Решение № 3259 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 431/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационната жалба от ИА „Медицински надзор“ София, чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 58/ 13.02.2026г., постановено по АНД № 3081 по описа за 2025 година на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №48/ 07.10.2025г., издадено от Изп. Директор ИА“МН“, с което на „Хоспис- ЗН“ ООД е наложено на основание чл.115 ал.3, вр. с ал.1 от Закона за лечебните заведения административно наказание имуществена санкция в размер [рег. номер]. за извършено от дружеството нарушение на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ, за това, че при извършена проверка на 16.05.2025г. на „Хоспис-ЗН“ ООД, регистрираното по ЗЛБ и с предмет на дейност - осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти, съгласно ЗЛЗ и предоставяне на социални услуги по реда на ЗСП е установено, че на посетения на място адрес в [населено място], ул. Освобождение“ 1, вх. Б, ет.1, ап.49, посочен като адрес на дейност на „Хоспис-ЗН“ООД няма пациенти и персонал, и не се извършва дейност в стационара. В хосписа има 3 броя стаи за лежащо болни, изолатор, манипулационна и санитарни помещения и 8 налични легла. Установено е извършване от заведението само на мобилна палиативна грижа по домовете на 1 пациент /по представено досие/. За обстоятелствата по проверката е съставен Протокол от 21.05.2025г. От представено от управителя на заведението становище е установено, че хосписът развива към този момент само дейност по домовете на пациентите, за което е уведомена РЗИ Стара Загора, съгласно приложени писма от 10.06.2024г. и 14.02.2025г. От представеното досие на единствената пациентка на хосписа се удостоверява полагане на мобилна палиативна грижа по домовете, която дейност не попада в обхвата на дейност, регламентирана в чл.28, ал.1 от ЗЛЗ и за която „Хоспис-ЗН“ООД няма регистрация, с което заведението е осъществило състава на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ. Нарушение извършено на 02.12.2024г. – датата на подписания индивидуален план за здравни грижи на пациентката. Наказателното постановление е издадено на основание съставен АУАН № А-130/ 11.08.2025г. при идентично описание на фактите от обективната действителност и връчен на 11.08.2025г. Наказателното постановление връчено на 10.10.2025г. и е обжалвано на 24.10.2025г. в рамките на преклузивния 14-дневен срок. С въззивната жалба дружеството е поискало отмяната на НП като издадено в нарушение на чл. 28 от ЗЛЗ вр. с чл.95 и чл.96 от Закона за здравето, които норми опровергават тезата на АНО, че е извършвана дейност без регистрация. Съгласно чл.28 ал.4 от ЗЛЗ хосписите, които имат регистрация по закона могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. По силата на чл.95 вр. с чл.96 ал.2 от Закона за здравето палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, и от хосписи. Няма установено изискване за специална регистрация или промяна в удостоверението за регистрация на хосписите, за да оказват палиативна грижа по домовете. Хоспис ЗН ООД има регистрация като лечебно заведение, с предмет на дейност осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти, съгласно ЗЛЗ и предоставяне на социални услуги по реда на ЗСП с рег. №241351005, представлявано от доктор Р. С. Н.. Съгласно Методично указание за устройството и дейността на хосписите от 29.03.2000г., утвърдено със заповед на Министъра на здравеопазването, налично на сайта на МЗ, в рубрика нормативни документи/заповеди/ стр.70 от архива, хосписите могат да осъществяват дейност и само по домовете, без да има допълнително изискване за регистрация. С писмо от 14.02.2025г. дружеството е уведомило РЗИ Стара Загора, че осъществява своята дейност по домовете на пациентите, който факт е отбелязан и в КП за извършената от ИАМН проверка. Освен това дружеството е било информирано от РЗИ Стара Загора в отговор на негово запитване по повод на проверката от месец юни 2025г., че няма нужда от друга регистрация. В основния документ на дружеството, който се представя при регистрацията му – Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред е посочено в чл.15, че ще извършва дейността си и по домовете на пациентите. Този правилник е подаден в РЗИ Стара Загора като част от необходимите за регистрацията му документи. Това също се потвърждава от КП на ИАМН за извършената проверка. Следователно дружеството може да осъществява мобилна палиативна грижа по домовете въз основа на издаденото му удостоверение за регистрация и установеното предоставяне на тази грижа спрямо един пациент в неговия дом няма правната квалификация на нарушение по ЗЛЗ. Въззивният съд е отменил НП, след като е приел, че фактите по АУАН са установени в хода на извършената проверка и предвид представените от дружеството документи, като не са и спорни между страните, но в АУАН и в НП е посочена нормата на чл.3 ал.4 от ЗЛЗ без да е ясно кое нейно условие не е спазено – липсата на удостоверение за регистрация или на разрешение за дейността. Не се изяснява и основанието, на което се изисква да има специална регистрация за мобилни палиативни грижи. В АУАН и в НП е вписано, че дружеството има регистрация по ЗЛЗ като хоспис, но в същото време извършването на дейност по предоставяне на мобилни палиативни грижи е квалифицирано като нарушение на чл.3 ал.4 от ЗЛЗ, тъй като няма нито регистрация, нито разрешение. Алтернативно са развити аргументи, че деянието може да бъде определен като маловажен случай. С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на НП с доводи за неправилно приложение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и на чл.3 ал.4 от ЗЛЗ. От касационната жалба става ясно, че обвинението се поддържа с тезата за отсъствие на пациенти и персонал в хосписа и не извършването на дейност на посочените в регистрационния документ адреси. Признава се, че на основание чл.28 ал.4 от ЗЛЗ хосписите – лечебни заведения могат да извършват социални услуги по Закона за социалните услуги, но за да съществуват като ЛЗ и съгласно чл.28 дейността трябва да се осъществява в хосписа, а не в дома на пациентите. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт. Ответника „Хоспис-ЗН“ ООД в писмен отговор поддържа правната си теза и иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 250 евро, платени в брой. Административен съд Стара Загора след проверка на валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, намира следното: Жалбата е допустима, но неоснователна. Решението е валидно, допустимо и с отмяната на НП материалният закон е приложен правилно. Обвинението е за извършена мобилна палиативна дейност по домовете, за която дружеството няма регистрация, с което е нарушило чл.3 ал.4 от ЗЛЗ на 02.12.2024г., когато е подписан индивидуален план за здравни грижи между пациента и лечебното заведение. Следователно предметът на делото се свежда до отговор на въпроса за обхвата на удостоверението за регистрация и по-специално неговото издаване и валидност осигуряват ли извършване на дейността и по домовете. Първо, съгласно чл.28 ал.1 от ЗЛЗ, хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи, поради което тази медицинска грижа се ръководи от медицински специалист. По аргумент от чл.96 от Закона за здравето палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи, което означава, че могат да се предоставят и по домовете, но от личния лекар по аргумент от чл.28 от ЗЛЗ. Действително историческото тълкуване на чл.28 от ЗЛЗ с изменението в сила от 31.07.2010г., ДВ бр. 59/2010г. сочи, че хосписите не могат да извършват дейността си извън мястото им на дейност, тоест и по домовете. Според предходната редакция на чл.28 от ЗЛЗ хоспис е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар, и специфични грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми. Съгласно §72 от ПЗР на ЗИД ЗЛЗ ДВ бр.59/2010г. хосписите, които не отговарят на изискванията на чл. 28, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Пациентите в хосписите по ал. 1, които не се нуждаят от грижите по чл. 28, ал. 1, могат да продължат лечението си в домове за медико-социални грижи. Следователно, замяната на думата лечебно заведение, в което специалистите оказват специфични грижи и по домовете с изискването за определяне на хосписа като лечебно заведение, когато в него тези специалисти осъществяват палиативни грижи сочи, че тази медицинска грижа по смисъла на Закона за здравето не може да се осъществява по домовете. Ясно е, че тя не попада под регламентацията на Закона за социалните услуги, след като е медицинска грижа и правилата на чл.28 ал.3 от Закона за лечебните заведения са неотносими. О., което се изяснява е установеното и от въззивният съд за непълнота на фактическото обвинение, довело до грешна правна квалификация. След като по силата на чл.28 от ЗЛЗ палиативните грижи се предоставят в лечебно заведение, което е регистрирано като хоспис по тази причина, а е установено, че същото регистрирано ЛЗ извършва дейността си по домовете, тогава обвинението е следвало да бъде за предоставяне на палиативни грижи в нарушение на закона, а не поради липса на регистрация, каквото ЛЗ не би могло да получи за грижи по домовете на не съществуващо правно основание. Ето защо правилни, съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са правните доводи на въззивният съд, че обвинението е неясно до степен на невъзможност да се осъществи право на защита. Никъде в АУАН и в НП не е посочено, че регистрирания като ЛЗ хоспис не извършва дейността си в лечебното заведение, с което нарушава изискване на чл.28 от ЗЛЗ, а вместо това е посочено, че дейността по предоставяне на палиативни грижи по домовете се извършва без регистрация, в нарушение на чл.3 ал.4 от ЗЛЗ, въпреки наличната и не заличена регистрация. Деянието е не съответно на обвинението, което е пречка да бъде преквалифицирано от въззивният съд, поради забраната за изменение на съставомерни фактически обстоятелства. Не може да се измени обвинението за извършване на дейност без регистрация – което е главен отрицателен съставомерен факт, посочен от АНО, с извършване на дейност в нарушение на закона при не заличена регистрация. Като е отменил НП, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По разноските: ответникът претендира възнаграждение за един адвокат от 250 евро, платени в брой за производството по КАНД №431/26г. по описа на АС Стара Загора, като в списъка е посочил претенция за сумата от 255.56 евро, която вече е присъдена с решението на въззивният съд за представителство по АНД №3081/25г. по описа на РС Стара Загора. Следователно тази сума не му се дължи втори път. Мотивиран и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора