получила оток в окосмената част на главата над дясно ухо; мекотъканни травми в гръдната част на гърба и на долен десен крайник. По делото и от СМЕ не са установени медицинска документация след 27.08.2024 г., която да удостоверява евентуално възникнали усложнения, поради което не може да бъде определено остатъчно явление. Телесните увреждания самооздравявали за срок от 7 максимум 9 дни без допълнително лечение, каквото не е било и назначавано. За посоченото увреждане на ищцата й е назначено медикаментозно лечение с обезболяващи, като няма информация дали е провеждано такова. По време на инцидента и след него ищцата е търпяла болки и страдания с интензитет, характерен за този вид увреждания, които не са надхвърляли по обем или времетраене обичайните за този вид увреждания. Нито от събраните свидетелски показания, нито от приложената по делото медицинска документация, нито от приетата медицинска експертиза безспорно се установява ищцата да е търпяла някакви продължителни сериозни травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. От заключението се установява също, че прогнозата за развитие на здравословното състояние на ищцата е благоприятна. В разглежданият случай за установяване на претърпените от процесното ПТП увреждания, както и за установяване на механизма на ПТП, по делото са изслушани показанията на св. Б. В. Б. и Т. В. Г. и са приети заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Приложено е и НОХД №428/2024г.по описа на РС-Б.С. постановената по което и влязла в сила присъда е обвързваща гражданския съд разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Като в процесния случай И.И. се е признал за виновен за това, че е управлявал мотоциклет „Сузуки“ с рег. Номер АЕ••••• с концентрация на алкохол 2,03 на хиляда – над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 НК и му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален режим на изтърпяване „общ“, осъден да заплати в полза на държавата левовата равностойност на мотоциклет „Сузуки“ с рег.№AE•••••, послужил за извършване на престъплението, а именно сумата от 650,00 лв. Твърденията на ищеца за получаване на средна телесна повреда, изразяваща се в черепно – мозъчна травма, мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание, не се потвърждават от експертното заключение, а и се опровергават по категоричен начин от влязлата в сила присъда по НОХД №428/2024г.на РС-Б.С. съгласно която в последиците от ПТП не се включва причиняването на средна телесна повреда. При така установените увреждания и като взе предвид, че ищцата не е била хоспитализирана в болница, не е доказано продълаващо лечение, съдът като взема предвид вида на получените от последния травматични увреждания, настъпилото възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на оздравителния процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 5 000,00 лева. /2556,46 евро/. Поради което изплатеното от ответника обезщетение от 5000,00 лв. /2556,46 евро/ в пълна степен отговаря на действително претърпените от ищеца вреди. Касае се до леки наранявания, които не изискват лечение в болница; не увреждат трайно и сериозно здравето на ищцата; не са животозастрашаващи; не оставят последици и не изискват лечение. Както житейски, така и медицински нелогично е тези наранявания да са съпроводени с висок интензитет на болките и страданията или с продължителност на болките, като по тази причина и с оглед заключението на вещото лице по СМЕ съдът не кредитира показанията на св.Б.Б., че ищцата се оплаквала от болки и световъртеж, не можела да става и да се движи, вдигала я до тоалетна, защото не можела да става, не можела да понася светлината и я било страх да излиза навън, същите не се доказват със съпътсватща медицинска документация. Следва да се посочи също, че твърденията в исковата молба за ежедневни и непоносими болки в главата, светлочувствителност, болки в цялото тяло, умора и липса на енергия, не са доказани по делото. Претендира се от ищцата обезщетение в размер на 650,00 евро, предявен като частичен иск от 12 750,00 евро, за причинените й неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания. Когато увреждащото действие е едно (един правопораждащ факт), а не отделни такива, предявеният иск е един и за него се дължи едно обезщетение. Критерият за определяне броя на деликтите не е броят на телесните увреждания, а дали те са направени (обективирани) по едно и също, или по различно време и място. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най - пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност. Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането. От събраните в процеса доказателства се установява, че ищцата не е била хоспирализирана, същата е пусната за домашно лечение от показанията на свидетеля Т. Г. се установява, че е установено още че пострадалата нямала наранявания. По делото не е установена медицинска документация, която да удостоверява евентуално възникнали усложнения, прогнозата на този вид наранявания е благоприятна, не се е налагало допълнително лечение извън приложеното в деня на процесното ПТП. Телесните увреждания самооздравяват за срок от 7 максимум 9 дни без допълнително лечение, каквото не е било и назначавано. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля Борисова касаещи изпитващ страх на ищцата след претърпяното ПТП и временното неразположение, тъй като преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са и пресъздават непосредствени възприятия относно здравословното състояние на ищцата и изживените след пътния инцидент болки и страдания. Като взема предвид вида на получените от последната травматични увреждания, и бързото възстановяване от травмите и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на оздравителния процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 5 000,00 лева /2556,46 евро/. Този размер на обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на сдружението. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент. Съдът намира, че не следва да бъде определян повисок размер на обезщетението, тъй като няма данни за продължително проведено лечение с медикаменти, касаещи телесните увреждания, не са налице съпътстващи лечебни процедури и посещения на лечебни заведения, както и психологически проблеми, налагащи лечение при специалисти в т.ч. и психолог. Имайки предвид безспорно установеното обстоятелство, такова което не се нуждае от доказване, че на пострадалата при процесното ПТП - В. Ниноа е изплатена извънсъдебно сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, съдът намира, че преведената сума е в съответствие с изискванията на справедливостта. По възражението за съпричиняване: За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като не е управлявала велосипеда найблизо до дясната граница на платното за движение, евентуално не е контролирала велосипеда – не е държала кормилото с ръка или е освобождавала педалите, евентуално не е подала знак с ръка за предприемане на маневра или спиране на велосипеда, евентуално е превозвала товар, който пречи на управлението на велосипеда, евентуално е управлявала необорудван, съгласно правилата на ЗДвП велосипед. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не се ангажираха категорични доказателства от ответната страна. От приетото заключение на САТЕ, се установява че при настъпилото ПТП мотоциклет „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК управляван от И.С.И., неправоспособен от с.П., общ. Б.С. и велосипед неизвестна марка и модел, управляван от В. Н. от с.П. са се движили в една и съща посока на движение от ул. „Милин камък“ към ул. „Христо Ценов Кътов“ един след друг, като велосипеда се е движел пред мотоциклета. При огледа не са установени спирачни следи, отложени на платното за движение. Ударът с ППС /велосипед/ е настъпил в предната част на мотоциклета. Скоростта на движение на мотоциклета е определена след формула от специализирана литература, чрез която е установено, че същата е била и в момента на удара около 25 км/ч или 7,06 м/с. Според експертизата от техническа гледна точка мястото на удара между мотоциклет „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК и велосипед, неизвестна марка се намирал пред входа на дом №9 по дължината на платното за движение и на около 3,80 м. от левия ръб по ширината на платното за движение. Механизмът на настъпване на процесното ПТП вещото лице е установила на база данните по делото, че на 21.08.2024 г., около 18:40 ч. в с.П., на ул. „Милин камък“№9 с посока на движение към ул. „Христо Ценов Кътов“, по пътно в дясна пътна лента са се движили мотоциклет „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК собственост на Martino Stefania, Р.Италия, а управляван от И.С.И., неправоспособен от с.П., общ. Б.С. а пред него се е движел велосипед, неизвестна марка и модел, управляван от В. М. Н. от с.П.. В определен момент, велосипедистът предприема маневра завой на дясно за излизане от пътното платно, мотоциклетът застигнал велосипеда и го блъснал в задната част, след което следствие на ударния импулс губи контрол над мотоциклета и се блъска в ел.стълб в дясно на пътното платно. В следствие на ПТП велосипедистът В. Н. е получила наранявания описани в медицински документи. В резултат на настъпилото ПТП и двете пътни превозни средства са получили вреди и деформации. Според заключението от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП –то са субективните действия на водача на мотоциклета „Сузуки UC 150 OX“ с рег.№АЕ•••••ВК, управляван от И.И., неправоспособен и след употреба на алкохол с органите на управление довели до неспазване на дистанция и блъскане на велосипедистът. От данните по делото е установено, че велосипедът е оборудван със светлоотразител, разположен върху задния калник на велосипеда, не са забелязани предмети върху или в близост до велосипеда. От техническа гледна точка мястото на удара между мотоциклетът и велосипед се намирал пред входа на дом №9 по дължината на платното за движение и на около 3,80 м. от леявия ръб по ширината на платното за движение. Непосредствено преди инициалния контакт между мотоциклет и велосипеда, същият е предприел маневра „завой на дясно“. По делото не са установени данни от които да се изведе заключение, относно подаването на сигнал за маневра на велосипедиста. При това положение и при липсата на други относими доказателства, съдът приема, че липсва принос от пострадалата на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника възражение за съпричиняване, основано на нарушение на чл. 137а от ЗДвП, е недоказано и неоснователно. Съдът счита, че не се ангажираха доказателства обуславящи търсеното обезщетение в настоящия процес, поради което искът се явява завишен предвид изплатеното по извънсъдебната претенция обезщетение в размера в който съда отчита по горе като доказан и справедлив. Предвид гореизложеното съдът намира, че така предявеният от ищцата иск против ответника за претърпени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По разноските: Предвид крайния изход на материално правния спор по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата съдебна инстанция и направените разноски за възнаграждение на вещи лица, а именно – сума от 159,40 евро за вещо лице и сума от 1626,00 евро, за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът