Решение № 87 от 17.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 187/2026 г.

С Присъда №160/01.09.2022г постановена по НОХД №1250/2021г по описа на Районен съд Пловдив е признал А. Й. Й.,роден на •••••• г. в гр. П., б., с българско гражданство, живущ в ••••••••••, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че на 16.11.2020 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“ с регистрационен номер ••••••, след употреба на наркотично вещество – кокаин, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева. Отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия А. Й. Й., със снета по делото самоличност, наказание една година лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК от така наложеното на подсъдимия А. Й. Й., със снета по делото самоличност, наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 16.11.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. № 438зз-404/16.11.2020 г.. Постановил лишаване на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия А. Й. Й. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което за същото деяние подсъдимият А. Й. Й., е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 16.11.2020 г. до влизане на присъдата в сила. Осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. Й. Й. да заплати направените по делото разноски. Постановеният съдебен акт в законоустановеният срок се обжалва от защитата на подс.Й.. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на същия.Молят въззивният съд да отмени присъдата на Районен съд Пловдив ,като постанови нова,с която признае за невиновен и оправдае подс.А. Й. по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва въззивната жалба.Счита обвинението за доказано по категоричен и несъмнен начин.Предлага присъдата да бъде потвърдена. В съдебно заседание защитата адв.П. изтъква,че са нарушени правата по Конституция,гарантирани на нейния подзащитен.Твърди,че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон ,при приложение на разпоредбата на чл.146 ал.3 НПК,която няма за адресат подс.Й.,тъй като той не е бил нито обвиняем,нито свидетел към онзи момент,следователно това процесуалноследствено действие не може да се приложи по отношение на него,като това е довело и до незаконосъобразни изводи за съставомерност на деянието.Сочи,че по отношение на подзащитния й била осъществена принуда в полицията,за да се съгласи да даде биологичен материал. Моли съда да отмени присъдата и да оправдае подзащитния й. В съдебно заседание адв.Х. изтъква,че подзащитният му е извършил административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,той е имал право да откаже да бъде тестван за наркотично вещество,това било негово право гарантирано от Конституцията .Подсъдимият е нямал качество на подсъдим или свидетел,поради което по отношение на него при нарушение на процесуалните правила е взет принудително биологичен материал.Сочи,че урината е взета принудително от Й.,без негово съгласие,както и в разрешението на съда не е дадено такова за вземане на урина,а само за кръв.Моли съда да отмени присъдата и да оправдае подзащитния му. Подсъдимият поддържа казаното от своите защитници . В последната си дума моли съда да бъде оправдан. Пловдивски окръжен съд след като се запозна с въззивната жалба,становищата на страните и доказателствената съвкупност по делото, при изпълнение на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК установи, че въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Настоящото съдебно производство е второ по ред пред въззивния съд.С Решение постановено по КНОХД №860/2025г,Върховен касационен съд е отменил Присъда от 22.04.2025г постановена по ВНОХД №628/2025г по описа на Окръжен съд Пловдив.Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият А. Й. Й. – роден на •••••• г. в гр. П., б., с българско гражданство, живущ в ••••••••••, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: •••••••••• Подсъдимият Й. бил правоспособен водач на моторно превозно средство. Той имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно до 14.11.2026 г. и с налични 31 контролни точки. Свидетелят Г.