Решение № 856 от 12.8.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 654/2026 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 21, ал. 4, т. 1 СК. Ищецът С. К. С. твърди в исковата си молба, че с ответницата В. Г. С. притежават дворно място в с. •••••, общ. Стара Загора, на основание Нот. акт № 84/1979 година, респ. № 121, том. 1, дело № 417/1984г. на Нотариус при PC- Стара Загора, както и делбен Протокол по гр.д. № •••••/26.IV.1984г. на Районен съд - Стара Загора - този имот имал площ от 958 кв.м. по Скица, а по Нот. акт 974 кв.м. и представлявал: имот •••••, в кв. 2 по плана на с. ••••• при граници – север - мера, юг - имот УПИ - •••••, изток – имот - •••••, запад - каптаж и дере. Имотът имал данъчна оценка от 1851,40 лева, според У-ние, изд. от Общ. Стара Загора, отдел „ МДТ" за 2025 година. Ищецът плащал данъците за този имот, а ответницата от 20 години живеела в с. ••••• - общ. Марица, обл. Пловдив и не била плащала нищо. През м. април 1986г. получил „Стр. разрешение" за построяване на Вилна сграда от 51 кв.м. на етаж и половина, стр. разрешение № 166 от 09.04.1986г. Ищеца лично, самостоятелно, с лични средства построил вилна сграда и по проект Гараж от 33.30 кв.м., също изграден с негови лични средства /разходи за документация, проект, строителство и др./ Ответницата изобщо не била участвала, нито присъствала и нямала никакъв принос - нито с труд, нито с материали или финанси за построяване на тези имоти в дворното място в с. •••••, общ. Стара Загора, касаещи - Вилата и Гаража. Ответницата изобщо не била имала владение и държане, не била полагала грижи за тези имоти, а само формално била вписана /по документи в имота/. Моли да бъде постановено Решение, с което да бъде признат за индивидуален собственик на Вилната сграда от 51 кв.м. и Гараж от 33.30 кв.м. изградени в дворното място от 948 кв.м. в с. •••••, общ. Стара Загора. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явяват адв. З. с ищеца С. С. и адв. А. с ответницата. Адв. А. заявява, че оспорват изцяло предявения иск. Считат, че е налице законовата презумпция по чл.21, ал.2 от СК. По време на придобиване на поземления имот и изграждане на постройките в него ответницата дала своя съвместен принос в грижи за семейството и децата. Съпрузите, които към момента били в брак, имат две деца родени през 1974 и 1982г. Ответницата била работила повече от 40 години и издържала и възпитавала децата си, поддържала домакинството изцяло със своите средства, а в един период от време се грижила и за родителите на ищеца. Оспорват твърдението в исковата молба, че не била плащала данъци за процесния имот и представя платежни документи за периода от 2020г. до 2026г. От фактическа страна: Представен по делото е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придаден по регулация №121, том първи, рег. № 417 от 20.03.1984г., касаещ 444кв.м. празно дворно място при съседи: север-мера, юг-имот пл. №30, изток-имот пл.№28 и запад-каптаж и дере, което се взема от имот общинско място собственост на кметство с. •••••, което място по утвърдения със Заповед №741/17.06.1983г. на Председателя на Общ. Нар. съвет гр. Ст. Загора регулационен план се придава към парцел I-28 от кв. 2 по плана на с. •••••, от който е видно, че ищецът и ответницата са вписани сред собствениците. От протокол от 26.04.1984г. от гр. д. № •••••/1984г. по описа на Районния съд – гр. Стара Загора е видно, че страните С. К. С. и В. Г. С., от една страна и •••••, от друга страна, са постигнали спогодба, като на С. К. С. и В. Г. С. се дава и те приемат в свой дял следния недвижим имот: празно дворно място цялото от 974 кв. м., находящо се в с. •••••, окр. Ст. Загорски, представляващо парцел I-28, в кв. втори по плана на същото село, при граници: изток – имот пл. № 29, юг – имот пл. № 30, запад – дере и каптаж и север – мера, при оценка на дела 2922 лева. Приложени по делото са скица №3670, удостоверение за данъчна оценка, строително разрешение №106/09.04.1986г. издадено на ищеца и ответницата за строеж на вилна сграда-1 ет., гараж в сутерена върху 51кв.м. на собственото си място кв. №2, парцел I-28 по плана на с. •••••, финансова сметка от 04.03.1986г., становище №308/24.09.1996г., акт за установяване годността за приемане на строеж или част /етап/ от него от 25.04.1996г., акт за узаконяване №89 от 26.04.1996г. издаден на ищеца и ответницата, протокол №6 за дадена строителна линия и определено ниво от 09.06.198г., разрешение за ползване №271 от 21.05.1996г. издадено от Община Ст. Загора за ползване на строеж: вилна сграда и гараж в с. •••••, собственост на ищеца и ответницата. Приложено по делото е удостоверение за данъчна оценка от 11.06.2026г. Приложено по делото е Удостоверение за сключен граждански брак №0389 от дата 21.09.1970г., от което е видно, че страните по делото са съпрузи от 20.09.1970г. Приложени по делото са: разписка №0400010841764462 от 28.04.2020г.; разписка №0400012793222846 от 30.03.2021г.; разписка за извършено плащане №2000000280400061 от 08.02.2022г.; разписка за извършено плащане №2000000337265462 от 01.02.2023г.; разписка за извършено плащане №2000000393323244 от 03.02.2024г.; разписка за извършено плащане №2000000464152787 от 07.03.2025г.; разписка за извършено плащане №2000000543339889 от 23.02.2026г., от които е видно, че за периода 2020г. – 2026г. са заплащани данък недвижимо имущество в с. ••••• и такса битови отпадъци. Видно от показанията на св. М. К. Б. - позната на ищеца е, че го познава от приблизително 10 години, като й бил познат и имота в с.•••••. Ходили там със сина й, за да помагат на ищеца. Последния имал вила и гараж, долепен до вилата, като за строежа знаела, че си го бил строил сам, с помощта на майка си и баща си, които са живели там. Никога не била виждала там ответницата. Знаела, че от много години не живеели заедно с ищеца, не подържали връзка, тя живеела в някакво пловдивско село. Никой не живеел във вилата с ищеца, посещавали го децата му, но тях не ги е виждала. Видно от показанията на св. В. Г. Б. е, че от близо осем години познавал С., били приятели. Знаел, че има къща, дворно място, гараж в с. •••••. Не бил виждал там жена му и не знаел коя е, нито къде живее. Не бил виждал документи за строежа на къщата и гаража в с.•••••. Не е виждал и децата на С. да отиват там. Свидетелят ходел там, когато имал нужда, един-два пъти в месеца. В показанията си св. К. Н. Н. – съпруг на сестрата на ответницата споделя, че познавал семейството на ••••• от 1981г., откакто се оженили със съпругата му, след това имали контакти, като близки роднини. Знаел ••••• къде работила, как си гледала децата, къде работел С. и как си гледал децата. ••••• работела като учителка в детска градина. Работила на още едно - две места - в една фирма била шивачка, а в друга била продавачка. Имали две деца - едното дете, момчето, обаче имало психични проблеми. ••••• в един момент трябвало да се премести на село, където живеели нейните родители и гледала до смъртта им родителите си, след това и сина си. Тя гледала болни и стари хора. През това време, малко преди да иде във ••••• при родителите си, тя се грижила за родителите на С. - баба М. и дядо К.. Децата били малки, когато се строяли вилата и гаража, около осем години била дъщерята, а К. по-малък - на четири години. За домакинството се грижела изцяло •••••. Нейните средства отивали за поддръжка на къщата, общо казано, на апартамента и на вилата. На вилата свидетеля бил ходил три или четири пъти, като последния път им карал багаж на С. и ••••• с неговата кола. Те си били както тогава семейство, така и сега. ••••• била перфектна домакиня и майка. Около 1985г. бил започнат строежа в •••••, след тричетири години по-късно бил завършен. С. също работел. Не знае дали С. бил давал пари за домакинството и отглеждане на децата. Но като цяло С. гледал вилата, а ••••• семейството. Не бил наясно дали ответницата е давала пари за тухли, арматури, проекти, майстори. От показанията на св. М. Г. Л. е видно, че познавала страните по делото като семейство от 1989г., месец септември, понеже била приятелка и съученичка на дъщеря им М. С. С.. М. имала брат, на име К. роден 1982г. Адресът им в Стара Загора бил ул. •••••, голям хубав апартамент. Когато се запознала с М. грижата за домакинството и плащане на сметките: телефон, вода, ток, били изцяло на ответницата, понеже ищецът живеел в ••••• и според нея, той си мажел вилата. Ответницата се грижила за родителите на С. - М. и К. С.и, като им готвела и чистила апартамента. ••••• работила като учителка в детска градина, която се намирала над ••••• - магазин ••••• до 2012г., имала доходи. За обучението на М. - тя записала първо в Медицинския институт Стара Загора, който го заплащала майка й, заедно с бабата и дядото, след това М. работила около две години, кандидатствала в Пловдив и продължила образованието си за магистърска степен, като таксата я заплащала майка й, която работела като шивачка, режела дантели за шиене на ризи и спално бельо. М., като приятелка гостувала на свидетелката в гр. Белица. След прибирането и на двете в Стара Загора, тя й споделила, че след изрична нейна молба, баща й много рядко й давал нищожни суми, давал й за дрехи, като изцяло издръжката на семейството за ток, вода и други неща, били изцяло на майката и на бабата и дядото. Не знаела дали е плащала ответницата за арматура, за строежа, започнал през 1986г. Съгласно чл. 176 от ГПК ищецът С. К. С. и ответницата В. Г. С. са дали обяснения. Ищецът посочва, че от двадесет години не живеели с В.. Не се подпомагали нито здравословно, нито финансово. Тези обекти започнал да ги строи от 1990г., като ответницата тогава живеела в града при неговите родители. Той също живеел при тях - към момента на започване на строежа, живеели заедно с ответницата. През 2000г. се разделили с ответницата, като той заМ.л за чужбина, а тя останала при неговите родители. Понастоящем ответницата живеела в пловдивско. От 2005г. ответницата не живеела при родителите му, гледала нейните родители и там останала. Вилата и гаража ги завършил постепенно 2000г., като тогава неговите родители отишли да живеят там. Тя заМ.ла при нейните родители и останала там. Нищо не била правила по имота, само ходела да нагледа неговите родители и се прибирала, даже не приспивала там. Обвинявала го, че взел мястото диво и пусто. Сега живеел в с.•••••, създал си условия там. Пояснява, впоследствие, че строежа започнал през 1986г.-1987г. и приключил през 1990г. Ответницата излага твърдения, че с ищеца не живеели заедно, по обективни причини. Тя отишла да гледа майка си, която заболяла, имала операция на тазобедрена става и трябвало да се грижи за нея. Двамата с ищеца имали син К., който бил с психично заболяване от 2006г. Оттогава до сега той бил плътно до нея, нито една нощ той не бил пренощувал без нейното присъствие. Грижила се за един пълнолетен 44 г. мъж, но се грижила като за едно бебе. Не могли да се споразумеят с ищеца, защото през този период от заболяването на сина им той не му оказвал нито материална, нито морална подкрепа. Два пъти се появил с някакви минимални суми. Знаела, че ищецът строил постройки в с. •••••. Били заедно в периода, когато започнал и завършил строежа. Посочва, че по професия била детска учителка в ••••• до пенсионирането си. Неговото твърдение било невярно и много обидно, че от 20г. била във •••••. През 2013г. заМ.ла за с. •••••, защото майка й катастрофирала, била на инвалидна количка, но дотогава живеели в един апартамент всички, от 1999г. до 2008г. той бил на работа в Италия. Когато се прибирал, се прибирал при тях, но пари вкъщи не носил, нито на децата. Той си идвал за един месец, оставял багажа и тръгвал, но не знаели за къде. През този период, през който бил в Италия, в тази вила заживяли неговите пенсионирани родители и тогава ответницата ходела през всички почивни дни при тях, заедно с децата. През този период свекърва й имала сериозни здравословни проблеми, нееднократно я водили в болница, посещавала я в болницата, обгрижвала я. Когато се строяли вилата и гаража не била ходила да носи тухли, през този период от време неговите родители били в