Решение от 20.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 8259/2025 г.

Молителката С. М. Б. , ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Варна, чрез адв. Ю. А. Д., със съдебен адрес: •••, тел.: •••, e-mail••••е сезирала съда с молба за защита, с правно основание чл. 10, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, чл.5, ал.1 , т.1 - 6 във връзка с чл. 18 и 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДН ,против ответника Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, тел:••• . Молителката С. М. Б. (чрез адв.Ю. Д.) моли съда да постанови Заповед за защита от домашно насилие, упражнено от съпруга на молителката Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, тел:••• . С. М. Б., сочи , че е родена на ••• г., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Варна, а Б. Д. Б., че е роден на ••• г., ЕГН ••••••••••, също от гр. Варна, както и че двамата са съпрузи, сключили граждански брак на ••• г. в гр. •••, за което бил издаден акт за граждански брак № ••• г. Съпрузите живеели съвместно в апартамент находящ се във вилна зона „•••“, ул. •••, •••, в жилище със статут на таванско складово помещение •••, както и във вилен имот в общ. •••, местност „•••“. От 2017 г. отношенията между страните започнали да се влошават, а напрежението ескалирало през август 2024 г., когато техният единствен син - М. Б. - се прибирал от САЩ, където живеел със семейството си. През септември 2024 г. между Б. и сина им възникнал сериозен конфликт, в резултат на който Б. го изгонил от дома. Когато С. изразила несъгласие с действията на съпруга си и застанала зад сина им, това довело до рязка ескалация на напрежението между съпрузите. В този контекст, Б. Б. проявил вербална и физическа агресия спрямо съпругата си. След една от поредните разправии през септември 2024г., той хвърлил метална закачалка по нея и я удрял в областта на окото, след което я изгонил от общото им жилище. След като синът им отпътувал обратно за САЩ, С. се опитала да се върне в жилището, но установявила, че в нейно отсъствие Б. сменил бравите на входната врата и не предоставил ключ. Идентично ограничение било наложено и спрямо вилата в общ. •••, местност „•••“, като С. била напълно лишена от достъп до семейните имоти, включително до лични вещи и дрехи от първа необходимост. Б. казвал на съпругата си , че ще я: „остави на улицата, без нищо - без пари, без дрехи, без имущество“. Принудена от обстоятелствата, С. била приютена временно от приятелки, след което наела апартамент под наем от 01.12.2024 г., в месечен размер на 620 лева, който заплащала с пенсията си и се налагало сина й да й помага, тъй като не й достигали пари за живеене. На 21.11.2024 г. С. се обърнала за помощ към М. У. - квартален отговорник от 5 РУП - Варна. След разговор с Б. по телефона, кварталният служител я уведомил, че може да отиде и да си вземе вещите. С. отишла, но Б. продължил да и отказва достъп, не й давал ключ и не и обяснявал причините за действията си. От ноември 2024 г. до момента тя била напълно изолирана от общото им имущество. Твърди се, че на 18.04.2025 г., около 20:00 ч. , С. отново посетила апартамента им в ••• в опит да се помирят, но установила, че в жилището има друга жена. Б. започнал да я обижда в нейно присъствие с думи като „курва“, „проститутка“ и други унизителни квалификации : „махай се, курво, тук ти нямаш нищо“ в присъствието на Н. Я. / негова приятелка, с която вероятно живеел/. Уплашена и унизена, С. подала сигнал на тел. 112. Пристигналият полицейски екип съставил протоколно предупреждение по чл. 65 ЗМВР и я посъветвал да подаде жалба. Впоследствие тя подала такава в 5 РУП - Варна, УРИ 460000- 5570/15.05.2025 г., и по случая била образувана преписка.Свидетел на случилото се била съседка в същата сграда. Б. започнал да разпространява обидна, клеветническа и невярна информация за съпругата си чрез съобщения по месинджър до техни общи приятели. Поведението му останало непроменено, враждебно и унизително. На 27.05.2025 г. С. изпратила на Б. съобщение около 20.00ч. по месинджър, с въпрос дали може да го посети на 28.05.2025 г.,а Б. потвърдил. На 28.05.2025г. около 17.00 часа С. отишла в дома им на •••, заедно с приятелката си И. С.. Отворил братът на Б. - О. Б.. Б. Б. след като видял молителката започнал да я гони и обижда с думи като „курва“, „крадла“, „ще ходиш по улиците“, „без мен си нищо“, „ще те оставя без нищо, без имот, без пари“ и др.. На 31.05.2025 г. тя отново се опитала да влезе в жилището им на ••• в присъствието на техни общи приятели - С. и Д. Д.