Решение № 2211 от 28.5.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 326/2026 г.

Административен съд - Хасково28.05.2026reporting judge Антоанета Митрушева

Ruling

ОТМЕНЯ отказа на Кмета на Община Харманли да разгледа по същество Заявление с вх. № ОХ-05-248/29.01.2026 г., подадено от В. П. К., за издаване на удостоверение за идентичност на недвижим имот, обективиран в писмо изх. № ОХ-05-248-(1)/27.02.2026 г. ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Харманли за разглеждане и произнасяне по същество по Заявление с вх. № ОХ-05-248/29.01.2026 г., подадено от В. П. К., при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от постъпване на преписката. ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на В. П. К., [ЕГН], адрес: [населено място] [жк],•••, направените по делото разноски в размер на 515,11 евро (петстотин и петнадесет евро и 11 евроцента). Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от жалбоподателя (по арг. от ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г., не е допустимо обжалването на акта по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта). Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: �

Grounds

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. П. К., подадена чрез адв. К. К. К. от АК – Хасково, против отказ на Кмета на Община Харманли по Заявление с вх. № ОХ-05-248/29.01.2026 г. за издаване на удостоверение за идентичност на недвижим имот, обективиран в писмо изх. № ОХ-05-248-(1)/27.02.2026 г. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на установената форма. Жалбоподателят сочи, че притежава имот в местността „Алтъкабач“ в землището на [населено място], обл. Хасково. Посочва, че имотът е с идентификатор 77181.2.167 и с номер по предходен план 202.35. За същия нямал титул за собственост, но баща му и след него самият той го владеели повече от 40 години, поради което жалбоподателят започнал процедура по чл. 587 от ГПК за снабдяване с документ за собственост. Едно от необходимите за процедурата по чл. 587 от ГПК доказателства, изисквани от нотариуса, било удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги, издавано от Областния управител, а основно изискване за получаване на такова удостоверение било подаване на заявление по образец, придружено от актуална скица на имота, когато за съответната територия няма влязла в сила кадастрална карта, и удостоверение за идентичност на имота от съответната община по всички предходни планове. Жалбоподателят твърди, че подал заявление до кмета на Община Харманли за издаване на удостоверение за идентичност на недвижимия имот по всички предходни планове. Сочи, че видно от съдържанието на оспореното писмо с изх. № ОХ-05-248-

от 27.02.2026 г. на кмета на Община Харманли, същото по своя характер представлявало изричен отказ по смисъла на чл. 197 от АПК административният орган да разгледа по същество искане за издаване на удостоверение за идентичност на недвижим имот. Според жалбоподателя, този отказ представлявал отказ за постановяване на административен акт и подлежал на обжалване по реда на чл. 197 и сл. от АПК. В жалбата се твърди, че кметът на Община Харманли отказал издаването на исканото удостоверение с мотив „липса на материална компетентност“ поради наличие на влязла в сила кадастрална карта, одобрена със заповед на директора на АГКК. Според жалбоподателя, тези лаконични мотиви представлявали общи разсъждения, а не конкретни съображения, относими към фактите по случая и приложимата материалноправна административна норма. Твърди, че обжалваният акт е немотивиран, тъй като не съдържа фактически основания, въз основа на които административният орган е достигнал до извода за липса на материална компетентност. Жалбоподателят поддържа още, че мотивът за липса на компетентност е незаконосъобразен. Сочи, че в архивите на общината се съхраняват помощните планове, плановете на ползвателите и архивите по § 4, плана на новообразуваните имоти, както и още по-стари планове и документи, включително разписна книга на плана на имоти, попадащи във „Вилна зона“ на [населено място] от 1986 г. и други. Посочва, че документите за предоставяне на земя за ползване - заповеди, протоколи и списъци на ползвателите - се съхраняват в общинския архив. Според жалбоподателя, за местност „Алтъкабач“, като територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имало одобрен план на новообразуваните имоти, чрез който се установявала връзката между имотите по старите планове и новообразуваните имоти. Този план се съхранявал в общинската администрация и съдържал необходимите данни за установяване на идентичността на имота. Тоест административният орган разполагал с необходимата информация за извършване на исканата административна услуга. Твърди, че нито АГКК, нито Земеделската служба разполагали с тези първични документи. Сочи, че без удостоверение от общината установяването на идентичност между исторически имот и актуален кадастрален имот било невъзможно. Обстоятелството, че била налице заповед на директора на АГКК за одобряване на КККР, не десезирала кмета, доколкото СГКК поддържала актуалното състояние на имотите, но не съхранявала помощните планове, плановете на ползвателите и архивите по § 4, които се намирали в общината. Поради това общината, като орган, който съхранява първичните планове, била компетентна да удостоверява съдържащите се в тях данни. Жалбоподателят сочи, че в процесното писмо кметът на Община Харманли се позовал на чл. 12, т. 1 от ЗКИР, според който дейностите по кадастъра се изпълняват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Според жалбоподателя обаче, независимо че след одобряването на кадастралната карта за даден район водещата роля преминавала към АГКК за издаване на удостоверения за идентичност на имот или за справки по стари планове, общината оставала единственият орган, който може да удостовери съдържанието на своите архиви. Поддържа, че административният орган не можел да отказва издаването на удостоверение, когато исканите факти можело да бъдат установени чрез проверка в архивите и регистрите на неговата администрация. Тъй като АГКК не притежавала архив на „старите“ планове и списъци на ползвателите по § 4, тя обективно не можела да извърши проверка без данни от общината. Поради това общината притежавала материална компетентност да потвърди данните от собствения си архив. В жалбата се твърди още, че дори общината да считала, че не е компетентна, същата извършила съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят се позовава на чл. 31, ал. 2 от АПК, съгласно който, когато административният орган не е компетентен да реши въпроса, той изпраща преписката на компетентния орган незабавно, но не по-късно от три дни, и уведомява за това заявителя. Вместо да постанови отказ, общината била длъжна служебно да препрати документите към АГКК, а самият отказ бил доказателство за неизпълнение на това законово задължение. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло постановения отказ като незаконосъобразен и да укаже на общинска администрация – Харманли да издаде исканото удостоверение за идентичност, като при невъзможност за самостоятелно произнасяне служебно бъдат изискани съответни документи или преписката бъде препратена служебно на СГКК – Хасково, ведно с приложените графични данни от архива на общината. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител - адв. К., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Счита, че оспореното писмо представлява незаконосъобразен отказ за извършване на административна услуга, постановен при липса на действителни мотиви, в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че административният орган е приел липса на компетентност, въпреки че съгласно чл. 56в от ЗКИР удостоверенията за идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато е необходимо да се използват данни от предходни кадастрални и регулационни планове. Поддържа, че исканото удостоверение предполага именно ползване на исторически данни от предходни планове, съхранявани от общината, поради което насочването на заявителя към Агенцията по геодезия, картография и кадастър е неправилно. Навежда отново доводи за нарушение на чл. 31, ал. 2 от АПК, като сочи, че дори административният орган да е считал, че не е компетентен да се произнесе по заявлението, е следвало да препрати преписката на компетентния според него орган, а не да постановява отказ. Поддържа още, че органът не е изяснил фактите по случая и не е извършил проверка в собствените си архиви. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание ответникът – Кмет на Община Харманли, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореното писмо няма характер на отказ за извършване на административна услуга, а представлява уведомително писмо, с което заявителят е информиран за липсата на материална компетентност на общината по отношение на исканата услуга. Излага становище, че в заявлението е поискано удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот, докато процесният имот бил земеделска земя, като Община Харманли не предлагала такава услуга за имоти извън чертите на населените места. Ответникът сочи, че в писмото било посочено приложимото правно основание и били дадени указания към заявителя относно последващите действия за снабдяване с желания документ. Поддържа, че не е налице нарушение на чл. 31, ал. 2 от АПК, като излага съображения, че срокът за препращане по компетентност има инструктивен характер. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид съдържанието на жалбата и характера на оспореното писмо, намира, че производството следва да се разгледа по реда на чл. 197 и сл. от АПК. При извършената служебна преценка на неговия предмет съобразно съдържанието на оспорения акт, изложените в жалбата твърдения и търсената защита, се установява, че административният орган не е извършил проверка по същество на заявеното искане за издаване на удостоверение за идентичност, а е приел, че общинската администрация не разполага с материална компетентност да издаде искания документ. Поради това писмото следва да се квалифицира като изричен отказ да бъде разгледано по същество отправеното до административния орган искане, а не като отказ по същество за издаване на исканото удостоверение. Именно този отказ подлежи на съдебна проверка по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съгласно чл. 199 АПК, жалбата срещу отказ да се разгледа по същество искане за издаване на административен акт се разглежда в закрито заседание. В случая, с оглед необходимостта от изясняване на релевантните факти, представяне и приемане на административната преписка, както и изслушване на становищата на страните относно характера на оспореното писмо и приложимата материалноправна уредба, делото е насрочено и разгледано в открито съдебно заседание. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

