Решение № 84 от 5.3.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 803/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд рег.№745 от 20.06.2025г. постановено по гр.д.№20245220102828 по описа на същия съд за 2024г. Е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения по реда на чл. 422, 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 , т. 1 от ГПК от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу Д. Н. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. ••••, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. Н. Л., ЕГН •••••••••• дължи на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 2 285,17 лева, представляваща платено от ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № ••••, застрахователно обезщетение по щета № 0000-1909-19 602417 за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Опел“, модел „Adam650”, с рег. № ••••, вследствие виновно причинено ПТП от ответника на 01.02.2019г. в 13,30 часа, на улица „Даймлерщрасе“ 7 в град Ландсхут, Федерална република Германия, при което ответникът е напуснал местопроизшествието без да изчака идването на полицейските органи, посещението на които е било задължително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 02.04.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 815 от 04.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1386/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№•••• от 21.07.2025г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК-121130788, чрез юрисконсулт И. К., в който съдебният акт се квалифицира като незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. Твърди се, че правните изводи на решаващия съд не са съответни на установеното по делото относно основанията и пределите на отговорност на дружеството съответно на отговорността на делинквента за настъпване на вредите. Поддържа, че за процесното пътно-транспортно произшествие е съставен протокол за ПТП с материални щети № ВY2109-003253-19/6, в който е посочено, че преписката е изпратена в Прокуратурата в Ландсхут, поради напускане на местопроизшествието; че към датата на събитието 01.02.2019 г. отговорността на водача лек автомобил марка ,БМВ” модел „730” с рег №•••• е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД обективирана в полица №••••, със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019 г.; че механизмът на настъпилото ПТП се установява по категоричен начин от приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, според която при движението на автомобила по улица ул. „Даймлерщрасе” в гр. Ландсхут, в насрещната лента - срещу него се е движил друг автомобил, който имал предимство. За да освободи платното за движение ответникът е извършил маневра и е заел свободно паркомясто, между паркиралите от дясната му страна автомобили. Твърди се още, че след като двата автомобила са се разминали, ответникът е предприел маневра напред и наляво с ниска скорост, за да излезе и да продължи движението си по улицата. При извършването на тази маневра е закачил с предната дясна ъглова част на бронята на управлявания от него автомобил бронята на стоящия пред него паркиран автомобил марка „Опел” модел „Adam 650” с рег. №•••• между броните на двата автомобила е настъпило увреждане на облицовката на задната броня на лекия автомобил марка „Опел“ модел „Adam 650” с рег. ••••, изразяваща се в надраскване с отнемане на лаковото покритие; че от заключението на вещото лице се установява, наличието на причинно следствена връзка между установения механизъм и щетите, нанесени на лекия автомобил марка „Опел” модел „Adam 650” с рег. ••••, съответно каква е стойността на необходимия ремонт за възстановяване на лекия автомобил, съответстваща на представената по делото Калкулация за ремонт по номер на преписка № ВY2109-00325319-6. И според вещото лице за отремонтиране на потърпевшото МПС е била необходимо сваляне на бронята и съпътстващи елементи, включително необходимостта от подмяна на някои от тях с нови; че изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието отремонтирането на щетата възлиза на сумата от 1 071,19 евро с ДДС или 2 095,06 лева с ДДС. Жалбоподателят заключава, че от събраните по делото доказателства следва категоричния извод, че към датата на пътно транспорното произшествие, вследствие на което е причинена щетата на лекия автомобил „Опел“ модел „Adam 650“ с рег.№ ••••, е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ищцовото дружество за лек автомобил марка „БМВ” модел „730” с рег. № ••••, със собственик Н. Г. и със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019г. И че към деня на произшествието ответникът е напуснал местопроизшествието/”Бягство от местопроизшествието”, което съставлява основание за регрес по чл. 500, ал. 1, т. З от КЗ. Допълва, че Регресното вземане на застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност” по чл.500, ал. 1, т. З от КЗ възниква при наличието на две кумулативни предпоставки: плащане на пострадалия на обезщетение за вредите, причинени от застрахования и недобросъвестен /злонамерен/ водач на МПС-во /такъв, който целенасочено е напуснал мястото на ПТП-е, без да уведоми органите на полицията за настъпилия инцидент/ и че в такава /описаната/ хипотеза не може да се приеме, че поведението на ответника/което е било добросъвестно - съобразно изложеното по-горе/ покрива правния/а и житейски/ състав на правилото по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /”напускане” на ПТП-е; още по- малко ”бягане” от мястото на инцидента - какъвто термин е употребен в протокол за ПТП с материални щети BY2109-003253-19/6. Жалбоподателят счита, че неоснователно в полза на ищцовата страна са присъдени разноски за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, като се постановите друго, с което да приемете за установено, че Д. Н. Л., ЕГН: •••• , дължи на ЗК ”Лев Инс” АД сумата от 2285.17 лева по щета № •••• — главница, като се потвърди издадената заповед за изпълнение и се издаде изпълнителен лист срещу длъжника - ответник в настоящото производство., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за пред две съдебни инстанции. Няма постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната по спора страна. Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ЗК“Лев Инс“ АД , с вх.№•••• от 21.07.2025г. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени си обективно съединени искове с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.500 ал.1 т.1 и т.3 от Кодекса за застраховането и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба с вх.№16996 от 02.07.2024г. -гр.д.№ 20245220102828 по описа на Районен съд Пазарджик, подадена против Д. Н. Л., ЕГН-•••• от с.•••••, ищецът Застрхователна компания/ЗК/ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК-121130788, със седалище и адрес на управлрение в гр.•••••, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д., чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. К. се твърди че, във връзка с подадено от страна на ЗК „Лев Инс”АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 20245220101386/2024г. по описа на РС-Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Н. Л.. Същият подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, заявителят предявява настоящия иск. Твърди се, че на 01.02.2019 г в 13.30 ч. в гр. Ландсхут, Германия, свидетелят С. Д. е наблюдавал пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „БМВ” модел „730” с рег. №••••, навлязъл в място за паркиране, и когато тръгнал да излиза оттам, маневрирайки назад, докоснал с дясна предница паркирания лек автомобил марка „Опел” модел „Adam 650” с рег. №••••, отзад вдясно. В следствие на ПТП възникнали материални щети по двата леки автомобила. Водачът на лек автомобил марка „БМВ” модел „730” с рег.№ •••• напуснал мястото на произшествието. Свидетелят С. Д. успял да съобщи регистрационния номер на лек автомобил марка „БМВ” модел „730” с рег.№ ••••, при което били открити собственикът и шофьорът. Дружеството ищец твърди, че въз основа на известния рег.№ •••• е открит собственика, г-н Г.. При проверката от компетентната на място служба, Полицейска инспекция Ротенбург а.д. Лаабер, се установило като шофьор заподозрения Л.. Водачът Л. твърдял, че не е забелязал сблъсъка. Били направени снимки на щетата по леките автомобили, констатирано било, че сблъсъкът на превозните средства съвпада един с друг. За пътно-транспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП с материални щети №ВУ2109-003253-19/6, в който било посочено, че преписката е изпратена в Прокуратурата в Ландсхут, поради напускане на местопроизшествието. Ищецът твърди, че към датата на събитието 01.02.2019 г. отговорността на водача лек автомобил марка „БМВ” модел „730” с рег.№ •••• е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК“ЛЕВ ИНС“АД обективирана в полица №•••, със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019г. За настъпилото пътно-транспортно произшествие, в ЗК ЛЕВ ИНС АД била заведена щета под ••••(реф.№ коресп. DE 1519.0017. 2743. 2-000).По повод настъпилото застрахователно събитие ЗК ЛЕВ ИНС АД изплатила сумата от 1158.16 евро по банковата сметка на международния кореспондент по зелена карта на дата 30.12.2019г. с платежно нареждане №143554077. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ и на основание чл. 500, ал. 1, т. З от КЗ, ищецът ЗК ”Лев Инс” АД придобил право на регрес срещу виновния водач управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон — Д. Н. Л. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2285.17 лева (две хиляди двеста осемдесет и пет лева и 17 ст. ) по щета 00001909-19-602417. Ищцовото дружество моли да се приеме за установено, че Д. Н. Л., ЕГН: ••••, адрес: с. Церово, п.к. 4465, дължи на ЗК ”Лев Инс” АД сумата от 2285.17 лева по щета №•••• — главница като се потвърди вече издадената заповед за изпълнение и издадете изпълнителен лист срещу длъжника - ответник в настоящото производство. Дружеството претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в двете производства. Ищецът представя с ИМ на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка на ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, по която ответника може да плати присъдената сума: ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД - клон Варна IBAN : •••••. С ИМ са направени от ищеца и множество доказателствени искания, като са представени и писмени доказателства. С допълнителна молба са описани точно повредите по лекия автомобил Опел, причинени в резултата на настъпилото ПТП. Направено е уточнението, че транспортния инцидент е настъпил в ден петък, 01.02.2019 г., 13:30 ч.; Място на произшествието: 84030 Ландсхут, Даймлерщрасе 7, страна на улицата срещу дом № 7; Че в протокола за ПТП с материални щети № BY2109-003253-19/6, като „Особености на мястото” е посочено – Бягство от местопроизшествието. Твърди се, че предвид, че водачът на лек автомобил марка „БМВ“ модел „730“ с рег. № •••• е напуснал мястото на произшествието, преписката е изпратена в Прокуратурата в Ландсхут. В конкретния случай, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, ЗК “Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач – Д. Н. Л. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2285.17 лева (две хиляди двеста осемдесет и пет лева и 17 ст. ) по щета № ••••, поради това, че е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и с това виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; Съгласно Протокол за ПТП с материални щети № BY2109-003253- 19/6 са настъпили следните увреждания/щети по л.а. марка „Опел“ модел „Adam 650“ с рег. № ••••: Водач заден капак ляво външно; Водач заден капак дясно външно, Водач заден капак ляво долу; Водач заден капак дясно, Работна заплата, Регистр. номер/рамка заменяне, Допълнителни светлини задно дясно заменяне (свързана работа), работа, Допълнителни светлини задно ляво заменяне (свързана работа), Светлина регистр. № ляво замен., Светлина регистр.№ дясно замен,. Задна броня облицовка, Държач заден капак няколко/ всички заменяне (свързана работа) Обхваща: водач Заден капак дясно долу, работа Задна броня облицовка инсталиране; Лакиране Система на производителя, Работен процес - Подготвителна работа за лакиране на пластмасови части, Заден капак St.III Крайна сума на калкулацията Резервни части + 2,00% малки резервни части , Работна заплата, Каросерия 3,2 часа х 109,00 евро/час, Лакиране, Заплата 2,9 часа х 120,00 евро/час - 348,00, Материал 40,00% от 348,00 (заплата) - 139,20 Подготвително време и материална константа по 100% Точни данни за размера на ремонта и разходите са възможни едва след демонтажа. Допълнено е ,че тази калкулация на разходите е издадено при взимане под внимание на първоначално предвидения процес на ремонт, съдържа данни, които се предоставят и разпределят под лиценз на авто мобилните производители/вносители.