и. След като влязла, Б. я избутал и я изгонил. Пред С. и Д., Б. отново използвал унизителни и заплашителни изрази, казвайки, че „ще я лиши от всичко“, че тя е „крадла“, „взела му документи“, „няма право да стъпва в нито един техен имот“. С. изпратила нотариална покана чрез адв. Ю. Д., с искане да и предостави ключове или да заплаща наем, но пратката не можела да бъде връчена, тъй като ответникът не бил намерен на адрес . Опитите за контакт чрез полицейски служител също били неуспешни. Извън изложеното по-горе , молителката намира за важно да подчертае, че поради системното насилие, изолация, обиди и изключване от имуществото, от август 2017г.. до момента тя продължавала да посещава психотерапевта си, като представя и служебна бележка от специалист. Важно също така, за отбелязване според молителката е , че двамата съпрузи притежавали и други имоти, които се отдавали под наем, като тези наеми ги получавал единствено и само съпруга. В обобщение, цитирайки правната норма на чл.2 от ЗЗДН , молителката твърди, че е налице психическо насилие - под формата на системни обиди, заплахи, унижения, изолация и словесна агресия.икономическо насилие - чрез лишаване от жилище и имуществени права, което принуждавало пострадалата да живее под наем с минимални доходи и принудително ограничаване на личната свобода и лични права - чрез отказ на достъп до общото жилище и лични вещи. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 3, т. 1 ЗЗДН, пострадалата обосновава активната си материално правна и процесуално правна легитимация да търси защита по реда на ЗЗДН . Твърдейки, че е налице изключително сериозна, продължителна и ескалираща форма на домашно насилие, описана по -горе, молителката намира, че е напълно обосновано и наложително да иска от съда издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. С оглед изложеното по-горе молителката сезира съда с ИСКАНЕТО : Да бъде издадена заповед за защита срещу Б. Д. Б., като се постановят следните мерки: Да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу С. М. Б.. Да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище на адрес: гр. Варна, вилна зона •••, •••, •••. Да се наложи забрана за приближаване до С. М. Б., жилището при условия и срок, определени от съда включително вилата в общ. •••, м. „•••“. Да бъде забранен контактът под каквато и да е форма, включително телефон, писма, електронна поща и месинджър. 5 .Да бъде задължен да посещава специализирана програма за справяне с гнева. Срокът на мерките по т. 2-5 молителката желае да бъде 18 месеца. На основание чл. 18 ЗЗДН, молителката сезира съда с ИСКАНЕ : да бъде издадена заповед за незабавна защита, поради реална и непосредствена опасност за психическото и икономическото й състояние (продължаващо икономическо насилие и контрол над жилището: Б. Б. отстранил насилствено съпругата си от общия им дом,сменил бравата, отказвал й достъп и я е оставил без възможност да вземе дори вещи от първа необходимост ; отказвал й ключ, а междувременно живеел там с други лица (брат си и трето лице Н. Я.) ; унижавана системно - наричана „курва“, „проститутка“, „крадла“ в присъствието на нейни приятели и непознати,нападките били публични, включително пред свидетели (И., С., Д.), и по електронни съобщения. .Твърди се от молителката, че се страхува да отиде сама в жилището, винаги била придружавана от приятели, а след последния опит за комуникация на 31.05.2025 г., Б. отказвал да разговаря, обиждал и заплашвал молителката, че ще я лиши от всичко. Твърди се още от молителката, че извършителят - ответник демонстрира агресивност, емоционален натиск и воля да държи молителката изолирана .Налице според молителката били реални, сериозни, конкретни и доказани основания, от които личало, че психическата и икономическата безопасност на пострадалата е застрашена тук и сега.Това обосновавало пряка и непосредствена опасност, респективно - нужда от издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. На основание чл. 18 ЗЗДН, молителката моли съда да бъде издадена заповед за незабавна защита,с която съдът да постанови следните мерки: Задължаване на ответника Б. Д. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие. Отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Варна, м-ст •••, •••, •••, ведно със забрана за приближаване до същото. Забрана на ответника да приближава молителката, жилището и, местата за социални контакти и отдих, включително вилата в община •••, м. „•••“. Забрана за осъществяване на контакт с молителката под каквато и да е форма, включително чрез телефон, електронни съобщения, социални мрежи или чрез трети лица. Задължаване на ответника да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Мерките моли молителката да бъдат наложени за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на заповедта за незабавна защита. Изрично е заявено от молителката, че желае да бъде освободена от държавни такси, съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. В подкрепа на твърденията и исканията си молителката е направила доказателствени искания и със сезиращата съда молба е представила и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. С Определение № 8561/24.06.2025 г. съдът е насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е уважил искането на молителката за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН . Със Заповед № 126 / 24.06.2025г. за незабавна защита, издадена от РС Варна, 42 състав, по гражданско дело № 20253110108259 по описа на Районен съд - Варна, съдът е постановил МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие, като е постановил: задължаване на Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Варна, •••, •••, тел:•••, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С. М. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Варна, •••, •••, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; отстраняване на Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Варна, •••, •••, тел:•••, от съвместно обитаваното с молителката С. М. Б., ЕГН: ••••••••••, жилище, находящо се на адрес: гр. Варна, •••, •••, •••, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. забраняване на Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Варна, •••, •••, тел:•••, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице - молителката С. М. Б., ЕГН: ••••••••••, и жилището на молителката, находящо се в гр. Варна, •••, •••, •••, както и мястото за социален контакт и отдих на пострадалата молителката, а именно - вилата в община •••, м. „•••“, при условия и за срок, определени от съда: на разстояние до 10 (десет) метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. -забраняване на Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Варна, •••, •••, тел:•••, да осъществява контакт с пострадалото лице - молителката С. М. Б., ЕГН: ••••••••••, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда, с изключение на случаите, в които страните се намират в съда, прокуратурата или в районно управление, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН По искане на молителката издадената Заповед за незабавна защита е била отменена частично от настоящия съдебен състав. С Определение № 8665 / 25.06.2025г. е отменена частично ЗАПОВЕД № 126 / 24.06.2025г. ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА, издадена от РС Варна, 42 състав, по гражданско дело № 20253110108259 по описа на Районен съд – Варна, с която съдът е постановил МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие, САМО В ЧАСТТА в която: на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е ЗАБРАНЕНО на Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Варна, •••, •••, тел:•••, ДА ПРИБЛИЖАВА мястото за социален контакт и отдих на пострадалата молителката, а именно - вилата в община •••, м. „•••“,на разстояние до 10 (десет) метра, на основание чл. 19, ал.1 ЗЗДН . И на последно място, по искане на ответника, с Протокол № 7008 / 03.12.2025 г. от проведено открито съдебно заседание от 28.11.2025 г.съдът е изменил , на основание чл. 19 от ЗЗДН, Заповед за незабавна защита № 126/24.06.2025 г., частично отменена с Определение № 8665/25.06.2025 г., единствено и само в ЧАСТТА по наложените спрямо Б. Б. мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и досежно жилището на молителката, находящо се на адрес: гр. Варна, •••, ул. •••, •••, като ДОПЪЛВА, че това е ателие ••• - таван и забраната да приближава това жилище ответникът Б. остава на разстояние на до 10 м за конкретното таванско помещение, находящо се на посочения •••, тоест изменението, което съдът е направил , е да конкретизира точно жилището на молителката с пълен административен адрес, етаж, като не променя разстоянието от 10 м от това жилище. В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 08.05.2026 г. молителката се е явила лично и чрез адв.Ю. Д.. В о.с.з. молителката лично и чрез адв.Д. поддържа предявената молба моли за уважаване на молбата ведно с присъждане на сторените по делото разноски . В същото съдебно заседание ответникът не се явява представлява се от адв.К.. Ответникът чрез адв.К. моли за отхвърляне на молбата ведно с присъждане на разноски в полза на ответника. Страните по делото са представили списъци по чл. 80 ГПК като адв.Д. е релевирала възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар . В предоставения на молителката срок адв.Д. е депозирала писмени бележки в които на шест страници е извършила анализ на събраните доказателства по делото и обобщила искането до съда да бъде уважена в пълен обем молбата за защита по ЗЗДН . СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства,приложимия закон, след съвкупен и поотделен анализ на доказателствения материал намира за изяснено и установено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното : Страните по делото -молителката С. М. Б. , ЕГН: •••••••••• и ответника Б. Д. Б., ЕГН: ••••••••••, са съпрузи, сключили граждански брак на ••• г. в гр.••• пред длъжностно лице по гражданско състояние при тогова ГНС при НРБ/л. 26/. Видно от л. 25 гръб , молителката ежеседмично посещава психотерапевт Т. Е. от 22.08.2017 г. и до 23.06.2025 г. Установено и доказано по делото е , че страните са с чисто съдебно минало / л. 94,95/ и не са настанявани за лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ Св. Марина ЕАД Варна /л. 97/ Установено и доказано е , че на дата 18.04.2025 г. в 21:02ч. е подаден в РЦ 112 Варна сигнал от молителката, който в 21:08 ч.е предаден на дежурен ОДЧ-МВР Варна с ел.картон номер 251349574 .Звуковия файл № 251349574jpg е възпроизведен на СD (л.102) и е изслушан в о.с.з. на осн. чл.207 ГПК Приобщени на листи от 104 до 133 са заверени за вярност с оригинала копия на медицинска документация отразяваща здравословното състояние на ответника. Приобщена в оригинал по делото е преписка № 460000-5570/2025 г. по описа на Пето РУ ОД МВР Варна ( прикрепена в цялост в найлонов плик към последна корица на делото за запазване на целостта й ). В проведеното открито съдебно заседание от дата 28.11.2025 г. е допуснато провеждане на комплексна СМППЕ и са събрани гласни доказателства. В о.с.з. на 28.11.2025 г. е изслушана водената от молителката свидетелката В. П. Т. – без дела и родствени отношения със страните, живуща под наем на адрес гр.Варна, •••, ,улица ••• ,последното собственост на семейство Б.и – страните по делото. В същото заседание е разпитана и водената от молителката втора свидетелка – С. М. Д.а – без дела и родствени отношения със страните, семейна приятелка на молителката и ответника от 50 години. В о.с.з. на 28.11.2025 г. са допуснати до разпит и водените от ответника свидетели : Д. Я. Д. – познат на страните по делото от около 10 години , О. Д. Б. – брат на ответника . В последното открито съдебно заседание е разпитана допуснатата при режим на водене в полза на ответника свидетелка Н. А. Я. , родена през 1949 година , без родствени отношения със страните , уточнила че познава страните от около година и заявила „ че слугува „ на ответника . На листи от 165 до 183 вкл. е приобщено заключението на вещите лица по допусната по делото КСППЕ – доц.В. и кл.психолог Р. . Представени по делото са от молителката още със сезиращата молба и други писмени доказателства / копия от нотариални актове, нотариална покана, извлечение от банкова сметка ,които съдът не коментира, т.к. спорът по делото е по реда на ЗЗДН /. Установено и доказано е от приложеното копие на договор за наем на л.10 –ти, че на 1.12.2024 г. молителката е сключила договор за наем на имот , находящ се в ••• с трето на спора лице, като се е задължила да плаща месечен наем в размер на 620 лв. за срок от 12 месеца. На лист 27- по делото е приложена подписана от молителката Декларация по чл. 9 , ал.3 ЗЗДН в която е посочила твърдените за извършени от ответника над молителката актове на домашно насилие : м.09.2024 г. (Б.Б. изгонил С.Б. от имота йм ); след поредна разправия между страните Б. хвърлил по Б. закачалка, ударил я в областта на окото, изгонил я от общото жилище и в отсъствие на молителката ответинка сменил бравите без да й предоставя ключ , като същото последвало и за вилата и по този начин Б. била лишена от достъп до двата семейни имота вкл. и до лични вещи ; Б. заявил на Б. че „ ще я остави на улицата, без нищо-без дрехи , без пари и имущество „ , през ноември 2024 г.Б. се обърнала към кварталния инспектор М.У. от Пето РУ ОД МВР Варна , последният разговарял с Б. и Б. уверил молителката, че може да отиде да си вземе вещите ; на 18.04.2025 г. Б. отишла в апартамента, но заварила друга жена- Н. Я., с която според молителката Б. съжителствал, като Б. тогава изгонил молителката с думите „ махай се курво, тук ти нямаш нищо , Б. се обадила на 112 , пристигнал патрул и съставил протокол по чл. 65 ЗМВР на Б. а молителката подала жалба в Пето РУ ОД МВР Варна ; н а 28.05.2025 г. около 17.00 ч. Б. с приятелката й И. С. отишла до дома на Б.и, но ответника и брат му О. я посрещнали с думите „крадла, ще ходиш по улиците , ще те оставим без нищо „ и отново бил отказан достъп до имота на молителката.; на 31.5.2025 г. молителката заедно със С. и Д. Д.и направила нов опит за достъп до семейното жилище, но след като ответникът пуснал молителката вътре я изблъскал и й заявил „ че няма право на нито един имот„ , че ще я остави без пари , че го крала , използвайки обидни и квалификации. В същата декларация молителката е посочила, че от август 2017 г. посещава терапевт поради преживяното,била принудена от 1.12.2024 г. да живее под наем и да плаща 620 лв. при месечна пенсия 580 лв. , а съпругът й получавал самостоятелно приходите от други техни имоти , поради което се наложило и да му отправи нотариална покана, но поканата не била връчена . При така маркираното по-горе , съдът следва да даде правилен отговор на спорния по делото въпрос : Декларираното на 23.06.2025 г. в Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от молителката осъществило ли се е по описания начин ; представлява ли домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН и ако „ да „ – опровергана ли е доказателствената стойност на декларацията от страна на ответника . Съдът следва да анализира не само обективните факти по делото касаещи Съдът намира, че правилния краен акт следва да бъде постановен след цялостен и поотделен анализ на събраните по делото доказателства и тяхното правно значение. Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва да се извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е определено в чл.2 ЗЗДН , че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /отправяне на обидни думи и квалификации и или заплахи /, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Необходимо и да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Психическото насилие, съгласно създадената до момента практика на първоинстанционните и въззивни състави представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие се приема в практиката , че представлява по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице. На следващо място следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“. Съдът на база всички събрани доказателства намира, че молбата на молителката следва да бъде уважена , но с мерките за които е предявена ,изменена и поддържана, т.к. според настоящия съдебен състав е доказано , че ответникът е осъществявал актове на домашно насилие над молителката в посочения в декларацията период , но особеностите на казуса не налагат налагане на друга мярка за защита освен мярката по чл.5,ал.1 т.1 от ЗЗДН. За да изведе извода от правна страна, че молителката е лице пострадало от домашно насилие под формата на емоционално насилие съдът след съвкупен и поотделен анализ на доказателства, предвид обема им – около 200 страници , се спира на основните доказани по несъмнен начин правно релевантни факти и обстоятелства . Особеното в настоящия казус , отнесен за решаване пред съда, е че страните по делото са съпрузи , сключили граждански брак пред далечната ••• година. Бракът между страните и към момента съществува , липсват твърдения някой от съпрузите да е подал молба за развод, а и данни в деловодната система ЕИСС за наличие на други дела между страните към момента – няма. Особеното в настоящото производство е, че същото е било спряно с оглед евентуално разрешаване на конфликтните отношения между молителката и ответника извънсъдебно, но доброволно разрешаване на спора не е постигнато . При продължителност на брачната връзка между страните от около 50 години може да се предполага , че бракът на съпрузите Б.и е минал през различни изпитания , но предмета на делото е очертан със сезиращата молба , поради което и съдът се спира на онези доказателства, които са относими пряко към спора. На първо място съдът на база преките си впечатления, придобити от страните отчита факта, че в о.с.з. на 12.09.2025 г. ответникът се е явил в залата в инвалидна количка и ясно е заявил пред съда , че написаното от молителката не е вярно. На л. 77 гръб от делото , в протокола от о.с.з. от 12.09.2025 г. е записано дословното изявление на ответника : „ Не е възможно с госпожа Б. да продължим напред живота си , много пъти тя ме е предавала .Аз съм на 83 навършени години, тя е с 4 години по-малка от мен .Сега не живеем заедно , аз съм изхвърлен .Никога не може да си оправим отношенията , не заслужава „. На второ място съдът отчита и вписаното в протокола от о.с.з. на 08.5.2026 г. лично изявление на молителката / л.218 -219 / което започва с думите „ … близо 50 години аз преглъщах системни унижения и неоснователни критики, да запазя семейството си , но нещата ескалираха лятото на 24-та година , когато от Америка дойдоха синът ми със семейството . През цялото време Б. търсеше повод за скандал, изгони децата от апартамента и те слязоха долу, където беше тяхното жилище , където спяха , аз слязох с тях по късно, когато се върнах , за да си легна в другата стая в нашия апартамент, той се опита да ме принуди да легна в неговото легло и понеже аз не се съгласих, запрати една закачалка върху мен …… „ продължавайки изявлението си ( с укора към съда ) :„ Вие повярвахте на манипулациите на Б. … дадохте да живее там..“, молейки съда да постанови справедливо Решение ,което да й : „ осигури спокойствие и защита „, подчертавайки че не знае как би могла да живее с този човек оттук нататък : „след всичките клевети, че синът му не бил негов, на хората разправял след 50 г., че М. не е бил негов син „ и това я боли. Изявленията и на молителката и на ответника очертават очевиден траен конфликт, вероятно персистирал през последните години и ескалирал през есента на миналата година.Наличието на траен конфликт между съпрузите е несъмнено доказано по делото от всички събрани доказателства , но спорът е дали е налице въобще домашно насилие извършено от ответника над молителката и по описаните от молителката време, място и начин. По същество на спора водените от молителката свидетели дават хронологични и логични показания ,които съдът кредитира напълно и намира, че напълно доказват изложеното от молителката. Втората група гласни доказателства допуснати и събрани в полза на ответника са взаимно противоречиви и не кореспондират с писмените доказателства, а и очевидно пристрастни. Съдът не кредитира въобще показанията на св.О. Б. поради, това че той е брат на ответника и е логично да изложи твърдения в полза на ответника . Показанията на свидетелката Я. съдът намира за силно пристрастни , дадени в полза на ответника . Дори и да бъдат кредитирани показанията на св.Я. от тях може да се изведе единствения извод, че същата се намира в много близки отношения с ответника, нещо което предполага самата молителката, и което обяснява и изявлението на свидетелката, че „слугува „ на ответника като му пазари и ходи у дома му да му носи това което по негова поръчка му е купила. Допуснатия до разпит в полза на ответника свидетел Д. Д. разказва пред съда факти и обстоятелства , за които е чувал от ответника или от съпругата си, поради което и на база показанията на този свидетел по никакъв начин не се разколеба доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. От друга страна показанията на свидетелите В. Т. и С. Д.а напълно кореспондират с изложеното от молителката в сезиращата молба, съдържат информация за пряко възприети действия и думи , извършени и казани от ответника, подробно описани в сезиращата молба и изложени по-горе : от обидни квалификации по адрес на молителката до ограничаване на възможността молителката да влезе в семейното жилище , гонене на молителката от съвместното семейно жилище от ответника, довело до това молителката да живее под наем. В интерес на обективната истина, съдът кредитира основно заключението на вещите лица по допусната КСПЕЕ . Вещите лица по делото доцент В. и кл.психолог Р. са изготвили много обстойно и ясно заключение по неоспорената от страните КСПЕЕ, на база на което всъщност се доказват твърденията на молителката, че са осъществени над нея актове на домашно насилие . Вещите лица дават заключение по т.3 от въпросите поставени към тях , както следва : „от анализа на динамиката на семейните отношения, поведението на страните и данните по делото може да се направи извод, че в поведението на ответника Б. Д. Б. се установяват прояви на психическо въздействие с контролиращ и емоционално неблагоприятен характер, изразяващи се в продължително вербално обезценяване, емоционална дистанцираност, игнориране на емоционалните потребности на молителката и налагане на доминираща позиция в семейните отношения .Това поведение отразява по-скоро личностовата структура на Б., а не е проява на умишлено упражняване на психическо насилие. . Установяват се и елементи на икономически контрол, свързани с еднолично вземане на решения относно имуществени и финансови въпроси, недоверие и ограничаване на участието на молителката в тези процеси, които допринасят за неравнопоставеност и напрежение в отношенията. Не се установяват данни за системно физическо насилие или изразена агресивност като устойчива личностова характеристика на ответника. По отношение на психоемоционалното състояние на молителката С. М. Б., не се установява сериозна и обективна промяна в психичното и функциониране, изразена в клинично значимо тревожно или депресивно разстройство. Психологичното изследване показва запазена емоционална стабилност, добра адаптация и липса на трайна психична дезорганизация. Въпреки това, е налице реактивно емоционално напрежение и субективно преживян стрес, които са ситуативно обусловени от продължителния междуличностен конфликт, но не са довели до трайно увреждане или съществено влошаване на психичното и здраве. При така маркираните по -горе доказателства , не може да се изведе извод, че изложеното в сезиращата съда молба от молителката не е вярно , а точно обратното. Налице е доказано емоционално насилие извършено над молителката от страна на ответника ведно с опит за осъществяване на икономическо насилие съгласно нормата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Установено на база показанията на свидетелите допуснати в полза на молителката, заключението на вещите лица по КСППЕ , преписката на Пето РУ ОД МВР Варна ,че между страните по делото са налице множество спорове от личен, емоционален и имуществен характер. Тези спорове , така както правилно отчита адв.К. в хода на спора по същество , не могат да бъдат разрешени в настоящото производство , а в бракоразводно и или делбено дело. Съвкупния и поотделен анализ на всички доказателства по делото мотивира съда да изведе извод, че отношенията между страните по делото- съпруг и съпруга, сключили брак през ••• г. , считано от 2024 година са излезли извън понятието брачна връзка, връзка която се основава на любов, разбирателство и взаимна подкрепа . Кой е виновен за това – не е предмет на делото . Дори и само цитираните от молителката в сезиращата молба обидни думи и квалификации изречени от ответника към молителката, скрепени с доказателствената сила на Декларацията по чл. 9 , ал.3 ЗЗДН, а и със заключението на в.л. В. и Р., за настоящия състав установяват актовете на емоционално насилие и опит за икономическо насилие, извършено от ответника над молителката. ЗЗДН не изисква настъпването на вредоносен резултат за да е налице състав на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Достатъчно е според създадената до момента съдебна практика да е налице негативно изменение върху психиката на пострадалия и поведението на извършителя да въздейства негативно на пострадалия . Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория посегателства извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе разширен . Именно поради спецификата на връзката между страните и поради факта , че обичайно преки свидетели на посегателствата няма законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителката в производството е носела тежестта да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието. Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответника , при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, бе да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В настоящия случай доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответника. Влошеното здравословно състояние на ответника,възприето пряко и от съда, доказано с медицинска документация и гласните доказателства, само по себе си не изключва възможността ответникът да извърши психическо, емоционално или икономическо насилие над съпругата си – молителка в настоящото производство. Безспорно доказано намира съдът, че в основата на споровете между страните са особеностите на характерите им и възприятията йм за начин на живот . В тази връзка следва да бъде подчертано, че подобни спорове не могат да бъдат разрешени в рамките на производството за защита от домашно насилие.В настоящото производство не може да се разглежда и решава въпроса кой е виновен за разстройството на брачната връзка на молителите и кой кои имоти СИО следва да ползва или да отдава под наем . От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка/мерки за защита и всички други наведени от страните твърдения за влошени отношения помежду им са неотносими към настоящия спор и не подлежат на изследване. В настоящия случай всички цитирани по-горе изразни средства в сочените от молителката периоди и дати установяват актове на емоционално насилие и опит за икономическо насилие по отношение на молителката. Същото се доказва от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на свидетелите водени от молителката , кредитирани от съда като преки , в частите в които свидетелите възпроизвеждат пряко възприетото от тях ( св. Т. описва случая в който ответникът е казал на съпругата си „ Курва, проститутка, махай се от тука, няма да видиш морето и ще видиш морето през крив макарон“ , а св.