Решение № 126 от 20.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 15/2022 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б.“ ЕАД, ЕИК ••••••••••••, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.П.“ № 47, представлявано от Н. А.П.- изпълнителен директор, срещу „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ••••••••••••, седалище и адрес на управление гр.П., м. „О.“, Ш. за П., представлявано от В.Н.Г. - изпълнителен директор с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

• сумата от 489 914.98 /четиристотин осемдесет и девет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща неплатена главница по Договор № 500- 191/11.12.2018 г., както следва: цена за доставка на природен газ в размер на 412 118.86 /четиристотин и дванадесет хиляди сто и осемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева; цена за пренос на природен газ в размер на 5 918.77 /пет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева и цена за заявен капацитет в размер на 71 877.35 /седемдесет и една хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на всяка една от главниците;

• сумата от 167 647.38 /сто шестдесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане към 17.01.2022г. /дата на предявяване на иска/, дължима на основание Договор № 500-2013 от 30.01.2018г. за доставка на природен газ и Договор № 500-191/11.12.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, начислена за периода от 08.12.2018г. до 17.01.2022г., от която: 137 654.81 /сто тридесет и седем хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ лева договорна неустойка за забавено плащане на цена за доставка на природен газ; 22 741.93 /двадесет и две хиляди седемстотин четиридесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ лева договорна неустойка за забавено плащане на цена за заявен капацитет договорна неустойка за капацитет; 1 844.96 /хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лева договорна неустойка за забавено плащане на цена за пренос на природен газ договорна неустойка за пренос на природен газ, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване. Ищецът претендира съдебни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че в качеството си на Обществен доставчик на природен газ, на 30.01.2018г. е сключил с ответника Договор № 500-2013 за доставка на природен газ, по силата на който Доставчикът /ищецът/ се е задължил да доставя на клиента /ответника/ природен газ, а последният се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и условията на договора. Твърди, че договорът е в сила от 08.00часа на 01.02.2018г. и е със срок на действие до 08.00 часа на 01.01.2019г. Сочи, че с Допълнително споразумение от 30.01.2018г. е изменена т.10.14 от Договора.

Твърди се, че в изпълнение на постигнатите договорености /цитира т.4.1; т.7.1.; т.7.5; т.10.1; т.10.2.; т.10.4; т.10.13; т.10.14; т.10.15 от Договора/ ищецът е издал Месечен акт за месец 12.2018г., въз основа на който са издадени фактури /индивидуализирани в молбата/, които ответникът не е заплатил на падежа. Сочи т.12.6.6 от Договора и Решение на КЕВР № ц-14 от 28.09.2018г. Цитира т.12.7; т.12.8; т.12.9; т.12.16.1; 12.16.2 и 12.16.3. от Договора. Твърди, че на основание т.12.16.1 от Договора е издадена данъчна фактура № 1000006792/03.12.2018г., с падеж 07.12.2018г., за сумата от 331 559.42 лева за останалите 50 % от стойността на договорените количества природен газ за месец декември 2018г. Твърди, че на основание т.12.16.2 от Договора е издадена данъчна фактура № 1000006793/03.12.2018г., с падеж 17.12.2018г., за сумата от 331 559.42 лева за останалите 50 % от стойността на договорените количества природен газ за месец декември 2018г. Сочи т.12.16.6 от Договора, както и че е издадено кредитно известие № 1000007192/09.01.2019г. в размер на 340 597.13 лева, с което частично са погасени данъчни фактури с № 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2018г. Твърди, че към момента на предявяване на иска по тези фактури е останало незаплатено/непогасено само задължение за неустойка. Сочи т.7.5 във връзка с т.12.16.5 от Договора, както и че в случая е издадено уведомление за допълнително плащане № 9000004765/09.01.2018г. за сумата от 3 217.20 лева с падеж 14.01.2018г., което не е платено на падежа и по него има неплатена неустойка. Сочи т.12.10; т.12.13; т.12.14. Ищецът твърди, че задължението на ответника по фактурите, издадени на основание Договор № 500-2013, е посочено в таблиците, обективирани в исковата молба.

Ищецът твърди, че в качеството си на Обществен доставчик на природен газ, на 11.12.2018г. е сключил с ответника Договор № 500-191 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносна система, по силата на който Доставчикът /ищецът/ се е задължил да доставя на клиента /ответника/ природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП или НГПМ на заявените количества природен газ, а последният се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и условията на договора. Твърди, че договорът е в сила от 07.00часа на 01.01.2019г. и е със срок на действие до 08.00 часа на 01.01.2020г. Сочи, че на основание т.4.1 от Договора страните са подписали Годишна програма /Приложение № 1 към договора/ за договорените количества природен газ през съответната година. Сочи т.7.1.; т.7.3.; т.10.1; т.10.2.; 10.4.; т.10.15; т.10.17; т.12.16 от Договора. Твърди, че в изпълнение на договореностите е издаден Месечен акт за м.01, 02, 03 и 04 2019г., въз основа на който са издадени фактури, които не са платени от дружеството-ответник.

Твърди се, че в изпълнение на постигнатите договорености /цитира т.4.1; т.7.1.; т.7.5; т.10.1; т.10.2.; т.10.4; т.10.13; т.10.14; т.10.15 от Договора/ ищецът е издал Месечен акт за месец 12.2018г., въз основа на който са издадени фактури /индивидуализирани в молбата/, които ответникът не е заплатил на падежа. Сочи т.12.6.6 от Договора и Решение на КЕВР № Ц-14 от 28.09.2018г. Цитира т.12.7; т.12.8; т.12.9; т.12.16.1; 12.16.2 и 12.16.3. от Договора. Твърди, че на основание т.12.16.1 от Договора е издадена данъчна фактура № 1000006792/03.12.2018г., с падеж 07.12.2018г., за сумата от 331 559.42 лева за останалите 50 % от стойността на договорените количества природен газ за месец декември 2018г. Твърди, че на основание т.12.16.2 от Договора е издадена данъчна фактура № 1000006793/03.12.2018г., с падеж 17.12.2018г. за сумата от 331 559.42 лева за останалите 50 % от стойността на договорените количества природен газ за месец декември 2018г. Сочи т.12.16.6 от Договора, както и че е издадено кредитно известие № 1000007192/09.01.2019г. в размер на 340 597.13 лева, с което частично са погасени данъчни фактури с № 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2018г. Твърди, че към момента на предявяване на иска по тези фактури е останало само задължение за неустойка. Сочи т.7.5 във връзка с т.12.16.5 от Договора, както и че в случая е издадено уведомление за допълнително плащане № 9000004765/09.01.2018г. за сумата от 3 217.20 лева с падеж 14.01.2018г., което не е платено на падежа и по него има неплатена неустойка. Сочи т.12.10; т.12.13; т.12.14. Ищецът твърди, че задължението на ответника по фактурите, издадено на основание Договор № 500-2013 е посочен в таблиците, обективирани в исковата молба.

Сочи, че на основание Договор № 500-2013 от 30.01.2018г. за месец декември и Договор № 500191 от 11.12.2018г. за месеците от януари до май 2019 г. ищецът е издал данъчни фактури, данъчни дебитни известия, данъчни кредитни известия, уведомления за допълнително плащане и месечни актове, които са неразделна част от фактурите, приложени и подробно описани в исковата молба /Таблица Приложение 12-13/. Ищецът твърди, че ответникът е погасил част от задълженията си по фактурите, описани в Приложение 12-13, като неплатените са описани в Таблица от исковата молба. Твърди, че ответникът е закъснял с изпълнението на задължението по двата процесни договора като не е спазил уговорените срокове за плащане на задълженията си по сделките. Твърди, че съгласно постигнатите договорености плащането на доставените количества природен газ се извършва чрез банков превод по банкова сметка на дружеството-ищец /т.12.10/. Твърди, че в случая на основание неплатените в срок фактури ищецът е начислил договорна неустойка /на основание т.12.14 от Договорите/ върху главниците на всяка една от фактурите след отчитане на извършените плащания и погашения със съответното кредитно известие от датата на падежа й до 17.01.2022г. /дата на предявяване на иска/, в общ размер 167 647.38 лева.

Твърди, че съгласно представено извлечение от сметка, към 17.01.2022г. общият размер на изискуемото парично задължение на ответника на основание двата договора е както следва: 489 914.98 лева главница ; 167 647.38 лева договорна неустойка до 17.01.2022г. Общият размер на задълженията по фактурите /подробно описани в исковата молба/ и удостоверения за допълнително плащане /главница и договорна неустойка/ е 657 562.36 лева. □ Претендира главница в размер на 489 914.98 лева е сбор от сумите: 412 118.86 лева -цена на доставен природен газ; 71 877.35 капацитет и 5 918.77 лева пренос на природен газ.

Претендира вземания за договорна неустойка в общ размер 167 647.38 лева, начислена за периода от 08.12.2018г. до 07.01.2022г., от която: 143 060.49 лева -договорна неустойка за доставка на природен газ; 22 741.93 лева- договорна неустойка за капацитет; 844.96 лева - пренос на природен газ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че многократно е уведомил ответника за наличието на просрочени задължения по процесните договори - уведомление рег. № 51 -00- 2418/19.12.2018 г.; уведомление рег. № 51 -00-157/17.01.2019г.; уведомление рег.№ 51 -00-412/18.02.2019г.

Сочи, че с писмо изх. № 19/06.03.2019г. и писмо изх.№ 21/21.03.2019г. дружествотоответник е предложило на ищеца погасителен план за изплащане на задълженията си по процесните договори.

Сочи, че с писмо изх. № 01-500-191-640/1 от 26.03.2019г. ищецът е уведомил ответника, че следва да погаси задълженията си с настъпил падеж към 26.03.2021г., в противен случай ще предприеме действия по събиране на вземанията по съдебен ред.

Сочи, че с писмо изх.№ 01-500-191-754/1 от 03.04.2019г. ищецът е уведомил ответника, че следва да заплати задълженията си настъпил падеж към 26.03.2021г. в противен случай ще предприеме действия по събиране на вземанията по съдебен ред.

Сочи, че с писмо изх.№ 01-500-191-754/1 от 03.04.2019г. ищецът е уведомил ответника, че следва да заплати задълженията си настъпил падеж към 03.04.2021г.

Сочи, че с писмо изх. № 24-00-739/01.04.2019г. ищецът е уведомил ответника, че считано от 07.00 часа на 03.04.2019г. прекратява преноса на природен газ в пункт за приемане предаване на изходна точка АГРС П. С116301, поради неизплатени задължения по Договор № 500-191, като вземания по конкретно описани фактури се сочи, че са били приети в производството по несъстоятелност на дружеството-ответник по т.д. № 252/2016г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, включени в списъка на приетите от синдика вземания по реда на чл.685 от ТЗ на кредиторите на ответника. Списъкът на приетите от синдика вземания по реда на чл.685 от ТЗ е одобрен с определение № 1617/04.06.2020 г. по т.д. № 2525/2016 г. по описа на БОС. С решение № 498/26.02.2020 г. по т.д. № 3999/2019г. по описа на САС е отменено решение № 860/20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. по описа на БОС в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на „Т.П.“ ЕАД. Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване - определение № 2/04.01.2022г. по т.д. № 1186/2020 г. по описа на ВКС.

Осъществена е размяната на книжа по чл.367-373 от ГПК.

По делото са постъпили писмен отговор на исковата молба, допълнителна искова молба, както и допълнителен писмен отговор.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който заявява искане за оставяне на исковата молба без движение поради нередовности на същата. Твърди, че обстоятелствата в изложението на исковата молба не кореспондират с петитума, а именно: релевирани са твърдения за факти, относими към Договор № 500-213/30.01.2018г. и издадени във връзка с него фактури: № 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2019г., както и че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, с оглед обстоятелството, че изпълнението по договора е все още възможно. Твърди, че в останалата част на исковата молба са изложени твърдения за задължения на ответника към ищеца, във връзка с които задължения са издадени фактури по Договор № 500- 191/11.12.2018г. Сочи, че на страници 13 и 14 претендираната от ищеца сума е в размер на 657 562.36 лева, представляваща сбор от задължения по Договор № 500- 213/30.01.2018г. и Договор № 500-191/11.12.2018г., а в петитума на молбата е посочено, че вземането е по фактури от месец януари до месец май 2019г., издадени по Договор № 500-191/11.12.2018г. Ответникът счита, че ако не бъде отстранено визираното противоречие и неяснота в исковата молба, ще бъде в невъзможност да организира защитата си по делото.

По същество на спора ответникът заявява искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. В тази връзка на първо място заявява възражение, че сумите по: фактури № 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2018г., издадени по Договор № 500-213/30.01.2018г.; фактура № 1900000449/03.01.2019г. по Договор № 500- 191/11.12.2018г., са погасени по давност. Счита, че задълженията по посочените фактури са периодични, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Цитира ТР № 3/2011г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС.

По отношение на вземането на ищеца по останалите фактури ответникът релевира възражение, че същото не съществува. В тази връзка сочи, че ответникът се е снабдил с Лицензия № Л- 435-03/27.02.2015г., издадена от ДКЕВР за извършване на дейността „производство на електрическа и топлинна енергия“, чрез Енергиен обект - „топлоелектрически централи“ /ТЕЦ/ за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и котелни централи /КЦ/ за производство на топлинна енергия. Произведената от когенерационното /комбинирано/ производство топлинна енергия се използва основно за отопление на О..

С решение № 860/20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. по описа на БОС е открито производство по несъстоятелност на дружеството-ответник, като от 20.02.2019г. дейността на дружеството е прекратена. В тази връзка счита, че по силата на закона - чл.89 от ЗЗД, Договор № 500-191/11.12.2018г. е прекратен, за което обстоятелство ищецът е имал знание, тъй като е предявило вземания като кредитор.

С допълнителна искова молба ищецът сочи, че в петитума на исковата молба при формулиране на иска за главница като основание на вземането е посочен само Договор № 500-191/11.12.2018г., а при иска за неустойка - Договор № 500-2013/30.01.2018г. и Договор № 500-191/11.12.2018г., тъй като фактурите, издадени на основание Договор № 500-2013 са платени след падежа и по тях е останало само задължението за договорна неустойка. Сочи, че претендираната главница в общ размер от 489 914.98 лева е сбор от следните вземания за главници по Договор № 500-191 от 11.12.2018г. : 412 118.86 лева цена за доставка на природен газ; 5 918.77 лева цена за пренос на природен газ и 71 877.35 лева цена за заявен капацитет. Сочи, че по Договор № 500-2013 /30.01.2018г. за доставка на природен газ се претендира само договорна неустойка.

Ищецът твърди, че по Договор № 500-2013/30.01.2018г. за доставка на природен газ претендира договорна неустойка в размер на 5 405.71 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Твърди, че съгласно приложеното към исковата молба извлечение от сметка по Договор № 500- 2013/30.01.2018г. ответникът не е погасил задълженията по следните фактури : № 1000006792/03.12.2018г. с падеж 07.12.2018г.; № 1000006793/03.12.2018г. с падеж 17.12.2018г.; УДП № 9000004765/09.01.2018г. с падеж 14.01.2018г. и кредитно известие № 1000007192/09Ш.2019г. издадено към фактура № 1000006792/03.12.2018г. и фактура № 1000006793/03.12.2018г. В таблица, обективирана в исковата молба, на стр.10-12 подробно са посочени плащанията, които ответникът е извършвал и датата на заверяване на банковата сметка на Доставчика/ищеца.

Ищецът твърди, че по Договор № 500-191 от 11.12.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система, задълженията на ответника са както следва: 412 118.86 лева доставка на природен газ; 71 877.35 лева -капацитет; 5 918.77 лева-пренос на природен газ или общо сумата от 489 914.98 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от депозиране на исковата молба в съда до погасяването им; 137 654.81 лева договорна неустойка за доставка на природен газ; 22 741.93 лева договорна неустойка за капацитет; 1 844.96 лева договорна неустойка за пренос на природен газ или общо сумата от 162 241 .67 лева, начислена за периода от 08.12.2018г. до 17.01.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване. Общият размер на задължението е 657 562.36 лева.

Ищецът оспорва като неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията по фактури с №: 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2018г. В тази връзка сочи, че на 08.04.2019г. е предявил вземанията по процесните договори в производството по несъстоятелност на „Т.П.“ ЕАД, като по този начин е спазил едномесечния срок по чл.685, ал.1 от ТЗ. Счита, че по силата на чл.685а, ал.1 от ТЗ с предявяването на вземане в производство по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече докато трае производството по несъстоятелност. Сочи, че процесните вземания са включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания, който е одобрен от съда по несъстоятелността с определение по чл.690, ал.1 от ТЗ с № 1617/04.06.2020 г. по т.д. № 252/2016г. по описа на БОС, обявено в Търговския регистър.

