Решение № 2389 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 358/2026 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО. Депозирана е жалба от В. П. М. от [населено място], действаща в качеството си на пълномощник на Р. Я. Й. от [населено място], [община], против Решение № 2153-08-138/26.05.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-02173270/08.04.2026 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Счита решението за незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Оспорва изводите на административния орган, че й е било надлежно връчено Разпореждане № РВ-3-08-1863067/27.02.2025 г. Предвид това обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като към настоящия момент не бил налице влязъл акт по жалбата. Твърди, че паричното задължение, посочено за възстановяване като главница и лихви, било погасено по давност, поради което и не подлежало на прихващане. Излага съображения, че никога не е погасявала суми в размер на••• евро. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-138/26.05.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-02173270/08.04.2026 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, след което да върне приписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощника адв. В. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания сочи, че изводите на административния орган са абсолютно неправилни относно наличие на липса на основание за прилагане на последиците на относителна давност. В приложената по делото преписка липсвали доказателства за спиране, или за прекъсване на давността. Административният орган в самото решение бил формулирал едни общи изводи за отхвърляне на задължението за наличие на погасителна давност по отношение на годините – 2017, 2018, 2019 и т.н., без да посочи конкретни данни, кога е започнала да тече давността, и кога следва да изтече. В тази насока счита, че несъмнено са налице основания за приложение на погасителната давност по отношение на претенцията и разпореждането на административния орган за заплащане на претендираните суми за тези години. Моли съда да прецени и съобрази възражението за погасителна давност. В подкрепа на доводите си представя писмена защита. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт З. Б. е постъпило становище, с което оспорва изцяло подадената жалба. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срок се дължат по принудително изпълнение по реда на Кодекса или по реда на ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване. В конкретния случай била налице дължима сума, която лицето имало към ДОО, постановена по надлежния ред с разпореждане, която не била доброволно погасена. Същевременно налице било и вземане в полза на Р. Я. от фондовете на ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане. Счита, че при наличието на изискуемо вземане или задължение, което лицето има към фондовете на ДОО правилно е прието, че следва да бъде извършено прихващане на сумата от паричното обезщетение за безработица за погасяване на задължението, което лицето има към ДОО. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г./л. 31/, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на Р. Я. Й. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 21.05.2015 г. до 20.08.2022 г. в размер на ••• лв., от които ••• лв. представляващи главница и ••• лв. – лихви. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол № КВ-5-08-01835614/24.01.2025 г., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Поради тази причина Р. Я. Й. нямала право на парично обезщетение за периода от 24.04.2015 г. до 03.07.2017 г. и от 22.07.2020 г. до 22.07.2022 г., тъй като не отговаряла на условията на чл. 10, ал. 1, чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода за посочените периоди. Предвид изложеното е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за същите. Р. Й. е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение 2153-08-137/26.05.2026 г./л. 22/ е оставил без разглеждане жалбата й против Разпореждане № РВ-3-08-1863067/27.02.2025 г. като недопустима и е прекратил производството по същата. С Разпореждане № РП-3-08-02173270/08.04.2026 г./л. 15/, издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Р. Я. Й., с [ЕГН] от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане в размер на ••• евро за периода м.03.2026 г. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане № РВ-3-08-1863067/27.02.2025 г., издадено на основание чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което Р. Я. Й. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 21.05.2015 г. до 20.08.2022 г. в размер на ••• лв., от които ••• лв. представляващи главница и ••• лв. – лихви. Посочено е, че към 08.04.2026 г. е погасена част от задължението в размер на ••• евро, от които ••• евро – главница, ••• евро лихва и ••• евро допълнително начислена лихва. Отразено е, че към 08.04.2026 г. задължението на лицето е в размер на ••• евро, от които ••• евро - главница, ••• евро - лихва и ••• евро - допълнително начислена лихва до датата на настоящото разпореждане. Р. Я. Й. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, със съображения, идентични с тези в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. С Решение № 2153-08-138/26.05.2026 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на Р. Я. Й. против Разпореждане № РП-3-08-02173270/08.04.2026 г. е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени мотиви, че на основание чл. 108 от КСО контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигурявашото се лице Р. Я. Й., завършила с констативен протокол № КВ-5-08-01196065/16.09.2022 г. При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 14.07.2017 г. - 10.05.2022 г. Въз основа на описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в Констативен протокол № КВ-5-08-01835614/24.01.2025 г., същият е издал Задължителни предписания № ЗД-1-08-01835647/24.01.2025 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващого се лице Р. Я. Й. за периода 24.04.2015 г. - 30.06.2017 г. и за периода 22.07.2020 г. - 31.12.2021 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването и Задължителни предписания ЗД-1-08-01835678/24.01.2025 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр. № 1 ,Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващого се лице Р. Я. Й. за периода 01.01.2022 г. - 31.07.2022 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването с период на започване на дейност, считано от 14.07.2017 г. и прекъсване на дейността, считано от 11.05.2022 г. Констативния протокол и издадените задължителни предписания били връчени на жалбоподателката. Същите не били обжалвани и са влезнали в законна сила. Посочено е, че на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г., с което на Р. Я. Й. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 21.05.2015 г. до 20.08.2022 г. в размер на ••• лв., от които ••• лв. представляващи главница и ••• лв. – лихви, с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение. Издаденото разпореждане било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, но не било поискано спиране на изпълнението му. Изложени са доводи, че по отношение на вземането не е изтекла погасителна давност, тъй като с влизане в сила на Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г., същата била прекъсната. Дължимото вземане, произтичащо от недобросъвестно получени суми за 2015 г. в размер на за ••• евро било служебно отписано/приспаднато от общия размер на задължението поради изтекла абсолютна погасителна давност, която не била изтекла за останалата част от задължението. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното: Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения: Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съдът намира за установено по делото, че с Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г./л. 31/, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на Р. Я. Й. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 21.05.2015 г. до 20.08.2022 г. в размер на ••• лв., от които ••• лв. представляващи главница и ••• лв. – лихви. Посоченото разпореждане е влязло в законна сила, тъй като жалбата против него е оставена без разглеждане с Решение № 2153-08-138/26.05.2026 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали. Решението е било оспорено пред Административен съд – Кърджали, който с Определение № 1375/19.06.2026 г. по а.д. № 359/2026 г. е оставил същата без разглеждане. Определението на съда е влязло в законна сила. Безспорно е и обстоятелството, че на Р. Я. Й. е отпуснато парично обезщетение за бременност и раждане в размер на ••• евро за м.03.2026 г./ Справка за изплатени обезщетения – л. 16 и сл./. По делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателката и не са представени доказателства сумата, визирана в Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г. да е била заплатена от жалбоподателката, респ. задължението да е било погасено. Съгласно чл. 117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не спира тяхното изпълнение. В ал. 2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. С други думи, предварителното изпълнение на разпорежданията по чл. 114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл. 117а, ал. 2 от КСО. Липсват каквито и да са данни, че в конкретния случай е било налице отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г. от страна на Р. Й.. В този смисъл и директорът на ТП на НОИ – Кърджали не е обсъждал искане за спиране на предварителното изпълнение предвид това, че такова не е заявено пред органа. С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане за прихващане. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 114, ал. 5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г. и вземане на Р. Я. Й. от ДОО. Следва да се отбележи, че по силата на чл. 117, ал. 1 и чл. 118а, ал. 1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение. С последните е предвидено обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал. 1, т. 2 от КСО (каквито са и процесните разпореждания), както и на решенията, с които те са потвърдени, да не спира изпълнението им. В този смисъл, за издаването на разпореждане за прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила. В разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО, за прихващането на суми по реда на чл. 114, ал. 5, е предвидено изключение от забраната за запор и удръжки върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО. В конкретния случай предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане в размер на ••• евро за м.03.2026 г. За прецизност следва да се отбележи, че прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО, представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл. 114, ал. 2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, касаещ определяне на сумите, подлежащи на възстановяване и не е предмет на настоящото производство. В конкретния случай вземането е установено с Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г. , което е влязло в законна сила. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. По силата на чл. 15, ал. 3 от КСО, давността се прекъсва: съгласно т. 1 - с влизане в сила на разпореждането за установяване на вземането и съгласно т. 3 - с предприемане на действия по принудително изпълнение. Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което на Р. Я. Й. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 21.05.2015 г. до 20.08.2022 г. в размер на ••• лв., от които ••• лв. представляващи главница и ••• лв. – лихви, е влязло в сила и представлява стабилен административен акт, който се ползва със задължителна сила. Предвид това въведените в жалбата и хода на съдебното производство възражения от страна на жалбоподателката и нейния пълномощник за недължимост на вземането на ответника са ирелевантни за настоящото производство, в което въпросът за съществуване на задължението не може да бъде пререшаван. В случая Р. Й. е пропуснала да се защити чрез своевременно и надлежно предявяване на възражение за изтекла погасителна давност в производството по обжалване на издаване на Разпореждане № РВ-3-08-01863067/27.02.2025 г., с което е установено вземането по основание и размер, поради което въпросът за дължимостта на същото не може да пререшаван в настоящето съдебно производство, след като актът, с който е установено вземането е влязъл в законна сила и се ползва със задължителна сила. В заключение, съдът намира, че анализът на релевантните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното решение. Предвид горното съдът намира, че по отношение на Решение № 2153-08-138/26.05.2026 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-02173270/08.04.2026 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна и оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Национален осигурителен институт гр. София/ЮЛ съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ/ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът