Решение № 17 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 801/2025 г.

наказателно дело № 20254210200801 по описа за 2025 година Чрез упълномощен процесуален представител (адвокат от АК - Габрово) жалбоподателя Н.О.И. от град Габрово е атакувал Наказателно постановление № 25- 1752-000260, издадено на 14.10.2025 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушение по чл. 48 от ЗДвП на същия е била наложена „Глоба“ в размер на сумата от 200 лева, равняваща се на 102,26 euro - на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4-то от ЗДвП. По съображения, които са изложени в подадената жалба и са развити във воденото по делото производство от процесуален представител, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към същите спадат и разноски, заплатени за този процесуален представител – в размер на сумата от 200 лева, чието присъждане се иска въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН. Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно. След като съпостави събраните в производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното: Жалбоподателя Н.О.И. е правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „М”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Свидетелите Н.Г. и Д.А. са служители на ОД на МВР Габрово, които на 04.10.2025 година са изпълнявали задълженията си като такива в състав на съвместен полицейски екип. Около 23,40 часа вечерта на 04.10.2025 година посочените полицейски служители пътували в управляван от свидетеля Н.Г. служебен автомобил, с който се движели по ул. „Чардафон“, в посока от бившия магазин на „Кореком“ към хотел „Балкан“. Движейки се в тази посока, около 23,45 часа на същата дата служебния автомобил навлязъл в района на кръгово кръстовище между ул. „Чардафон“, улица „Емануил Манолов“ и ул. „Баждар“, при което Георгиев видял срещу него – в обратна на следваната от същия посока (от хотел „Балкан“ в посока на бившия магазин „Кореком“) да се движи друго МПС – с Рег. № СВ 13-66 РР, което навлизало в кръстовището, движейки се по улица „Емануил Манолов“, както и трети автомобил, който се спускал (от лявата на св. Георгиев страна) по улица „Баждар“ и се приближавал към кръстовището. След като преминало през кръговото кръстовище, МПС с Рег. № СВ 13-66 РР спряло вдясно на пътното платно в района на денонощна аптека, която се намирала на улица „Чардафон“ № 6, а служебния автомобил спрял зад него. В това МПС пътували две лица, едното от които – жалбоподателя Н.О.И., било водач на автомобила, а другото – свид. Г.Г., била седнала на предната дясна седалка до него. След като извършили проверка на самоличността на водача, в личното присъствие на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като св. Н.Г. е приел, че след като при управлението на МПС с Рег. № СВ 13-66 РР по улица „Емануил Манолов“ и улица „Чардафон“, не е спазил правилата за предимство и не е пропуснал ППС, което се е намирало от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища, жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 48 от ЗДвП. Този акт е бил връчен на жалбоподателя, от който е бил и подписан, след като същия се запознал с отразените в него констатации във връзка с описаното нарушение, но без да изложи възражения в самия акт по повод на тях. Такива не са били направени от него и в рамките на допълнителния седемдневен срок, предвиден в нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този акт впоследствие от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело. При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Данните в разписката към приложения на л. 4 по делото екземпляр на наказателното постановление сочат, че то е получено от жалбоподателя на 17.10.2025 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 30.10.2025 г., или преди края на съответния 14 дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна и по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление. Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен още на датата за извършване на описаното в него нарушение, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който неговия автор е открит. Предвидения срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на нарушението, което е документално установено според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Постановлението също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.8 от посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 7-8 от НАХД № 801/2025 г., водят до заключение, че Началника на РУ Габрово при едноименната ОД на МВР е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, разполагащо с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон. От наказателното постановление е видно, че жалбоподателя е санкциониран за действия, свързани с отнемане на предимство на друг водач при преминаване през района на кръстовище с равнозначни пътища. Безспорно е, че тези действия биха могли да осъществяват състава на нарушение, предвидено в нормата на чл. 48 от ЗДвП. За да се формира такъв извод обаче те следва да бъдат действително извършени и тяхното съществуване да се явява безспорно доказано по изискващия се от закона ред. Данните в събраните по делото доказателства не са в състояние да обосноват подобен извод. Показанията, дадени от двамата полицейски служители, не биха могли да се отчитат в подкрепа на него, тъй като (поради противоречието по отношение на посоката, от която е идвал и в която е отивал техния автомобил, констатирано между тези на свидетеля Д.А. и показанията, изложени от водача на този автомобил, както и служебните качества на двете посочени лица) те са лишени от сигурна доказателствена основа, а по делото липсват допълнителни доказателства – като записи от камери или показания, дадени от страна на други лица, които биха могли да установят дали другия автомобил, който се е спускал по улица „Баждар“ в посока на кръговото кръстовище, към момента за преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил е бил вече навлязъл в него, а ако да – в кой точно момент се е случило това. При това положение не би могло да се счита, че събраните доказателства сочат за извършено нарушение, още повече че свидетелката Г.Г. (чиито показания за посоката, от която е идвал и в която е отивал полицейския автомобил, напълно съвпадат с тези, дадени от св. Д.А.) твърди, че спускащото се по улица „Баждар“ МПС се е движело бавно, и че към момента, в който управлявания от жалбоподателя Н. Илиев автомобил е преминал през кръстовището, спускащия се по улица „Баждар“ се е намирал далеч от него. С оглед на изложеното до момента се налага заключение, че административнонаказателната отговорност на същия е била реализирана с разрез с предвидените изисквания, тъй тя би могла да се ангажира само при наличието на доказани умишлени действия на Н. И., които са нарушили установения ред на държавното управление, извършени са виновно и са били обявени за наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред, а приложените доказателства не сочат за съществуването на действия с такъв характер от негова страна. Поради това искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно и като такова следва да се уважи. Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно нормативната база и предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН) ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на разноските, направени (според приложения на л. 16 договор за правна защита и съдействие) от него във връзка с упълномощаване на процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия Габрово, който не само, че е изготвил жалбата против наказателното постановление, но и го е представлявал в рамките на производството по настоящото дело. Вписаната в същия сума (от 200 лева, равняващи се на 102,26 euro) не надвишава, а се явява под минималния размер на възнаграждението за съответния вид дело, което е предвидено в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а като се базира на това обстоятелство и на вида на осъщественото процесуално представителство, което отговаря на фактическата и правна сложност на делото, съдът прие, че няма основания за неговото намаляване, още повече и при липсата на изрично направено искане за това. При тези съображения прие, че ответната по жалба страна ще следва да заплати на жалбоподателя Н. И. действително направените разноски, възлизащи на сумата от 102,26 euro. РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................