Сочи, че давността по горепосочените фактури е започнала да тече, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - в случая: от 08.12.2018г. за вземането по фактура № 1000006792/03.12.2018г. ; от 18.12.2018г. за вземането по фактура № 1000006793/03.12.2018г. Твърди, че на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД признаването на вземането от длъжника прекъсва давността. В случая ответникът е направил такова признание с писмо от 06.03.2019г. и от 21.03.2019г., с които предлага погасителен план за погасяване на просрочените задължения по процесните договори. Сочи, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, по аргумент на чл.117 ЗЗД, поради което в случая, считано от 21.03.2019г. е започнала да тече нова тригодишна давност. Сочи, че с предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, на 08.04.2019г. погасителната давност отново е прекъсната, на основание чл.685а, ал.1 от ТЗ, и е спряна до 04.01.2021 г. предвид висящността на производството по несъстоятелност към същата дата. С изложеното обосновава становище, че към датата на депозиране на исковата молба в съда и образуване на настоящото дело горепосочените вземания за главница и неустойка не са погасени по давност.

Ищецът заявява становище за неоснователност на релевираното от ответника възражение за несъществуване на претендираните от ищеца вземания за капацитет за месеците февруари, март и април 2019г. по Договор № 500-191 от 11.12.2018г. поради прекратяване на сделката по силата на закона. В тази връзка сочи, че ответникът няма задължения за капацитетни продукти за месеците март и април 2019г. Наред с това сочи, че производството по несъстоятелност по т.д. № 252/2016г. по описа на БОС е възобновено, тъй като е внесена определената от съда сума за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелността. Сочи за Заявки за осигуряване на дневен капацитет за пренос за м.12.2018г. по дни и потвърждения за осигурен дневен капацитет за пренос за м.12.2018г. по Договор № 500-2013 от 30.01.2018г. за доставка на природен газ и Заявки за осигуряване на дневен капацитет за пренос за м.01 и м.02.2019г. по дни и потвърждения за осигурен дневен капацитет за пренос за м.01 и м.02.2019г. по Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система. Сочи, че съгласно т.11.4 от Договор № 5002013 разходите за капацитет са за сметка на Клиента и се заплащат по реда и условията на т.12.16.3 (изм. с Допълнително споразумение № 1 от 30.01.2018г., а именно: в срок до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка, Доставчикът издава и изпраща на Клиента дебитно/кредитно известие, отчитащо разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ, действителните разходи за пренос, превишен капацитет, дневен капацитет и дължим акциз.). Твърди, че в случая е издадено кредитно известие № 1000007192/09.1.2019г. в размер на 340 597.13 лева, с което частично са погасени данъчни фактури с №№ 1000006792/03.12.2018г. и 1000006793/03.12.2018г., като на основание т.12.16.3 в кредитното известие е отразено задължението за превишен капацитет и осигурен дневен капацитет, съгласно заявения дневен капацитет от ответника и потвържденията за осигурен дневен капацитет от Оператора, „Булгартрансгаз“ ЕАД. Сочи, че съгласно т.11.4 от Договора № 500-191 разходите за капацитет са за сметка на Клиента и се заплащат по реда и условията на т. 12.16.10, а именно: в срок до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка, Доставчикът издава на Клиента фактура за стойността на извършения пренос, дневен капацитетен продукт и превишен капацитет, като фактурата се заплаща до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Ищецът твърди, че през м.02.2019г. е издадена данъчна фактура № 1900001132/08.02.2019г. с падеж 12.02.2019г. в размер на 103 460.65 лева, за стойността на извършения пренос, дневен капацитетен продукт и превишен капацитет за м.януари 2019г., по която към датата на подаване на допълнителната искова молба има задължения за неустойка. През м.03.2019г. е издадена данъчна фактура № 1900001976/07.03.2019г. с падеж 12.03.2019г. в размер на 77 796.12 лева, за стойността на извършения пренос, дневен капацитетен продукт и превишен капацитет за м.февруари 2019г., която към датата на депозиране на исковата молба не е платена, на падежа. Клиентът „Т.П.“ ЕАД, не е подало приложенията при условията и сроковете на т.11.1 от Договор № 500-191, поради което намира приложение т. 11.2, съгласно която приетото количество за съответния ден се фактурира от Доставчика и заплаща от Клиента, като превишен капацитет. Разходите за превишен капацитет са за сметка на Клиента и се заплащат ежемесечно по реда и условията на т.12.16 от договора /т. 11.4/. На основание т.12.2 от Договора Клиентът заплаща стойността на разходите за капацитетни продукти и пренос в съответствие с действащите тарифи на Оператора, “Булгартрансгаз’’ ЕАД.

Ищецът сочи, че съгласно Договор № 2987/28.09.2017г. за достъп и пренос на природен газ по газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД, сключен между “Б.” ЕАД /Ползвател/ и „Булгартрансгаз“ ЕАД /Оператор/, ползвателят заплаща стойността на услугите по достъп /резервиран капацитет/ и пренос на Комбинирания оператор по цени, които са действащи в съответния ценови период, в който са извършени услугите. Сочи, че Договора за достъп и пренос на природен газ до газопреносната мрежа на „ Булгартрансгаз ” ЕАД, в т. ч. общите условия към него, от които е видно редът за подаване на заявления за достъп до газопреносната мрежа и сроковете за плащане, е публикуван на интернет страницата на Комбинирания оператор.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който заявява, че поддържа направените с първия писмен отговор възражения и искания. Заявява възражение за погасяване по давност и на вземанията по фактури с № 1900000449/03.01.2019г. и № 1900000450/03.01.2019г. Сочи, че вземанията са падеж 03.01.2019г., а исковата молба е депозирана в съда на 18.01.2022 година. Оспорва като несъстоятелни доводите на ищеца за прекъсване на погасителната давност. Твърди, че съгласно представения по делото списък с приети вземания на кредитори в несъстоятелността, вземанията по Договор № 500 - 191/11.12.2018г. не са предявени, поради което по отношение на тях давността не е прекъсвана. По отношение на останалите фактури твърди, че същите са издадени без основание, тъй като считано от 20.02.2019г. /Решение № 860/20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. по описа на БОС/ Договор № 500-191 е прекратен по силата на закона. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените претенции като неоснователни.

Ответникът твърди, че обстоятелствата в изложението на исковата молба не кореспондират с петитума, а именно: релевирани са твърдения за факти, относими към Договор № 500-213/30.01.2018г. и издадени във връзка с него фактури : № 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2019г., както и че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, с оглед обстоятелството, че изпълнението по договора е все още възможно. Твърди, че в останалата част на исковата молба са изложени твърдения за задължения на ответника към ищеца, във връзка с които задължения са издадени фактури по Договор № 500-191/11.12.2018г. Сочи, че на страници 13 и 14 претендираната от ищеца сума е в размер на 657 562.36 лева, представляваща сбор от задължения по Договор № 500- 213/30.01.2018г. и Договор № 500- 191/11.12.2018г., а в петитума на молбата е посочено, че вземането е по фактури от месец януари до месец май 2019г., издадени по Договор № 500- 191/11.12.2018г.

Съдът е счел възражението на ответника за нередовност на ИМ за неоснователно.

С Допълнителната искова молба с вх.№ 4872/03.05.2022г. /л.243 и сл./ от ищеца част от обстоятелствата, на които се основава иска, както и искането за защита са уточнени в следния смисъл: фактурите, издадени на основание Договор № 500-2013 от 30.01.2018г. са изплатени изцяло, но след падежа, поради което по този договор е останало да се дължи само неустойка за забавено изпълнение. Неплатените в дължимия за това срок вземания по този договор са: фактури с №№ 1000006792/03.12.2018 г., с падеж 07.12.2018 г.; 1000006793/03.12.2018 г., с падеж 17.12.2018 г., УДП 9000004765/09.01.2018 г„ с падеж 14.01.2018 г. и кредитно известие № 1000007192/09.01.2019 г„ издадено към фактура № 1000006792/03.12.2018 г. и фактура№ 1000006793/03.12.2018 г.

По Договор № 500-2013 от 30.01.2018 г. за доставка на природен газ се претендира заплащане само на неустойка за забавено изпълнение по описаните в ДИМ фактури в размер на 5 405,71 лв., ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.

По Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система се претендира -за доставка на природен газ - 412 118,86 лв., за капацитет - 71 877,35 лв., за пренос на природен газ - 5 918,77 лв. или общо главница от 489 914, 98 лв., ведно със законната лихва за всяка една от главниците до окончателното изплащане на задълженията. Във връзка с този договор се иска заплащане и на неустойки: договорна неустойка за доставка на природен газ - 137 654,81 лв.; договорна неустойка за капацитет – 22 741,93 лв. и договорна неустойка за пренос на природен газ - 1844.96 лв. или общо неустойки по този договор от - 162 241,67 лв., начислена за процесния период от 08.12.2018г. до 17.01.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно счетоводна експертиза и са приети основно и допълнителни заключения на вещо лице.

Анализа на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

На 30.01.2018г. ищецът „Б.“ ЕАД, в качеството си на Обществен доставчик на природен газ /“Доставчик“/ и ответното дружество „Т.П.“ ЕАД, в качеството на „Клиент“ са сключили Договор № 500-2013 за доставка на природен газ , по силата на който доставчикът се задължава да доставя на клиента природен газ, а Клиентът, „Т.П.“ ЕАД, се задължава да приема и заплаща природния газ по реда и условията на договора. Договорът влиза в сила, считано от 08:00 часа на 01.02.2018 г. и е със срок на действие до 08:00 часа на 01.01.2019г.

В раздел X „Предаване, приемане и отчитане на природния газ”, т. 10.1. от договора е предвидено, че предаването на природния газ от Доставчика, “Б.” ЕАД, и приемането му от Клиента се извършва в пункта за предаване-приемане, а измерването на доставения природен газ се осъществява чрез средствата за търговско измерване, монтирани в пункта за предаване-приемане, като отчитането на количествата природен газ през денонощието, се извършва в 08:00 часа на следващия ден (т.10.2.).

Съгласно т. 10.4. от Договора количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване, са задължителни за страните.

Съгласно т. 10.13. от Договора количеството природен газ, доставено на Клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в Месечен акт, съдържащ информация за задълженията на Доставчика за доставка и задълженията на Клиента за приемане на природния газ (Приложение № 5 от договора).

Съгласно т. 10.14., изменена с подписано между страните Допълнително споразумение от 30.01.2018 г., доставчикът съставя и подписва Месечния акт по т. 10.13. и го изпраща на клиента. Клиентът връща на доставчика подписания от него Месечен акт до края на същия работен ден, в случай че актът е изпратен до 12:00 часа. Месечен акт, който е изпратен след 12:00 часа се връща подписан от клиента до 12:00 часа в деня, следващ деня на изпращането му. Месечният акт се изпраща от доставчика и се връща от Клиента чрез модул „Доставки“ в електронната платформа на интернет адрес https://delivery.bulgargaz.bg, а при техническа неизправност на електронната платформа - по електронна поща или факс. В случай, че доставчикът не получи подписан от Клиента Месечен акт в посочения срок, едностранно подписания от Доставчика акт се счита за валиден.

Съгласно т. 10.15. „Т.П.“ ЕАД е представило удостоверение № BG005700E0011, издадено от Агенция „Митници“ за освободен от акциз краен потребител съгласно ЗАДС.

Страните са договорили, че стойността на доставения природен газ, се заплаща от клиента по цени, определени в съответствие с действащите нормативни актове и условията на договора. Цената на природния газ е определена в лева за 1 MWh (един Мегаватчас) от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), съгласно чл. 30, ал. 1, т.7 от ЗЕ. Съгласно Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране цените на природния газ, цената се утвърждава от КЕВР всяко тримесечие. За четвърто тримесечие на 2018 г. съгласно Решение на КЕВР № Ц-14 от 28.09.2018 г., утвърдената цена е 43.28 лв./MWh без акциз и ДДС.

Съгласно т. 12.7., изменена с Допълнително споразумение от 30.01.2018 г., Доставчикът изпраща на клиента фактурите, дебитните и кредитните известия по електронната платформа, достъпна на адрес: https://delivery.bulgargaz.bg, а вслучай на техническа неизправност - по електронна поща или факс. В случай, че датата на издаване и изпращане изтича в неработен ден, фактурата се издава и изпраща в първия следващ работен ден.

На основание т.12.8. от договора Клиентът заплаща стойността на издадените фактури по един от начините, посочени в т. 12.15. или в т. 12.16. от Договора, за което уведомява доставчика.

Съгласно т.12.9. от договора при непредставяне на банкова гаранция или депозит в срок от 3 (три) работни дни, преди влизане на договора в сила, Клиентът ще извършва плащанията по реда на т. 12.16. от договора, какъвто е настоящия случай.

Съгласно т.12.14 от договора страните са уговорили, че в случай че заверяването на банковата сметка на доставчика с дължимата сума не е извършено в предвидените за това срокове, клиентът дължи на доставчика неустойка в размер на основния лихвен процент /ОЛП/, определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислени на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Неустойката се начислява от деня, следващ деня, в който е просрочено плащането и се начислява до деня на окончателното и изпращане, включително.

Съгласно т.12.16.1. от договора в срок до 3-то число на месеца, Доставчикът издава на Клиента фактура за 50% от стойността на договорените количества природен газ в съответствие с годишната програма, месечния акт и графика по т. 5.2. и фактура за 50% от стойността на преноса на тези количества. Стойността на фактурите по т.12.16.1. се заплаща от Клиента до 7-мо число на съответния месец на доставка.

В срок до 9-то число на месеца на доставка, Доставчикът издава на Клиента фактура за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ и 50% от стойността на преноса на тези количества, като стойността на тази фактура по т.12.16.2. се заплаща от Клиента до 15-то число на съответния месец на доставка.

На основание т.12.16.1. от договора е издадена данъчна фактура № 1000006792/03.12,2018 г., с падеж 07.12.2018 г. в размер на 331 559.42 лв. за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.декември 2018 г.

На основание т. 12.16.2. от договора е издадена данъчна фактура № 1000006793/03.12.2018 г,, с падеж 17.12.2018 г. в размер на 331 559.42 лв. за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.декември 2018 г.

В срок до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка на основание т.12.16.3., изменена с Допълнително споразумение от 30.01.2018 г., доставчикът издава и изпраща на клиента дебитно или кредитно известие, отчитащо разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ, действителните разходи за пренос, превишен капацитет, дневен капацитет и дължим акциз.

Стойността на дебитното известие се заплаща от Клиента до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка.

В случай, че клиентът е приел по-малко от фактурираното за месеца количество природен газ, Доставчикът на основание т.12,16.6. издава кредитно известие погасява стойността на издадените фактури, към които се отнася, по една втора част към всяка фактура.

В настоящия случай е издаденото кредитно известие № 1000007192/09.1.2019 г. в размер на 340 597.13 лв., с което частично са погасени данъчни фактури с №№ 1000006792/03.12.2018 г. и 1000006793/03.12.2018 г. По посочените фактури са постъпили и плащания, по признание от ищеца.

Съгласно т.7.5. във връзка с т.12.16,5. от договора в срок до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане за неприетото количество природен газ при неравномерна доставка, за което се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено въз основа на Месечния акт. Дължимите суми по т. 7.5. се заплащат от Клиента по реда и условията на т.12.16. (т. 7.6.).

В случая е издадено уведомление за допълнително плащане № 9000004765/09.01.2018 г. в размер на 3 217.20 лв., с падеж 14.01.2018 г., което не е било платено на падежа и по него има неплатена неустойка.

Съгласно т. 12.10. плащането се извършва чрез банков превод по банковата сметка на Б. ЕАД. За дата на извършване на плащанията се приема датата на заверяване на банковата сметка на Доставчика (т. 12.13.)

Съгласно т.12.14. в случай, че заверяването на банковата сметка на “Б.” ЕАД с дължимата сума не е извършено в предвидените за това срокове, Клиентът дължи на Доставчика неустойка в размер на Основния лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Неустойката се начислява от деня, следващ деня, в който е просрочено плащането и се начислява до деня и на окончателното й изплащане, включително.

На 11.12.2018 г. ищецът „Б.“ ЕАД, като „Доставчик“, в качеството си на Обществен доставчик на природен газ, и „Т.П.“ ЕАД, като „Клиент“ са сключили Договор № 500-191 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система, по силата на който доставчикът се задължава да доставя на Клиента природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП или НГПМ на заявените количества природен газ на основание подписаната между страните годишна програма за договорените количества природен газ през текущата година, а клиентът, „Т.П.“ ЕАД, се задължава да приема и заплаща природния газ по реда и условията на договора. Договорът влиза в сила, считано от 07:00 часа на 01.01.2019г. и е със срок на действие до 07:00 часа на 01.01.2020г.

В раздел X „Предаване, приемане и отчитане на природния газ", т. 10.1. от договора е предвидено, че предаването на природния газ от Доставчика, “Б." ЕАД, и приемането му от Клиента се извършва в пункта за предаване-приемане. Дефиницията на „Пункт за предаване-приемане" е посочена в т. 1.27. от договора, а именно - изходен пункт на газопреносната мрежа (физическа точка в ГИС, ГРС или АГРС), собственост на Оператора, съоръжена със средства за търговско измерване, където се извършва предаването и измерването на доставяния газ от Доставчика на Клиента.

Измерването на доставения природен газ се осъществява чрез средствата за търговско измерване, монтирани в пункта за предаване-приемане, като отчитането на количествата природен газ през денонощието, се извършва в 07:00 часа на следващия ден (т.10.2.).

Съгласно т. 10.4. от Договора количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване, са задължителни за страните.

Съгласно т. 10.15. от Договора количеството природен газ, доставено на Клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в Месечен акт, който е неразделна част от фактурите, издадени по реда на т. 12.15. и т. 12.16. от договора. Месечният акт съдържа информация за задълженията на Доставчика за доставка и задълженията на Клиента за приемане на природния газ.

В настоящия случай е издаден Месечен акт за м.01,02,03 и 04.2019 г. въз основа, на които са издадени фактурите, чието плащане се претендира по този договор.

Клиентът не е оспорил при условията на т.10.17. от договора Месечни актове за м.01, 02, 03 и 04.2019 г.

Месечните актове за м.01, 02, 03 и 04.2019 г. са подписани от “Б." ЕАД с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като е посочено името на служителя, подписал документа, както и дата и час на подписването му.

Съгласно т.10.18. от Договора „Т.П.“ ЕАД в срок до 12:00 часа на първия работен ден, следващ деня, в който са публикувани търговските данни в модул Доставки за изтеклия месец дава информация за разпределение по използване на акцизния продукт, която информация намира отражение във фактурата, издадена по реда на т. 12.16.3. от договора. В случая, Клиентът е представил удостоверение № BG005700E0011, издадено от Агенция „Митници“ като освободен от акциз краен потребител.

Съгласно т.12.4. от договора акциз се начислява в дебитното или кредитното известие по т. 12.16.3., съгласно информацията, предоставена от клиента.

Стойността на доставения природен газ, се заплаща от Клиента по цени, определени в съответствие е действащите нормативни актове и условията на Договора. Цената на природния газ е определена в лева за 1 MWh (един Мегаватчас) от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), съгласно чл. 30, ал. 1, т.7 от ЗЕ. Съгласно Наредба № 2 от 19.03.2013 г, за регулиране цените на природния газ, цената се утвърждава от КЕВР всяко тримесечие.

За първото тримесечие на 2019 г. съгласно Решение на КЕВР № Ц-19 от 28.12.2018 г„ утвърдената цена е 44.80 лв./MWh без акциз и ДДС.

За второто тримесечие на 2019 г. съгласно Решение на КЕВР № Ц-10 от 28.03.2019 г., утвърдената цена е 45.17 лв./MWh без акциз и ДДС.

Съгласно т.П. от посочените Решения на КЕВР, цените не включват цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа, определени по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на “Булгартрансгаз” ЕАД.

На основание т. 12.8. от Договора Клиентът заплаща стойността на издадените фактури по един от начините, посочени в т. 12.15. или в т. 12.16. от Договора, за което уведомява доставчика.

Съгласно т.12.9. от договора при непредставяне на банкова гаранция или депозит в срок от 3 (три) работни дни, преди влизане на договора в сила, Клиентът ще извършва плащанията по реда на т, 12.16. от договора, какъвто е настоящия случай.

Съгласно т.12.14 от договора страните са уговорили, че в случая, че заверяването на банковата сметка на доставчика, с дължимата сума не е извършено в уговорените сокове, клиентът дължи на доставчика неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената в срок сума за целия период на забавата, включително и в деня на окончателното плащане.

Съгласно т. 12.16.1. от договора в срок до 3-то число на месеца, Доставчикът издава на Клиента фактура за 50% от стойността на договорените количества природен газ в съответствие с годишната програма, месечния акт и графика по т. 5.2. и фактура за стойността на осигурените капацитетни продукти. Стойността на фактурите по т. 12.16.1. се заплаща от Клиента до 7-мо число на съответния месец на доставка.

В срок до 3-то число на месеца на доставка, Доставчикът издава на Клиента фактура за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ, като стойността на тази фактура по т. 12,16.2. се заплаща от Клиента до 15-то число на съответния месец на доставка.

На основание т. 12.16.1буква „а“ от Договора са издадени следните фактури по месеци:

• За месец януари - е издадена фактура 1900000449/03.01.2019 г. с падеж 07.01.2019 г. в размер на 284 928.00 лв. за 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.януари 2019 г.

• За месец февруари - е издадена фактура 190000907/01.02.2019 г., с падеж 07.02.2019 г. в размер на 341 913.60 лв. за 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.февруари 2019 г.

• За месец март - е издадена фактура 1900001745/01.03.2019 г„ с падеж 07.03.2019 г. в размер на 370 406.40 лв. за 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.март 2019 г.

На основание т. 12.16.2. от Договора са издадени следните фактури по месеци: - За месец януари - е издадена фактура 1900000450/03.01.2019 г. с падеж 15.01.2019 г. в размер на 284 928.00 лв. за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.януари 2019 г.

• За месец февруари - е издадена фактура 190000908/01.02.2019 г., с падеж 15.02.2019 г. в размер на 341 913.60 лв. за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.февруари 2019 г.

• За месец март - е издадена фактура 1900001746/01.03.2019 г., с падеж 15.03.2019 г. в размер на 370 406.40 лв. за останалите 50% от стойността на договорените количества природен газ за м.март 2019 г.

В срок до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка на основание т. 12.16.3. Доставчикът издава на Клиента дебитно или кредитно известие, отчитащо разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ.

Стойността на дебитното известие се заплаща от Клиента до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка.

Издадено е дебитно известие № 1900001227/08.02.2019 г. в размер на 184 798.10 лв. с падеж 12.02.2019 г., като са останали по него задължения само за неустойка.

В случай, че Клиентът е приел по-малко от фактурираното за месеца количество природен газ, Доставчикът на основание т.12.16.6. издава кредитно известие и съгласно т.12.16.8., погасява стойността на издадените фактури, към които се отнася, по една втора част към всяка фактура.

Издаденото кредитно известие № ••••••••••/07.03.2019 г. в размер на -17 422.01 лв., с което частично са погасени данъчни фактури с №№ 1900000907/01.02.2019 г. и 1900000908/01.02.2019 г. По посочените фактури са постъпили и частично плащания, които са взети предвид при настоящото предявяване и по тях има дължима неустойка в резултат неплащането на падежа.

С кредитно известие № 1900002929/08.04.201 г. в размер на 130 009.32 лв., с което частично са погасени данъчни фактури с №№ 1900001745/01.03.2019г. и 1900001746/01.03.2019 г. По посочените фактури са постъпили и частично плащания, предвид признанията на ищеца.

Съгласно т. 12.16.10. в срок до 9-то число на месеца, следващ месеца на доставка, доставчикът издава на клиента фактура за стойността на извършения пренос, дневен капацитетен продукт и превишен капацитет с падеж до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка, както следва: за м.02.2019 г. е издадена данъчна фактура № 1900001132/08.02.2019 г. с падеж 12.02.2019 г. в размер на 103 460.65 лв., по която към датата на подаване на настоящата молба има начислена неустойка и за м.03.2019 г. е издадена данъчна фактура № 1900001976/07.03.2019 г. с падеж 12.03.2019г. в размер на 77 796.12лв.

Съгласно т.1.5. във връзка с т.7,7. и т. 12.16.5. от договора в срок до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане за неприетото количество природен газ при неравномерна доставка, за което се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено въз основа на Месечния акт. При забава на дължимата сума по т. 7.5. Клиентът дължи законна лихва за всеки просрочен ден (т, 7.8.).

В случая са издадени уведомления за допълнително плащане с №№ 9000004924/08.02.2019г. в размер на 39.75 лв., с падеж 12.02.2019г. и 9000005086/07.03.2019г. в размер на 2 629.26 лв., с падеж 12.03.2019г.

Във връзка със спорове по изпълнение на тези договори между страните е разменена писмена кореспонденция, както следва:

На 19.12.2018г. с писмо peг. № 51-00-2418 ищецът „Б.” ЕАД е уведомил ответното дружество „Т.П. ЕАД, че има просрочени задължения за природен газ и е дал срок до 20.12.2018г. да погасяването им.

На 17.01.2019г. с писмо peг. № 51-00-157 и на 18.02.2019г. с писмо peг. № 51-00-412 „Б. ЕАД е уведомило „Т.П.“ ЕАД, че има просрочени задължения за природен газ и определило срок до 23.01.2019г., съответно до 22.02.2019г. за погасяване.

На 06.03.2019г. с писмо изх. № 19 и на 21.03.2019 г. с писмо изх. № 21 „Т.П. ЕАД е посочило, че до края на м.март 2019г. ще бъдат изплатени всички натрупани задължения и е предложен на ищеца погасителен план за изплащане на просрочените задължения.

На 26.03.2019г. с писмо изх. № 01-500-191-640/1 „Б.” ЕАД е уведомило „Т.П.“ ЕАД, че следва да изплати до 29.03.2019г. задълженията си с настъпил падеж към 26.03.2019г. /главница и неустойки/ в противен случай ще предприеме действия за събиране на вземанията си по съдебен ред съгласно сключения между дружествата договор за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена.

На 03.04.2019г. с писмо изх. № 01-500-191-754/1 „Б.” ЕАД е уведомило „Т.П.“ ЕАД, че следва да изплати задълженията си /главница и неустойки/ с настъпил падеж към 03.04.2019г.

На 01.04.2019г. с писмо изх. № 24-00-739 „Б.“ ЕАД е уведомило „Т.П. ЕАД, че считано от 07:00 часа на 03.04.2019 г. преноса на природен газ в пункт за приемане предаване на изходна точка АГРС П. С116301 се прекратява поради неизплатени задължения по договор 500-191.

От представените към ИМ доказателства се установява още, че по молба на КТБ АД /н/ е било образувано дело по несъстоятелност № 252/2016г. по описа на ОС Благоевград, с което е поискано откриване на производство по несъстоятелност срещу няколко търговски дружества, сред които и ответника „Т.П.“ ЕАД. По делото е постановено Решение № 860/20.02.2019 г., с което е открито производство по несъстоятелност на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ••••••••••••, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му. Със същото решение производството по несъстоятелност е спряно. С решение от 06.03.2019 г., постановено по т.д. 252/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград съдът е възобновил спряното производство по несъстоятелност, поради предплащане необходимата сума на началните разноски в производството по чл. 6296 ТЗ

С Решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д. 3999/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, е отменено Решение № 860/20.02.2019 г. по т.д. 252/2016г. на БОС, в частта, в която е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Т.П.“ ЕАД.

С Определение № 2/04.01.2021 г. по т.д. № 1186/2020 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д. 3999/2019г. по описа на Софийския апелативен съд.

Като доказателство по настоящото дело и приет Списък на приетите от синдика вземания по т.д.№ 252/2016г. по описа на ОС Благоевград – л.119 – 152, том 1. В този списък под № 8 /л.147 и 148/ като предявено на 08.04.2019г., респ.прието от синдика вземане са описани главница в размер на 227 128,11 лева по Договор № 500-2013/31.01.2018г. за доставка на природен газ, както и вземания за неустойка в общ размер от 13 458,93 лв., начислена по т.12.14 по Договор от 30.01.2018г.и по Договор от 11.12.2018г., като са описани върху остатъка от главницата по коя фактура касае заявеното вземане за неустойка, а именно – това са вземания за неустойка по следните описани в списъка фактури: № 1000006792/03.12.2018г., 1000006793/03.12.2018г., УДП 9000004765/09.01.2019г., 1900000449/03.01.2019г., 1900000450/03.01.2019г., 1900001227/08.02.2019г., УДП 9000004924/08.02.2019г., 190000907/01.02.2019г., 1900000908/01.02.2019 г.,1900001132/08.02.2019г.

Списъкът на приетите от синдика вземания по реда на чл. 685 от ТЗ на кредиторите на „Т.П.“ ЕАД е одобрен с Определение № 1617/04.06.2020г. по т.д. 252/2016г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

Докато е било образувано производството по несъстоятелност по дело № 252/2016г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград „Т.П.” ЕАД е притежавал Лицензия № Л-435- 03/27.02.2015 г. за извършване на дейността "производство на електрическа и топлинна енергия”, която не е отнета по смисъла на чл. 59 от ЗЕ и Глава четвърта от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката да прекрати, издадената на „Т.П." ЕАД Лицензия № Л-435-03/27.02.2015 г. за извършване на дейността „производство на електрическа и топлинна енергия“, поради неизпълнение на лицензионни задължения за повече от една година. поради което „Т.П.” ЕАД има качеството на „производител“ и дейността му не е прекратявана, в т.ч. за периода, докато е било висящо производството по т.д.№ 252/2016г.

С решения на КЕВР /Решение № С-7 от 20.03.2019 г. за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019г., Решение № С-9 от 18.04.2019г. за периода от 01.03.2019г. до 28.03.2019г., Решение С-11 от 16.05.2019г. за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., Решение № С-14 от 05.06.2019г. - за поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на Решение № С- 11 от 16.05.2019г./ на „Т.П.“ ЕАД са издадени сертификати за произход за количества електрическа енергия, произведени от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, измерени на изхода на централата, с постигнат показател за висока ефективност в съответствие с наредбата по чл. 1626 от ЗЕ, които съгласно чл. 1636, ал. 1 от ЗЕ, са подадени по електропреносната мрежа. Следователно, на ответника с тези решения от КЕВР са издавани за този период сертификати за произход относно ЕПМ, предназначени за ФСЕС с цел изплащане на компенсацията от фонда. В тази връзка ответното дружество „Т.П.“ ЕАД не само е изпълнявала лицензионните си задължения, но е било компенсирано по реда на чл. 162а от ЗЕ в качеството си на производител с издадена лицензия от Фонд „Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) за м.февруари, м.март и м.април 2019г.

От приетата ССЕ- от основното и допълнителното /преработено такова/, се установява следното:

За да отговори на поставените въпроси вещото лице сочи, че се е запознало с материалите по делото, включително с двата процесни договора, писмените доказателства към тях, както и че е извършило справка в счетоводствата и на двете страни.

Размерът на главниците по непогасените задължения за цена на доставка на природен газ, за цена на пренос на природен гази и за цена капацитет съгласно данъчните фактури за м.12.2018г, издадени на основание Договор № 500- 2013/30.01.2018г. за доставка на природен газ и за м.01; 02; 03; 04, издадени на основание Договор № 500-191/11.12.2018г за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена е за 489 914,98 лева. За процесното вземане за главницата, формирана от цена на доставка на природен гад, цена на пренос и цена на капацитет по двата договора, са издадени общо 14 броя данъчни фактури и три броя КИ. Вещото лице е категорично, че тези фактури и КИ са осчетоводени в счетоводството на „Б.” ЕАД. Същите са включени в дневници продажби и по тях е начислен дължимия се ДДС към РБ, а така също са осчетоводени и в счетоводството на „Т.П.” ЕАД. Същите са включени в дневници покупки при ответника и по тях е ползван данъчен кредит.

Относно размера на дължимата неустой по вид и по отношение на всеки един от двата процесни договора съдът кредитира последният представен вариант от заключението на вещото лице с вх.№ 2192/17.02.2023г. /л.645-662, том 3/. Аргументи за това са, че този вариант на изчисления на вещото лице включва определяне на забавеното плащане по всяка процесна фактура и по всеки договор поотделно, а така също при изчисленията вещото лице е взело предвид действието на забраната на специалния закон и ограниченията при плащане на лихви за забава по време на обявеното извънредно положение - чл. 6 от ЗМДВИП.

Според вещото лице процесните по делото фактури са издадени на основание два броя договори със страни - „Б.” ЕАД - Доставчик и „Т.П.” ЕАД - Договор № 500-2013 от 30.01.2018г за доставка на природен газ и Договор № 500-191 от 11.12.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа, като всички фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества при спазване на Закона за счетоводството. Ищецът ги е включил в дневниците за продажби и по тях е начислен дължимия се ДДС към РБ, а ответникът ги е включил в дневници покупки и по тях е ползван данъчен кредит. Според записванията при ищеца по част от фактурите е записан дължим остатък, а при записванията при ответника са отразени дължими суми.

Според този вариант на заключението размерът на дължимата неустойка от датата на падеж на всяка една фактура до 17.01.2022г. общо и по двата договора е за 171 071,43 лева, като изчислението е посочено подробно в справка № 05 от това заключение, от която: за доставка на природен газ - 146 726,12 лева; за превишен капацитет - 4 421,45 лева; за пренос - 1 800,55 лева; за осигурен дневен капацитет -17 781,39 лева; и за количество над 105 % ДКК - 341,92 лева.

Вземането за неустойка по Договор № 500-2013, за забавено плащане на доставка на природен газ, изчислена до 17.01.2022г. включително е в размер на 5 405,70 лева, а за неустойка по Договор № 500-191 до 17.01.2022г. включително е в размер от 165 665,73 лева, от които: за доставка на природен газ и количество над 105 % ДКК общо от 141 662,34 лева; за капацитет от 22 202, 84 лв. /за превишен капацитет — 4 421,45 лева и за осигурен дневен капацитет – 17 781,39 лв./ и за пренос - 1 800,55 лева.

