Решение № 13 от 4.8.2026 г. на Военно-апелативен съд по дело № 31/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20256000600031 по описа за 2025 година образувано по въззивна жалба от адв. Д. от АК – Б. и допълнение към нея от адв. П. Н. от АК – В. - защитници на подсъдимия к-н ••• К. И. И. от военно формирование ••• – В., против Присъда № 9/11.09.2024 г., постановена по НОХД № 16/2024 г. по описа на ВС – Сливен. Производство е по реда на Глава 21 от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. Д. от АК – Б., защитник на подсъдимия к-н ••• К. И. И. от военно формирование ••• – В. против Присъда № 9/11.09.2024 г., постановена по НОХД № 16/2024 г. по описа на Военен съд - Сливен. С обжалвания съдебен акт подсъдимият И. е бил признат за виновен в това, че: през периода 10.06.2022 г. – 24.01.2023 г., във военно формирование ••• – С., в качеството си на длъжностно лице „••• ••• – С.“, по непредпазливост не изпълнил служебните си задължения, от което произлезли вредни последици за ВМС в размер на 3024, 98 лв., изразяващи се в пълна дефектация на двигателя на служебния автомобил •••, с рег. № •••, поради което и на основание чл. 388, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложено наказание „Пробация“ като съвкупност от мерки за контрол и въздействие върху осъдения без лишаване от свобода, а именно: На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Осъден е да заплати направените в наказателното производство разноски. В жалбата се сочи, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Настоява се да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното обвинение. Подадено е и допълнение към въззивната жалба от адв. П. Н. от АК – В., с което се иска подсъдимият да бъде оправдан от въззивната инстанция, тъй като не е извършил това, в което е обвинен, а първоинстанционният съдебен акт, с който е осъден е необоснован, немотивиран и неправилен. Сочи се, че двете основни автотехнически и оценителни експертизи по делото не са отговорили на основния въпрос кога са започнали корозионните процеси в двигателя на инкриминираното МПС. Не е установено по делото до коя дата двигателят е можел да бъде спасен. Изтъква се, че част от забавянето в периода 28.09.2022 г. – 24.01.2023 г. е по независещи от подсъдимия причини, тъй като автокранът е приет за ремонт в авторемонтната работилница (АРР) във варненското поделение, когато това е било възможно и е имало осигурени части. Атакуват се изводите на експерта инж. Е. И. относно настъпването на корозия в частите на двигателя, като се излагат мотиви. Сочи се, че под командира на военно формирование ••• – С. има други офицери и военнослужещи, имащи задължение по поддържането на техниката, на които не им се търси отговорност. Сочи се като процесуално нарушение, че инкриминираната вещ – двигателят на автомобил ••• не е иззет като веществено доказателство по делото, а са му правени експертизи. Твърди се, че няма причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите вредни последици в двигателя. Изтъква се, че същият е произведен през 1978 г. и на практика този двигател е бил напълно амортизиран и пред основен ремонт. Посочва се, че в обвинителния акт на Военно-окръжна прокуратура – Сливен на стр. 1 е посочен двигател № ••• и рама № •••, докато по документите по делото номерът на инкриминирания двигател е •••, а пък експертът по делото е оглеждал и дал заключение за двигател № •••, което съставлява съществено процесуално нарушение допуснато по делото. Изтъкват се и задълженията от длъжностните характеристики на част от свидетелите по делото, които според адв. Н. имат задължения по поддръжката на техниката във военно формирование ••• – С. и не са ги изпълнили. Делото е разгледано от състав на Военно-апелативния съд (внохд № 73/2024 г.), който с решение № 4/25.03.2025 г. е потвърдил изцяло присъда № 9/11.09.2024 г. по нохд № 16/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен. С решение № 398/07.10.2025 г. по н.д. № 554/2025 г. състав на ВКС е отменил въззивното решение № 4/25.03.2025 г. по внохд № 73/2024 г. по описа на Военно-апелативния съд, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание и е дал указания за приобщаване като веществено доказателство по делото на инкриминирания двигател на автомобил •••, с рег. № •••, тъй като това не е направено до момента. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. П. Н. от АК – В. (подсъдимият И. в съдебно заседание от 04.02.2025 г. пред първия състав на Военно-апелативния съд оттегля пълномощията си към адв. Д.) отново иска да бъде отменена присъда № 9/11.09.2024 г. по нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен, тъй като обвинението е недоказано и неговият подзащитен следва да бъде оправдан по него. Изтъква се, че независимо от разпита на вещото лице по делото, не могат да се ползват експертизите, които той е изготвил и които са прочетени в съдебното заседание. Посочва се, че вещото лице никога не е виждал инкриминирания двигател цял (сглобен) и не може да отговори на въпроса частите, които е оглеждал заедно с увредените дали са един двигател и дали изобщо това е двигател. Според защитника този двигател е следвало да бъде сглобен, тъй като се виждало, че не всички части са в палето, което е оглеждано от експерта. Ето защо експертизите не могат да бъдат приобщени по делото, както и да се установяват вреди по двигателя. Отново се сочи, че има много други служители на военно формирование ••• – С., които са под командира и не са си изпълнили задълженията за поддръжката на автомобила „•••“ и в частност двигателя му. Застъпва се тезата, че подсъдимият като командир не е длъжен всеки ден да влиза в автопарка и да проверява двигателя на всеки един автомобил. Налице са в структурата под него отговорни длъжностни лица – свидетели по делото, които са заинтересовани от изхода му, като държат да останат такива, а не обвиняеми. Затова те са заинтересовани да прехвърлят цялата вина на подсъдимия И.. Отново се изтъква, че забавянето в изпращане на машината за ремонт на варненското военно формирование ••• – В. е заради невъзможността веднага да приеме автомобила „•••“ за ремонт. Твърди се, че ако в случая има извършено престъпление, то би било безстопанственост, а не такова по чл. 388, ал. 1 от НК. Следвало да се отчете и че се касае за изключително стара машина с практически изтекъл ресурс, която не може да има приложение в армията в съвремието, в което живеем и според защитата счетоводната стойност на вредата за МО е нула. Подсъдимият в съдебно заседание поддържа казаното от адвоката си и иска да бъде оправдан. Сочи, че е изпълнявал своите задължения съобразно Конституцията на РБ и ЗОВС и със своите заповеди е организирал дейността на военно формирование ••• – С.. Твърди, че за ремонта на дефектиралия двигател са отговаряли подчинените му служители от материално отговорното лице до техник-механика и водача на автомобила и според него те не са си изпълнили служебните задължения. Изтъква, че вещото лице е оглеждало инкриминирания двигател в района на варненското ремонтно военно формирование месец преди да бъде назначен за експерт. Представителят на прокуратурата в съдебно заседание заявява, че жалбата на защитата и допълнението към нея са неоснователни, а присъдата е правилна и законосъобразна. Няма извършени процесуални нарушения, както и пороци в оценъчната дейност на първоинстанционния съд. Иска се съдебният акт на основния съд да бъде потвърден. Сочи се, че дадените в отменителното решение на ВКС указания за поправяне на пропуски в първоинстанционното производство са изпълнени от втората въззивна инстанция в пълнота, като събраните в хода на въззивното следствие доказателства подкрепят изцяло приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Неоснователни са аргументите на подсъдимия и неговия защитник, изложени в жалбата и допълнението към нея. Изтъква се, че още на 12.05.2022 г. дефектът (навлизането на вода в цилиндрите на двигателя) е бил установен и подсъдимият е бил уведомен за това. Забавянето за изпращане на машината за ремонт е по вина на подсъдимия, който не е изпълнил задълженията си и е бездействал, макар и по непредпазливост. Посочват се задълженията на подсъдимия съобразно Устава за войскова служба на ВС на РБ и длъжностната му характеристика, които той не е изпълнил. Според прокуратурата ремонта на двигателя не е могъл да се извърши в военното формирование – С., а само в авторемонтната работилница на военно формирование ••• – В.. В заключение се изтъква, че определеното наказание е правилно и законосъобразно и се иска потвърждаване на присъдата на Военен съд – Сливен. Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства и тези, събрани от настоящата въззивна инстанция, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК установи следното: Жалбата и допълнението към нея са подадени в срок и са процесуално допустими. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Военно формирование •••-С. разполагало със специализиран автомобил с повишена проходимост, /•••/ ••• с peг. № •••, който е автокран (до 6 тона), от 09.07.2008 г., произведен през 1978 г., с двигател№ ••• и рама № •••. На 01.11.2021г. автомобил ••• ••• с peг. № ••• бил транспортиран до авторемонтната работилница на ВМС – в.ф. •••- В. с водач ••• 3-ти клас Е. А., заедно с ц. сл. В. А. - техник-механик във в.ф. •••-С. за ремонт на крановото устройство и спирачната система. Проблем с двигателя не е имало и той не е бил обект на извършения ремонт. Такъв е извършен на спирачната система, а за отстраняване на проблем с електрическата система на крановото устройство били извикани представители на частна фирма, които на място в работилницата поправили това устройство. През това време двигателят не е бил запускан и охладителна течност не му е била наливана. По време на този ремонт в ремонтното формирование /АРР - В./ към в.ф. •••-В., били подменени детайли, описани в поръчка за ремонт № 20/21.03.2022 г. и искане за отпускане на материали № 24909/13.05.2022 г. На 26.04.2022 г. ••• Е. А. изпробвал и получил машината след ремонт, за което се подписал в „Поръчка за ремонт“ № 20/21.03.2022 г. На 11.05.2022 г. бил издаден пътен лист на ••• ••• с peг. № ••• с № 0000000125, за използване на 12.05.2022 г. с водач ••• Е. А. по маршрут от в.ф. ••• - В. до в.ф. ••• – С. със задача да извършат преход на автомобила от проведен ремонт. На 12.05.2022 г., съгласно задачата, ••• Е. А., съвместно с ц. сл. В. А. - техник-механик били командировани да получат и транспортират ••• ••• с peг. № ••• до в.ф. ••• - С.. Във в.ф •••-В. бил извършен преглед на машината преди запускането на двигателя и преди извършването на прехода до военното формирование. В охладителната му система била налята охлаждаща течност - вода. По време на придвижването от гр. В. до гр. Д. проблеми с управлението на машината нямало. При излизане на машината от гр. Д., в посока в.ф. ••• – С., двигателят започнал да прекъсва и впоследствие изгаснал. Свидетелят ••• А. спрял на безопасно място и ц. сл. А. установил, че аварията била такава, че машината следвало да бъде буксирана с влекач до в.ф. ••• – С.. Свидетелят А. докладвал на началника на военното формирование – к-н ••• К. И. за проблема. Подсъдимият разпоредил да бъде извършено буксиране на авариралия автомобил чрез използване на дежурен влекач ••• с peг. № •••. След пристигане във формированието, ••• ••• бил паркиран на открита площадка пред гаражните клетки в паркова територия на в.ф. ••• - С.. На 17.05.2023 г. м-н М. С. Е., с-на II ст. Н.И.С. и ц. сл. В. Г. А. след устно разпореждане на подсъдимия И. извършили оглед на причините за възникналата авария. При огледа те не могли да стартират двигателя, поради което използвали манивела да задвижат буталата в цилиндрите на двигателя с цел така да го запуснат. При завъртане на манивелата, при свалени запалителни свещи, от цилиндрите на двигателя излязла охладителна течност, като се установило, че в шест от осем цилиндри на двигателя била постъпила охладителна течност - вода. Служителите докладвали установеното на командира на транспортен взвод и МОЛ на автомобилната техника - оф. канд. А.А. и на началника на формированието - к-н ••• К. И.. Реално акт за изменение на качественото/техническото/ състояние на автомобила не бил изготвен и утвърден от началника – подсъдимият И., тъй като нямало отдадена писмена заповед за назначаване на комисия която да извърши проверката и да изготви акта. Около месец след настъпилата авария със ••• •••-375Д с peг. № •••, началникът на формированието – подсъдимият И. със своя Заповед № РД- •••/10.06.2022 г. назначил комисия със задача да установи качественото/техническо състояние на машината и да изготви акт за изменение на техническото състояние форма ПД 269. Председател на комисията бил ст. лейт, М.Й.Д. и членове: гл. с-на М. С. Е. и с-на II ст. Н.И.С.. Бил изготвен акт за изменение на качественото/техническо състояние на ••• •••, с peг. № •••, форма ПД 269 и актът бил предаден на началника на формированието к-н ••• И. за утвърждаване, регистриране и изпращане до горестоящата структура в.ф. ••• - В., за извършване ремонта на машината в АРР - В.. Подсъдимият, който знаел, че има проблем с двигателя и същият следва да бъде отремонтиран заявил на подчинените си да изчакат, тъй като моментът бил неподходящ, заради текуща проверка за друг дефектирал автомобил - ••• и поради това, че нямало свободна клетка за ремонт в АРР - В.. В края на месец септември 2022 г., с вписана дата 10.06.2022 г., по разпореждане на началника на формированието, бил изготвен нов акт за изменение на техническото състояние на автокрана с peг. №1627/28.09.2022 г., с посочена повреда - постъпила охлаждаща течност в цилиндрите на двигателя. Предложението на комисията било пълна дефектация и ремонт на ••• ••• с peг. №•••, която да се извърши във военно формирование ••• - В.. Актът за изменение на техническото състояние на ••• •••-375Д с peг. № •••, който е бил иницииращ документ за привеждането на машината за ремонт, бил изготвен и представен на началника на формированието - к-н ••• К. И., чието задължение било да го утвърди и изпрати до командира на в.ф. ••• - В., за ремонт на машината. Действителното привеждане на ••• •••-375Д с peг. № ••• за ремонт в ремонтната работилница на ВМС към военно формирование ••• - В. било осъществено едва на 23.01.2023 г., като машината била буксирана до там с помощта на влекач ••• с peг. № •••. За това придвижване, във формированието били издадени пътни листи съответно №•••/20.01.2023 г. и №•••/20.01.2023 г. На 24.01.2023 г. машината била приета за ремонт със заявка за ремонт на автомобил № 16/24.01.2023 г., когато актът за изменение на техническото състояние бил вписан в книгата за поръчки в работилницата. През целия период от установяването на повредата до месец януари 2023 г. военнослужещите от формированието многократно заявявали на началника си к-н ••• И., че автомобилът се нуждае от дефектация и ремонт в специализиран сервиз - АРР към в.