Решение № 2190 от 30.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2516/2025 г.

№ 20252120102516 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на А. Т. И., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б., кв. ••• и И. А. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. •••, чрез адв. И. Т. - БАК, против “Застрахователна компания Аксиом” АД, ЕИК: 131039664, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Триадица”, ж.к. “И. Вазов”, бул. “Витоша” № 150, бл.70, ет.1, за осъждането на ответника да им заплати на основание чл.103, ал.1, вр. чл.97, ал.1 от Закона за туризма, вр. чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането, сумата от общо 1338 лв. или по 669 лв. за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена и невърната цена за неосъществена екскурзия в Унгария, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора “АВИА ТУР” ЕООД, ЕИК: 201288792 на задължение по договор за туристически пакет от 27.09.2024г., сключен между С. Ц. И., Д. Ц. И., И. А. Н. и А. Т. И. от една страна и туроператора “АВИА ТУР” ЕООД, ЕИК: 201288792 от друга, като гражданската отговорност на АВИА ТУР” ЕООД е била застрахована от “Застрахователна компания Аксиом” АД, ведно със законната лихва върху сумата от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане. Ищците твърдят, че на 28.06.2024г. от тяхно име и за тяхна сметка, чрез С. Ц. бил сключен договор за туристически пакет по см. На чл.79 от ЗТ с туроператора “АВИА ТУР” ЕООД, ЕИК: 201288792, представляван от неговия управител С. Г. И.. Бенефициенти по договора били още Д. И. И. и самата С. Ц. И.. Предмет на договора било организиране и провеждане на екскурзия в Унгария за периода от 17.10.2024г. – 20.10.2024г., включваща транспорт, хотелско настаняване, автобусна обиколка на Будапеща, пешеходна разходка в Кечкемет, застраховка и заявена допълнителна услуга – панорамна разходка с корабче по р.Дунав. Цената по основания пакет била по 609 лв. на човек, а на допълнителната услуга по 60 лв., като общата цена по договора била определена на 2676 лв. Същата била преведена по банковата кметка на туроператора още на същия ден от С. И., действаща в полза на всеки един от четиримата туристи. Проект на договора бил изпратен по електронен път на електронната поща на С. И. на 28.06.2024г., която съгласно указанията на управителката подписала договора след разпечатването му и обрабто по електронен път сканиран екземпляр от него. Сочи се, че в р. “Полезна информация” на стр.5 било предвидено екскурзията да се проведе при минимум 35 записани туристи. Твърди се, че организаторът на екскурзията “Авиа Тур” ЕООД бил регистриран като туроператор и вписан в националния туристически регистър, като в този си качество бил сключил и задължителна застраховка “Отговорност на туроператора” по чл.97, ал.1 от ЗТ със застрахователя “ЗК Аксиом” АД, със срок на валидност от 10.11.2023г. до 09.11.2024г. и с лимит от 25 000 лв. Излага се, че два дни, преди заминаването си за Унгария управителката на “Авиа Тур” ЕООД – С. И. се свързала с ищците по телефона, за да ги уведоми, че екскурзията няма да се проведе, поради недостигане на минимално необходимия брой туристи и поради неизвършване на плащане за резервиране на местата за престой. Обещала да им възстанови платената по договора сума, в срок от 14 работни дни. За целта трябвало да подпишат споразумение за анулация относно договора за туристическия пакет. Проект на такова споразумение било изпратено от туроператора на С. И. по електронен път на 17.10.2024г., било подписано от нея и върнато сканирано на туроператора. Въпреки задължението за връщане на сумата вменено му от закона, туроператора така и не върнал платената сума за неосъществената екскурзия, в резултат на което ищците понесли имуществени вреди. По повод на това на 22.11.2024г., С. И. като техен представител подала застрахователна претенция с вх. № 4009/22.11.2024г. пред ответника, обезпечаващ изпълнението по туристическия договор, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че с писмо изх. № 426/14.02.2025г. ответникът отказал да удовлетвори претенцията на ищците с мотива, че не е налице покрит от застраховката застрахователен риск, а се касае до отказ на туроператора за възстановяване на платена по туристическия пакет сума. Излагат се доводи, че отказът е незаконосъобразен, като неосъществената на предвидената с процесния договор екскурция не по вина на ищците представлява покрит застрахователен риск съгласно чл.103, ал.1 от ЗТ, тъй като услугата не е предоставена и съответно туроператорът не е предприел действия по заплащане на контрагентите си на необходимите суми за нощувки, транспорт и др. Липсата на плащане до настоящия момент сочило, че същият е неплатежоспособен, като това понятие следвало да се тълкува в по широк смисъл. Горното обуславяло интересът на ищците от настоящия иск. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът намира искът за допустим, но го оспорва като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като сочи, че съгласно представеното споразумение договорът бил прекратен, а туроператорът се бил задължил да възстанови заплатените от потребителите суми, като към настоящия момент нямало информация, дали споразумението било реализирано. Било ясно обаче, че с подписване на споразумението, договорът бил прекратен, а с това и облигационните отношения между страните по него. Излагат се доводи, че не е налице покрит от застрахователния договор риск по смисъла на чл.98, ал.2 от ЗТ. Оспорва се и легитимацияа на страните, тъй като възложител по договора от 28.06.2024г. било С. Ц. И., която не била страна по делото. Тъй като сумата по договора била заплатена изцяло от последната, то за ищците не съществувал правен интерес от претендираното обезщетение. Оспорва се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Отговорност на туроператора”, предвид прекратяването на договора от 28.06.2024г. Сочи се, че последният не бил подписан от “Авиа Тур”, поради което не можело да се приеме, че туроператорът е изразил съгласие за сключване на същият, както и че е поел задължение за организиране на екскурзцията. Застъпва се становище, че поради липса на договор за туристически пакет, липсвало и основание да се обвърже застрахователната полица към дейността по същия. Дори при наличие на действителен договор се оспорва твърдението, че туроператора не си е изпълнил задълженията по него, а при условие, че се докаже, че задължението не е изпълнено – че последният не е изпълнил задължението си за възстановяване на дължимата сума. Оспорва се и твърдението, че такава екскурзия не се е състояла. В съдебно заседание ищците се представляват от своя пълномощник адв. Т., който поддържа исковете и пледира за тяхното уважаване. В съдебно заседание, ответното дружество ЗК “Аксиом” АД, не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която заявява, че поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни., В съдебно заседание, третото лице – помагач “Авиа Тур” ЕООД не изпраща представител и не депозира отговор. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна: Безспорно се установява по делото, че между "Авиа Тур" ЕООД и "Аксиом" АД е съществувал валиден договор за застраховка "Професионална отговорност на туроператора", сключен със застрахователна полица № 231370015 от 09.11.2023 г., валидна до 09.11.2024г.. Същата е представена по делото и от нея се установява, че е подписана от законния представител на "Авиа Тур" ЕООД и от застрахователя "Аксиом" АД. Съгласно полицата застрахователят покрива рискове преди и след започване на пътуването. В настоящия случай релевантно е, че е покрит риска от вреди преди започване на пътуването за платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя т. е. налице е в случая покрит застрахователен риск. Лимитът на отговорността е 25 000 лева. От представения по делото Договор за туристически пакет от 28.06.2024г. съгласно разпоредбите на Закона за туризма се установява, че между С. Ц. И. (възложител), действаща лично и от името и за сметка на лицата Д. Ц. И., И. А. Н. и А. Т. И., като туристи и "Авиа Тур" ЕООД (туроператор) е сключен договор по силата на който дружеството туроператор е поело задължение да организира пътуване до Унгария за периода от 17.10.2024г. до 20.10.2024г., на цена от 2436 лева за четирима туристи и 240 лева за допълнителни услуги. В договорът е уговорено заплащането на общата сума от 2676 лева при неговото подписване. По делото е представено преводно нареждане за банков превод от С. Ц. И., съгласно което по сметка на “Авиа Тур” ЕООД е получена сумата от 2676 лв. по процесния договор. Тъй като пътуването не било осъществено и заплатената сума не била възстановена на ищците, била подадена заявка за настъпило застрахователно събитие по застраховка "Професионална отговорност на туроператори" до ЗК "Аксиом" АД, като видно от представеното уведомление по делото застрахователното дружество "Аксиом" АД е отказало да заплати обезщетение по така сключения договор за застраховка. От представеното по делото споразумение между "Авиа Тур" ЕООД, и С. Ц. И. се установява, че на 17.10.2024г. е постигнато съгласие, че поради анулиране на датата на отпътуване, туристическата агенция се задължава да изплати по банков път на С. Ц. И. сумата от 2676 лв. Макар споразумението за прекратяване на договора и самият договор за туристически пакет да не носят подписа на законния представител на туроператора, съдът намира, че същите са валидно сключени като съгласието на туроператора за сключването им следва да се счита за установено на основание чл.176, ал.3 от ГПК, тъй като въпреки изричните указания на съда, третото лице – помагач не се яви в съда, чрез своя законен представител, за да отговори на нарочно формулирани от ищеца въпроси в тази връзка. Съдът приема за доказано по реда на чл.161 ГПК обстоятелството, че заплатената по договора цена не е била възстановена на ищците, предвид създадените пречки от третото лице –помагач за изготвяне на допуснатата експертиза, като същото е било предупредено за неблагоприятните последици от липсата на оказано съдействие на вещото лице. От представеното уведомително писмо е видно, че "Аксиом" АД е уведомило С. Ц. И., Д. Ц. И., И. А. Н. и А. Т. И., че в случая се касае за отказ от възстановяване на платена по туристически пакет сума от страна на "Авиа Тур" ЕООД, която не попада в обхвата на покритите рискове по сключения договор за застраховка. По делото липсват твърдения и данни "Авиа Тур" АД и на "Аксиом" АД, да са изпаднали в несъстоятелност. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: Доказателствената тежест по предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове е чл. 103, ал.1, вр. с чл.97, ал.1 от ЗТ се разпределя както следва: В тежест на ищците е да установят наличието на валидно правоотношение по застраховка “Отговорност на туроператора” между ответника – застраховател и туроператора “Авиа Тур” ЕООД, обезпечаваща всички плащания по договор за туристически пакет от 28.06.2024г., сключен между ищците и “Авиа Тур” ЕООД; направено от ищците плащане в полза на туроператора в размер на 669 лв. за всеки един от тях; надлежното сключване на договор за туристически пакет с туроператора; наличието на претърпяна вреда, поради неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, което е следствие от неразплащане с контграгенти, неплатежоспособност или несъстоятелност, което събитие да представлява покрит риск по застрахователния договор. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на твърдените от ищците обстоятелства, както и да установи своето правоизключващо възражение за липса на застрахователен риск по договора за застраховка. По отношение на наличието на валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора": Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗТ туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника ЗК "Аксиом" АД, в качеството му на застраховател, и туроператора "Авиа Тур" ЕООД, в качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие 10.11.2023 г. – 09.11.2024г. т. е. застрахователното събитие попада в срока на договора за застраховка, тъй като заплащането на сумите на туроператора е станало преди изтичане на срока на договора за застраховка (на 09.11.2024г.); прекратяване на договора, поради виновно поведение на туроператора е извършено на 17.10.2024г. (за който факт има извънсъдебно признание на л. 15 от делото в приложеното извлечение от електронна кореспонденция изпратена до ищцата С. И.) и срокът за връщане на сумите е изтекъл в 14 дневния срок, посочен в чл. 89, ал. 8 от ЗТ. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗТ застраховката по чл. 97, ал. 1 предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Тя покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяване на договора за застраховка - чл. 103, ал. 5 от ТЗ. Посочената разпоредба на чл. 103, ал. 5 от ТЗ е специална по отношение на нормите на КЗ, регламентиращи имуществените застраховки, и следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят по застраховката "Отговорност на туроператора" поема риска от настъпване на застрахователното събитие за всички договори за туристическо пътуване, които са сключени и заплатени в периода на действие на застраховката, дори и застрахователното събитие /неизпълнението на договорните задължения на туроператора/ да настъпва след прекратяване на застраховката. Под "прекратяване на договора за застраховка" се има предвид не само предсрочното прекратяване /например поради неплащане на вноски от застрахователната премия/, но и изтичане на срока на застрахователния договор - Решение № 105 от 28.03.