Вещото лице не е установило счетоводно да е извършвано взаимно прихващане на насрещни вземания и задължения по издадени фактури между страните. Извършвано е приспадане (в счетоводствата и на двете страни) по шест броя от процесните по делото фактури - общо в размер на 488 028,46 лева със стойността на издадените три броя кредитни известия, а именно: КИ № 1900007192/09.01.2019г на стойност минус 340 597,13 лева (л.108), което е издадено към две от процесиите по делото фактури - № 1900006792/03.12.2018г и № 1900006793/03.12.2018г.; КИ № ••••••••••/07.03.2019г на стойност минус 17 422,01 лева (л.109), което е издадено към две от процесиите по делото фактури - № 900000907/01.02.2019г и № 1900000908/01.02.2019г.; КИ № 1900002929/08.04.2019г на стойност минус 130 009,32 лева (л.102), което е издадено към две от процесиите по делото фактури - № 1900001745/01.03.2019г и № 1900001746/01.03.2019г.

След приспадане стойността на кредитните известия, задължението по фактурите е в размер на 2 541 527,46 лева (3 029 555,92 лева - 488 028,46 лева). Извършените плащания по банков път са в размер на 2 051 612,48 лева. След приспадане на извършените плащания, остатъчното задължение по фактурите е в размер на 489 914,98 лева (2 541 527,46 лева - 2 051 612,48 лева. За всички извършени плащания по отделните фактури са посочени в справка № 04. Датата на последното плащане е 17.10.2019г - в размер на 7 739,52 лева - плащане по фактура № 1900001745/01.03.2019г.

Срещу ответното дружество е образувано ново дело по несъстоятелност. С влязло в сила Решение № 11/06.02.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград е обявена неплатежоспособност по отношение на „Т.П." ЕАД с начална дата 01.01.2017г., открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, назначен е временен синдик.

С определение № 248 от 09.05.2025 г., постановено по т.д. 5/2021 г. съдът е одобрил, на основание чл. 692 ал. 4 от ТЗ Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.П.“ ЕАД (н), ЕИК ••••••••••••, заявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 06.04.2023 г.

Видно от този списък /представен по настоящото дело и публ. в ТР/ сумата от 489 914.98 лв., представляваща главница на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа е включена под № 1 в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „Т.П.” ЕАД (н), т.д. 5/2021 г. по описа на ОС -Благоевград, обявен в ТР на 06.04.2023 г., под № 202304061645502. Това вземане не е оспорено, от „Т.П.” ЕАД в производството по несъстоятелност не е подадено възражение по чл. 690 от ТЗ и същата сума не е предмет на търговското дело по чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ.

На това основание, с молба с вх.№ 4307/12.03.2026г. ищецът „Б.“ ЕАД, ЕИК •••••••••••• отново е поискал прекратяване на производството по делото за сумата от 489 914.98 лв., представляваща главница на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018 г., като прието вземане съгласно чл. 693 от ТЗ, т.е. при липса на спор относно съществуването му,

Фактът, че срещу претендираната по делото главница за сума от 489 914,98 лв., представляваща главница на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. няма депозирано възражение в производството по несъстоятелността се потвърждава изрично и в становището на синдика в молбата му с вх.№ 6902/23.04.2026г.

С молба от 24.02.2023г. от ищеца /л.663-667, том3/ ищецът е поискал допускане увеличение на размера на предявените искове за неустойки. С протоколно определение от 27.02.2023г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на поискания от ищеца размер на неустойките, както следва: общо от 171 071,43 лева, представляваща договорна неустойка и сбор от следните суми: сумата от 5 405,70, неустойка по договор № 500-2013 от 30.01.2018г. за периода от 08.12.2018г. до 08.02.2019г. включително, ведно със законната лихва от 18.01.2022г. до изплащането и сумата от 165 665,73 лева, договорна неустойка за забавено плащане на задълженията по договор № 500-191 от 11.12.2018г. за периода от 07.01.2019г. до 17.01.2022г. включително, която от своя страна включва следните неустойки: договорна неустойка за забавено плащане на задълженията за цена за доставка на природен газ —141 662.34 лв.; договорна неустойка за забавено плащане на задълженията за цена за капацитет-22 202.84 лв.; договорна неустойка за забавено плащане на задълженията за цена за пренос -1 800.55 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.01.2022 г., датата следваща датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

По отношение на вземането за сумата от 489 914.98 лв., представляваща главница на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018г.:

При повторното разглеждане на делото след постановяване на определение № 810/29.12.2025г. по в.ч.т.д.№ 749/2025г. на САС, с което е отменено прекратителното определение и делото върнато за произнесе по същество, е постъпила нова молба от ищеца с вх.№ 4307/12.03.2026г. С тази молба ищецът иска прекратяване на производството за тази сума и на подържаното в нея процесуално основание. Твърди се, че вземане от 489 914,98 лв., представляваща главница на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018г., е предявено от кредитора по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ в дело по несъстоятелност № 5/2021г. по описа на БОС срещу същия длъжник и което е включено от синдика в списъка на приетите вземания под № 1 без да е било оспорено по чл. 690, ал. 1 от ТЗ. Списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността по реда на чл. 692 от ТЗ.

Съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ исковото производство следва да бъде прекратено, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ – с включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ и което не е било оспорено по реда и сроковете на чл.690 ТЗ. В този случай правният интерес от търсената искова защита отпада, тъй като субективното право на кредитора е установено по предвидения в специалния закон ред в производството по несъстоятелност /Решение № 66/29.07.2022г. по т. дело № 636 по описа за 2021 г. на ВКС, ТК, 2 отдел., постановено по реда на чл.290 ГПК/. В посочения смисъл още - решение № 91/15.07.2009г. по т. д. № 19/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 185/10.12.2014г. по т. д. № 3199/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 762/14.12.2017г. по ч. т. д. № 2301/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 60/03.02.2017г. по ч. т. д. 2192/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ето защо в посочената част производството следва да се прекрати на основание чл.637, ал.2 ТЗ, независимо, че с определение №810/29.12.2025г. по в.ч.т.д.№ 749/2025г. на САС първоначалното прекратително определение на същото основание е отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане.Съдът съобразява отново предпоставките за допустимост на всеки от исковете и взе предвид,че в мотивите на подадената от ищеца частна жалба по същество оплакванията му са само в частта за прекратяване на производството за неустойките, но не и за главницата. Отделно от това с молбата от 12.03.2026г. ищецът отново подържа, че е налице основание за прекратяване на производството за главницата, което обстоятелство се установява от доказателствата, потвърждава се и от синдика на ответното дружество.

При това положение следва да се разгледат по същество само претенциите на ищеца за неустойка, така както са конкретизирани в ДИМ – за сумата от 5 405,71 лв., нестока за забавено изпълнение на главните вземания по Договор № 500-2013 от 30.01.2018 г. за доставка на природен газ, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането и за сумата от общо 162 241,67 лв. неустойка за забавено плащане на главницата по описани фактури, въз основа на Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система, начислена за процесния период от 08.12.2018г. до 17.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

Обстоятелствата, на които се основават исковете за тези суми, ведно с поддържаното въз основа на тях искане за защита /петитум/, сочат на предявен иск с правно основание чл.309 Т вр. с чл.92 ЗЗД - за заплащане на неустойка, поради неточно по време изпълнение на насрещното за ответника парично задължение /за заплащане на доставката, преноса и заявения капацитет газ/ по сключените между страните два договора за доставка на газ.

С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи наличието на действително главно задължение, което ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Ответникът от своя страна носи тежестта да проведе насрещно доказване, като установи, че е изправна страна по договора и че е изпълнила точно и добросъвестно поетото насрещно по договора задължение, което е било обезпечено с поемането на неустоечната уговорка.

И в двата процесни договора, сключени между страните – Договор № 500- 2013 от 30.01.2018г. и Договор № 500-191 от 11.12.2018г. в т.12.14, са постигнати уговорки за дължима от ответника като клиент неустойка в случай на забавено изпълнение на насрещното му задължение по изплащане на цената на доставеното количество газ.

Както валидността на договорите, и в частност на неустоечните клаузи в тях, не са оспорени от ответника.

Следователно, следва да се приеме за установен фактът, че между страните са сключени две валидни двустранни правоотношения, по които ответната страна е поела задължението да изплати неустойка в случай, че забави изпълнение на своето насрещно парично задължение и която неустойка се начислява, от деня, следващ датата на падежа на всяко вземане, установено с фактура и в размерна законната лихва за всеки ден просрочие.

От ответната страна са направени няколко възражения. В първоначалния отговор /л.226 и сл., том1/, освен процесуалното възражение за нередовност на ИМ, оставено без уважение, ответната страна е направила и материалното правопогасяващо възражение за погасяване по давност на всички задължения по конкретно описани фактури:фактура № 1000006792/03.12.2018г. и № 1000006793/03.12.2018г. по Договор № 500-2013/30.01.2018г. и по фактура 1900000449/03.01.2019г. по Договор № 500-191/11.12.2018г., както и възражение, че считано от 20.02.2019г. с решение № 860 по т.д.№ 252/2016г. по описа на ОС Благоевград е постановено прекратяване дейността на ответника, поради което по силата на закона /чл89 ЗЗД/ е прекратено действието на Договора от 11.12.2018г. и ответникът е бил в невъзможност от този момент да изпълнява задълженията си по него и по Лицензия № Л - 435-03/27.02.2015г.

По същество тези възражения касаят оспорване вземането за главница по Договор № 500- 191/11.12.2018г. Поради прекратяване на производството по отношение на това вземане, възраженията относно дължимостта му не следва да бъдат разглеждани по същество.

С отговора към ДИМ /л.384-386, том 2/, ответното дружество е направило изрично възражение за погасяване по давност на вземането за договорна неустойка в размер на 5405,71 лева по Договор № 500-2013/30.01.2018г., като се позовало, че за този вид вземане е относима хипотезата на чл.111, ал.1, б „б“ от ЗЗД – погасяване при кратката три годишна давност. Отново е направено възражение за погасяване по давност и вземания по главницата, обективирано в две фактури с № 1900000449/03.01.2019г. и № 1900000450/03.01.2019г. Доколкото производството по отношение на главницата е прекратено и това възражение за погасяване по давност на част от нея, не следва да се разглежда. В същия отговор ответникът прави възражение и за издаване на процесните фактури за главницата без основание. Последното възражение, макар да няма пряка връзка с вземанията за неустойка, следва да се разгледа по същество. За да е приложим института на погасителната давност по отношение на едно вземане, следва преди това да се направи преценка за неговата дължимост, което е пряко следствие от извода за валидност на правното основание, което го поражда. В тази връзка, неустойката като акцесорно спрямо главното задължение съглашение, обезпечава изпълнението му и в този смисъл такова е дължимо, ако е валидно главното задължение. Ето защо следва да се разгледа изобщо възражението на ответника за липса на основание за издаване на процесните фактури за главницата. Това възражение е неоснователно. Вещото лице е категорично, че процесните фактури са осчетоводени при спазване на ЗС в счетоводствата и на двете спорещи дружество. Отразяването на фактурите в счетоводството на купувача, включването в дневника за покупки/продажби по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея съставляват извънсъдебно признание на задължението /решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№ 454/2008 г., по т.д.№ 380/2008 год. , по т.д.№ 478/2010 год., по т.д.№ 465/2010 год. и по т.д.№ 1120/2010 год. – всички на състави на ІІ т.о. ВКС/.

При това положение след като ответникът е отразил процесните фактури в своето счетоводство същият е признал неизгоден за себе си факт, а именно наличието на вземане по тези фактури, поради което последните не са издадени без основание. След като вземанията, за които са издадени не са недействителни, като лишени от основание, то и претендирането на неустойка за тяхното точно изпълнение следва да се счетат за допустими и валидни.

Ето защо следва да се разгледа възражението на ответното дружество за погасяване по давност на поисканата неустойка за забавено изпълнение на главницата по Договор № 500- 2013г./30.01.2018г. в размер на 5405,71 лв.

Налице е валидно уговорени клаузи и по двата договора за начисляване на неустойка за забавено изпълнение, считано от датата, на която е настъпил падежа по всяка фактура. Ответната страна не е оспорила твърдения от ищеца факт, че е налице забавено изпълнение на главниците по двата договора по описаните в ДИМ фактури. Такава забава е установена от вещото лице, което в заключението си е посочило падежа на всяка фактура и факта на изплащането й след падежа. Следователно е налице забавено изпълнение. От изтичане на срока на падежа по тези фактури, описани в заключението на вещото лице в Справки 1 и 2 към допълнителното заключение , е възникнало основание за претендиране от изправната страна – ищеца на неустойка за забавено изпълнение. Съгласно чл. 111, б „б“ ЗЗД в тригодишен срок се погасяват вземания за обезщетения и за неустойки от неизпълнен договор, независимо от договорената форма на неизпълнение. В случая от изтичане на падежа на главните задължение възниква основанието за начисляване на неустойка по всяка една от фактурите, поради което от този момент следва да се отчита срока по чл. 111, б „б“ от ЗЗД за погасяване на вземанията за неустойка.

Възражението на ответника за погасяване на поисканата неустойка по договор № 500- 2013/30.01.2018г. е неоснователно.

На 08.04.2019г. по т.д.№ 252/2016г. по описа на ОС Благоевград ищецът е предявил вземане срещу ответника за неустойки, както по Договор от 30.01.2018г., така и по Договор от 11.12.2018г., като остатък от дължима главница по следните фактури: № 1000006792/03.12.2018г., 1000006793/03.12.2018г., УДП 9000004765/09.01.2019г., 1900000449/03.01.2019г., 1900000450/03.01.2019г., 1900001227/08.02.2019г., УДП 9000004924/08.02.2019г., 190000907/01.02.2019г., 1900000908/01.02.2019 г.,1900001132/08.02.2019г./вж.списъкът на лист 147 и 148, том 3, вземането под № 8/.

Съгласно чл. 685а, ал.1 ТЗ давността се прекъсва с предявяване на вземането в производството по несъстоятелност и такава не тече до приключване на това производство. Следователно, за периода от предявяване на вземанията за неустойки и по двата договора по т.д.№ 252/2016г. на БОС на 08.04.2018г. до 04.01.2021г. /когато е постановено определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решението по т.д.№ 252/2016г. на БОС/, давност за спорните вземания за неустойка не е текла. Ето защо от датата на изискуемост на всяка неустойка по двата договора за забавено изпълнение по конкретно описаните в ДИМ фактури до подаване на иска по настоящото дело на 18.01.2022г. не е изтека три годишната давност по чл.111, б „б“ от ЗЗД.

По тези мотиви, исковете за неустойки по двата договора са доказани по основание и не са погасени по давност. Вещото лице в заключението си е изчислило размера на неустойката по Договор № 500-2013/30.01.2018г. за забавено изплащане на цена за доставка на природен газ е в размер на 5405,70 лева, а неустойката по Договор № 500-191/11.12.2018г. до 17.01.2022г. е за сумата от общо 165 665,73 лева, от които: за доставка на природен газ и количество над 105 % ДКК общо от 141 662,34 лева; за капацитет от 22 202, 84 лв. /за превишен капацитет — 4 421,45 лева и за осигурен дневен капацитет – 17 781,39 лв./ и за пренос - 1 800,55 лева. Съдът кредитира последният вариант на изчисления на вещото лице, тъй като по него е изчислило дължимите неустойки за всеки договори по всяко забавено плащане поотделно, както и взело предвид забраната да не се начисляват лихви и неустойки по време на обявеното в страната извънредно положение.

Следователно, до тези установени от вещото лице размери, исковете са доказани и по размер, поради което исковете за неустойки следва да се уважат изцяло така както са предявени.

Главното вземане е дължимо ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащането. С присъждането на лихва забава върху акцесорното вземане за неустойка от подаване на исковата молба не възниква състояние на анатоцизъм, тъй като спорното вземане е дължимо като такова на общо основание и при неизпълнение на падежа се дължи лихва за забава в размер на законната лихва /чл.86 ЗЗД/. С решението съдът установява дължимостта на тези вземания, поради което върху, тях се дължи лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, чиито размер се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от изплащане на главното вземане /в тази насока и относно погасяване на този вид неустойка с кратката давност - Решение № 269/23.04.2024г., постановено по в.гр.д. №160/2024г. на САС/.

По разноските:

И двете страни са направили разноски. Дължат се само тези, които до приключване на устните състезания са доказани по основание и размер. С оглед изхода от спора и на двете страни се дължат разноски - на ищеца, съобразно уважената /чл.78, ал.1 ГПК/, а на ответника, съобразно отхвърлената част /чл.78, ал.3 ГПК/. Такива претендира само ищецът. Съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК ищецът е доказал извършване на разноски в общ размер от 27 594,45 лева /за заплатени държавни такси, за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в случая в размер на 540 лв., съобразно редакцията на чл. 25 ал.1 и ал.2 от НЗПП към момента на упълномощаване на пълномощника на ищеца/. При този размер разноски, съобразно уважената увеличена цена на иска за неустойки, спрямо първоначалния поискан размер на цялото спорно вземане, на ищеца от ответника се дължат разноски в размер на 7141,78 лв. /3651,54 евро/. На основание чл.47, ал.1 вр. с чл.13 и чл.14 от ЗВЕРБ, при постановяване на решението, стойностите в лева, следва да се превалутират служебно от съда в евро.

Водим от горното, съдът