–

От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят В. П. К. е подал до кмета на Община Харманли заявление с вх. № ОХ-05-248/29.01.2026 г. (по образец за издаване на удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот). В заявлението същият е посочил, че по силата на приложен документ е собственик на поземлен имот в [населено място] с идентификатор 77181.2.167. Направил е искане за издаване на удостоверение за идентичност на имота между документа за собственост и сега действащия план или между стар и нов план на населеното място, като ръкописно е добавено „по всички предходни планове“ и са вписани данни за [населено място] и местност „Алтъкабач“.

–

Представена е Скица на поземлен [имот номер]-1757077/12.09.2025 г., издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от която се установява, че поземлен имот с идентификатор 77181.2.167 се намира в [населено място], област Хасково, местност „Алтъкабач“, с площ от 1 535 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих. Като собственик на имота по данни от кадастралния регистър е вписан И. П. Г., без да са налични данни за документа, въз основа на който е извършено вписването. В същия имот са отразени и две сгради, съответно със застроена площ 31 кв.м. (77181.2.167.1) и 29 кв.м. (77181.2.167.2), с предназначение съответно „вилна сграда“ и „селскостопанска сграда“.

–

Във връзка с подаденото заявление, кметът на Община Харманли се е произнесъл с писмо изх. № ОХ-05-248-(1)/27.02.2026 г., с което е уведомил жалбоподателя, че за поземлен имот с идентификатор 77181.2.167 са изработени кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Административният орган се е позовал на чл. 12, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като е посочил, че дейностите по кадастъра се изпълняват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Изложено е още, че след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия всички данни за имотите се съхраняват и актуализират в информационната система на Агенцията. В писмото е посочено също, че идентичността на имот по кадастралната карта и кадастралните регистри се установява чрез изготвяне на комбинирана скица от правоспособно лице по кадастъра - лицензиран геодезист, която съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. се заверява от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота. Административният орган е изложил, че общинската администрация поддържа плановете, предхождащи кадастралната карта и кадастралните регистри, но няма законово правомощие да извършва съпоставка и да удостоверява идентичност с имоти, които вече са част от кадастралната карта. В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗКИР измененията в кадастъра и удостоверяването на данни от него са в изключителната компетентност на Службата по геодезия, картография и кадастър. Заявено е, че общинската администрация не разполага с материална компетентност да издаде исканото удостоверение. За целите на доказване на идентичност заявителят е насочен да се обърне към СГКК – [населено място]. Върху представения в административната преписка екземпляр на писмото е отбелязано, че същото е получено от В. П. К. на 02.03.2026 г., което е удостоверено със саморъчно положен подпис.

–

Жалбата срещу писмото е подадена на 13.03.2026 г. в Административен съд – Хасково и заведена с вх.№ 1925/13.03.2026 г. по описа на съда.

–

По делото е приложено Удостоверение изх. № 6/28.01.2026 г., издадено от нотариус М. Д., рег. № 419, от което се установява, че жалбоподателят следва да се снабди с удостоверение за търпимост на сгради с идентификатори 77181.2.167.1 и 77181.2.167.2 по КККР на [населено място] във връзка с извършване на обстоятелствена проверка и издаване на нотариален акт за собственост по давностно владение на имота в полза на наследниците на П. В. К.. Представено е и Удостоверение за наследници изх. № 590/03.09.2025 г., издадено от Община Харманли, от което се установява, че П. В. К. е починал на •••••••• и е оставил за свои законни наследници съпругата си Г. В. К. (впоследствие починала) и сина си В. П. К.. По делото е приложено и съдебно удостоверение изх. № 945/23.02.2026 г., издадено от Районен съд – Харманли, за снабдяване на В. П. К. от Общинска служба „Земеделие“ – Харманли, Община Харманли, с удостоверение за идентичност на поземлен имот с идентификатор 77181.2.167 с предишни планове.

–

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

–

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което е заявител в административното производство и адресат на оспореното писмо, като с последното искането му не е разгледано по същество поради приета от сезирания административен орган липса на материална компетентност. Жалбата е подадена в срока за оспорване, считано от съобщаването на писмото на 02.03.2026 г., и е насочена срещу изричен отказ на Кмета на Община Харманли да разгледа по същество искане за издаване на документ, който е от значение за упражняване на права на заявителя.

–

Съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. По силата на § 8 от ПЗР на АПК уредбата на кодекса се прилага и при извършването на административни услуги, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В случая искането е за издаване на удостоверение за идентичност на недвижим имот, тоест за издаване на удостоверителен документ, свързан с упражняване на права в друго производство.

–

Съдът приема, че оспореното писмо обективира изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане. С него органът не е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение, а е приел, че общинската администрация не разполага с материална компетентност да издаде искания документ, като е насочил заявителя към друг орган. Тоест в писмото е обективиран изричен отказ да бъде разгледано по същество отправеното до административния орган искане. Обстоятелството, че писмото съдържа и указание заявителят да се обърне към СГКК – Хасково, не променя този извод, тъй като такова указание не замества нито произнасянето по същество, нито служебното препращане на преписката по компетентност. Именно поради това следва да се приеме, че производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК.

–

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

–

Основният мотив, поради който административният орган е отказал да разгледа заявеното от В. П. К. искане, е липсата на материална компетентност на общинската администрация да издаде исканото удостоверение за идентичност. Този извод обаче е направен при неправилно приложение на материалния закон.

–

Към датата на постановяване на процесното писмо, а именно 27.02.2026 г., е била в сила разпоредбата на чл. 56в от Закона за кадастъра и имотния регистър, нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 09.02.2026 г. Съгласно тази разпоредба, удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато освен данните от кадастралната карта е необходимо да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове.

–

В случая заявителят е поискал издаване на удостоверение за идентичност на поземлен имот с идентификатор 77181.2.167 по всички предходни планове, като именно за такава категория удостоверявания чл. 56в ЗКИР предвижда компетентност на общините, когато освен данните от кадастралната карта следва да се използват и данни от предходни карти, кадастрални и регулационни планове.

–

При това положение административният орган не е имал основание да откаже разглеждане на искането по същество единствено с мотив, че за имота има одобрена кадастрална карта и че дейностите по кадастъра се изпълняват от АГКК. Наличието на одобрена кадастрална карта не изключва само по себе си приложението на чл. 56в ЗКИР. Напротив, самата норма предполага наличие на данни от кадастралната карта, но предвижда компетентност на общините, именно когато за удостоверяване на идентичността е необходимо използването и на данни от предходни планове.

–

Съдът не приема довода на ответника, че общината не предлага такава услуга за земеделски имоти, съответно за имоти извън чертите на населените места. Разпоредбата на чл. 56в ЗКИР използва общото понятие „недвижим имот“ и не въвежда изрично ограничение приложното ѝ поле да се свежда само до урегулирани поземлени имоти или само до имоти в регулация.

–

Дори да се приеме, че административният орган е считал, че друг орган е компетентен да се произнесе, това не би обосновало постановения отказ да се разгледа заявлението. Съгласно чл. 31, ал. 2 АПК, когато административният орган приеме, че производството не му е подведомствено, той изпраща преписката на компетентния орган, ако последният е известен, и уведомява за това подателя. В случая по делото липсват данни заявлението да е било препратено на СГКК – Хасково или на друг административен орган. Вместо това производството е приключило с писмо до заявителя, с което последният е насочен сам да се обърне към друг орган.

–

С оглед на така изложеното, съдът приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да бъде изпратена на Кмета на Община Харманли за разглеждане на заявлението по същество при съобразяване с дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.

–

При новото произнасяне административният орган следва да съобрази приложението на чл. 56в ЗКИР, като извърши преценка дали за издаване на исканото удостоверение за идентичност е необходимо използването, освен на данните от кадастралната карта, и на данни от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, както и на данни, съдържащи се в предходни кадастрални и регулационни планове. Ако приеме, че искането или част от необходимите действия попадат в компетентността на друг административен орган, следва да процедира по реда на чл. 31, ал. 2 АПК.

–

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 515,11 евро, произтекли от платена държавна такса в размер на 5,11 евро и 510,00 евро – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2026 г.

Ruling

Grounds

Cited provisions