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. № 2021 г. В настоящия случай обаче беше безспорно установено, че застрахователното събитие е в срока на застрахователния договор. След като по делото се доказа, че между ищците и "Авиа Тур" ЕООД е сключен договор за туристически пакет от 28.06.2024г /в срока на застрахователното покритие/, то следва да се приеме, че на основание чл. 97б от ЗТ ищците имат качеството на ползващи се от застраховката лица. Освен това съдът намира, че застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 покриват всички разумно предвидими разходи, в т. ч. размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негово име по отношение на туристическите пакети и свързаните туристически услуги т. е. предметният обхват на застраховката "Отговорност на туроператора", касае отговорността на туроператор- пряко или чрез туристически агент за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, съответно сключени и заплатени в периода на нейното действие - така Решение № 573 от 3.12.2025 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 930/2025 г. Несъмнено ищците са пътуващи по смисъла на закона и на сключения договор за туристически пакет. Съгласно § 1, т. 82 от ДР на ЗТ "пътуващ" е всяко лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор. По делото безспорно е установено, че в изпълнение на договора за туристически пакет, възложителят С. И. е заплатила в полза на туроператора, както от свое име, така и от името на останалите трима туристи (в т.ч. и ищците А. Т. И. и И. А. Н. ) сума в размер на 2676 лв. на основание сключения договор от 28.06.2024г., като се доказа, че последният не е изпълнил задълженията си, тъй като не е организирал уговорената екскурзия до Унгария. По отношение на покрития риск по застрахователния договор: По силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, ответното застрахователно дружество е поело риска за възстановяване на всички плащания по договора за туристически пакет и за репариране на причинените на ищеца вреди, в случай на неизпълнение на уговорените туристически услуги в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Съгласно договореното между страните (застраховател и туроператор) в Раздел III от представените Общи условия към застрахователния договор, която уговорка е възпроизведена в застрахователната полица, застрахователят осигурява покритие по отношение на възстановяване на платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя, видно от което възражението на застрахователя, че не е налице покрит застрахователен риск, е неоснователно. Тази уговорка между страните не е в противоречие със закона, още повече, че от изложените твърдения, извънсъдебни признания и въобще от всички доказателства по делото се установява, че е изпълнен фактическия състав за репариране на вредите. В исковата молба са наведени твърдения, че до пътуване до желаната дестинация не се е стигнало поради неизпълнение на задължения по договора за туристическа услуга. Не са били изпълнени условията в договора, не е имало платени резервации за ресторанти и хотели, а в извънсъдебно признание в Споразумение от 17.10.2024г. туроператорът е признал, че до изпълнение на договорните задължения не се е стигнало и се е задължил да върне цялата платена сума. Не е проведено насрещно доказване, че вина за прекратяване на договора имат ищците или останалите потребители по договора за застраховка. Не са налице и твърдения, изключващи отговорността като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Предмет на задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" така, както е уредена в чл. 97 и сл. от Закона за туризма е да се гарантира на съответния потребител бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети / чл. 97 г от ЗТ, чл. 103 ЗТ/. Изброяването в чл. 103, ал. 1 ЗТ, че съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора трябва да се счита за примерно. Това са най-честите случаи, в които туристическите услугите са платени, но остават неизпълнени - ако съответният туроператор е неплатежоспособен, изпадне в несъстоятелност или са налице проблеми в разплащането с контрагенти /хотели, превозвачи, ресторанти и пр. /. Contra legem /противно на закона/ e подобна разпоредба на потребителска защита да се тълкува във вреда на потребителя: в смисъл, че потребителят няма право на застрахователно обезщетение, ако не докаже една от визираните "три хипотези". В сила е общото правило, че по задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" застрахователят трябва да възстанови платеното за туристическия пакет, без да е необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил. Дори да се приеме, че термините "неплатежоспособност" и "несъстоятелност" визират съответните решения по чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския закон, то посочването и на "неразплащане с контрагенти" води до извода, че задължението на застрахователя е общо и касае всички случаи на невъзстановени суми от туроператора по неизпълнени туристически пакети. Противно на смисъла на обезпечителната застрахователна отговорност е да се приеме, че се дължи застрахователно обезщетение, ако се установи от потребителя, че туроператорът има проблеми при разплащане с контрагенти, но не и ако туроператорът е просто недобросъвестен и въпреки липсата на такива проблеми отказва да изпълни задълженията си. Отделно, в целия раздел липсва препращане към норми на ТЗ и не изглежда, че целта на закона е да се иска от потребителя винаги да инициира производство п о несъстоятелност на туроператора, за да може да докаже "неплатежоспособност" на същия. Предназначението на уредбата е обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на платените суми за неизпълнени туристически услуги от платежоспособно трето лице застраховател. Следователно в случая т. нар. "неплатежоспособност" не е тази по ТЗ, касаеща производство по несъстоятелност и може да се докаже, както в случая, и като обикновена липса на плащане в разумен срок - в този смисъл е и Решение № 1364 от 7.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 201/2024 г. Само за допълнение следва да се каже, че именно липсата на заплатени от туроператора резервации в хотели и ресторанти т. е. липсата на плащане на съконтрагенти в държавата на посещение поради анулиране на екскурзията е довело до разваляне на договора за туристическия пакет (както е посочено в исковата молба), като туроператорът е сключил извънсъдебно споразумение с признание на този дълг, което признание е след завеждане на настоящото дело. Ето защо съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за изключен застрахователен риск. Възражението, че ищците не се явяват материалноправно легитимирани да претендират връщане на заплатената по договора сума е несъстоятелно, тъй като плащането е било извършено от тяхно име и за тяхна сметка като туристи, а съгласно чл.89, ал.8 от ЗТ, туроператорът следва да възстанови на пътуващия всички плащания, направени от него или от негово име. Кореспондираща на това задължение е вменената на застрахователя отговорност по чл.103, ал.1 ЗТ за обезпечаване на възстановяването на всички плащания от пътуващите или от тяхно име. Възражението на ответника, че екскурзията не е била проведена също се опровергава от събраните по делото писмени доказателства, тъй като още на 22.11.2024г. С. И. е упражнила нормативно предвиденото си право да поиска възстановяване на извършеното по договора плащане след окончателно изясняване, че пътуването няма да се осъществи поради несъбрали се минимален брой туристи, което обстоятелство е признато от туроператора видно от проведената кореспонденция и сключеното между страните споразумение от 17.10.2024г. В заключение, по делото се доказаха пълно и главно наличието на всички предпоставки за уважаване на иска, поради което и същият следва да се уважи изцяло. Като акцесорна последица е присъждането на законна лихва върху претендираната главница. По съдебноделоводните разноски: При този изход на спора ответникът дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищците А. Т. И. и И. А. Н. съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1187, 19 евро, от които 1800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие и 50 лв. за заплатена държавна такса. Воден от горните мотиви, съдът