Решение № 545 от 2.4.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 678/2024 г.

Производството е по чл. 104 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „ДМВ“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Д. Р. С., чрез адв. Г. М. от АК - Русе, срещу Ревизионен акт № [рег. номер]-PK11-PA4/17.07.2024 г., издаден от З. Й. П. – Началник отдел в АМ, отдел „Последващ контрол“ в ТД Митница – Русе и С. И. А. на длъжност старши инспектор в ТД на АМ, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ в ТД Митница – Русе, потвърден с Решение № Р-405/32-1040069/14.10.2024 г. на Директора на А. М., с който на жалбоподателя са установени и определени задължителния за акциз в размер на 511 861,59 лева, за периода 01.12.2017 г. до 06.03.2019 г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАДС и лихви за просрочие в размер на 351 443, 29 лева, дължими на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице, при извършена неправилна преценка на фактите и обстоятелствата от страна на органа, издал РАкт и неправилно приложен материален закон. Поддържа се на първо място, че констатациите на ревизиращия орган са базирани на резултати, получени след анализ на проби, които не са взети по надлежния ред. Пробите са взети само на дата 26.06.2018 г., а резултатите от анализа им са отнесени и към други ревизирани периоди. В РА не се сочат конкретни документи – протоколи за проби, заявки за анализ, митнически лабораторни експертизи и др., като не е взето отношение и по въпроса за представителността на пробите. На следващо място се сочи, че с РА е направена произволна преценка, че в данъчния склад не е било необходимо да се извършват процеси по дехидратация, както и че твърденията на ревизионния екип, че инсталацията за преработка на отпадъци не е функционирала през ревизираните периоди е в противоречие с констатираното в АУАН № 3/2019 г. Оспорват се констатациите, съдържащи се както в РД, така и в РА. По съображения подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява. В депозираната по делото писмена защита процесуалният му представител ангажира доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Твърдят се тенденциозни действия на органите, издали ревизионният акт, нарушение на принципите на обективност и законност, залегнали в чл. 2 и чл. 3 от ДОПК. На следващо място се сочи, че ревизиращият екип, по отношение на задълженията, установени на основание чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗАДС се позовава единствено на фактическо основание, а именно, че в обхвата на лиценз № 492/2011 не са включени операции по смесване на газьол с други енергийни продукти за получаване на тежки горива и съгласно акцизното законодателство, използването на газьол за тези операции е квалифицирано единствено и само като потребление на газьол в данъчен склад. Ревизиращите органи не са посочили и правното основание за облагане, като не става ясно коя норма за облагане са използвали, доколкото законодателят е определил с еднаква ставка, както моторни горива по чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, така и горива за отопление по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Поддържа се също, че на база спорни резултати от проверка, извършена са 26.06.2018 г. е направен общ и необоснован извод, че при използване на тежко гориво за работа на горелките, дружеството не е осъществявало процеси по дехидратация и ректификация. В тази връзка, доколкото ревизията обхваща множество отчетни периоди и 78 отделни операции, извършени на различни дати и при различни производствени условия, взетите еднократно проби не могат да установят по безспорен начин какъв е бил технологичният процес при всяка една от операциите. Ответникът - директор на А. М., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя подробно аргументирано становище/отговор по жалбата (л. 638 и сл.). В същото сочи, че доколкото няма промяна в осъществяваните технологични процеси през ревизирания период, то резултатите от експертизата следва да се съотнесат към всяка една дата от него. Поддържа, че материалите от предходният РА са приобщени към настоящето ревизионно производство с Протокол за приобщаване на доказателства № BG00400-РК11-Ппр13/15.03.2024 г., при което следва да се приеме, че от митническите органи са събрани всички налични доказателства относно качеството и вида на продуктите, от които са взети пробите още в първото ревизионно производство. Представена е административната преписка по жалбата, по опис, към придружително писмо вх. № 3137/20.11.2024 г. по описа на АдмС – Враца – л. 15 и л. 16 от делото и опис към писмо вх. № 3198/22.11.2024 г., относно съдържанието на 27 броя папки, като част от административната преписка. Административен съд Враца като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК - РА е връчен на 23.07.2024 г. – л. 435 от делото, жалбата срещу него