Решение № 1785 от 18.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1468/2025 г.

№ 20251100501468 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 3354/26.02.2024 г. по гр. д. № 20221110105079/2022 г. по описа на СРС, 127 състав са уважени предявените от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ••••, представлявани от „Хоум Делукс“ ООД, с ЕИК:204687647, чрез управителя Я.П., представлявани от адвокат С. И. С., САК против Б. И. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, ул. •••• , ап. 32 и Л. Р. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, ул. •••• , ап. 32, кумулативно обективно съединени осъдителни искове на основание чл. 6, т. 9 и т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 38 ЗУЕС, във вр. чл. 50 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС за заплащане в условията на солидарна отговорност на сумата в размер на 1404 лв., представляваща сбор от дължими 36 броя месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода от м. февруари 2019 г. до месец януари 2022 г. включително, както и сумата в размер на 210,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите месечни вноски за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2022 г. СРС е възложил сторените от ищците съдебни разноски в тежест на ответниците, като е осъдил Б. М. да заплати сумата в размер на 311 лева, а Л. И. – 611 лв. на ищците. Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 91242/19.03.2024 г. от Л. Р. И. и Б. И. М.. Въззивниците сочат, че претенцията е заплатена изцяло, което било видно от представените с въззивната жалба квитанции за платени към Етажна собственост суми. Сочи се, че на част от тях е написано „ПМ“ – абревиатура за парко място, за което ищецът следва да представи основанието, на което е получавал същите, а в случай, че не успее, то извършените суми покриват претендираните суми. Оспорва процесуалната легитимация на „Хоум Делукс“ ООД като надлежна страна в процеса. Оспорва се наличието на активна процесуална легитимация и представителна власт на ищците поради неяснота от кого е предявен искът – от Етажна собственост или от собственици на отделни обекти в сградата. Посочва се, че ненадлежното предявяване на иска го опорочава като недействителен. На следващо място счита, че дори искът да е предявен от надлежна страна, сключения договор между „Хоум Делукс“ ООД и етажната собственост е незаконосъобразен. Твърди, че изборът на „Хоум Делукс“ ООД е извършен без да е налице законовопределения кворум от минимум 67% от идеалните части от общите части на етажната собственост, за което обстоятелство е сезиран и Управителят на Етажната собственост и самото дружество „Хоум Делукс“ ООД с възражения от дата 02.03.2018 г. и 12.03.2018 г. Твърди, че липсата на законово квалифицираното мнозинство при избор на трето лице, което да изпълнява правомощията или част от тях на управителния съвет /управителя/ води до нищожност на сключения договор, от което липсва и легитимация на „Хоум Делукс“ ООД да бъде ищец в производството. Твърди, че управителният съвет е избран по незаконосъобразен начин. Твърди, че ответникът Л. И. – М.а е призована на адрес, който не е постоянен за лицето. Счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са необосновано завишени предвид изплащането на претендираната сума. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 215083/01.07.2024 г., подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ••••, представлявани от „Хоум Делукс“ ООД, с ЕИК:204687647, чрез управителя Я.П., представлявани от адвокат С. И. С., СА, с който заявяват, че оспорват жалбата и поддържат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Твърди се, че квитанции за платени към Етажна собственост суми не са представени с екземпляра за въззиваемата страна, който й е връчен. Сочи се, че плащане за процесния период февруари 2019 г. до януари 2022 г. не е извършвано и не е извършвано и към настоящия момент. Счита относно квитанциите, в които е посочено като основание „парко място“, че въззивниците са имали знанието и желанието да заплащат друго тяхно задължение към ЕС, а не дължимите от тях месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ и такса „живущ“. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че исковете са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, разполагаща с активна процесуална легитимация. Счита, че правилно СРС е приел, че по делото не са ангажирани доказателства взетото решение с протокол от ОС от дата 26.03.2018 г. да е атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което същото е влязло в сила. Сочи, че СРС правилно е приел, че Б. М. и Л. М.а са собственици на процесния имот и че е взето валидно решение от Етажна собственост за Фонд „Ремонт и обновяване“ и такса „живущ“ за периода от м. февруари 2019 г. до м.януари 2022 г. Твърди, че е представено извлечение от домова книга на етажната собственост, съгласно което ответниците са декларирали, че имотът се обитава от три лица. Поддържа, че предвид приложената по делото справка, изготвена от дружеството – управител на етажната собственост, е отразено, че относно процесното жилище не са платени дължимите вноски. Счита, че СРС правилно е приел, че имотът не е необитаем с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗУЕС при промяна в декларираните от етажния собственик обстоятелства по чл. 7, ал. 2 ЗУЕС следва в 15-дневен срок да се впишат новите обстоятелства в книгата на етажната собственост, което от ангажираните доказателства не било налице. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр. д. № 20221110105079/2022 г. по описа на СРС, 127 състав е образувано по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ••••, представлявани от „Хоум Делукс“ ООД, с ЕИК:204687647, чрез управителя Я.П., представлявани от адвокат С. И. С., САК против Б. И. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, ул. •••• , ап. 32 и Л. Р. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. София, ул. •••• , ап. 32, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове на основание чл. 6, т. 9 и т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 38 ЗУЕС, във вр. чл. 50 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС за заплащане в условията на солидарна отговорност на сумата в размер на 1404 лв., представляваща сбор от дължими 36 броя месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода от м. февруари 2019 г. до месец януари 2022 г. включително, както и сумата в размер на 210, 43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите месечни вноски за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2022 г. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени на ответниците. Ищецът твърди, че ответниците в режим на съпружеска имуществена общност притежават право на собственост върху апартамент №32, находящ се в сграда в режим на етажна собственост в гр. София, ул. ••••. Твърди, че на 26.03.2018 г. е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, което е имало необходимия кворум от 34,42 % от общите части на сградата. На проведеното Общо събрание на етажните собственици е взето решение с единодушие приходите в бюджета на ЕС да се формират от месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за апартаменти с идеални части от общите части на сградата от 0,90 % до 1,39 % в размер на 21 лева, като етажните собственици дължат и такса за поддръжка и управление, наименувана „живущ“ в размер на 6 лева за всяко живеещо в имота лице. Поддържа се, че при съобразяване на площта на имота собствен на ответниците и броя живущи в него лица – 3, дължимите към етажна собственост суми възлизат на 39 лева месечно. Посочва се, че ответниците не са заплатили вноските, дължими за периода от месец февруари 2019 г. до месец януари 2022 г. в размер общо на 1404,00 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че вноските са дължими до края на месеца, за който се отнасят, поради което етажните собственици изпадат в забава, считано от първо число на следващия месец. Представителят на страната поддържа, че ответниците дължат сумата в размер на 210,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните вноски за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2022 г. Твърди се, че с Решение на Общото събрание от 30.01.2020 г. управлението на етажната собственост е възложено на „Хоум Делукс“ ООД, като в изпълнение на взетото решение бил сключен договор за управление от 01.02.2020 г. , който е действащ и понастоящем. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който Б. М. заявява, че производството е недопустимо, тъй като дружеството „Хоум Делукс“ ООД не притежава качеството управител на етажната собственост, респ. не е легитимиран да предявява искове за заплащане на суми към етажната собственост. При условията на евентуалност страната поддържа, че решението на общото събрание за избор на „Хоум Делукс“ ООД за управител е незаконосъобразно, тъй като е взето без изискуемия по закон кворум. Твърди, че за обстоятелството, че изборът „Хоум Делукс“ ООД е извършен без законовоопределения кворум, е сезиран и Управителя на Етажната собственост и самото дружество с възражения от дата 02.03.2018 г. и 12.03.2018 г. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Сочи, че липсата на законовото квалифицирано мнозинство при избор на трето лице, което да изпълнява правомощията или част от тях на управителния съвет/управителя/ води до нищожност на сключения договор, което водело до липса на правно основание и легитимация на „Хоум Делукс“ ООД да бъде ищец в производството. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Р. И. – М.а, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат В., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Особеният представител оспорва твърдението, че Л. Р. И. – М.а е собственик/съсобственик в Етажна собственост. Оспорва се и обстоятелството, че са направени усилия за уреждане на взаимоотношенията по доброволен път и че въобще ответницата знае за тези претенции. Твърди се, че претенциите са погасени по давност. Сочи се, че договорът за услуга, представен от ищеца, е със срок от 2 години и е изтекъл към настоящия момент, поради което „Хоум Делукс“ ООД не разполага с надлежна представителна власт да представлява Етажната собственост. . По изложените доводи е наведено възражение за недопустимост на производството.Сочи се, че несъответна на закона и нищожна на това основание е таксата „живущ“. Оспорват се индивидуално определените суми за имот в еднакъв размер за всеки обект, което е в противоречие със законовите изисквания заплащането да е в съответствие с притежаваните идеални части. Оспорва се обстоятелството, че за процесния имот изобщо е имало обитатели на посочения адрес. Твърди се, че имотът на ответницата не е бил ползван повече от 30 дни в месеца за процесния период и поради това и на основание на нормата на чл. 51, ал. 2, предложение второ на ЗУЕС, ответницата не дължи заплащане на суми за „Разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост“. Твърди се, че за цитираното общо събрание ответницата не е получила надлежна покана по закон и самото събрание е незаконосъобразно свикано и проведено. Особеният представител поддържа, че предвидената такса „живущ“ е нищожна, тъй като ЗУЕС предвижда единствено вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ и управление и поддържане на общите части. В подадения отговор са изложени съображения, че размерът на дължимите вноски към етажната собственост следва да се определя съобразно притежаваните идеални части, поради което е недопустимо индивидуалното определяне на дължимите суми. Поддържа се, че процесният имот е необитаем, поради което не се дължат разходи за управление и поддържане на общите части на сградата. Посочва се също, че тъй като не е получена покана за изпълнение, не се дължи обезщетение за забава. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Поради недължимостта на задълженията твърди, че не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на ищеца. Възразява да бъдат приети представените писмени доказателства и ги оспорва. Възразява се и срещу издаването на удостоверение, което да послужи пред Столична община. В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че исковете са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, разполагаща с активна процесуална легитимация. Приел е, че договорът между Етажна собственост и „Хоум Делукс“ ООД е бил в сила до 01.02.2022 г., а исковата молба е подадена на 31.01.2022 г., преди изтичане срока на съглашението. Приел е, че след 01.02.2022 г. договорът е прекратил действието си, но по делото е постъпило писмено изявление от председателя на управителния съвет на Етажна собственост Н.П., с което последният потвърждава всички извършени от дружеството – професионален домоуправител действия, в това число и упълномощаването на адв. С. като процесуален представител на ищците в производството, съответно председателят на управителния съвет на Етажна собственост е извършил действие по обикновено управление, като е потвърдил всички процесуални действия на адв. С. и го е упълномощил за всички последващи, поради което предвид общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК е налице валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на ищците. СРС е приел, че от представения по делото договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №166/23.04.2008 г., том IV, рег. №15184 по нот.дело №685/2008 г. на нотариус И.