Г. работел като полицейски служител в 03 РУ при ОДМВР – П., на длъжност •••••••• "Охранителна полиция". На 16.11.2020 г. той изпълнявал служебните си задължения, като около 17: 05 часа на същата дата се придвижвал със служебен автомобил на МВР по бул. "България" в гр. П., в посока от бул. "Цар Борис III Обединител" към ул. "Васил Левски". На кръстовището между бул. "България" и ул. "Васил Левски" в гр. П. свидетелят Г. видял как лек автомобил с марка "Мерцедес", модел "МЛ 350" с регистрационен № ••••••, който бил управляван от подсъдимия А. Й. Й., извършил маневра, като преминавал на червен светлинен сигнал на светофара. Освен това по време на движението си процесният автомобил на няколко пъти преминал от една пътна лента в друга за изминат кратък участък от пътя. Това поведение на подсъдимия при управлението на моторно превозно средство привлякло вниманието на свидетеля Г.Г., тъй като му се сторило странно и той предприел действия за спиране на автомобила и установяване на водача. Пътник в патрулния автомобил на МВР, управляван от свид. Г., бил свид. С.Х., който бил •••••• РУ при ОДМВР – Пловдив към инкриминирания момент Свидетелят Г., управлявайки служебния автомобил на МВР, последвал подсъдимия и успял да го спре с използването на светлинен и звуков сигнал малко преди кръстовището на ул. "Полковник Бонев" и ул. "Оборище" в гр. П.. След това свидетелят Г. пристъпил към извършването на проверка, като първо се легитимирал, а после установил самоличността на водача, който бил подсъдимият А. Й. Й.. В хода на проверката свид. Г. поканил подсъдимия да го съпроводи до сградата на Трето РУ при ОДМВР – П. с цел извършването на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият изпълнил указанията и последвал свидетеля Г. до сградата на Районното управление. Там на място от полицейските служители било потърсено съдействие от свид. Х.С. – •••••• •••••• в 03 РУ при ОДМВР – П., който бил преминал обучение за работа с тест "Дръгтест 5000" и имал правомощия да извършва такъв вид проверки. Свидетелят С. поканил подсъдимия Й. да бъде изпробван с техническо средство „Дръгчек 5000“ STK 6, REF:8319495, LOT: ARNK 0643, но подсъдимият отказал да даде проба и да мубъде извършена такава проверка.Поради отказа свидетелят Х.Р.С. съставил срещу подсъдимия Й. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 939660 от 16.11.2020 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 отЗДвП. С така съставения акт като доказателства били иззети свидетелството на подсъдимия за управление на моторно превозно средство с № ••••••,свидетелството за регистрация на моторно превозно средство с № •••••• и двете регистрационни табели с номера: ••••••. Свидетелят С. издал и талон за изследване с бл. № 089784, в който подсъдимият писмено потвърдил отказа си да бъде тестван с техническо средство и даде кръв за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества. Автопатрул, в чийто състав бил и свид. С., съпроводил подсъдимия до„УМБАЛ Пловдив“ АД с цел даване на проби кръв и урина за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Пред дежурния медицински специалист д-р А.М. подсъдимият Й. отново отказал да даде кръвна проба, като отказът бил удостоверен в лист за преглед на пациент с рег. № 018624 от 16.11.2020 г., който бил подписан от подсъдимия. След това той бил върнат от полицейските служители в 03 РУ при ОДМВР – Пловдив, като на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице.Със съставянето на протокола за първото действие по разследването, аименно разпит на свидетеля Г.Г. на 16.11.2020 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано настоящото наказателно производство. На 17.11.2020 г. в хода на разследването на основание чл. 146, ал. 4 вр. с ал. 3 от НПК било изготвено искане от наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Пловдив до Районен съд – Пловдив за издаване на разрешение за вземане на образци за сравнително изследване – кръвна проба от подсъдимия Й..С Определение № 260454 от 17.11.2020 г. по ЧНД № 7199 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив било разрешено да се изземе принудително сравнителен материал, представляващ венозна кръв, от подсъдимия Й..Той бил откаран от съпровождащите го полицейски служители до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.Там свид. К.И.И. – •••••• в отделението по „Спешна медицина“ и притежаваща медицинска правоспособност, взела кръвна проба за изследване от подсъдимия Й.. След това той дал и проба от урина. За вземането на пробите кръв и урина бил съставен протокол. Пробите били изпратени за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване във ВМА – София. При същото се установило, че в пробата кръв от подсъдимия Й. присъстват специфичните метаболити на наркотичното вещество кокаин – метилекгонин и етилекгонин. В пробата урина се доказало присъствието на непромененото наркотично вещество кокаин. Кокаинът бил включен в Списък I на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП и представлявал наркотично вещество. Гореописаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия А. Й. Й. /в частта относно датата,мястото,маршрута и целта на пътуване на инкриминираната дата,както и отказа да даде биологичен материал/,показанията на свидетелите Г.Р.Г.; Х.Р.С.; С.Ю.Х. и К.И.И.,които съда кредитира като достоверни,последователни и взаимнодопълващи се,въпреки липсата на конкретика в показанията на св.Х. и св.К.И.. От писмените доказателства – протокол за приемане/предаване на биологични проби за химикотоксикологичен анализ в Химико-токсикологична лаборатория (лист23 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване (лист 24от досъдебното производство); протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 17.11.2020 г. (лист 30 от досъдебното производство); лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 086686 от 17.11.2020 г., издаден от д-р К.И.. (лист 32 от досъдебното производство/лист 124 от делото); справка от АИС „БДС“ за подсъдимия Й. (лист 38 от досъдебното производство); справка в Централна база КАТ по регистрационен номер (лист 42 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия А. Й. Й. (лист 45 от досъдебното производство); талон за изследване с бл. № 089784, издаден от Х.Р.С. (лист 50 от досъдебното производство); лист за преглед на пациент в КДБ/СО №018624/16.11.2020 г., издаде от д-р А.М. (лист 52 от досъдебното производство); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (лист 53 от досъдебното производство);Заповед за задържане на лице с рег. № 438зз404/16.11.2020 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив (лист 56 от досъдебното производство); справка за нарушител/водач за подсъдимия А. Й. Й. (лист 16 отделото); писмо с вх. № 48823/30.08.2021 г. от директора на ОП „Организация и контрол по транспорта“ при Община Пловдив (лист 72 от делото); триажен лист (лист 125 от делото); извадка от Амбулаторен дневник на отделение по Спешна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 126- 128 от делото);писмо с вх. № 55302/06.07.2022 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД (лист 218 от делото); справка за съдимост за подсъдимия Й. (лист 223 от делото), от писмените доказателствени средства – протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 17.11.2020 г. (лист 20-21 от досъдебното производство); от заключението на съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза (лист 26-28 от досъдебното производство) и от заключението на експертиза за ДНК- профилиране на веществени доказателства (лист 188-190 от делото). Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Първоинстанционният съд е дал отговор на наведените възражения на защитата, давайки категоричен отговор относно обстоятелството дали концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, който е изключително подробен,прецизен и задълбочен поради което не намира за необходимо да го преповтаря изцяло. Правилно и обосновано фактическите и правни изводи на районния съд се позовават основно на показанията на св.Г.Г.,който непосредствено е възприел поведението на подсъдимия от началото ,с извършване на неправилна маневра на червен светофар,както и множество неясни преминавания в съседни ленти за движение по време на управление на автомобила си.Именно това поведение , налага св.Г. за предприеме спиране на подс.Й. и последваща проверка за употреба на наркотични вещества съгласно чл.5 от Наредба №1/2017г,регламентираща ,че при констатиране на поведение или реакции на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества се извършва проверка с тест или лицата се изпращат на медицинско изследване..В тази насока са и показанията на св.Х.С.,който в полицейското управление предприема действия по проверка с Дръгтест 5000,който служител имал правомощия на извършва такива проверки.Безспорно от показанията на двамата свидетели св.Г. и св.С.,както и от обясненията на подс.Й. се установява,че подсъдимия отказва да бъде подложен на тест за наличие на наркотични вещества..,което е негово право.Правилно решаващият съд е приел,че след като е отказал проверка с тест за наркотични вещества,съгласно чл.3а от Наредба №1 от 2017г ,проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози се прави чрез химико-токсилогично лабораторно изследване.Както съдът посочи погоре съгласно чл.5 от Наредбата, проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества може да се предприеме от контролните органи и при наличие на външни признаци,поведение или реакции на водачите на МПС,а не само при участие в ПТП.В конкретният случай св.Г.,както и св.С. са възприели,първия нетипично поведение на пътя с автомобила,а впоследствие двамата свидетели странни ръкомахания с ръце и изнервено поведение от Й.,което безспорно представлява законен повод съгласно Наредбата да се предприеме надлежна проверка за употреба на наркотични вещества.Подсъдимият се възползва от правото си да откаже тест с дрегер за наркотични вещества,но съгласно Наредба №1 /2017г ,която урежда конкретно реда за установяване на алкохол и наркотични вещества в кръвта и , има единствено една друга алтернатива,а именно химико-токсилогично лабораторно изследване.Наредбата не регламентира пълен отказ от двата способа,като дава възможност на нарушителя да избере подходящия за него.В този смисъл правилно районния съд отчита,че приложението на чл.174 ал.3 от ЗДП в конкретния случай е ирелевантно и има отношение при констатиране на административно нарушение,изрично в случаите,когато нарушителят само не е участвал по принцип в пътнотранспортно произшествие,което се различава от предприетото наказателно преследавне по чл.343б от НК при констатирано неприемливо поведение и реакции на водача на МПС,както е в процесния случай.Именно това е отграничетелния белег,който обосновава приложението на наредба №1/2017г и последващите законови действия от нея от общия принцип на спрян водач по пътя,при който не е констатирано неприемливо и странно поведение при управление на МПС.В този смисъл възраженията на защитата и пред двете инстанции,че в конкретният случай е приложима нормата и санкцията на чл.174 ал.3 ЗДП,гарантираща правото на отказ на водача,без приложение на Наредба №1/2017г , не намират опора в доказателствения материал и в приложимите материални норми,поради което възраженията са неоснователни. От друга страна по делото липсват доказателства,че е проведена и довършена административно-наказателна процедура с влязло в сила наказателно постановление по съставения АУАН по чл.174 ал.3 ЗДП,като този акт не влече след себе си законови последици сам по себе си. Констатира се,че още същия ден с процесуално следствено действие-разпит на свидетел започва досъдебно производство,което ясно обозначава коя нормативна уредба следва да намери приложение в процесния слуай. Последват напълно законосъобразни действия на полицейските органи по отвеждане на подсъдимия в медицински заведения,тъй като е отказал да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества.Първо в УМБАЛ Пловдив,където подсъдимия декларира отказ да даде биологичен материал.След като е върнат в полицейското управление е бил задържан със Заповед по ЗМВР за 24 часа,на основание чл.212 НПК с първо действие по разследването от 16.11.2021г –разпит на св.Г. ,с което е било образувано настоящото наказателно производство. На 17.11.2020 г. в хода на вече започнало наказателно разследване,в което Й. все още действително няма качество на обвиняем или свидетел,но категорично има качество на заподозряно в извършване на престъпление лице,съгласно практиката на СЕС на основание чл. 146, ал. 4 вр. с ал. 3 от НПК било изготвено искане от наблюдаващия прокурор опри Районна прокуратура – Пловдив до Районен съд – Пловдив за издаване на разрешение за вземане на образци за сравнително изследване – кръвна проба от подсъдимия Й.. С Определение № 260454 от 17.11.2020 г. по ЧНД № 7199 / 2020 г. на Районен съд – Пловдив било разрешено да се изземе принудително сравнителен материал, представляващ венозна кръв от подсъдимия Й.. При налично законово разрешение съгласно процесуалния закон бил откаран от съпровождащите го полицейски служители до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.Там свид. К.И.И. – •••••• в отделението по „Спешна медицина“ и притежаваща медицинска правоспособност, взела кръвна проба за изследване от подсъдимия Й.. След това той дал и проба от урина. За вземането на пробите кръв и урина бил съставен протокол.