апартамента при нея, но двете й деца имали нужда от грижи - дрехи, обувки, учебни пособия, лекарства. Предполага, че през това време ищецът бил влагал неговите средства в постройките, които правел. От правна страна: Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно В. на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Не се спори по делото относно това, че страните са понастоящем съпрузи, като са сключили граждански брак на 20.09.1970г. в гр. Ст. Загора. Не се спори и по въпроса относно това, че ищеца и ответницата към настоящия момент не живеят в едно общо домакинство. Представени по делото са разписки, от които е видно, че за периода 2020- 2026г. са заплащани дължими от ответницата данъци: данък недвижимо имущество в с. ••••• и такса битови отпадъци. Установява се, че по време на брака между страните е получено Строително разрешение №106 и акт за узаконяване №89 от 26.04.1996г., видно от които документи, в същите са вписани имената на ищеца и на ответницата. Спорният по делото въпрос е дали ответницата има принос по изграждането на процесните постройки. За разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, по иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК следва да се обори презумпцията по ал. 3 за съвместен принос от ищеца по този иск. Следва да се очертае разграничението, между иска по чл. 23 СК и този по чл. 21, ал. 4 СК. Първият е положителен установителен иск за лично притежание поради преобразуване (трансформация) на лично имущество, при който в тежест на ищеца е да докаже влагането на лични средства и техния произход. Вторият — какъвто е предявеният — е насочен към установяване на пълна липса на съвместен принос на другия съпруг във всичките му проявни форми по чл. 21, ал. 2 СК. Доказателствената тежест е на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че приносът на ответницата отсъства както в прекия материален, така и в косвения му вид, доколкото законът не изисква равен принос на съпрузите, а наличието на принос, в която и да е форма е достатъчно за възникване на общността. Преценени в съвкупност, събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът не успя да проведе успешно пълно и главно доказване, с което да обори презумпцията за наличие на принос на ответницата във всяка от законоустановените форми, а напротив. В показанията на свидетелите М. Б. и В. Б., същите единствено споделят за познанство с ищеца в продължение на 8-10 години и, че последният живее сам във вилата си в с. •••••. За разлика от тях, в показанията си св. К. Н. и св. М. Л. споделят, че познават ответницата, както и цялото им семейство от 1981г. –свидетеля, а от 1989г. –свидетелката, потвърждават изложените твърдения с обясненията й, че същата е работила като учителка в детска градина, работила и на други места, грижела се е за децата, за домакинството, както и за родителите на ищеца. Потвърждава се и обстоятелството, че ищецът не е давал пари за домакинството, гледал вилата, ответницата семейството. Липсват доказателства за времето, през което са строени процесните сгради съпрузите да са били разделени. Видно от формулирането на разпоредбата на чл. 21 от СК законодателят не отдава значение на количеството принос на съпруга за придобиване на вещно право върху недвижим имот, за да възникне съпружеска имуществена общност. Дори и да се установи минимален принос, следва да се приеме наличие на такъв и като последица - възникване на съпружеска имуществена общност. Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. При съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че иска по чл. 21, ал. 4 от СК за липса на съвместен принос в изграждането и придобиването на право на собственост върху вилната сграда от 51 кв. м. и Гараж от 33.30 кв. м., изградени в дворното място в с. •••••, общ. Стара Загора е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. По разноските: С оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски в производството в размер на 400 евро за адвокатско възнаграждение. Водим от горните мотиви, съдът