Д. с район на действие РС-София, ответниците са придобили правото на собственост върху апартамент в Етажната собственост в режим на съпружеска имуществена общност, като към момента на приключване на съдебното дирене брака между страните не е прекратен. Първоинстанционният съд е приел, че приетото решение на Общо събрание на собствениците от етажната собственост на процесната сграда на 26.03.2018 г., с което е определен начина за изчисляване на месечните вноски, е прието и оповестено законосъобразно, като е влязло в сила и създава задължение за отделните етажни собственици за заплащане на дължимите вноски, независимо дали същите са участвали при приемането им и дали как са гласували. СРС е приел приложената по делото справка, изготвена от „Хоум Делукс“, за дължимите вноски от ответниците, като е признал за установено, че ответниците не са заплатили дължимите вноски в размер на 39 лева – 21 лева към Фонд „Ремонт и обновяване“ и 18 лева такса „живущ“ за управление и поддръжка на общите части, от м. февруари 2019 г. до м. януари 2022 г. в общата сума от 1404 лв. Приел е, че за посочената сума ответниците отговарят солидарно при условията на чл. 32, ал. 2 СК. Намерил е за неоснователни възраженията на ответната страна за недължимост на сумите, тъй като имотът бил необитаем, като се е позовал на разпоредбата на чл.7, ал. 3 ЗУЕС, която повелява при промяна в декларираните от етажния собственик обстоятелства, включително относно обитаемостта на самостоятелния обект и числеността на домакинството в 15-дневен срок да се впишат новите обстоятелства в книгата на етажната собственост, а подобни доказателства не били представени. Не е намерил за основателно възражението на ответната страна за нищожност на таксата „живущ“ . Приел е, че таксата „живущ“ е за управление и поддръжка на общите части съгласно чл. 6 т. 10 ЗУЕС. Приел е също, че вноските към Фонд „Ремонт и Обновяване“ са определени съответно на притежаваните идеални части. Първоинстанционният съд е приел, че ответниците дължат заплащане на претендираните от ищеца суми като изискуеми и непогасени. Намерил е възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно. Ответниците са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност сума в претендирания с исковата молба размер, а именно – 1404 лв., представляваща сбор от 36 неплатени дължими месечни вноски към етажната собственост за периода от месец февруари 2019 г. до месец януари 2022 г. Установено е, че възражението за липса на покана от страна на кредитора като аргумент, че етажният собственик не е изпаднал в забава, е неоснователно. Съдът е уважил предявения иск за обезщетение в размер на мораторната лихва върху изискуемия размер на задължението за 210, 43 лв. СРС е възложил сторените от ищците съдебни разноски в тежест на ответниците, като е осъдил Б. М. да заплати сумата в размер на 311 лева, а Л. И. – 611 лв. на ищците. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното: С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове на основание чл. 6, т. 9 и т. 10 ЗУЕС във вр. чл. 38 ЗУЕС, във вр. чл. 50 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС за заплащане в условията на солидарна отговорност на сумата в размер на 1404 лв., представляваща сбор от дължими 36 броя месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода от м. февруари 2019 г. до месец януари 2022 г. включително, както и сумата в размер на 210,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите месечни вноски за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2022 г. Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивниците поддържат, че искът е предявен от ненадлежна страна, тъй като не бил ясно предявен от етажната собственост чрез законния представител (председателя), както и че „Хоум Делукс“ ООД не разполагало с представителна власт и активна процесуална легитимация. Възражението е неоснователно. На първо място, следва да се изясни, че претенцията за заплащане на дължими месечни вноски към етажната собственост (включително за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за управление и поддържане) по своята правна природа е колективно имуществено вземане, възникващо от решения на общото събрание и от закона (ЗУЕС) и принадлежащо на общността на етажните собственици като организирана етажна собственост. В процесуален план това вземане може да бъде защитавано както от етажната собственост чрез управителните си органи, така и – в предвидените от закона случаи – чрез лице, на което е възложено управлението/представителството. Страна по делото са етажните собственици, а не управителя на ЕС. От това следва, че не е процесуална предпоставка искът задължително да бъде подписан и депозиран лично от председателя на управителния съвет, стига да е предявен от надлежния носител на правото (етажните собственици/етажната собственост) чрез лице с валидна представителна власт. На второ място, по делото е представен Договор за управление от 01.02.2020 г., сключен между етажната собственост, представлявана от управителния съвет, и „Хоум Делукс“ ООД, от който се установява, че на дружеството са възложени правомощията по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, включително представителство пред съд по искове на собствениците срещу собственик/ползвател/обитател, който не изпълнява решения на общото събрание. Следователно „Хоум Делукс“ ООД не действа като самостоятелен носител на спорното материално право, а от името и за сметка на ЕС, която именно е представляваната страна в производството. На трето място, договорът е сключен за срок от една година, като съгласно чл. 7, ал. 1 от същия и при липса на доказателства за прекратяване преди изтичането му, действието му се е продължило за още една година – до 01.02.2022 г. Исковата молба е подадена на 31.01.2022 г., т.е. преди изтичане срока на действието на договора, поради което към момента на предявяване на иска „Хоум Делукс“ ООД е разполагало с валидно възложени управителни и представителни функции, включително да инициира съдебна защита на вземанията на етажната собственост. На четвърто място, обстоятелството, че след 01.02.2022 г. договорът е прекратил действието си, не опорочава вече извършените процесуални действия, доколкото по делото е постъпило писмено изявление на председателя на управителния съвет Н.П., с което същият потвърждава всички извършени от дружеството действия, в т.ч. и упълномощаването на адв. С. като процесуален представител. Случаите, в които се прекратява представителната власт на адвокат на страна по гражданско дело са изчерпателно посочени в чл. 41 ЗЗД и чл. 35 и 36 ГПК. Тъй като страна по делото са етажните собственици, а не управителя на ЕС или дружеството „Хоум Делукс“ ООД, представителната власт на адв. С., който е бил валидно упълномощен да представлява етажните собственици от „Хоум Делукс“ ООД не е отпаднала след прекратяване на договора за управление от 1.02.2020г., тъй като не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 41 ЗЗД и чл. 35 и чл. 36 ГПК за отпадане на представителната власт на адвоката: смърт или поставянето под запрещение на етажните собственици; оттегляне на пълномощното от страна на етажните собственици; отказ от пълномощието от страна на адвоката; смърт, поставяне под запрещение, психично разстройство или лишаване от права на адвоката.С оглед общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК е налице валидно учредена представителна власт на процесуалния представител, а искът е предявен от легитимирана страна, поради което възраженията за недопустимост и липса на активна процесуална легитимация следва да бъдат оставени без уважение. От представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №166/23.04.2008 г., том IV, рег. №15184 по нот.дело №685/2008 г. на нотариус И.Д. с район на действие РС-София, се установява, че въззивниците са придобили правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху апартамент №32, находящ се в гр. София, ул. •••• ведно с 1,16% идеални части от общите части в сградата, като към момента на приключване на съдебното дирене бракът между страните не е прекратен. По делото е представено извлечение от домова книга на етажната собственост, съгласно която въззивниците са декларирали, че имотът се обитава от три лица. По отношение на твърдението за необитаемост „30 дни“ правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил, като е приел, че тези доводи са недоказани. По делото са приети данни от книгата на етажната собственост/домовата книга, от които се установява деклариран брой обитатели за имота, а въззивниците не са установили по надлежния ред настъпила промяна в тези обстоятелства в релевантния период. При това положение правилно СРС е приел, че не са налице предпоставки за освобождаване от разходи по чл. 51 ЗУЕС, включително поради пребиваване „не повече от 30 дни“ в рамките на календарната година, тъй като липсват доказателства за това. Въззивниците поддържат, че задълженията им са погасени чрез плащане, което според тях се установявало от квитанции за внесени суми към етажната собственост за периода 2018 г. – 2024 г., представени с въззивната жалба, както и че част от сумите били отбелязани като „ПМ“. Тези доводи не могат да бъдат споделени, тъй като по делото не са представени квитанции за твърдените плащания за релевантния период м. февруари 2019 г. – м. януари 2022 г., поради което не се установява по надлежен ред погасяване на претендираното вземане чрез изпълнение. Доказателствената тежест за твърдяното погасяване чрез плащане лежи върху длъжника, който го въвежда като погасително възражение, а такива доказателства не са ангажирани. Независимо от това, дори при хипотеза на плащания с основание, различно от процесните задължения (напр. „парко място“), същите не биха могли да се приравнят на плащане на дължимите месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за управление и поддържане, доколкото погасяването настъпва за това задължение, за което е дадено изпълнение, а в случая липсват надлежни доказателства за относимост на евентуалните плащания към спорните вземания. Въззивниците поддържат, че изборът на външна фирма за управление е извършен при липса на квалифицираното мнозинство, изискуемо от закона, поради което договорът бил „нищожен“ и дружеството не разполагало с легитимация. Действително, за възлагане правомощията на управителния съвет/управителя (или част от тях) на външни лица и за одобряване на договора за възлагане законът предвижда мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В случая обаче въззивният съд съобразява, че евентуалната незаконосъобразност на решението на общото събрание по този въпрос подлежи на оспорване по съдебен ред по чл. 40 ЗУЕС в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. По делото не са ангажирани доказателства да е било проведено оспорване по този ред и в този срок, поради което решението на общото събрание е стабилизирано и обвързва етажните собственици, независимо от участието им и начина им на гласуване. Ето защо въззивният съд не намира основание в настоящото производство (с предмет вземания за месечни вноски към етажната собственост) да преразглежда законосъобразността на вече стабилизирано решение на общото събрание, което не е отменено по надлежния ред. Въззивниците се позовават на подадени от тях писмени възражения от 02.03.2018 г. и 12.03.2018 г., адресирани до управителя на етажната собственост и до „Хоум Делукс“ ООД, с които са оспорили законосъобразността на избора на външна фирма за управление поради липса на законово определения кворум и квалифицирано мнозинство. Настоящият състав намира, че само по себе си подаването на такива възражения няма правния ефект да отмени, спре действието или обезсили решението на общото събрание за възлагане на управлението, нито да дерогира последиците на сключения въз основа на него договор, доколкото законът предвижда специален съдебен ред за контрол върху решенията на общото събрание. Съгласно чл. 40 ЗУЕС решенията на общото събрание, за които се твърди незаконосъобразност (вкл. поради липса на кворум или необходимото мнозинство), подлежат на оспорване по съдебен ред в преклузивен срок. Писмено възражение до управителя/до изпълнителя на услугата не е предвидено от закона като средство за съдебен контрол, не прекъсва и не спира преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС и не замества предявяването на иск за отмяна на решението. Следователно, дори възраженията да установяват несъгласие на въззивниците и своевременно изразена позиция, те не водят до правна недействителност на решението и не засягат неговата обвързваща сила спрямо етажните собственици, доколкото не е доказано решение на общото събрание да е отменено по надлежния ред. Правното значение на тези възражения е единствено доказателствено – те могат да служат като индиция, че въззивниците са били наясно с избора и са го оспорвали извънсъдебно, но не пораждат самостоятелно правно действие по отношение на валидността/законосъобразността на решенията на общото събрание и не освобождават въззивниците от задълженията им към етажната собственост, възникнали от стабилизирани решения за бюджет и месечни вноски. Ето защо възраженията от 02.03.2018 г. и 12.03.2018 г. не могат да обосноват липса на активна легитимация на етажната собственост/управителя да търси съдебно дължимите вноски, нито могат да обусловят извод за недопустимост или неоснователност на исковете, при положение че по делото не е установено решението, на което се позовават въззивниците, да е отменено по съдебен ред. По делото е установено, че на ОС от 26.03.2018 г. са приети решения относно месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за управление и поддържане на общите части, определяни като „такса живущ“. Събранието е проведено при представени 34,42% идеални части, което е достатъчно за законност на заседанието след отлагане с 1 час, тъй като законът допуска провеждане при не по-малко от 33% идеални части. Решенията извън изрично посочените случаи на квалифицирано мнозинство се приемат с мнозинство повече от 50% от представените идеални части, като видно от представения протокол от Общо събрание на 26.03.2018 г. решението за приемане на бюджет е прието с единодушие от представените идеални части. Относно съдържанието на приетите решения вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ по закон се определят съобразно идеалните части на собствениците. Разходите за управление и поддържане се разпределят поравно според броя на собствениците/ползвателите/обитателите, поради което определянето на сума „на човек“ (в практиката често наричана „такса живущ“) не е противозаконно, когато отговаря на съдържанието на разходите по чл. 51 ЗУЕС. Ето защо правилно първата инстанция е приела, че са налице валидни решения на общото събрание, които пораждат задължение за ответниците като етажни собственици да заплащат определените месечни вноски. От представения по делото протокол от Общо събрание на собствениците от етажната собственост на процесната сграда от дата 26.03.2018 г. е взето решение съобразно приетия „Вариант 4“ дължимите такси от собствениците на идеални части от общите части на сградата от 0.90% до 1.39% възлиза на 21 лева към Фонд „Ремонт и Обновяване“ и по 6 лева за такса „живущ“ за всяко лице в самостоятелен обект. Предвид приетото по отношение на апартамент №32 общо дължимата месечна такса възлиза на сума в размер от 39 лева – 21 лева към Фонд „Ремонт и Обновяване“ и 18 лева такса „живущ“ за управление и поддръжка на общите части. В приложената по делото справка, изготвена от дружеството управител на етажната собственост, по отношение процесното жилище е отразено, че за периода от месец февруари 2019 г. до месец януари 2022 г. не са заплатени дължимите вноски в горепосочения размер или общо дължимата сума възлиза на 1404 лева, като ответниците отговарят за задълженията при условията на солидарна отговорност на основание чл. 32, ал. 2 СК. С оглед на горното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на процесуални нарушения, поради което следва да бъде потвърдено. По отношение на подадената от въззивниците частна жалба срещу постановеното от СРС определение № 31319/1.08.2024г. по реда на чл.248 от ГПК. С обжалваното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СРС е възложил в тежест на ответниците сторените от ищеца съдебни разноски общо в размер на 922 лева, от които 112 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и за издаване на съдебно удостоверение, 300 лева депозит за особен представител на Л. И. и 510 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съдът е приел, че отговорността за съдебни разноски не е солидарна, тъй като солидарна отговорност може да възникне по силата на договор или по силата на закона, каквато в чл. 78 ГПК не е предвидена. Нормата на чл. 32, ал. 2 СК е предвидена с оглед материалното правоотношение и няма отношение към отговорността за разноските. При възлагане на дължимите разноски следва да бъде съобразено процесуалното поведение на всеки един от ответниците поотделно, като в случая разноски за предоставена правна помощ по чл. 47, ал. 6 ГПК дължи единствено ответника Л. И. – М.а. СРС е приел, че в тежест на ответника Б. М. следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 311 лева, а в тежест на Л. И.- М.а сумата в размер на 611 лева. В подадената от ответниците Б. М. и Л. И. въззивна жалба с вх. № 91242/19.03.2024 г. е направено искане за изменение на Решение №3354/26.02.2024г. в частта за разноските. Молителите са посочили, че присъдените в полза на ищеца разноски са необосновано завишени предвид изплащането на претендираната сума. В отговор на молбата по чл. 248 ГПК собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ••••, представлявани от „Хоум Делукс“ ООД, с ЕИК:204687647, чрез управителя Я.П. са посочили, че молбата е неоснователна и недоказана, и адвокатският хонорар е само с 50 лв. над законоустановения минимум. Считат, че изплащането на присъдената сума не е направено от молителите, поради което възражението им в тази част е неоснователно, и макар че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, са извършени множество процесуални действия, които оправдават размера на адвокатския хонорар. СРС е приел с Определение №31319/01.08.2024 г., постановено по настоящото дело, че срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските. Приел е, че когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на самото производство, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Прието е, че ответниците не са заявили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца било с отговорите на исковата молба, било в открито съдебно заседание. С оглед на това съдът е приел, че доводите на молителите за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да бъдат разглеждани и е оставил без уважение искането на ответниците по чл. 248, ал. 1 ГПК. Ответниците Б. М. и Л. И. са подали частна жалба с вх. № 287152/11.08.2024 г. против Определение №31319/01.08.2024 г., с която молят да се отмени изцяло атакувания акт с доводи, че адвокатското възнаграждение е необосновано завишено предвид изплащането на претендираната сума. Излагат доводи, че ответникът Л. И. е призована на адрес, който не е постоянен за лицето и поставя въпроса как по всички останали спорове ищецът разполага с актуалния адрес на ответника, а в това производство се спекулира с адреса за призоваване и ако ищецът е разполагал с възможността да се снабди с адрес на ответника Л. М.а, то е разполагал с възможността да поиска от съда да извърши справка за актуален настоящ и постоянен адрес. Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ••••, представлявани от „Хоум Делукс“ ООД, с ЕИК:204687647, чрез управителя И.П., представлявани от адвокат С. И. С., САК са подали отговор на частна жалба, с който заявяват, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Възразяват срещу твърденията на въззивника, като посочва, че по делото е направена справка за постоянен и настоящ адрес на Л. М.а, проведена е процедура по чл. 47 ГПК, последната не е открита на адреса, поради което за СРС е останала единствената правна възможност да назначи особен представител и то не по искане на ищеца, а служебно. Настоящият състав намира, че са неоснователни доводите в частната жалба, че назначаването на особен представител е резултат от „спекулация“ с адреса за призоваване. От данните по делото е видно, че е извършена процедура по призоваване и след като ответницата не е била открита, съдът е приложил реда на чл. 47 ГПК и служебно е назначил особен представител като единствена възможност да се осигури участие на страната в процеса и да се гарантира правото на защита. Назначаването на особен представител не е „санкция“, а процесуален механизъм за валидно развитие на производството при невъзможност за редовно призоваване. Ответниците са поискали изменение на решението в частта за разноските с довод за „необосновано завишаване“ на адвокатския хонорар, както и с твърдение за изплащане на претендираната сума. Въззивният съд намира, че правилно СРС е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК с Определение № 31319/01.08.2024 г. Правната възможност за намаляване на адвокатско възнаграждение като „прекомерно“ е уредена в чл. 78, ал. 5 ГПК, но тя предполага надлежно и своевременно релевирано възражение в рамките на висящия процес, в който насрещната страна е заявила претенцията си за разноски. Когато страната е имала възможност да вземе становище по размера на претендирания хонорар (чрез отговор на исковата молба и/или в открито съдебно заседание), но не е направила възражение, тя не може за пръв път да въвежда прекомерност като основание за изменение по чл. 248 ГПК. Тълкуването, възприето от първоинстанционния съд, съответства на разбирането, че редът по чл. 248 ГПК е предназначен да отстранява пропуски или неправилности при присъждане на разноски при вече заявени своевременно възражения, а не да служи като „втори шанс“ за страна, която е пропуснала да упражни процесуалните си права в хода на делото. Ето защо, след като ответниците не са заявили възражение за прекомерност нито в отговорите на исковата молба, нито в открито съдебно заседание, СРС правилно е приел, че доводите им за прекомерност не подлежат на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК и искането следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция относно общия размер на присъдените разноски, липсата на солидарна отговорност за разноски, правилното разпределение между двамата ответници, правилността на отказа за изменение по чл. 248 ГПК поради несвоевременно заявено възражение за прекомерност. Предвид неоснователността на въззивната жалба, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на въззвиваемата страна се следват разноските за въззивна инстанция в размер на 300 € за адвокатски хонорар. Възражение на въззивниците за прекомерност на същия не са постъпили. В производството по чл.248 от ГПК, което не е самостоятелно такова, разноски на въззиваемите не се следват. Воден от горното, Софийски градски съд