( Система DAT/Silver DAT II); че по предявената претенция ЗК „Лев Инс“ АД е изплатило сумата в размер на 1158.16 евро е изплатена по банковата сметка на международния кореспондент по зелена карта на дата 30.12.2019г. с платежно нареждане № 143554077. Посочено е още, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач – Д. Н. Л. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2285.17 лева по щета № ••••. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ответника Д. Н. Л. чрез процесуалния си представител адвокат В. К. от АК-Пазарджик , с вх.№20777 от 16.08.2024г. /л.44/ в който предявените искове се квалифицират като недопустими, и неоснователни по същество. Недопустимостта на исковете се свързва с липса на идентитет, на идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя в Заявлението по чл.410 от ГПК, съответно-ищец по иска за съществуване на вземането. Смята, че е налице е разминаване в част от елементите на исковата претенция, което водило до липса на съвпадение с издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на исковия процес. Акцентира, че за допустимостта на процеса е необходимо пълно припокриване на твърденията и идентичност на фактите от които произтича материалното субективна право в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая не се установявало. Не бил спазен законоустановения срок за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК. Направено е искане на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на иска производството по делото да бъде прекратено и исковата молба бъде върната. По същество ответникът смята, че искът е неоснователен и го оспорва изцяло. Направено е възражение изтекла погасителна давност.; възражение за ненадлежно уведомяване на ответника-връчването му на покана за възстановяване на платеното от ЗК “Лев Инс“ АД. Нямало данни регресната покана да е изпращана и връчена, да е достигнала до знанието на ответника. Оспорва се обстоятелството, че вредите по лек автомобил „ОПЕЛ”, с рег. № •••• са настъпили в резултат на процесното ПТП както и че, ответника Д. Л. е виновния водач за настъпването му. Оспорен е и представения протокол за ПТП, като се поддържа, че същият не е съставен при оглед на място на произшествието и на описаното събитие; че той е непълен и неточен, поради което не отговарял на законовите разпоредби, регламентиращи издаването. Искането е да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените по делото разноски. С отговора на ИМ няма заявено оспорване на истинността и автентичността на представените писмени документи, не е поискано откриване на производство по чл.193 ал.1 от ГПК включително и възражения срещу приемането им като доказателства по делото, нито са оспорени останалите доказателствени искания заявени с ИМ. Исковият съдът е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете, като е отчел ,че искът е предявен в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, налице е идентичност между воденото заповедно производство и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и настоящото исково производство с предмет установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК./ опр.№2806 от 27.09.2024г./-л.48/. Към тези доводи напълно се присъединява и настоящата въззивна инстанция като правилни, обосновани и съответни на фактите и обстоятелствата посочени от дружеството в заявлението по чл.410 от ГПК и в ИМ. Със същото определение исковият съд е разпределил доказателствената тежест между страните, допуснал е до разпит поискани от ответника свидетели , назначил е САТЕ, указал е на ищеца да посочи дали поддържа искането си за назначаване на ССчЕ. Във връзка със заявените оспорвания от страна на ответника с отговора си на ИМ, от ищецът няма направени допълнения или пояснения към ИМ, нито е поискано ангажиране на нови доказателства. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Първоначално пред Пазарджишки районен съд на 02.04.2024г. /ч.гр.д. №1386/2024г./ е инициирано от заявителя и настоящ ищец /въззивник пред ОС-Пазарджик/, ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК-121130788, заповедно производство по чл.410 от ГПК , срещу длъжника Д. Н. Л., ЕГН •••• от с.••••• с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за парично вземане в размер на 2285.17лв -главница и законна лихва върху главницата от постъпването на заявлението в съда 29.03.2024г., до окончателното му изплащане ,като в т.9в е посочено, че паричното вземане произтича от изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/•••••, със срок на валидност от 27.12.2018г. до 27.12.2029г.. В т.12 от заявлението като обстоятелства от които произтича вземането е записано: възникнало ПТП на 01.02.2019г. в гр.Ландсхут, Германия, наблюдавано от свидетеля С. Д., при което л.а. „БМВ“ 730, рег.№ ••••, навлязъл в място за паркиране и когато тръгнал да излиза от там маневрирайки назад, докоснал с дясна предница паркиран л.а.“Опел“ , модел „Adam 650“ с рег.№ ••••, отзад в дясно, вследствие на което възникнали материални щети по двата леки автомобила. Местопроизшествието било напуснато от водача на л.а. БМВ с българска регистрация. Регистрационния номер на напусналия ПТП автомобил бил съобщен от свидетеля Д. при което били открити собственикът и шофьорът. Въз основа на известия рег.№ ••••, бил открит собственика му Г., като при проверката от компетентната на място служба Полицейска инспекция Ротенбург а.д.Лаабер, се установил като шофьор заподозреният Л., като водачът твърдял, че не е забелязал сблъсъка. Били направени снимки на щетата по леките автомобили и констатирано, че сблъсъкът на превозните средства съвпада един с друг. За ПТП бил съставен протокол за ПТП с материални щети № BY2109-003253-19/6, в който било посочено, че преписката е изпратена в Прокуратурата в Ландсхут, поради напускане на местопроизшествието. Изложено е още от заявителя ,че към датата на събиитето-01.02.2019г. отговорността на водача на л.