Решение № 162 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2084/2025 г.

Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е образувано по искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищцата Т. Д. Д. против „Юробанк България“АД Община Стара Загора, с претенции да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 7564,57лева – внесени без основание по договор за банков кредит № HL 73946, като претендира и лихва за забава върху тази сума от 28.04.2022г. до окончателното плащане на сумата. Същата настоява и за допускане на „предварително изпълнение“, като търси и направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че претенциите на ищцата са допустими, но неоснователни и молят да бъдат отхвърлени като такива. Тълкуват молбата на ищцата за допускане на предварително изпълнение като такава за допускане на обезпечение и молят такова да не бъде допускано. В исковата си молба ищцата твърди, че на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 57 ЗЗД и в изпълнение на влезли в сила съдебни актове, иска: Възстановяване на сума в размер на 7 564,57 лв., внесена без правно основание по договор за банков кредит № HL 73946, с присъждане на законна лихва върху възстановимата сума от датата на неправомерното плащане до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъде освободен от държавна такса по чл. 4, ал. 1 от ЗСТ и чл. 85, ал. 2 ГПК, поради тежкото му финансово положение - ограничени лични доходи и липса на спестявания, които правят заплащането на таксата невъзможно без сериозно затруднение. На 28.04.2022 г. и 29.04.2022 г. с платежни нареждания от „Банка ДСК“ АД и ПИБ АД по банковата сметка на ответника по договор за кредит № HL 73946 били преведени общо 109 028,28 лв., от които 7 564,57 лв. не били дължими към датите на плащане. С Решение № 67/21.02.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора било установено, че всички претенции на ответника за сумата 109 028,28 лв. са неоснователни и били отхвърлени. С Определение № 612/14.09.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора и Определение № 24/16.01.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив били потвърдени всички части от Решение № 67/2023 г. и окончателно изпълнително производство било прекратено. Въпреки поканите от 20.01.2025 г. и 26.02.2025 г. ответникът отказвал доброволно да върне 7 564,57 лв., представляващи неоснователно постъпили суми. Ищецът разполагал с месечни доходи, не надвишаващи минималната работна заплата, и нямал натрупани спестявания. Възможността за заплащане на държавна такса би поставила ищеца в сериозно материално затруднение. Моли съдът да осъди „Юробанк България" АД да възстанови на ищеца сумата от 7 564,57 лв.; да присъди законна лихва върху сумата от 7 564,57 лв. от 28.04.2022 г. до окончателното плащане; да присъди направените от ищеца по делото разноски, да бъде освободен от държавна такса съгласно чл. 4, ал. 1 ЗСТ и чл. 85, ал. 2 ГПК и да бъде издаден изпълнителен лист. Ответникът представя подробен писмен отговор, като счита, че предявения иск е процесуално допустим и няма пречки той да бъде разгледан по същество. Заявява, че предявеният иск за възстановяване на заплатена без правно основание сума в размер на 7 564,57 лв., ведно със законна лихва бил изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва като неоснователни и недоказани всички твърдения на ищеца, изложени в подадената искова молба. На първо място, изцяло несъстоятелно било твърдението на ищеца, че платените суми с двете представени към исковата молба платежни нареждания (това от 28.04.2022 г. за сума в размер на 49 000 лв. и това от 29.04.2022 г. за сума в размер на 60 028, 98 лв.) били платени без правно основание. Напротив, така платените суми били послужили за пълно погасяване на задълженията на кредитополучателите Т. Д. Д. (ищец по настоящото дело) и Д. Г. Д. по сключения от тях с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г. Правното основание за тези два превода било посочено и в самите представени от ищеца платежни нареждане. В първото платежно нареждане от 28.04.2022 г. като основание за плащането наредителят бил посочил изрично, че плащането представлявало частично погасяване по HL 73946, сд. 4456406. Трябвало да се обърне и особено внимание, че платец на тази сума не бил ищеца по настоящото дело, а втория кредитополучател по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г., а именно Д. Г. Д.. Във второто платежно нареждане от 29.04.2022 г. като основание за плащане наредителят посочил пълно погасяване на кредит HL 73946. Отново трябва да се посочил, че наредител на това плащане не бил ищеца Т. Д. Д., а друго лице - А. К. Д., която не била страна по настоящото дело. Представя хронология на събитията, довели до плащането на по-горе посочените суми, с които били погасявани задълженията по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г., както следва: 1) На 30.10.2015 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД като кредитодател и Т. Д. Д. и Д. Г. Д. бил сключен процесния Договор за банков кредит HL73946; 2) Считано от 20.04.2021 г. задължените по кредита лица били изпаднали в забава по кредита, като това обстоятелство не било опровергано в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, който постановил представеното от ищеца Решение № 67 от 21.02.2023 г., постановено по т.д. № 297/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора; 3) Почти една година след началото на забавата по кредита, в която не имало плащане на каквито и да е вноски по кредита, банката обявила предсрочната изискуемост на кредита, като задължените лица била уведомени за това на 04.03.2022 г. чрез уведомления за предсрочна изискуемост, връчени им чрез частен съдебен изпълнител; 4) С оглед на обявената предсрочна изискуемост и предвид липсата на доброволно погасяване на задълженията по кредита, въпреки че длъжниците получили лично уведомленията за предсрочна изискуемост, банката образувала срещу задължените лица заповедно производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, ХШ-ти граждански състав със заявление по чл. 417 ГПК от 24.03.2022 г.; 5) На 28.03.2022 г. по заповедното производство в полза на кредитора били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист; 6) На 21.04.2022 г. с молба по чл. 426 ГПК било образувано изпълнително дело срещу Т. Д. Д. и Д. Г. Д. за задълженията им, присъдени със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния, лист издадени по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, ХШ-ти граждански състав; 7) Едва след образуването на изпълнителното дело задължените лица погасявали задължението си по кредита, като това става с две погасявания - едно от 28.04.2022 г. за сума в размер на 49 000 лв. и едно от 29.04.2022 г. за сума в размер на 60 028,98 лв. Тези плащания станали и като резултат от кореспонденция между банката и ищеца, която е имала за предмет каква точно сума да се погаси от задължените лица, за да може да се прекрати принудителното изпълнение. Дотук било очевидно, че плащанията на задълженията по процесния кредит станали повече от една година след изпадането на задължените лица в забава, повече от месец след обявяването на предсрочната изискуемост и едва след като срещу задължените лица били образувани заповедно и изпълнително производство; 8) Въпреки че плащали задълженията си Т. Д. Д. и Д. Г. Д подали възражение срещу издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение, което принуждавало банката-кредитор да предяви установителен иск по т.д. № 297/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора под риск да не й бъде обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. От подробно описаната по-горе хронологията на събитията се установяват две неща. Първо, банката напълно в съответствие със правилата на процесуалния закон и единствено с цел защита на своите права и законните интереси образувала срещу Т. Д. Д. и Д. Г. Д. съдебна процедура по чл. 417 и сл. ГПК за присъждане на дължимите й се суми по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г. Заповедното производство било образувано почти една година след като задължените по кредита лица изпаднали в тройно просрочие на дължимите от тях вноски по кредита, както и след като те били надлежно уведомени чрез писмени съобщения за изявлението на банката да бъде обявена предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за банков кредит. Второ, въпреки че погасили своите задължения по кредита и то едва след образуване на заповедното и изпълнителното производство срещу тях, задължените лица поли възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, което принуждавало банката-ищец да заведе установителен иск по чл. 422 ГПК под страх от цялостно обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в т.ч. и частта, с която в полза на банката били присъдени съдебни и деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Тук бил момента да бъде отбелязано, че ако банката не била предявила установителен иск, то издадените в нейна полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист щели да бъдат обезсилени, като задължените лица, позовавайки се на отпаднало основание (обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист) можели да злоупотребят и да искат възстановяване на погасените от тях съдебни и деловодни разноски, извършени от банката по заповедното производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. С оглед на всички гореизложено счита за изцяло невярно твърдението на ищеца, че банката проявила недобросъвестност като образувала срещу задължените лица горепосоченото заповедно производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора. Напротив, именно длъжниците със своето бездействие и неплащане на задълженията си по процесния договор за банков кредит били причина за образуваното срещу тях заповедно производство, като не трябвало да бъде забравяно, че дори и след като получили съобщения за обявяването на предсрочната изискуемост по кредита, задължените лица не погасили своите задължения, което именно принудило банка в съответствие със закона да стартира съдебна процедура срещу тях. За завеждането на установителния иск по чл. 422 ГПК също вина носили задължените лица, защото именно те подали възражение срещу издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въпреки че направил плащане по нея след образуването на заповедно и изпълнително производство срещу тях. Това, че предявения от банката установителен иск бил отхвърлен, поради плащане на дължимите суми от страна на задължените лица, не променяло факта, че именно длъжниците били тези, които със своето поведение станали причина за завеждане на специалния иск по чл. 422 ГПК, като именно те следвало да понесат отговорност на сторените поради тяхното поведение съдебни и деловодни разноски както по заповедното производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, така и по исковото производство по т.д. № 297/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора. Ето защо счита исковата претенция за изцяло неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена като такава. Категорично заявява, че искането за допускане на обезпечение на иска е изцяло неоснователно и моли същото да бъде отхвърлено. Както било видно от двете платежни нареждания, с които били погасени задълженията по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г., плащанията на сумите били направени от трети лица, а не от ищеца, поради което липсвали убедителни писмени доказателства, обосноваващи допускане на искането обезщетение. Допълнително следвало да се има предвид, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД била банкова финансова институция с капитал и имущество, които многократно надвишавали исковата претенция по настоящото дело, така че за ищеца не било налице обезпечителна нужда и нямало опасност правата на ищеца да бъдат накърнени, ако съдът откаже допускане на поисканото обезпечение. Моли съдът да отхвърли като искова молба, заведена от Т. Д. Д. с ЕГН •••••••••• по гр.д. № 20255530102084/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, с която ищецът поискал от съда да осъди „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да й възстанови платена без правно основание сума в размер на 7 564, 57 лв., ведно със законна лихва. Моли съдът да отхвърли като неоснователно и непропорционално искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск по настоящото дело. В писмена молба от 06.11.2025г. ищцата/ в изпълнение указанията на съда/ уточнява претенцията си за лихва върху главницата от 7564,57лева за периода от 28.04.2022г. до 05.05.2025г. – датата на подаване на исковата молба в съда/ на 2285,95лева. В съдебно заседание ищцата Т. Д. Д. се явява лично и моли съда да бъде уважен така предявеният иск. Поддържа исковата молба. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът „Юробанк България”АД София, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. Постъпила е молба от ответника чрез адв. З., с която взема становище по съществото на спора, като желае да бъдат отхвърлени като неоснователни исковете и да бъдат присъдени разноските по делото. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 235 от ГПК, намери за установено следното: По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 30.10.2015г. между ищцата Т. Д./тогава по фамилия Д./ и бившият й съпруг Д. Г. Д., в качеството им на кредитополучатели, и „Юробанк България“ АД - София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за банков кредит № HL 73946, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата и бившия й съпруг банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижими имот в размер на 82731лева и за покупка на недвижими имот – апартамент в град Стара Загора, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.516.495.1.14 – жилище, апартамент на ул.Георги Сава Раковски № 15, ет.5, ап.16, като 82731лева били отпуснати за покупка на апартамента, 15 769лева – за ремонт за закупувания с банков кредит имот, а 4621лева – за плащане на застрахователна премия за лична застраховка по чл.18 от договора. Усвояването на сумата от 87 352 лева по сметка на кредитополучателя Т. Д. Д. било обвързано с представяне в банката на нотариален акт за покупкопродажба на недвижимия имот по чл.1 на стойност не по-ниска от 91924лева /равностойност на 47 000евро/, съгласно предварителен договор от 17.09.2015г. между М.Б. и Т. Д., с продавач М. Б. и купувачи Т. Д. и Д. Д.. Общо усвоената сума от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 103 121лева. С подписване на договора за кредит Кридетополучателите изрично декларирали, че преди сключването на договора за кредит са получили от Банката преддоговорна информация за условията на договора, запознати са с нея, разбират съдържанието й и сключват настоящия договор за кредит въз основа на информирано съгласие. По делото е безспорно установено, че с решение № 942 от 03.08.2020г. по гр.д.№ 1745/2020г. на Старозагорския районен съд /приложено към материалите по настоящото производство/, бракът между кредитополучателите е бил прекратен по взаимно съгласие, като закупеният с банковия кредит недвижим имот – жилище – ап.№ •• на •• № •• в Стара Загора бил поставен в дял на Т. Д. Димова/след прекратяване на брака Т. Д. Д./, като страните се споразумели ищцата Т. Д. да предоговир/респ. рефинансира/ ипотечния кредит като остане единствен длъжник на банката – кредитор, а Д. Г. Д. бъде освободен от задължението да погасява каквато и да е част от ипотечния кредит, послужил за закупуването на имота. Същият имот бил семейно жилище за съпрузите и с решението за прекратяване на брака бил предоставен за ползване на съпругата. От материалите по търг.д.№ 297/2022г. на Старозагорския окръжен съд /приложено към материалите по настоящото производство/, безспорно се установява, че кредитополучателите сключили с банката допълнително споразумение от 19.06.2020г. към първоначалния договор за кредит, с което договорил плащането на дължими главница и лихви по Договора да бъдат отсрочени за 3 месеца, считано от падежната дата на месечна вноска по кредита, дължима през месец април 2020г., с който тримесечен срок се удължавал и срока на договора. Бил изготвен на 16.07.2020г. погасителен план по кредита /с начало на издължаване 20.02.2016г. и край на издължаване 04.02.2046г./ за още 308 вноски – от 20.07.2020г. до 04.02.2026г. При справка в счетоводната система на банката било установено трайно просрочие на дължими месечни вноски по Договора за банков кредит – в размер на 6780,51лева – поради непогасяване на 9 вноски за главница и 9 вноски за лихва, считано от 20.04.2021г. като банката обявила Договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Изпратили им съобщение чрез ЧСИ Гергана Илчева /връчено на Т. Д. Д. на 04.03.2022г./, че задължението им по Договора било общо в размер на 99837,46 лева, от които – главница 94205,08 лева, лихви 5317,60 лева и 314,78лева такси. Банката се снабдила с изпълнителен лист № 534 от 28.03.2022г. по ч.гр.д.№ 1166/2022г. на Старозагорския районен съд за сумите от 94205,08лева главница по договора за банков кредит, 5934,38лева – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г. до 04.03.2022г., 1010,17лева – мораторна лихва за периода от 20.04.2021г. до 21.03.2022г., 167лева такси по договора и 147,78лева – имуществена застраховка, както и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.03.2022г. до изплащане на вземането и 4490,89лева разноски по заповедното производство. На 28.04.2022г. по сметка на банката постъпило плащане на сума от 49000 лева от Д. Т. Д. с основание „Т. Д. КР HL 73946 СДЕЛКА 4456406 ЧАСТИЧНО ПОГАСЯВАНЕ“. На 29.04.2022г. по сметка на банката постъпило плащане на сума от 60028,98лева от А. К. Д. с основание „Т. Д. КРЕДИТ HL 73946 СДЕЛКА 4456406 ПЪЛНО ПОГАСЯВАНЕ“. На 29.04.2022г. А. К. Д. заплатила по сметка на банката сумата от 27лева – с основание ВНОСКА HL 73946 Т. Д. 4456406“. На 09.05.2022г. А. К. Д. заплатила по сметка на ЧСИ Иван Димитров Стръмски сумата от 257лева – с основание РАЗНОСКИ ПО ИД 20228700400363 – Т. Д. ЕГН: ••••••••••. Ищцата твърди пред съда, че лицата внесли сумите към Банката са нейни родители като имала с тях сключени договори за заем, като не ангажира доказателства за твърденията си, но съдът приема, че сумите са внесени към кредитодателя от кредитополучателя - съобразно приложеното решение на Старозагорския окръжен съд, което е влязло в законна сила. На 15.07.2022г. Юробанк България завела установителен иск за признаване дължимостта на сумите, посочени в по-горе посочения изпълнителен лист против Т. Д. Д. и Д. Г. Д., с посочена в исковата молба цена на иска от 101 584,41лева. По така предявената искова молба било образувано търг.д.№ 297/2022г на Старозагорския окръжен съд. По делото била представена и приета като доказателство изходяща от банката справка за дълга по Договор за банков кредит HL 73946/л.111 от делото на Старозагорския районен съд/ - за сума в общ размер от 109 002,81лева, включваща присъдени съдебни вземания за главница, за лихви, за разноски, законови лихви и задбалансови съдебни присъдени вземания за лихви. С влязло в законна сила решение от 21.02.2023г. по същото дело Старозагорския окръжен съд отхвърлил така предявения установителен иск, като с определение на Пловдивския апелативен съд от 16.01.2024г. съдът приел, че преди връчването на заповедта за незабавно изпълнение към банката било извършено плащане на сумата от 109028,28лева – включваща и 6963,47лева съдебни вземания за разноски, а тъй като присъдените със заповедта били за 4490,89лева, то всички разноски били платени доброволно от длъжниците след издаването на заповедта. Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи: Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Както предвижда чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. Така изложеното задължение за изследване от настоящия съдебен състав на неравноправните клаузи и преценката дали водят до нищожност на договора се отнася само до потребителските кредити, какъвто в процесния случай не е налице. Покупката на жилище остава изключена от приложното поле на защитата по ЗПК по отношение съдържанието на кредитния договор, като спрямо такива кредитни договори остава неприложима забраната за неравноправни клаузи, правото на отказ от договора и начисляването на неустойка за предсрочно погасяване на кредит /чл.4, ал.1 т.2, и 3 Закона за потребителския кредит/. За процесния вид договори се прилага единствено разпоредбите на чл.5 и 6 от ЗПК относно общите изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, чл.16-18 ЗПК относно изискванията за оценка кредитоспособността на потребителя и чл.25 ЗПК относно изискванията към рекламата на потребителски кредит. В процесния случай е безспорно, че страните са сключили договор за банков кредит за ипотечен заем/а не потребителски кредит/, като не би могло след преценка за наличие на неравноправна клауза в договора да се извлече извод за нейната нищожност /тъй като чл.23 от ЗПК в случая е неприложим/ и потребителят да дължи само чистата стойност на кредита, но да не дължи лихва или други разходи по кредита. Всъщност в случая ищцата дори и не навежда доводи за наличие на неравноправна клауза, а основава претенцията си единствено на влязлото в законна сила решение на Старозагорския окръжен съд, че тя и солидарният й съдлъжник/бившият й съпруг/ не дължат на банката търсените от нея суми по изпълнителния лист. Съдът е съобразил, че търсените суми са внесени изцяло от кредитополучателя и затова е отхвърлил установителния иск против двамата бивши съпрузи. Съдът е посочил, че търсените по установителния иск суми са били платени в изпълнение на задължението по договора за банков кредит, преди връчването им на заповедта за незабавно изпълнение. От решението на съда не следва, че ищцата е заплатила недължимо суми към банката и то в претендирания от нея размер – търсените 7564,57лева /изчислени от нея като разлика между цената на предявения установителен иск и заплатените от близките й суми по договора за банков кредит/, която да се явява като платена без основание. Изводът, който ищцата формулира в своите писмени молби, че Старозагорският окръжен съд „установява, че „Юробанк България“АД не е имала право да получи сумата от 7564,57лева“ като „задържането на сумата от банката след постановяване на тези съдебни актове е без правно основание.“ не кореспондира с ангажираните по делото доказателства и не е обоснован. С оглед на това, предявения иск по чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде отхвърлен като такъв и предявения акцесорен иск–за мораторната лихва от 2285,95 лева върху главницата от датата на извършеното плащане до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и претенцията за законна лихва. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски – в случая обаче пълномощникът на ответника – адв.З. от АК-София е представил списък на разноските /втора страница на л.95 по делото/ по дела, водени от банката против Н. Я. Н. срещу това лице пред Районен съд – Лом /обстоятелство, което е отразено от съда в протокола от последното съдебно заседание, проведено на 25.11.2025г./. При така изложеното разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Воден от горните съображения, съдът