Д.а е възприела думите изречени от ответника по адрес на молителката „крадла, мръсница „ и че изхвърли молителката на улицата- л.140 -л.143 от делото ). Настоящият първоинстанционен съдебен състав въпреки възраженията и оспорванията на ответната страна, достига до извода, че процесните действия на ответника следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед това, че интензитетът на тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичаен семеен сандал, довел е и до сезиране на органите на реда,телефон 112, а и сезиране на съда с молбата за защита по ЗЗДН, по която молба е образувано единственото дело между страните съдебно дело. Както бе посочено и по-горе, Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат - негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е и настоящата хипотеза, върху емоционалното състояние на и уравновесеност на пострадалия , като предизвика у пострадалото лице уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, Законът има за цел и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката мерки, като се прецени адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника. Настоящият състав намира за единствена адекватна мярка : задължаване на извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителя на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Достатъчно е налагането на тази мярка, с която се постига целта, да не се извършват актове на домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й - сериозни. В подкрепа на този извод съдът отчита и възрастта на страните по делото, влошеното здраве на ответника , дълбоката обида и горест у молителката след толкова дълъг брачен живот , като счита, че хора на зряла възраст могат , а и следва, да разрешават конфликтите помежду си спазвайки нормален тон , водейки диалог, а при спорове относно право на ползване на съсобствен имот/ имоти и разстройство на брака , пред тях стои открита възможността да сезират съда било то с иск за развод и или за делба, но не да решават имуществени и лични спорове в производство по ЗЗДН. Настоящият съдебен състав , вземайки предвид степента на въздействие върху личността на пострадалата, установено със КСППЕ, както и интензитета на осъщественото насилие спрямо пострадалата (системни актове на емоционално насилие и опит за икономическо насилие започнали очевидно от 2017 г. и ескалирали през 2025 г. ) счита, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, е единствената подходяща като вид и напълно достатъчна като брой, измежду предвидените от Закона. При налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, а не следва да бъде обвързан от обхвата на искането, като сочени от молителя защитни мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Предвид всички особености на случая и страните по делото, исканията на молителката за налагане и на всички останали поискани мерки по чл. 5 , ал.1 от ЗДДН са неоснователни - същите биха ограничили прекомерно личната свобода на ответника, а и не са необходими . Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира молбата на С.Б. за основателна и доказана и я уважава в смисъла вложен по-горе чрез налагане на мярката за защита по чл.5 , ал.1 т.1 ЗЗДН . С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна сума в размер на 12,78 евро (25 лева) , представляваща държавна такса за разглеждане на делото . На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата от общо 1189,03 евро - сбор от заплатено адв.възнаграждение от 800.00 лв./ 409,03 евро /, депозит за в.л. 500 лв./255,65 евро / и 524.35 евро – окончателно заплащане за депозит за в.л. /. И на последно място, съдът намира, че макар и да не дължи нарочно произнасяне по искането на молителката за налагане на всички желани от нея мерки за защита по ЗЗДН, предвид наличието на съдебна практика на въззивната инстанция (позната на настоящия съдебен състав, водеща до откриване на производство по чл.247 ГПК ) изготвя и отхвърлителен диспозитив по отношение на мерките, които не налага и които молителката поддържа . Воден от гореизложеното, Варненският районен съд