Пробите били изпратени за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване във ВМА – София. От приетата по делото токсилогично-химическа експертиза и от изслушаните непосредствено пред съда вещи лица от ВМА,изготвили експертизата се установява , че получените биологични проби са били в необходимите съдове съобразно изискванията на Наредба № 1 от 2017 г. Пробите са били запечатани в прозрачен полиетиленов плик. Били са надписани, както кръвта, така и урината. Липсвали са стикери както на кръвта, така и на урината,но са били надписани с трите имена на лицето, печат и подпис на доктор К.И.., извършила медицинското изследване и под чието ръководство са взети пробите кръв и урина. На пробите липсват холограмни стикери със серийните номера. Вещите лица потвърждават ,че на последната страница в експертизата в последното изречение е записано „количествен анализ в проба урина не се извършва, тъй като няма съдебно-токсикологична значимост“. Това означавало, че изследване на количеството на наркотичните вещества в урина не се извърша, тъй като то няма никаква стойност. Концентрацията на наркотичното вещества в урина е много по-висока от тази в кръвта, тъй като там наркотичните вещества се елиминират от организма. Наличието им в проба урина означава, че лицето е употребило наркотичното вещество, но установяването на употребата на наркотично вещество съгласно Наредба № 1 от 2017 г. се осъществява чрез анализ само на пробата кръв,което е от значение , където наркотично вещество кокаин в настоящия случай не е установено.Установено било обаче според експертите в настоящия случай наличие на два специфични метаболита на наркотичното вещество кокаин в кръвта - метилекгонин и етилекгонин. В пробата урина се установява наличието на непромененото наркотично вещество кокаин, така и на неговите метаболити метилекгонидин и метилекгонин. И двата метаболита са специфични метаболити на наркотичното вещество кокаин и могат да бъдат установени единствено при употреба на кокаин. Специфични означава, че касаят и произлизат само от наркотичното вещество кокаин, не и от някакво друго вещество. Причина за това в пробата кръв да се откриват метаболити, а в пробата урина да се констатира наличие на веществото кокаин, според вещите лица е, че наркотичното вещество кокаин претърпява бърз метаболизъм след приема в човешкия организъм, поради което непромененото вещество би могло да се установи в кръвта в рамките на 6 до 8 часа след употребата му. В урината, биологичната среда, в която наркотичните вещества се елиминират, периодът на детекция е по-дълъг, като наличието на непроменено вещество в урината показва, че същото най- вероятно е употребено в период от 12 до 24 часа преди вземане на биологичните проби. Кръвта и урината са две различни биологични среди. След приема им веществата най-напред постъпват в кръвта, циркулират известно време в кръвта, разпространяват се в различни органи и тъкани и след това настъпва процес, при който те от кръвта преминават в урината с цел да бъдат елиминирани. За това е нормално в даден етап от време да отсъстват от кръвта, а да присъстват само в урината според експертите. Поради тези констатации,вещите лица заключават, че отсъствието на непромененото вещество кокаин в кръв и същевременно наличието на непромененото вещество кокаин в урината е показател за употреба на веществото в период 12 – 24 часа преди вземане на биологичните проби от урина.Ако се приеме,че пробата урина не е взета по надлежния ред,както възразява защитата,тъй като липсвало разрешение по чл.146 от НПК за нея от съда,то изводите не се порменят,като следва да се отчете,че пробовземането е осъществено повече от 6-8 часа от момента на управление от Й. на автомобила,на другия ден - 17.11.2020гг,като през целия период същия е бил изолиран в условията на задържане по ЗМВР,поради което несъмнено се установява,че констатирания наличен метаболит в кръвната проба на веществото кокаин е било активно и налично в кръвта към момента на управление на МПС при извършената проверка на подсъдимия.Разпоредбата на чл.23 ал.1 от Наредбата е категорична,че употребата на наркотични вещества или техни аналози,включително и техни метаболити се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.Дори нормативната уредба в последното изречение на нормата на ал.2 указва,че при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.В този смисъл дали пробата урина е била взета принудително или не от подсъдимия,като му било казано,че е задължително от св.К.И.. няма особена тежест при преценка съставомерността на деянието и направения законосъобразен извод ,че химикотоксилогичното изследавне е извършено по надлежния ред и употребата е установена по категоричен начин.Кокаинът и неговите метаболити са включени в списък № 1 на Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични. В процесния случай между момента на управлението и последвалото вземане на биологичните проби са изминали категорично повече от 8 часа, поради което обективно няма как да не е започнал метаболитният процес. Същественото по делото обстоятелство е, че независимо от така изминалото време наркотичното вещество посредством своите специфични метаболити все още е било налично в кръвта на подсъдимия, т.е. не се е намирало в елиминация. Съобразявайки заявената от експертите бързина за поставянето в ход на метаболитните процеси на кокаина, преценено спрямо други видове наркотични вещества, както и изминалото време след момента на управлението на МПС до фактическото вземане на биологичните проби на следващия ден, то откриването на веществото като все още налично в пробата кръв на подсъдимия чрез двата му специфични метаболита, определя извод,че подсъдимия е управлявал автомобила си към 16.11.2020г след употреба на наркотично вещество-кокаин.Следва да се прецизира,че изследването на пробите за наличие на наркотични вещества в кръвна проба ,освен активното вещество ,включват изследване и за наличие на техни метаболити ,доказващи употребата на наркотично вещества.Без значение е факта,дали тези метаболити са активни или неактивни,действат или не действат на централна нервна система.Такива критерии наредбата не поставя,нито материалния закон.А вземайки предвид заключението на вещите лица,което и настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обосновано ,хронологията изложена от експертите на периода на детекция специално на кокаина,обосновава категоричен извод,че към 16.11.2020г /момента на проверката и управление на МПС/ в кръвта на Й. е имало наличие на непроменено наркотично вещество-кокаин,което в резултат на изминалото време е метаболизирало /към момента на пробовземането/в метаболити на кокаина. Неоснователно се явява и възражението за липса на поставени стикери на взетите проби,което опорочавало предивдения законен ред за пробовземане.С правилото по чл. 17, ал. 4 от Наредбата за поставяне на стикер със серийния номер на талона за изследване се създава ред за обезпечаване и доказване на произхода на представените за изследване проби. В настоящото производство целта, която следва да изпълни поставеният стикер, е заместена изцяло от заключението по изготвената експертиза по метода на ДНК-профилиране. С него произходът на биологичните проби е несъмнено доказан и този спорен въпрос е разрешен по категоричен начин,като експертизата не е оспорена от нито една страна,включително и от защитата. От анализа на събрания доказателствен материал настоящият съдебен състав изцяло споделя правния извод на решаващия съд,че се установява по несъмнен и категоричен начин,че подс.Й. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерно поведение по чл.343б ал.3 НК, че на 16.11.2020 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“ с регистрационен номер ••••••, след употреба на наркотично вещество – кокаин. Тук е мястото въззивният съд да обсъди основното възражение отправено от защитата,че деянието на подсъдимия е несъставомерно,тъй като биологичния материал /кръв и урина/ са взети в нарушение диспозицията на чл.146 ал.3 от НПК,тъй като към момента на вземането Й. е нямал качество нито на обвиняем,нито на свидетел.Напълно споделим е доводът на районния съд,с който е оставил без уважение възражението на защитата като неоснователно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на районния съд,че в конкретния случай приложение намира Решение от 07.09.2023 г. по дело № С- 209/2022 г. на СЕС, в което е проведено разграничението между фигурата на заподозрения и обвиняемия, включително при национални правни системи, които не познават понятието„заподозрян“ и така лицето не е официално уведомено, че има качеството на„обвиняем“. В конкретният случай подозрението за възможно извършено престъпление е обективирано в действията по задържане на подсъдимия, за което е издадена Заповед за задържане на лице с рег. № 438зз-404/16.11.2020 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив. Правното основание за издаване на заповедта е по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, т.е. задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Препис от заповедта е връчен лично на подсъдимия, с което е изпълнено и второто условие – уведомяване на лицето за наличното подозрение срещу него за извършено престъпление. В цитираната практика на СЕС изрично е изяснено, че липсва официална форма, която да следва задължително да бъде спазена за факта на уведомяването, като от значение е обективното достигане на информацията до лицето. В настоящия случай връчването на заповедта на подсъдимия, съчетано с действията по фактическото му задържане,дадената му възможност да разговаря и да се среща с адвоката си , са от такова естество да гарантират, че извън всякакво съмнение той е недвусмислено уведомен за подозрението срещу него на държавните органи,че евентуално е извършил престъпление. Действително,за да се стигне до привличане на обвиняем е налице необходимост при изискуемата се съставомерност вземането на биологичните проби от подсъдимия Й. от разследващите органи, за да преценят дали са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК.В изпълнение на задълженията си по чл.13 НПК полицейските органи са били длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина,щом имат данни за извършено престъпление,а тези мерки включват и предвидените в чл.146 НПК действия. Предвид това, съдът намира, че към момента на вземането на пробите кръв и урина от страна на подсъдимия Й., макар формално той да не е бил привлечен в качеството на обвиняем, то на практика с оглед обективната процесуална ситуация той се е третирал като заподозрян по смисъла на Общностното право и като обвиняем съгласно понятието по Европейската конвенция по правата на човека.Предвид изложеното правилно е отчетено от решаващия съд,че не е допуснато процесуално нарушение при изпълнение процесуалноследственото действие по чл.146 ал.3 НПК,респективно не е опорочена вследствие на това и процедурата по вземане на биологичен материал.Възражението на защитата в тази насока правилно е отхвърлено като неоснователно. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.Подсъдимият е осъзнавал,че управлява автомобил след употреба на наркотично вещество ,като напълно съзнателно ,по централните улици на града,в час пик управлява автомобил ,като застрашава гражданите категорично с противоправното си поведение.Още повече,че безспорно е установено по делото,че към момента на извършване на деянието,кокаина е бил наличен в кръвта му и е влияел на нервната му система и поведение,а не е бил детектирал до метаболити. За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК предвидените наказания са„лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.Правилно и обосновано районния съд е преценил,че целите на наказанието ще бъдат постигнати по отношение на подс.Й. при определяне на минимално предвидения размер наказание,а именно една година лишаване от свобода.Наказанието правилно е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,като са взети предвид чистото съдебно минало,семеен и трудов статус,ниска степен на обществена опасност на личността на дееца.Правилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство установеното по категоричен начин нарушение на правилата за движение,а именно преминаване на червен светофар и чести преминавания в различни пътни ленти,което му поведение е създало опасност за останалите водачи на пътя.Настоящият състав споделя изводът на ПРС,че за постигане на превъзпитателен ефект по отношение на подс.Й.,не е необходимо същия да бъде изолиран от обществото,а ефектът може да се постигне с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода от една година с три години изпитателен срок.Обосновано е отчетено,че комулативно приложеното минимално наказание глоба в размер на 500 лв. в достатъчна степен ще превъзпита подсъдимия към зачитане и спазване на закона занапред. Напълно споделим е и определения размер на лишаване от правоуправление по чл.343г от НК на виновното лице,като обосновано и прецизно срокът е определен на 1 година и 6 месеца,съответно приспаднат срока,за който е било отнето свидетелството по административен ред. В съответствие с чл.189 от НПК правилно подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски. Предвид гореизложеното,Пловдивски окръжен съд при изпълнение на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 НПК не намери основание за отмяна или изменение на присъдата,поради,което на основание чл.338 от НПК