Решение № 122 от 31.8.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 233/2026 г.

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подс.Н. Ш., чрез неговия процесуален представителадв. В. К. и по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Русе против присъда №20 от 24.04.2026г. по НОХД№1738/2024г. на Окръжен съд-Варна.

С присъдата подс. Н. А. Ш. е признат за виновен в това, че на 11.08.2014г. в гр. Варна, без да има за надлежно разрешение, издадено по реда на ЗОБВВПИ, държал огнестрелни оръжия и боеприпаси в големи количества, поради което и на основание чл.339, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимият е признат ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че:

• на 11.08.2014г. в гр. Варна, държал 1брой драгунска офицерска сабя образец 1841г. - археологически обект по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, представляващ движима културна ценност, национално богатство по смисъла на чл.7 ал.1 чл.10 чл.54 ал.2 и чл.146 ал.3 от ЗКН, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред - поради което и на основание, чл.304 от НК ГО ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.278, ал.6 пр.2 от НК;

-на 11.08.2014 г., в гр. Варна, държал имущество: 1. Сабя тип арабски шамшир с текст М: JOHANNES MAJERSCHOFFER...ANNO 175 върху тъпата страна на острието, закупена от С.С. с Договор за покупко-продажба от 23.08.2013 г.; 2. Шашка драгунска офицерска, образец 1881/1909, с гравиран златен монограм на император Н. II и златен руски герб на виолетов фон на острието, закупена от Х.И.Н. с договор за покупко-продажба от 20.12.2011 г.; 3. Пушка Бердана № 1, с шомпол, без ремък, с ремонтирана горна част на приклада, с обозначение ВБ на цевта, закупена от А. С. А. с Договор за покупко-продажба от 12.10.2013 г., всичко на обща стойност 11 300 лева, за което имущество знаел, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.278а, ал.1 и ал.2 от НК и деянието е извършено повече от два пъти — три пъти, поради което и на основание чл. 304 от НК е ОПРАВДАН по предявеното му обвинение по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 НК.

С въззивната жалба се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Като такива са визирани нарушения по чл.234 от НПК, с последиците на чл.237,ал.3 от НПК, действал към този момент и по чл.195,ал.5 от НПК. Въззивникът твърди, че по делото не са налице редовни актове на компетентен орган на ДП, с който сроковете по чл.234 от НПК са удължавани; липса на процесуална компетентност на Окръжна прокуратура гр.Русе за водене на отделеното ДП №2400/2024г., т.к. деянието е извършено на територията на гр.Варна; извършване на претърсване и изземване на 11.08.2014г. по ДП №2442/2014г. от некомпетентен орган- служител на ДАНС гр.Варна, респ. присъдата е постановена в резултат на незаконосъобразно проведени следствени действия. Изложени са съображения за незаконосъобразност на присъдата в наказателно-осъдителната част за престъпление по чл.339,ал.2 от НК, мотивирани с колекционерската дейност на подсъдимия Ш. и обстоятелството, че част от иззетите оръжия са функционално негодни и не се употребяват. Акцентира се върху ниската обществената опасност на деянието, поради което се твърди, че същото не съставлява престъпление а административно нарушение. Искането е за отмяна на обжалваната присъда в нейната наказателно-осъдителна част и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Постъпили са и допълнителни съображения към подадената въззивна жалба. Същите в по-голямата си част преповтарят аргументите в основния процесуален документ, като ги доразвиват.

В депозирания протест срещу присъдата в нейната оправдателна част се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност, т.к. според прокурора събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства сочат недвусмислено за авторство и съставомерност на повдигнатите обвинения. Твърди се за допуснато в хода на съдебното следствие съществено процесуално нарушение, свързано с назначаване на повторна съдебно историко- оръжейна експертиза, с участието на две вещи лица, посочени от подсъдимия и игнориране на посочения от обвинението експерт, като се излагат и подробни съображения за необоснованост на експертните изводи. Предложението е за отмяна на протестираната присъда в нейната оправдателна част с постановяване на нова, осъдителна присъда. Прави се доказателствено искане за назначаване на тройна историко-оръжейна експертиза, със същите предмети на изследване и въпроси, поставени на вещите лица от двойната експертиза. Постъпили са и допълнителни мотиви към подадения протест, в които се доразвиват изложените аргументи. Твърди се че контролирания съд, е преповторил експертното заключение, като не е изложил съображения за достоверността на свидетелските показания, за резултатите от проведения следствен експеримент и е доразвил законовите изисквания за понятието „културна ценност“.

В съдебно заседание протестът не се поддържа от представителя на апелативна прокуратура. Предлага се жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата-потвърдена.

Жалбоподателят и неговите процесуални представители поддържат депозираната жалба ведно с допълнението на посочените основания. Иска се от въззивната инстанция да постанови оправдателна присъда, като протеста бъде оставен без уважение.

В жалбата на подсъдимия са налице възражения за допуснати процесуални нарушения, които следва да бъдат обсъдени приоритетно, тъй като евентуалното наличие на същите, би предопределило отмяната на атакувания съдебен акт.

Първото възражение на защитата се отнася до нарушение на изискванията на чл.234 от НПК по отношение на сроковете на разследването, като се твърди, че удължаването на същите не е извършено за опредени период от време, а други са издадени от некомпетентен орган.

Доводите са неоснователни. По принцип формалният пропуск да се приложат тези актове по делото може да съставлява основание за отмяна на присъдата, като довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, ако съдебните инстанции не са в състояние да проверят времевата рамка на разследването. По настоящото дело въззивния състав изиска всички актове по срочността на воденото разследване и обстойно изследва същите. Достигнатия извод е, че действията на органа по досъдебното производство по удължаването на сроковете за разследване са извършени от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Следва да се отбележи, че действащата към 2017г. нормативна уредба на чл.234 от НПК дава възможност по искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор да удължи срока по ал.1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор, което е било изрично аргументирано в постановленията.

Действително се установяват единични времеви пропуски, което не променя достигнатия извод, т.к. в същия период не са извършвани процесуално-следствени действия.

Установява се, че част от дадените разрешения за удължаване на срока не се извършвани с постановления. Това действително съставлява процесуално нарушение, но същото не е от категорията на съществените. Като такива и то с оглед засягане правата на обвиняемия, следва да се приемат нарушаване на императивни изисквания за изготвяне на различни процесуални документи: постановление за привличане на обвиняем, протоколи за предявяване на разследването, обвинителен акт и др. и то само в случаите, когато могат да бъдат отстранени.

С оглед на изложените обстоятелства, настоящата инстанция стига до извода, че не е нарушена разпоредбата на чл.234,ал.7 от НПК, като всички действия по разследването са извършени и всички доказателства са събрани в рамките на законоустановените срокове. От друга страна дисциплиниращият ефект върху органите на досъдебното производство на кратките срокове на разследване, очертан с разпоредбата на чл.234 от НПК, във връзка с невъзможността действия по разследването извън тях да породят правни последици, а събраните доказателства да не могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата по ал.7 на същия текст, не следва да се приравнява на абсолютните основания за отмяна на присъдата и решението по чл.348,ал.3,т.2,3 и 4 от НПК. Противното би означавало невъзможност в съдебното следствие да се събират доказателства чрез предвидените в чл.136,ал.1 от НПК способи за доказване по искане на страните или служебно от съда.

Неоснователно е и възражението, че три от процесните веществени доказателства не са били вписани в протокола за претърсване и изземване. Видно от последния /л.18,папка 2 от ДП/, както и от приемателнопредавателен протокол от 12.08.2024г./л.63,папка 2 от ДП/: сабя тип арабски шамшир е описана и иззета като обект №89;шашка драгунска офицерска образец 1881/1909 е визирана като обект №82 и пушка Бердана, като обект №13. Същите са били обект на изследване от вещите лица и подробно описани.

На следващо място е поставен въпроса за компетентността на Окръжна прокуратура Русе за воденото ДП №2200/24г., образувано след разделяне на материалите по ДП 2442/2013г. по описа на същата.

Съгласно чл.195 от НПК, досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. Ал.2 на същия член предвижда изключение от това правило, като се дава възможност досъдебното производство да бъде извършено в района, където е разкрито престъплението когато това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването, като тези въпроси се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство.

Видно от Постановление от 05.07.2024г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Русе, от материалите по досъдебно производство №2442/2013г. са отделени тези, които имат отношение към престъпната дейност на Ш. по чл.339, чл.278 и чл.253 от НК /вж Постановление на л.6, папка 12 от ДП/. С Постановление от същата дата е разпоредено разследването по ДП №2200/2024г. по описа на Окръжна прокуратура-Русе да се извърши в района на Окръжна прокуратура Русе, тъй като е преценено, че същото е необходимо, с оглед осигуряване на бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването /вж постановление на л.8, папка 12 от ДП/. С постановление от 08.07.2024г. административния ръководител на Окръжна прокуратура Русе е възложил разследването на следовател от Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр.Русе. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение.

Като процесуално нарушение се сочи и извършеното от агент на ДАНС процесуално-следствено действие-претърсване и изземване от 11.08.2014г. в гр.Варна.

Възражението се преценява като неоснователно, тъй като към момента на извършване на процесуалното действие са действали процесуални норми, които определят като разследващ орган и разследващите агенти от Държавна агенция "Национална сигурност", определени със заповед на председателя на агенцията, като същите действат под ръководството и надзора на прокурор /вж чл.52 /Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 109 от 2008г./.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подс.Н. А. Ш. е роден на 19.12.1951г. в Руска Федерация, същият е руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р.България, работи като художник на свободна практика, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият колекционирал старинни предмети от различен вид, тъй като обичал историята и придобил познания в тази област. Основният му интерес е бил насочен към старинните оръжия, като през годините придобил множество такива, чрез продажба или замяна с различни лица. Подсъдимият си набавял такива предмети чрез обяви. Същият имал регистрации и посещавал тематични интернет-сайтове и форуми, касаещи предлагане за продажба на старинни предмети, където публикувал с потребителско име Palash1826 и други. До същите достъпвал от личния си лаптоп марка „Самсунг" модел NP300ESZ, който бил инсталиран с потребител "Palash1826". Подсъдимият посещавал сбирките на Съюза на нумизматичните дружества в България, които се провеждали в град Велико Търново, както и други сбирки на антиквари и колекционери в различни градове в България, където се предлагали за продажба и размяна множество антикварни предмети. Част от лицата, от които Ш. закупувал или разменял старинни оръжия са свидетелите по делото.

Колекцията на подс.Н. Ш. се състояла от множество старинни оръжия. Част от нея били и следните огнестрелни оръжия и боеприпаси: 1 бр. ловна пушка неустановена марка и модел, калибър 16 без номер; магазинна винтовка „ЛЕБЕЛ - М 1886", калибър 8 мм, без номер; магазинна винтовка „МАНЛИХЕР 1895“, калибър 8 мм с номер 1460С; магазинна винтовка „МАНЛИХЕР М 95“, калибър 8 мм с номер 2059Е; магазинна винтовка „МОСИН“, образец 1891 калибър 7,62 мм с номер 106966; пехотна магазинна винтовка „МОСИН“, образец 1891 калибър 7,62 мм с номер 4507; картечен пистолет „МР 40“, калибър 9 × 19 мм с номер 4453; револвер „НАГАН", калибър 7,62 мм с номер НР 700; револвер „НАГАН", калибър 7,62 мм с номер 13559; револвер „НАГАН“, калибър 7,62 мм с номер 132711; револвер „НАГАН", калибър 7,62 мм с номер 124401; револвер „RAST & GASSER", Mod. 1898, калибър 8 мм с номер 61995; револвер „LEBEL“, Mod. 1892, калибър 8 мм с номер G 59416; револвер „НАГАН" - Белгийски, калибър 7,65 мм без номер; пистолет „STEYR", калибър 9 x 19 мм с номер 6362С; автоматичен пистолет, калибър 7,65 мм с номер 5452; пистолет „MAUSER", калибър 6,35 мм с номер 104176; пистолет „MAUSER", калибър 7,62 × 25 мм с номер 311301; пистолет „MAUSER", калибър 7,62 x 25 мм с номер 344210; пистолет „MAUSER", калибър 7,62 × 25 мм с номер 214602, с дървен приклад; пистолет „RADOM VIS“, Mod.35, калибър 9×19 мм с два броя пълнители с номер H3595; пистолет „STAR", калибър 9x19 мм с два броя пълнители с номер 233844; пистолет „МАКАРОВ", калибър 9x18 мм с три броя пълнители с номер КО 39 2131 и 13бр. патрони „НАГАН", калибър 7,62 х 38 мм; 351бр. патрони, калибър 9 × 19 мм; 67бр. патрони, калибър 5,6 мм/22 LR; 3 бр. патрони, калибър 7,65 мм; 84бр. патрони, калибър 9х18 мм; 126бр. патрони, калибър 7,65мм /32 AUTO/; 2бр. патрони, калибър 22 MAGNUM; 52бр. патрони, калибър 7,62 × 54 мм; 36бр. патрони, калибър 8×50 мм, „Манлихер"; 58бр. патрони, калибър 10,67 мм, „Бердана NºI“; 159 бр. патрони, калибър „38 Special"; 30бр. патрони, калибър „357 MAGNUM"; 3 бр. патрони, калибър 8 мм; 88бр. патрони „IT", калибър 7,62×25 мм; 22бр. патрони /17 + 5/, калибър 6,35 мм; 3 бр. различни по между си патрони, калибър 22 MAG, 9x19 мм. Люгер и 9 × 23 мм - Бергман - Баярд; 33бр. патрони, калибър 44; 2бр. патрони, калибър 30 - 06; 6 бр. патрони /5 + 1/, калибър 7,92 × 57 мм - Маузер и калибър 8×56 Р мм - М-31; 2 бр. патрони, калибър 7,65 мм.

В колекцията на подсъдимия се намирала и процесната драгунска офицерска сабя образец 1841г., за притежаването на която, подсъдимият не бил подал в РИМ-Варна заявление за идентификация и регистрация и декларация за притежание по реда на ЗКН и на Наредба Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движимите културни ценности/отм./. В колекцията на подсъдимия попадали и три предмета, които също не били идентифицирани и регистрирани по реда на ЗКН. Същите били придобити от подс.Ш. чрез сделки, извършени след 10.04.2009г., както следва: 1. Сабя арабски шамшир с текст M: JOHANNES MAJERSCHOFFER..ANNO 175 върху тъпата страна на острието. Същата подсъдимият бил закупил от С.С. в началото на 2012г., като във връзка с това, между двамата впоследствие бил съставен Договор за покупко-продажба, в който била посочена като дата на сключването му 23.08.2013г.;2. Шашка драгунска офицерска образец 1881/1909, с гравиран златен монограм на император Н. I и златен руски герб на виолетов фон на острието. Същата подсъдимият бил закупил от св. Х.И.Н. в периода 03.01.2011г. и 12.11.2011г., като за тази сделка, сключена между двамата, бил съставен договор за покупко-продажба с дата на сключване от 20.12.2011г. и 3. пушка Бердана Nº1, с шомпол, без ремък, с ремонтирана горна част на приклада, с обозначение ВБ на цевта, която подсъдимият бил закупил от св. А. С. А. на 12.10.2013г. с Договор за покупко-продажба от същата дата.

Подсъдимият Ш. живеел в гр.Варна, Южна промишлена зона Nº58. В двора на неговото къща се намирал гараж, в който същият държал свои вещи, свързани с колекционерското му хоби.

Подсъдимият не е подавал в РИМ-Варна заявления за идентификация и регистрация и декларации за притежавани от него предмети, отговарящи на критериите за движими културни ценности, описани в чл.7, чл.146, ал.1 от 3КН и §5 от ДР към ЗКН. На същия и на неговата съпруга не били издавани и разрешения по реда на ЗОБВВПИ за извършване на дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.

При извършено в дома на подс.Н. Ш. в гр.Варна претърсване и изземване на 11.08.2014г. от служители на ДАНС, в ползвания от него гараж били намерени и приобщени като веществени доказателства по делото

множество предмети /вкл.описаните по-горе огнестрелни оръжия, боеприпаси и движими вещи/, ползваните от него мобилни телефони и преносим компютър. Освен тях от подс.Ш. били иззети и 3бр. дъгови пълнители за картечници „Гатлинг" Иззетите предмети били обект на експертно изследване по делото. Подсъдимият Ш. представил договори за покупко-продажба с различни лица.

От приобщените заключения на балистичните експертизи /Nº264/27.10.2014г. - папка 4, л.28 и сл., лист 52 и сл., лист 242 - 244; папка 5, лист 19 - лист 27; Nº5/08.10.2016г. - папка 6 лист 32 34/са установени били следните оръжия: ловна пушка неустановена марка и модел, калибър 16 без номер; магазинна винтовка „ЛЕБЕЛ - М 1886", калибър 8 мм, без номер; магазинна винтовка „МАНЛИХЕР 1895 ", калибър 8 мм с номер 1460С; магазинна винтовка „МАНЛИХЕР М 95", калибър 8 мм с номер 2059Е; магазинна винтовка „МОСИН", образец 1891 калибър 7,62 мм с номер 106966; пехотна магазинна винтовка „МОСИН", образец 1891 калибър 7,62 мм с номер 4507; картечен пистолет „МР 40", калибър 9 х 19 мм с номер 4453; револвер „НАГАН", калибър 7,62 мм с номер НР 700; револвер „НАГАН", калибър 7,62 мм с номер 13559; револвер „НАГАН', калибър 7,62 мм с номер 132711; револвер „НАГАН", калибър 7,62 мм с номер 124401; револвер „RAST & GASSER", мод. 1898, калибър 8 мм с номер 61995; револвер „LEBEL", мод. 1892, калибър 8 мм с номер G 59416; револвер „НАГАН" - Белгийски, калибър 7,65 мм без номер; пистолет „STEYR", калибър 9×19 мм с номер 6362С; автоматичен пистолет, калибър 7,65 мм с номер 5452; пистолет ,MAUSER", калибър 6,35 мм с номер 104176; пистолет „MAUSER", калибър 7,62 × 25 мм с номер 311301; пистолет MAUSER, калибър 7,62 × 25 мм с номер 344210; пистолет „MAUSER", калибър 7,62 × 25 мм с номер 214602, с дървен приклад; пистолет „RADOM VIS", Mod. 35, калибър 9x19 мм с два броя пълнители с номер H3595; пистолет „STAR", калибър 9x19 мм с два броя пълнители с номер 233844; пистолет „МАКАРОВ", калибър 9x18 мм с три броя пълнители с номер КО 39 2131, „НАГАН, калибър 7,62 × 38 мм. Съгласно експертните заключения, същите са огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, технически изправни и годни да произведат изстрел. Всички огнестрелни оръжия не са били обезопасени от нежелан достъп и сработване по предназначение. С част от тях успешно била проведена експериментална стрелба, а за друга вещото лице приема, че няма причини да не произведат изстрел при наличието на съответния боеприпас. Вещото лице е взело становище и по отношение на периодите на производство на огнестрелните оръжия, подробно описани в мотивите към първоинстанционната присъда.