а.БМВ, модел 730, с рег. №••••, е застрахована по задължителна застраховка ГО /ЗЗГО/ при ЗК „Лев Инс“ АД, обективирана в полица №BG/•••••, със срок на валидност от 27.12.2018г. до 27.12.2019г. Твърди още, че за настъпилото ПТП в ЗК била заведена щета под №••••/реф.№ коресп. DE1519.0017.2743.2-000/ и че по повод настъпилото застрахователно събитие ЗК „ЛЕВ ИНС АД, изплатило сумата от 2258.16евро по банковата сметка на международния кореспондент по зелена карта на дата 30.12.2019г., с платежно нареждане №143554077. Заявителят посочва още, че във връзка с изплатеното обезщетение по ЗЗГО и на основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД е придобило право на регрес срещу виновния водач, управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон-Д. Н. Л. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2285.17лв по щета №••••. Моли да се издаде заповед за изпълнение да се издаде изпълнителен лист за претендираната сума както и за направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Въз основа на така подаденото заявление , от заповедния съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №815 от 04.04.2024г. с която е разпоредено длъжникът Д. Н. Л. с посочени ЕГН и адрес да заплати на кредитора ЗК ЛЕВ ИНС АД сумата от 2285.17лв представляваща главница ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението в съда-02.04.2024г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски за ДТ в размер на 45.70лв и юрисконсултско възнаграждение от 100лв.Записано е в заповедта, че вземането произтича от изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за ЗГО, застрахователна полица №BG/•••••, със срок на валидност от 27.12.2018г. до 27.12.2019г. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника Д. Л. на дата 22.04.2024г., като в едномесечния срок по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение лично от лицето, с вх.№12827 от 20.05.2024г. с което се заявява, че същият не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение №815 от 04.04.2024г. на РС-Пазарджик. С разпореждане №4242 от 20.05.2024г. заповедният съд е уведомил взискателя за постъпилото възражение и му е указал, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си против длъжника, което е връчено на ЗК на дата 06.06.2024г., като на 02.07.2024г. заповедният съд е уведомен от ЗК, че заявителят е депозирал ИМ за установяване на вземането си по издадената ЗИПЗ по съдебен исков ред срещу длъжника, с вх.№16997/ ИМ №16996 от 02.07.2024г. /. В този смисъл се приема, че предявеният иск е изцяло допустим. Спазени са императивните срокове за предявяване на исковата молба съгласно разпореденото в ГПК. По делото няма спор а това се установява и от събраните доказателства, че лек автомобил , с български регистрационен номер рег.№••••, собственост на Н. Л. Г. има сключена със ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД задължителна застраховка Гражданска отговорност за което е издадена застрахователна полица № BG/••••• с дата 27.12.2018г. , касаеща периода 27.12.2018г.-10.00ч. до 27.12.2019г. 23.50ч. или за една календарна година ,като териториалният обхват на покритието обхваща както територията на Р България, както и всички други държави чието национално бюро на застрахователите е член на системата “Зелена карта“, както и на територията на трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава членка в случаите на пътуване между две държави членки и при условие че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия през целия срок на договора, в това число и във всеки период в рамките на този срок когато МПС се намира на територията на някоя от посочените държави. Като обект на застраховане в полицата е посочено, че съгласно КЗ застрахована е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС за които вреди застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Размерът на застрахователната премия е определена на 339.28лв. По делото няма спор, че на 01.02.2019г. в 13.30ч. в гр.Ландсхут, Германия, на ул.“Даймлерщрасе“ срещу №7 е възникнало пътно транспортно произшествие за което е съставен протокол от Полицейска инспекция Ландсхут с участието на две МПС, като първото МПС /участник №1/, BMW, тип 730 i, син на цвят, с рег.№ BG ••••, собственост на Н. Г. ,живущ в •••••, е управлявано от водача Д. Л. Д., притежаващ редовно свидетелство за правоуправление и със съответната изискуема се категория ,и участник №2 л.а. Опел Адам, син цвят, с рег.№••••, собственост на Д. А. А. от гр.Ландсхут. В протокола /референция BY 2109-003253-1986/-полицейски служител Х./, е отразено че ПТП е настъпило при сблъсък с МПС, което тръгва, спира, стои с отклонение надясно. Полицейският протокол е съставен 4часа след настъпването на ПТП и в него е записано, че са участвали двама участници, като особености на мястото са записани светлинни значи и ограничение на скоростта, при дневна светлина и при сух път и удар в препятствие, като са посочени общ размер на материалните щети от 1000евро и без наранявания и е отразено бягство от местопроизшествие. Записаните щети са по броня предна дясно/надраскана на л.а БМВ и щети по задната част на Опела. Като свидетел на ПТП е записан С. Д.. В протокола съответният полицейски служител е записал като фактическо положение, че на 01.02.2019г. в 13.30ч. посоченият свидетел е наблюдавал ПТП и тъй като неразпознатия причинител е напуснал местопроизшествието , свидетелят се е явил в полицейската инспекция в Ландсхут за съобщаване на произшествието .Свидетелят е бил изслушан и е прието, че той е могъл да наблюдава как л.а. BMW, с български регистрационен номер ••••, навлиза в място за паркиране и малко след това при тръгването си да излиза оттам и маневрирайки назад докоснал с дясна предница паркирания лек автомобил Опел рег.