ф. ••• – В.. През периода двигателят на машината е престоял с охлаждаща течност - вода в цилиндровия блок. Военно формирование ••• - С. е подчинено на в.ф. ••• - В.. Редът за извършване на ремонт на техника, числяща се на в.ф. ••• - С. е бил записан в т.134 и т.135 в Заповед № РД-01-573/01.11.2021 г. на командира на ВМС/л. 77- 78 т. IV от ДП /. При установяване на повреда в дадена техника, във формированието се изготвял акт форма ПД 269 за изменение на техническото състояние от комисия, назначена със заповед на началника на формированието. В състава на в.ф.••• - В. (БОП - База за обслужване и поддръжка), освен в.ф. ••• - С., влизала и авторемонтната работилница на ВМС (АРР) - в.ф.•••-41 - В.. При такива случаи с аварирала автомобилна техника, изготвеният акт за изменение се предавал във в.ф. ••• - В. и от там командирът му го разпределял към подчиненото формирование ••• - 41 - В. (АРР). Не е имало изградена практика при постъпването на такъв акт за изменение на техническото състояние във в.ф. ••• - В., същият да бъде завеждан в дневник, а върху него да бъде поставена резолюция от командира на това формирование. Актът се завеждал единствено в книга за поръчки в авторемонтната работилница. От приложеното копие от страницата на тази книга е видно, че на 24.01.2023 г. актът за изменение №1627/28.09.2022 г. е бил вписан в нея. В конкретния случай, върху акта липсва резолюция на командира на в.ф. •••- В.. След това била изготвена заявка за ремонт, дефектовъчна ведомост и искания за резервни части. На 24.01.2023 г., след като ••• •••-375Д с peг. № ••• е бил приет за ремонт в работилницата по време на извършването му било установено, че двигателят му е блокирал, вследствие на корозия в цилиндровия блок и не подлежи на възстановяване. Дефектиралият двигател на машината бил подменен с отремонтиран, с какъвто ВМС разполагали. Машината била отремонтирана и на собствен ход била придвижена от работилницата на в.ф. ••• - В. до в.ф.•••- С.. Видно от заключенията на назначените съдебно-автотехническа оценителна и допълнителна съдебно-техническа експертизи, увреждането на двигателя е било настъпило на 17.05.2022 г. от навлязла охлаждаща течност - вода в горивните камери (цилиндрите) му, което не било в резултат на неправилна експлоатация на автомобила. От настъпване на повредата на 17.05.2022 г. до приемането на машината за ремонт на 24.01.2023 г. е било налице утежняване на тази повреда, вследствие на престояването на автомобила във в.ф.••• - С., без да е организиран ремонта на двигателя, при който навлязлата в цилиндровия блок охлаждаща течност - вода да бъде премахната. Според експертното заключение, двигателят е блокирал вследствие на корозия между сегментите и работната повърхност на цилиндровите ризи, причинена от наличието на охлаждаща течност на тези места. В съдебно заседание експерта сочи, че е било възможно да се източи водата от двигателя, да се извършат определени действия чрез наливане на масло, но по този начин е могло да се извърши само „консервация за 5-6 дни както е седял автомобила. След това не може да се предотврати такава тотална корозия, каквато е настъпила“/ л. 120 –гръб от НОХД №16/24г. на ВС Сливен/. Стойността за отстраняване на уврежданията, настъпили в резултат на корозията възлизала на 3024,98 лева. Видно от заключението на допълнителната съдебно оценителна експертиза относно стойността на годните за употреба части от увредения двигателна •••375Д с рег № •••, поискана от защитниците на подсъдимия, което се поддържа от експерта в съдебно заседание, стойността им е 188,20 лева, като експерта е категоричен, че това са детайли и части от увредения двигател, които нямат връзка с причината за увреждането на двигателя, т.е. не са увредени от експлоатацията на машината с „лоша вода“, затова съдът приема, че щетата за ВМС е в размер на 3024,98 лева. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че с описаното деяние капитан ••• К. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 388, ал. 1 от НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице - „••• ••• – С.“, което отговаря за поддръжката и експлоатацията на поверената му автомобилна техника, през периода 10.06.2022 г. - 24.01.2023г., във военно формирование ••• - С., по непредпазливост не изпълнил служебните си задължения, съгласно чл.152, ал.1, т.4 от Устава за войскова служба на Въоръжените сили на Република България „Командирите (началниците) отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни да вземат необходимите мерки за охрана на войсковите райони (обекти), опазване, съхранение, поддържане, използване и обслужване на въоръжението, техниката, боеприпасите, гориво- смазочните материали и другите материални средства“ и в т. VI. 1, предл. 9 от длъжностната му характеристика с peг. № •••/29.11.2021 г., утвърдена от командира на ВМС - „Непосредствено ръководи - дейностите по експлоатацията, съхранението и отчета на отбранителните продукти и тяхното правилно разходване“, не изпратил своевременно за пълна дефектация и ремонт във в.ф. ••• - В. поверената му автомобилна техника - ••• •••-375Д, с peг. № •••, след установена на 10.06.2022 г. повреда в двигателя с Акт за изменение на техническото състояние форма ПД 269, с peг. № 1627/28.09.2022г., двигателят му престоял дълго време с охладителна течност в цилиндрите, корозирал и бил заменен с друг, вследствие на което настъпили вредни последици за ВМС на стойност 3024,98 лева, като извършеното не представлява по-тежко престъпление. За да стигне до този извод основният съд е обсъдил и се е позовал на показанията на свидетелите депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените към доказателствения материал по делото свидетелски показания, проведените очни ставки, съдебно автотехническата и оценителната експертиза ведно с фотоалбума, допълнителната съдебно техническа експертиза допълнителна оценъчна експертиза, актове за изменяне на качественото (техническото) състояние, заповеди на началника на в.ф.•••- С., пътни листи, кадрова справка, служебно – личностна характеристика, длъжностна характеристика, справки съдимост и останалия доказателствен материал по делото. След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства настоящият въззивен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в жалбата, допълнението към нея и в пледоарията на защитата на подсъдимия и казаното за защита от самия подсъдим за неоснователни. По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е отразено в мотивите. Те от своя страна са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика. Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК. Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени в Решение № 398/07.10.2025 г. по н.д. № 554/2025 г., настоящият състав на Военноапелативния съд възложи по делегация на Военен съд - Сливен да изземе по делото инкриминирания двигател на автомобил ••• 575Д, с рег. № •••, който се намира в района на военно формирование ••• – В., като същият бъде описан. С протокол за изземване от 17.04.2026 г. (л. 49 от внохд № 31/2025 г. на Военно-апелативния съд) това е било сторено от съдия от Военен съд – Сливен, като в протокола изрично е посочено, че е иззет дефектиралият двигател с № •••, който по документи се е водел с № ••• на въпросния автомобилен кран •••. За това процесуално следствено действие е изготвен и албум - л. 50-58 от внохд № 31/2025 г. С отделен протокол от същата дата 17.04.2026 г. вещта е предадена на отговорно пазене на командира на военно формирование ••• – В. (л. 59 от внохд 31/2025 г.). По този начин инкриминираната вещ е приобщена по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинението се доказва по един категоричен начин с оглед показанията на свидетелите по делото, заключенията на експертизите и всички останали писмени и веществени доказателства по делото. Безспорно е установено, че подсъдимият за периода от 01.07.2020 г., до 31.06.2023година е изпълнявал длъжността „началник“ във военно формирование •••-С. (л. 126 том IV от досъдебното производство) т.е същият е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК. Той е назначен на тази длъжност на 01.07.2020 г. и я е изпълнявал до края на м. юни 2023 г. Съгласно длъжностната характеристика с рег. № •••/29.11.2021 г. в т. VI, т. 1, пр. 9), утвърдена от командира на ВМС (л. 127 – л. 128, том IV от досъдебното производство) като „началник“ същият има основно задължение „непосредствено да ръководи – дейностите по експлоатацията, съхранението и отчета на отбранителните продукти и тяхното правилно разходване“, като съгласно чл. 152 ал.1 т. 4 от Устава за войскова служба на Въоръжените сили на Република България „Командирите (началниците) отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни да вземат необходимите мерки за охрана на войсковите райони (обекти), опазване, съхранение, поддържане, използване и обслужване на въоръжението, техниката, боеприпасите, гориво-смазочните материали и другите материални средства“, т.е. в конкретния случай подсъдимият И. се явява ръководителят/началникът, който отговаря за цялостната дейност във военното формирование и в неговата компетентност и отговорност е да осъществява контрол, да взема решения, да налага мерки и отдава разпореждания по организацията, свързана със своевременното отремонтиране на процесния автомобил. Подсъдимият потвърждава, че при настъпилата авария с крана ••• на 12.05.2022 г. (след като е бил уведомен от водача на същия) е дал указания да бъде буксиран от гр. Д. до военно формирование ••• – С., където е било постоянното му пребиваване (л. 182 от нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен). Свидетелите М. Е., Н.С. и В. А. още на 17.05.2022 г по устно указание на подсъдимия са огледали проблемния двигател и след завъртане с манивела са установили, че в шест от осемте цилиндъра има вода, като са уведомили за това подсъдимия. Това се сочи от свидетелите при разпита им в съдебно заседание пред основния съд (л. 110 – л. 115 от нохд 16/2024 г. на Военен съд – Сливен). Макар този факт да се отрича от подсъдимия, няма причина да не се даде вяра на показанията на тези свидетели, както е сторил и основният съд. На своя глава тези свидетели не биха направили това. Именно по тази причина е назначена комисията, която да изследва качественото техническо състояние на •••(специализиран автомобил с повишена проходимост) ••• 375Д № ••• със заповед № РД-•••/10.06.2022 г. на началника на военно формирование – С. – подсъдимият капитан III ...... К. И. (том 1, л. 80 от досъдебното производство). Комисията в състав свидетелите ст. лейт. М.Д., с-на Н.С. и ••• М. Е. на 10.06.2022 г. е установила състоянието на машината и констатирала повредата – постъпила охлаждаща течност в цилиндрите на двигателя, като е предложила пълна дефектация и ремонт на двигателя, която да се извърши във военно формирование ••• – В. (том 1, л. 77 – 78 от досъдебното производство). Подсъдимият, като командир на военно формирование – С., бил уведомен за констатациите на комисията, но забавил задействане на процедурата за изпращане на крана ••• във варненското формирование и по-точно АРР (авторемонтната му работилница), тъй като по това време във формированието течала проверка за друг дефектирал автомобил – •••. Актът за изменение на качественото техническо състояние на ••• ••• бил заведен в деловодството на формированието в С. чак на 28.09.2022 г., като бил утвърден от подсъдимия два дни по-рано. В показанията си свидетелят офицерски кандидат А.А. сочи: „Всички знаеха, че машината е с неработещ двигател, цяло лято стоя пред парка – нито се палеше, нито нищо; не се взеха мерки за отстраняване на повредата“ (л. 102- лице от нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен).И този свидетел сочи ,че подсъдимият многократно е уведомяван за повредения двигател на •••а ,но предприемане на действия за отремонтирането му не последвали до м. януари 2023г.-очната ставка между него и подсъдимия-л.299-300 от нохд №16/24г.на ВС Сливен. Правилно основният съд е дал вяра на показанията на горепосочените свидетели по отношение на бездействието на подсъдимия при констатиране на повредата и в тази насока не е кредитирал обясненията на подсъдимия, който сочи, че актът за изменение на качественото състояние на ••• му е бил докладван в края на м. септември 2022 г. преди да бъде заведен в деловодството под № 1617/28.09.2022 г Въззивната инстанция също счита, че това е защитна версия на подсъдимия, както и основния съд. Правилни са изводите на Военен съд - Сливен за неизпълнение на служебните задължения от страна на подсъдимия, визирани в чл. 152, ал. 1, т. 4 от УВСВСРБ и т. VI, 1, пр. 9 от длъжностната му характеристика, посочени подробно по-горе. Бездействието на подсъдимия продължило от 10.06.2022 г. до 24.01.2023 г., когато машината ••• 375 с № ••• постъпила за ремонт във варненското военно формирование •••, приета от свидетеля офицерски кандидат Н.Д. (том 1, л. 112 от досъдебното производство). Правилно основният съд е приел, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина „непредпазливост“, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В заключението на съдебната автотехническа и оценъчна експертиза (том 3, л. 35 – л. 39 от досъдебното производство) експертът инж. Е. И. е категоричен, че от настъпване на повредата на двигателя на автомобила на 17.05.2022 г. до приемането му за ремонт на 24.01.2023 г. е налице утежняване на повредата, причинена от престояването на същия с навлязла охлаждаща вода в горивните камери (цилиндри) на двигателя. Същият експерт в допълнителната си съдебнотехническа експертиза (том 4, л. 178 – 182 от досъдебното производство) сочи, че двигателят е блокирал от корозия между сегментите и работната повърхност на цилиндровите ризи. Тази корозия е констатирана след постъпване на автомобила за ремонт на 24.01.2023 г. във варненското военно формирование. Експертът е категоричен и изключва хипотезата за увреждане на охладителната система на двигателя по време на престоя му за ремонт в АРР – В. преди 12 май 2022 г.,тъй като при приемането му след този ремонт (на спирачната система) и след наливане на вода в охладителната система двигателят е работил нормално през целия път до гр. Д., където става аварията. В основната си експертиза (том 3, л. 35-39 от досъдебното производство) експертът сочи, че наличието на вода в цилиндрите, констатирано на 17.05.2022 г. при използване на манивела показва, че повърхността на цилиндрите все още не е била корозирала. При разпита си пред основния съд (л. 120 - л. 121 от нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен) експертът посочва, че във военно формирование – С. е могло за пет-шест дни двигателят да бъде консервиран като се налее газ и масло и се създаде маслен филм в цилиндробуталната група. Същият е категоричен, че това не може да предотврати тоталната корозия, която е настъпила от престояването на двигателя във формированието в С. за период от над седем месеца. Ето защо въззивната инстанция не приема доводите на защитата на подсъдимия, че не се знаело кога са започнали корозионните процеси в цилиндрите на инкриминирания двигател. При разпита си пред състава на настоящата инстанция, след огласяване и прочитане на трите изготвени от експерта експертизи, инж. И. поддържа изцяло заключенията на същите. Експертът счита, че погрешно е посочил в първите две експертизи, че огледа на разглобения двигател е извършил на 14.06.2023 г., а следва да се счита, че това е сторено на 14.07.2023 г. след като постановлението за назначаване на първата съдебна автотехническа и оценъчна експертиза му е връчено на 13.07.2023 г. В тази насока настоящата инстанция счита, че се касае за техническа грешка по отношение на датата на оглеждане на инкриминирания двигател от експерта и тя е 14.07.2023 г. така, както е приела и основната инстанция по делото. В своите заключения експертът сочи, че истинския номер на повредения двигател е •••, а не ••• (под който номер този двигател е фигурирал в документацията на машината). Истинският номер е бил установен след почистване на числата, набити в двигателя. Експертът пред въззивната инстанция (и не само) сочи, че се касае за един и същи двигател със сгрешени две цифри – двете шестици са всъщност две осмици. Това е посочено и в приложеното писмо от военно формирование ••• – В. (л. 21 от внохд № 31/2025 г.). Ето защо и настоящата инстанция (както и основният съд) приема, че дефектиралият двигател е един и същ, със сгрешени цифри в номера по документация на същия. Такава техническа грешка е допусната и на първа страница на обвинителния акт, където номера по документи на инкриминирания двигател е посочен като номер на рамата на автомобила. Експертът сочи при разпита си пред настоящия съдебен състав, че според него още при транспортирането на автомобила от АРР – В. на 12.05.2022 г., веднага след настъпване на аварията, ако водачът е бил включил на скорост, докато двигателят е бил още топъл, водата е можела да изхвръкне и е нямало да има други поражения. Въззивната инстанция счита, че в този случай водачът е получил указания от командира си (подсъдимият) за буксиране на крановия автомобил до формированието в С., което е било изпълнено и не може да му се вмени във вина становището на експерта за това, че още на пътя чрез включен двигател на скорост е могло водата да бъде премахната. Към момента на аварията никой не е знаел, че има вода навлязла в цилиндрите, а това е констатирано едва по време на проверката на 17.05.2022 г., посочена по-горе. В тази връзка свидетелите по делото офицерски кандидат Н.Д. – командир на взвод за ремонт във военно формирование ••• - В. и В. А. – техник-механик във военно формирование ••• – С. са категорични, че част от водата е могло да бъде източена, но винаги остава течност и не всичко може да се източи, а това може да стане само след разглобяване на двигателя и цялостно почистване (л. 116-гръб и л. 119-гръб от нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен). Същото сочи и експертът инж. И. при разпита му пред основния съд. Въззивната инстанция не възприема становището на защитата и подсъдимия, че забавянето на изпращането за ремонт на двигателя във варненското военно формирование не било по вина на подсъдимия, тъй като били налице данни, че за да се приеме машината за ремонт, трябвало да има свободна клетка за това, както и налични части за ремонта. Показанията на свидетеля м-р Д.Ф., допуснат като такъв от основния съд, че не винаги веднага могат да бъдат обслужени автомобилите, които имат нужда от ремонт, а и следва да има необходимите части за него, са изказани като мнение по принцип (л. 178 – л. 180 от нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен). В настоящия случай няма никакви събрани доказателства, че забавянето за изпращането на крановия автомобил ••• за ремонт е по подобни причини и този свидетел също не дава конкретни показания за този ремонт в насока, че е имало забавяне за приемането му. Свидетелят о.з.полк Л. Я., допуснат като такъв от основния съд, също сочи в показанията си (л. 297 – л. 298 от нохд № 16/2024 г. на Военен съд – Сливен), че ръководството на дейността по изпращане на повредена машина или част за ремонт в АРР – В. е задължение само на командира на поделението. Никой друг не отговаря за това. Свидетелят Я., като бивш командир на военно формирование ••• – В. и пряк началник на подсъдимия през 2022 г., по принцип е посочил, че е възможно да няма възможност веднага дадена машина да бъде обслужена. Това той сочи като хипотеза, а не, че автомобилът ••• е бил задържан във в.ф.С., поради невъзможност да бъде приет веднага и отремонтиран в АРР гр.В.. Основния съд в мотивите на съдебния си акт е отговорил на всички възражения на защитата на подсъдимия и аргументите на съда се възприемат изцяло от ВАПСъд. Въпреки това настоящия състав също ще даде отговор на същите. Въззивната инстанция не възприема и доводите на защитата за това, че двигателят е бил пред основен ремонт и в тази насока не е имал никаква стойност. Именно затова експерт оценява причинените щети от съответното деяние и в конкретния случай в своята допълнителна съдебнотехническа експертиза щетата за ремонт на двигателя е определена като части и труд общо на 3024,98 лева. Изказаното мнение в съдебно заседание пред настоящата инстанция на защитата, че независимо от разпита на вещото лице в съдебно заседание след огласяване на трите изготвени от него експертизи (и след като вече инкриминираната вещ е приобщена по делото), те не могат да се ползват, не се възприема от Военно-апелативния съд. Настоящият съд не счита, че тези експертизи следва отново да се назначават (след приобщаване на двигателя по делото). Съответните експертизи от досъдебното производство и тази, изготвена пред основния съд, са абсолютно валидни, тъй като те са назначени по съответния процесуален ред и изготвени съобразно изискванията на НПК. Същото се отнася и до твърдението, че след като вещото лице не е виждало инкриминирания двигател сглобен, а само на части, това компрометира изготвените експертизи. Въззивната инстанция не възприема тази теза на защитата. Действително експертът е огледал двигателя, който е бил разглобен на части, което е било необходимо да се направи в АРР – В., за да се прецени дали може да бъде поправен. Това не компрометира изготвените от него заключения по експертизите. И пред настоящата инстанция, сравнявайки албумите от съдебната поръчка, с която двигателят е иззет, и албума от досъдебното производство в том 3, експертът бе категоричен, че това са частите на двигателя и снимките в двата албума са заснели един и същ двигател с № •••. Това е видно и от заснетия номер на двигателя от близко разстояние в снимките от двата албума. Доводите на защитата, че командирът на едно военно формирование не може да отговаря за всичко и както се сочи, всеки ден да проверява двигателите на всички машини, също не се възприемат от настоящата инстанция така, както не са възприети и от основния съд. Както бе посочено по-горе, подсъдимият многократно е бил уведомен от своите подчинени за увредата на инкриминирания двигател и от 10.06.2022 г., когато официално е бил изготвен акта за изменение на качественото (техническото) състояние на •••, № ••• не е предприел действия за изпращането му за ремонт в АРР на варненското военно формирование № ••• до 24.01.2023 г. За целия този период подсъдимият е бездействал, а само той е имал това задължение за реагиране при повреда от подобен характер. Всичко това подробно е обосновано от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата му. По отношение на доводите на защитата, че ако е имало престъпление, то е по чл. 219 от НК – безстопанственост, а не такова по чл. 388, ал. 1 от НК, въззивната инстанция счита, че правилно подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност и осъден от основния съд за военно престъпление по чл. 388, ал. 1 от НК, а не за безстопанственост. Това е така, тъй като настъпилите вредни последици за ВМС на стойност 3024,98 лева не покриват критериите за значителни вреди (повреди, щети), които биха довели до квалификация на деянието по чл. 219 от НК. Значителните вреди следва да се възприемат като 14 минимални работни заплати към момента на деянието, а за м. януари 2023 г. размера на минималната месечна заплата е бил 780 лева. В настоящия случай нестъпилите вредни последици за ВМС на стойност 3024,98 лева не надвишават сумата от 10920 лева (14 минимални заплати), поради което вредите не покриват признака „значителни вреди“. Наказанието, наложено от първоинстанционния съд – „Пробация“ с наложени две пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца е правилно, справедливо и обосновано. Съобразени са смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, четирите награди по време на службата на подсъдимия, отличните характеристични данни, обстоятелството, че същият е уволнен от българската армия и правилно основния съд е приел, че тези обстоятелства са от категорията на многобройни такива, когато и най-лекото предвидено в закона престъпление ще се окаже несъразмерно тежко, поради което е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Разноските по делото правилно са присъдени да бъдат заплатени от подсъдимия в полза на държавата по сметка на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, РС „Военна полиция“ – В. и Военен съд – Сливен, които са съответните институции, извършили разхода. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските, направени пред Военно-апелативния съд в размер на 133,30 евро (100 евро за защита на експертизите и 33,30 евро за пътни разноски). Вещественото доказателство по делото – двигател № •••, намиращ се на отговорно пазене в района на военно формирование ••• – В. следва да бъде върнат след влизане на решението в сила на военно формирование ••• – С.. При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на страните по делото и че липсват основания за отменяне или изменяне на присъдата. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд