Решение № 2 от 8.1.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 678/2025 г.

Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК. Постъпила е жалба от В. В. К.,ЕГН ••••••••••, представляваща ЕТ"Калоян-88-В. К."/длъжник/ чрез пълномощник адв.С. Т.,АК Ловеч, •••• против: Разпореждане от 20.11.2025 г. по изп.д.№ 495/2018 г. на ДСИ Ловеч правно основание: чл.435,ал.2,т.6 от ГПК С обжалваното Разпореждане ДСИ отказва да прекрати на основание чл.433,ал.1,т.5 от ГПК изп.д.№ 495/2018 г. по описа на СИС Ловеч . Разпореждането е издадено във връзка с наша молба вх.№ 4894/10.09.2025 г. Счита Разпореждането за неправилно и незаконосъобразно ,в противоречие на приложимата правна норма и на установеното по делото,поради което моли Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ същото да бъде отменено и да постанови прекратяване на изп.д.№ 495/2018 г. на СИС Ловеч, на основание чл.433,ал.1,т.5 от ГПК. Сочи, че искането им за прекратяване по реда на чл.433,ал.1,т.5 от ГПК се обосновава с прилагане на цитираната норма на Закона, предвид установените факти и обстоятелства по делото ,а именно: Безспорно установено по делото ,след направена актуална справка от ДСИ и посочено в обжалваното разпореждане,е че длъжника не притежава МПС,банкови сметки и сейфове , няма трудов договор,месторабота и не получава трудово възнаграждение,както и че не е упражнила правото си на пенсия. Установено е притежание у длъжника по отношение на два недвижими имота: -единият от тях е жилище/апартамент/ в ••••, което е единствено жилище за длъжника и по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК е несеквеституема вещ. -спрямо вторият недвижим имот в ••••: 1/3 ид.част от терен и от две сгради /нежилищни и видно пред разрушаване и неизползваеми. Установено при описа / взискателят е осъществил два пъти изнасяне на публична продан, което било неуспешно поради липса на кандидат-купувачи. По реда на ГПК след втората неуспешна продан , ДСИ указал на взискателят, че следва да поиска втора оценка или имотът ще бъде свален от принудително изпълнение. Взискателят не направил искане в законовия срок и имотът без свален от принудително изпълнение,но впоследствие била поискана и наложена последваща възбрана, без други последващи действия. Предвид гореустановеното, счита че е неправилен извода на ДСИ в обжалваното разпореждане, че „длъжникът бил притежавал два недвижими имота,т.е. установено е наличие на секвестеруемо имущество",при положение, че само относно имотът в •••• е налице секвестируемост.но спрямо него е приложим фактическия състав на нормата на чл.433,ал.1,т.5 от ГПК: ..посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество" . Посоченото имущество за принудително изпълнение в •••• /нежилищен имот/ не може да бъде продадено след съответните опити по Закон,а другият недвижим имот /апартамент в •••• е несеквестируемо по реда на чл.444,т.7 от ГПК. Отделно е установена липса на каквото и да е друго секвестериумо имущество и/или доходи. С молба с вх.№ 5722/22.10.2025 г. поискали прилагане на чл.448 от ГПК,което да се извърши служебно и по преценка на ДСИ с оглед конкретния казус. Предвид гореизложеното и установеното с наличните документи по изп.д.№ 495/2018 г. на СИС при PC Ловеч, счита че е изцяло изпълнен фактическия състав на нормата на чл.433,ал.1,т.5 от ГПК и неоснователно ДСИ е постановил отказ за прекратяване на изп.дело на исканото основание. Постъпили са и мотиви от Е.Н. - Държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Ловеч по жалба вх. № 6454/01.12.2025г по и.д.№ 495/2018г. 09.12.2025г. В тях сочи,че СИС Ловеч е образувано и.д.№ 495/2018г. по молба вх. №2106/31.07.2018г. от Община Ловеч ЕИК ••••••••• с адрес: ••••, представлявана от К.М. - кмет на Община Ловеч, против длъжника ЕТ „КАЛОЯН-88-В. К." ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление: •••• въз основа на изпълнителен лист от 05.07.2018г. издаден по г.д.№ 2417/2017г. Районен съд-Ловеч за парично вземане по представения оригинален изпълнителен лист, както и разноски в изпълнителното производство и държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК. Задължението по делото към момента на изготвяне на настоящото разпореждане е в размер на 49047,57лв. общо, от които за взискател 45475,42лв. и 3508,15лв. д.такса чл.53 от ТДТССГПК ЛРС. В хода на делото са предприемани различни принудително изпълнителни действия, периодично са изготвяни справки, за притежавано движимо и недвижимо имущество, МПС, наличие на банкови сметки.Осъществен е опис на движими вещи в дома на длъжника на 15.08.2019г. Проведени са две последователни ПП на 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в •••• от 09.04.2025г. до 09.05.2025г. и съответно от 11.07.2025г. до 11.08.2025г., които са обявени за нестанали, поради неявили се наддавачи. По и.д.№495/2018г. е постъпила молба вх.№ 4894/10.09.2025г. от В. В. К., чрез адв. Ст.Т. - пълномощник, с пълномощно отпреди с искане за прекратяване на делото на осн. чл.433, ал.1, т.5 ГПК. Постъпила е втора молба вх.№5722/22.10.2025г. от адв.Т., във връзка с молбата за прекратяване на делото на осн. чл.433,ал.1, т.5 ГПК, за прилагане на разпоредбата на чл.448 ГПК, а именно задължение за деклариране на доход и имущество от длъжника. С разпореждане от 20.11.2025г. ДСИ е отказал да прекрати и.д.№ 495/2018г. по описа на СИС Ловеч на осн. чл.433,ал.1,т.5 ГПК. В СИС Ловеч е постъпила жалба вх.№ 6454/01.12.2025г. от длъжника В. В. К., представляваща ЕТ „Калоян-88-В. К.", чрез пълномощник адв.Ст. Т. ЛАК, против Разпореждане на ДСИ от 20.11.2025г по и.д.№ 495/18г. с правно основание чл.435,ал.2,т.6 ГПК. Счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и се постанови прекратяване на делото на осн. чл.433,ал.1,т.5 ГПК. Искането на длъжника се основава на фактите и обстоятелствата по делото, а именно че длъжникът не притежава имущество, доходи, банкови сметки, освен два недвижими имота. Позовава се на това, че единият недвижим имот -жилище/апартамент в •••• е единствено жилище и е несеквестируемо по смисъла на чл.444,т.7 ГПК, а вторият е 1/3 ид. част от недвижим имот в ••••, който не може да бъде продаден, поради неявили се надцавачи. Обобщава, че изводът ми е неправилен, предвид установената фактическа обстановка. Сочи,че жалбата е администрирана, взискателят не е подал писмени възражения. Счита, че жалбата е допустима, подадена в срок, видно от удостоверената дата за съобщаване на обжалвания отказ от адв. Т. на 28.11.2025г. , и депозирана жалба на 01.12.2025г., от надлежна страна - длъжник по делото, срещу действие което подлежи на съдебен контрол съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК- отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана по следните съображения: Длъжник по изпълнителен лист от 05.07.2018г. е ЕТ „КАЛОЯН-88-В. К." ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление: ••••. Изготвена е справка от TP за актуално състояние - фирмата е действаща. ЕТ е търговско качество на ФЛ, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот и поради което издирването на имущество касае физическото лице и изпълнителните действия са насочени спрямо него. В хода на делото са изготвяни справки, за притежавано движимо и недвижимо имущество, МПС, наличие на банкови сметки. Длъжникът не притежава банкови сметки, както и МПС. По искане на взискателя е извършен опис на движими вещи в дома на длъжника, видно от протокол за опис на движими вещи от 15.08.2019г., но същите не са изнесени на публична продан. Наложена е възбрана на апартамент на В. В. К. СОС № 43952,515,9,5,5, находящ се в •••• - жилище на 25.10.2018г. СВ Ловеч. При последващо проучване на имуществото, по искане на взискателя, през 2024г. се установи 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в •••• и ПИД са насочени към този имот, който е описан, оценен и изнесен на публична продан : 1/3 ид. част от НПИ с идентификатор № 43952.517.342, находящ се в ••••, целият с площ: 1218кв.м, ведно с построените в имота 2 сгради: 1/ 517.342.1 - 1 етаж, 27 кв.м; 21 517.342.2 - 1 етаж, 42 кв.м. Върху имота е вписана възбрана в полза на Община Ловеч. Проведени са две последователни ПП от 09.04.2025г. до 09.05.2025г. и съответно от 11.07.2025г. до 11.08.2025г., които са обявени за нестанали, поради неявили се наддавачи. Изпълнителното производство, съгласно императивната разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Цитираната норма е свързана със задължението на длъжника да декларира имуществото и доходите си, съгласно чл. 448 ГПК. Основанието се прилага при изпълнение на парично вземане, какъвто е конкретния случай.Когато в резултат на предприетите изпълнителни действия обектите от имуществото на длъжника не могат да бъдат осребрени, чрез посочения изпълнителен способ, законът предвижда прекратяване на изпълнителния процес. Разпоредбата предвижда две кумулативно свързани предпоставки. На първо място изчерпване неуспешно на всички посочени от взискателя способи на изпълнение. Ако не са изнесени на продан притежавани от длъжника движими вещи, това условие не е изпълнено и прекратяването би било незаконосъобразно - Решение № 2944 от 12.05.2020г. по г.д.1687/2020г. СГС. В материалите на и.д.№ 495/18г. е видно, наличието на Протокол от извършен опис на движими вещи на 15.08.2019г., които не са изнесени на публична продан /л.67/. Изпълнителният процес е динамичен, продължителен и всеобхватен. Жалбоподателят, твърди, че имотът - предмет на принудително изпълнение - не може да бъде продаден. За имота -1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в ••••, са проведени две публични продажби, указани погоре, обявени за нестанали, поради неявили се наддавачи. В хода на едно изпълнително дело, се правят периодични и последователни актуализации на цена, съобразяване с условията на пазара, и отнема продължително време. Не може да се твърди категорично, че имотът не може да бъде продаден, като визирано във времето са проведени две ПП, по изготвена първоначална пазарна оценка, след насрочен и осъществен опис, а именно от Доклад за експертна оценка на недвижим имот вх.№ 351/23.01.2025г. / л.199/ и опис на 21.01.2025г. /л.180/. Втората предпоставка за прекратяване на това основание е изпълнение на процедурата по чл.448 по искане на съдебния изпълнител пред Районен съд- Решение № 260009 от 17.08.2020г. по гр.д.№495/2020г. ОС Добрич. При липса на достатъчно секвестируемо имущество на длъжника, по искане на съдебния изпълнител районният съд насрочва заседание, за което призовава страните. Липсата на достатъчно имущество се установява с протокол по чл. 448, ал. 1, изр. 2 ГПК, т. е. прекратяването на това основание настъпва, когато са изпълнени всички изисквания на чл. 448 ГПК, включително и проведено производство пред съответния районен съд. С молба вх. № 5722/22.10.2025г. адв.Т. сезира ДСИ да инициира провеждане на процедурата. Макар практиката преобладаващо да поддържа, че приложимостта на чл.448 ГПК е само за физическите лица -длъжници, доколкото институтът на несеквестируемостта е свързан с тях, то се срещат и съдебни актове, в които се прилага и за едноличните търговци, какъвто е длъжникът по изпълнителен титул в настоящото изпълнително дело. / Решение №3688 от 24.06.2020г. по гр.д.№ 5473/2020г. СГС /. И тъй като производството се инициира от съдебния изпълнител, съответно и прекратяването е по негова преценка. От съдържанието на текста на чл.448 ГПК се налага изводът,според ДСИ, че за да се пристъпи към нейното прилагане е необходимо при длъжника да не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие поне разноските по изпълнението и същото да бъде обективирано в Протокол от съдебния изпълнител. В и.д. №495/2018г., видно от събраните доказателства /след изискани актуални справки, съгласно справка от Община Ловеч- вх.№ 5956/03.11.2025г. и №6086/10.11.2025г. и справка НАП вх.№ 6203/17.11.2025г. и №6204/17.11.2025п- е декларирана 1/3 ид. част от недвижим имот с идентификатор № 43952.517.342 ведно със сградите построени в него, находящи се в ••••, както и деклариран апартамент СОС№ 43952,515,9,5,5, находящ се в ••••, длъжникът притежава два недвижими имота, т.е. установено е наличието на секвестируемо имущество. В този смисъл считам, че правилно молба вх. № 5722/22.10.2025г. е оставена без уважение и производството пред PC за деклариране на имущество и доходи от длъжника не е инициирано, затова и не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и поради което същото е отказано. Счита, че жалба вх.№6454/01.12.2025г. по и.д.№ 495/2018г. е неоснователна и недоказана и моли ЛОС да потвърди Разпореждане на ДСИ от 20.11.2025г. като правилно и законосъобразно. Сочи,че на основание чл.436, ал.З ГПК ДСИ окомплектова и.д. №.495/2018г. по описа на СИС - Ловеч и изпраща по компетентност в Ловешки Окръжен Съд. ПО ПРАВОТО Жалбата е подадена от длъжника в законно установения срок, с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл. 2- ро от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неооснователна. В процесната жалба длъжникът счита, че е налице основанието на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно която правна норма изп. производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Както сочи и ДСИ в мотивите си от съдържанието на нормата на чл.448 ГПК се налага изводът, че за да се пристъпи към нейното прилагане е необходимо при длъжника да не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението и същото да бъде обективирано в Протокол от съдебния изпълнител, което изискване не е налично в настоящия казус.В и.д. №495/2018г., видно от събраните доказателства /след изискани актуални справки, съгласно справка от Община Ловеч- вх.№ 5956/03.11.2025г. и №6086/10.11.2025г. и справка НАП вх.№ 6203/17.11.2025г. и №6204/17.11.2025п- е декларирана 1/3 ид. част от недвижим имот с идентификатор № 43952.517.342 ведно със сградите построени в него, находящи се в ••••, както и деклариран апартамент СОС№ 43952,515,9,5,5, находящ се в ••••.Т.е. длъжникът притежава два недвижими имота, което води до извода, че е налично секвестируемо имущество на длъжника. В този смисъл обосновано ДСИ е оставил без уважение молба вх. № 5722/22.10.2025г.,тъй като по делото не са налични данни да е инициирано производство пред PC за деклариране на имущество и доходи от длъжника, с оглед на което и обосновано ДСИ е приел, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и поради което същото е отказано. При тези съображения, настоящата инстанция приема, че процесната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.437,ал.4 от ГПК, съдът