№••••• отзад в дясно, при което възникнали материални щети по двата автомобила. След което неразпознат шофьорът на BMW-то напуснал мястото на произшествието, като свидетелят успял да съобщи рег. номер на BMW-то, чрез което били открити собственикът и шофьорът. Свидетелят разговарял и със собственичката на Опела в полицейската инспекция, били направени снимки на лекия автомобил Опел. След проверка полицията установила собственика н а BMW -то Г. и водача който го е управлявал по време на настъпването на ПТП Л., който е твърдял, че не е забелязъл сблъсъка, като са направени снимки и на този автомобил. Заключението на полицията е, че сблъсъкът на превозните средства съвпада един с друг и че случаят е препратен на Прокуратурата за по-нататъшно решение. Заключението на полицията е от 12.02.2019г. Извършен е и разпит на уличено лице Д. Л. в който е съобщено от последния, че на въпросната дата и час е бил с BMW -то на своя баща в Ландсхут, с рег.№ ••••. Заявил е още, че не е забелязал произшествие , когато в Ландсхут пътувал по Поршещрасе и че ако се е бил блъснал в нещо, е щял веднага на слезе и е нямало да продължи да пътува. Разпита е станал н незабавно в деня на настъпването на ПТП и след откриването му. Преписката съдържа и разпита на св.Д., който посочва, че на 01.02.2019г. /петък8 в 13.30ч. се намерил пред детската градина /Даймлерщрасе 7, 84030 Ландсхут/, видял причинителя на ПТП да се движи в посока Ауервег. Обяснява, че срещу /Даймлерщрасе 7 / е стоял автомобилът на негова колежка, стоял от дясната страна зад други паркирани автомобили. Зад автомобила на колежката му имало свободно място за паркиране, като поради насрещно движение причинителят на произшествието се вмъкнал на свободното място зад автомобила на колежката на свидетеля. Обяснява, че след като насрещното движение било освободено причинителят на произшествието продължил своя път, като първо дал напред към паркираната кола на колежката на свидетеля и така той се блъснал със своята дясна фронтална част в лявата задна част на автомобила на колежката. След като ударил автомобила , маневрирал на заден ход, излязъл от мястото за паркиране и продължил напред, като накрая паркирал на Ауервег пред детската градина, и за това съобщил на колежката си в 14.30ч.Свидетелят не може да каже дали противната страна по произшествието е забелязала сблъсъка. По образувана прокурорска преписка в прокуратурата Ландсхут под №402 Js 7530 /19 jug-предварително производство срещу Д. Л. за неразрешено напускане на местопроизшествие, и издадено прокурорско постановление, в което лицето първоначално е било обвинявано в това, че на 01.02.2019г. в 13.30ч. с лек автомобил с български регистрационен номер ••••, на Дамлерщрасе в Ландсхут се блъснал в л.а. на пострадало лице А., рег.№ ••••• и след това неразрешено е напуснал местопроизшествието, като в хода на разследването прокурорът е констатирал, че не е налице доказателство за деянието с необходимата сигурност за повдигане на обвинение; че уличеното лице посочва, че не е забелязало произшествието и че това не може да бъде опровергано; че липсват достатъчно обективни отправни точки, които доказват, че уличеното лице трябва да е забелязало сблъсъка; че от визуална гледна точка сблъсъкът е бил в полезрението, но че не може да се докаже, че в момента на сблъсъка уличеното лице е гледало в тази посока и че преди всичко това не може да се потвърди от заден план, тъй като свидетеля съобщава за процес на маневриране, като предварителното производството е прекратено по §170 ал.2 от НК и че процедурата по §43 на Закона за нарушаване на реда за наказателно преследване за нарушаване на реда се предава на административните власти. Установява се, че по образувана пред ЗК ЛЕВ ИНС АД щета №0000- 1909-(19602417/1/1/-11.04.2029г. е съставен доклад според който, процесното ПТП настъпило на 01.02.2019г. представлява покрит риск, от условията на застрахователния договор, по полица BG/••••• с дата 27.12.2018г, като общото застрахователно обезщетение е в размер на 1158.16 евро или 2265.16лв., включващо обезщетение за МПС-925.16 евро, покрити разходипосредническа такса от 200евро и други разходи от 33.01.евро., които са изплатени на 31.12.2019г. на пострадалото лице./8/ За изясняване на спора от фактическа стана е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза ,заключението по която с вх.№2435 от 27.01.2025г. /л.86 и следващите/ изготвено от вещото лице инж.В. Д. Ф. въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че въз основа на направените анализ, констатации, съображения и изчисления в раздел четвърти съгласно приетата методика, експертизата дава обобщено ЗАКЛЮЧЕНИЕ предвид поставените към същата задачи от страните, а именно: 1. На въпроса Какъв е механизмът на осъществяване на процесното ПТП ? Вещото лице посочва, че най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на произшествието е, че На 01.02.2019 г в 13.30 ч. в гр. Ландсхут, Германия, по ул. ,Даймлерщрасе” в посока северозапад се движил лек автомобил „БМВ7З0”с рег. •••• управляван от Д. Л.. В дясната лента по посоката му имало паркирали автомобили, когато в насрещната лента в зоната към дом № 7 се движил друг автомобил който в случая имал предимство. Водачът на „БМВ730” възприел свободно паркомясто в дясно между два автомобила и заел пространството, като освободил лентата за насрещно движение. След като разминаването се осъществило, водачът Л. потеглил напред и на ляво с намерение да напусне заетото място и продължи напред. При това си действие с предната дясна ъглова част на бронята контактувал приплъзващо със задната лява ъглова част на бронята на предно стоящия автомобил „Опел Адам”с рег. ••••• •••. Установено е ,че скоростта на движение при маневрирането на л.а. „БМВ730” е била ниска от порядъка на 5 + 8 км/ч при което се реализирал контакт с минимален натиск в контактната площ между двата автомобила при което настъпила така формулираната „одраскваща щета” по облицовките на броните с отнемане на лаковото покритие на двата автомобила.; На въпрос 2.Какви са вида и степента на увреждане на отделните части и системи на лек автомобил марка „ Опел ” модел „Adam 650 ” с рег. М ••••• ••• ? вещото лице отговаря, че в резултат на пътния инцидент е настъпило единствено увреждане по лявата ъглова част на облицовката на задната броня на лекия автомобил „ Опел” „Adam 650” с рег.№••••• ••• , изразяващо се в задиране, надраскване с отнемане на лаковото покритие в зоната на контакта с бронята на лекия автомобил „БМВ 730” с рег. № ••••. На въпрос З. Каква е действителната стойност на щетите по лек автомобил „ Опел ” модел „Adam 650” с рег.№ ••••• ••• към деня на настъпване на ПТП ? Какъв е размерът на щетите ?, вещото лице е установило, че действителната стойност на щетата нанесена на лек автомобил „Опел” модел „Adam 650” с рег.№ ••••• ••• възлиза на 900,16 EUR или 1 071,19 EUR с включен данък ДДС от 19% за Германия. В левова равностойност стойността на щетата при банков курс на EUR спрямо BGN е EUR 1,95583 BGN възлиза на 1 760,56 BGN или 2 095,06 BGN с ДДС. В констативно-съобразителната част експертът подробно е посочил повредените части по автомобила в резултат на ПТП които са подменени, стойността им и както и разхода на труд. На въпрос 4.Налице ли е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил „ Опел ” модел „Adam 650” с рег. ••••• ••• ?вещото лице е категорично, че е налице е причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и настъпилите щети по процесния лек автомобил „Опел” модел „Adam 650” с рег. №••••• •••. В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло заключението си. Допълва, че на стр. 6 е допуснал техническа грешка, като на снимка № 6 на процесния автомобил вместо задна лява част е записано „задна дясна ъглова част“. Уточнява, че да се счита „задна лява част“. Коментира се факта, че има данни в материалите по делото автомобилът не е бил собственост на управляващия, а на неговия баща. И че той е млад човек, с малък стаж като водач, съответно вероятно и напълно възможно е при извършената маневра, поради липсата на опит, да не е възприел този контакт, който е осъществен и да е потеглил, напускайки местопроизшествието. Акцентира, че тъй като няма констатирани значителни повреди в контактните зони на двата автомобила, което би се изразило в разкачане на броните, смачкване, деформиране, а е само един протриващ контакт на лаковите покрития, напълно възможно е в конкретната среда - при работещ двигател и маневриращ автомобил, водачът да не е усетил това съприкосновение. Като шум може да не го е чул, като усещане също. Въпрос до опит, рутина, до усет е дали би усетил водачът. Ако е имало движение на други автомобили отляво на водача и той е бил с концентрирано внимание вляво, може да не е възприел процесното съприкосновение. По делото е разпитан като свидетел Х. И. Г.: на 46 години, майка на ответника Д. Л., която установява, че Мъжът й работел в Германия, като майката и сина ходили от време на време на гости. Била пандемията от Ковид и съпруга й не е бил пускан за новогодишните празници и отишла със сина си. Свидетелства, че на 19.02.2019 г. отишли до етърва й на гости, да й носят документи. За Германия заминали декември месец и около март - април се прибрали в България. Живеели в едно село Уайнмишъл/не съм сигурна за името/, на 10-12 км от Ландсхут. Там живеела етърва й– стринката на Д.. Занесли й документите. Обяснява, че към 13,00-13,30 часа някъде отишли там. Документите взели от България преди да заминат в Германия и до февруари месец били в тях. Обяснява, че за да влезе детето в паркомястото той направи една маневра, погледна си наляво, надясно и продължи напред да паркира. Това е за датата 19-ти февруари 2019 г. Годината беше 2019 година, не е сигурна за датата, но е било февруари месец. Обяснява, че от детската градина направи маневра, за да паркира. Детската градина била на 100-150 метра от паркомястото. Погледнал си наляво-надясно, и паркирал. Паркомястото било точно пред блока на етърва й. Д. извършил маневрата пред детската градина. Пред детската градина само обърнал. Свидетелката не може да си спомни точно по какъв начин е направил маневрата, за да влезе в паркомястото. Повтаря, че е направил маневрата, за да отиде към паркомястото. Обяснява, че е имало автомобили, имало, хора, имало минаващи, там е като главна улица. Посочва-“ Имаше си автомобили на самото паркомясто където паркира, но той не беше между два автомобила…“ Свидетелства: „Влезна си съвсем спокойно. Свидетелката и синът й Д. /водача на МПС/ не забелязали някакви щети по автомобила същия ден. Когато се прибрали към 19.30 часа дошли полицаи в къщи. Обяснява, че вечерта баща му се прибрал от работа и вкарал колата в гаража. и 10-тина минути след това дошли полицаи. Казали му да изкара колата от гаража, с едно фенерче светили и видели отпред едно зацапване от самата вар в гаража. Съпругът на свидетелката влизал напред с колата в гаража. Смята, че просто е изцапал колата. Полицаите казали, че има несъответствие на страните ляво – дясно, казали, че всичко е наред, приятна вечер и така. Повече не били викали от полицаи. Обяснява, че маневрата Д. я е направил преди паркирането. На предната седалка се возила свидетелката. Категорична е, че не е усетила шум или раздрусване. И че ако е имало нещо такова са щели да слязат, да видят нещо по кола ми. Повтаря, че не са се прибрали веднага, а може би след час и половина. Синът й останал в колата час и половина докато свидетелката била при етървата. И си седял в колата, казал ,че ще остане , за да изпуши една цигара. Обяснява, че детската градина е на завой, а паркомястото е на 150м от детската градина. И че ако стои човек на детската градина, не може да забележи нещо по колата, която е на 150 метра защото няма видимост, а и детската градина била на завой. Обяснява, че от другата страна на детската градина са паркоместа, контейнери има също. Свидетелката не забелязала докато паркирал синът ми някой от минувачите да е реагирал по-особено, да е ръкомахал или нещо друго. Обяснява, че синът й Д. сега е на 26 години. За да постанови обжалваното си решение Пазарджишкият районен съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ; Че От данните по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1386/2024 г. по описа на РС – Пазарджик се установява, че процесуалните предпоставки за допустимост на специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство, с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита. Длъжникът подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. Заповедният съд указал на заявителя да предяви иска за установяване на вземането си. В едномесечния преклузивен срок заявителят предявил пред РС - Пазарджик иска по чл. 422 от ГПК. Смята, че е налице е идентичност между воденото заповедно производство и предявения иск, доколкото се претендирало възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000 1909-19-602417. Прието е, че искът е допустим доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда на търсената защита - установителна такава по чл. 422 от ГПК, съгласно постановките дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06. 2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответника, обективирани в отговора на исковата молба, за недопустимост на настоящото производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /Кодекса за застраховането/, съгласно която застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Акцентира, че отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е във функционална връзка с деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, като освен установяване наличието на общите предпоставки на деликта, следва да се установят и допълнително предвидените такива в посочената разпоредба. Съобразил е, че за уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца застраховател и застраховано при него лице към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата - т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение, съгласно чл. 45 от ЗЗД; 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът -ответникът е причинил виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, съответно носи тежестта да обори презумпцията за виновност, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Исковият съд заключава, след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, че по делото се установява твърдяното от ищеца ПТП, причинено от ответника Д. Л., случило се на 01.02.2019г. около 13,30 часа в гр. Ландсхут на ул. „Даймлерщрасе“, Германия, между лек автомобил „БМВ“, модел „730”, с peг. № •••• и паркиран лек автомобил „Опел Adam 650“ с peг. № ••••, и че от показанията на разпитаната по делото свидетелка, както и от събраните по делото писмени доказателства, категорично се установява, че лекият автомобил „БМВ“ в посочения ден и час се е управлявал именно от ответника Л.. Съдът се позовава на механизма на настъпилото ПТП , установен по категоричен начин от приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, според която при движението на автомобила по улица ул. „Даймлерщрасе“ в гр. Ландсхут в насрещната лента - срещу него се е движил друг автомобил, който имал предимство. И че за да освободи платното за движение ответникът е извършил маневра и е заел свободно паркомясто, между паркиралите от дясната му страна автомобили. След като двата автомобила са се разминали, ответникът е предприел маневра напред и наляво с ниска скорост, за да излезе и да продължи движението си по улицата. При извършването на тази маневра е закачил с предната дясна ъглова част на бронята на управлявания от него автомобил бронята на стоящия пред него паркиран автомобил „Опел Adam 650“ с peг. № ••••, в неговата задната лява ъглова част. Вследствие на осъществения контакт между броните на двата автомобила е настъпило увреждане на облицовката на задната броня на лекия автомобил „Опел“, изразяваща се в надраскване с отнемане на лаковото покритие. Позовава се и на заключението на вещото лице от които се установявало, наличието на причинно-следствена връзка между установения механизъм и щетите, нанесени на лекия автомобил „Опел Adam 650“, съответно каква е стойността на необходимия ремонт за възстановяване на лекия автомобил, съответстваща на представената по делото Калкулация за ремонт по номер на преписка № BY2109-003253-19/6. И че според вещото лице за отремонтиране на потърпевшото МПС е била необходимо сваляне на бронята и съпътстващи елементи, включително необходимостта от подмяна на някои от тях с нови. Изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието отремонтирането на щетата възлиза на сумата от 1 071,19 евро с ДДС или 2095,06 лева с ДДС. Заключава се еднозначно, че от събраните по делото доказателства следва категоричния извод, че към датата на пътнотранспорното произшествие, вследствие на което е причинена щетата на лекия автомобил „Опел Adam 650“, е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество за лек автомобил марка „БМВ“, модел „730”, с peг. № ••••, със собственик Н. Л. Г. и със срок на валидност от 27.12.2018 г. до 27.12.2019г. Позовава се, на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, съгласно която с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Коментирана е и разпоредбата на чл.480, ал. 1 от КЗ според която, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени, както на територията на Република България, така и на територията на държавите - членки на ЕС и трети държави. Заключава, че по делото не е спорно и от представените по делото доказателства следва да се приеме, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е било отправено искане за заплащане на обезщетение, като е била заведена претенция по щета № ••••, касаеща процесното ПТП; че ищецът е извършил плащане в размер на 1 158,17евро на 30.12.2019 г. на немския застраховател, видно от приложеното по делото платежно нареждане, поради което следва да се приеме, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение във връзка с процесния случай. Отчетено е от съда, че в производството ищецът обосновава възникването на претендираното регресно право с обстоятелството, че ответникът, след като е реализирал процесното ПТП, вследствие на което са причинени щети на паркиран лек автомобил, е напуснал мястото на произшествието, без да изчака органите за контрол на движение по пътищата. В тази връзка се акцентира от съда, че напускането на мястото на ПТП от виновния водач само по себе си не е основание за възникването на регресната му отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, каквато се претендира от ищеца, доколкото съгласно цитираната разпоредба предпоставка за ангажирането й в тези случаи е посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата да е било задължително по закон. И че в тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач, както и обстоятелството, че виновният водач е напуснал съзнателно местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, така и това, че посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон. Посочва, че в случая твърдението на ищеца е, че напускайки местопроизшествието ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Видно от приложените по делото писмени доказателства срещу ответника в Германия е започнало предварително полицейско производство за неразрешено напускане на местопроизшествие, Като никъде в представените по делото писмени доказателства не е отбелязано, че се касае за случай на виновно отклоняване от проверка за алкохол или наркотични вещества. Образуваната предварително проверка е изпратена на прокуратурата в Ландсхут и същата е прекратена с постановление на прокуратурата, поради липса на доказателства, че ответникът е забелязал сблъсъка и същият е бил в полезрението му, тоест, че е осъзнал въобще, че е реализирал ПТП. Коментирано е по делото представено постановление, на което се позовава ищецът, преписката е изпратена на административните власти за евентуално реализиране административно наказателна отговорност, като се посочва, че по делото липсват каквито и да било доказателства административно наказателната отговорност на ответника да е била реализирана. Макар и изводите на прокуратурата в посоченото постановление да не са задължителни за съда, доколкото не е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК, според съдебният състав, от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответникът Л. е осъзнал, че е реализирал процесното ПТП, за да се породи задължението му да изчака контролните органи в случаите когато това е било задължително. Позовава се на заключението на вещото лице по приетата САТЕ, че скоростта на управлявания от Л. лек автомобил е била изключителна ниска, когато е извършвал маневрата за излизане от паркомястото и е реализирал контакт с паркиралото пред него МПС. Че този контакт е бил с минимален натиск в контактната площ между двата автомобила, като при конкретните обстоятелства е напълно възможно ответникът да не е чул и усетил въобще, че е реализирал ПТП, както вещото лице уточнило при изслушване на експертизата. В тази насока били и показанията на разпитаната по делото свидетелка Гончева, които съдът кредитирал при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК, освен в частта им в която се сочи, че следите по предната броня на лекия автомобил, управляван от сина й, са вследствие на ожулване от страна на съпруга й при вкарването на колата в гаража, доколкото не кореспондират с приетата по делото САТЕ. Посочва, че свидетелката, която се е возила на предната седалка на автомобила - до шофьорското място, по време на ПТП-то, е била от страната на сблъсъка, също твърди, че не е усетила нито шум, нито раздрусване. Съдът заключава, че по делото липсват доказателства в обратна насока и такива не са ангажирани от страна на ищеца. Предвид изложеното исковият съд е намерил че в случая, доколкото ответникът не е осъзнал, че е реализирал ПТП, то за него не е възникнало и законово задължение да не напуска местопроизшествието до пристигането на контролните органи. В този смисъл, при липса на доказателства в противна насока, съдът еднозначно приема, че напускането произшествието от страна на ответника не е умишлено, поради което не са налице основания да бъде ангажирана отговорността му по чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за заплатеното от страна на застрахователя застрахователно обезщетение по заведената при него щета. Посочва, че основно правило в правото е виновното поведение на лицата да ангажира тяхната отговорност и те да обезщетят причинените имуществени и неимуществени вреди от своето противоправно поведение, но че важи и правилото при липса на вина да не се носи отговорност и да не се дължи обезщетение, поради липса на основание за неговата дължимост. В случая се заключава, че ищецът не е успял да докаже наличието на виновно напускане на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на ответника преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, което да е било задължително по закон, още повече при твърдяното от него виновно отклоняване от проверка за алкохол, наркотични или упойващи вещества, поради което предявената регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ съдът е намерил за неоснователна. Съдът е съобразил още, че е без значение обстоятелството, че застрахователят е образувал преписка по щета и заплатил застрахователно обезщетение, защото за ангажиране на отговорността на виновния водач следва да се докажат законовите предпоставки за възникване на регресната му отговорност, каквито в случая липсват. Акцентира, че извършеното от ищеца плащане е било на негов риск и същият не може да се прехвърли на ответника, а си остава за сметка на застрахователя. С оглед гореизложеното, съдът заключава, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи ,че като застраховател е заплатил дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност за настъпило ПТП и на това основание да се суброгира в правата на пострадалия от ПТП водач срещу виновния извършител за настъпилото ПТП и да иска възстановяване на изплатеното от ЗК обезщетение за увреденото МПС, в хипотеза когато за заплатеното парично обезщетение е издадена в полза на застрахователя платец в проведено заповедно производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение от насрещната страна /длъжника/, че не дължи изпълнение на вземането по издадената ЗИ и да иска установяване съществуването на процесното вземане. По същество исковата претенция е изцяло неоснователна. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния Пазарджишки районен съд, изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като излага и свои допълнителни фактически и правни доводи и мотиви. Както се посочи по делото няма спор между страните по основните и съществени факти и обстоятелства- настъпило ПТП в резултат на виновно поведение на водача при управление на увреждащото МПС с посочената българска регистрация БМВ -730 i, спрямо увреденото МПС Опел-Адам с посочената немска регистрация, настъпило в страна членка на ЕС за която се прилагат правилата за отговорност на застрахованото лице по ЗЗГО , сключена в РБ с териториален обхват на територията на целия ЕС. Съгласно Чл. 477. от КЗ Редакция