По отношение на всички огнестрелни оръжия, които са модел от преди 1900г., но са произвеждани и след 31.12.1900г. вещото лице е посочило, че същите не са предно зарядни, не са с разделно зареждане и са разработени за боеприпас с бездимен барут и облечен куршум, поради което не попадат в хипотезата на чл.4 ал.2 т.3 от ЗОБВВПИ и е безпредметно да се обсъжда точната дата на производството им, тъй като не отговарят на останалите изисквания, предвидени в тази законова разпоредба. По тази причина представляват „огнестрелни оръжия" по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ и съответно се изисква разрешение за тяхното придобиване, съхранение и колекциониране.

По отношение на изследваните и подробно описани в обвинението патрони, вещото лице установило, че представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, годни са да се използват по предназначение и за тяхното притежание, съхранение и колекциониране също е необходимо разрешително.

Видно от заключението на историко-оръжейна експертиза от 10.11.2021г./папка 6 лист 39/, иззетите от подс.Ш. 3бр. дъгови пълнители за картечници „Гатлинг с инвентирани в инвентарните книги на Исторически музей - гр.Бяла, където като експонати са изложени и самите картечници. Същите са снабдени точно с този вариант на секторен пълнител за 24 патрона без пружина. Върху капака на затвора е изрязан определен по размер отвор, който съответства само на 24 патронния пълнител. Отделно от това 10- цевните картечници „Гатлинг-Горлов", изработени в заводите на „Колт“ в САЩ по поръчка на Руския император, се отличават с изключителна рядкост, винаги са били единствено и само държавна собственост и никога не са били притежание на частни лица.

Изготвената в хода на ДП съдебно-техническата експертиза от 03.12.2015г./папка 7 лист 38-66/, поради смъртта на вещото лице, не е била приобщена в хода на първоинстанционното производство. Настоящата инстанция направи усилия за нейното приобщаване в хода на въззивното съдебно следствие, но поради липса на съгласие от всички страни, това не беше реализирано. Ето защо, цитираното експертно заключение не може да бъде ползвано в настоящото съдебно производство, т.к. не е приобщено към доказателствения материал по предвидения в НПК ред.

Видно от заключението на назначената съдебно-историко-оръжейна експертиза/л.66, папка 12, том5 от ДП/,изготвена от в.л. Симеон Цветков, предоставените за изследване веществени доказателства не са движими културни ценности, с изключение на 1бр. шашка драгунска офицерска, която притежава характеристиките на такава, без изложени съображения за това заключение. Според вещото лице, сред предоставените за изследване обекти няма такива, които да представляват археологически обекти по смисъла на чл.146 от ЗКН.

По делото СА били изпълнени и технически експертизи, при които са изследвани ползваните от подс.Н. Ш. мобилни телефони и преносим компютър, съхраняваните в паметта на тези устройства снимки, документи и друга информация, проведената чрез тях кореспонденция, вкл. посещаваните сайтове и форуми в интернет, правените там публикации, коментари и пр. /техническа експертиза Nº286/16.06.2015г., ведно с приложени 26р.СД-папка 3/, както и съдебно-техническа компютърна експертиза Nº275/21.06.2016г./том 4/,която е отпечатала на хартия кореспонденцията от електронната поща на св.Х. Н..

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е назначена и изготвена повторна съдебна историко-оръжейна и оценителна експертиза, подробно пресъздадена в мотивите. Същата дава заключение, че представените за изследване оръжия не са движими културни ценности, които носят белезите по чл.7,ал.4,т.2 от ЗКН; няма доказателства, че оръжията са използвани при събития от българската история и не са били притежание на значими за българската история личности.

Настоящият състав намира, че изготвената повторна експертиза не е незаконосъобразна и необоснована, както твърди обвинението по следните съображения.

Първото възражение се отнася до определяне на състав на експертите, на които е възложено да изготвят заключение с подробно посочени въпроси. По правило, определянето на състава на експертите е в прерогативите изцяло на съда. Действително са назначени две вещи лица от Варна, посочени от защитата на подсъдимото лице. На първо място, същите притежават необходимата компетентност и квалификация и на следващо се намират в района на разглеждане на делото. Последното е и причината да не бъде определено посоченото от прокурора вещо лице от Пловдив. Същото би затруднило изследването на предметите- ВД и утежнило процеса при изготвяне на заключение.

Твърдението на обвинителя за наличие на „близки приятелски отношения“ между подсъдимия и вещите лица се аргументира с неговото колекционерско хоби. Това не е доказателствено подкрепено и е изцяло в сферата на предположенията. На следващо място експертите носят отговорност по НК за невярно заключение и са дали обяснения, предупредени за наказателната отговорност.

Следващото възражение се отнася до изследване и даване отговор на въпроси от правно естество от експертите. Действително в заключение са обсъждани свидетелски показания във връзка с антидатиране на договорите за продажба. Същите не следва да се възприемат от съда, който сам трябва да извърши дължимия правен анализ.

По повод възражението за понятието „минали епохи“ съдът следва да разясни следното:

Българският закон изисква културните ценности да са създадени през минали епохи, като се изключва настоящата. Критерият за епоха е относителен и съдържа в себе си изискване това да е "обособен, продължителен период от време, който се характеризира, определя от съществени, важни събития и явления" /Български тълковен речник,4-то издание на издателство "Наука и изкуство"/. Европейският законодател е фиксирал този период на 100 години. Чл.52 от ЗКН условно разделя движимите културни ценности с критерий времеви период на създаването им като праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и найново време. Възрожденски предмети, тоест след ХVІІІ век, не са предмет на обвинението.

Що се отнася до използваното от вещите лица понятие “паметник на културата“ следва да се отбележи, че същото се използва в Наредбата Н- 3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. В закона понятието „паметник на културата“ се използва само във връзка с посочване на Регламент/ЕО/ №116/2009г. на Съвета на Европа от 18.12.2008 г. относно износа на паметниците на културата, както и в пар.5 от ДР на ЗКН. Именно в този регламент е дадено легално понятие на част от паметниците на културата, а именно относно археологическите предмети, които за да са паметник на културата, следва да са датирани от поне 100 години.

Действително легална дефиниция на паметник на културата в българското законодателство липсва /закона, използващ този термин и с такова заглавие, е отменен от сега действащия ЗКН/, но може да се направи съответен извод, че това е културна ценност, която е идентифицирана като такава по реда на предходния закон- ЗПКМ. В приложимото законодателство се използва понятието културна ценност, включваща в себе си и археологическите обекти, като и движимите и недвижимите се подразделят, съобразно тяхната ценност на такива с национално значение, или такива със статут на национално богатство.

По възражението за начина на определяне стойността на предметите, съдът намира същото за неоснователно. Паричната стойност на движимите културни ценности/археологически обекти е обусловена от тяхната принадлежност към една или друга историческа епоха, от състоянието, в което се намират при изземването им, от това дали са често срещани или не, както и от значението им за обогатяване и развитие на историческата наука. При липса на предпоставките за квалифициране на обектите като движима културна ценност, такова изследване е безпредметно. В същото време, начина за определяне на тяхната стойност от вещите лица е най-благоприятен за подсъдимия, докато при използване на цени от аукцион, каквото е настояването на обвинението, стойността им би била значително по-висока.

Заключението на експертите по делото не определя изследваните предмети като движими културни ценности/археологически обект, което са мотивирали обстойно за всеки един от тях както в заключението, така и при защитата си в съдебно заседание. Същите са посочили използваните методи от тях при оценка и анализ на предметите, както и начина, по който са извършили оценката им. В достатъчна степен са диференцирали отделните предмети и са ги класифицирали съобразно липсата на качества, които притежават като носещи следи от съответната епоха. Ето защо настоящия състав намира, че заключението е изцяло в пределите на компетентност на експертите, като е даден отговор за липсата на културната стойност, историческо място и значение за всеки един предмет.

Експертизата мотивира и своето становище досежно обект№82, инв. №1273- шашка, драгунска, офицерска, образец 1881/2090г. с кания и с проведения в хода на съдебното следствие следствен експеримент/вж протокол на л.218 от делото/. Резултатите от последния се явяват в подкрепа на показанията на св.св. Хр.Досев, Ст.Стефанов и Хр.Иванов и обясненията на подсъдимия, че отстранените метални елементи от оръжието не са били оригинални, а съвременни отливки от вероятни оригинали, поставени за да увеличат продажната му цена, като му придадат награден характер, какъвто не притежава/ вж експертиза на л.154 от делото/.

Обществените отношения, свързани с културното наследство на Република България, са уредени в Закона за културното наследство. Тези обществени отношения засягат по-широк кръг от имущество, в случая обаче предмет на разглеждане са движимите вещи като материално наследство, като част от носителите на историческа памет, национална идентичност с научна или културна стойност.

Легална дефиниция за „археологически обект“ е дадена в разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗКН. Съгласно нея, това са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Нормата на чл.7, ал.1 от ЗКН постановява, че „културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност“.

