Решение № 3155 от 7.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 383/2025 г.

Производството е административно, по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на Д. В. Г., с адрес: гр. С., [улица], ет.1, ап.1 против Заповед № ІІІ-ФСО-178/19.07.2024 год. на Кмета на Община Петрич, с която е наредено отчуждаване на имот с идентификатор 49312.17.11 по кадастралната карта на с. Рупите, общ. Петрич, с площ от 3241 кв.м. за „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“ – обект от първостепенно общинско значение и е определено обезщетение от 19591.00 лева. Развити са доводи за незаконосъобразност и нищожност на административния акт. Сочи се, че заповедта е издадена от материално некомпетентен орган, тъй като единствено компетентен да инициира производство по отчуждаване на имоти, в които се извършват археологически проучвания е Министъра на културата. Твърди се, че отчуждаването е извършено въз основа на подробен устройствен план, който не е влязъл в сила и не е налице общинска нужда, която да не може да се задоволи по друг начин. Навеждат се и доводи за неправилно определена пазарна оценка на имота и липса на оценка на построената в него сграда. Оспорва се размера на определеното обезщетение. Иска се прогласяване нищожността на административният акт, алтернативно неговата отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който развива и съображения за извършени в имота подобрения, които не са били предмет на оценяването. Административният орган – Кметът на Община Петрич, чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за процесуална недопустимост на жалбата, поради просрочие. Алтернативно, навежда доводи за неоснователността й. Иска присъждане на разноски по делото. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Неоснователни в тази връзка са доводите за просрочие на жалбата. По делото не се установи редовно връчване на оспорената заповед. Видно от представените по административната преписка доказателства, заповедта е изпратена за връчване на оспорващия Г. с известие за доставяне с писмо изх.№ 94-00-5845/25.07.2024 год. (стр.52) на адрес: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 85, ет.1, ап.5, като пратката е върната в цялост, с отбелязване „непотърсена“. Поради това обстоятелство, връчването е извършено по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК чрез поставяне на съобщение на входната врата (констативен протокол на стр.82), поставяне на таблото за обявления в сградата на община Петрич, както и на сайта на общинската администрация (стр.15 и стр.50) и в изпълнение изискването на чл.25, ал.4 от ЗОС, чрез публикуване в Държавен вестник бр.77/10.09.2024 год. (стр.61 и 62). Според чл.25, ал.3 от ЗОС – Заповедта за отчуждаване се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК. Копие от заповедта се поставя на определените за това места в сградата на общината, на района или на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването, и се публикува на интернет страницата на общината. По-нататък, ал.4 на чл.25 от ЗОС, предвижда, че когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта се съобщава от кмета на общината по реда на чл. 61 от АПК и чрез обнародване на обявление в "Държавен вестник". Чл.61 от АПК от своя страна, предвижда че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Съгласно чл. 18а ал. 8 от АПК Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес. При тази законова регламентация, административният орган следва да изпрати съобщение до гражданина – страна в административното производство по някои от начините, посочени в чл. 18а ал. 1 -6 от АПК. В случай, че това не може да се осъществи, то следва да се пристъпи към връчване по реда на чл. 18а ал. 8, т. 1 от АПК. По преписката липсват данни за установяване на настоящия или постоянния адрес на оспорващия или неговата месторабота, както и за опити за връчване на съобщения на тях. В случая отбелязването на съобщението изпратено чрез пощенски оператор с текст "непотърсен" не може да бъде приравнено на "връчен" или "невръчен" поради някаква причина. Следва да се изчерпят всички възможности по чл. 18а ал. 1- 6 и ал. 8, включително за връчване на съобщението. Едва тогава като крайна възможност е поставяне на съобщение на таблото за обявления или публикуване на интернет-страницата на органа – чл. 18а, ал. 10 от АПК, съответно в Държавен вестник. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо, с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Видно от приложеното по делото на стр.8-10 копие от нотариален акт № 100, том І, рег.№ 3749, дело № 89/2018 год. оспорващия Г. е собственик на имот с идентификатор 49312.17.11 по кадастралната карта на с. Рупите, общ. Петрич, с площ от 3221 кв.м., който е предмет на оспорената заповед. С обявление във вестниците „24 часа”, „Днес“ и „Струма”, съответно от 29.01.2024 год. и 27-28.01.2024 год. (стр.45, 46 и 70), Кметът на Община Петрич е уведомил собствениците на имоти, подробно изброени в обявлението за предстоящото им отчуждаване за изграждане на обект от първостепенно общинско значение „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“. Изготвена е и експертна оценка (стр.37-39). Актуалността на оценката е удостоверена от изготвилия я експерт към 16.07.2024 год. – удостоверение на стр.83. С оспорената Заповед № ІІІ-ФСО-178/19.07.2024 год. на Кмета на Община Петрич на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 21, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗОС е отчужден имот с идентификатор 49312.17.11 по кадастралната карта на с. Рупите, общ. Петрич, с площ от 3241 кв.м., който попада в новообразуван УПИ ІІІ по действащия ПУП, отреден за „Културно историческо наследство“ - обект от първостепенно общинско значение: „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“ и е определено обезщетение за отчуждената собственост в размер на 19591 лева. С Решение № 1074 от Протокол № 38/19.12.2018 год. на Общински съвет – Петрич (стр.32) обект „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“ е обявен за обект от първостепенно значение по смисъла на §5, т.73 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълнена е годишната програма за управление и разпореждане с общинска собственост, одобрено е техническо задание за проектиране на ПУП – ПР и ПУП – ПЗ и е разрешено изработване на ПУП – ПР и ПУП – ПЗ за имотите в границите на режимите за опазване на обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“, съгласно Заповед № РД9Р-42/16.12.2016 год. на Министъра на културата. С Решение № 412 от Протокол № 13/17.12.2020 год. на Общински съвет – Петрич (стр.35) е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване в землището на с. Рупите, общ. Петрич за образуване на УПИ ІІІ за „Културно историческо наследство“, образуван от обединението на имоти с идентификатори 49312.17.11 и 49312.17.12 по кадастралната карта на с. Рупите, общ. Петрич във връзка с реализирането на обект от първостепенно общинско значение „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“. Решението е съобщено с обявление в ДВ бр. 17/2021 год. – стр.103 и 104. В частта отнасяща се до имота, предмет на оспорената заповед, няма данни и не се твърди, същото да е било обжалвано в срок и е влязло в сила. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-оценителна експертиза се установи, че пазарната стойност, съответно равностойното парично обезщетение на имот с идентификатор 49312.17.11 по кадастралната карта на с. Рупите с площ от 3221 кв.м., при съобразяване с изискванията на чл.22, ал.5 от ЗОС във връзка с § 1, ал.2 от ЗР на ЗОС е 40552.39 лева. Вещото лице разяснява методологията за определяне на оценката, както и изходните данни и източниците им. В имота няма сгради и трайни насаждения, подлежащи на оценяване. Според допълнителното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на заснетата в имота, но премахната сграда е 7650 лева. В съдебно заседание вещото лице обоснова приложения приходен модел на оценяване. Уточни и, че понастоящем в имота не съществува сграда, тъй като тя е съборена. Липсват строителни книжа за тази сграда – кога е построена и от кой е построена. Информация за сградата е взета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, по преписката за допълване на кадастралната карта от 2018 год., към която е приложен геодезически доклад, който е изготвен от лицензиран оценител, който е отишъл и е заснел сградата, видял е какво представлява, с каква конструкция е и какво е нейното РЗП. Сградата е нанесена в кадастралната карта през месец май 2018 год., а след това месец август 2018 год. при направена проверка е установено, че тя не съществува. В община Петрич не се съхраняват строителни книжа за сградата. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи: Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Кмета на Община Петрич, в кръга на правомощията му - по аргумент чл. 25, ал.2 от ЗОС в писмена форма, поради което е валиден. Заповедта съдържа правно и конкретните фактически основания, послужили за издаването й. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са възраженията за нищожност на заповедта, поради липса на компетентност. Теренно археологическо проучване е разрешено с Разрешение РАП№309/2024 год., издадено от заместник-министъра на културата – стр.96. Групова археологическа недвижима културна ценност „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“, с категория „национално значение“, намираща се в обл. Благоевград, общ. Петрич, с. Рупите, м. „Кожух“, разположена и в процесния имот е публична държавна собственост и е разположена и в процесния имот идентификатор 49312.17.11. Същата с Решение на Министерски съвет от 03.07.2020 год. е предоставена за безвъзмездно управление на община Петрич за срок от 10 години. Сключен е договор № РД11-00-64/05.08.2020 год. Съгласно чл.2а, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) - Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост. Според посочената разпоредба „археологически обекти“ са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, като правото на собственост на държавата се упражнява от министъра на културата – чл.14, ал.1, т.14 от ЗКН. Т.е., публична държавна собственост е само археологическият обект (разкритите археологически структури), без поземлените имоти, в който той е разположен. За целите на изпълнение на предоставеното управление – опазване, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, е разработен проект и с решение на Общински съвет – Петрич обект „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“ е обявен за такъв от първостепенно общинско значение. Допуснато е изработването на ПУП – ПРЗ, а изработеният проект е одобрен. При това положение, компетентен да проведе процедурата по отчуждаване и да издаде финализиращия акт е кметът на общината. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС - Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. По нататък ал.2 от същия текст казва, че могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност. При тази законова регламентация, за да бъде отчужден принудително недвижим имот – собственост на физическо или юридическо лице, следва да са налице следните предпоставки: влязъл в сила ПУП, предвиждащ отреждане на имота за публично мероприятие на общината и обществена нужда от изграждането на обекта - публична общинска собственост. В конкретния случай е налице влязъл в сила ПУП, който предвижда реализирането на обект от първостепенно общинско значение „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“. Не е спорно по делото, а е видно и от приложения на стр.98-100 договор, че собствения на оспорващия недвижим имот е засегнат и е част от археологическа недвижима културна ценност „Античен град Хераклея Синтика“, т.е. се засяга непосредствено от предвидените за реализация мероприятия на ПУП. В тази връзка неоснователни са направените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липсата на влязъл в сила ПУП. Както беше казано и по-горе с Решение № 1074 от Протокол № 38/19.12.2018 год. на Общински съвет – Петрич (стр.32) обект „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“ е обявен за обект от първостепенно значение по смисъла на §5, т.73 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълнена е годишната програма за управление и разпореждане с общинска собственост, одобрено е техническо задание за проектиране на ПУП – ПР и ПУП – ПЗ и е разрешено изработване на ПУП – ПР и ПУП – ПЗ за имотите в границите на режимите за опазване на обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“, съгласно Заповед № РД9Р-42/16.12.2016 год. на Министъра на културата. Решението е съобщено с обявление в ДВ бр. бр. 17/2021 год. ПУП – ПРЗ за имоти с идентификатори 49312.17.11 и 49312.17.12 е одобрен със Заповед № І-С-94/14.07.2020 год. на Кмета на Община Петрич (стр.33), като имотите се отреждат за един УПИ ІІІ, в който са предвидени само дейности по консервация, реставрация, социализация и експониране на ГАНКЦ в зона (Ткин), без стойности за градоустройствени показатели. Не се представиха доказателства, в частта отнасяща се до имота, предмет на оспорената заповед, решението на общинския съвет, съответно заповедта за одобряване на ПУП – ПРЗ да са били обжалвано в срок, т.е. налице е влязъл в сила ПУП. Към административната преписка са приложени и документи, подготвящи издадения административен акт, в съответствие с процедурата, установена в глава трета от ЗОС. Кметът на общината е възложил на лицензиран оценител на имоти изготвянето на оценката на процесния имот, в съответствие с чл. 22, ал. 3 от ЗОС, съответно изготвена е и актуализация на оценката. Видно от удостоверение на лицензирания оценител за валидност на оценката до 16.01.2025 год. (стр.83), срокът за изготвяне на оценките по чл. 22, ал. 10 от ЗОС - не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта е спазен, заповедта е издадена на 19.07.2024 год. За предстоящото отчуждаване са уведомени собствениците на засегнатите имоти по реда, предвиден в чл. 25, ал. 1 от ЗОС. Установи се по делото, че размерът на определеното със заповедта обезщетение е занижен. По делото е приета като доказателство експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител, която е взета предвид при издаване на заповедта, която е определила размер на равностойно парично обезщетение от 19591 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като експертът е съобразил изискванията на §1, т.2 от ДР на ЗОС за определяне на пазарни цени. Съобразно чл. 22, ал. 5 от ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Целта на тази разпоредба е да се осигури възможно най-благоприятната цена за собствениците на отчуждавания недвижим имот. От тези лица имотът се отчуждава принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин - чл. 21, ал. 1 ЗОС. Те са лишени от възможността сами да преценят дали да се разпоредят с имота. Целта на закона е на тези лица да се определи равностойно обезщетение. Това означава, че определената сума следва да е такава, че срещу нея те да могат да се сдобият със сходен имот. Законът е предвидил допълнителна гаранция за закрила правата на собствениците в ал. 11 от чл. 22 ЗОС като посочва, че в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка. В разглеждания случай, прави впечатление, че определената за обезщетение сума е по-малка от сумата, за която оспорващия е придобил имота през 2018 год. Предвид изложеното и съгласно заключението на вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение по реда и при условията на чл. 22, ал.5 и сл. от ЗОС във връзка с § 1, т.1 – 3 от ДР на ЗОС при отчуждаване на имот идентификатор 49312.17.11 по кадастралната карта на с. Рупите, общ. Петрич, с площ от 3221 кв.м. за „Реконструкция, консервация, опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Хераклея Синтика“ и прилежащи некрополи“ – обект от първостепенно общинско значение, следва да се определи съгласно даденото от вещото лице заключение, а именно: 40552.39 лева, като равностойното парично обезщетение за отчуждения имот следва да се увеличи от 19591.00 лева дадени в обжалваната заповед на 40552.39 лева. Наведения в съдебно заседание довод за извършени в имота подобрения, които ще следва да са предмет на обезщетяване е неоснователен. В тази връзка се твърди, че в имота е съществувала едноетажна масивна сграда, както и трайни насаждения, които е следвало също да бъдат оценени. Действително Нормата на чл. 21, ал.1 от ЗОС допуска възможност за отчуждаване на имота след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение за неговия собственик. В конкретния случай в рамките на отчуждения имот не се доказа наличието на законно извършен строеж и трайни насаждения, които да не са предмет на разпоредителната част от заповедта. Наистина с отчуждаване на земята de facto, а и de jure се отчуждават и построените върху нея сгради и/или съоръжения, след като не са изключени изрично от предмета й. Поради това е правно недопустимо да се отчужди единствено земята, без подобренията (в най-общия смисъл), които са извършени върху нея. В противен случай след изплащане на дължимото обезщетение за земята, общината ще пристъпи към нейното завземане, в т.ч. и на подобренията върху нея. Това би противоречало на Конституцията и ЗОС, които не допускат отчуждаване без надлежно обезщетяване. За изпълнени СМР, обаче би се дължало обезщетение, съгласно чл. 22, ал.13 от ЗОС само в случай, че те са доказани и законно извършени. В случая такива доказателства не се представиха. По делото действително са налични данни (скица-извадка от кадастралната калта на стр.36 и допълнителното заключение на вещото лице), че в имот с идентификатор 49312.17.11 през м.май 2018 год. е заснета масивна селскостопанска постройка с площ от 20 кв.м., като със Заповед № 18-3754/10.05.2018 год. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, е одобрено изменение – стр.202. За постройката не е издавано разрешение за строеж и не са одобрявани проекти. Видно от приложения на стр.229 констативен протокол, при извършена на 28.08.2018 год. проверка, в имота не съществува сграда. Дори и да се счете, че към момента на заснемане и отразяване в кадастралната карта (м.май 2018 год.) в процесния имот е съществувала сграда, стойността й не подлежи на възмездяване в рамките на производството по отчуждаване, от една страна затова, че не се доказа същата да е законно построена и да е съществувала към момента на откриване на производството, а от друга затова, че оспорващия не е придобил собственост върху същата. Видно от приложения на стр.8-10 нотариален акт, на 04.04.2018 год. Г. е закупил имот с идентификатор 49312.17.11, с площ от 3221 кв.м., без построена в него сграда. От всичко изложено до тук, съдът обосновава правния си извод за основателност на подадената жалба, в частта й с която се оспорва определения размер на обезщетението. В този смисъл, същата следва да бъде уважена, като на основание чл. 29, ал. 1 от ЗОС, съдът следва да измени оспорваната заповед, в частта й относно размера на обезщетението и определи ново, съобразно изложеното в настоящите мотиви в размер на 40552.39 лева. В останалата част жалбата ще следва да се отхвърли. В производството, оспорващият не е направил искане за присъждане на разноски. На ответника ще следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Настоящата инстанция намира, че дължимите се в случая разноски на ответника за адвокатско възнаграждение с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразяване Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 год. и с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност, следва да се редуцират. На ответника, следва да се присъди сумата от 1000 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет – в случая Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение – то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС/Съдът) – Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА е да се създадат гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на Наредба № 1, която следва да осигури диференциран подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на Висшия адвокатски съвет. Материалният интерес на спора (в случая размера на определеното обезщетение от 19591 лева) може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 год. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 год. легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения – т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗА следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. В случая, производството е за проверка законосъобразността на заповед за отчуждаване. По делото са проведени четири съдебни заседания, събрани са множество писмени доказателства и са изслушани заключения по съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертизи. Работата на адвоката на ответника се изразява в запознаване с жалбата, организиране защитата на законосъобразността на оспорения акт, доказателствени искания. Затова и адвокатско възнаграждение от 1000 лева, настоящата инстанция намира за справедливо и обосновано, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 14400 лева, съдът намира за прекомерно.