е подадена на 06.08.2024 г. – л. 438 и входирана на същата дата под № 32-960652, в срока по чл. 152 от ДОПК. Р-405/32-1040069/14.10.2024 г. на Директора на А. М. е постановено в срока по чл. 155 от ДОПК, започнал да тече от 14.08.2024 г., след срока по чл. 146 от ДОПК. Връчено е на 23.10.2024 г. – л. 467 като жалбата срещу него е изпратена на 05.11.2024 г. входирана на 06.11.2024 г., при което срокът по чл. 156 от ДОПК за депозирането ѝ е спазен. Подадена е от лице с правен интерес, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения: Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № [рег. номер]-PK11-P1/29.11.2023 г. – л. 267 и Заповед за промяна на ревизия № [рег. номер]-PK11-ЗИ15/26.03.2024 г. – л. 270, издадени от З. П., началник отдел „Последващ контрол“, ТД Митница Русе, оправомощен със заповед № 3ТД - 4000 - 222/05.08.2022 г. на директора на ТД Митница Русе /л. 266 от делото/, обхващаща задължения за акциз за периода 01.12.2017 г. - 06.03.2019 г. вкл., със срок на ревизията от три месеца, удължен до 28.04.2024 г. и е определен ревизиращия екип: С. И. А. – старши инспектор в ТД на А. М., сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“ – ръководител на екипа; В. М. Б. - старши инспектор в ТД на А. М., сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“ и П. Г. П. - старши инспектор в ТД на А. М., сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“. Със Заповед № 3ТД - 4000 - 222/05.08.2022 г. на директора на ТД Митница Русе, на основание чл. 34, т. 1, т. 4 и т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, чл. 104, ал. 3 от ЗАДС, на основание чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК и Заповед № ЗМФ-642/32-242344/28.07.2021 г. – л. 266, директорът на ТД Митница Русе е оправомощил З. Й. П. - началник на отдел в А. М., отдел „Последващ контрол“ в ТД Митници Русе и В. И. В. – държавен инспектор в ТД на А. М., сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“ в ТД Митници Русе с правомощията по чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК, вр. чл. 104, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАДС, а именно – да образуват ревизионни производство, с издаване на заповеди за възлагане на ревизии. Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл. 112 ДОПК, вр. с чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗАДС, в предвидената от закона форма, при спазване на чл. 113 от ДОПК, и съдържащ реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с акциз по ЗАДС. Изложени са мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 119 от ДОПК. Причината за облагане с акциз за процесния период е изведена след извършен анализ на изисканата и представена от ревизираното дружество документация и на наличните данни в информационните системи на Агенция „Митници“, касаещи прилагането на режим отложено плащане на акциз, спазването на нормативните изисквания за данъчни освобождавания, определянето на данъчната основа, върху която се начисляват задълженията за акциз, начисляването на акциз по отношение на приложимите ставки Съставен е Ревизионен доклад (РД) № [рег. номер]-РК11-РД3/10.05.2024 г. (л. 329 и сл. от том Първи), в който ревизиращият екип е направил предложение за установяване на задължения за акциз в размер на 512 683,33 лева, ведно е лихва за просрочие в размер на 338 657,88 лева, изчислена към 10.05.2024 г. С РД е установена и надвнесена сума за акциз в размер на 821,74 лева, след приспадането на която дължимата сума за акциз е определена на 511 861,59 лева. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях е издаден Ревизионен акт № [рег. номер]-PK11-PA4/17.07.2024 г. от З. Й. П. – Началник отдел в АМ, отдел „Последващ контрол“ в ТД Митница – Русе и С. И. А. на длъжност старши инспектор в ТД на АМ, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ в ТД Митница – Русе, с който е прието направеното от ревизиращия екип предложение за установяване на задължения за акциз в размер на 511 861,59 лева и лихва за просрочие в размер на 351 443,29 лева, изчислена към 17.07.2024 г. РА № [рег. номер]-PK11-PA4/17.07.2024 г. е обжалван и с № Р-405/32-1040069/14.10.2024 г. на Директора на А. М. (л. 454 и сл. от том Първи) е изцяло потвърден. Съдът намира, че в случая са допуснати груби и съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ и затрудняващи съдебния контрол. Според настоящият състав ревизиращият екип не е извършил самостоятелна преценка за наличие или не на основанията за прилагане на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАДС, а е обективирал в ревизионния доклад и ревизионния акт констатации на друг ревизиращ екип по предходна проверка на дружеството, включваща и периода 01.12.2017 г. - 06.03.2019 г. на ревизията, приключила с оспорения в настоящето производство РАкт. В резултат на извършена предходна ревизия, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № [рег. номер]-РК2-РД1/03.02.2020 г. (л. 17 и сл. от том Първи), в който ревизиращият екип е направил предложение за установяване на задължения за акциз в размер на 512 683,33 лева, ведно е лихва за просрочие в размер на 97 215,45 лева, изчислена към 03.02.2020 г. С РД е установена и надвнесена сума за акциз в размер на 821,74 лева. След запознаване със събраните в хода на ревизията доказателства, с направените в РД констатации, мотивите във възражението по доклада и преценка на фактическата и правна обстановка, е издаден РА № [рег. номер]-РК2-РА1/05.03.2020 г. от К. Д. М., на длъжност началник отдел „Селекция и ревизии“, Дирекция „Акцизна дейност и методология“, Централно митническо управление и С. С. К., на длъжност старши инспектор в ТД „Д.“ на АМ, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Органите, издали РА, са приели направеното от ревизиращия екип предложение за установяване на задължения за акциз – (л. 174 и сл. от том Първи). С РА № [рег. номер]-РК2-РА1/05.03.2020 г. са установени задължения за акциз в общ размер на 512 683,33 лева за данъчни периоди: м. 12. 2017 г.; от м. 01. 2018 г. до м. 06. 2018 г. и м. 02. 2019 г., ведно с лихва за просрочие в размер на 101 630,59 лева към дата 05.03.2020 г., дължима на основание чл. 175. ал. 1 от ДОПК и е установена надвнесена сума за приспадане на акциз в размер на 821,74 лева за данъчен период м. 07. 2018 г. Общото задължение за акциз, след извършеното приспадане, е в размер на 511 861,59 лева. РА е обжалван с жалба, вх. № 32-96799/27.03.2020 г. на ТД „Д.“. По подадената жалба, директорът на Агенция „Митници“, в качеството му на решаващ орган се е произнесъл с Решение № Р- 292/32-155614/02.06.2020 г., с което е потвърдил изцяло РА. РА № [рег. номер]-РК2-РА1/05.03.2020 г., потвърден с Решение № Р- 292/32-155614/02.06.2020 г. е обжалван, като с Решение № 1655 от 14.03.2022 г. на АдмС – София-град, постановено по адм. д. № 6897/2020 г. е обявена нищожността на Ревизионен акт № [рег. номер]-РК2-РА1/05.03.2020 г., издаден от К. Д. М., на длъжност началник отдел „Селекция и ревизии“, Дирекция „Акцизна дейност и методология“, Централно митническо управление и С. С. К., на длъжност старши инспектор в ТД „Д.“ на АМ, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“ в качеството й на ръководител на ревизия, потвърден с Решение № Р-292/32-155614/02.06.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с който РА по отношение на „ДМВ“ ЕООД са установени задължения за акциз в общ размер на 512 683,33 лева., а след приспадане - 511 861,59 лева, както и за законна лихва в размер на 101 630, 59 лева. Решение № 1655 от 14.03.2022 г. на АдмС – София-град, постановено по адм. д. № 6897/2020 г. е оставено в сила с Решение № 11130 от 5.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2022 г., I отделение. На първо място, и в двата ревизионни доклада № [рег. номер]-РК2-РД1/03.02.2020 г. (лист 58 и 59 от том Първи) и № [рег. номер]-РК11-РД3/10.05.2024 г. (л. 348 гръб и 349) е направено позоваване и са изведени съответните изводи, въз основа на Протокол за извършена проверка (ПИП) № 18BG004000D022841 от 26.06.2018 г., при която са взети проби с цел установяване работата на инсталация за „Дехидратация и ректификация на отпадъчни масла“ и на Доклад рег. № 32-209489/19.07.2018 г. на експерти от отдел „Митническа лаборатория“ при Митница Русе, анализиращ резултатите от взетите проби и проведените експерименти. Съдът счита, че не може да се кредитира направената от митническите органи експертиза на взетите проби, въз основа на които е издаден оспореният РА и потвърждаващото го решение на Директора на А. М.. Липсват доказателства за правилното вземане на пробите, не е посочен конкретен стандарт, по който са взети същите, нито начина на формиране на сборна проба, респективно на крайните проби и то при наличие на направено изрично възражение от представител на жалбоподателя, че пробите не са били взети правилно и следователно е под въпрос тяхната представителност по отношение на опробваните стоки. Съгласно чл. 20 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, контролните проби се съхраняват в съответното звено на Агенция „Митници“ до влизането в сила на решенията на митническите органи, взети на базата на резултатите от лабораторния анализ. В случая пробата взета на 26.06.2018 г. от митническите органи, на която е базирано решението на ревизиращия екип, обективирано в РА № [рег. номер]-РК2-РА1/05.03.2020 г. за установените задължения за акциз, е следвало да бъде съхранявана до 5.12.2022 г. – датата на постановяване на Решение № 11130 от 5.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2022 г., I отделение, когато е приключило с влязъл в сила съдебен акт производството по оспорване на РА № [рег. номер]-РК2-РА1/05.03.2020 г., потвърден с Решение № Р- 292/32-155614/02.06.2020 г., единадесет месеца преди откриването на настоящето ревизионното производство – 29.11.2023 г Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, при вземане на проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за съхранение в съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното лице. Както вече бе посочено, съгласно чл. 20 от същата наредба контролните проби се съхраняват в митническите учреждения до влизането в сила на решенията на митническите органи, взети на базата на резултатите от лабораторния анализ. Дори да се приеме, че взетата контролна проба е целяла обезпечаването на множество контролни производства, предвидени в ЗАДС, включително и за ангажиране на административнонаказателна отговорност, то е следвало и взетата контролна проба да бъде изследвана отново и в рамките на настоящето производството по определяне на задължение за акциз и контрола върху същото. Експертното заключение, изготвено от специалисти в съответната област е доказателствено средство в производството по ДОПК, според разпоредбите на чл. 60-68 от ДОПК. Експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите, в случая митническия орган или по искане на субекта, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания. Експертизата, по реда чл. 63, ал. 1 от ДОПК се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването й. В разглеждания случай в производството по определяне на задължение за акциз не е възложена експертиза относно определяне съдържанието на продукта, за производството на който е определено задължение за акциз, а е ползвано заключение на митническа лабораторна експертиза, изготвена за целите на друго производство, извън сроковете за извършване на ревизионното производство по ЗАДС. Констатираното обстоятелство съдът намира за съществено нарушение на правилата относно събиране на доказателства, което се явява основание заключенията на митническата лабораторна експертиза да не бъдат приемани като годно доказателствено средство. В същия този смисъл е и Решение № 15517 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2013 г., I о., в мотивите на което е прието: „Изготвената за целите на друга ревизия експертиза не може да се цени като доказателствен източник. Редът за приобщаване на специални знания в ревизионното производство е този на раздел трети от глава осма на ДОПК и предполага акт на органа по чл. 63, ал. 1 от ДОПК със съдържанието по чл. 63, ал. 2 от ДОПК, както и предявяване на заключението на ревизираното лице - чл. 65, ал. 4 от ДОПК. Изготвеното в друго административно производство заключение е с характер на частен свидетелстващ документ, който не притежава доказателствената стойност по чл. 67, ал. 1 от ДОПК.“ Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обективно отговаряща на поставените въпроси. След анализ на наличните по делото писмени доказателства експертът е направил заключение, че разходът на горива, отчетен като разход за работа на горелките в Инсталацията за дехидратация и ректификация, находяща се в данъчния склад с ИН BGNCA00338001 през периода 01.12.2017 г. - 31.07.2018 г., съответства на спецификацията на същата тази инсталация и на разходните норми на горелките за консумация на горива при двустепенен режим на работа. В данъчния склад с ИН BGNCA00338001 е било извършвано производство на котелни /тежки/ в периода от 18.12.2017 г. до 20.06.2018 г., като от дружеството жалбоподател са били представени пред А. М. рецептури (разходни норми) номерирани от 1 до 7, като същите са били прилагани и спазени през процесния период. Според вещото лице, производствената технология, по която са били произведени процесиите тежки горива, се състои от процесите: филтруване, утаяване, дехидратация, ректификация и смесване, съгласно представена в АМ „Технологичната схема на производствения процес“, като са налични и доказателства, от които става ясно, че получените продукти от работата на инсталацията, съгласно разходните норми, описани в рецептурите, се компаундират /смесват/ в определени количества помежду си или с базови масла, газьол 0,1% сяра, газьол 0,001%, сяра с код по [рег. номер] 43 за получаване на различни видове тежки котелни горива. Експерта счита, че по делото се съдържат данни, които потвърждават, че при производството на процесиите котелни /тежки/ горива, през процесния период, е бил влаган газьол с код по [рег. номер] 43. Направен е обоснован извод, че за производство на котелни /тежки/ горива е необходимо нагряване в колони К1 и К2, като не е възможно да се извърши производство на котелни /тежки/ горива без изразходване на определени количествата от тежките горива, отчетени като използвани за горелките, които са обложени с акциз като липси с процесния РА. Съгласно експертизата, в материалната отчетност на данъчния склад през периода от 01.12.2017 г. - 31.07.2018 г. има отразени липси, за които в съответствие със Закона за акциза и данъчните складове са издадени електронни акцизни данъчни документи (еАДД) и електронни акцизни декларации (еАД), регистрирани в Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) ведно с Дневник складова наличност (ДСН), в които са налични данни, че е деклариран акциз, за стоки, освободени за потребление съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от закона, в случаите на складиране, а именно акциз, дължим при установени липси при съхранение. След като е анализирало Митнически лабораторни експертизи (МЛЕ) от № 10 до № 16/16.07.2018 г. и посочения в тях Протокол за извършена проверка (ПИП) № 18BG004000D022841 от 26.06.2018 г., с които е обективирана проверката и са взети проби за анализ, експерта е приел, че въпреки подробното описание на начина на вземане на проби в протоколите за извършената проверка, респективно в протоколите за вземане на проби с номера от 38 до 44 от 26.06.2018 г. и другите приложените документи, няма данни пробите, послужили за анализ при изготвянето на Митнически лабораторни експертизи от № 10 до № 16/16.07.2018 г. да са взети съгласно стандартите за вземане на проби от нефтопродукти, Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизни стоки и следователно не може да се приеме, че са представителни по отношение на опробваните стоки. Вещото лице е счело, че резултатите от анализа на пробите, послужили за изготвяне на Митнически лабораторни експертизи от № 10 до № 16/16.07.2018 г. не могат да се отнесат към продукти, получени, преработени, произведени и съхранявани към дати, различни от датите, на които са били взети пробите за анализ от съответните продукти, защото по отношение на продукти, получени, преработени, произведени и съхранявани към дати, различни от датите, на които са били взети пробите за анализ, тези проби не са представителни по никакъв начин, още повече, че става въпрос да преработка на отпадъчни масла, които като изходна суровина за преработка нямат постоянен състав, което респективно води и до получаването на крайни продукти с характеристики в широки граници. Констатирано е от експерта наличието на документи, в това число и на Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставка (ДУПАС) по Приложение № 14а съгл. чл. 80а, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове, надлежно заверен от получателя на горивата в съответствие с изискванията на Закона за акциза и данъчните складове и правилника по прилагането му, които удостоверяват точния адрес на мястото на доставка, на потребление на котелните горива извън данъчния склад, при трети лица, както и на документи за произведените в данъчния склад котелните горива като Декларация за съответствие на качеството на течните горива, съставяни от жалбоподателя съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, които са придружавали котелните горивата при тяхната реализация до крайните клиенти (потребители). При така установеното съдът приема, че административният орган не е разполагал с безспорни доказателства за състава, вида и съдържанието на стоките, за които е определил заплащането на акциз. Дори не е направено усилие да се изготви нов анализ на пробите, взети при предходна проверка, и то в момент значително предхождащ откриването на настоящето ревизионно производство, а именно над 5 години. Нещо повече, пробата е взета на дата 26.06.2018 г., като резултатите от нея не могат и не биха могли да са валидни за целия ревизиран период - 01.12.2017 г. - 06.03.2019 г. вкл., и не могат да се отнесат към продукти, получени, преработени, произведени и съхранявани след тази дата или към дати, различни от датите, на които са били взети пробите за анализ от съответните продукти, защото по отношение на продукти, получени, преработени, произведени и съхранявани към дати, различни от датите, на които са били взети пробите за анализ, тези проби не са представителни по никакъв начин. А според заключението на вещото лице, доколкото става въпрос да преработка на отпадъчни масла, които като изходна суровина за преработка нямат постоянен състав, което респективно води и до получаването на крайни продукти с характеристики в широки граници. Доводите на ответника не намират опора в закона и доказателствата по делото. Допуснатите процесуални нарушения са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Не е установено наличието на хипотезите на чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАДС – начисляване на акциз за стоки освободени за потребление. По така изложените съображения жалбата следва да бъде уважена и РА отменен. При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1815,09 евро, равностойността на 3550 лева - държавна такса и внесен депозит за вещо лице. Адвокатско възнаграждение, макар и претендирано не следва да бъде присъждано поради липса на доказателства неговият размер и заплащането му. Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС Административен съд – Враца, Пети състав