Решение № 1803 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 16176/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Д. С. и А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С., срещу Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума от по 6750 лева (3451,22 евро), представляваща застрахователно обезщетение, възлизащо на сума в общ размер от 13 500 лева (6902,44 евро), дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № •••••••г., Полица по застрахователен договор № ••••••, ведно със законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция – ••• г., до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Д. Ц. С., починала на •••••• г., като ищецът А. С. е неин ••••, а А. С. – нейна••••••. Посочва се, че приживе Д. С. била ••••• назначена съгласно •••••• по Протокол № ••••••• г. Същата била застрахована за настъпване на застрахователни събития по Договор за обществена поръчка № ••••••• г., сключен между •••••• като възложител, и ответника Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, като изпълнител. В чл. 7, т. 5 от договора се предвиждало, че индивидуалната застрахователна сума за всяко едно застраховано лице, както и размерът на застрахователното плащане при проявление на покритите рискове, при смърт от заболяване, в т.ч. акутно, се дължи застрахователна сума в размер на 13 500 лева на законните наследници. Това обстоятелство било отразено и в чл. 14 от същия договор. В конкретния случай се твърди, че към момента на сключване на договора и към момента на настъпване на застрахователното събитие Д.С., в качеството на ••••••••, е трето ползващо се лице по посочения договор. Сочи се, че в изпълнение на договора за обществена поръчка била сключена Полица по застрахователен договор № ••••••, по която ••••••• е застраховащ, а ответното дружество има качеството застраховател, като застрахованите лица са 15 487 по средносписъчен състав, а срокът на застраховката е три години: от •••••••• г. Поддържа се, че в застрахователната полица са изброени покритите рискове и застрахователните суми. В т. 5, като покрит риск се посочвало: „смърт от заболяване, вкл. акутно“, при който договорената застрахователна сума била в размер на 13 500 лева, платима на законните наследници на починалото лице. Твърди се, че на дата 19.08.2025 г. ищците отправили искане за изплащане на застрахователно обезщетение, като приложили всички изискуеми документи, но получили уведомление с изх. № ••••••• от Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с което им било отказано извършването на застрахователно плащане. За да обоснове отказа си, ответното дружество се позовало на чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия за рискова застраховка „Живот и злополука“ и приело, че не носи отговорност за събития, причинени или дължащи се на предшестващи заболявания и злополуки. Ищците поддържат, че договорното отношение между Д. С. и ответника е възникнало по силата на нейното качество на трето ползващо се лице по договора за обществена поръчка и договора за групова застраховка, сключени между ответника и ••••• Твърди се, че в случая е налице покрит риск, тъй като смъртта на Д.С. е настъпила по време на действие на застрахователния договор. Излагат се съображения, че изключението от покритите рискове, което застрахователят едностранно е въвел в своите Общи условия, противоречи на сключения договор за обществена поръчка, който е задължителен за застрахователя и предоставя права на третото ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Поддържа се, че включването на клауза в договора, според която застрахователят се освобождава от отговорност да заплати обезщетение, когато застрахователният риск – смърт, е настъпил в резултат на предшестващо договора заболяване, представлява нарушение на закона – чл. 351, ал. 2 ЗСВ. Възразява, че клаузата от Общите условия, на която застрахователят се позовава, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с ал. посл. ЗЗД. Наред с това се твърди, че Д. С. не е починала от заболявания, диагностицирани преди срока на действие на процесния договор. Предвид изложеното се предявяват горепосочените искови претенции. Претендират се разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с който оспорва предявените претенции като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че между ответното дружество и •••••• е сключен Договор за обществена поръчка••• № •••••• г. за групова застраховка „Злополука“, Полица по застрахователен договор № •••••, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.01.2024 г. до 24:00 ч. на 31.12.2026 г. Посочва се, че на 02.01.2024 г. между ЖЗК „Съгласие“ АД и ЗД „Съгласие“ АД е сключен договор за съзастраховане на застрахователния договор. Излагат се доводи, че според медицинската практика, развитието на онкологично заболяване не започва с поставяне на диагноза, а с поява на първични клинични и образни находки, които в случая са регистрирани още през март 2023 г. Поддържа се, че именно оттогава започва процесът на наблюдение и развитие на състоянието на Д. С., което по-късно се проявява клинично и води до летален край. С оглед изложеното се твърди, че към началната дата на застрахователния договор, онкологичното заболяване вече е съществувало, поради което попада в изключен риск, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 22 от Общите условия. Сочи се, че при определяне дали по предявената застрахователна претенция се дължи застрахователно обезщетение, водещ е именно моментът на разболяването, т.е. дали заболяването е настъпило в периода на застрахователното покритие или не. В настоящия случай се поддържа, че нито в договора за възлагане на обществена поръчка, нито в техническата спецификация към откритата обществена поръчка са посочени точни, ясни и изчерпателни условия, при които се прилагат изключения от застрахователното покритие. Същевременно се посочва, че такива изключени рискове са ясно, недвусмислено и изчерпателно изброени в чл. 4 от Общите условия на застраховка „Злополука“ и рискова застраховка „Живот“ на ЖЗК „Съгласие“ АД. По изложените съображения се твърди, че в случая не се касае за акутно заболяване, тъй като видно от медицинската документация заболяването, довело до леталния край на Д. С., било установено още през месец март 2023 г., т.е. преди сключването на застрахователния договор. Оспорват се твърденията за неприложимост на клаузите от Общите условия на ответното дружество и за противоречието им с договора за обществена поръчка, по-конкретно с Техническата спецификация, както и за незаконосъобразност на постановения отказ. Ответната страна поддържа, че ищците неправилно тълкуват естеството и функцията на застрахователния договор, като му приписват социална цел, присъща на държавата, а не на търговец – застраховател. Изтъква, че ЖЗК „Съгласие“ АД е търговско дружество по смисъла на Търговския закон, а застрахователната защита се предоставя срещу заплащане на премия и в рамките на лимитиран риск. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна: За да бъдат уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ищците по делото следва да докажат, че са наследници на починалата Д.Ц.С., която в качеството си на •••••••е била застрахована за настъпване на застрахователни събития по валиден договор за групова застраховка, сключен между •••••• и ответното дружество, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, вследствие на което е настъпила смъртта на застрахованото лице, явяващо се трето ползващо се по застраховката лице; да установят, че настъпилото събитие представлява покрит риск по застрахователния договор, както и да установят стойността на застрахователното обезщетение, чието заплащане се претендира по сключената застраховка. При доказване на горните обстоятелства от страна на ищците, ответната страна следва да докаже възраженията си срещу предявените искове, в това число и че процесното застрахователно събитие е изключен риск. С Определение № ••••• г., постановено по делото, в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен с протоколно определение от •••••г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че Д.Ц.С., в качеството си на ••••••• е била застрахована за настъпване на застрахователни събития по застрахователен договор за групова застраховка „Злополука“, по сключен между •••••• и ответното дружество Договор за обществена поръчка № •••••• г., Полица по застрахователен договор № ••••• със срок на действие от ••••• г.; че ищците А. Д. С. и А. А. С. са наследници по закон на Д. Ц. С., поч. на••••• г.; че ищците са предявили извънсъдебно претенция пред ответното дружество с искане за извършване на застрахователно плащане по групова застраховка „Злополука“ във връзка с настъпилата на ••••• г. смърт на застрахованото лице Д. С., по която претенция застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Съдът приема горепосочените факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства. Видно от Удостоверение за наследници изх. №••••• г. на ••••••ищците по делото са законни наследници на починалата Д. Ц. С., като ищецът А. Д. С., ЕГН ••••••••••, е неин ••••, а ищцата А. А. С., ЕГН ••••••••••, е нейна•••••. По делото е представен и Препис – извлечение от акт за смърт на Д. Ц. С., ЕГН ••••••••••, издаден въз основа на Акт за смърт № ••••• г., съставен в гр. •••••. От представения по делото Договор за обществена поръчка № •••••• г. се установява, че между •••••• като възложител и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, като изпълнител е сключен договор с предмет – групова застраховка „Злополука“ на общо 15 486,5 действащи и предстоящи за назначаване лица, в това число съдии, прокурори, следователи, съдебни и прокурорски помощници, членове на •••••••••, служители на •••••••••, държавни съдебни изпълнители, служители по вписванията и съдебни служители, срещу заплащане на застрахователна премия. Съгласно чл. 7, т. 5 от раздел II. Покрити рискове, застрахователна сума и размер на обезщетение от процесния Договор за обществена поръчка № •••••• г., при покрит риск „смърт от заболяване, вкл. акутно“, застрахователната сума е 13 500 лева, като размерът на обезщетението се изплаща на законните наследници или лицата, живели в едно домакинство с починалото застрахователно лице. Страните не спорят, а и се установява от представената по делото служебна бележка изх. № ••••• г., издадена от •••••••че Д. Ц. С. е изпълнявала длъжността ••••“ в •••••/до датата на смъртта й, настъпила на ••••••г./ и е застраховано лице по групова застраховка – Полица № •••••••г. към ЖЗК „Съгласие“ АД /приложена на л. 37 от делото/, съгласно Договор № ••••••••г. Видно от писмо изх. № •••••• г. на ЖЗК „Съгласие“ АД относно искане за извършване на застрахователно плащане с вх. № ••••••• г., във връзка с настъпилата на •••г. смърт на застрахованото лице Д. С., застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. В цитираното писмо са изложени аргументи в подкрепа на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение по заявената претенция в насока, че заболяването е с клинична изява още през март 2023 г., респ. злокачественият процес е съществувал и е бил диагностициран преди началната дата на застрахователното покритие – ••••г., а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия за рискова застраховка „Живот и Злополука“, застрахователят не носи отговорност за събития, причинени от или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки. Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху обстоятелството дали смъртта на наследодателя на ищците е покрит риск, респективно дали ответното дружество следва да обезщети преживелите наследници или е налице изключение от покрития риск, с оглед обективираните в процесния договор за застраховка клаузи. В тази връзка ответникът счита, че меродавният момент за определяне дали по предявената застрахователна претенция се дължи плащане на застрахователно обезщетение е моментът на разболяването, т.е. дали заболяването е настъпило в периода на застрахователното покритие или не. Според ответната страна, първичната диагноза на заболяването датира от 2023 г., което е преди началната дата на застрахователното покритие – •••••г. Съгласно § 1, т. 3 и т. 4 от ДР на КЗ, „застрахователен риск“ е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице, а „застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. Следователно, застрахователното събитие е осъщественият покрит от застраховката риск – увреждащото събитие. Релевантно за това да се определи дали рискът е настъпил в периода на застрахователното покритие е кога е настъпило увреждащото събитие. Съгласно чл. 3 от сключения на •••••• г. договор, изпълнителят ЖЗК „Съгласие“ АД се задължава да предоставя услугата при условията на документацията за участие в процедурата и съобразно неговите общи условия (Приложение № 2), които представляват неразделна част от договора, както и подписаната между страните застрахователна полица. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора и неразделните му части, в това число техническата спецификация (Приложение № 1). Съгласно т. 9.6. от Техническата спецификация към обществената поръчка /л. 30 от делото/ „акутно заболяване“ е заболяване е остро, внезапно и непредвидимо начало, представляващо опасност за живот или здравето на застрахованото лице, има тежки симптоми и кратка продължителност, включително всякакви интензивни симптоми, като например силна болка и изисква спешна и неотложна медицинска помощ, настъпило нарушение на основните жизнени функции на организма, с бързо прогресиране на симптоматиката, което може да доведе до тежки органични нарушения, инвалидност или смърт и изискващо спешна/неотложна медицинска намеса. Видно е от представената по делото Епикриза ИЗ №•••••••г., издадена от „•••••“ гр. ••••• че пациентът Д. С., е постъпила в болничното заведение на 23.06.2025 г. и е изписана на 30.06.2025 г., като е лекувана по клинична пътека: 240 продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения. По делото е представено Съобщение за смърт № ••••••г. от ••••••, в което като причини за смъртта на наследодателя на ищците е отразено: „••••••“, а като основна (начална) причина за смъртта е отразено: „к•••••“. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия за застраховка „Злополука“ и Рискова застраховка „Живот“, изключени рискове, по отношение на които застрахователят не носи отговорност за събития, причинени или дължащи се на всички предшестващи заболявания или злополуки, освен ако не е договорено друго. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 21 от посочените Общи условия, предварително съществуващо заболяване е заболяване, страдание, медицинско състояние или симптом, за които са били потърсени, или получени, или са били предвидими лечение, медикаменти, консултации или диагностициране, от страна на застрахованото лице преди началото на периода на индивидуалното застрахователно покритие по сключения договор, или чийто произход е от, или за което застрахованото лице е знаело, че съществува преди началото на периода на индивидуално застрахователно покритие по полицата, независимо дали са били потърсени или получени лечение, медикаменти, консултации, или диагностициране. В контекста на изложеното, съдът приема, че развилото се заболяване при наследодателя на ищците отговаря на термина „акутно заболяване“ в контекста на клаузата на чл. 7 от процесния договор, поради което и представлява покрит застрахователен риск. С оглед ангажираните по делото медицински документи – Епикриза ИЗ № •••••••••; Епикриза ИЗ № ••••••• включително Съобщение за смърт № ••••••••• съдът приема, че действително Д. С. е имала предшестващи заболявания, отговарящи на понятието, дадено от застрахователя в т. 21 от Общите условия за застраховка „Злополука“ и Рискова застраховка „Живот“. Въпреки това, според съда, в случая не е налице изключение от покритите със застраховката рискове, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на изключението по чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия на ответното дружество, а именно – констатираното заболяване, отразено в Епикриза ИЗ № ••••••, станало повод за хоспитализиране на наследодателя на ищците за периода от•••••• г., не е причинило и на него не се дължи настъпилата смърт на застрахованото при ответника лице. Действително придружаващите заболявания са повлияли на състоянието на лицето, като впоследствие се е стигнало до летален изход на същото поради „карцином на бял дроб“, но само последният се явява основна причина за настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Съдът намира, че моментът на разболяването, който ответникът определя като меродавен, не би могъл да се счете за релевантен при определяне дали застрахователното събитие е настъпило в периода на застрахователно покритие. Това е така, защото на практика заболяването на наследодателя на ищците би могло да е започнало да се развива години преди неговото установяване и диагностициране от съответното медицинско лице и регистрирано в официален медицински документ, поради което този момент не може да бъде определен с точност. Още повече, че описаното в приложените по делото медицински документи здравословно състояние на лицето преминава през различни стадии на развитие. Видно е от отразените анамнестични данни в Епикриза ИЗ № •••••••••, че наличие на данни за заболяването, явяващо се основната (начална) причина за настъпване на процесното събитие – смърт на наследодателя на ищците, са констатирани на 19.06.2025 г. в ••••••, а именно – данни за двустранен •••••••••л. 68- гръб от делото/. Именно от този момент за застрахователя настъпва застрахователният риск, т.е. обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносното събитие вследствие на заболяването на застрахованото лице. Това е и релевантният момент, към който следва да се прецени дали застрахователното събитие, довело до настъпване на покрит по договора застрахователен риск, попада в периода на застрахователното покритие. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи извод, че към 2023 г. е имало данни, които да пораждат съмнения за последващо развитие на злокачествено заболяване и обективно съществуваща вероятност от настъпване на съответното застрахователно събитие. Поради това, доводите на ответното дружество, че застрахователният риск датира още от 2023 г., не могат да бъдат възприети. От изложеното следва извод, че покритият застрахователен риск е настъпил в срока на застрахователното покритие на процесната групова застраховка, който е от 00,00 ч. на 01.01.2024 г. до 24,00 ч. на 31.12.2026 г., видно от Полица по застрахователен договор № •••••••. Страните не спорят, а и се установява от ангажираните по делото писмени доказателства, че ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и са му представени необходимите документи, съгласно чл. 9 от процесния договор. Следователно, за ответното дружество е възникнало посоченото в чл. 7, т. 5 от Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и застрахователно плащане“ от процесния Договор № ••••••• г. задължение да заплати на наследниците на застрахованото лице Д. Ц. С. обезщетение в общ размер от 13 500 лева. Относно посоченото в отговора на исковата молба, че на ••••• г. между ответника ЖЗК „Съгласие“ АД и ЗД „Съгласие“ АД е сключен договор за съзастраховане на застрахователния договор, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 376, ал. 5 от КЗ посочва, че отношенията със застраховащия, застрахования и третото ползващо се лице по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател, ако друго не е уговорено в застрахователния договор. Лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния договор, има право да получи цялото дължимо плащане именно от него /чл. 376, ал. 6, изр. 1 от КЗ/. В процесния застрахователен договор, т.е. договорът за обществена поръчка, друго не е уговорено – същият е сключен единствено с ответното дружество, което получава цялата застрахователна премия и дължи заплащане на застрахователно обезщетение на третите ползващи се лица при настъпването на покрит по застраховката риск. Не се установява от застрахователния договор и от останалите представени по делото доказателства, възложителят да е бил уведомен за сключването на съзастрахователен договор /какъвто не фигурира по делото/, респ. да се е съгласил с предвидените в него уговорки. Този извод се подкрепя и от отразеното в чл. 3 от договора за обществена поръчка, според който изпълнителят ЖЗК „Съгласие“ АД се задължава да предоставя услугата при условията на документацията за участие в процедурата и съобразно неговите общи условия (Приложение № 2), които представляват неразделна част от последния. Никъде в договора за обществена поръчка, сключен между ВСС и ЖЗК „Съгласие“ АД, не са отразени и общи условия на ЗД „Съгласие“ АД нито има препращане към разпоредбите на сключения между двете дружества договор за съзастраховане. Ответникът не е ангажирал доказателства в обратния смисъл. Следователно, ответното дружество ЖЗК „Съгласие“ АД би могло да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, единствено ако застрахователният риск, заради чието настъпване то се претендира, попада в изключенията на собствените му Общи условия за застраховка „Злополука“ и рискова застраховка „Живот“, отразени в чл. 4 от същите. Настоящият съдебен състав намира, че такива изключения не са налице – настъпването на застрахователното събитие /смърт на застрахованото лице Деница С./, е в резултат на покрит по договора за групова застраховка риск по чл. 7, т. 5 от Раздел ІІ. Покрити рискове, застрахователна сума и размер на обезщетение, настъпил в срока на застрахователно покритие. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наследодателят на ищците е ползвател на застрахователни услуги по процесния договор за обществена поръчка за застраховка по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, в качеството й на трето ползващо се лице и като такова има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно за нея са приложими специалните разпоредби на ЗЗП за потребителската защита. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В настоящия случай няма съмнение, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 22 от Общите условия на ответното дружество не е била уговорена индивидуално, доколкото същата се съдържа в общи условия, към които договорът препраща. По делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ответната страна, посочената клауза да е индивидуално уговорена. Освен това, клаузата има твърде широк обхват, формулирана е общо и неясно, което е предпоставка за ограничаване отговорността на застрахователя. В тази връзка следва да се има предвид императивната разпоредба на чл. 345, ал. 9 от КЗ, която поставя изискване за ясно, недвусмислено и изчерпателно определяне в застрахователния договор на условията, при които се прилагат изключенията от застрахователно покритие. Не е немислимо в общите условия на застрахователя да бъдат изключени от застрахователното покритие определени злокачествени заболявания, но те следва да бъдат конкретизирани по вид и изброяването им следва да бъде изчерпателно и ясно. За да е налице валидна клауза, изключваща риска, тя трябва да бъде ясно формулирана с дефиниран точен смисъл, вложен от застрахователя, за да не въвежда в заблуждение или да не се ограничават безпричинно правата на застрахованите лица, какъвто е настоящият случай. Ето защо, съдът намира, че предявените искове са доказани, както по основание, така и по размер, а именно за сумата от общо 13 500 лева, от която на всеки от ищците се следва по 1/2 част предвид разпоредбите в чл. 5 и чл. 9 от ЗН, като на всеки от ищците се дължи сума от по 6750 лева (която превалутирана от левове в евро, според изискванията на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, се равнява на 3451,22 евро) – застрахователно обезщетение, възлизащо на сума в общ размер от 13 500 лева (която превалутирана от левове в евро, според изискванията на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, се равнява на 6902,44 евро), дължимо по силата на Договор за обществена поръчка № ••••••• г., сключен между •••••••• и Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, Полица по застрахователен договор № ••••••• за починалия общ на ищците наследодател – Д.Ц. С., ЕГН ••••••••••. Главниците ще се присъдят, ведно със законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция – 19.08.2025 г., до окончателното им изплащане, доколкото ответникът е изпаднал в забава след изричния отказ за изплащане на обезщетение на ищците. По разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски имат ищците. Същите са доказали плащане на сума в размер от 276,10 евро (540 лева) за държавна такса, която следва да им се присъди. Ищците са представлявани от адвокати, поискали присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от •••• г., сключен между ищеца А. Д. С. и адв. Р. П., в който е договорено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. По делото е представен и Договор за правна защита и съдействие от ••••• г., сключен между ищцата А. А. С., действаща лично и със съгласието на своя баща А. Д. С., и адв. Д. П., в който е договорено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ищците в случая следва се има предвид правната и фактическа сложност на делото, по което е проведено само едно открито съдебно заседание по същество, не са събирани други доказателства освен писмени такива. Съгласно актуалната практика на СЕС, съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да обсъди всички изложени по-горе критерии. Спрямо тях съдът намира за съответно възнаграждение в размер на 260 евро, което да се присъди в полза на адв. Р. П., както и възнаграждение в размер на 260 евро, което да се присъди в полза на адв. Д. П. Така мотивиран, съдът