Законът извежда съдържанието на понятието „археологически обект“ от материалната характеристика на вещта и нейната връзка с човешката дейност от минали епохи, без да ограничава по задължителен начин способа за откриването й. Действително теренните проучвания, като правнорегламентирана дейност са основен, но не единствен източник на информация за археологическите обекти, които могат да бъдат намерени и при строителни, земеделски, добивни благоустройствени, подводни или други дейности, свързани с нарушаване на земната повърхност, или след разкопки без разрешение. Липсата на данни за това как са били открити АО, кога и къде и от кого са били проведени теренните проучвания не може да бъде основание да се откаже характеристиката като АО, при наличието на останалите характеристики.

Видно от изготвената експертиза пред първата инстанция, изследваните обекти/оръжия/са машинно произведени, не могат да се свържат със събитие от българската история, или с конкретна историческа личност и не съставляват движима културна ценност, според изискванията на ЗКН.

По изложените по-горе съображения настоящия състав възприе това заключение като компетентно, аргументирано и обосновано, изготвено от тесни специалисти в съответната област.

В този смисъл правният извод на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянията по чл.278,ал.6,пр.2 от НК, респ. по чл.253,ал.4вр.ал.3,т.2 вр.ал.2,пр.3 от НК е правилен и законосъобразен.

По обвинението по чл.339,ал.2 вр. ал.1 от НК настоящият състав също се солидализира с мотивите на първата инстанция, поради което не следва да ги преповтаря. Няма спор по делото, че съгласно експертните заключения, иззетите оръжия са огнестрелни по смисъла на ЗОБВВПИ, технически изправни и годни да произведат изстрел. Всичките изследвани огнестрелни оръжия не са били обезопасени от нежелан достъп и сработване по предназначение. С част от тях експерта успешно е провел експериментална стрелба, а за друга вещото лице приема, че няма причини да не произведат изстрел при наличието на съответния боеприпас. Вещото лице е взело становище и по отношение на периодите на производство на огнестрелните оръжия, подробно описани в мотивите към първоинстанционната присъда.

По отношение на всички огнестрелни оръжия, които са модел от преди 1900г., но са произвеждани и след 31.12.1900г. вещото лице е посочило, че всички те не са предно зарядни, не са с разделно зареждане и са разработени за боеприпас с бездимен барут и облечен куршум, поради което не попадат в хипотезата на чл.4 ал.2 т.3 от ЗОБВВПИ и е безпредметно да се обсъжда точната дата на производството им, тъй като не отговарят на останалите изисквания, предвидени в тази законова разпоредба. По тази причина представляват „огнестрелни оръжия" по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ и съответно се изисква разрешение за тяхното придобиване, съхранение и колекциониране. По отношение на изследваните и подробно описани в обвинението патрони, вещото лице установило, че представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, годни са да се използват по предназначение и за тяхното притежание, съхранение и колекциониране също е необходимо разрешително.

Видно от заключението на историко-оръжейна експертиза от 10.11.2021г./папка 6 лист 39/, иззетите от подс.Ш. 3бр. дъгови пълнители за картечници „Гатлинг с инвентирани в инвентарните книги на Исторически музей - гр.Бяла, където като експонати са изложени и самите картечници. Същите са снабдени точно с този вариант на секторен пълнител за 24 патрона без пружина. Върху капака на затвора е изрязан определен по размер отвор, който съответства само на 24 патронния пълнител. Отделно от това 10- цевните картечници „Гатлинг-Горлов", изработени в заводите на „Колт“ в САЩ по поръчка на Руския император, се отличават с изключителна рядкост, винаги са били единствено и само държавна собственост и никога не са били притежание на частни лица.

Основното възражение на защитата се отнася до обстоятелството, че иззетите оръжия са имали колекционерска стойност и са придобивани и държани от подсъдимия именно с такава цел.

Това възражение не намира опора в доказателствения материал, че инкриминираните от обвинението огнестрелни оръжия са част от колекционерска сбирка с историческо значение. Това е така, защото подсъдимият не притежава качеството на "колекционер" по смисъла на чл.109 от ЗКН и инкриминираните предмети не са вписани като културни ценности и колекция в нарочно предвидения в закона регистър/вж чл.102 от ЗКН/.

При правилно установените релевантни факти е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като деянието правилно е квалифицирано по чл.339,ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като то е съставомерно по този текст.

По приложение разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК.

В принципен план следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК с оглед систематичното й място- в Общата част на Наказателния кодекс, е относима към всички престъпни състави, уредени в Особената част - в този смисъл и ТР №113/82г. на ОСНК. Видът и размерът на предвиденото наказание не могат да бъдат единствено основание за отказ деянието да бъде квалифицирано като малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК. До извод за малозначителност на деянието може да се стигне единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи деянието - време, място и начин на извършване, степен на засягане на защитените обществени отношения, личност на дееца и т. н.

