Решение № 2855 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2778/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 68 от ЗМВР. Образувано по жалба на Н. К. Д., [ЕГН], от гр. Варна, ••••••••••••••••••••••••••••, против Заповед № 3286з-4350/24.10.2025 г. на директора на ГД „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация от 01.08.1999г. по описа на І РУ на МВР-Варна. Твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като бъде задължен директора на ГД“НП“ да снеме полицейската му регистрация. Твърди, че в заповедта липсват мотиви защо се приема, че полицейската му регистрация не следва да бъде снета, като се сочат данни за приключило преди 25 години съдебно производство, наложено наказание, реабилитация и др. Липсва становище защо е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат с неговите специфични данни, събрани чрез способа на полицейска регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 ЗМВР. Счита за некоректно и незаконосъобразно посочения мотив, че има извършени административни нарушения, тъй като полицейска регистрация може да се прави за извършени престъпления от общ характер, но не и за административни нарушения. В оспорената заповед липсват данни за извършени от него престъпления за периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Твърди, че към момента няма висящи досъдебни производства и съдебни дела. Има приключило на 15.11.2000г. НОХД № 724/2000г. на ВОС, наказанието по което е изтърпяно и е реабилитиран. Регистрацията му е от 1999г., откогато са изминали повече от 26 години и независимо, че в ЗМВР не е посочен срок за който следва да остане полицейската регистрация, счита, че тя не е доживотна, в която насока е и практиката на СЕС. Позовава се на решението на Съда /голям състав/ от 30.01.2024г. по дело С-118/22, съгласно което чл.4, §1, б.“в“ и „д“ от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, §2, б.“б“, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни изтриване на посочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изброени в чл.68, ал.6 от ЗМВР, като формално погледнато липсата на висящи досъдебни и съдебни производства и настъпила реабилитация не са сред тях. Жалбоподателят твърди, че е налице друго основание за това. Според т.70 от решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016:680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от решението следва, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва, в съответствие с чл.4, § 1, б.“в“ и „д“ от тази директива и в светлината на чл.52, §1 от Хартата- в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Счита, че в случая, предвид липсата на ясна и конкретна регламентация в ЗМВР относно сроковете за полицейска регистрация, ограничените основания за снемането й и липсата на нормативно задължение за администратора на лични данни периодично да проверява дали това съхранение е все още необходимо, както и неизлагането на конкретни мотиви за това, следва да намери приложение правото на ЕС и конкретното разбиране, посочено по-горе. Ответната страна – Директорът на Главна дирекция “Национална полиция“ при МВР, чрез пълномощник ю.к. Р. П., в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е мотивирана и обоснована, издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателно преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. при реабилитация, все още е необходимо. Счита, че конкретното деяние на жалбоподателя е подробно описано в административния акт, а извършеният анализ е в степен, достатъчна за да обоснове отказ за снемане на полицейска регистрация. Позовава се на т.67 и т.68 от Решение на СЕС от 30.01.2024г. по село С-118/22 и счита, че в случая и в резултат на анализ, административният орган е приел, че към настоящия момент данните от полицейската регистрация на жалбоподателя се съхраняват в подходящ и разумен срок, с оглед целите, за които се обработват – противодействие на престъпността и опазването на обществения ред. Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. изрично предвижда, че не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилищата и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързана с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Моли да бъде отхвърлена жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление УРИ 365005-17/24.04.2025 г. по описа на ОДМВР-Варна жалбоподателят е направил искане да му бъде снета полицейска регистрация, извършена през 1999 г. в 01 РУ-Варна, за наркотици. От предложение рег.№ 365р-43306/05.08.25г. се установява, че във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, при която е установено, че Н. К. Д. има извършена в Първо РУ-Варна полицейска регистрация № 51293/1999 г., за престъпление по чл. 354 от НК (разпространение на наркотични вещества – хероин), по ДП № 765/1999 г. по описа на ОСлО - ОП Варна, ЗМ № 389/1999 г. по описа на 04 РУ-Варна, образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. На 31.03.2000 г. ДП № 765/1999 г. по описа на ОСлО - ОП Варна е изпратено на ОП-Варна с мнение за предаване на съд. На 04.05.2000г. е внесен обвинителен акт в ОС-Варна, за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като е образувано НОХД № 724/2000 г., по което е признат за виновен и на основание чл.354а, ал.1 вр. чл.54 НК ме у наложено наказание- лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер [рег. номер]. Присъдата е влязла в сила на 15.11.2000г. Копие от обвинителния акт е изискано от ВОС и ВОП, но е получен отговор, че не би могло да бъде предоставен, тъй като е изтекъл срока за съхранение и е унищожен. При справка в регистъра на ОСлО е установено, че за ДП № 765/99г. няма данни за прокурорска преписка. От справка за съдимост е видно, че Д. е осъждан и реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от 05.11.2003 г. Предвид установеното и разпоредбата на чл.68, ал.6, както и на основание чл.68, ал.1 ЗМВР и раздел ІІІ „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е направено предложение да се откаже снемане на полицейската регистрация на Д.. От електронна справка за съдимост № 250428005000194309 от 28.04.2025 г. е видно, че Н. Д. е осъждан по НОХД № 1604/1997г. на ВРС, присъда от 30.01.1998г., в сила от 13.02.1998г., наказание- обществено порицание; реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 НК, считано от 23.03.2000г.; по НОХД № 724/2000 г. по описа на ОС-Варна и реабилитиран, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от 05.11.2003 г. От справка рег.№ 3286р54375/27.10.2025 г. е видно, че за Н. К. Д. се обработват лични данни за: 1.) „извършител” по ЗМ № 1212/08.08.2005 г. на 02 РУ Варна, за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК; 2.) „извършител“ по ЗМ № 339/02.07.2007 г. на сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР Варна, за деяние по чл. 313 от НК; 3.) „извършител“ по ЗМ № 259/18.05.2007 г. на 04 РУ Варна, за деяние по чл. 354, ал. 1 от НК; 4.) „извършител“ по ЗМ 556/17.04.2008 г. на 03 РУ Варна, за деяние по чл. 194, ал. 1 от НК. 5.) „задържане от полицейски орган“ - peг.№ 557/29.08.2005 г., въведено от: 02 РУ Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК; 6.) „задържане от полицейски орган“ – рег.№ 130/18.05.2007 г., въведено от: 04 РУ Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: чл. 354, ал. 1 от НК; 7.) „задържане от полицейски орган“ - peг.№ 301/05.06.2007 г., въведено от: 02 РУ Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: чл. 345а, ал. 1 от НК; 8.) „задържане от полицейски орган“ - peг.№ 454/16.04.2008 г., въведено от: 03 РУ Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: извършил престъпление; 9.) „задържане от полицейски орган“ – peг.№ 377/20.03.2009 г., въведено от: 03 РУ Варна, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, по причина: извършил престъпление. Съгласно справката, в резултат на проверка в АИС АНД, Д. е установен и като нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата. Издадени са му общо 37бр. АУАН, 37 бр. НП по тях и 14 бр. фиша до ЗДвП, както и са наложени 2 бр. ПАМ за различни по вид и тежест административни нарушения, за които многократно са му отнемани СУМПС, контролния талон и контролни точки, видно от приложената справка разпечатка. От заповед № 3286з-4350/24.10.2025 г. се установява, че директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, като е взел предвид установеното при извършената проверка по подаденото заявление, е постановил отказ за снемане на полицейска регистрация № 51293/01.08.1999 г. по описа на 01 РУ-Варна, извършена на Н. К. Д.. За да се произнесе е взел предвид, че Д. има извършена единствена полицейска регистрация № 51293/01.08.1999г. по описа на Първо РУ- ОДМВР Варна, за деяние по чл.354 НК /разпространение на наркотични вещества – хероин/, по ДП № 765/1999г. по описа на ОСлО-Варна, ЗМ №389/1999г. по описа на 04 РУ Варна, образувано по престъпление по чл.354а, ал.1 НК. С присъда от 16.10.2000 г., постановена по НОХД № 724/2000 г., влязла в сила на 15.11.2000 г., Варненският окръжен съд е признал Н. К. Д. за “виновен в това, че на 30.07.1999 г. в гр. Варна, без надлежно разрешение, придобил и държал наркотично вещество 1,22 гр. хероин и съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 25% на стойност 79.30 лв., предназначено за продажба и продал 0,15 гр. хероин на стойност 9,75 лв., поради което на основание чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, както и „глоба“ в размер [рег. номер]., като на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на Д.. За да постанови оспорения отказ, административният орган е приел, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително при реабилитация, а в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Видно от заповед № 8121з-267/10.03.2015г. министъра на вътрешните работи, със същата са оправомощени директора и заместник –директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, са регламентирани с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 са въведени със Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ - § 1а ДР на ЗЗЛД. В съответствие с чл.23, пар.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и чл.37а ЗЗЛД, обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, е регламентирано в Раздел I „Правомощия на полицейските органи“ от Глава пета „Правомощия“. Съгласно чл.68, ал.1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на този закон (чл.68, ал.2). Според чл.68, ал.3 ЗМВР, за целите на полицейската регистрация полицейските органи: събират за лицата личните им данни, посочени в чл.18 от Закона за българските лични документи (т.1); дактилоскопират и фотографират лицата (т.2); изземват образци за ДНК профил на лицата (т.3). Полицейската регистрация се снема при наличие на някоя от хипотезите по чл.68, ал.6 ЗМВР, въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания. С ПМС № 336/24.10.2014г. е приета Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/, Обн., ДВ, бр.90/31.10.2014г., в сила от 17.11.2014г. Съгласно чл.2, ал.1 НРИСПР, полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни на лицата по чл.3, която се осъществява при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Данните от полицейската регистрация се съхраняват и обработват в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи по чл.28 (ал.2). Полицейската регистрация се извършва от полицейските органи на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер (чл.3, ал.1 НРИСПР). Данните, които се съдържат в картата за полицейска регистрация, са регламентирани в чл.8, ал.1 НРИСПР. Съгласно чл.13, ал.1 НРИСПР, полицейска регистрация се извършва за всяко привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер независимо от предишна такава, като се попълва нова карта за полицейска регистрация и се извършва ново фотографиране. Ново дактилоскопиране се извършва, ако са изминали повече от три години от последната съществуваща регистрация (ал.2). Редът за снемане на полицейската регистрация е регламентиран в Раздел III от НРИСПР. Съгласно чл.18 НРИСПР, полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му. Писменото мотивирано искане за снемане на полицейска регистрация се подава в структурите и звената по чл.5, ал.1 от регистрирания или наследниците му (чл.19, ал.1 НРИСПР). Към искането задължително се прилагат документите, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 ЗМВР (чл.19, ал.2). Съгласно чл.19, ал.4 НРИСПР, ръководителят на структурата на МВР, която е извършила регистрацията: разпорежда извършване на проверка по административната преписка (т.1); изготвя мотивирано предложение за снемане или за отказ за снемане на регистрацията съобразно установеното основание по чл.68, ал.6 ЗМВР с приложен към него комплект документи от проверката по преписката (т.2). При проверката се изискват допълнително по служебен ред документи от прокуратурата, съда или друг компетентен орган, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 ЗМВР, както и справка за съдимост на регистрирания (чл.19, ал.6). Мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП съобразно сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по Административнопроцесуалния кодекс (чл.19, ал.7). Съгласно чл.21, ал.1 НРИСПР, полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. В случая производството е инициирано от жалбоподателя с подаденото от него заявление по чл.18 НРИСПР. Извършена е проверка по заведената по заявлението преписка и след приключването й е изготвено мотивирано предложение за отказ от снемане на регистрацията. Директорът на ГДНП е извършил самостоятелна преценка на установените при проверката факти и обстоятелства и е постановил мотивиран административен акт – за отказ. Съгласно чл.68, ал. 6 от ЗМВР полицейска регистрация се снема от администратора на лични данни или оправомощени от него длъжности лица. Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица (чл. 29, ал.1 от ЗМВР). Оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-267/10.03.2015г. Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Неоснователно е твърдението на Д. за липса на мотиви в акта. Актът е обоснован с установеното в хода на извършената проверка за наличие на основание за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя. Взети са предвид както вида на престъплението, за което е извършена полицейската му регистрация, така и профилът му на извършител на престъпления от общ характер, за които са образувани и водени досъдебни производства; многократното му задържане от полицейски орган през 2005г., 2007г., 2008г. и 2009г., както и извършените административни нарушения, като допълнение на установеното незачитане на правовия ред. С оглед тълкувателно решение № 16/31.03.1995г. на ВС мотивите на административния акт може да бъдат изложени и отделно от самия акт, в случая такива се съдържат в изготвеното предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация и приложените към него справки. Не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Административният орган е издал заповедта след като е събрал допустими и относими доказателства по случая и е анализирал същите в тяхната съвкупност. Целта на полицейската регистрация, съгласно чл. 27 от ЗМВР, е данните от нея да се използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Осъждането с влязла в сила присъда, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето, а на извършването на деянието и именно поради тази причина тя се извършва към този (на деянието) момент. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР и в този смисъл, настъпването на реабилитация не влияе върху обществените отношения, свързани със снемането на полицейска регистрация, поради което и не е предвидено измежду основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Към момента на извършване на полицейската регистрация законът е предвиждал възможността полицейските органи да извършват регистрация на извършители на престъпления от общ характер, поради което регистрацията не е извършена в нарушение на закона, нито жалбоподателят не е знаел последиците от деянието си. Правото на полицейските органи да извършват полицейска регистрация е предвидено в чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Съгласно ЗМВР, полицейската регистрация е последица от извършване на противоправно деяние и привличане на лицето като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, а именно: 1.) регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2.) наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3.) наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4.) лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5.) лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като е обвързан с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред, за целите по чл.27 ЗМВР. Снемането/заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма. Действащата законова регламентация за снемане/заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с извършена полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Според Съда на Европейския съюз реабилитация на такова лице като настъпилата в главното производство, в резултат от която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост (т.61 на решението по дело С-118/2022г.) Необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, е обоснована с извършваната от тях оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР и значението на данните за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, пар.1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Гарантираните в членове 7 и 8 от Хартата основни права на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни не са абсолютни прерогативи, а трябва да се вземат предвид във връзка с тяхната социална функция и да бъдат претеглени спрямо други основни права. Всяко ограничение на упражняването на тези основни права трябва съгласно член 52, параграф 1 от Хартата да е предвидено в закон и да зачита основното им съдържание, както и принципа на пропорционалност. Съгласно този принцип ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Подобни ограничения трябва да се въвеждат в рамките на строго необходимото и правната уредба, която съдържа съответните ограничения, трябва да предвижда ясни и точни правила за обхвата и прилагането им. Както по същество се подчертава и в съображение 26 от Директива 2016/680, тези изисквания не са изпълнени, когато преследваната цел от общ интерес може разумно да се постигне по също толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права на субектите на данни – т.110 от цитираното решение по дело С-439/19. Разпоредбата на чл.4, § 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. Събирането на лични данни в хода на наказателно производство и съхранението им от полицейските органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директивата, трябва, както всяко попадащо в приложното й поле обработване на данни, да отговарят на тези изисквания. По отношение по-конкретно на пропорционалността на срока, за който се съхраняват посочените данни, съгласно чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В тази връзка чл.5 от Директивата изисква държавите членки да определят подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни, както и спазването на тези срокове да се гарантира чрез процедурни мерки. Директива 2016/680 създава обща рамка, която позволява по-специално да се гарантира, че съхранението на лични данни, и в частност периодът на това съхранение, се свеждат до необходимото с оглед на целите, за които тези данни се съхраняват, като същевременно на държавите членки се оставя, при спазване на тази рамка, да определят конкретните случаи, в които защитата на основните права на субекта на данни налага изтриването на данните, и момента, в който то трябва да се извърши. Разпоредбите на чл.4, § 1, буква д) и чл.5 от Директивата обаче не изискват от държавите членки да определят абсолютни срокове за съхранение на лични данни, след изтичането на които тези данни трябва автоматично да се изтриват. В решението си от 30.01.202 г. по дело С-118/22 Съдът на ЕС е постановил, че чл.4, пар. 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, пар.2, буква б) и чл.16, пар. 2 и 3 от същата директива, в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В ЗМВР и НРИСП не е транспонирана разпоредбата на чл.5 „Срокове за съхранение и проверка“ от Директива (ЕС) 2016/680, поради което и с оглед тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-118/22, обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респективно риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът дава отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. Извършването на такава проверка е предпоставка за законосъобразното провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР. Административният орган задължително извършва проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Освен предвидените в чл.19 от НРИСПР действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1 - т.5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и проверка на значително повече данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица обстоятелства, сред които: естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е било осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други висящи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на тази проверката е да се извърши съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретното лице (субектът на данни), и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но това в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от тази проверка трябва да са обективно част от съдържанието на крайния акт, с който приключва производството по чл.68, ал.6 от ЗМВР, а именно в заповедта по чл.21, ал.1 от НРИСПР. В случая такава обективна и всеобхватна проверка е извършена, и отказът за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя е обоснован и законосъобразен. В мотивите на обжалваната заповед са изложени всички факти, относими към осъждането на жалбоподателя с влязла в сила присъда и за престъплението, за което е осъден. Взети са предвид както вида на престъплението, за което е извършена полицейската му регистрация, така и профилът му на извършител на престъпления от общ характер, за които са образувани и водени досъдебни производства; многократното му задържане от полицейски орган през 2005г., 2007г., 2008г. и 2009г., както и извършените административни нарушения, като допълнение на установеното незачитане на правовия ред. Деянието, за което е осъден жалбоподателя, е с висока степен на обществена опасност и независимо от настъпилата реабилитация по право определя личността на осъдения като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Засягането на правата на жалбоподателя към момента е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Правилно в оспорения акт е прието, че не е отпаднала необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, вкл. за целите на оперативно-издирвателната дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 ЗМВР. В т.54 от Решението по дело С-118/22 СЕС е посочил, че съхранението в полицейския регистър на данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда, може да се окаже необходимо за целите, упоменати в предходната точка от настоящото решение, дори след като това осъждане е заличено от регистъра за съдимост и съответно са отменени последиците, които националното законодателство свързва със самото осъждане. Възможно е всъщност тези лица да са замесени в престъпления, различни от тези, за които са били осъдени, или обратно, да бъдат оневинени чрез сравняване на данните, съхранявани от тези органи, с данните, събрани при разследването на другите престъпления. Съгласно т.55 от решението на СЕС, подобно съхранение може да допринесе за постигането на целта от общ интерес, прогласена в съображение 27 от Директива 2016/680, съгласно която за предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, включително извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления (в този смисъл решение от 26 януари 2023г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C-205/21, EU:C:2023:49, т.98). Данните за извършените от субекта на данни престъпления и за съответните му осъждания, биха могли да се окажат особено важни за проверката дали съответният субект на данни е замесен в престъпления, различни от тези, за които вече е осъден с влязла в сила присъда. Ето защо посочените данни по принцип могат да се считат за подходящи и относими във връзка с целите, за които данните се обработват, по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680 – т.56 от Решението по дело С-118/22. Видно и от Инструкция №8121з-1280 от 7.10.2021 за реда за обработване на лични данни в Министерство на вътрешните работи, съгласно чл.7, ал.1, когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна е следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, съдът