Решение № 915 от 26.6.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 64 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Лено“ АД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния си директор А. Т., чрез адв. Н. П. срещу Решение № 1067/20.11.2025 г., постановено по преписка № КЗК/667/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, комисията), с което на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1,2 % (едно цяло и две десети на сто) от нетните приходи от продажби за 2024 г., възлизаща на 83 688 лв. (осемдесет и три хиляди шестстотин осемдесет и осем лева), за извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗЗК. С жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва решението в частта относно размера на наложената имуществена санкция. Поддържа се, че същата е неправилно определена при неспазване на Методиката за определяне на санкциите и глобите по ЗЗК, като са наведени доводи за необсъждане на релевантни смекчаващи отговорността обстоятелства, в частност преустановяване на нарушението след намесата на комисията и незначителен размер на причинените вреди, респективно малка вероятност от настъпването им. Твърди се, че тези обстоятелства имат съществено значение за индивидуализацията на санкцията по смисъла на чл. 100, ал. 8 от ЗЗК и съответните разпоредби на Методиката, но не са били обсъдени и отчетени от административния орган, поради което е постановен акт в противоречие с материалния закон и целта на санкционната уредба. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез своя процесуален представител излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на претендирани от жалбоподателя. Заинтересованата страна - „Лайт Финанси“ ООД, редовно уведомена, не изпраща представител в проведеното о.с.з., но с молба вх. № 1130/12.02.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореното решение на КЗК е правилно и законосъобразно, а наложената имуществена санкция е съобразена с характера и тежестта на нарушението. Счита, че възраженията на жалбоподателя относно липсата на вреди са неоснователни, тъй като при този вид нарушения неблагоприятните последици се изразяват и в пропуснати ползи, свързани с отклоняване на потенциални клиенти и възможности за сключване на договори за кредит. Излагат се и съображения, че рекламата чрез интернет търсачката Google има значителен обхват и достига до широк кръг потребители, поради което не може да се приеме, че нарушението е имало ограничено въздействие върху конкурентната среда. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока, установен в чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗЗК. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Производство по преписка № КЗК/667/2025 г. е образувано на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗК във връзка с влязло в сила Решение № 764/31.01.2025 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение № 384/28.03.2024 г. на Административен съд – София-област, отменящо Решение № 484/25.05.2023 г. на КЗК в частта, с която е прието, че не е извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 34 от ЗЗК от страна на „Лено“ АД, и вместо това е установено извършено нарушение, като преписката е върната на КЗК за определяне на имуществената санкция на дружеството. Съобразно предмета на образуваното производство, КЗК следва да се произнесе единствено относно размера на имуществената санкция за установеното нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗЗК, при съобразяване със задължителните указания, дадени с влезлите в сила съдебни актове. От фактическа страна е прието, че в периода от 30.01.2023 г. до 01.03.2023 г. „Лено“ АД е осъществило поведение, изразяващо се в използване на сравнителна реклама в интернет чрез рекламни съобщения, визуализирани при търсене в Google по ключови думи, включващи наименованието на конкурента „Лайт финанси“ ООД. Установено е, че в тези рекламни съобщения фирменото наименование на конкурента се използва с добавен въпросителен знак, след което се съдържат твърдения като „Лено кредитира по-гъвкаво“, „Лено дава 5 години гратисен период“, „Лено раздаде 50 000 000 лева“ и „Лено одобрява бързо и лесно“, като чрез тях се внушава превъзходство на предлаганите от дружеството услуги. Прието е, че по този начин се създава възможност за отклоняване на потребителското внимание и за въздействие върху икономическото поведение на потребителите, включително чрез формиране на негативна представа относно дейността на конкурента. Съдилищата са приели, че използваната сравнителна реклама не отговаря на изискванията за добросъвестност и обективност и създава реална опасност от увреждане интересите на „Лайт финанси“ ООД. В производството пред КЗК са обсъдени и становищата на страните. „Лайт финанси“ ООД поддържа, че всички събрани по преписката доказателства следва да бъдат взети предвид при определяне на санкцията, като се акцентира върху продължителността на нарушението, широкия кръг засегнати потребители и настъпилите вреди, като се навеждат доводи за необходимост от налагане на по-висока санкция с оглед постигане на превантивен ефект. От своя страна „Лено“ АД поддържа, че санкцията следва да бъде определена в минимален размер, като се сочи липса на реално доказани вреди и се навеждат аргументи относно характера на приходите на дружеството, включително изключването на извънредни и неповтаряеми приходи при формиране на базата за изчисляване на санкцията. При определяне на размера на имуществената санкция КЗК е изходила от задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение на ВАС, с което е потвърден изводът за осъществено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 от ЗЗК. Комисията е приложила критериите по чл. 100, ал. 8 от ЗЗК от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, като е извършила преценка на тежестта и продължителността на нарушението, неговия пазарен ефект и релевантните обстоятелства по чл. 19 и чл. 21 от Методиката. Прието е, че нарушението се изразява в използване на неразрешена сравнителна реклама чрез ключови думи в интернет търсачка, с което се създава потенциална възможност за отклоняване на потребителско търсене и увреждане на интересите на конкурент. Отчетено е, че процесното поведение е осъществявано в относително кратък период, от 30.01.2023 г. до 01.03.2023 г., но предвид спецификата на пазара на финансови услуги, при който решенията на потребителите се вземат в кратки срокове, същото е в състояние да окаже влияние върху пазарното поведение и да доведе до пренасочване на клиенти. КЗК е съобразила и обстоятелството, че поведението е било целенасочено, доколкото дружеството самостоятелно е избирало използваните ключови думи, както и че същото създава риск от изкривяване на конкурентната среда, макар и без да води до съществено засягане на пазара като цяло. С оглед на тези съображения нарушението е квалифицирано като леко по смисъла на чл. 20, ал. 5, т. 1 от Методиката, за което се предвижда санкция до 2 % от нетните приходи от продажби за предходната финансова година. КЗК е приела, че не са налице нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват отклонение от основния размер. При определяне на конкретната база за изчисление комисията е съобразила нетните приходи от продажби на „Лено“ АД за 2024 г., възлизащи на 6 974 000 лв., формирани от приходи от лихви и приходи от такси и комисионни, след приспадане на вътрешногрупови трансакции. Въз основа на така определения оборот и при съобразяване на принципа на пропорционалност и превантивната функция на санкцията, е определен размер от 1,2 % от нетните приходи, което се равнява на 83 688 лв., като е прието, че този размер е достатъчен да постигне както индивидуална, така и генерална превенция, без да надхвърля необходимото за санкциониране на нарушението. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е постановено от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на предоставената му материална и функционална компетентност по чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗК. Актът е приет от колективния орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При постановяването на обжалваното решение не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. КЗК правилно е установила, че с влезли в сила съдебни актове на АССО и ВАС е установено наличието на нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 34 от ЗЗК, извършено от „Лено“ АД, като предмет на процесното административно производство е единствено определяне на размера на имуществената санкция. КЗК е извършила проучване по преписката, насочено към установяване на тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. На страните е осигурена възможност за депозиране на становища, предявяване на искания и представяне на доказателства, както и за запознаване с материалите по преписката. С оглед на тези съображения съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо от липсата на допуснати нарушения по чл. 146, т. 1 – 3 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на КЗК е постановено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 100, ал. 8 от ЗЗК и чл. 21, ал. 1 от Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК. Аргументите за това са следните: Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, санкцията за извършено нарушение на закона се определя в размер до 10% от оборота на нарушителя за предходната финансова година. Съгласно чл. 100, ал. 8 от ЗЗК, при определяне на санкциите за извършени нарушения на закона се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съгласно чл. 20, ал. 5 от Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК /Методиката, приета с Решение № 607 на КЗК от 10.06.2021 г. на основание чл. 100, ал. 8 от ЗЗК, обн., ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г., в сила от 18.06.2021 г./ имуществените санкции за нарушенията по глава седма от ЗЗК се определят в основен размер в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението. В разпоредбата на чл. 20, ал. 7, т. 1 от Методиката е дадена дефиниция за леки нарушения, според която такива са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Методиката, при индивидуализацията се отчитат смекчаващи обстоятелства, сред които изрично са посочени предприемане на действия за преустановяване на нарушението веднага след намесата на КЗК и незначителен размер на причинените вреди или малка вероятност от настъпването им. В постановеното решение, предмет на настоящия съдебен контрол КЗК е приела, че не са установени специфични смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и е квалифицирала нарушението като леко. Настоящият съдебен състав споделя извода на КЗК, че процесното нарушение следва да бъде квалифицирано като „леко“ по смисъла на чл. 20, ал. 7, т. 1 от Методиката, доколкото се касае за поведение с ограничена продължителност и интензитет, при което не са установени конкретно реализирани вреди, но е налице потенциал за негативно въздействие върху конкурентната среда. От оспореното решение е видно, че Комисията е извършила преценка на характера и тежестта на нарушението, като правилно е отчела неговата правна квалификация, начина на осъществяване и обективната му способност да повлияе върху икономическото поведение на потребителите. В тази връзка съдът съобразява, че процесната интернет реклама е била насочена към потребители, извършващи конкретно търсене по наименование на конкурентно дружество, поради което е годна да окаже влияние именно в етапа на формиране на потребителския избор. Рекламното съобщение, визуализирано при търсене на конкурент е от естество да отклони потребителски интерес и да засегне търговската репутация на конкурента. Ето защо правилно КЗК е приела, че макар нарушението да не разкрива висока степен на интензитет или продължителност, същото притежава потенциал да засегне конкурентните отношения и не може да бъде определено като лишено от пазарно значение. Неоснователни са доводите, че КЗК е излязла извън установеното с влезлите в сила съдебни актове, като е приела наличие на потенциален пазарен ефект. Липсата на установени конкретни вреди не изключва възможността поведението обективно да е годно да засегне конкурентните отношения, нито препятства административния орган при индивидуализацията на санкцията да отчете естеството и потенциалния ефект на нарушението. В този смисъл изводите на КЗК относно възможността за засягане на конкурентната среда не противоречат на формираната сила на пресъдено нещо. Независимо от това, съдът намира, че при определяне на конкретния размер на санкцията административният орган не е съобразил изцяло изискванията на Методиката и принципа на пропорционалност, като не е отчела наличието на две смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на Методиката. На първо място, Комисията е приложила неправилно материалноправните разпоредби, като не е отчела наличието смекчаващо отговорността обстоятелство по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Методиката. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Методиката смекчаващо отговорността обстоятелство е предприемане на действия за преустановяване на нарушението веднага след намесата на КЗК или след сигнал от страна на засегнатите лица. Установеният от КЗК и потвърден от АССО и ВАС процесен период е именно от 30.01.2023 г. до 01.03.2023 г., доколкото използването на процесните ключови думи е преустановено към 01.03.2023 г. Същевременно в публичния регистър на КЗК е посочено, че производството е образувано именно на 01.03.2023 г., поради което това е най-ранната дата, на която за „Лено“ АД е било възможно да узнае за образуваното производство, респективно най-рано тогава би могло да съобрази поведението си с действията на административния орган. От представените в административното производство списък с ключови думи и отчет за промените в ключовите думи /л. 205 и сл. от Папка 2 по КЗК/144/2023 г./ се установява, че използването на процесните ключови думи е преустановено считано от 01.03.2023 г. При тези данни се установява, че нарушението е било преустановено още към момента на образуване на производството и преди дружеството да бъде официално уведомено за извършваното проучване. За да бъде отчетено дадено поведение като смекчаващо отговорността обстоятелство по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Методиката, е необходимо нарушителят по своя инициатива да е предприел действия, насочени към преустановяване на нарушението, а не прекратяването да е настъпило по независещи от него причини. В случая именно „Лено“ АД е предприело активни действия по промяна и премахване на използваните ключови думи, които надхвърлят обичайното законосъобразно поведение, изискуемо от всяко предприятие. По делото не са налице данни това да е извършено вследствие на принудителни действия на КЗК. Следователно преустановяването на нарушението е резултат от поведение на самото предприятие и попада пряко в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Методиката. С оглед на изложеното, непосочването и необсъждането на това обстоятелство е довело до неправилно приложение на материалноправните разпоредби свързани с индивидуализацията на санкцията. В този смисъл е и практиката на ВАС, съгласно която непосочването и необсъждането на такова обстоятелство води до неправилно определяне на санкцията (Решение № 747/21.01.2021 г. по адм. д. № 6647/2020 г., V-членен с-в и Решение № 4717 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2013 г., IV о.). На второ място, комисията е приложила неправилно материалноправните разпоредби, като не е отчела наличието смекчаващо отговорността обстоятелство по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Методиката. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Методиката смекчаващо отговорността обстоятелство е установяването на незначителен размер на причинените в резултат на нарушението вреди или малка вероятност от настъпването им. В конкретния случай от представените по преписката данни относно дейността и финансовите резултати на „Лайт Финанси“ ООД, не се установява нито спад в дейността на този засегнат от нарушението конкурент, нито по преписката и делото са налични доказателства за извличане на конкретна облага от страна на жалбоподателя в следствие на увреждането. Напротив, посочените данни сочат, че през релевантния период „Лайт Финанси“ ООД е запазило нормален обем на дейността си и дори е реализирало ръст в броя сделки и финансовите си показатели. По делото не са представени доказателства този ръст да е бил значително забавен в следствие на нарушението, поради което съдът намира, че предвид краткия период на извършеното нарушение настъпването на конкретна значителна вреда е малко вероятно. В тази връзка съдът установява, че са налице доказателства, че от извършеното нарушение е налице незначителен размер на причинените в резултат на нарушението вреди в това число и потенциал такива да настъпят, което представлява смекчаващо отговорността обстоятелство по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Методиката. С оглед на изложеното съдът приема, че в случая са налице смекчаващи обстоятелства, които не са били отчетени от КЗК, а именно преустановяване на нарушението след намесата на органа и наличие на ниска вероятност за настъпването на значителни вреди. Тези обстоятелства обуславят необходимостта от редукция на санкцията. Съдът намира, че справедлив и съобразен с принципа на пропорционалност е размер на санкцията от 0,6 % от нетните приходи от продажби, което се равнява на 41 844 лв. /21 394,50 евро/, който в достатъчна степен постига целите на генералната и специалната превенция, без да представлява прекомерна санкционна намеса. В допълнение, неоснователно е направеното при условията на евентуалност искане за определяне на санкцията в „законов минимум“, тъй като разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, както и чл. 20, ал. 5, т. 1 от Методиката предвиждат единствено максимален размер на санкциите, без да установяват минимален праг. Определянето на конкретния размер се извършва въз основа на индивидуална преценка за тежестта и продължителността на нарушението, както и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно чл. 100, ал. 8 от ЗЗК и Методиката. Неоснователно е и позоваването на постановени по други производства решения на КЗК, АССО и ВАС относно размера на наложените санкции. Тези актове не са обвързващи за състава, а и не могат да бъдат приложени по аналогия, тъй като законосъобразното приложение на чл. 100, ал. 1 и ал. 8 от ЗЗК, както и на относимите разпоредби на Методиката, изисква самостоятелна и конкретна преценка на всички релевантни факти и обстоятелства по всяко отделно нарушение от страна на административния орган, а впоследствие и от съда. Поради това размерът на санкцията не може да бъде определян по аналогия с други случаи, а следва да бъде съобразен със спецификата на конкретното поведение, неговия интензитет, продължителност и отражение върху конкурентната среда. В тази връзка следва да се отчете и разпоредбата на чл. 7 от Методиката, съгласно която при определяне на конкретните размери на санкциите КЗК осигурява достатъчна степен на прозрачност и предвидимост, без обаче да прилага автоматични аритметични методи при индивидуализирането им. Целта е да се предотврати възможността нарушителите предварително да изчисляват точния размер на санкцията и да го възприемат като предвидим „разход нарушение“. Поради това определянето на конкретния размер на имуществената санкция предполага индивидуална преценка във всеки отделен случай при съобразяване на релевантните факти и обстоятелства. При този изход на делото и поради липса специална уредба относно начина на разпределение на разноските в хипотеза, при която жалбата срещу решение на КЗК е уважена частично чрез изменение на наложената имуществена санкция, на основание чл. 144 от АПК следва субсидиарно да намерят приложение правилата на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 78 от ГПК страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от претенцията. Макар производството по чл. 64 от ЗЗК да не е исково, принципът на съразмерност намира приложение и при съдебния контрол върху решенията на КЗК, когато оспорването е уважено частично. В конкретния случай с настоящото решение съдът изменя Решение № 1067/20.11.2025 г., постановено по преписка № КЗК-667/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като намалява размера на наложената на „Лено“ АД имуществена санкция от 83 688 лв. на 41 844 лв. (21 394,50 евро). Намаляването на санкцията представлява частично уважаване на жалбата, тъй като съдът е констатирал пороци при индивидуализацията на санкцията, които обуславят изменение на административния акт в благоприятна за жалбоподателя насока. Обстоятелството, че наложената имуществена санкция не е отменена изцяло, а е намалена, обуславя правото на всяка от страните на разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. При тези данни и доколкото размерът на санкцията е намален наполовина, съдът приема, че жалбата е уважена в размер на 50 %, поради което на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на този резултат. Жалбоподателят е претендирал и доказал извършени разноски в размер на 3 526,56 евро, от които държавна такса 25,56 евро и 3 500 евро адвокатски хонорар. Ето защо в полза на жалбоподателя по правилата за съразмерност се следват разноски в размер на 1 763,28 евро. Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, от което съразмерно на отхвърлената част от жалбата му се следва сумата от 100 евро. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Административен съд – София-област,