Във въззивните жалби се акцентира върху обстоятелството, че подсъдимия е колекционер и като такъв е придобивал процесните оръжия. По този въпрос съдът вече взе отношение. Степента на обществена опасност на деянието не може да бъде възприета като явно незначителна и предвид обстоятелството, че са иззети изключително голям брой и различни по вид огнестрелни оръжия и боеприпаси; същите са държани по подсъдимия в продължителен период от време;не са били обезопасени от нежелан достъп и сработване по предназначение, като не са били предприемани никакви действия по тяхната регистрация.

Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата, че малозначителността на деянието е последица от изминалия значителен период от време от извършване на деянието. Касае се за последващо деянието обстоятелство, което не рефлектира върху обществената му опасност, такава каквато е била към момента на извършване на престъпното посегателство. Този факт безспорно има своето значение, но той е относим единствено към вида и размера на наказанието в случаите, когато продължителността на наказателното производство е прекомерна и неразумна и е взето предвид от проверявания съд. Положителните данни за личността на дееца не са достатъчни, за да обосноват малозначителност на деянието. В тази връзка следва внимателно да се анализират и отчетат посочените специфични белези на деянието.

Обстоятелството, че в чл.183,ал.2 от действащия понастоящем Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което намери взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР и/или наруши местоположението им, не означава, че деянието по чл.339 от НК е декриминализирано, нито че обществената опасност на същото в коментирания казус е явно незначителна.

На първо място следва да се отбележи, че възможност за изследване на въпроса дали деянието на подсъдимия съставлява административно нарушение следва да се обсъжда едва след положителна констатация, че се касае за едно и също деяние. В случая фактите относно инкриминираното по чл.339,ал.1 от НК поведение на подсъдимия са различни от тези, които изпълват състава на нарушението по чл.183,ал.2 ЗОБВВПИ. Или така описана, претендираната фактология не е елемент от обстоятелствената част на обвинението и не заменя съдържанието на същото. Процесните оръжия са били търсени, придобивани и държани целенасочено от подсъдимия, а не са продукт на случайно намиране в разискваната хипотеза.

На следващо място, както в правната доктрина, така и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато законодателят е предвидил едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност, разграничението между престъплението и административното нарушение следва да се извършва с оглед степента на засягане на защитените обществени отношения, като се отчитат всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието, използваните средства, размера на причинените съставомерни вреди, наличието на други несъставомерни вредни последици и т. н. Именно комплексната оценка на фактите, приети за установени от първоинстанционния съд показва, че деянието на подсъдимия Ш. засяга в значителна степен обществените отношения, свързани с безопасното притежаване, носене и боравене с огнестрелно оръжие и не може да бъде третирано като административно нарушение.

Обект на посегателство в случая са обществените отношения, свързани със законосъобразното държане и съхранение на оръжия и боеприпаси за тях, които отношения са предмет на особено засилена защита, изводима от предвидените от законодателя санкции за отделните състави на престъпленията, които ги засягат, от липсата на предвиден "маловажен случай" на престъпление от този вид и пр. В този смисъл деянието не само формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.339,ал.1 от НК, но и се характеризира със степен на обществена опасност, която го прави престъпно, което изключва приложението на чл.9,ал.2 от НК.

Правилна е оценката за ниската степен на дееца, като същата е и доказателствено подкрепена. Обстоятелствата, които позволяват такава оценка са свързани с липсата на предходни осъждания на подсъдимия/същия е реабилитиран/, добрата му характеристика и съдействието при установяване на обективната истина по делото. Тези обстоятелства следва да бъдат ценени на плоскостта на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ш., като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Правнозначимите при диференциране на санкционните последици факти, свързани с престъпното деяние: продължителност на времето, през което са държани огнестрелното оръжие и боеприпаси; естеството на инкриминираните предмети, очертаващо старинност и по-ниска поразителна сила от съвременните огнестрелни оръжия и боеприпаси; подбудите за неправомерния акт /пристрастеност към притежанието на оръжия/; данните за личността на неговия автор /75-годишен мъж, семеен, неосъждан/реабилитиран/ и изтеклият продължителен период от време на досъдебно и съдебно разследване, за който съгласно константната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и ВКС, подсъдимият следва да бъде премиран с определяне на по-леко наказание, компенсиращо

произтичащите негативи по отношение на гарантираното му от чл.6,пар.1 от КЗПЧОС право на разглеждане на обвинението в "разумен срок"; сочат на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК и отмерване на наказание под предвидения в чл.339,ал.1 от НК минимум, както е сторил и първоинстанционния съд. Липсват основания за намаляване на наказанието, тъй като това би било проява на неоправдано снизхождение, влизащо в противоречие с целите по чл.36 от НК. Ето защо, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд